ЗАВРЪЩАНЕ В РОДИНАТА

Малката Мая напрягаше всичките си сили и воля. Тя летеше като куршум из цевта на ловджийска пушка. Светкавично бързо, направо, през синкавия утринен въздух, към гората. Пчелите хвърчат по-бързо от почти всички други насекоми. Но там, в гората, тя беше уверена, че можеше да се укрие, ако стършелът се разкае за постъпката си и я последва.

По увехналите листа върху земята падаха тъжни капки от дърветата. Беше така студено, че крилете на пчелата едва не замръзнаха. Нежен воал забулваше всичко наоколо. Даже и утринна заря не се виждаше. При това беше тихо, сякаш слънцето бе забравило земята, и всички същества спяха в смъртен сън. Мая полетя високо във въздуха. Само едно беше важно за нея: най-бързо да намери кошера на своите — на народа си — своето застрашено отечество. Тя трябваше да ги извести, да се приготвят срещу нападението, което тъкмяха тая сутрин страшните разбойници. О, пчелният народ е силен и способен да подхване борбата с неприятеля, ако той може да се въоръжи и приготви за отбрана! Но не и когато е сънен и ненадейно нападнат. Ако царицата и войниците още спят, ще започне страшно клане, много пленници ще паднат и успехът на стършелите е осигурен. Само при мисълта за силата и величието на пчелите, за тяхната готовност да умрат и предаността им към царицата, свещен гняв обхвана малката пчела към неприятеля. В същото време блажено чувство да се пожертвува и храброст, която идеше от нейната вдъхновена любов, я движеха. Не й беше лесно да намери пътя си в тая местност, дето отдавна вече не беше идвала.

Струваше й се, че никога не е била така високо из въздуха, както сега. Студът я измъчваше, а долу тя едва различаваше отделните предмети. — По какво да позная пътя? — мислеше си тя. — Няма никакъв белег. Ще сполуча ли да помогна на близките си?

— Ах, тоя случай беше най-хубавият да се поправи всичко — въздъхна Мая със страх. — Какво да правя сега? Внезапно някакви тайни сили я поведоха по една посока. — Какво става пък сега? Що ме тласка и привлича? — помисли си тя. — Не ме ли води мъката по моята родина? — Тя се остави на чувството и бързо полетя. Извика от радост. Там далече блеснаха в изгрева като сиви куполи стволовете на големите липи в дворцовия парк. Сега тя позна пътя и изведнъж се спусна чак до земята.

По полето тя видя светлите блясъци на утринната мъгла и помисли за цветните елфи. Те са намерили там утешени и блажени, своята ранна смърт.

Това изпълни сърцето й отново с надежда. Страхът й изчезна. Нека нейните близки да я изгонят заради бягството, нека царицата я накаже, само народът й да се спаси от нещастието, което го заплашва.

До дългите каменни стени вече блещукаше синята елха, която пазеше пчелите от западния вятър, и светеха познатите изходи — червените, сините и зелените порти на нейното отечество. Сърцето й заби така лудо, че й се стори като че ли се задъхва. Но тя издържа и се спусна право към входа на червената врата, която водеше при пчелите и царицата.

Когато Мая кацна на дъсчицата пред вратата, двамата пазачи й препречиха пътя и веднага я хванаха. От вълнение Мая не можа даже да проговори. Пазачите се приготвиха да я убият. На пчелите, под страх от смъртно наказание, е забранено да влизат в чужд град, без позволение от царицата.

— Назад! — извика един от пазачите и я тласна грубо пред себе си. — Да не си полудяла? Ако не се махнеш веднага, свършено е с тебе.

И, като се обърна към другия пазач, добави:

— Случвало ли ти се е някога такова нещо, при това на разсъмване?

Тогава Мая изрече условната дума на своя народ, по която пчелите разпознават близките си. И пазачите я пуснаха веднага.

— Как така? — извикаха те. — Ти си от нашите, а ние не те познаваме?

— Пуснете ме при царицата, — изстена малката Мая. — Веднага, бързо, че голямо нещастие иде!

Пазачите се противяха още. Те не бяха разбрали какво става.

— Царицата не може да бъде събудена преди изгрев слънце, — каза един от тях.

Мая изписка високо и мъчително. Никога двамата пазачи не бяха чували пчела да крещи така.

— Тогава царицата може да не се събуди никога! Смъртта върви по стъпките ми.

И тя, гневно и диво, добави:

— Вие трябва да ме заведете при царицата!

Двамата пазачи, съвършено изплашени и дълбоко развълнувани, я послушаха.

Сега всички забързаха през задушните познати улици и входове, които Мая виждаше пак. И, докато възбуждението и бързането подкосяваха силите й, сърцето й премаляваше от болка.

— Аз съм пак в къщи! — заекна тя с побледнели устни. В приемната зала на царицата тя изгуби съзнание.

Един от пазачите я подкрепи, а другият избърза с необикновената новина в спалнята на царицата. Двамата вече разбраха, че се е случило нещо извънредно. Пратеникът изтича бързо, колкото можеше.

Първите работнички на восък бяха вече станали. Тук-таме главички любопитно надзъртаха през входовете. Новината за необикновеното посещение бързо се разпространи.

Двама офицери излязоха от стаята на царицата. Мая ги позна веднага. Мълчаливи и сериозни, те се изправиха до вратата. Царицата ей-сега щеше да се яви.

Тя дойде без свитата си. Само две слугини и нейните пазители я придружаваха. Когато видя Мая, царицата избърза към нея. Нейната строгост и въздържаност се пречупиха пред лошото състояние и голямото вълнение на малката пчела.

— Важна новина ли ми носиш? — запита тя спокойно.

— Коя си ти?

Мая не можеше веднага да говори. Най-сетне с мъка произнесе:

— Стършелите!

Царицата побледня, но се показа твърда. Това успокои малко Мая.

— Всемогъща царице, — извика тя, — прости, че не спазвам задълженията, които изискват твоето величие и сан! По-късно ще ти кажа какво съм сторила и за какво се разкайвам от сърце. Тая нощ, като по чудо, се избавих от пленничество при стършелите. Последното, което чух от тях, е решението им, днес, в утринния здрач, да нападнат и разграбят царството ни.

Не може да се опише ужасът, който произведоха у всички присъствуващи тия думи на малката Мая. Двете прислужнички на царицата почнаха високо да ридаят, а офицерите при вратата, бледи от ужас, едва се сдържаха да не полетят и вдигнат тревога. Придружителят каза: „Боже Господи!“ — и се завъртя около себе си, сякаш искаше да се огледа едновременно на всички страни.

Беше наистина чудно, с какво спокойствие и сила царицата изслуша страшната новина. Тя се поизтегли напред и стоежът й доби нещо, което изплаши всички, а същевременно им вдъхна голямо доверие. Малката Мая трепереше от вълнение. Тя не вярваше, че някога ще види нещо по-значително от всичко, което ставаше сега.

Царицата кимна на офицерите отстрани и ясно и високо им каза нещо. Мая чу следните думи:

— Давам ви минута срок, да изпълните заповедта ми. Ако закъснеете, ще отговаряте с главите си.

Но двамата офицери нямаха нужда да бъдат възпламенени. Те лудо се спуснаха. Да ти е драго да ги гледаш!

— О, моя повелителко! — каза малката Мая. Тогава царицата се приведе над нея и малката Мая видя за миг лицето на своята царица, мило и изпълнено с любов.

— Хвала ти! — каза тя на Мая. — Ти спаси всички ни. Каквото и да си сторила преди — сега хиляди пъти го изкупваш с добро. Но иди си почини, сърчице мое, изглеждаш измъчена, а ръцете ти треперят!

— Аз искам да умра за тебе! — извика Мая. Царицата отвърна:

— Не се грижи вече за нас! Всред хилядите, които живеят в града, няма нито един, който не би дал живота си за доброто на другите. Ти можеш спокойно да си легнеш.

Тя се наведе и целуна Мая по челото. След това даде знак на свитата си и й заповяда да се грижи за спокойствието на малката пчела.

Безволна и щастлива, Мая се остави да я отведат. Тя мислеше, че животът не може да й даде вече нищо по-хубаво. Като в сън, тя чу някъде отдалеко високият знак за тревога. Видя да се притискат около вратаря на двореца сановници. По-късно долови някакъв глух тънтеж, който се носеше далече нататък, и целият кошер затрепера.

— Войниците! Нашите войници! — пошепнаха слугините до нея.

Последното, което позвънтя в тишината на малката стая, дето слугините я бяха отвели да спи, бяха маршовите стъпки на войските, които минаваха края вратата. Чу се ясна команда, която прозвуча радостно и уверено, и в съня си Мая долови, като че ли отдалече, старата войнишка песен на пчелите:

Слънце златно, слънце ти,

грей над техний път,

та, сплотени здраво те,

смело да вървят!

Загрузка...