Смъртен страх

ЕПИЛОГ

Джейсън не обичаше да се залежава, тъй като просто не му се беше случвало. Но този път нямаше нищо против. След като претърпя операция на крака, той беше хоспитализиран в продължение на три дни. Болките значително намаляха, а медицинският персонал в Дженерал демонстрираше отлично отношение и компетентност. Няколко от сестрите дори си спомниха, че Джейсън е бил на практика при тях.

Най-хубавото на тази принудителна почивка беше присъствието на Керъл, която прекарваше по-голямата част от времето си в болничната му стая. Четеше му на глас, разказваше му разни забавни историйки, или просто седеше до него и мълчеше.

— Като се оправиш, пак ще те заведа в „Салмон Ин“ — обяви на втория ден тя, докато подреждаше във вазата цветята, изпратени от Клодия и Сали.

— Защо, за Бога? — направи гримаса той. След всичко преживяно в онази планина, никак не му се ходеше там.

— Иска ми се отново да се спуснем през Дяволската дупка, или както там му беше името на онова място. Но този път през деня…

— Ти се шегуваш!

— Никак даже — поклати глава младата жена. — Обзалагам се, че на слънчева светлина ще бъде страхотно!

Леко покашляне ги накара да се извърнат към вратата. На прага се беше изправил детектив Кърън, чиято мечешка фигура никак не подхождаше на болничната обстановка. Огромните му пръсти мачкаха дъждобран в защитен цвят, който изглеждаше така, сякаш току-що е бил прегазен от тежък камион.

— Надявам се, че не ви притеснявам, доктор Хауърд — започна официално той и Джейсън зяпна от изненада. После се сети, че болницата вероятно му действа така, както полицейският участък беше подействал на самия него.

— Съвсем не — отвърна той и се надигна до седнало положение. — Влизай и сядай.

Керъл донесе един стол и го постави до леглото. Кърън се отпусна в него като продължаваше да стиска дъждобрана си.

— Как е кракът? — попита той.

— Добре е — отвърна Джейсън. — Раната е мускулна и няма да ми създава проблеми.

— Радвам се.

— Бонбон? — попита Керъл и му поднесе кутията с шоколадови асорти, донесена от секретарките на ГХП.

Кърън внимателно ги разгледа, избра една обвита в шоколад вишна и я лапна цялата.

— Помислих си, че може би ще пожелаете да чуете как се развива следствието — промърмори той след като преглътна.

— Разбира се — кимна Джейсън, а Керъл мина от другата страна на леглото, седна и се приготви да слуша.

— Първо трябва да ви съобщя, че са арестували Хуан в Маями. Досието му е дълго цял километър, вътре има какво ли не… В момента правим постъпки да бъде екстрадиран в Масачузетс, за да го съдим за убийствата на Бренкивист и Лунд. Няма да е лесно, защото мръсникът е издирван от още четири-пет щата за подобни тежки престъпления, сред които е и Флорида.

— Не мога да кажа, че ми е мъчно за него — промърмори Джейсън.

— Пълен психопат — направи гримаса Кърън.

— Какво стана в ГХП? — погледна го с интерес Джейсън. — Успяхте ли да докажете, че отключващия фактор на смъртоносния ген е вкаран в капките за очи, които са използвани от офталмологията?

— Работим по въпроса заедно с прокуратурата — отговори Кърън. — Нещата изглеждат доста дебели…

— Каква част от тях ще станат публично достояние?

— На този етап все още е трудно да се каже. Но все нещо ще излезе. Училището „Хартфорд“ вече е затворено, а родителите на децата не са слепи… Още повече, че по сведения на прокуратурата, семействата на няколко от пострадалите пациенти вече са завели съдебни искове срещу ГХП за милиони долари. С Шърли и нейния екип е свършено…

— Шърли — замислено повтори Джейсън. — Знаеш ли, че имаше един момент, в който бях на прага да се обвържа с тази жена. Добре, че срещнах Керъл…

Момичето се усмихна и шеговито го блъсна с ръка.

— Дължа ти извинение, докторе — неохотно промърмори Кърън. — Дълго време мислех, че си трън в задника и нищо повече. Но в крайна сметка именно ти разкри конспирацията, за която дори не бях сънувал…

— Беше въпрос на късмет — отвърна Джейсън. — Ако не бях с Хейс в нощта па смъртта му, всички лекари щяхме да сме убедени, че сме изправени пред някаква нова епидемия…

— Тоя тип Хейс е имал глава на раменете си — промърмори с уважение Кърън. — Но знаете ли какво най-много не ми дава мира? — вдигна глава детективът. — До края на живота си Хейс е действал с убеждението, че откритието му ще донесе полза на всички нас, на цялото човечество. Вероятно е мислил, че ще стане герой, също като Салк. Нобелова награда, слава и всичко останало. Спасител на света. Не съм учен, но ми се струва, че областта, в която е работил, си е доста страшничка. Разбирате ли какво имам предвид?

— Напълно — кимна Джейсън. — Медицинската наука винаги е вършила своите изследвания с една цел: да спаси човешки живот и да ограничи страданието. Но тази наука притежава огромен потенциал и е нещо като нож с две остриета…

— Доколкото ми беше разяснено, Хейс е открил лекарство, което кара хората да остаряват и умират в рамките на две седмици — промърмори Кърън. — При това го е открил напълно случайно… От всичко това стигам до заключението, че някои дървени глави от вашия бранш не подлежат на контрол. Кажи ми, ако греша…

— Прав си — кимна с въздишка Джейсън. — Може би ставаме прекалено умни, за да ни е добре… Това е нещо като да ядеш многократно забранената ябълка…

— И затова ще бъдем изритани от рая — добави Кърън. — Между другото, нима Чичо Сам няма специално обучени хрътки, които да наблюдават типове като Хейс?

— Държавата не разполага с достатъчно информация — отвърна Джейсън. — Става въпрос за прекалено остър конфликт на интереси. Освен това и лекарите, и законотворците живеят с презумпцията, че всички медицински изследвания се правят в името на всеобщото благо.

— Страхотно! — промърмори Кърън. — Все едно, че по магистралата лети автомобил с двеста километра в час, но зад волана му няма никой!

— Най-точното сравнение, което съм чувал — кимна Джейсън.

— Както и да е — сви рамене детективът. — Едва ли ще оправим света, но поне с ГХП ще се справим. Съвсем скоро можете да очаквате официалните обвинения. Разбира се, цялата банда е на свобода под гаранция, но вече има индикации, че шефовете са готови да си забиват нож в гърба и търсят извънсъдебно споразумение. По всичко личи, че приятелчето Хейс е имало контакти с един от тях, май се казваше Ингълбрук…

— Ингълнук — поправи го Джейсън. — Един от вицепрезидентите на ГХП, отговаря за финансите.

— Така и трябва да бъде — кимна Кърън. — Защото Хейс му е поискал основен капитал за регистриране на частна фирма…

— Знам.

— Тъй ли? — мрачно го изгледа детективът. — А откъде знаеш, доктор Хауърд?

— Няма значение — махна с ръка Джейсън. — Продължавай…

Едрият мъж помълча известно време, после въздъхна и махна с ръка.

— Тъй да бъде… Но всяка вероятност Хейс е казал на Ингълнук, че е открил еликсир на младостта… — Антителата, които трябва да блокират действието на отключващия фактор — кимна Джейсън.

— Чакай малко — вдигна ръка Кърън. — Май ти трябва да даваш тези обяснения на мен, а не аз на теб…

— Извинявай, но за мен нещата идват на местата си едва сега — усмихна се виновно Джейсън. — Продължавай, моля те…

— Но явно на Ингълнук му е харесал повече хормона на смъртта, отколкото еликсира на младостта — продължи разказа си детективът. — От доста време насам си е блъскал главата как да снижи разходите в ГХП, за да бъдат конкурентоспособни на другите болници. До този момент заговорът включва шест човека, но в хода на следствието вероятно ще бъдат установени и други. Те са виновни за ликвидирането на много пациенти, които по тяхна преценка са получавали прекалено скъпо медицинско обслужване. Красиво, нали?

— И затова са ги убили? — възкликна с ужас Керъл.

— Е, те самите не са мислили така. Продължавали са да твърдят, че става въпрос за естествени процеси.

— Всички ще умрем — горчиво промърмори Джейсън. — Ето го главното им оправдание… Пред очите му изплуваха лицата на част от мъртвите му пациенти.

— При всички случаи това е краят на ГХП — обяви Кърън. — Защото освен обвиненията в криминални престъпления, болницата е затрупана с граждански искове и вече е подала молба за фалит според условията на член единайсет. Затова мисля, че няма да е зле, ако започнеш да си търсиш нова работа…

— Май така излиза — кимна Джейсън, после погледна към Керъл и добави: — Тази млада дама завършва докторската си дисертация по клинична психология и аз мисля да и предложа да отворим частен кабинет… Май ми е време да се върна към частната практика, защото от корпорациите вече ми е дошло до гуша…

— Звучи практично — кимна Кърън. — Особено за хора като мен, на които трябва да се ремонтира не само главата, но и машинката…

— Заповядай, ще бъдеш първият ни пациент.