Последната одисея

Бележки на автора: истина или измислица

Стигнахме до края на тази одисея. Тя може и да не е изпята от старогръцки хор, но се надявам да е била достатъчно занимателна. В миналото Омир е смесвал факти и измислици. Разказал ни е истинската история за падането на Троя, но е вплел в нея митове и вълшебства. За разлика от великия бард на древността, аз ще се опитам на тези последни страници да разделя истината от измислицата в моята история, като с това може би ще хвърля малко светлина и върху начина, по който пиша.

Да започнем с двете библии, които намерих за невероятно ценни при създаването на тази история. Разбира се, погълнах, разнищих и проучих и безброй други книги, но тези две са не само информативни и вдъхновяващи, но и представляват страшно добро четиво. Затова препоръчвам на всички ви да се запознаете с тях.

Първата навлиза дълбоко — наистина дълбоко — в митовете за това какво се намира отдолу, защо гледаме натам и защо то продължава да ни очарова. Прочетох я, без да имам намерение да я използвам като материал в проучванията си, а просто от любовта ми към пещерите. Но накрая тя ме впечатли толкова, че ме накара да напиша този материал, и ме предизвика достатъчно, за да го направя по-добър. Какво повече може да иска човек? Затова ви я препоръчвам:

„Долният свят — дълбоко пътуване във времето“ от Робърт Макфарлън.

Избрах втората книга за проучвания и препратки, но буквално се изгубих в чудесния стил на писане, останах поразен от концепцията и в крайна сметка тя залегна в основата на този роман. Въпреки това моята история едва докосва темата за древните технологии и смесването на мит и наука, която може да се намери в този труд. Ако искате да се запознаете по-подробно с историческите детайли и предположения, повдигнати в моя роман, задължително прочетете:

„Богове и роботи — Митове, машини и древни мечти за технологии“ от Адриан Мейър.

И тъй, нека погледнем по-подробно в историята на „Последната одисея“. И ще започнем с Тъмните векове в Гърция (от 1100 до 800 г. пр.н.е.), или така наречения Омиров период.

В началото на романа намеквам за истинската история, скрита в митовете на двата епоса. Аз обаче не съм първият, който разглежда тази граница между факти и измислица. Един от първите, който го прави, е старогръцкият историк Страбон, който в своя пътепис за древния свят — многотомния труд „География“ от 7 г. — се опитва да направи същото, което правя и аз в тази книга — да нанесе на картата съдбовното пътешествие на Одисей из Средиземно море. Много от предположенията в тази книга (с изключение на ролята на тектоничните плочи) произхождат от текстовете на Страбон.

Археолозите и историците приемат, че е имало война, засегнала цялото Средиземноморие и довела до падането на три големи цивилизации от бронзовата епоха — гръцко-микенската, египетската и тази на хетите в Анатолия. Този конфликт получил прозвището „Нулева световна война“. В епосите си Омир описва един епизод от нея. И до днес остава нерешена загадката кой е атакувал тези цивилизации и е довел до настъпването на Тъмните векове. Повечето учени приемат, че виновниците са загадъчните „морски народи“, но дори тяхната идентичност продължава да бъде предмет на догадки. Някои смятат, че те са коалиция от различни племена, а други, че са от друго анатолийско царство — това на лувийците. Разбира се, аз имам свое мнение по темата и го споделям в романа.

Следващата тема, върху която ще се спра, е свързана с познанията, технологиите и науката през древността. Да я разделим на части.

Златният век на исляма обхваща периода от девети до тринайсети век. Тримата братя Бану Муса са били учени и инженери от началото на тази епоха, а Исмаил ал-Джазари е продължител на тяхната традиция на иновации и проекти от края й. Както е споменато в романа, братята Бану Муса наистина запазили и развили знанията, които били почти изгубени след падането на Римската империя. Макар че четвъртият Бану Муса — Хунайн — е мое творение, голяма част от неговите действия, интереси и умения се основават на трите исторически фигури. Известно е също, че Исмаил ал-Джазари, когото понякога наричат „бащата на роботиката“, е бил силно повлиян от трудовете на тримата братя. Както и още някой…

За Да Винчи са изписани множество трудове, но един от най-добрите е „Леонардо да Винчи“ на Валтер Исаксон, който придава човешки облик на художника и в същото време ни запознава с гения му (горещо ви препоръчвам да прочетете книгата). Затова тук няма да се впускам в големи подробности. С края на Златния век на исляма хора като Да Винчи наистина поели факела, който бил на път да угасне, запазили го и продължили да надграждат върху познанията на ислямския свят. Други детайли около Да Винчи в този роман също са основани на реални събития. Леонардо наистина е мъкнел горката си „Мона Лиза“ от страна в страна. Наистина е разрязвал трупове, за да усъвършенства стила си като художник и скулптор. И след плячкосването на Милано френският крал Франсоа I наистина му поръчал да изработи механичен златен лъв.

Да продължим с някои по-конкретни теми:

Скованият в ледовете кораб в началото на историята се основава на модела самбук. Тези големи съдове не само че можели да плават в океаните, но и често се използвали за проучвания. Трябва да благодарим на ислямския свят за многото му приноси в областта на навигацията, математиката и астрономията. Сред тях е и един много важен елемент в този роман:

От Музея за история на науката в Оксфорд бяха така добри да ми позволят да използвам фотографии на единствения известен пример за сферична астролабия. Описанията на технологията и използването на тези устройства в романа са точни, от универсалността им до пръчиците, използвани за „програмирането“ им спрямо различни географски ширини. Дори името, изписано върху астролабията, е едно необичайно съвпадение. Вече пишех за братята Бану Муса в романа, когато открих кой е подписал астролабията от Оксфорд — човек на име Муса. Тълкувайте го както решите.

А, сега стигаме до основния въпрос в историята. Изглежда, че винаги сме подценявали технологичните познания на древните. Те продължават да ни изненадват и до днес. Имах шанса да се запозная с механизма от Антикитера, пазен в Националния археологически музей в Атина, гръцко устройство от 1 в. пр.н.е. То било открито на борда на потънал кораб през 1901 г., но едва след като сме започнали да разработваме нашите компютри, сме разбрали предназначението и дизайна му. Днес повечето археолози приемат, че устройството от Антикитера е първият известен ни аналогов компютър.

И все пак списъкът на изумителни гръцки дизайни на автомати е изумителен — дотолкова, че гърците са ги включили в легендите си за Хефест и Дедал, за когото някои смятат, че е реална историческа личност. Историците и археолозите са документирали безброй дизайни на самостоятелно работещи механизми, различни автомати и да, онези „хитроумни механични устройства“ на братята Бану Муса и Исмаил ал-Джазари. Мога да изпиша страници по тази тема, но за щастие, някой вече го е направил. Отново ви препоръчвам двете библии, представени по-горе.

Елинистичните пиромани изобретили страхотно оръжие, известно като „гръцки огън“. То ужасявало моряците и изиграло решителна роля за спечелването на много битки. Твърди се, че адската течност се запалвала от вода и не можела да бъде угасена от нея. За съжаление (или може би за щастие), рецептата за гръцки огън била изгубена. Има множество предположения от какви точно съставки се е приготвяла сместа.

В този роман се говори за подобни смеси, за които се споменава в митовете и историите, свързани с магьосницата Медея, която помогнала на Язон и аргонавтите да победят какви ли не огнени механични автомати, от Талос на Крит до Колхидския бик. Тя създала две важни настойки — Маслото на Медея, което притежавало тайната на неугасимия огън, било дар от Прометей и много прилича на гръцкия огън, и Прометеево масло, което наричам „Кръвта на Прометей“ и което представлявало черна смес, осигуряваща защита от огън и неуязвимост от копия и стрели, когато се погълне. Това ме накара да се запитам: щом гръцкият огън, който много прилича на Маслото на Медея, е исторически факт, дали не е възможно същото да се отнася и за Кръвта на Прометей?

Частта от романа, свързана с митовете и фактите за трите града, е толкова точна, колкото можех да я направя. Гръцкият историк Страбон също смятал, че Тартар на Омир и богатият испански град Тартес са едно и също място. По-късно други смятали, че библейският Таршиш е просто друга версия на името на същия загадъчен град. Дори предположението, че трите града са дом на високоразвита цивилизация, не е плод на моето въображение, а се основава на по-научни (и спорни) изследвания.

Картата на тектоничните плочи в романа е точна. Отново ми се стори странно съвпадение, че много от теориите на Страбон за истинското местоположение на митичните острови и пристанища от „Одисея“ попадат на границата между Африканската тектонична плоча и Евразийската на север. Дали това означава нещо? Ако сте прочели този роман, знаете отговора.

Добре, достатъчно история и антична наука. Да се спрем на някои локации.

Мария и Ковалски се топват в горещ извор, преди да се озоват в наистина гореща обстановка. Аз имах щастието да прекарам един следобед в Синята лагуна. Опитах се да опиша мястото колкото се може по-точно, но пък, от друга страна, бях изпил няколко от онези смеси от зелени банани и ром, така че най-добре да идете и да проверите сами. Препоръчвам ви да прочетете „Последната одисея“ там. Между другото, Съединените щати наистина имат там ескадрила Р-8 „Посейдон“ за следене и лов на подводници. И като се има предвид, че романът се занимава с древногръцката митология и морските народи, как бих могъл да не включа военни самолети, носещи името на бога на моретата?

Повечето детайли и специфики от тази част на романа са истина, от хотел „Червената къща“ в Тасиилак до динамиката и опасността за ледниците на Гренландия. Макар че лично не съм се спускал в онези замръзнали водовъртежи, известни като мулини, аз се консултирах с приятел пещерняк, който го е правил. След страшния му разказ реших, че по-скоро бих рискувал да се изправя срещу огнедишащ бик. Така стигам до последната странна случайност. От самото начало знаех, че ще замразя арабски дау в ледовете на Гренландия в роман, посветен на търсенето на истинското местоположение на митичния Тартар, подземния свят на древните гърци. И кой е един от най-големите ледници на Гренландия, който е застрашен най-много? Хелхайм, кръстен на скандинавския „свят на мъртвите“. Тълкувайте го както намерите за добре.

Елена и Ковал ски за кратко са затворници в древен подземен град в Турция. Основах описанието му на реален обект — подземния град Деринкую. Въпреки че не вярвам, че подобен изгубен град съществува на един хвърлей от Троя, археолозите са открили над двеста пещерни града в страната — така че защо да няма и един в околностите на града от „Илиада“ и „Одисея“?

Италианският ми издател беше така добър да ме покани да изнеса беседа в малкото селце Велетри край Рим. Това е място с дълга книжовна история. Ако някога го посетите, идете да хапнете в „Казале дела Реджина“. Ще ми благодарите. Велетри се намира на две крачки от Кастел Гандолфо и успях да посетя летния дворец на папата. Именно това посещение ме убеди да го включа в романа си — така че простете, че го взривих. На базата на посещението си се опитах да го опиша колкото се може по-точно. И няколко забавни факти. Дворецът наистина е построен върху древните останки на вила на император Домициан. Той е известен с дългата си и богата история на астрономически наблюдения и има нова и стара обсерватория, както и чудесен музей на астрономията. Разказът за „папските деца“ също е исторически верен. Колкото до Светия скриниум, първоначалната пътуваща библиотека на папите, тя наистина е съществувала и се твърди, че е съдържала редки съкровища от зората на християнството. Дали съществува и днес? Дали се пази в древните римски хранилища под Кастел Гандолфо? За съжаление, те не бяха включени в моята туристическа обиколка.

Италианският остров Сардиния има богато археологическо минало, което докоснах в романа си. Подробностите около камъка Норо и гигантите от Монте Прама са точни, макар че някои от предположенията около тях са плод на въображението ми. Древните укрепления и сгради, известни като нураги, са напълно реални, както и връзката им с Дедал, за когото наистина се казва, че е живял на острова след бягството си от цар Минос — и именно затова гърците са наричали тези руини дайдалеи.

Продължаваме с Африка. Мароко е завладяваща страна както с геологията, така и с историята си. Конвергентната граница между Африканската и Евразийската тектонична плоча наистина минава през страната и е причина за съществуването на планинския масив Атлас. Една от основните износни стоки на Мароко наистина е фосфатната скала, която е сред основните съставки за производство на гръцки огън. Освен това фосфатните находища са богати и на уран. Според преценките фосфатните скали в Мароко съдържат два пъти повече уран, отколкото в целия останал свят. Така че ако искате да приготвите наистина силен гръцки огън, построете леярната си в планините Атлас.

И като финал, да поговорим за края на света.

Поразен съм от начините, по които различните култури гледат на края на света. Особено от сходствата помежду им. Разбира се, апокалиптите — конфедерация от религиозни и други култове, чиято цел е да предизвикат Армагедон с всички възможни средства — са изцяло плод на моето въображение. Въпреки това е тревожно, че се засилва фанатичният възглед, че краят на света не само е близо, но и че трябва да положим всички политически и военни усилия, за да настъпи по наше време. Тази тенденция набира подкрепа както в ислямския свят, така и на Запад. Така че макар апокалиптите да са измислица, тяхната екзистенциална заплаха е съвсем реална.

Обичам този свят, този чудесен дар на човечеството, така че нека да не бързаме да го опожаряваме. Разбира се, аз самият вече повече от двайсет години взривявам обекти от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, така че едва ли бих могъл да бъда най-добрият защитник на тази позиция.

Това е. Надявам се най-новото приключение на „Сигма“ да ви е харесало. Както може би подозирате, предстоят и много други. Но засега ще оставя Грей и компания да си починат, да изпият няколко питиета и да се насладят на качествено време със семействата си.

Защото аз самият смятам да направя същото — и ви съветвам да последвате примера ми.