Сезонът на бурите

Глава трета

Предоставената от управата защитница избягваше да го поглежда в очите. С упорство, достойно за по-подходяща употреба, тя прелистваше папка с документи. Документите там не бяха много. А именно два. Госпожа адвокатката, изглежда, възнамеряваше да научи съдържанието им наизуст. За да блесне в защитната реч, надяваше се Гералт. Но подозираше, че надеждата му е напразна.

— В ареста — вдигна най-накрая тя глава — си пребил двамата си съкилийници. Мога ли да знам защо?

— Primo, отхвърлих сексуалните им посегателства; отказваха да проумеят, че не значи не. Secundo, обичам да бия хора. Tertio, това е лъжа. Те сами се нараниха. В стената. За да ме злепоставят.

Говореше бавно и монотонно. След прекараната в затвора седмица го бе обзела пълна апатия.

Адвокатката затвори папката. За да я отвори веднага отново. След което оправи засуканата си прическа.

— Пребитите — въздъхна тя, — както ми се струва, не възнамеряват да подават никакви жалби. Затова да се съсредоточим върху прокурорското обвинение. Председателят на трибунала възнамерява да те обвини в сериозно престъпление, заради което те заплашва сурово наказание.

А как иначе, помисли си Гералт, любувайки се на красотата на госпожа адвокатката. Чудеше се на колко ли години е била, когато е попаднала в училището за магьоснички. И на каква ли възраст го е напуснала.

И двете действащи магически училища — мъжкото в Бан Ард и женското в Аретуза, на остров Танед — произвеждаха не само зрелостници и зрелостнички, но и много брак. Въпреки гъстото сито на приемните изпити, позволяващо от самото начало да се отсеят и да се изхвърлят безнадеждните случаи, едва на равнище първи семестър се извършваше истинската селекция, откриваща онези, които умеят да се маскират. Онези, за които мисленето се оказваше неприятен и опасен опит. Скритите глупаци и мързеливци от двата пола, които нямаха работа в училище за магии. Трудността се състоеше в това, че те по принцип бяха деца на заможни личности или на такива, които по някаква причина се смятаха за важни. След изключването им трябваше да се направи нещо с тази трудна младеж. С младежите, изключени от училището в Бан Ард, нямаше проблеми — те се захващаха с дипломация, очакваха ги армията, флотът и полицията, а за най-глупавите оставаше политиката. Магическите отпадъци сред представителките на прекрасния пол можеха да се устроят по-трудно само на пръв поглед. Макар и отстранени, девойките все пак бяха прекрачвали прага на училището за магьоснички и бяха постигнали някакъв прогрес в магията. А влиянието на магьосничките върху представителите на властта и всички сфери на икономическия и политическия живот беше твърде силно, за да се оставят момичетата на произвола на съдбата. Така че им осигуряваха безопасен пристан. Насочваха се към областта на правосъдието. Ставаха юристки.

Адвокатката затвори папката. След което отново я отвори.

— Съветвам да се признае вината — каза тя. — В този случай можем да разчитаме на смекчаване на размера…

— Да призная какво? — прекъсна я вещерът.

— Когато съдът попита дали се признаваш за виновен, отговори положително. Признаването на вината се счита за смекчаващо обстоятелство.

— В такъв случай как възнамеряваш да ме защитаваш?

Госпожа адвокатката затвори папката. Като капака на ковчег.

— Да вървим. Съдът чака.

Съдът чакаше. Защото точно в този момент извеждаха от залата друг престъпник. Не особено радостен, както забеляза Гералт.

На стената висеше оплют от мухите щит, на който можеше да се разпознае гербът на Керак — син делфин nageant. Под герба беше съдийската маса. Зад нея седяха трима. Мършав писар. Блед заместник-съдия. И госпожа съдийката, респектираща с външността и изражението си дама.

Скамейката вляво от съдията беше заета от обвинителя на трибунала, изпълняващ задълженията на прокурор. Изглеждаше внушително. Толкова внушително, че човек би се притеснил да го срещне в тъмна уличка.

От противоположната страна, вляво от съдийската комисия, беше скамейката на подсъдимите. Мястото, предназначено за него.

По-нататък всичко се разви бързо.

— Гералт, наричан Гералт от Ривия, по професия вещер, се обвинява в злоупотреби, похищаване и присвояване на собственост, принадлежаща на короната. Като е действал в сговор с други лица, които е корумпирал, обвиняемият е завишил сумата на предоставените за неговите услуги сметки с цел присвояване на тези допълнителни суми. В резултат на изброените действия държавната хазна е понесла загуби. Доказателство за това е доносът, notitia criminis[5], който е приложен към делото. Въпросният донос…

Отегченото изражение на лицето и отсъстващият поглед на съдийката явно свидетелстваха, че мислите на внушителната дама са някъде другаде. И че я безпокоят съвсем различни въпроси и проблеми: пране, деца, цветът на завесите, тестото за маковия сладкиш и предвещаващите криза в брачния живот гънки на задника. Вещерът покорно прие факта, че самият той не е толкова важен. Че не може да се конкурира с всичко това.

— Извършеното от обвиняемия престъпление — продължаваше монотонно обвинителят — не само вреди на държавата, но и подкопава и разклаща обществения ред. Установеният ред изисква…

— Съдът е принуден да разглежда включения в делото донос като probatio de relato — прекъсна го съдийката, — доказателство по думите на трето лице. Може ли обвинението да предостави други доказателства?

— Няма други доказателства… Засега… Обвиняемият, както вече беше казано, е вещер. Това е мутант, живеещ извън човешкото общество, пренебрегващ човешките закони и поставящ се над тях. В своята криминогенна и социална дейност той контактува с престъпни елементи, а също така и с не-хора, включително с раси, традиционно враждуващи с хората. Нарушаването на закона е заложено в нихилистичната природа на вещера. Когато става въпрос за вещер, уважаеми съд, отсъствието на доказателства е най-доброто доказателство… Доказателство за коварство, а също така…

— Признава ли обвиняемият… — Съдията очевидно изобщо не се интересуваше какво друго доказва отсъствието на доказателства. — Признава ли се обвиняемият за виновен?

— Не се признавам. — Гералт игнорира отчаяните сигнали на госпожа адвокатката. — Невинен съм, не съм извършил никакво престъпление.

Вещерът имаше определен опит, беше се сблъсквал вече с правосъдието. Освен това се беше запознал бегло с литературата по темата.

— Обвиненията против мен са следствие на предубеденост…

— Протестирам! — възкликна обвинителят. — Обвиняемият държи реч!

— Протестът е отхвърлен.

— …следствие на предубеденост към моята личност и моята професия, тоест следствие на praejudicium, което от своя страна води до лъжа. Още повече че ме обвиняват въз основа на анонимен донос, и то един единствен. Testimonium unius non valet. Testis unis, testis nullus.[6] Ergo, това не е обвинение, а предположение, тоест praesumptio. А предположението оставя място за съмнение.

— In dubio pro reo[7] — пробуди се адвокатката. — In dubio pro reo, уважаеми съд!

— Съдът — удари съдията с чукчето, като събуди бледия заместник-съдия — реши: определя паричен залог в размер петстотин новиградски крони.

Гералт въздъхна. Зачуди се дали съкилийниците му вече са дошли на себе си и дали са си извлекли поука от случилото се. Или щеше да му се наложи да ги бие и рита отново.