Плашило

15. Фермата

Карвър седеше в кабинета си и превключваше камерите. Над сто изгледа от сградата и околността. Всички под негово управление. В момента въртеше външната камера, монтирана на един от горните предни ъгли на постройката. Като движеше обектива и настройваше фокуса, можеше да следи движението по Макелипс Роуд.

Не му отне много време да ги забележи. Знаеше, че ще се върнат. Разбираше от мисловни процеси.

Макавой и Уолинг бяха паркирали до стената пред обществения склад. Наблюдаваха Уестърн Дейта, докато той наблюдаваше тях. Само че Карвър не го правеше толкова очевидно.

Поигра си с идеята да ги остави да се пържат там. Да почака още, преди да им даде каквото искат. Ала после реши да задейства нещата. Вдигна слушалката и набра три цифри.

— Мазу, ела за малко, ако обичаш. Отключено е.

Остави телефона и зачака. Младежът отвори вратата, без да чука, и влезе.

— Затвори — нареди Карвър.

Младият компютърен гений се подчини, после се приближи до работната маса.

— Какво има, шефе?

— Искам да занесеш на Фреди кашона с вещите му.

— Нали каза, че бил духнал?

Карвър го погледна. Някой ден щеше да вземе на работа човек, който не възразяваше срещу всяка негова дума.

— Казах, че може да е духнал. Но това не е от значение. Ония хора, дето идваха днес, видяха кашона на проклетото му бюро и разбраха, че или сме уволнили някого, или имаме проблем с текучеството. И в двата случая това не внушава доверие в перспективните ни клиенти.

— Разбирам.

— Хубаво. Тогава вземи кашона, стегни го на багажника на мотоциклета си и го закарай в склада на Фреди. Знаеш къде е, нали?

— Да, ходил съм.

— Добре тогава, върви.

— Но с Кърт сме започнали да разглобяваме трийсет и седма, за да видим откъде идва прегряването.

— Той ще се справи и сам. Искам да занесеш кашона.

— И после пак ли да бия целия тоя път?

Карвър си погледна часовника. Мазу намекваше да го освободи за останалата част от работния ден. Той и не подозираше нещо, което шефът му вече знаеше — младежът нямаше да се върне, поне днес.

— Добре — отвърна Карвър, като се престори на ядосан, че са го приклещили. — Освобождавам те за днес. Побързай, преди да съм се отказал.

Мазу излезе. Карвър напрегнато наблюдаваше камерите в очакване да го проследи, когато се качи на любимия си мотоциклет. Сякаш се бави цяла вечност, докато стигне до паркинга. Главният технолог си затананика. Върна се към старата си вярна подкрепа, песента на Дорс, прониквала във всички кътчета на живота му, откакто се помнеше. Скоро тихо запя двата си любими стиха и се усети, че ги повтаря все по-бързо и по-бързо, вместо да продължи с текста.

Накрая Мазу се появи в кадър и почна да нагласява кашончето върху малкия багажник зад седалката. Пушеше цигара и Карвър видя, че е изгоряла почти до филтъра. Това обясняваше забавянето. Младежът беше отишъл на пейката зад сградата, може би, за да побъбри с другите пушачи.

Кашонът най-после бе здраво завързан за багажника. Мазу хвърли фаса, сложи си каската, яхна мотора и излезе през отворения портал.

Карвър го проследи по целия път, после насочи камерата към обществения склад. Макавой и Уолинг бяха забелязали кашона и се бяха хванали на въдицата. Репортерът потегляше след мотоциклетиста.