33

Кейти се събуди изтощена. През нощта се беше въртяла и мятала в леглото часове наред, припомняйки си ужасните неща, които бе наговорила на Алекс. Нямаше представа какво я беше прихванало. Да, беше разстроена заради семейство Фелдман, но за нищо на света не можеше да си спомни как изобщо беше започнал спорът. По-точно помнеше, обаче не виждаше никакъв смисъл. Знаеше, че той не я беше притискал да направи нищо, за което не е готова. Съзнаваше, че Алекс по нищо не прилича на Кевин, а какво му бе наговорила!

И какво ще направиш? Ще ме удариш ли? Ами давай!

Как изобщо й хрумна да го каже?

Накрая задряма някъде след два, когато дъждът и вятърът се укротиха. На сутринта небето беше ясно и по дърветата пееха птици. Застанала на верандата, Кейти огледа пораженията от бурята: изпочупени клони, пръснати пред къщата, килим от шишарки, застлал двора и алеята. Въздухът беше сгъстен от влага. Денят щеше да бъде адски горещ, може би най-топлият за това лято досега. Кейти си отбеляза наум да напомни на Алекс да не държи децата твърде дълго навън на слънце, но после си даде сметка, че той може би няма да иска тя да отиде с тях. Че вероятно още й е много сърдит.

Не вероятно, а със сигурност, поправи се тя. Несъмнено й се сърдеше. И беше засегнат. Снощи дори не даде на децата да се сбогуват с нея.

Кейти седна на стълбите и се обърна към къщата на Джо, питайки се дали е станала и какво ли прави. Беше рано, може би прекалено рано да потропа на вратата й. Не знаеше какво да й каже и каква полза изобщо би имало. Не би й признала какво е наговорила на Алекс — предпочиташе напълно да заличи този спомен — но може би Джо щеше да й помогне да проумее тревожното опасение, което я измъчваше. Дори след като Алекс си тръгна, Кейти забеляза колко са напрегнати раменете й и снощи за пръв път от седмици спа на светната лампа.

Интуицията й подсказваше, че нещо не е наред, но не можеше да посочи точно какво… само дето мислите й все се връщаха към семейство Фелдман. Към Гладис. Към неизбежните промени в къщата. Какво щеше да стане, ако някой разбере, че са изчезнали документите на Кейти? Само като си го представи, и коремът й се сви.

— Всичко ще бъде наред — чу внезапно да казва някой.

Завъртя се и видя Джо, застанала отстрани до нея с маратонки, поруменели бузи и петна от пот по блузата.

— Ти пък откъде се появи?

— Ходих да тичам — отговори Джо. — Исках да изпреваря жегата, но явно не се получава. Толкова е горещо, че направо не се диша — имах чувството, че ще получа удар и ще пукна. Въпреки това обаче явно съм по-добре от теб. Изглеждаш адски скапана.

Направи знак към стълбите и Кейти се премести. Джо се настани до нея.

— Снощи с Алекс се скарахме.

— И?

— Наговорих му ужасни неща.

— Извини ли му се?

— Не — отговори Кейти. — Той си тръгна. Трябваше да го направя, но не успях. А сега…

— Какво? Мислиш, че е твърде късно ли? — стисна Джо коляното й. — Никога не е твърде късно да постъпиш правилно. Отиди и поговори с него.

Кейти се поколеба, видимо разтревожена.

— А ако не ми прости?

— Значи не е такъв, за какъвто си го мислила.

Кейти сви коленете си и подпря брадичка на тях.

Джо отлепи ризата от кожата си и се помъчи да се попроветри, преди да продължи:

— Той обаче ще ти прости. Знаеш го, нали? Сега може и да ти се сърди, вероятно си го засегнала, но Алекс е свестен човек — усмихна се Джо. — Освен това за всяка двойка е добре да се поскара от време на време, колкото двамата да си докажат, че връзката им е достатъчно силна, за да преодолеят недоразуменията.

— Говориш като психолог.

— Така е, но е вярно. В дългите връзки — сериозните дълги връзки — е важно да се справяш с подемите и спадовете. Ти все още възнамеряваш това да бъде дълга връзка, нали?

— Да, така е — кимна Кейти. — Наистина имаш право. Благодаря.

Джо я потупа по крака и й намигна, докато се надигаше от стълбите.

— Че за какво са приятелите?

Кейти примижа и попита:

— Искаш ли кафе? Тъкмо се канех да правя.

— Тази сутрин не. Много е горещо. Имам нужда от чаша ледена вода и хладък душ. Имам чувството, че ще се стопя.

— Ще ходиш ли на карнавала днес?

— Може би, още не съм решила. Но ако отида, ще се постарая да те намеря — обеща Джо. — А сега тръгвай, преди да си се отказала.



Кейти поседя на стълбите още малко и после влезе в къщата. Взе си душ и си направи чаша кафе, но Джо имаше право — беше твърде горещо за кафе. Навлече къси панталони и сандали, заобиколи към задната страна на къщата и яхна велосипеда си.

Въпреки поройния дъжд застланият с чакъл път вече съхнеше и Кейти въртеше педалите без сериозно усилие. Толкоз по-добре. Главата не й побираше как Джо успяваше да тича в тази горещина, дори и рано сутрин. Като че ли всички твари се мъчеха да избягат от жегата. Обикновено се мяркаха катерички или птици, но когато се качи на главния път, Кейти установи, че всичко е замряло.

Движението не беше натоварено. Подминаха я няколко автомобила, които оставиха горещи пари подире си. Кейти продължи да върти педалите, зави и магазинът се показа. Отпред вече имаше паркирани пет-шест коли. Редовни клиенти, които идваха да ядат бисквити.

Помисли си, че разговорът с Джо й е помогнал. Поне мъничко. Все още се притесняваше, но не толкова заради семейство Фелдман и други мъчителни спомени, а по-скоро какво ще каже на Алекс. Или по-скоро какво ще й отговори той.

Спря пред магазина. Няколко по-възрастни мъже си вееха по пейките и Кейти ги подмина и се запъти към входа. Джойс таксуваше покупките на един клиент на касата и й се усмихна.

— Добро утро, Кейти — поздрави тя.

Кейти бързо огледа магазина:

— Алекс тук ли е?

— Горе е с децата. Нали знаеш пътя? По стълбите отзад.

Кейти излезе от магазина и заобиколи към задната страна на сградата. На пристана имаше опашка от лодки, които чакаха да заредят.

Поколеба се, преди да почука на вратата. Отвътре се чуха приближаващи се стъпки. После вратата се отвори и Алекс застана пред нея.

Кейти се усмихна колебливо.

— Здравей.

Той кимна с непроницаемо изражение.

Тя се прокашля.

— Искам да ти се извиня за онова, което ти наговорих. Не бях права.

Лицето му остана безизразно.

— Добре. Приемам извинението.

За миг и двамата се смълчаха и на Кейти изведнъж й се прииска да не бе идвала.

— Мога да си тръгна, но исках да питам дали още искаш да гледам децата довечера.

Той продължи да мълчи и тя поклати глава в настъпилото мълчание. Извърна се да си върви и тогава чу Алекс да пристъпва към нея.

— Кейти, чакай… — спря я той и погледна през рамо към децата, преди да притвори вратата зад гърба си. — Онова, което каза снощи… — поде и замълча несигурно.

— Не го мислех — промълви тя. — Не знам какво ми стана. Бях разстроена заради друго и си го изкарах на теб.

— Признавам, че се разтревожих. Не толкова, че го каза, а че ме смяташ способен да сторя такова нещо…

— Не го мисля — увери го Кейти. — Никога не съм смятала, че си такъв човек.

Той явно осмисляше думите й, но Кейти знаеше, че иска да й каже още нещо.

— Трябва да знаеш, че ценя това, което имаме в момента, и повече от всичко искам ти да се чувстваш добре. Каквото и да означава това. Съжалявам, че си се почувствала притисната. Не целях това.

— Напротив — усмихна се тя, — поне мъничко. Но няма нищо. Кой знае какво ще ни донесе бъдещето? Довечера например…

— Защо? Какво ще стане довечера?

Тя се облегна на рамката на вратата.

— Ами след като децата заспят и в зависимост от това кога ще се върнеш, може да се окаже твърде късно да си тръгвам. Току-виж си ме намерил в леглото си…

Когато разбра, че тя не се шегува, Алекс потърка брадичката си в шеговит размисъл.

— Сериозна дилема.

— От друга страна пък, може движението да не е натоварено и ти да се прибереш достатъчно рано, за да ме откараш у дома.

— Аз по правило съм внимателен шофьор. Не обичам да превишавам разрешената скорост.

Кейти се долепи до тялото му и прошепна в ухото му:

— Много добросъвестно от твоя страна.

— Старая се — прошепна той, преди устните им да се слеят. Когато се отдръпна от нея, забеляза, че десетина човека от лодките ги наблюдават. — Колко време репетира тази реч?

— Не съм я репетирала. Просто… ми хрумна.

Алекс още усещаше целувката им.

— Закусвала ли си? — прошепна той.

— Не.

— Искаш ли да хапнеш малко мюсли с мен и с децата? И после тръгваме за карнавала.

— Звучи апетитно.

Загрузка...