Последният койот

48

Бош приложи същата маневра, за да се промъкне отново в Паркър Сентър. На излизане от кабината на асансьора на четвъртия етаж буквално се сблъска с Хирш, който чакаше, за да слезе надолу. Сграбчи младия специалист за ръката и го задържа, докато не се затвориха вратите.

— Вкъщи ли се прибираш?

— Опитвах се.

— Нуждая се от още една услуга. Ще те черпя обяд, вечеря, ще ти купя каквото поискаш, само ми направи тази услуга. Много е важно и няма да отнеме време.

Хирш го погледна. Бош долови, че в момента на човека отсреща му се искаше никога да не се беше захващал с него.

— Какво гласеше онази поговорка? „Щом си се хванал на хорото, ще го играеш докрай.“ Какво ще кажеш?

— Никога не съм я чувал.

— Е, аз пък съм.

— Тази вечер имам среща с приятелката си и…

— Чудесно. Това няма да ни отнеме много време. Ще успееш да стигнеш навреме за вечерята си.

— Добре. Какво ти трябва?

— Хирш, ти си истински герой, знаеш ли?

Бош се съмняваше, че той изобщо има приятелка. Двамата се върнаха в лабораторията. Тя беше напълно празна, като се има предвид, че наближаваше пет, а и денят не бе от най-натоварените. Бош постави куфарчето си на едно от празните бюра и го отвори. Намери коледната картичка и я извади, като я държеше за ръбчето. Вдигна я, за да може Хирш да я огледа.

— Това дойде по пощата преди пет години. Мислиш ли, че ще успееш да свалиш отпечатък от нея? Отпечатък от изпращача? Мои също ще има, знам.

Челото на Хирш се набразди, докато изучаваше картичката. Долната му устна се издаде напред, докато размишляваше над предизвикателството.

— Единственото, което мога да направя, е да опитам. Отпечатъците върху хартия обикновено са доста стабилни. Мазнините остават за дълго време и понякога даже и след като са се изпарили, има оставена следа. Тя в плик ли е била?

— Да, в продължение на пет години. До миналата седмица.

— Това помага.

Хирш внимателно взе картичката от Бош и я занесе до лабораторната маса, където я отвори и я закрепи с щипки.

— Ще се пробвам от вътрешната страна. Там винаги е по-добре. По-малко вероятно е да си я пипал много вътре. А пишещият винаги пипа вътрешната страна. Ще има ли някакъв проблем, ако я посъсипя малко?

— Прави каквото трябва.

Хирш се взря в картичката с лупа, после леко продуха повърхността. Пресегна се към полицата над масата, където имаше наредени спрейове, и свали един, на който бе изписано „Нинхидрин“. Пръсна тънък слой върху картичката и след няколко минути тя започна да става морава по краищата. После избиха форми като цветя. Отпечатъци от пръсти.

— Този ще трябва да го подсиля още малко — промърмори той повече на себе си, отколкото на Бош.

Хирш вдигна очи и огледа редицата с химикали, докато не откри нужния. Спрей с надпис „Цинков хлорид“. Пръсна го върху картичката.

— Това би трябвало да предизвика буреносни облаци.

Отпечатъците се оцветиха в тъмнопурпурно като натежали от дъжд облаци. След което Хирш свали от полицата шише с етикет ФР, която Бош знаеше, че означава физически разтвор. След като обми картичката с ФР отпечатъците станаха сивочерни на цвят и по-отчетливо изразени. Хирш ги огледа под увеличителната лупа.

— Мисля, че този е доста добър. Няма да ни трябва лазер. Сега виж тези тук, Бош.

Хирш посочи един отпечатък, който, изглежда, бе оставен от палец вляво от подписа на Мередит Роман и две по-малки следи от пръсти над него.

— Тези наподобяват отпечатъци, оставени от човек, който е придържал картичката, докато я е надписвал. Има ли вероятност ти да си я държал по този начин?

Хирш задържа своята длан в същата позиция малко над картичката, за да му покаже какво има предвид. Бош поклати глава.

— Единственото, което съм правил, е да я разгърна, за да я прочета. Мисля, че именно тези са ни необходими.

— Добре. А сега какво?

Бош отиде до куфарчето си и извади картата с отпечатъци, която Хирш му беше върнал по-рано същия ден. Откри тези, които бяха свалени от сребърната тока на колана.

— Ето — каза, — сравни ги с онези, които имаш на коледната картичка.

— Дадено.

Хирш издърпа лупата и осветения екран пред себе си и още веднъж подхвана следенето на топката през мрежата на тенис-мача, докато сверяваше отпечатъците.

Бош се опита да си представи какво се беше случило. Марджори Лоу отива в Лас Вегас, за да се омъжи за Арно Конклин. Самата мисъл за това навярно й се е струвала абсурдно вълшебство. Трябва да иде до жилището си, за да си събере багажа. Планът бил да пътуват през нощта. Ако Арно е имал намерение да доведе кум, то може би Марджори е трябвало да вземе кума. Може би се качва горе, за да покани Мередит. Или за да си вземе заетия колан, подарък от сина й. Или просто за да се сбогува.

Но нещо се случва, когато се качва горе. И през най-щастливата вечер от живота й Мередит я убива.

Бош се сети за докладите, които бе прочел от папката с документите. Мередит е казала на Ено и Маккитрик, че срещата на Марджори вечерта преди убийството й е била уговорена от Джони Фокс. Самата тя не е могла да отиде, защото същият Фокс, според думите й, я е бил предната вечер и видът й не е бил подходящ. Двамата следователи бяха отбелязали в доклада си, че тя е имала синини и устната й е била разцепена.

Защо не са го видели още тогава, запита се Бош. Мередит бе получила тези наранявания, докато е убивала Марджори. Петното кръв върху блузата на Марджори бе дошло от Мередит.

Обаче Бош знаеше защо не го бяха видели. Съзнаваше, че полицаите изобщо не са се замисляли в тази посока, защото тя е била жена. И защото Фокс е подкрепил историята, разказана от нея. Той е признал, че я е бил.

Сега вече Бош виждаше, както смяташе, цялата истина. Мередит убива Марджори, часове по-късно се обажда на Джони Фокс, който играе карти, и му съобщава. Моли го да й помогне да се отърве от тялото и да скрие участието си.

Фокс навярно се съгласява охотно, дотолкова, че даже признава да й е нанесъл побой, защото е имал поглед върху цялата картина. Смъртта на Марджори го е лишила от източник на средства, но тя е била и лост за натиск върху Мител и Конклин. Оставянето на случая открит даже е било още по-добре за него. Така той винаги е щял да бъде заплаха за тях. Във всеки един момент е можел да отиде в полицията и да натопи Конклин за извършител.

Обаче Фокс така и не е осъзнавал, че и самият Мител е не по-малко коварен и покварен от него. Научил го е година по-късно на булевард „Ла Бреа“.

Мотивите на Фокс бяха ясни. Бош още не беше съвсем сигурен относно тези на Мередит. Дали тя би могла да го извърши поради причините, които Бош бе приел в съзнанието си? Дали зарязването от страна на приятелката й би могло да причини пристъп на убийствена ярост? Доби усещането, че все още не бе обхванал всичко. Все още не знаеше цялата истина. Последната тайна бе у Меридит Роман и щеше да се наложи да отиде при нея, за да я научи.

Една странна мисъл си проправи път през десетките въпроси в главата на Бош. Времето на настъпване на смъртта на Марджори Лоу бе определено за полунощ. Фокс бе получил обаждането си и бе напуснал играта грубо пресметнато след около четири часа. Сега вече Бош предполагаше, че мястото на престъплението е бил апартаментът на Мередит. И затова се питаше какво бе правила тя на онова място в продължение на четири часа заедно с мъртвото тяло на най-добрата си приятелка?

— Детектив?

Бош се извърна от мислите си и погледна Хирш, който седеше зад работната маса и кимаше с глава.

— Получи ли нещо?

— Бинго.

Бош само кимна.

Това потвърждаваше нещо много по-голямо от съвпадението на два отпечатъка. Съзнаваше, че то бе потвърждение как всички неща, които бе приемал за истини в живота си, биха могли да се окажат също толкова фалшиви, колкото Мередит Роман.