Сенчести души

4

— Цялата трепериш. Нека отида сама — заговори Мередит, като отпусна ръката си върху рамото на Бони. Двете стояха пред къщата на Каролайн Форбс. Бони понечи да се съгласи, но се спря. Беше унизително да трепери така явно в лятната сутрин в края на юли, в топлия щат Вирджиния. Унизително бе и да се отнасят с нея като с малко дете. Но Мередит, макар да бе само с шест месеца по-голяма от Бони, днес изглеждаше по-възрастна, по-зряла от всеки друг път. Черната й коса бе пристегната плътно назад, така че очите й изглеждаха много големи, като още повече подчертаваха красотата на финото й лице с високи скули и мургав тен.

Все едно ми е бавачка, унило си призна Бони. Днес Мередит бе дошла с обувки с високи токчета, вместо с обичайните с равни подметки. Заради това Бони се почувства още по-дребна и по-млада в сравнение с приятелката си.

Прокара нервно ръка през ягодоворусите си къдрици в напразен опит да бухне косата си и да я повдигне поне с един сантиметър.

— Не съм изплашена. С-студено ми е… — заекна Бони с цялото достойнство, което успя да събере.

— Зная. Предусещаш, че отвътре идва нещо лошо, нали? — Мередит кимна към къщата пред тях.

Бони се извърна настрани, сетне пак погледна Мередит. Изведнъж зрелостта на Мередит й подейства успокояващо, а не дразнещо.

— Защо днес си с тези високи и тънки токчета? — изтърси тя, преди да погледне отново към къщата на Каролайн.

— О! — Мередит сведе поглед надолу — Просто съм практична. Ако този път нещо се опита да ме сграбчи за глезена, ще получи ето това. — Тропна с крак и от тротоара се разнесе задоволително шумно изтракване.

Бони едва сдържа усмивката си.

— А взе ли си и месингови боксове?

— Не. Не са ми необходими. Ако Каролайн изпробва някоя хватка върху мен, ще я съборя на пода с голи ръце. Но да не се отплесваме. Мога и сама да се справя.

Бони вече беше толкова спокойна, че отпусна дребната си ръка върху издължените тесни пръсти на Мередит. И силно ги стисна.

— Зная, че можеш сама. Само че аз съм тази, която трябва да влезе. Тя покани мен.

— Да. — Мередит леко и елегантно изви устни. — Тя винаги е знаела къде да забие ножа. Но каквото и да стане, Каролайн сама си е виновна. Нека все пак да се опитаме да й помогнем, за нейно, а и за наше добро. Пък после ще се опитаме да я убедим да приеме помощта ни. А след това…

— След това — заключи Бони тъжно — няма да има нищо за разказване. — Отново се вгледа в къщата на Каролайн Форбс. Изглеждаше й… някак си деформирана… все едно я виждаше в криво огледало. Освен това излъчваше лоша аура: черни ивици върху фон от грозни сиви и зеленикави отсенки. Бони никога преди не беше виждала друга къща с толкова много лоша енергия.

От нея лъхаше студ, като от камера за дълбоко замразяване в склад на месарница. Момичето не можеше да се отърси от усещането, че ако можеше, тази зла къща щеше да изсмуче жизнените й сили и да ги вледени.

Остави Мередит да натисне звънеца. Отвътре отекна едва чуто ехо. Гласът на госпожа Форбс проехтя като от пещера. Къщата също приличаше на отражение в криво огледало, помисли си Бони, ала още по-странно беше чувството, което я връхлетя. Ако затвореше очи, щеше да си представи много по-обширно пространство, със силно наклонен под.

— Дошли сте да видите Каролайн — рече госпожа Форбс. Видът й шокира Бони. Майката на Каролайн приличаше на старица с посивяла коса и сбръчкано пребледняло лице. — Тя е в стаята си. Ще ви заведа — продължи майката на Каролайн.

— Но, госпожо Форбс, ние знаем къде е… — Мередит млъкна, защото Бони стисна ръката й. Дребничката, съсухрена жена ги поведе навътре. Едва тогава Бони осъзна, че тя почти нямаше аура. Сърцето й се сви. Толкова отдавна познаваше Каролайн и родителите й. Как се бе стигнало до такава промяна?

Не, не бива да избързвам и да заклеймявам Каролайн, каквото и да е направила, мислено се зарече Бони. Независимо какво е то. Дори и… да, дори и след онова, което причини на Мат. Ще се старая да си спомням само доброто, което съм видяла от нея.

Обаче се оказа трудно изобщо да мисли в тази къща, камо ли да си представя само добри преживявания. Бони много добре знаеше, че стълбището се изкачва нагоре. Виждаше ясно всяко стъпало пред себе си. Само че, странно, останалите й сетива й подсказваха, че всъщност слиза надолу. От това ужасяващо усещане главата й се замая — да се взира в стръмното нанадолнище, докато в същото време виждаше как краката й я изкачват нагоре.

Освен това долови странната и остра миризма на развалени яйца. Целият въздух наоколо бе пропит от тази воня.

Вратата на стаята на Каролайн беше затворена. Пред нея, на пода, бе оставен поднос с чиния с храна, с вилица и нож за разрязване на месо. Госпожа Форбс избърза пред Бони и Мередит, грабна подноса, отвори вратата на отсрещната стая и го остави вътре. Все така нервно затвори вратата след себе си.

Но миг преди подносът да се скрие от погледа й, на Бони й се стори, че зърна някакво помръдване върху купчината храна в порцелановата чиния.

— Дъщеря ми почти не говори с мен — изрече госпожа Форбс със същия безжизнен глас, с който ги посрещна на прага на къщата. — Но тя каза, че ви очаква.

Все така забързано мина покрай тях и ги остави сами в коридора. Вонята на развалени яйца — не, на сяра, едва сега се досети Бони — се усили още повече.

Да, беше сяра — помнеше този смрадлив мирис от часовете по химия през миналата година. Но как такава ужасяваща миризма бе проникнала в изискания дом на госпожа Форбс? Бони се извърна към Мередит, за да я попита, но приятелката й вече клатеше глава. Бони отлично познаваше това изражение.

Не казвай нищо.

Бони преглътна, избърса навлажнените си очи и зачака, докато Мередит предпазливо завъртя дръжката на вратата на стаята на Каролайн.

Вътре бе много тъмно. Все пак от коридора проникна достатъчно светлина, за да види, че завесите са подплатени с непрозрачните драперии от леглото. Леглото бе празно.

— Влезте! И веднага затворете вратата!

Беше гласът на Каролайн, с типичния й язвителен тон. Бони изпита силно облекчение. Стаята не се разтърси от мощен басов мъжки глас или от вой на животно, а прозвуча раздразненият глас на Каролайн, както когато беше в лошо настроение.

Бони пристъпи в полумрака, стелещ се пред нея.