21

Алекс остана чак след полунощ и изслуша разказа на Кейти за предишния й живот. Когато тя капна и не можеше да говори повече, той я прегърна и я целуна за лека нощ. Докато караше към вкъщи си каза, че не познава по-смел, по-силен и по-изобретателен човек.

Прекараха заедно много време през следващите няколко седмици — поне колкото им беше възможно. Той работеше в магазина, тя — в ресторанта, затова не можеха да отделят повече от няколко часа дневно, но Алекс очакваше посещенията си в къщата й с вълнение, каквото не бе изпитвал от години. Понякога вземаше Кристен и Джош. Друг път Джойс го прогонваше с намигване и му пожелаваше приятно прекарване, преди той да се запъти натам.

Рядко оставаха в неговия дом, а когато се случваше, беше само за кратки периоди от време. На него му се искаше да вярва, че е заради децата, че предпочита взаимоотношенията им да се развиват бавно, но част от него съзнаваше, че е и заради Карли. Алекс беше сигурен, че обича Кейти — увереността му нарастваше с всеки изминал ден — но знаеше, че още не е готов. Кейти като че ли разбираше неохотата му и явно нямаше нищо против, дори и само защото в нейната къща бе по-лесно да се усамотят.

Въпреки това още не се бяха любили. Алекс често си представяше колко прекрасно би било, особено в миговете преди да заспи, но знаеше, че тя не е готова. И двамата усещаха, че това е знак за промяна в отношенията им, нещо като многообещаваща установеност. Засега му беше достатъчно да я целува, да усеща ръцете й обвити около тялото си. Обичаше уханието на жасминовия шампоан в косите й и начина, по който ръката й се сгушваше идеално в неговата, а също и как всяко тяхно докосване бе заредено с приятно очакване, сякаш се пазеха един за друг. Той не беше спал с друга жена след смъртта на съпругата си и сега имаше чувството, че несъзнателно се е пазил за Кейти.

Приятно му беше да я развежда из областта. Разхождаха се по брега, покрай старите къщи, и разглеждаха архитектурата, а един уикенд той я заведе в градините „Ортън Плантейшън“, където се скитаха след хиляди разцъфнали розови храсти. След това обядваха в малко бистро на брега на океана на Касуъл Бийч, където се държаха за ръце върху масата като тийнейджъри.

След вечерята им в нейната къща тя повече не засегна темата за миналото си, той също. Знаеше, че Кейти още обмисля разни неща: колко вече му е разкрила и колко още има да му разкрива, дали може да му има доверие, доколко има значение, че всъщност все още е омъжена, и какво ще се случи, ако Кевин някак разбере къде е тя. Когато усетеше, че тя размишлява над тези въпроси, Алекс внимателно й напомняше, че каквото и да се случи, той никога няма да издаде тайната й. Никога няма да каже на никого.

Понякога, докато я гледаше, го обземаше неистов гняв към Кевин Тиърни. Инстинктът на такива мъже да превръщат в жертва и да изтезават хората му бе неприсъщ точно като умението да диша под вода или да лети. Повече от всичко копнееше за възмездие. За справедливост. Искаше Кевин да изпита ужаса и страданието на Кейти, несекващите пристъпи на жестока физическа болка. Докато служеше в армията, Алекс бе убил човек — войник, надрусан с амфетамини, който бе заплашил с пистолет един заложник. Мъжът беше опасен и не се контролираше, затова при първа възможност Алекс дръпна спусъка без никакво колебание. Смъртта придаде на работата му отрезвяващ нов смисъл, но дълбоко в сърцето си той знаеше, че в живота има моменти, когато трябва да се прибегне до насилие, за да бъде спасен живот. Знаеше, че ако Кевин се появи някога, той, Алекс, ще защити Кейти, каквото и да се случи. В армията постепенно бе осъзнал, че има хора, които увеличават добрината по света, а има и такива, чиято единствена цел е да я унищожават. В неговото съзнание решението да защити невинна жена като Кейти от психопат като Кевин беше черно-бяло — прост избор.

През повечето дни призракът на миналия живот на Кейти не се намесваше и двамата прекарваха всеки ден заедно в състояние на спокойна и задълбочаваща се интимност. Следобедите с децата му бяха особено важни. Кейти имаше природна дарба да общува с деца — дали ще помага на Кристен да храни патиците в езерото, или ще играе на гоненица с Джош, тя винаги с лекота влизаше в техния ритъм: игрив, утешаващ, заядлив или кротък. В това отношение толкова приличаше на Карли, че Алекс, кой знае защо, беше сигурен, че тя е жената, за която беше говорила съпругата му навремето.

През последните седмици от живота й той бдеше неотклонно до леглото й. През повечето време тя спеше, но той се опасяваше да не изпусне миговете, когато идва в съзнание, колкото и кратки да бяха. Тогава лявата половина на тялото й беше почти напълно парализирана и говорът й бе затруднен. Една нощ обаче, по време на кратък период с бистра мисъл в часовете преди зазоряване, тя протегна ръка към него.

— Искам да направиш нещо за мене — изрече с мъка и облиза напуканите си устни. Гласът й бе одрезгавял от дългото мълчание.

— Каквото кажеш.

— Искам да си… щастлив.

И в онзи миг той зърна призрака на някогашната й усмивка, уверената и сдържана усмивка, която го плени още на първата им среща.

— Аз съм щастлив.

Тя немощно поклати глава.

— Говоря за бъдещето.

Очите й горяха силно като нагорещени въглени на изпосталялото лице.

— И двамата знаем за какво говоря.

— Аз не знам.

Тя пренебрегна отговора му.

— Бракът ми с теб… да бъда с теб всеки ден и да родя децата ти… е най-хубавото нещо, което съм правила някога. Ти си най-добрият човек, когото познавам.

Гърлото му се стегна.

— За мен ти също — отвърна. — И аз се чувствам така.

— Знам — каза тя. — И точно затова ми е толкова трудно. Понеже знам, че съм се провалила…

— Не си се провалила — прекъсна я той.

Изражението й беше печално.

— Обичам те, Алекс, обичам и децата ни — прошепна Карли. — Но сърцето ми ще се пръсне от мъка при мисълта, че може никога да не си напълно щастлив отново.

— Карли…

— Искам да срещнеш друга.

Тя се помъчи да си поеме дълбоко дъх, а крехкият й гръден кош се разду от усилието.

— Иска ми се да бъде умна и мила… иска ми се ти да се влюбиш в нея, понеже не бива да прекараш остатъка от живота си сам.

Алекс не беше в състояние да говори, почти не я виждаше през сълзите си.

— Децата се нуждаят от майка.

Прозвуча му почти като молба.

— От някого, който да ги обича колкото мен, от някого, който да ги приеме за свои деца.

— Защо ми говориш така? — попита той дрезгаво.

— Защото трябва да повярвам, че е възможно.

Кокалестите й пръсти стиснаха ръката му отчаяно и настойчиво.

— Само това ми остана.

Сега, докато наблюдаваше как Кейти гони Джош и Кристен по тревистия бряг на езерото с патиците, той почувства горчиво-сладка болка при мисълта, че може би в крайна сметка предсмъртното желание на Карли се е изпълнило.

* * *

Тя го харесваше прекалено много. Съзнаваше, че е навлязла в опасна територия. В онзи момент й се бе сторило уместно да му разкаже за миналото си, а след като изрече думите, се освободи от смазващото бреме на тайните си. Само че на сутринта след първата им вечеря беше парализирана от страх заради стореното. В крайна сметка Алекс беше работил като следовател, което може би означаваше, че като нищо би могъл да звънне тук-там, независимо какво й казва. Да поговори с някого, който от своя страна да поговори с друг, и накрая Кевин щеше да научи. Не му каза, че Кевин притежава почти зловещата способност да свързва наглед несвързани факти, не му спомена, че когато някой заподозрян бяга, почти винаги знае къде да го открие. Дори само от мисълта за онова, което беше сторила, коремът й се свиваше. Постепенно обаче през следващите няколко седмици тя усети как страховете й се уталожват. Вместо да продължи да я отрупва с въпроси, когато са само двамата, Алекс се държеше така, сякаш откровенията й нямат нищо общо с живота им в Саутпорт. Дните им минаваха непосредствено и спонтанно, необезпокоявани от сенките на миналото им. Тя му имаше доверие — това просто беше по-силно от нея. А когато се целуваха, което се случваше удивително често, понякога коленете й омекваха и тя едва се сдържаше да не го хване за ръка и да не го отведе в спалнята. В събота, две седмици след първата им среща, стояха на предната й веранда прегърнати и с долепени устни. Джош и Кристен бяха на празненство край басейна у съученик на Джош. Алекс и Кейти планираха по-късно да ги заведат на плажа за едно вечерно барбекю, но през следващите няколко часа щяха да са сами.

Когато най-накрая се откъснаха един от друг, Кейти въздъхна.

— Наистина трябва да престанеш да го правиш.

— По-силно е от мен.

Чувството ми е познато, помисли си Кейти.

— Знаеш ли какво ми харесва у теб?

— Тялото ми?

— Да, и то — засмя се тя. — Но освен това ми харесва, че ме караш да се чувствам специална.

— Ти си специална — увери я той.

— Сериозно говоря. Но се питам защо не си си намерил друга. Имам предвид след смъртта на жена си.

— Не съм търсил — отговори той. — Но ако имаше друга, щях да я зарежа, за да бъда с теб.

— Не е хубаво така — мушна го тя с пръст в ребрата.

— Но е вярно. Ако щеш вярвай, много съм придирчив.

— Да, наистина много. Падаш си само по емоционално наранени жени.

— Ти не си емоционално наранена жена. Ти си корава. Ти оцеляваш. Това всъщност е доста секси.

— Май само се опитваш да ме ласкаеш с надеждата да ти се нахвърля и да те разсъблека.

— Получава ли се?

— Натам вървят нещата — призна тя и смехът на Алекс й напомни още веднъж колко много я обича.

— Радвам се, че дойде в Саутпорт — каза той.

— Аха.

За миг Кейти сякаш потъна някъде дълбоко в себе си.

— Какво има? — взря се той в лицето й, внезапно притеснен.

Тя поклати глава.

— Беше на косъм… — въздъхна Кейти и обгърна тялото си с ръце, завладяна от спомена. — За малко да не успея.

Загрузка...