Пожелай ме скъпа

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

Слънцето залязваше зад високите върхове, когато Ханк и Лоренцо наближиха изоставеното село два и половина дена по-късно. Бяха изминали разстоянието за рекордно кратко време. Настроението на Ханк не се бе подобрило.

Бяха започнали да се изкачват но тесния ръб на каньона, който водеше към прохода и оттам към селото. Започваше да се смрачава, но двамата мъже не извадиха фенери, като щяха да стигнат целта си, преди да се стъмни напълно и все пак светлината бе достатъчна, за да забележат самотния ездач, който бе на един завой пред тях и който се спускаше по пътеката с главоломна скорост.

— Господи! — възкликна Лоренцо. — Това е тя!

Саманта ги видя и спря, като застана напречно пътеката. Няколко минути никой не помръдна. След това тя смушка коня да отстъпи назад. Но животното не бе обучено да прави това и не се помръдна. Пътеката бе широка, но не достатъчно за това, което си бе наумила. Ханк, изтръпна, когато тя накара коня да се изправи на задните крака, като го принуди в такова положение да се обърне. Пътеката бе по-тясна от една конска дължина и ако конят спуснеше предните си крака, и кон, и ездач щяха да полетят в скалната пропаст.

— Тя е луда! — изкрещя Лоренцо.

Но Ханк мислеше, че тя бе не просто побъркана, а престъпно безразсъдна да рискува живота си по този начин. Но само след миг Саманта успя, а в следващия миг вече яздеше към прохода така, като че ли самият дявол бе по петите й. А Ханк се закле мрачно, че когато я настигне, щеше да даде мило и драго наистина дяволът да бе я срещнал, а не той.

Над селото, в противоположния край на долината, се виеше поток, който свършваше в подножието на планината. По протежение на коритото му сякаш от великанска ръка бяха нахвърляни огромни камъни. Бе много трудно да мине по течението на този поток, но ако човек внимаваше много, можеше да го направи и да излезе от долината. Дали Саманта знаеше за този изход? Ханк препусна след нея, без да се замисли.

Саманта отмина селото, молейки се долината да не окаже без изход. Точно в този момент Паскуали излезе една къща и я видя, но това вече не я интересуваше. Безпокоеше се заради мъжа, който препускаше след нея на великолепния бял жребец и който изобщо не трябваше бъде тук.

Господи, защо се бе върнал толкова рано? Планът й бе чудесен, но тя го бе съставила въз основа на това, че Хан ще отсъства цяла седмица. Какво правеше той тук толкова скоро? Саманта беше толкова близо до целта! Не бе честно да срещне Ханк на единствения изход, който знае.

Долината се стесняваше. Криви чворести дървета протягаха клони от двете страни, като хвърляха плътна сянка. Саманта не смееше да погледне назад. Щеше да умре, ако видеше Ел Рей да я настига. Мустангът, който бе взела, бе вече изморен. Нямаше шанс да избяга от белия жребец.

Саманта изпищя, когато почувства около гърдите си въже. Сведе поглед и видя, че това бе ласо. Опита се бързо да го махне, но ласото се затегна, като почти я събори от коня.

— Стой мирно. Сам, или ще се озовеш на земята! — Гласът дойде отнякъде съвсем близо до нея. Очите й се напълниха със сълзи, докато спираше коня, но не искаше да позволи на Ханк да я види, че плаче. Като избърса сълзите си, тя се извърна и го погледна, докато той бавно приближаваше към нея. Ханк носеше пончо и широко сомбреро, което обаче не можеше да скрие неколкодневната му брада. Повече от всякога приличаше на опасен бандит. И изглеждаше много ядосан, а тя видя, че Лоренцо не е с него. Бяха останали сами, сред дърветата и храстите, далеч от селото.

— Слизай! — нареди рязко Ханк.

— Няма!

Той не повтори заповедта си, но стегна още повече ласото около гърдите й. Саманта бързо прехвърли крак над гърба на коня, така че да може по-лесно да слезе.

— Какво смяташ да правиш? — искаше да покаже, че и тя е не по-малко ядосана, но истината беше, че се страхуваше ужасно.

— Ще те заведа обратно в селото.

— Тогава защо трябва да слизам от коня?

— Не ти позволявам да го яздиш повече — отвърна остро той, а Саманта можеше да се закълне, че едва се удържа да не закрещи. — Ти го изтощи и го изплаши жестоко с глупавите си номера на ръба на каньона. И двамата можехте да се пребиете.

— Знаех какво правех.

Но думите й още повече ядосаха Ханк.

— Рискува живота си и този на коня, след като ми даде дума, че няма да се опитваш да избягаш! — изкрещя той.

Саманта страшно пребледня. Бе забравила обещанието си. Никога преди не бе нарушавала думата си. Но сега е различно, повтаряше си упорито тя.

— Думата ми, дадена на един бандит, не ме обвързва с нищо — каза тя с ледено презрение.

— Ще съжаляваш за тези думи — предупреди я Ханк мрачно, дръпна ласото и я приближи до себе си, като й подаде ръка. — Качвай се!

— Ще вървя пеша!

Ханк прие без да се опита нито веднъж да я разубеди. Обърна Ел Рей в обратна посока, а ласото я стисна точно над кръста. Ел Рей потегли в бавен тръс, а тя трябваше да тича, в противен случай щеше да бъде влачена но земята.

Ханк я остани да тича повече от миля. Тя бе яздила няколко мили, преди Ханк да я настигне. Щеше ли да я накара да тича по целия път до селото? Саманта не беше сигурна, че ще издържи. Чувстваше краката си като оловни тежести. Но нямаше да го моли да спре. Той знаеше много добре какво й причинява. Да го вземат дяволите! Знаеше, че не показваше никаква милост към нея. По-скоро ще умре, но няма да го моли.

Саманта внезапно се спъна и падна по лице на земята Не намери достатъчно сили да се изправи. Бе влачена в продължение на няколко ярда, когато един камък се заби в ребрата й и тя изкрещя от болка. Ханк спря. Тя се изтърколи и стенейки, се опита да седне. Вече не се стараеше да крие сълзите, които се стичаха по страните й.

— Сега ще яздиш ли? — попита той, но тя не можеше да си позволи да се предаде.

— Не мога да понасям да бъда близо до теб! — изсъска тя и се изправи с усилие на треперещите си крака, като едва не падна отново на земята. — Ще вървя.

Ханк хвана отново ласото, а тя запристъпва напред препъвайки се, но този път той караше Ел Рей да върви бавно. Саманта трябваше само да продължи да върви, да не се опитва да спира и щеше да бъде в състояние да поддържа темпото, без да се налага да бъде влачена. Беше вбесена. Той не трябваше да й отказва коня и да настоява тя да язди с него. Той знаеше, че ще му откаже. Принуждаваше я да върви пеша, използвайки собствената й гордост срещу нея.

Краката я боляха ужасно. А дишането й стана накъсано и пресекливо, та тя чувстваше, сякаш дробовете ще експлодират всеки момент. Преди да достигнат селото, Саманта падна още веднъж, но този път Ханк не спря и тя трябваше с последни усилия да се изправи на крака или да бъде разкъсана до смърт от твърдата земя. Дрехите й висяха, на парцали. Две от копчетата на ризата й липсваха, а през отвора се виждаше дантеленият й корсаж. Кожата на гърдите й бе жестоко ожулена. Саманта бе успяла да измъкне ръцете си от примката, но ласото не бе достатъчно хлабаво, за да го измуши през главата си. Ръцете й горяха от болка, тъй като стискаше грубото въже, за да пази равновесие, но нямаше да плаче. Предпочиташе да се уповава на омраза си към Ханк, който й причиняваше всичко това.

Когато ласото накрая бе махнато, Саманта падна изтощена на колене, дишайки тежко. Мъжете, които стояха пред къщата на Ханк, се втренчиха изумени в нея. Пабло стоеше на верандата и държеше фенер, който хвърляше приятна, уютна светлина. Старият човек бе толкова смаян от вида на Саманта, че не бе в състояние да каже и дума. Другите, включително и Лоренцо, бяха не по-малко смаяни, но съвсем не стояха безмълвни.

— Как смееш да се отнасяш така с нея! — изкрещя вбесен Лоренцо, като хвана Ханк за ръка, докато последният слизаше от коня. — Защо?

— Не се меси в това, Лоренцо!

— Не и този път! Погледни я!

Ханк го направи и на светлината на фенера най-накрая видя какво й бе причинил. Но въпреки сълзите, Саманта го гледаше с убийствен поглед, в който бяха събрани цялата й ненавист и гняв, насочени към него. Може би поради тази причина Ханк не изпита угризение, докато в друг случай непременно би бил обзет от разкаяние.

— Малко е изморена — вметна небрежно Ханк. — Сама си е виновна.

— Тя само се опита да избяга! — отвърна разгорещено Лоренцо. — Не можеш да я обвиняваш за това.

— Не мога ли? — изсъска Ханк. — Тя ми обеща, че няма да го направи.

— Искаш твърде много.

— Не, не очаквам по-добро от нея. Забравяш, че я познавам отпреди.

— Но беше ли нужно да й причиняваш всичко това? — попита Лоренцо с по-спокоен тон. — Нали я настигна и хвана. Тя не можеше да избяга. Трябваше ли да я влачиш по земята?

— Предложих й да я взема на моя кон, но тя отказа. Както вече ти казах, сама си е виновна.

— Не мога да повярвам…

— Попитай я! — сряза го Ханк.

Лоренцо го направи, но Саманта упорито мълчеше, като само поклати глава, отказвайки да потвърди думите на Ханк.

— Тя лъже! — заяви мрачно Ханк, като свъси вежди, а изражението му беше като на буреносен облак. — Както излъга и мен, като ми обеща, че ще остане тук. Както преди излъга за много други неща.

Саманта се вцепени. Вече съжаляваше, че се бе опитала да настрои Лоренцо срещу Ханк, като отрече истината. Бе успяла само да влоши нещата още повече.

— Пабло, сложи да се сгрее вода! — казваше Ханк. — Сеньоритата се нуждае от баня.

Ханк подаде юздите на Ел Рей на Иниго, като удостои останалите само с поглед. Но Лоренцо не се задоволи с това.

— Не сме свършили, Руфино! — обърна се той към Ханк, а в тона му имаше горчивина.

— Напротив, свършихме. — Когато Ханк на свой ред обърна към приятеля си, цялата му поза излъчваше предупреждение. — Няма да позволя да ме разпитват за нея. Ако не ти харесва как се отнасям с нея, можеш да си тръгнеш още сега.

— Остани нещата така, Лоренцо — прошепна едва чуто Саманта. — Моля те.

— Но, сеньорита…

— Не, той е прав. Излъгах. Той… наистина ми предложи да яздя при него, но аз отказах.

Лоренцо отпусна рамене, съкрушен.

— Ще извикам Нита да се погрижи за нея.

— Не.

Сега какво, зачуди се Саманта, по-нещастна от всякога.

— Но тя ще има нужда от помощ, за да се изкъпе, и мехлем за драскотините — настоя Лоренцо.

— Аз ще се погрижа за нея — отвърна студено Ханк, като обърна гръб на Лоренцо.

— Не можеш! — започна да протестира Лоренцо, у когото отново започна да се надига гняв. — Трябва да й помогне жена. Ти не можеш…

— Достатъчно! — Ханк го прекъсна остро, като се обърна отново с лице към него, а сините му очи изпускаха сребърни мълнии от едва потиснат гняв. — Колко пъти ще ти казвам, че познавам добре тази жена. Няма да видя нищо, което не съм виждал и преди. Разбираш ли, Лоренцо?

Лицето на Лоренцо придоби смутено изражение, което накара Саманта да се изчерви от срам. Той наистина разбра. Никой не трябваше да узнава затова — никога. Но ето че сега Лоренцо знаеше и вероятно си мислеше най-лошото за нея.

— Кажи му защо ме познаваш толкова добре! — изкрещя вбесена Саманта, отчаяно проклинайки слабостта си, като много й се искаше да зашлеви Ханк през лицето.

— Ти му кажи, скъпа — отвърна Ханк с измамно спокоен тон. — Но ще трябва да му кажеш и за преди, и след случката.

Саманта бе съкрушена. Можеше само да гледа с омраза, проклинайки го с поглед. Знаеше много добре за какво намекваше той. Как можеше да го обвини, че я е изнасилил, след като му бе позволила да я гали до забрава? А колкото до Ханк, той бе платил за всичко, когато тя по-късно стреля по него. Нещата се бяха развили по начин, който изобщо не можеше да я представи като невинна жертва.

— Изобщо не разбирам какво е станало между вас двамата — пророни смутено Лоренцо, като наруши напрегнатата тишина.

— Не е твоя работа, Лоренцо — отвърна остро Саманта. С отчаяно усилие тя се опита да се изправи на крака. Успя да го направи, като се олюляваше, а Ханк и Лоренцо се втурнаха към нея да й помогнат.

— Не ме докосвайте! — изкрещя тя. Хвана се за парапета и бавно изкачи стълбите към верандата. Когато Ханк застана зад нея и й предложи помощта си, тя изобщо не му бе благодарна за това.

— Животно! — изсъска Саманта. — Нямам нужда от твоята помощ!

— Въпреки това ще я получиш — отвърна меко той, като я взе на ръце и я внесе в къщата.

Саманта завинаги щеше да запомни тази нощ. Беше принудена да приеме нежното внимание, с което я обгради Ханк. Цялото тяло я болеше и беше твърде уморена, за да се бори с него. Той я изкъпа, като първо я съблече изцяло и я отнесе до ваната. Накара я да стои в топлата вода, както й се стори, с часове, след това я отнесе на леглото и избърса и подсуши цялото й тяло, което му отне прекалено много време.

— Остави това на мен, ръцете не ме болят — започна да протестира тя.

Но ръцете наистина я боляха, а и не можеше да го спре. Но докато се грижеше за нея, лицето му бе придобило неразгадаем израз. Саманта не можеше да разбере за какво си мисли той в този момент, а бе твърде изтощена да се замисли дали му въздейства така, както бе слаба, безпомощна и унижена. Ханк бе много внимателен, когато нанасяше мехлем по гърдите и ръцете й, но по израза на лицето му можеше да се съди, че все едно се грижеше за непознат. Които ръцете му се плъзнаха надолу по голите й бедра, за да масажират мускулите й, тя изстена, но не от интимния жест, а от болката, Която й причиниха пръстите му. Когато той свърши, Саманта отвори очи, въпреки неудобството, което изпитваше. Той я гледаше със странен израз в очите, и изражението му вече не бе затворено и неразгадаемо. Саманта разпозна лумналия огън в сивите му очи, а това, което видя, не беше гняв. Погледът му бавно се плъзна по красивото й тяло. Ханк явно се колебаеше дали да се поддаде на желанието си. После взе сгънатото одеяло от леглото и я покри внимателно с него.

— Наспи се добре, малката — каза нежно той на испански. Испанските думи още звучаха в ушите й, след като затвори вратата след себе си, оставяйки я в тъмнина. Защо го правеше толкова често? Той не знаеше, че тя разбира испански. Дали целта му бе тя да се чуди какво й говори? И защо не можеше просто да напусне това място и да забрави този мъж?