Много след дните и след сезоните, след съществата и след страните, флагът от кърваво месо върху коприната на моретата и на цветята полярни (не съществуват).
Съвзел се от старите фанфари на героизма — които все още нападат нашите сърца и глави, — далече от някогашните убийци.
О! Флагът от кърваво месо върху коприната на моретата и на цветята полярни (не съществуват).
Наслади!
Порой от жарава сред скрежния вихър — наслада! Тези огньове под дъжда от диамантен вятър, изригнал от земното сърце, навеки овъглено за нас. О, свят!
(Далече от старите убежища и от старите пламъци, които се чуват и се усещат.)
Тази жарава и пяна. Музиката, кръговрат на бездните, сблъсък на ледени късове и звезди.
О, Наслади, о, свят, о, музика! А там — образите, потта, къдриците и очите — реещи се. И белите сълзи, бликащи — о, наслада! — и женският глас, достигнал до дъното на вулканите и полярните пещери.
Флагът…