Пристан за двама

37

Пред магазина бяха паркирани десетина коли, когато Кейти последва децата нагоре по стълбите към жилището. Джош и Кристен почти през целия обратен път се оплакваха колко са изморени краката им, но Алекс не им обръщаше внимание и от време на време само им напомняше, че наближават. Когато и това престана да върши работа, той отвръщаше просто, че също е изморен и не иска повече приказки.

Оплакванията секнаха, когато стигнаха в магазина. Алекс им позволи да си вземат сладолед на клечка и сок, после се качиха по стълбите, отвориха вратата и отвътре ги лъхна неописуемо освежаващ прохладен въздух. Той поведе Кейти към кухнята и тя го погледа как мокри лицето и шията си над кухненската мивка. В хола децата вече се бяха проснали на дивана и бяха пуснали телевизора.

— Извинявай, но преди десет минути имах чувството, че ще умра — каза Алекс.

— Нищичко не каза.

— Понеже съм корав мъжага — отговори той и изпъчи гърди наужким.

Извади две чаши от бюфета, сложи кубчета лед и наля вода от каната, която държеше в хладилника.

— Теб си те бива — подаде й едната чаша. — Навън е същинска сауна.

— Не е за вярване, че на карнавала имаше такава навалица — отбеляза тя и отпи от водата.

— Винаги се питам защо не го преместят някъде през май или през октомври, но сигурно тълпите ще продължат да се стичат и тогава.

Кейти погледна стенния часовник.

— Кога трябва да тръгваш?

— След около час. Но би трябвало да се върна преди единайсет.

Пет часа, помисли си тя.

— Искаш ли да приготвя на децата нещо конкретно за вечеря?

— Обичат макарони. Кристен ги предпочита с масло, а Джош — със сос маринара. Имам една бутилка в хладилника. Цял ден похапват, така че надали ще ядат много.

— Кога си лягат?

— По различно време. Винаги е преди десет, но понякога още в осем. Разчитай на собствената си преценка.

Кейти допря студената чаша до бузата си и огледа кухнята. Не беше прекарвала много време в жилището им и сега, когато беше тук, забеляза все още запазените следи от женска ръка. Дреболии — червеният тегел на пердетата, подреденият порцеланов сервиз в бюфета, изречения от Библията по керамичните плочки около печката. Къщата беше пълна със свидетелства за живота на Алекс с друга жена, но за своя изненада Кейти установи, че това не я притеснява.

— Ще си взема душ — оповести Алекс. — Нещо против да те оставя за няколко минути?

— Не, разбира се — отговори тя. — Ще поогледам кухнята и ще помисля какво да приготвя за вечеря.

— Макароните са в онзи шкаф — посочи той. — Ако искаш, като изляза, мога да те закарам до вас да си вземеш душ и да се преоблечеш. Или пък го направи тук, ако предпочиташ.

Кейти зае предизвикателна поза:

— Това покана ли е?

Той се ококори и после стрелна поглед към децата.

— Шегувам се — засмя се тя. — Ще си взема душ, след като тръгнеш.

— Искаш ли да си вземеш нови дрехи преди това? Ако не, мога да ти дам долнище на анцуг и фланелка… Панталонът ще ти е дълъг, но може да го пристегнеш с връзката.

Кой знае защо мисълта, че може да облече негови дрехи, й се стори адски секси.

— Добре, не съм придирчива. Нали просто ще гледам филм с децата!

Алекс пресуши чашата си и я остави в мивката. После се наведе, целуна я и се запъти към спалнята.

Когато остана сама, Кейти се обърна към прозореца на кухнята. Взря се в улицата навън, обзета от неназовимо безпокойство. По същия начин се бе почувствала и рано сутринта, но реши, че е следствие от скарването с Алекс. Сега обаче отново се замисли за семейство Фелдман. И за Кевин.

Сетила се беше за него и на виенското колело. Докато оглеждаше тълпата, Кейти съзнаваше, че не търси познати от ресторанта. Оглеждаше се за Кевин. По някаква необяснима причина усещаше, че той е сред хората. Че е тук.

Явно параноята й отново бе изплувала на повърхността. Кевин нямаше откъде да научи къде е тя, нямаше как да открие новата й самоличност. Напомни си, че това е невъзможно. Той никога не би могъл да я свърже с дъщерята на семейство Фелдман, тъй като изобщо не говореше с тях. Но тогава защо през целия ден имаше усещането, че някой я следи? Дори като си тръгваха от карнавала…

Не беше медиум и не вярваше в такива неща. Вярваше обаче в способността на подсъзнанието да свързва парченца, които съзнанието не може. Докато стоеше в кухнята на Алекс обаче, парченцата все още бяха объркани, безредни и безформени в главата й и след като проследи с поглед десетина от колите по улицата, тя най-сетне се извърна. Може би просто старите й страхове отново надигаха грозните си глави.

Тръсна глава и се замисли за Алекс под душа. Мисълта да се присъедини към него я обля с гореща вълна от очакване. Но въпреки това… не беше толкова просто, дори и децата да ги нямаше. Дори и Алекс да я възприемаше като Кейти, Ерин все още бе омъжена за Кевин. Искаше й се да е друга жена, която просто може да се отпусне в обятията на любовника си без никакво колебание. В крайна сметка Кевин бе нарушил всички правила на брачния живот, когато за пръв път й посегна. Кейти беше сигурна, че ако Бог надникне в сърцето й, няма да оцени постъпката й като грях. Нали?

Въздъхна. Алекс… мислеше само за него. За по-късно. Той я обичаше и я желаеше, а тя повече от всичко искаше да му покаже, че изпитва същото към него. Копнееше да почувства тялото му до своето, искаше го целия, стига и той да я желаеше. Завинаги.

Нареди си да престане да си се представя с Алекс, да спре да мечтае за онова, което предстои. Тръсна глава, за да прочисти съзнанието си, отиде в хола и седна на дивана до Джош. Децата гледаха някакво предаване по канала на „Дисни“, което не й беше познато. След малко Кейти вдигна поглед към часовника и установи, че са минали само десет минути. А сякаш беше цял час.

След душа Алекс си направи сандвич и седна до нея на дивана, докато се хранеше. Миришеше на чисто, косата му още беше мокра по крайчетата и прилепваше към кожата му, а на Кейти й се искаше да проследи с устни влажната ивица. Заболи очи в екрана, децата не им обръщаха никакво внимание, дори след като той остави чинията си на масата и бавно започна да плъзга пръсти нагоре-надолу по бедрото й.

— Красива си — прошепна в ухото й.

— Изглеждам ужасно — възрази тя, мъчейки се да не обръща внимание на огнената линия, стрелнала се нагоре по бедрото й. — Още не съм си взела душ.

Когато стана време да потегля, Алекс целуна децата в хола. Тя го изпрати до вратата и докато я целуваше за довиждане, той плъзна ръката си по-надолу, под кръста й, а меките му устни се притиснаха жадно към нейните. Очевидно беше влюбен в нея, очевидно я желаеше и искаше да й го покаже. Подлудяваше я и явно му беше приятно.

— Ще се видим след малко — отдръпна се той.

— Карай внимателно — прошепна тя. — И не се тревожи за децата.

Когато чу стъпките му да се отдалечават надолу, Кейти се облегна на вратата и си пое дъх бавно и продължително. Боже, помисли си, боже! Независимо от брачните си клетви, независимо от чувството си за вина, тя реши, че определено е в настроение, дори и Алекс да не е.

Отново погледна към часовника, убедена, че й предстоят най-дългите пет часа в живота й.