Пожелай ме скъпа

ГЛАВА ДЕВЕТА

Елизабеттаун бе основан през 1868 година, две години след като бе открито злато в реките на Бодли Маунтин. През последните няколко години в този район бяха дошли хиляди миньори златотърсачи и продължаваха да прииждат още. Непрекъснато се появяваха нови сгради. По-голямата част от тях бяха неустойчиви дървени постройки, от които имаше поне стотина — магазини, барове, танцови салони, хотели, дори аптека.

Дилижансът бе пътувал доста бързо и пристигна в града късно следобед на осемнадесети февруари. Ейдриън бе заразен от трескавото оживление на това място и едва дочака следващия ден, когато нае кон и замина за долината Морено. Остави Жанет сама с целия багаж и храната.

Горката Жанет бе зашеметена. Не можеше да разбере дивия ентусиазъм на Ейдриън, нито бе свикнала да разчита на себе си, защото обикновено Ейдриън се грижеше за всичко.

Без да се замисли, Саманта пое грижата за приятелката си, а Жанет с благодарност й позволи да го направи. Саманта намери евтин хотел и уреди нещата на Олстъновн да бъдат откарани там. Тя също възнамеряваше да остане там. Не, че толкова й харесваше, но не можеше да остани Жанет сама, докато го Ейдриън отсъстваше.

Преди да напуснат спирката на дилижанса, към тях се приближи Ханк Шавез. Саманта веднага се стегна вътрешно, но той наистина я изненада.

— Сеньорити — той докосна с върховете на пръстите си ръба на шапката си, след което любезно продължи, — вашето присъствие превърна едно по всяка вероятност скучно пътуване в истинско удоволствие.

— Много сте любезен — кимна Саманта.

— Може би ще имаме възможност да се видим още веднъж, преди да напусна града — продължи Ханк, без да откъсва поглед от Саманта.

— Може би — отвърна уклончиво тя.

Той се усмихна.

— Ако не, в този момент ви пожелавам приятен път, Саманта. Сеньорита Олстън.

Ханк отново докосна шапката си по познатия начин и си отиде. Саманта дълго гледа след него. Изпита облекчение, но и нещо друго, нещо, което не можеше да определи. Той наистина разбра, каза си тя. Нарече я Саманта, за да й покаже, че е разбрал. Оттегли се достойно, като истински джентълмен, точно както се бе надявала. Всъщност, помисли си тя, той се отказа твърде лесно.

— Това беше истински джентълмен — отбеляза Жанет.

— Да, така е.

— И със сигурност се влюби в теб, скъпа.

— Не… не бе съвсем така — отвърна смутено Саманта.

— Значи не го харесваш? — продължи Жанет. — Не те обвинявам. Не беше кой знае колко привлекателен.

— Какво искаш да кажеш? — попита Саманта рязко. — Той е много красив мъж.

Жанет бе напрано шокирана.

— Изразяваш се доста меко, скъпа. Има толкова тъмна кожа. Той е твърде… как да се изразя? Изглежда недодялан, груб и твърде опасен. Би бил ужасен любовник.

— Но какво имаш предвид?!

— Той би бил твърде агресивен, изискваш твърде много, настоятелен и груб.

Очите на Саманта хвърлиха гневни пламъци.

— Да не би да говориш от опит? — попита тя гневно.

— Да, скъпа. — Жанет отвърна с бавен, безизразен глас след това се отдалечи, оставяйки Саманта ла гледа смаяно след нея.

Беше късно една вечер, когато Ейдриън се върна и намери Жанет и Саманта в хотела Беше възбуден, пълен с идеи проекти за следващия им ден. Беше получил много съвети от златотърсачи, които вече си бяха очертали терени; съвет за това къде бе най-вероятно да намери злато. На следния ден Ейдриън не намери злато, но ентусиазмът му не отслабна. На третия ден намери няколко самородни къса злато близо до едно сухо речно корито и незабавно си отбеляза участъка. Върна се в града само да го регистрира след това се отправи обратно към долината.

Този ден Жанет и Саманта го придружиха до участъка му, за да знаят мястото, където да го търсят в бъдеще, защото Ейдриън възнамеряваше да живее в долината. Жанет много се тревожеше. Беше средата на февруари, времето едва ли бе подходящо да се спи в палатка на открито. Но Ейдриън бе твърдо решен да го направи.

Жанет бе не по-малко твърдо решена да го посещава всеки ден. Саманта всеки път я придружаваше — това единственият начин да види Ейдриън.

Като се изключат посещенията до участъка на Ейдриън, Саманта в останалото време страшно се отегчаваше Нямаше какво да прави в Елизабеттаун. Прекарваше все повече време в смесения магазин, като купуваше неща, от който в действителност нямаше нужда. Но това бе интересно място, типичен магазин от югозапада — миришеше на тютюн за дъвчене, кожа, прясно кафе и дори осолена риба. Луксозните предмети бяха малко. Предлагаха се основно предмети и храна, подходящи за грубия живот тук, всяко свободно местенце бе заето. Дори на покривните греди бяха овесени шунка, късове бекон и готварски съдове. По пода имаше по-големи и по-малки бурета, пълни догоре със захар, брашно, дори оцет. Това бе мястото, което Саманта посещаваше всеки ден, за да минава времето.

Не бе срещала повече Ханк Шанс и се запита дали не е напуснал вече Елизабеттаун. Щеше да мине около месец, докато пристигнат вакуеросите на баща й. Какво да прани през цялото това време? Замисли се за дома. Не бе виждала баща си почти три години. Първоначално не бе имала такива намерения, но бе останала още шест месеца при Жанет, причината беше, че искаше да бъде близо до Ейдриън. Но и тогава той не й бе обърнал повече внимание, отколкото го правеше сега. Защо Ейдриън не я намираше привлекателна? Останалите мъже винаги бяха очаровани от нея. Саманта започна да си мисли, че той може би е като Жанет. Вкусът му сигурно е по-особен, като нейния. Та тя дори не намираше Ханк за привлекателен мъж! Дали по-тъмният тен или кожата отблъскваше Ейдриън? За неговия вкус тя може да е с по-тъмен тен, твърде енергична и здрава. Когато отиде на изток тя имаше лек, здрав тен, който бе запазила почти шест месеца. Въпреки че сега бе значително по-бледа, дали той не можеше да забрави каква бе кожата й преди? Здравият й вид ли го отвращаваше? Или пък той просто не харесваше тъмнокоси жени. Майка му и сестра му бяха руси, освен това бяха дребни Може би тя бе твърде висока?

По дяволите! Кое не й беше наред? Ако Ейдриън не мразеше толкова много смелостта у жените, просто би го попитала. А времето минаваше. Сега й бе възможно да го вижда само по няколко часа на ден. Имаше нужда от помощ. Трябваше отново да се довери на Жанет. Тя не знаеше за чувствата й към Ейдриън. Може би бе дошло време да поговорят.

Същата вечер отидоха в един малък ресторант, където сервираха домашно приготвена храна. Когато влязоха, помещението бе почти празно, но в последствие бързо се напълни, като повечето клиенти бяха груби мъже, които идваха от игралния дом, намиращ се в съседство. Докато се хранеха, Саманта и Жанет трябваше да понасят невъобразим шум и нежелано внимание от страна на мъжете.

— Ейдриън има ли си годеница или приятелка? Някоя, която не познавам? — започна Саманта.

Жанет искрено се изненада.

— Разбира се, че не, скъпа. Защо питаш?

Саманта се смути, но нали в крайна сметка бе решила да попита Жанет именно за това.

— Питах се защо тогава не ме харесва.

— Но той те харесва, Саманта. Ти си негова приятелка, както и моя.

— Нямам предвид обикновено приятелство, Жанет. Толкова ли съм грозна? Защо Ейдриън не ме приеме като нещо повече от приятелка?

Жанет смутено се размърда на стола си. Не смееше да вдигне поглед и да срещне проницателните изумруденозелени очи.

— Защо искаш това, Саманта?

— Защо? — Саманта се приведе към приятелката си и прошепна: — Не можеш ли да предположиш, че го обичам, разбира се, ти не знаеш. Той не знае. Какво да правя Жанет?

— О, скъпа, съжалявам. Нямах никаква представа, че изпитваш такива чувства към брат ми.

— Но какво да направя? Ще трябва да си тръгна след по малко от месец.

— Може би ще е най-добре да го забравиш и да се върне вкъщи при баща си — каза нежно Жанет.

— Да го забравя! Невъзможно!

— Може да е за добро, Саманта. Виждаш ли, Ейдриън си е поставил голяма цел — опита се да обясни Жанет. — Заклел се е да не обръща внимание на никоя жена, докато не постигне целта си.

— И каква е тя?

— Да стане богат и уважаван. Преди целта му бе да отвори адвокатска кантора. Сега, предполагам, това е сребърната мина, която е купил. Докато не стане богат, дори няма да помисли за жени.

— Ейдриън се отнася твърде строго към себе си — отбеляза Саманта. — Ами ако се ожени за богата жена?

— Няма да го направи, докато не стане толкова богат, колкото е и тя. За него това е въпрос на чест.

Саманта почувства разочарование. Имаше нужда от малко кураж, а не получаваше нищо.

— Предлагаш ми да се откажа?

— Да. Това ще е най-доброто за теб.

— В такъв случай ти изобщо не ме познаваш. Жанет — отвърна упорито тя. — Аз никога не се отказвам.

Саманта бе твърде разочарована и ядосана, за да каже нещо повече. Жанет замълча, като се взираше в храната пред себе си с мрачно изражение. Тъкмо щяха да си тръгват, когато един глас прекъсна нерадостните им размишления.

— А, сеньорити — весело ги поздрави Ханк. — За мен удоволствие да ви видя пак.

Саманта само кимна в отговор, но Жанет бе тази, която заговори.

— За нас също е удоволствие да ви видим, сеньор Шавез. Вашата компания ни липсваше. Ейдриън също често пита за нас.

— Как е брат ви? — осведоми се учтиво Ханк. — Намери ли вече златна жила?

— Не точно, но очевидно има голям напредък в долината. — Жанет се усмихна топло. — Сигурна съм, че той ще се зарадва да ви види. Искате ли да дойдете с нас утре да го посетите? Ние яздим до долината всяка сутрин.

— Чудесно. Тогава ще се срещнем утре сутринта пред конюшнята. В девет часа?

След като Ханк си отиде, Саманта хвърли сърдит поглед на Жанет.

— Защо, за бога, направи това? Ти дори не го харесваш!

— Но той е очарователен и доста забавен.

— Не трябваше да го каниш да идва с нас! — изсъска Саманта.

— Ако трябва да бъда откровена, ще се чувствам в много по-голяма безопасност, ако някой мъж ни придружава до долината.

— Напълно съм способна да ни защитавам, Жанет — бе възмутеният отговор на Саманта.

— Не би трябвало това задължение да пада върху теб, скъпа. Всъщност, обмислям възможността да остана с Ейдриън, така че няма да се налага да яздя всеки ден.

— Да спиш в палатка? Не ставай смешна, Жанет. Ще се чувстваш ужасно! Без никакви удобства.

— Но ще съм по-спокойна и няма да ме с страх — после добави: — Може би няма да ми се наложи да го правя, ако успея да убедя твоя приятел да ни придружава всеки ден, разбира се, докато възнамерява да стои в този град.

— Ханк Шавез не ми е приятел! — възрази остро Саманта. Можеш сама да отидеш утре с него. Аз не искам да го виждам.

— Не, не, не мога да остана сама с него!

— Нали сама каза, че ще се чувстваш в по-голяма безопасност — напомни й иронично Саманта.

— Но само ако и ти дойдеш. Трябва да дойдеш, Саманта. Ейдриън ще пита за теб, ако не го направиш.

Заради последния аргумент Саманта се съгласи, отношението й към Ханк Шавез бе глупаво. Интересът му към нея със сигурност бе угаснал. Той не се бе опитал да се срещне с нея, откакто пристигнаха в Елизабеттаун. Срещата им тази вечер бе съвсем случайна.

— Е, тогава, предполагам, ще дойда — каза Саманта, като ставаха от масата. — При това — добави тя с дяволита усмивка — може би Ейдриън ще започне да ревнува, като ме види с мистър Шавез.

Жанет тъжно въздъхна. Горката Саманта. Ако само знаеше колко безполезни са усилията й! Жанет се надяваше заради приятелката й Ханк Шавез да е достатъчно настоятелен и очарователен, за да я накара да забрави Ейдриън. Защото, ако Саманта продължаваше да го обича, не я очакваше нищо добро.