Смъртта е моят занаят

39.

В сряда сутринта не беше останала и следа от благовонията. Гладън се движеше из апартамента, нахлузил на главата си тениска, която го правеше да изглежда като банков обир-джия от някой стар уестърн. Беше излял всичкия парфюм, който бе намерил в апартамента, върху тениската и из апартамента подобно на свещеник, ръсещ със светена вода, но подобно на светената вода, и той не му помогна особено. Вонята се бе просмукала навред около него, замайвайки го. Но това вече беше без значение. Той бе изтърпял. Беше дошло времето да си тръгва. Времето за промяна.

Отиде в банята и се обръсна с розовата пластмасова самобръсначка, която бе намерил на ръба на ваната. Взе два продължителни душа, един горещ и после студе, след което се разхожда из апартамента гол, докато се изсуши тялото му. Беше изнесъл огледалото от спалнята и го бе опрял на стената във всекидневната. Започна Дй репетира походка пред него, напред и назад, напред й назад, наблюдавайки бедрата си.