Пожелай ме скъпа

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Пътуването до града изглеждаше ужасно дълго. Шелдън бе стрелял по Жан. Това бе изстрелът, който Саманта и Лана бяха чули. Жан не бе мъртъв, а само ранен и Шелдън го върза за коня на Ханк. Шелдън лично щеше да го откара в затвора. Не желаеше да го изпуска от очи.

Най-накрая Шелдън бе показал истинския си характер. Той изпадна в ярост, след като Саманта му обясни пъклените планове на Тереза и Жан. Дълго беше чакала да го види толкова ядосан. В същото време се радваше, че брат й не приемаше твърде дълбоко предателството на Тереза. Бе ядосан, че го бяха правили на глупак, но не скърбеше за Тереза.

Питърс беше успял да избяга, освен това бе отнело време, за да настигнат Фройлана с бебето и да я върнат обратно. Фройлана заспа от умора в каретата. Ханк управляваше, а Саманта бе притиснала Джейми до гърдите си. Бе толкова близо до положението да изгуби бебето си и собствения си живот! Молеше се никога да не преживее втора подобна нощ.

Когато пристигнаха в градската къща на Блекстоун, вече се зазоряваше. Шелдън продължи с Жан до затвора. Саманта почти съжали Тереза, когато Шелдън се разправи с нея.

Фройлана отнесе Джейми в стаята му, а Ханк последва Саманта в нейната спалня и затвори вратата след себе си. Тя се обърна и го погледна в очите. Беше му благодарна. Ако Ханк не бе намерил револвера й и не се бе досетил, че става нещо нередно, тя вероятно щеше вече да е мъртва. Те, в крайна сметка, бяха сключили примирие. Но само за известно време, помисли си тя.

— Какво искаш, Ханк?

Той не отговори. Саманта го погледна по-внимателно и забеляза мрачното му изражение. Той направо кипеше от ярост. Саманта изправи гръб, готова да се защитава.

— Отговори ми — настоя тя.

— Можеш ли изобщо да си представиш колко се изплаших за теб? — избухна Ханк. — Щяха да те убият!

Саманта вдигна упорито брадичка.

— Не ми дръж такъв тон! Вината не беше моя!

— Разбира се, че беше твоя! — изкрещя той. — Ако не ме държеше далеч от спалнята си, онзи французин никога нямаше да се добере до теб. Щеше да се наложи първо да убие мен!

— О, добре. И каква щеше да ми бъде ползата, ако те беше убил?

Двамата впиха погледи един в друг, след това Саманта се засмя на абсурдността на спора, който водеха, а Ханк също избухна в смях.

— Видя ли брат ми? — изкикоти се тя. — Готова съм да се обзаложа, че Шелдън бе готов отново да стреля по него, когато Жан се опита да обясни какво е направил.

— Ами ти? Да ме събориш на земята като някое теле.

— Жалко, че нямах въже.

— Тогава щеше да ме вържеш и да се опиташ да ме убиеш?

— Не постъпих чак толкова жестоко.

— Обаче загуби.

— Така ли? — усмихна се Саманта. — Забелязах, че не ме държа дълго време на земята, мистър Победителю — Със сигурност не както… преди.

Думите й веднага и отрезвиха. Защо каза това? Напомнянето на миналото разруши краткото им примирие. Ханк също го разбра. Но не искаше магията да свърши. Тази нощ разбра по-ясно от всякога колко много я обича. Впусна се в тъмнината да я търси, почти полудял от страх, че може да пристигне твърде късно. Трябваше да й го каже.

— Саманта.

Саманта отстъпи назад, готова да се защитава.

— Не, Ханк, мисля, че е по-добре…

Той я притегли към себе си и заглуши протестите й с целувка. Тя вдигна ръце, за да го отблъсне, но още преди го докосне, съпротивата й се стопи и тя обви ръце около врата му. Всичките тези месеци, през който биха разделени сякаш се стопиха, тя отново си спомни невероятната магия и удоволствие. Саманта отново искаше да изпита всичко това, още веднъж, за последен път.

Вече нямаше време за съмнения, не и когато той я целуваше по този начин. Ханк я вдигна и я отнесе в леглото. Робата й бързо бе захвърлена настрани, както и нощницата. Нито за миг дори Ханк не спря да я целува, постепенно разпалвайки страстта й. Когато се отстрани от нея, за махне и своите дрехи, Саманта осъзна, че с болезнено нетърпение очаква докосването му. Тялото му покри нейното, тя обви крака около кръста му и изви тяло като дъга, очаквайки проникването му.

Мислеше, че няма да понесе толкова много удоволствие, което дойде само няколко минути по-късно. Екстазът я заливаше на чувствени вълни дълго, дълго, а Ханк продължаваше да я люби страстно, докато и той достигна своята кулминация. Когато Ханк се отпусна върху нея изтощен и по този начин уязвим, внезапно Саманта бе изпълнена с нежност. Желанието му към нея бе истинско. С тази мисъл младата жена потъна в сън.

Ханк се събуди и веднага забеляза Саманта, застанала в другия край на леглото, с насочен към гърдите му револвер. Беше облечена само в бялата си нощница, косата й се спускаше свободно по раменете и гърба, но в очите блестеше неподправен гняв. Тя помръдна леко оръжието към него, подканяйки го с този жест да стане от леглото, и Ханк изруга тихо. Бе имал възможността да поговори с нея, но я бе изгубил, когато тя отговори на целувката му, Когато се събуди страстта, разговорът бе забравен. Наистина ли бе пропуснал шанса си да й признае чувствата си? Ядосан, той бързо облече дрехите си.

— Не играеш честно, Саманта.

— Не ми говори за честност — сопна се тя. — Ти се възползва от мен.

— Не. Само те целунах. Всичко, което се случи след това, стана между двама ни — заедно.

— Нямам намерение да говоря за това — отвърна упорито тя. — Просто си тръгни, Ханк.

Очите му се присвиха.

— По дяволите, Саманта, трябва да поговорим.

— Не.

— Но не можем да продължаваме по този начин и…

— Не можем да живеем под един покрив, в противен случай това може да се случи отново.

— Толкова ли ще е лошо? — попита тихо той.

— Да.

Ханк обаче поклати глава.

— Истинският проблем е, че с теб водим битки, когато в действителност няма за какво.

— Аз имам причина — отвърна тя. — Не ти вярвам, Ханк. Отивам си вкъщи. И без съмнение ти ще се върнеш в Хасиенда де лас Флорес, която си върна след толкова мъки. Това решава проблемите ни.

— Но ти си моя жена.

— Само по име. Това бе твое дело, не помниш ли? Ожени се за мен само за да си върнеш земята. Никога не си искал да ме видиш отново. Изобщо не се интересуваш от мен. Спомняш ли си, Ханк?

— Наговорих много неща, които всъщност не мислех, Сам. Ти също — напомни й той. — Закле се да се разведеш с мен, но не го направи.

— Ако се притесняваш, че ще те държа обвързан с този брак неопределено време, лъжеш се. Ще се разведа с теб.

— Не искам да се развеждаш с мен, Сам.

— Знам много добре какво искаш, Ханк. — Саманта повиши глас. — Но не можеш да ми вземеш Джейми.

— Сам…

— Не! Сега си върви!

— Страхуваш ли се да чуеш какво имам да ти кажа? — попита тихо Ханк. — Затова ли не ми даваш дори да започна?

— Аз не съм глупачка, Ханк. Знам много добро какви са плановете ти. Ще ми кажеш, че ме обичаш, че трябва да запазим брака си заради Джейми, Но това ще бъдат само лъжи, Ханк.

— Но аз наистина те обичам, Сам.

Саманта потрепера, чувайки го за пръв път да произнася тези думи. Но нямаше да направи грешката да му се довери.

— Не, не ме обичаш. Познавам те, Ханк. Готов си да кажеш всичко, за да получиш каквото искаш, а сега искаш Джейми. Не те обвинявам. Но ти ми го даде. Той е мой, не твой.

— Какво да кажа, за да те убедя, че те обичам?

— Нищо — отвърна упорито тя. — Доказа истинските си чувства преди дълго време.

— Гордостта и гневът ме накараха да постъпя така, Сам, кълна се.

— О, господи! — извика тя. — Вън оттук! — Тя насочи револвера към него. — Вън! Не мога да издържам повече!

Ханк я гледа известно време, след това излезе от стаята; като затръшна вратата след себе си. Саманта затвори очи с измъчено изражение. Хлопването на вратата прозвуча като финален акорд, а тя дълбоко в себе си знаеше, че никога повече нямаше да го види. Ханк щеше да напусне къщата възможно по-скоро и това ще бъде краят.

Очите й се изпълниха със сълзи, тя ги избърса с рязко движение.