Синдикатът на престъпниците

Предупреждение към читателите

Всички учебници с някакво странно и досадно упорство все още се стараят да заблуждават децата, учейки ги, че през 1492 г. Христофор Колумб е открил Америка (или в най-добрия случай Карибските острови); докато всъщност Ерик Червения, а след него и синът му Лейф Ериксон са достигнали бреговете на Новия свят към края на X и началото на XI век. Не е невъзможно много преди тях смели викинги да са извършили този подвиг. Това дори е твърде вероятно.

В действителност Съединените щати все още трябва да бъдат откривани. Те са известни най-вече с войната за независимост, войната между Севера и Юга, покоряването на Дивия запад, кланетата на индианци, златната треска, сухия режим, краха на Уолстрийт, Холивуд, атомната бомба над Хирошима, няколко други войни, убийствата на братя Кенеди, аферата Уотъргейт.

Небостъргачът, видимата част на едно общество в главозамайващ възход, беше един от модерните символи на Съединените щати, но същата тази видима част на големите американски градове скрива с огромната си сянка подземния и преди всичко престъпния свят.

Американското слънце се нарича „долар“. То е зелено, което вероятно ще се хареса на защитниците на природната среда, и все още огрява света със съмнителната добродетел на петродолара.

Американците успяха да покорят Луната благодарение на гениалния труд на един емигрант по неволя: Вернер фон Браун. Те все още се нуждаят от чужденци, за да бъдат напълно американци.

Макар стъпили вече на Луната, те открай време преследват една свобода, която, според тях, могат да достигнат само ако златният диск, наречен долар, принадлежи единствено на тях. Един от аспектите на американската драма е фактът, че те са принудени да използват чужда работна ръка и чужди „работни мозъци“, за да изграждат гигантското си начинание, което надминава непрекъснато само себе си, надминава и тях, и непрекъснато тласка света напред, може би към гибел. При това положение кой на кого е повлиял? Може да се каже, че след кървав годеж е бил сключен между другото и брак по сметка с някои емигранти, дошли от Европа в края на XIX и началото на XX век. Прекалено много от тях са хипнотизирани от привидната Америка от масивно злато. Притежавали само песъчинки, всеки от тях е поискал за себе си кюлчета блестящ метал. Те съумяват бързо да открият слабостите и противоречията, крехкостта на властта, на нейните институции, на законите й.

Жителите на еврейските, сицилианските, неаполитанските, ирландските гета, потънали в мрак, мръсотия и мизерия, са били заслепени от Форт Нокс (Форт Нокс — хранилище на златните запаси на САЩ. — Бел. прев.), но огромните размери на храма на златото и американската мощ правят впечатление само на едно или две поколения.

Те решиха да го превземат.

И успяха. Създавайки успоредна реална власт, с която официалната е принудена непрекъснато да се съобразява, освен когато тя самата не попада под нейното влияние.

Както е известно, Порто Рико е свободен щат, асоцииран към Съединените щати. Петдесет и първият. Но съществува един 52-ри независим щат, държава в държавата, с неопределени граници, признат негласно, но таен — Синдикатът на престъпниците.

Никой не желае официалното му признаване.

Ето защо до ден днешен в книги, в печата, във филми тази неприятна тема е била засягана по особен начин, натрапващ показване на престъпления, с цел да бъдат заслепявани наивниците. Организацията, това е нещо съвсем различно. Това е една феноменална тъмна сила със свое правителство, ръководители, профсъюзи, правосъдие и палачи, натоварени да привеждат в изпълнение върховните й присъди. В известен смисъл противопоставянето на нейната дейност става невъзможно, тъй като в царството на парите се стига неизбежно до корумпиране дори на по-неподкупните. Оборотът й за 1978 г. е от порядъка на 62 милиарда долара. Той непрекъснато нараства. Дългогодишни проучвания, анкети, „предпазливи разговори“ ни позволиха да хванем краищата на голям брой невидими или нарочно объркани нишки. След като няма нишки, нашата ръководна нишка, чиято съществена роля винаги е била старателно прикривана, стана Салваторе Лукания, име, неговорещо нищо на широката публика, зад което се крие печално известният Чарли Лъки Лучиано.

Той има изключителната тежест на държавен глава на първата в света престъпна синдикална държава. Държава твърде специална, привидяла се първо нему, която той създава и ръководи, дърпайки конците — дори от затвора — от Куба, а по-късно от Италия. Лъки Лучиано е бил лидер със светкавични реакции, с дяволско въображение, чийто остър ум, подплатен с изключителни възможности за синтезиране, би го отвел до най-високите върхове, ако бе избрал по-добро поле за действие на своята амбиция. Той заслужава по ред причини да бъде изваден от мрака, най-малкото за да се подчертае уязвимостта на хората, чието призвание, по техните думи, било да служат на морала, справедливостта и обществото. И още защото този сицилианец, свързан от най-ранна възраст с мафията, съумя да разчупи тесните рамки на това консервативно расистко сдружение, което обрича само себе си, убивайки най-напред другите, а след това и своите. Реалистичното виждане на Лучиано изведе на върха и придаде непозната мощ на армиите на мрака и кръвта.

За да осветлим напълно, в цялата й последователност историята на Синдиката на престъпниците, ние се видяхме принудени да се придържаме към хронологията.

Често разкритията ни ще бъдат в разрез с много от общоприетите представи. По-специално когато става дума за мафията, В това понятие с неясен произход обикновено се включват най-значителните от големите престъпления, кражби, контрабандни афери, останали неразкрити. В действителност мафията не е отговорна дори за четвърт от престъпните деяния, които редовно й се приписват за удобство в класификацията, но за които я упрекват малко прибързано.

Не трябва никога да се забравя, че това сдружение (наричано от членовете му „Коза ностра“) обединява само грижливо подбрани сицилианци, издържали в сериозните изпитания на пролятата по установения ритуал кръв.

Под мафия следователно трябва задължително да се разбира сицилианци, тъй като нито един чужденец, бил той ломбардец, неаполитанец, калабриец или сардинец, никога не е претендирал да бъде, нито пък някога ще бъде неин член. За тях това е също толкова невъзможно, колкото за един негър да членува в Ку Клукс клан.

За да бъде по-добре разбран настоящият труд, трябва да се запомни добре, че мафията е само тайно сдружение със свои собствени правила във вътрешната организация, предназначени единствено за членовете й. Заедно с други банди — еврейски, ирландски, италиански — тя е съставна част от Синдиката на престъпниците, след като е приела да спазва безпрекословно новите правила, наложени от Управителния комитет. Синдикатът обединява и контролира всички големи сдружения на злосторници, правейки дългосрочни инвестиции и управлявайки феноменалните доходи на тези акционери на злото.

Ние предлагаме една книга по история. Историята на организираната престъпност в САЩ, разкрита за първи път в цялата й последователност, с най-грижливо скриваните й тайни и най-вече без пропуски. И преди са правени опити да бъдат представени, при това в анекдотичен план, някои гангстери: Ал Капоне, Лъки Лучиано, Франк Костело, Бъкси Сийгъл… На някои други бяха посветени биографии, непълни по силата на обстоятелствата или от съображение за предпазливост. От това Черно досие ще се види, че те не само никога не са били самотници, а напротив, още от общинското училище, поне най-значителните от тях, образуват дружество на „Умните глави“.

Те са родени заедно, съдбите им са свързани. Взета отделно, кариерата на всеки един от тях би била кратка и с трагичен край. Гениалното прозрение на Лъки Лучиано се състои именно в премахването на бариерата на произхода и на вероизповеданията, в безмилостното осъждане на всеки опит за превъзходство, за единовластие. Това вля сила на неуловимия интернационал, в какъвто се превърна благодарение на неговите грижи Синдикатът на престъпниците. Осъдени да живеят и умират заедно, те образуваха този ненаситен, чудовищен, обществен октопод, който продължава да царува — чрез подставени продължители на делото в САЩ в съгласие с единствената по рода си престъпна конституция, изработена от самите тях.

Вероятно на неосведомения читател на първо време няма да бъде лесно да се ориентира в този потаен, необичаен свят на насилие, корупция на най-високо равнище, на смърт, превръщана в пари. На авторите това също беше трудно. Но когато човек се запознае с кода, с правилата, ритуалите, прякорите, езика, нравите на една безподобна дива фауна, той ще открие в сърцето на тази джунгла лица, замесени съвсем отблизо в новата история на Съединените щати (Ние сме съхранили езика благодарение на разкритията, често правени за първи път от свидетели, неволно участвували, и от грижливо записаните изявления на главните участници. — Бел. авт.), за да не кажем, отклонявали я от нормалния й ход.

За никого вече не е тайна, че голям брой социални явления, зародили се в САЩ, се пренасят с по-голямо или по-малко закъснение в останалата част на света, особено в Европа. Тук става дума за нещо, подобно на бумерангов ефект, тъй като най-енергичните емигранти са европейци.

Така че четейки тази книга, нека никой не вижда в Синдиката на престъпниците един типично американски недъг. Това е сериозно предупреждение за Франция. И ние вече имаме силно инфектирани рани: война между банди (стотина убити от 1972 до 1978 г.), лаборатории и търговци на наркотици (Френска връзка), организиране на фалшифицирани конни надбягвания и залагания, печатане на фалшиви пари, война между казината и игралните домове, повече или по-малко нашумели отвличания. Останалото неизвестно защо ненаказано убийство в бара „Телефон“ в Марсилия (10 убити) успешно съперничи на това на „Свети Валентин“ в Чикаго (7 убити). Трябва да признаем, че първото поколение многобройни емигранти в нашата страна все още е слабо замесено, но при тях с всеки изминал ден все повече се засилва проституцията, следователно и сутеньорството, област, в която Чарли Лъки Лучиано се наложи в началото на кариерата си.

Приемайки тези емигранти, не ги ли посрещаме така, както американците от преди няколко десетилетия посрещаха своите? Защото според традиционното манихейство повиканото днес Зло утре би могло да ни погуби. В крайна сметка на него също му липсва само шеф. Друг поучителен паралел: не е ли странно, че авторитетните средства за масова информация осигуриха екстравагантна известност на такива станали „исторически“ лица като Мей Бейкър, Клайд Бероу и Бони Паркър (Бони и Клайд), Прити Бой Флойд, Бейби Фейс Нелсън, Елвин Карпис, след като именно те никога не са имали нито близка, нито далечна връзка със Синдиката на престъпниците? И след като техните спонтанни престъпни действия не отговаряха на никаква нужда от организираност и следователно не представляваха сериозна заплаха за обществото.

Знае ли се наистина, че прословутият обществен враг номер едно в САЩ Джон Дилинджър, от когото средствата за масова информация направиха чудовище и срещу когото започна едно фантастично гонение, е убил ЕДИН-ЕДИНСТВЕН човек?

Същото беше и с прочутия Жак Месрин, който толкова дълго време беше тема номер едно във френските вестници и телевизионни програми. Не хвърляше ли той прекалено много прах в очите? Той избяга от затвора пред погледа на полицейската охрана… Но шегите и играта на гоненица на този чудесен обществен враг номер нула, чиито подвизи впрочем очароваха публиката, имаха това предимство, че спираха вниманието на обществеността ЕДИНСТВЕНО върху него. В същото време истинските убийци непрекъснато действуваха в Лион, Марсилия, Ница, Гренобъл… Убийци с доказани престъпления.

Дългият опит ни позволи да установим, че съществува странно сътрудничество между официални и неофициални тайни служби, някои политически партии и мошеници с размах.

В действителност престъпните организации съществуват и могат да съществуват само когато дългата верига от компромиси по върховете на обществото се превърне в тъмна защитна сила, която е нещо повече от търпимост.

Ние сме в правото си да се страхуваме, че успехите и властта на престъпността в САЩ ще изкушат някой ден съответните среди във Франция.

Нека това цялостно в рамките на възможното представяне на Синдиката на престъпниците послужи като предупреждение.

Следва!

Тъй като ще има продължение…

Жан Марсили