Древната Комедия — акордите й все още не са отзвучали и тя се разпада на своите Идилии:
Булеварди с панаирджийски бараки.
Безкраен дървен кей — от единия до другия край на каменисто поле, където варварската тълпа се разхожда под голите дървета.
В коридори от черен тюл — по стъпките на тия, които се разхождат с фенери и листа.
Птици от мистериите падат обрулени върху зидарията на моста, полюшван от архипелага на лодките, пълни със зрителите.
Лирически сцени в съпровод на флейта и барабан се прислоняват в ниски ниши под самите тавани, край салоните на модерните клубове или в залите на древния Изток.
Феерията се разгръща на върха на амфитеатър, увенчан с обрасло сечище, или трепти и извива трелите си пред беотийците8 в сянката на полюшващите се дървета, на синора на изкласилите ниви.
На нашата сцена комическата опера се дели от пресичането на десет прегради, издигнати от галерията до светещата рампа.