Сезонът на бурите

Интерлюдия

Два дни по-късно

— Добре дошла, уважаема — кимна властно Белоун, кралят на Керак. — Добре дошла. Слуги! Кресло!

Сводът на залата беше украсен от орнамент с фреска, изобразяваща платноход сред морски вълни, тритони, хипокампи и същества, наподобяващи омари. Фреската на едната от стените представляваше карта на света. Карта, която, както отдавна вече беше забелязала Корал, беше абсолютно фантастична и нямаше много общо с реалното разположение на сушата и моретата, но бе красива и изящна.

Двама пажове донесоха и поставиха тежко резбовано кресло. Магьосницата седна и постави ръцете си на страничните облегалки така, че обсипаните ѝ с рубини гривни да се виждат добре и да привличат вниманието. Върху фризираните ѝ коси също имаше рубинена диадема, а върху дълбокото ѝ деколте — рубинено колие. Всичко това специално за аудиенцията при краля. Тя искаше да направи впечатление. И правеше. Крал Белоун не знаеше накъде да блещи очи, към рубините ли, или към деколтето.

За Белоун, син на Осмик, можеше да се каже, че е крал първо поколение. Баща му беше натрупал цяло състояние от морска търговия, а изглежда и нещичко от морско разбойничество. След като се беше разправил с конкуренцията и бе монополизирал каботажния превоз в района, Осмик се провъзгласи за крал. Актът на самозваната коронация, общо взето, само потвърди status quo, така че не доведе до никакви кръвопролития или протести. В процеса на по-раншните междуособни войни и сблъсъци Осмик беше изгладил граничните и правните конфликти със съседите, Верден и Цидарис. Стана ясно къде започва Керак, къде свършва и кой го владее. А щом го владее, значи е крал и тази титла му се полага. Естественият ход на нещата е тази титла и властта да се предават от баща на син, така че никой не се изненада, когато след смъртта на Осмик на неговия трон се възкачи синът му, Белоун. Наистина Осмик имаше други синове, още четирима, но всички се отрекоха от правото си върху короната, единият от тях, изглежда, даже доброволно. Така че Белоун властваше в Керак вече от двайсет години и съгласно семейните традиции получаваше печалба от корабостроенето, транспорта, риболова и пиратството.

И сега, на трона, върху пиедестал, със самурена шапка на главата, със скиптър в ръката, крал Белоун даваше аудиенция. Величествен като торен бръмбар върху кравешко изпражнение.

— Уважаема и мила за нас госпожо Лита Нейд — приветства я кралят. — Нашата любима магьосница Лита Нейд. Удостои ни отново с посещение в Керак. И вероятно отново за дълго?

— Морският въздух ми е полезен. — Корал предизвикателно преметна крак върху крак, демонстрирайки обувката си с модно токче. — С милостивото позволение на ваше кралско величество.

Кралят прекара поглед през седналите отстрани негови синове. И двамата израстваха като върлини, с нищо не напомняха за баща си — костелив, жилест, но с не особено впечатляващ ръст. Не си и приличаха. По-големият, Егмунд, беше чернокос като врана, а Ксандер, малко по-млад, беше блондин, почти албинос. И двамата гледаха Лита без симпатия. Явно се дразнеха от привилегията на магьосниците да седят в кресла в присъствие на кралете като равни на тях. Но тази привилегия беше разпространена повсеместно и не можеше да се игнорира от никой, който искаше да изглежда като цивилизован човек. А синовете на Белоун много искаха да изглеждат като такива.

— Милостивото позволение — изрече бавно Белоун — го даваме. Но при определени условия.

Корал вдигна ръка и демонстративно погледна ноктите си. Това беше знак колко я интересува изявлението на Белоун. Кралят не разбра знака. А дори и да го беше разбрал, умело скри това.

— До нашите уши достигна — изсъска гневно той, — че уважаемата госпожа Нейд оказва магическа помощ на жените, които не искат да имат деца. А на онези, които вече са бременни, помага да се избавят от плода. А ние тук, в Керак, смятаме подобни процедури за неморални.

— Това, че всяка жена има естествено право — отвърна сухо Корал, — не може да бъде неморално ipso facto[3].

— Жената — кралят изпъчи върху трона слабата си фигура — има право да очаква от мъжа само два подаръка: през лятото бременност, а през зимата пантофки от тънко лико. Както единият, така и другият подарък са предназначени, за да задържат жената в дома. Защото домът е най-подходящото място за жената, предписано ѝ от самата природа. Жената с надут корем и още с хванато за полата ѝ потомство не може да напусне дома си и няма да ѝ хрумнат всевъзможни глупости, което гарантира душевния мир на мъжа. А спокойният духом мъж е способен да се труди тежко за забогатяването и благополучието на своя владетел. На трудещия се неуморно с пот на челото, спокоен за семейното си огнище мъж също няма да му дойдат някакви глупави идеи. А когато някой внуши на жената, че тя може да ражда, когато си иска, а когато не иска, не е длъжна, а на всичкото отгоре ѝ подскаже начин и ѝ даде средство за това, тогава, уважаема, общественият ред започва да се разпада.

— Така си е — вметна принц Ксандер, който отдавна търсеше възможност да се намеси. — Точно така!

— Жената, която не желае да бъде майка — провлачи Белоун, — жената, която не е привързана към домашното огнище, люлката и децата, много скоро ще се поддаде на похотта, това е нещо очевидно и неизбежно. И тогава мъжът ще изгуби вътрешния си покой и равновесието на духа, в хармонията, която е имал до момента, нещо внезапно ще заскърца и ще се размирише, и ще се окаже, че вече нито има някаква хармония, нито някакъв ред. Особено този ред, който осигурява ежедневен упорит труд. И съответно аз няма да жъна плодовете на този труд. А от тази мисъл има само една крачка до безпорядъците. До бунтовете и въстанията. Разбираш ли, Нейд? Този, който дава на жените средства за предотвратяване на бременността или нейното прекратяване, подрива обществения ред и провокира бунтове и метежи.

— Така си е — вметна отново Ксандер. — Точно така!

Лита нямаше нищо против демонстрирането на авторитета и властността на Белоун, тя прекрасно знаеше, че като магьосница е неприкосновена, а единственото, на което е способен кралят, е да дрънка празни приказки. Но тя се въздържа да отбележи факта, че в неговото кралство вече отдавна скърца и се е размирисало, че редът в него е плачевен, а единствената хармония, позната на жителите му, е музикален инструмент, разновидност на акордеона. И като набърква в това жените, майчинството и отклоняването от него, кралят показва не само женомразието си, но и кретенизма си.

— В твоето дълго разсъждение — каза тя вместо това — упорито се повтаря темата за богатството и благополучието. Прекрасно те разбирам, защото моето собствено благополучие е не по-малко важно за мен. И за нищо на света няма да се откажа от нещата, които ми осигуряват това благополучие. Смятам, че жената има право да ражда, когато поиска, и право да не ражда, когато не желае това, но не възнамерявам да устройвам диспут на тази тема, в края на краищата всеки има право на свое мнение. Ще отбележа само, че за оказаната на жените медицинска помощ получавам заплащане. И това е доста съществен източник на моите доходи. Ние сме свободна пазарна икономика, кралю. Така че много те моля, не се намесвай в източниците на моите доходи. Защото моите доходи, както ти е добре известно, са също доходи на Капитула и Братството. А Братството реагира много неприятно на опитите да се намалят доходите му.

— Да ме заплашваш ли се опитваш, Нейд?

— Ни най-малко. Нещо повече, предлагам ти далеч стигаща помощ и сътрудничество. Знай, Белоун, че ако насажданата от теб експлоатация и грабеж доведат до размирици в Керак, ако тук, изискано казано, лумне пламъкът на въстанието, ако придойде разбунтувала се сган, за да те измъкне оттук за косата, да те детронира и веднага след това да те обеси на някой клон… Тогава можеш да разчиташ на моето Братство. На магьосниците. Ще ти дойдем на помощ. Няма да допуснем въстание и анархия, защото и на нас не са ни от полза. Така че се възползвай и множи богатството си. Множи си го спокойно. И не пречи и на другите да множат своето. Много те моля и те съветвам.

— Съветваш го? — вбеси се Ксандер, като скочи от креслото. — Ти го съветваш? Баща ми? Баща ми е крал! Кралете не слушат съвети, кралете заповядват!

— Седни, синко — намръщи се Белоун, — и млъкни. А ти, магьоснице, наостри уши. Имам да ти кажа нещо.

— Е?

— Взимам си нова женичка… На седемнайсет години… Черешка, казвам ти. Черешката на тортата.

— Поздравления.

— Правя това по династични съображения. С грижа за наследниците и реда в държавата.

Мълчаливият като скала до този момент Егмунд тръсна глава.

— Наследниците? — изрева той, а злобният блясък в очите му не убягна от вниманието на Лита. — Какви наследници? Ти имаш шест сина и осем дъщери, включително копелетата! Малко ли са ти?

— Сама виждаш — махна с костеливата си ръка Белоун. — Сама виждаш, Нейд. Трябва да се погрижа за наследниците си. Как мога да оставя кралството и короната на някой, който се обръща по този начин към родителя си? За щастие, все още съм жив и управлявам. И възнамерявам да го правя още дълго. Както казах, женя се…

— Е, и?

— Ако… — Кралят се почеса зад ухото и погледна Лита изпод присвитите си клепачи. — Ако тя… Тоест моята нова женичка… се обърне към теб за тези средства… Забранявам ти да ѝ ги даваш. Защото съм против такива средства! Понеже са неморални!

— Можем да се договорим за това — усмихна се очарователно Корал. — Ако твоята черешка се обърне към мен, няма да ги получи. Обещавам.

— Ето това го разбирам — развесели се Белоун. — Радвам се, че си побъбрихме толкова приятно. Основата на всичко е взаимното разбиране и взаимното уважение. Дори различията трябва да се уважават.

— Така си е — намеси се Ксандер. Егмунд изсумтя и изруга под нос.

— В рамките на взаимното уважение и разбиране — Корал нави една рижа къдрица на пръста си и погледна нагоре, към орнамента, — а също в интересите на хармонията и реда в твоята страна. Имам сигурна информация. Поверителна информация. Не мога да понасям доносничеството, но още по-малко понасям мошеничествата и кражбите. Става въпрос, кралю мой, за нагло финансово престъпление. Има такива, които се опитват да те окрадат.

Белоун се облегна на трона, а лицето му се изкриви яростно.

— Кой? Имената!