Пристан за двама

42

След като остави Алекс у Джойс, Кейти най-сетне подкара обратно към вкъщи. Не й се прибираше, но съзнаваше, че не може да отлага неизбежното до безкрай. Макар да не възнамеряваше да остава в онази къща, все пак трябваше да си вземе някои неща.

От чакъла се надигна прах и тя заподскача по дупките, преди най-сетне да спре. Остана да седи в джипа — одраскан и вдлъбнат на десетки места, но с все още изряден двигател — и се загледа към вратата, припомняйки си как кръвта на Кевин изтече на верандата и как той издъхна, забол очи в лицето й.

Не искаше да вижда кървавите петна. Страхуваше се да отвори вратата и да чуе как Кристен и Джош плачат истерично, вкопчили се в баща си. Не беше готова да преживее отново всичко.

Вместо това тръгна към къщата на Джо. Държеше в ръка писмото, което Алекс й беше дал. Когато го попита защо й е писал, той поклати глава:

— Не е от мен — отвърна, а когато тя впери объркан поглед в него, поясни: — Като го прочетеш, ще разбереш.

Докато наближаваше къщата на Джо, Кейти усети как се съживява един спомен. Нещо, което се бе случило в нощта на пожара. Нещо, което беше видяла, но не знаеше как да осмисли. И точно когато реши, че съзнанието й улавя спомена, той се изплъзна. Забави крачка, а когато съвсем наближи къщата на Джо, лицето й се навъси озадачено.

По прозорците имаше паяжини, капакът на единия прозорец беше паднал на земята и лежеше натрошен в тревата. Парапетът на верандата беше счупен и Кейти забеляза, че между дъските са избуяли бурени. Погледът й обходи всичко, но тя не проумяваше сцената пред себе си: ръждясала брава, наполовина провиснала от вратата, мръсотия по прозорците, като че не са чистени с години.

Нямаше пердета…

Нямаше изтривалка…

Нямаше вятърни камбанки…

Тя се поколеба, мъчейки се да проумее какво вижда.

Почувства се странно и някак безтегловна, сякаш се събуждаше от сън. Колкото повече приближаваше, толкова повече къщата сякаш се разпадаше пред нея.

Примигна и забеляза, че вратата е закована с дъска по средата, която я придържа към паянтовата рамка.

Примигна и видя, че част от стената горе в ъгъла е изгнила и там зее назъбена дупка.

Примигна за трети път и установи, че долната половина на прозореца е напукана и счупена, а по верандата има парчета стъкло.

Кейти не се сдържа и се качи на верандата. Приведе се и надникна през прозорците в тъмното бунгало.

Мръсотия и прах, изпочупени мебели, купчини отпадъци. Никъде не беше боядисано, никъде не беше почистено. Рязко отстъпи назад към верандата и едва не падна от счупеното стъпало. Не. Не беше възможно, просто не беше. Какво се беше случило с Джо? Ами с дребните подобрения, които беше направила в къщата? Кейти я беше видяла да окачва вятърните камбанки. Джо й беше гостувала в нейната къща и се беше оплаквала, че трябва да боядисва и да чисти. Бяха пили кафе, бяха ходили и на бар. Сервитьорката ги беше видяла. Кейти поръча вино и за двете…

Но чашата на Джо остана недокосната, сега си спомни…

Разтри слепоочията си, а мислите й трескаво препускаха в търсене на отговори. Спомни си, че Джо седеше на стълбите, когато Алекс я беше докарал. И той я беше видял…

Всъщност видя ли я?

Кейти се отдалечи от рушащата се къща. Джо беше реална. Нямаше начин да е плод на въображението й. Не си я беше измислила.

Само че Джо харесваше всичко, което правеше и самата тя: обичаше кафето си като нейното, хареса дрехите, които Кейти си купи, мнението й за служителите в ресторанта на Айвън беше досущ като нейното.

Десетина случайни подробности изведнъж започнаха да се трупат в мислите й и различни гласове се сблъскаха в главата й…

Тя живееше тук!

Но защо къщата е такава съборетина?

Двете заедно се любуваха на звездите!

Ти гледа звездите сама, затова още не знаеш имената на съзвездията.

Пихме вино в моята къща!

Ти изпи бутилката сама, затова така ти се зави свят.

Тя ми разказа за Алекс! Искаше двамата с него да се съберем!

Тя спомена името му едва след като ти вече го знаеше, а ти през цялото време проявяваше интерес към този мъж.

Тя е била психолог на децата.

И точно с това извинение ти така и не каза на Алекс за нея.

Но…

Но…

Но…

Отговорите започнаха бързо да й хрумват един по един: причината така и да не научи фамилията на Джо, нито да я види да кара кола… причината Джо нито веднъж да не я покани в дома си или да приеме предложението й да й помогне с боядисването… появата й като по чудо до Кейти по спортен екип…

Кейти усети, че нещо в нея рухва, когато всичко си дойде на мястото.

Внезапно си даде сметка, че Джо никога не е била тук.