Историята е непостоянно нещо. Разказите за събитията се променят в зависимост от гледната точка. И често победителят е онзи, който разказва историята и циментира мита във факт.
Вземете например епосите на Омир „Илиада“ и „Одисея“ — две лирични поеми, разказващи за Троянската война и събитията след нея. Смята се, че тези истории са съставени през осми век преди новата ера, макар че днес повечето историци се съмняват, че Омир изобщо е съществувал. Бардът, възпявал богове и чудовища, най-вероятно е бил просто удобен псевдоним, зад който се крият множество поети, разказващи тази бурна история.
И все пак, до каква степен двата епоса се основават на исторически събития и каква част от тях е чиста измислица?
Векове наред учените отхвърляли дори самото съществуване на славната Троя — голям град, обсаден от гърците и превзет с хитрост с помощта на Троянския кон, както се описва в „Илиада“. Смятало се, че Троя е митично място, плод на въображението на Омир. А после, в края на деветнайсети век, един германски археолог аматьор на име Хайнрих Шлиман започнал да копае големия хълм Хисарлък в Турция и разкрил руините на голям град. Минали доста години, но накрая този комплекс наистина бил идентифициран като изгубения град Троя.
И просто така митът се превърнал в история.
А как стои въпросът с епоса „Одисея“, разказващ историята на големия герой Одисей и неговото изпълнено с премеждия десетгодишно пътуване обратно до родния му остров Итака? Това е разказ за трудности и поражения, за колосални чудовища и вещици, за пращани от богове бури и сирени, докарващи мъжете до подлуда. Нищо от тези неща не може да се приеме като факт, нали така? Въпреки това историци и археолози продължават да преравят „Одисея“, да търсят улики и да се опитват да начертаят маршрута на кораба на Одисей, като дори свързват географски обекти със споменатите в епоса места.
Ето конкретен пример. Преди малко повече от десетилетие един британски консултант по мениджмънт на име Робърт Битълстоун използва модерни геоложки инструменти да идентифицира родното място на Одисей — Итака, където великият герой се завръща в края на епичното си пътуване. Археолозите вече са отхвърлили днешния остров Итака като родина на Одисей, тъй като островът не отговаря на описанието на Омир в „Одисея“. Битълстоун предложи нова теория, според която древната Итака е днешният полуостров Палики в Гърция. Доказателствата му бяха толкова убедителни, че професорът по класическа филология от Кеймбридж Джеймс Дигъл заяви: „Доводите са неоспорими и се подкрепят от геологията… посетите ли самото място, веднага ще видите съвпаденията[1]“. Заключенията на Битълстоун се подкрепят и от други специалисти по антична история[2].
Така разполагаме с доказателства, че описаните в „Одисея“ събития имат истинска историческа отправна (град Троя) и крайна точка (Итака). Подобни открития напълно естествено пораждат въпроса: Ами нещата между двете точки? Каква част от Омировите епоси за богове и чудовища е истина?
Днес се приема, че въпреки неяснотите около самоличността на Омир тези истории като че ли действително разказват за голяма война, която наистина се е състояла. Двата епоса хвърлят светлина върху епоха, известна като гръцките Тъмни векове — бурното време, видяло рухването на три цивилизации от бронзовата епоха — микенската в Гърция, хетската в Анатолия и тази на египтяните. Как и защо се е случило това? Последните открития показват, че по онова време в региона на Средиземноморието наистина са се разиграли множество битки. Сблъсъците били толкова многобройни и разпространени, че някои историци обявяват тази епоха за първата голяма глобална война и дори я наричат Нулева световна война. Това смутно време до голяма степен си остава забулено в мистерии, макар че днес някои археолози смятат, че в борбите е била замесена и четвърта цивилизация, която победила другите три — и след това изчезнала.
Ако наистина е така, кои са били онези изгубени хора? Възможно ли е историите на Омир да съдържат сведения за техния произход и съдба? Отговорите могат да се намерят в тази книга и ще хвърлят светлина върху новата световна война, която ни заплашва днес. Така че се смятайте за предупредени — не всички истории за богове и чудовища са измислица.