14

Лов на пеперуди. Идеята му хрумна още щом се събуди в събота сутринта, преди дори да слезе долу и да отвори магазина. Странно, но докато обмисляше какво да прави с децата днес, си спомни един проект, с който се беше занимавал в шести клас. Учителят им беше поръчал да си направят сбирка от насекоми. Алекс си спомни как бе тичал през тревистата поляна през междучасията и беше гонил всяка дребна твар: от мъхестите пчели до скакалците. Сигурен беше, че на Джош и на Кристен ще им бъде приятно, и се гордееше със себе си, задето е измислил нещо вълнуващо и оригинално, с което да запълнят съботния следобед. Прегледа мрежите, които имаше в магазина, и избра три в подходящия размер.

Когато съобщи на децата на обяд, Джош и Кристен не възприеха идеята толкова въодушевено.

— Не искам да наранявам пеперудите — възпротиви се Кристен. — Аз харесвам пеперуди.

— Няма да ги нараняваме. Можем да ги пускаме после.

— Тогава защо изобщо да ги ловим?

— Защото е забавно.

— Не ми се струва забавно, а жестоко.

Алекс понечи да отговори, но не беше сигурен какво точно да каже. Джош отхапа още един залък от препечения си сандвич със сирене.

— Навън вече е доста горещо, тате — отбеляза той с пълна уста.

— Няма нищо. След това ще поплуваме в потока. И дъвчи със затворена уста.

Джош преглътна.

— А защо не отидем да плуваме в потока веднага?

— Защото ще ходим на лов за пеперуди.

— Не може ли вместо това да идем на кино?

— Да! — възкликна Кристен. — Да отидем на кино!

Алекс си каза, че понякога да си родител е направо изтощително.

— Денят е прекрасен, няма да го прекараме затворени вътре. Отиваме на лов за пеперуди. И не само това, ами и ще се забавлявате, ясно?

Следобед ги откара на едно поле извън града, пълно с диви цветя. Връчи им мрежите и ги прати да ловят насекоми, наблюдавайки как Джош влачи своята, а Кристен е притиснала нейната към телцето си почти както гушкаше куклите си.

Алекс взе нещата в свои ръце и хукна пред двамата, приготвил мрежата си. Отпред забеляза десетина пеперуди, които пърхаха с крилца сред дивите цветя. Когато приближи достатъчно, той замахна с мрежата си и улови една. Приклекна и внимателно започна да раздипля мрежата, за да се покажат оранжевите и кафявите шарки.

— Уха! — провикна се с цялото въодушевление, на което беше способен. — Хванах една!

След миг Джош и Кристен надничаха над рамото му.

— Внимателно, татко! — провикна се Кристен.

— Добре, миличка. Вижте колко красиво е обагрена.

Двамата се приведоха още по-наблизо.

— Супер! — възкликна Джош и след миг вече припкаше и размахваше запалено мрежата си.

Кристен продължаваше да се взира в пеперудата:

— От кой вид е?

— Дневна пеперуда е, но не знам от кой вид.

— Според мен е изплашена — отбеляза Кристен.

— Сигурен съм, че е добре, но ако искаш, да я пуснем?

Момиченцето кимна и Алекс внимателно обърна мрежата с вътрешната страна навън. Вече на открито, пеперудата постоя вкопчена в нея, после отлетя. Кристен се ококори смаяно.

— Ще ми помогнеш ли и аз да уловя една?

— С удоволствие.

Тичаха сред цветята малко повече от един час. Уловиха около осем различни вида, включително и една пеперуда монарх, но повечето бяха от обикновените дневни като първия им улов. Когато приключиха, лицата на децата бяха червени и лъснали от пот, затова Алекс ги заведе да им купи по една фунийка сладолед, преди да се запътят към потока зад къщата. Тримата скочиха заедно от пристана — Джо и Кристен с пояси — и се понесоха по течението на бавния поток. Като дете и той беше прекарвал такива дни. Когато излязоха от водата, доволно си каза, че като изключи ходенето на плаж миналата седмица, това беше най-хубавият уикенд, който бяха прекарвали от известно време.

Ала беше и изморително. След като децата си взеха душ, поискаха да гледат филм и Алекс им пусна „Невероятното пътуване към дома“, който беше гледал десетки пъти, но винаги с удоволствие. От кухнята ги виждаше на дивана — и двамата не помръдваха, вперили поглед в екрана отнесено като всички деца, останали без капка сила.

Изтри плотовете в кухнята, пъхна мръсните съдове в съдомиялната и зареди пералнята, оправи дневната и хубавичко изтърка банята на децата, преди най-сетне да се настани до тях на давана за мъничко. Джош се беше извил на една страна, Кристен — на другата. В края на филма Алекс усети как клепачите му вече натежават. След работата в магазина, играта с децата и почистването на къщата му беше приятно просто да се поотпусне.

Сепна се от гласа на Джош:

— Ей, тате?

— Да?

— Какво има за вечеря? Умирам от глад.



Кейти огледа платформата от мястото на сервитьорките, после отново се обърна и се ококори, когато видя Алекс и децата да вървят след управителката на залата към една свободна маса близо до перилата. Кристен се усмихна и й махна щом я зърна, после се поколеба само за секунда, преди да се стрелне между масите и да се впусне право към нея. Кейти се наведе, когато момиченцето обгърна шията й с ръчички.

— Искахме да те изненадаме! — съобщи то.

— Е, успяхте. Какво търсите тук?

— На татко не му се готвеше тази вечер.

— Така ли?

— Много бил изморен.

— Това не е цялата история, повярвай ми — обади се Алекс.

Кейти не го беше чула да приближава и се изправи.

— А, здравей — поздрави тя и се изчерви против волята си.

— Как си? — попита Алекс.

— Добре — кимна тя, леко смутена. — Много заета, както виждаш.

— Така изглежда. Наложи се да почакаме, преди да ни настанят в твоя сектор.

— Цял ден е така.

— Няма да те задържаме. Хайде, Кристен, да се връщаме на масата. Ще се видим след няколко минутки или когато си готова.

— Довиждане, госпожице Кейти — махна й отново Кристен.

Кейти ги гледаше как се приближават към масата и се почувства странно развълнувана от посещението им. Видя Алекс да разгръща менюто и да се навежда към Кристен, за да й помогне с нейното, и за един кратък миг й се прииска да е седнала заедно с тях.

Подпъхна ризата си и се огледа в каната за кафе от неръждаема стомана. Не се виждаше добре, само размазано отражение, но достатъчно, за да я накара да прокара ръка през косата си. След това погледна набързо дали ризата й не е изцапана — не че можеше да предприеме нещо, разбира се, но все пак искаше да провери — и се запъти към масата им.

— Здравейте — обърна се тя към децата. — Доколкото чувам, баща ви не иска да ви приготви вечеря.

Кристен се изкиска, а Джош просто кимна:

— Каза, че е изморен.

— И аз така разбрах — отговори Кейти, а Алекс завъртя очи безпомощно.

— Собствените ми деца ме хвърлят на кучетата! Не мога да повярвам.

— Аз няма да те хвърля на кучетата, тате — увери го Кристен сериозно.

— Благодаря ти, миличка.

Поръчаха си сладък чай и кошница царевични бухти. Кейти им поднесе напитките, а докато се отдалечаваше, усети погледа на Алекс върху себе си. Преодоля подтика си да надникне през рамо, макар че копнееше да го стори.

През следващите няколко минути вземаше поръчките и разчистваше съдовете от другите маси, поднесе няколко блюда и накрая се върна с кошничката с царевични бухти.

— Внимавайте, още са топли — предупреди ги тя.

— Тогава са най-вкусни — отбеляза Джош и се пресегна към кошничката.

Кристен последва примера му.

— Днес ходихме на лов за пеперуди — оповести тя.

— Така ли?

— Аха. Обаче не ги наранявахме, пускахме ги на свобода.

— Звучи забавно. Добре ли прекарахте?

— Беше страхотно! — възкликна Джош. — Улових сигурно сто пеперуди! А после ходихме да плуваме.

— Страхотен ден — възхити се искрено Кейти. — Нищо чудно, че татко ви е изморен.

— Аз не съм — провикнаха се Кристен и Джош почти едновременно.

— Може би, но въпреки това ще си легнете рано — отсече Алекс. — Понеже бедното ви старо татенце се нуждае от сън.

Кейти поклати глава:

— Не бъди толкова критичен към себе си, не си беден.

Алекс не схвана веднага, че тя се шегува, но после се засмя доста високо и хората от съседната маса го чуха. Той обаче явно не даваше и пет пари.

— Идвам тук да си почина и да се навечерям приятно, а келнерката започва да ме подкача!

— Животът е суров.

— На мен ли го казваш. Сигурно сега ще ме посъветваш и да си поръчам от детското меню, понеже съм взел да напълнявам.

— Е, нищо няма да кажа — изгледа тя красноречиво корема му.

Той отново се засмя, а когато я погледна, Кейти забеляза доволното пламъче в очите му, което пък й припомни, че той явно я намира за привлекателна.

— Мисля, че сме готови да поръчаме — каза Алекс.

— Какво да бъде?

Алекс поръча за всички, а Кейти си записа. Прикова погледа му само за миг, преди да се дръпне от масата и да остави поръчката в кухнята. Продължи да обслужва масите в своя сектор — веднага щом едни клиенти си тръгнеха, сядаха други — но все си намираше повод да наобиколи масата на Алекс. Доля им вода и чай, вдигна кошничката, след като изядоха бухтите, и донесе на Джош нова вилица, понеже изпусна предишната на пода. Разговаряше непринудено с Алекс и с децата, наслаждавайки се на всеки миг, докато им поднесе и вечерята.

По-късно, когато се нахраниха, раздигна масата им и донесе сметката. Слънцето вече се беше спуснало ниско и Кристен бе започнала да се прозява, а ресторантът се беше напълнил още повече. Кейти имаше време само за бързо сбогуване, докато децата се отправиха надолу по стълбите, но когато Алекс се поколеба, тя си помисли, че ще я покани на среща. Не беше сигурна как ще се справи със ситуацията, обаче преди той да изрече думите, един от клиентите й изля бирата си. Мъжът бързо скочи от масата, събори я и още две чаши се прекатуриха. Алекс се отдръпна и мигът отлетя, понеже Кейти трябваше да тръгва.

— Доскоро — махна й той и пое подир децата.



На следващия ден Кейти отвори вратата на магазина само половин час след началото на работното време.

— Подранила си — отбеляза Алекс учудено.

— Станах рано и реших да отметна пазаруването.

— Снощи заведението успокои ли се по някое време?

— Към края. Само че тази седмица отсъстват две сервитьорки. Едната замина на сватбата на сестра си, а другата се обади, че е болна. Луднахме от работа.

— Личеше си. Но храната беше добра, нищо че обслужването беше малко бавничко.

Тя го изгледа сърдито и той се засмя.

— Само ти връщам, задето ме подкачаше снощи — поклати глава и продължи: — Ще ме нарича стар! Да знаеш, че косата ми побеля, преди да навърша трийсет.

— Много си докачлив на тази тема — отбеляза тя шеговито. — Обаче ти отива, повярвай ми. Придава ти достопочтен вид.

— Това хубаво ли е или лошо?

Кейти се усмихна, без да отговори, и се пресегна да си вземе кошница. Чу го да се прокашля.

— И тази седмица ли ще си толкова натоварена?

— Не толкова.

— А през уикенда?

Тя се замисли и отвърна:

— В събота почивам. Защо?

Алекс пристъпи от крак на крак, преди да я погледне в очите.

— Понеже се чудех дали не бих могъл да те поканя на вечеря. Този път само ние двамата. Без децата.

Кейти съзнаваше, че се намират на кръстопът, който ще промени взаимоотношенията им. В същото време точно затова беше дошла в магазина толкова рано. Искаше да провери дали е изтълкувала погрешно изражението му предната вечер, понеже за пръв път знаеше със сигурност, че й се иска той да я покани.

В настъпилото мълчание обаче Алекс явно не разтълкува правилно мислите й.

— Няма значение, не е нищо особено.

— Да — прикова погледа му тя. — Много ще ми е приятно да вечеряме заедно. При едно условие.

— Какво?

— Ти вече направи толкова много за мен, че този път бих искала аз да направя нещо за теб. Какво ще кажеш да вечеряме у дома?

Той се усмихна с облекчение:

— Прекрасно.

Загрузка...