Сезонът на бурите

Интерлюдия

Четири дни по-късно

Аукционната къща на братя Борсоди се намираше на площада до улица Главна, която всъщност беше главната пътна артерия на Новиград, свързваща пазара с Храма на Вечния огън. В началото на своята кариера братята търгуваха с коне и овце, тогава притежаваха само един навес в предградията. Четиридесет и две години по-късно аукционната къща се помещаваше във впечатляваща триетажна сграда в най-престижния район на града. Бизнесът все така си оставаше в ръцете на семейството, но експонатите, които се предлагаха на търг, вече бяха скъпоценни камъни, предимно диаманти, както и произведения на изкуството, антики и колекционерски предмети. Търговете се провеждаха веднъж на три месеца, обикновено в петък.

Днес аукционната зала беше препълнена почти до пръсване. По преценка на Антея Дерис присъстваха поне сто души.

Шумът и говорът утихнаха. Аукционерът зае мястото си на масата. Абнер де Наварет.

Както обикновено, той изглеждаше прекрасно в черния си кадифен кафтан и златната брокатена жилетка. На благородството на външността и лицето му можеха да завидят принцове, а на осанката и маниерите му — аристократите. За никого не беше тайна, че Абнер де Наварет всъщност е аристократ, прогонен от семейството си заради пиянство, разврат и поквара. Ако не беше семейство Борсоди, Абнер де Наварет щеше да е принуден да проси. Но Борсодите се нуждаеха от аукционер с излъчването на аристократ. А в това отношение никой от кандидатите не можеше да се мери с Абнер де Наварет.

— Добър вечер, дами и господа — каза аукционерът. Гласът му беше кадифен като кафтана му. — Добре дошли в къща „Борсоди“, на поредния тримесечен аукцион на произведения на изкуството и антикварни ценности. Предмет на днешния търг е колекцията, с която благоволихте да се запознаете в нашата галерия и която представлява сбирка от уникални предмети, изключително от частни собственици.

Голяма част от присъстващите, смея да заявя, са наши постоянни посетители и клиенти, които са запознати с правилата на нашия дом и действащите по време на аукциона условия. При пристигането на всички присъстващи бяха връчени брошурки с правилата. Затова смятам, че всички са информирани за правилата ни и последиците от нарушаването им. Затова нека започнем без повече бавене.

Предмет номер едно: нефритена статуетка, групова, изобразяваща нимфа…хм… с три фавна. Изработена според нашите експерти от гноми, преди около сто години. Първоначална цена двеста крони. Виждам двеста и петдесет. Това ли е всичко? Някой ще предложи ли повече? Не? Продадено на господина с номер трийсет и шест.

Двамата чиновници на съседната маса записваха грижливо резултатите от продажбите.

— Предмет номер две: „Aen N’og Mab Taedh’morc“, сборник от елфически приказки и поетични притчи. Богато илюстриран. В идеално състояние. Начална цена петстотин крони. Петстотин и петдесет от господин търговеца Гофмайер. Шестстотин от господин съветника Дрофус. Господин Гофмайер, шестстотин и петдесет. Това ли е всичко? Продаден за шестстотин и петдесет крони на господин Гофмайер от Хирундум.

Номер три: инструмент от слонова кост във форма… хм… яйцевидна и продълговата, служещ за… хм… вероятно за масаж. Отвъдморски произход, възраст неизвестна. Първоначална цена сто крони. Виждам сто и петдесет. Двеста от дамата с маската, номер четиридесет и три. Двеста и петдесет от дамата с воала, номер осем. Никой ли няма да даде повече? Триста от госпожа аптекаршата Форштеркранц. Триста и петдесет! Никой ли няма да даде повече? Продадено за триста и петдесет крони на дамата с номер четиридесет и три.

Предмет номер четири: „Antidotarius magnus“, уникален медицински трактат, издаден от университета в Кастел Гропиан в годината на основаването му. Първоначална цена осемстотин крони. Виждам осемстотин и петдесет. Деветстотин от доктор Онезорг. Хиляда от уважаемата Марти Содергрен. Това ли е всичко? Продадено за хиляда крони на почитаемата госпожа Содергрен.

Предмет номер пет: „Liber de naturis bestiarum“, рядко издание, подвързана с букови дъсчици, богато илюстрирана…

Предмет номер шест: „Момиче с котенце“, портрет, масло върху платно, цинтрийска школа. Първоначална цена…

Предмет номер седем: камбана с дръжка, месинг, джуджешка изработка, възрастта на находката е трудно да се определи, но несъмнено е древна. Надписът с джуджешки руни гласи: „Защо звъниш, глупако“. Искана цена…

Предмет номер осем: маслени и темперни бои върху платно, художник неизвестен. Шедьовър. Моля, обърнете внимание на необичайната хроматика, играта на оттенъци и динамиката на светлината. Атмосферата на полумрак и благородният колорит на величествено предадената горска природа. А в централната част, в загадъчните светлосенки, моля, забележете, главния герой на творбата: елен по време на разгонване. Първоначална цена…

Предмет номер девет: „Ymago mundi“, известна още и под заглавието „Mundus novus“. Книгата е необичайно рядка, Университетът в Оксенфурт притежава само един екземпляр, всички останали са в частни ръце. Подвързана в позлатена козя кожа. Идеално състояние. Първоначална цена хиляда и петстотин крони. Уважаемият Виме Вивалди дава хиляда и шестстотин. Преподобният Прохаска дава хиляда шестстотин и петдесет. Хиляда и седемстотин от дамата в дъното на залата. Хиляда и осемстотин от господин Вивалди. Хиляда осемстотин и петдесет от преподобния Прохаска. Хиляда деветстотин и петдесет, господин Вивалди. Две хиляди крони, браво, преподобни Прохаска. Две хиляди и сто от господин Вивалди. Кой ще даде повече?

— Тази книга е безбожна, съдържа еретически безсмислици! Трябва да бъде изгорена! Искам да я купя, за да я запаля! Две хиляди и двеста крони!

— Две хиляди и петстотин! — изграчи Виме Вивалди, докато поглаждаше бялата си поддържана брада. — Ще дадеш ли повече, благочестиви пушачо?

— Възмутително! Тук Мамон триумфира над праведността! Езичниците джуджета се поставят по-високо от хората! Ще се оплача на властите!

— Книгата е продадена за две хиляди и петстотин крони на господин Вивалди — спокойно обяви Абнер де Наварет. — А на преподобния Прохаска напомням за действащите в къщата „Борсоди“ правила и порядки.

— Отивам си!

— Довиждане. Моите извинения. Уникалността и богатството от предложения на къщата „Борсоди“ понякога предизвикват емоции. Продължаваме. Предмет номер десет: абсолютно уникална, невероятна находка, два вещерски меча. Домът реши да ги предложи не поотделно, а в комплект, в знак на почит към вещера, на когото някога са служили. Първият меч е изработен от метеоритна стомана. Острието е изковано и наточено в Махакам, автентичността на джуджешкото клеймо е потвърдена от нашите специалисти.

Вторият меч е сребърен. На ръкохватката и по цялата дължина на острието са изписани руни и символи, които доказват автентичността му. Първоначална цена хиляда крони за комплекта. Хиляда и петдесет от господина с номер седемнайсет. И това ли е всичко? Никой ли няма да даде повече? За такава рядкост?

— Лайно, а не пари — промърмори седящият на последния ред Никефор Мус, магистратски чиновник, като ту свиваше нервно в юмруци изцапаните си с мастило пръсти, то поглаждаше с тях оределите си коси. — Знаех си, че не си струва…

Антея Дерис му изсъска да замълчи.

— Хиляда и сто от господин граф Хорват. Хиляда и двеста от господина с номер седемнайсет. Хиляда и петстотин от уважаемия Нино Чианфанели. Хиляда и шестстотин от господина с маската. Хиляда и седемстотин от господина с номер седемнайсет. Хиляда и осемстотин от господин граф Хорват. Две хиляди от господина с маската. Две хиляди и сто от уважаемия Чианфанели. Две хиляди и двеста от господина с маската. Това ли е всичко? Две хиляди и петстотин от уважаемия Чианфанели… Господина с номер седемнайсет…

Мъжът с номер седемнайсет внезапно беше сграбчен за ръцете от двама едри мъжаги, които тихо бяха влезли в залата.

— Йероза Фуерте, по прякор Шиша — провлачи глас трети здравеняк, като мушна заловения с палка в гърдите. — Преследван от закона наемен убиец. Ти си арестуван. Отведете го.

— Три хиляди — изрева Йероза Фуерте, по прякор Шиша, като размахваше табелката с номер седемнайсет, която все още държеше в ръка. — Три… хиляди…

— Много съжалявам — заяви студено Абнер де Наварет. — Правила. Арестуването на участник в търга анулира предложението му. Вие предложихте две хиляди и петстотин, уважаеми Чианфанели. Някой ще даде ли повече? Две хиляди и шестстотин от граф Хорват. Това ли е всичко? Две хиляди и седемстотин от господина с маската. Три хиляди от уважаемия Чианфанели. Не виждам други предложения…

— Четири хиляди.

— А, уважаемият Молнар Джианкарди. Браво, браво. Четири хиляди крони. Може би някой ще даде повече?

— Исках да ги купя за сина си — сопна му се Нино Чианфанели. — А ти имаш само една дъщеря, Молнар. За какво са ти тези мечове? О, добре. Отказвам се.

— Мечовете са продадени — каза Де Наварет — на Молнар Джианкарди за четири хиляди крони. Продължаваме, дами и господа. Предмет номер единайсет: наметало от маймунска кожа…

Никефор Мус, доволен и ухилен като бобър, тупна Антея Дерис по рамото. Силно. Антея с огромно усилие на волята се сдържа да не го цапардоса по мутрата.

— Да си вървим — изсъска тя.

— А парите?

— След края на аукциона и приключването на формалностите. Това ще отнеме време.

Без да обръща внимание на мърморенето на Мус, Антея се отправи към вратата. Почувства върху себе си нечий поглед. Огледа се крадешком. Жена. Чернокоса. Облечена в черно и бяло. С обсидианова звезда на гърдите.

Тя потрепери.

Антея беше права. Формалностите отнемаха време. Едва след два дни можеха да отидат в банката. Във филиала на една от джуджешките банки, който миришеше, както всички други банки, на пари, восък и резбована махагонова ламперия.

— Платимата сума е три хиляди триста трийсет и шест крони — каза чиновникът. — След удържания един процент комисиона от банката.

— На Борсодите петнайсет, на банката един — изръмжа Никефор Мус. — Всички взимат проценти! Крадец до крадеца! Дръжте парите!

— Момент само — възпря го Антея. — Първо да уредим нещата между нас. И на мен ми се полага комисиона. Четиристотин крони.

— Хей, хей! — изръмжа Мус, привличайки вниманието на другите чиновници и клиенти на банката. — Какви четиристотин? От Борсодите получих само три хиляди и разни дребни…

— Според договора ми се полагат десет процента от платената на търга сума. Разходите са си твоя работа. И само твой проблем.

— Ти какви ми ги…

Антея Дерис го погледна. Това бе достатъчно. Между Антея и баща ѝ нямаше особена прилика. Но да хвърля погледи, Антея можеше точно като баща си. Като Пирал Прат. Мус се сви под погледа ѝ.

— Моля от сумата, която ще бъде изплатена — обърна се тя към чиновника, — да бъде издаден чек за четиристотин крони. Знам, че банката взима комисиона и съм съгласна с тях.

— А моите пари в брой! — Чиновникът на магистрата показа голямата кожена раница, която носеше със себе си. — Ще си ги занеса вкъщи и хубаво ще ги скрия! Нито една крадлива банка няма да съдере комисиони от гърба ми!

— Това е значителна сума. — Чиновникът се изправи. — Моля, почакайте.

Чиновникът излезе от канторката си и само за миг отвори вратата към задната стая, но Антея беше готова да се закълне, че зърна чернокосата жена, облечена в черно и бяло. Тя потрепери.

— Благодаря ти, Молнар — каза Йенефер. — Няма да забравя тази услуга.

— За какво ми благодариш? — усмихна се Молнар Джианкарди. — Какво толкова съм направил, каква ти услуга? Това, че съм купил на търга показания предмет? Че съм го платил с пари от личната ти сметка? Или може би, че се извърнах настрани, когато преди малко произнасяше заклинание? Извърнах се, за да погледна през прозореца към онази посредничка, която се отдалечаваше, деликатно поклащайки това-онова? Не крия, че дамичката ми е по вкуса, макар че не се увличам по човешките жени. Твоето заклинание и нейните ли… проблеми ще умножи?

— Не — отвърна магьосницата. — Нищо няма да ѝ се случи. Тя взе чек, а не злато.

— Ясно. Предполагам, че веднага ще вземеш мечовете на вещера? Все пак те са за него…

— Всичко — завърши Йенефер. — Съдбата ги е свързала с него. И аз го знам, разбира се. Той ми го е казвал. И дори започнах да го вярвам. Не, Молнар, днес няма да взема мечовете. Нека си останат в трезора. Скоро ще изпратя някой да ги прибере от мое име. А аз още днес напускам Новиград.

— Аз също. Отивам в Третогор, да проверя тамошния филиал. После се прибирам в Горс Велен.

— Ами още веднъж ти благодаря. Сбогом, джудже.

— Сбогом, магьоснице.