Плашило

17. Фермата

Тримата агенти от групата за извличане на електронни улики бяха реквизирали трите бюра в контролната зала. Карвър нервно се разхождаше зад тях и сегиз-тогиз надзърташе над раменете им към екраните. Не се боеше, защото знаеше, че ще открият само каквото иска той. Но трябваше да се преструва на разтревожен. В края на краищата случващото се застрашаваше репутацията на Уестърн Дейта и бизнеса им в цялата страна.

— Успокойте се, господин Карвър — каза агент Торес. — Предстои ни дълга нощ и като крачите така, само ще я направите още по-тежка, и за себе си, и за нас.

— Извинявайте — отвърна главният технолог. — Просто се безпокоя до какво ще доведе всичко това, нали разбирате?

— Да, господине, разбираме. Защо не…

Прекъсна го мелодията на „Ездачи в бурята“ — разнесе се от джоба на лабораторната престилка на Карвър.

— Извинете. — Той извади джиесема и се обади.

— Аз съм — чу гласа на Фреди Стоун.

— Привет — бодро за пред агентите поздрави Карвър.

— Откриха ли го вече?

— Още не. Ще съм зает тук известно време.

— Тогава аз ще действам по плана, нали?

— Играта просто ще трябва да почне без мен.

— Това е моето изпитание, познах ли? Трябва да ти се докажа.

Каза го с нотки на негодувание.

— След случилото се миналата седмица с удоволствие ще почакам.

Оттатък последва мълчание. След няколко секунди Стоун смени темата.

— Ония агенти знаят ли вече кой съм?

— Нямам представа, но в момента нищо не мога да направя по този въпрос. Работата е на първо място. Идната седмица със сигурност ще съм свободен и ще можеш да ми вземеш парите тогава.

Карвър се надяваше, че слушащите го агенти ще вземат репликите му за покерджийски разговор.

— Ще се срещнем там, нали? — попита Стоун.

— Да, вкъщи. От теб чипса и бирата. Хайде, до скоро. Трябва да затварям.

Прекъсна и пусна телефона в джоба си. Шикалкавенето и негодуванието на Фреди го безпокояха. Преди три дни младокът го умоляваше да му пощади живота, а днес не искаше да му се нарежда какво да прави. Карвър започваше да съжалява. Навярно трябваше да приключи всичко в пустинята и да зарови Стоун в ямата заедно с Макгинис и кучето. Край на историята. Край на опасността.

Все още можеше да го направи. Може би по-късно вечерта. С един удар щеше да елиминира няколко проблема. Това щеше да е краят за Стоун и много други неща. Уестърн Дейта нямаше да издържи скандала. След закриването й щеше да му се наложи да се премести. Сам. Като преди. Щеше да запомни научените уроци и да започне наново някъде другаде. Биваше го да се променя. Знаеше как се прави.

„Аз се променям, вижте как се променям. Вижте как се променям“.

Торес се извърна от екрана и го погледна. Карвър се сепна. Дали беше затананикал на глас?

— Покер вечер, а? — попита агентът.

— Да, извинявайте, че ви попречих на работата.

— Вие извинявайте, че пропускате играта.

— Няма нищо. Сигурно ще ми спестите поне петдесетачка.

— Бюрото винаги се радва да помогне.

Торес се захили. Жената, която седеше на съседното бюро, агент Маури, също.

Карвър се опита да се усмихне, ала му се стори фалшиво и се отказа. Всъщност нямаше на какво да се смее.