Озарения

Безпокойство

Може ли Тя да ме накара да простя за постоянно потъпкваните стремежи? Един охолен край да бъде възмездие за годините на нищета? Един ден на успехи да ни приспи за позора от нашата съдбовна несръчност?

(О, палми! О, диамант! Любов! Сила! — над всяка радост, над всяка слава! — по всякакъв начин, навсякъде, демон, бог — Младостта на това същество: аз!)

Случайностите на научната феерия и движението на социалното братство да бъдат обичани като все по-осезаемото възвръщане на първичната откровеност?…

Но тя — Вампирът, който ни прави послушни, — ни нарежда да се развличаме с това, което ни е подхвърлила, иначе — ще бъдем още по-смешни.

Да се носим към раните, през изтощителния въздух и през морето — към страданията, през мълчанието на водите и смъртоносния въздух — към изтезанията, които се смеят сред своето чудовищно и бурно мълчание.