Смъртта на Некроманта

СЕДЕМНАДЕСЕТ

Вонята, който се надигаше от тъмната вода, течаща в каменното корито беше наистина адска; кърпата, която Никола беше увил около носа и устата си, не вършеше почти никаква работа. Успя да си поеме дъх, колкото да попита:

— Но виждали ли сте нещо необичайно в отпадъците напоследък?

Най-възрастният работник от канализацията се намръщи и спря, за да се подпре на плоското гребло, което му служеше, за да направлява потока на слузестата вода от канала на главната канализация към шахтата на колектора.

— Има дни, когато е трудно да се каже кое е необичайно, — отвърна каналджията по-философски, отколкото очакваше Никола. Доста по-младият му помощник, притежател на гребло от другата страна на канала, само кимна в знак на пълно съгласие.

Никола също кимна и запази приветливо изражение. Направи го отчасти, защото имаше нужда от съдействието на каналджиите, за да получи нужната му информация. Само след няколко минути прекарани тук, долу, ставаше ясно, че или започваш да гледаш философски на много неща, или бързо полудяваш.

Бяха изминали три дълги дни от интервюто в двореца и издирването на Префектурата покрай реката не беше стигнало доникъде, поне според честите бюлетини от Жияр. Никола се чувстваше неудобно от разгласяването на кръвната му връзка с Алсен, макар Хал да пренебрегваше тактично темата, а Крак, разбира се да не беше изразил никакво мнение, а Кюзар да се притесняваше единствено, че това ще привлече вниманието към тях. Ронсард го сметна за забавно и отбеляза:

— чак сега разбирам защо се опита на подадеш онази бомба на Херцога на Мер-Бано на Рождения Ден на Кралицата преди две години.

— Бях пиян Рейнар, затова, — припомни му с досада Никола — Още повече, Дензил Алсен не е бил анархист. Бил е убеден монархист, само че е мислел, че на трона трябва да е той, а не официално коронясаните Фонтенон, които го заемали в момента. Това, че е трябвало да разруши страната за да постигне тази цел, няма нищо общо.

Обявите в жълтите вестници бяха наострили вниманието на хората относно начина на магьосника да се сдобива с жертви и в Крайречен възникна малка паника и доста фалшиви сигнали и всичко това отклоняваше полицаи от издирването. Странно, но пред последните дни нямаше потвърдени случаи на изчезване. Никола намираше това по-скоро за зловещо, отколкото за успокояващо.

Провеждаше собствено наблюдение над усилията на Префектурата, като ги шпионираше от различни места с помощта на Крак и мрежата от улични хлапета на Кюзар и Ламан, както и неколцина крадци на дребно и по този начин следеше напредъка им. След това връщаше тази информация на Ронсард, който я обмисляше, мърмореше под нос и пращаше стегнати нареждания до Лорд Албие и Капитан Жияр. Никола намираше процедурата за крайно незадоволителна; ако единствено нужното бе да се насочва методичното претърсване, то Албие и подчинените му бяха достатъчно добри за това, както и които да е упълномощени власти. Онова, от което се нуждаеха, бяха дедуктивните способности на Ронсард, гениалната му дарба да изравя несвързани на пръв поглед улики и да намира връзката между тях. Той трябваше да бъде на сцената, където полицаите да му докладват откритията си непосредствено. Никола се ядосваше, че дори, може би в този момент Префектурата пропускат важна информация, просто защото не знаят какво има пред погледа им. Знаеше, че Инспекторът усеща това точно толкова дълбоко, колкото и той.

С помощта на някакъв приятел на Рейнар вчера бяха открили, че заповедта за ареста на Доктор Хал, формално е била отменена. Това бе предизвикало спор, в който едва не се стигна до употреба на сила, защото Хал бе пожелал сам да се присъедини към претърсването, надявайки се, че като познава методите на Ронсард, ще може да предоставя на вниманието на Инспектора по-значима информация, която полицаите и техните началници има възможност да са подценили. Никола му беше забранил като се основаваше на това, че техният противник знае, че Хал е директна връзка към Ронсард; ако докторът се опиташе да вземе демонстративно участие в разследването, щяха да предприемат срещу него точно толкова жестоки мерки, както и срещу Инспектора. Не беше случайност успешният саботаж на работата на началника на следователите и на най-добрия в града експерт по насилствена смърт. Никола знаеше, че зад това стои поне един човек, който знаеше какво прави.

Спорът бе продължил да бушува, докато накрая Мадлин не взе думата, за да обясни гледната точка на Никола, макар че той самият вече я беше обяснил неколкократно. чак тогава Хал се беше предал неохотно и Никола бе излетял като хала от апартамента, след което цял час гази из калта на Кръстовището на Учените и накрая се озова отново до леглото на Арисилд с надеждата, че е настъпило подобрение. част от гнева му се дължеше на подозрението, че има неща, които Ронсард не споделя с него.

Всичко бе отнето от ръцете му, но не можеха да му попречат да провежда своя собствена линия на разследване.

Която и беше причината в момента да се намира на известно разстояние под улицата и да клечи на издатината над застиналите води в колектора на канализацията и да разговаря с каналджии и ловци на плъхове. Светлината от лампата хвърляше отблясъци върху мазния камък отгоре, макар че тази участък от канализацията беше добре поддържан и относително чист. Над главите им минаваха тръби, които се разделяха и пресичаха сводестия покрив на колектора. Някои от тях носеха питейна вода, доведена до Виен с помощта на акведукти, от времето, когато градските власти се бяха отказали от очарователно наивното схващане, че водата в реката става за пиене, ако бъде изпомпана от най-дълбокото.

— Говоря за последните пет дни, да речем. — настоя Никола.

Това беше петият екип, с който разговаряше и вече се беше научил да не прави на глас предположения относно намираните предмети, защото каналджиите често се оказваха от онзи тип свидетели, които казваха онова, което искаш да чуеш, просто, за да бъдат любезни.

По-възрастният каналджия се изправи с ръка на гърба, който явно го болеше, и поздрави двама мъже в една малка лодка, която пореше водите на колектора.

— Хей, да сте чували нещо за разни странни работи из шахтите?

С едно умело загребване лодката дойде на разстояние, от което нямаше нужда да се крещи. Последва почесване по брадите и задължителен обмен на мисли от страна на двамата мъже в лодката, след което единият каза:

— Не намираме кой знае колко монети или ценности. Това са митове, като онзи за големите гущери.

— Миналата година намерих едно сребърно бижу. — отбеляза услужливо младият каналджия.

— Имам предвид не точно нещо необичайно, — каза Никола като се чудеше как да формулира по-добре въпроса си. — Имам предвид например необичайно количество от нещо, което намирате често. Като големи отлагания на пясък, или железни отпадъци, или…

— Кости? — предположи единият от лодкарите.

— Или кости, — съгласи се Никола и прикри реакцията си. — Какъв е случаят?

— Ами, казаха, че сифонът на улица „Монд“ се бил задръстил с кости преди два дни. Префектът предположил, че се е съборила стена в някоя от катакомбите и са дошли от там.

— Не, — изрази несъгласие възрастният каналджия — Ако беше така, нивото на водата при „Монд“ щеше да падне и нашите колектори щяха да пресъхнат чак долу до петата пресечка. Не е валял толкова дъжд, че да запълни някоя катакомба.

Разговорът изведнъж стана високо професионален и като доводи „за“ и „против“ хипотезата за катакомбата се размахаха всякакви водни нива, дренажи, валежи, утайки, колектори и свързващи канали. Никола слушаше внимателно. Под Виен имаше катакомби, стари закрити каменни кариери, както и други места, където можеше да се скрие един хитър магьосник. Мястото бе много по-вероятно от някоя изоставена къща край реката, без значение какво беше казал Октав.

Оживената дискусия на каналджиите премина на някакви си техни теми и Никола след известно време ги прекъсна, за да им каже довиждане и да отиде при следващия екип. Канализацията плачеше за разследване, а той имаше да задава още много въпроси.

Мадлин стоеше в апартамента до булевард „Панцан“, уморена и проклинаща късмета си. Беше следила напредъка на Префектурата в издирването заедно с останалите, но я потискаше чувството на безсилие от невъзможността да вземе активно участие. Предпочиташе да беше излязла с Рейнар, който проследяваше възможната връзка на Конт Монтес и лудия магьосник или пък с Никола, който беше влудяващо потаен относно собствените си разследвания.

Доктор Хал беше в салона, застанал пред камината и изглеждаше не по-малко замислен и обезсърчен от нея самата. Той я погледна, когато тя се хвърли на дивана и отбеляза:

— Това бездействие направо може да те подлуди, нали?

Мадлин се изсмя мрачно.

— Радвам се, че и още някой го изпитва.

Тя махна шапката си, обикновено сиво изделие в тон със сивата й рокля за излизане, ансамбъл, който гарантирано не привличаше внимание по улиците и който в никакъв случай не допринасяше за подобрението на спадналия й дух.

Хал се подпря на полицата над камината и почисти лулата си.

— При обичайни обстоятелства, когато Префектурата не се нуждае от услугите ми, преглеждам пациенти в безплатните болници.

Мадлин кимна в знак на съгласие.

— Имах късмет, че не приех никаква роля този сезон. Нямаше да има как да раздавам смехотворно правосъдие, ако бях заета с това.

Веждите му отскочиха.

— Значи ти си онази Мадлин Денар?

— Хайде стига, много добре го знаеш.

— Знаех, но не бях сигурен дали трябва да го споменавам.

Той се поколеба.

Убедена съм, че имаш въпроси. — изрече предпазливо Мадлин.

Хал се усмихна и поклати глава.

— Да, но всичките са неудобни. Защо Рейнар Моран държи да изглежда в очите на обществото като развратна и безотговорна отрепка, при положение, че е здрав като жребец. Как скитащият потомък на небезизвестните Алсенови се е запознал с толкова много сродни нему крадци. — Той я погледна печално — И какво правиш ти тук.

Избра най-трудния, помисли си. Тя поклати глава.

— И аз самата не съм съвсем сигурна. — призна.

Хал не се изненада. Изгледа я мрачно.

— Откога познаваш Валярд?

— От времето на първата ми второстепенна роля като Южени в Алената Пелена. Забърках се в една каша и Никола ми помогна да се измъкна. — Видя израза на Хал, който той не успя да прикрие навреме и се засмя. — Не, не такъв вид каша. Бях привлякла вниманието на една отвратителна личност на име Лорд Стеварин. чувал ли сте някога за него?

— Откъслечно. — Хал се смръщи и се замисли. — Той се самоуби в къщата си в провинцията, нали така?

Беше изминало толкова време, че Мадлин почти беше забравила този част от историята. Тя кимна и каза:

— Да, така ми се струва. — Налагаше се да редактира онова, което засягаше нея, в съответствие със закона. — Той беше запален театрал, но не като другите. Ходеше на театър, за да оглежда актрисите, след което си набелязваше някоя, отвличаше я и я държеше няколко дни в къщата си в града — докато му писне, предполагам — след което я захвърляше някъде близо до реката, като правило цялата в синини и драскотини и твърде наплашена, за да го обвини в каквото и да е. В крайна сметка те бяха някакви си актриси, а той беше лорд.

— Мили Боже, — изрече тихо Хал. След секунда я изгледа остро. — Тогава един ден избрал теб.

— Да. Изпрати в гримьорната ми някакво шампанско с приспивателно, а след това изпрати хората си да ме отнесат като бала мръсно пране. Тогава…

— Не е нужно да ми казваш повече, ако не искаш… — прекъсна я припряно Хал.

— Не, така и не му се уреди въпросът. — Тя се усмихна. — Свестих се в някаква спалня в градската му къща, той ми обясни намерението си съвсем ясно и аз… му разбих черепа с една ваза.

Зачуди се какво я беше прихванало, че разказваше тази история. Трябваше да позамажеш това-онова. Но не й беше приятно да лъже Хал и нямаше как да каже само по-голямата част от истината.

— Тъкмо слизах през прозореца към вътрешния двор, когато видях Никола, който се изкачваше оттам. Той също ме видял в Алената Пелена и също имал намерението да се запознае с мен, но в по-традиционния смисъл. Видял хората на Лорд Стеварин да отнасят някакъв чувал, който му се сторил подозрителен, открил, че ме няма в гримьорната и че камериерката ми няма понятие къде съм и стигнал до заключение, което не би направил никой с всичкия си, поради което ги проследил. И така се измъкнах.

Хал я изгледа продължително и пронизващо.

— А Лорд Стеварин се самоубил от разкаяние? — попита накрая, сякаш имаше намерение да й повярва, независимо от отговора.

— Не. — Мадлин се поколеба, след което поклати глава. Изведнъж и се стори безсмислено да крие, особено след всичко онова, което Хал вече знаеше. Каза:

— Това не беше чистата истина. Не беше ваза. Виж сега, той имаше пистолет и аз му го отнех и го застрелях. Не ме беше страх. Щом разбрах какъв е, разбрах, че ще го убия.

Това бе една проста истина, макар да звучеше по-скоро като самохвалство. Мадлин се познаваше достатъчно, за да осъзнава, че това имаше повече общо с неверието в собствената й смъртност, отколкото със смелостта. Можеш всеки момент да влезеш в затвора, каза си. А наричаш Никола безразсъден.

Доктор Хал поклати глава.

— Млада жена, отвлечена и заплашвана? Няма съд в Ил-Риен, който да не го определи като самозащита.

— Може, — Мадлин вдигна рамене — Никога не съм имала нищо общо със съдилищата, а Никола имаше съвсем основателна причина да им няма доверие след онова, което се случи с Едуар. Стеварин беше отпратил прислугата си, за да не го прекъсва и затова се оказа съвсем лесно да вземем каретата му и да пренесем тялото до къщата му в провинцията и да инсценираме самоубийство. Никола знаеше как да направи така, че все едно Стеварин е държал пистолета, да остави следи от барут по ръцете му и около раната и всички онези неща, за които нямаше да се сетя, ако той не ги беше споменал. Открих, че тази работа наистина ме въодушевява.

Хал я изгледа разтревожено.

— Валярд не е… използвал това, за да те изнудва, нали?

— Не, Никола шантажира само хора, които не харесва. — Тя прехапа устни. Наистина искаше Хал да я разбере, но не беше сигурна, че това е възможно. Тя беше само една актриса; не тя пишеше онези изразителни речи, които изнасяше на сцената. — Не е онова, което си мислиш. Никола не е просто някакъв умен престъпен тип. Ако не бяха убили Едуар, той е щял да стане лекар или учен или дилетант или… Но ако Едуар не го е бил прибрал при себе си, когато го е сторил… можеше да е много по-лошо.

— Но ти му имаш доверие?

— Да.

Хал се заигра с лулата си за известно време, след което вдигна поглед и срещна нейния напълно сериозен.

— Трябва ли Ронсард и аз да му имаме доверие?

Мадлин се усмихна.

— Мен ли питаш за това?

— Правиш ми силно впечатление на млада жена със собствено мнение и начин на живот.

— Никола е опасен човек. — отвърна честно Мадлин — Но никога не е предавал човек, който му се е доверил.

чуха как някой отваря с ключ входната врата. Хал се прокашля почти нервно, а Мадлин се изправи и започна да си вее с противната шапка сконфузена до краен предел, изчервена сякаш разговорът с доктора бе имал далеч по-интимен характер.

Забрави притеснението си, когато на вратата се появи Инспектор Ронсард, следван от безизразния Крак. Ронсард размахваше някаква телеграма и погледът му блестеше триумфиращо.

— Най-после, някакво развитие, — каза — Бързо извикайте останалите.

Никола се върна на Кръстовището на Учените, проправяйки си път между уличните продавачи и сутрешната пазаруваща тълпа, докато стигна сградата, в която живееше Арисилд. Промъкна се покрай портиера, който се караше с някакво момче за доставки и се заизкачва по стълбите.

Никола всеки път се приближаваше много внимателно до мансардата на Арисилд, макар че хората на Кюзар я държаха под наблюдение и досега в нея не беше направил опит да влезе никой, когото не познаваха. Мадлин също беше идвала тук с Крак, макар че имаха предпазливостта да си отиват по различни маршрути, за да не ги проследи никой до апартамента на „Панзан“. Откакто Арисилд се беше разболял, тук не се беше случило нищо ново и Никола бе склонен да признае с неохота, че мястото навярно беше безопасно.

Вратата се отвори преди той да почука. Там стоеше Мадел и го гледаше.

— Пак ли ти? — скара му се тя. Нямаш ли ми доверие?

— Щом питаш, — каза Никола и мина покрай нея — не напълно.

Мадел се беше облякла в нещо, което явно смяташе за „дрехи за града“, безформена черна рокля и шапка с някакви спаружени изкуствени цветя, нахлупена на главата й както дойде. Спря в хола, за да събуе ботушите и да съблече палтото си, защото не искаше да вмирисва стаята на Арисилд с попилата в тях воня от канализацията. Мадел дойде и застана до него със скръстени ръце и подозрителна физиономия.

— какво си направила с Ишам? — попита я той.

— Излезе на пазар, — каза отбранително Мадел — Трябва да ям, за да живея.

Ако вярваше само на собствените си очи, Никола би казал, че, откакто Мадлин я беше посрещнала на гарата, Мадел не върши нищо друго, освен да спи и да поглъща де-що храна се донесе в апартамента. Но Ишам му беше казал, че Мадел прекарва всяка нощ седнала на пода пред камината в гостната и прави нещо с билките и другите материали, които той й купуваше през деня. На втората нощ беше направила лечебен камък, но той и досега не беше помогнал на Арисилд. Камъкът обаче беше излекувал единствено с присъствието си най-различни трески, белодробни заболявания, хемороиди и какви ли не болести в цялата сграда, включително и един случай на напреднало венерическо заболяване на първия етаж, така че Ишам не хранеше никакви съмнения в могъществото на Мадел. Тя също така беше пренаредила мебелите в апартамента, като беше обърнала особено внимание на растенията в саксиите, огледалата и стъклените джундурии. За през Ишам се престори, че го е направила от чиста ексцентричност, но той беше разпознал в това един много стар метод за канализиране на етерната субстанция и подозираше, че тя се опитва да използва каквото беше останало в апартамента от силата на Арисилд, за да я насочи обратно към него. Мадел не беше използвала нито една магическа книга от богатата колекция на Арисилд и след известни деликатни наблюдения, Ишам бе стигнал до заключението, че тя е неграмотна. Никола имаше това подозрение още отпреди и не се изненада да чуе потвърждението. Каза:

— Нали разбираш, че си „живееш“ за три или четири старици? — и продължи към спалнята на Арисилд. Мадел го последва с мърморене.

Никола спря до вратата, за да усили газената лампа на стената. На тоалетката до леглото имаше купчини шишета с лекарства и други медицински приспособления, както и кандило и няколко китки билки.

— Докторите идваха ли днес?

— Да. Призна неохотно Мадел. — И нищичко не свършиха. Колко им плащаме?

— Плащаме?

Никола седна на леглото. Лицето на Арисилд беше бяло и очите бяха потънали в дълбоките си орбити. Ишам го поддържаше чист и, следвайки указанията на лекарите, наливаше в устата му достатъчно вода и бульони, за да му поддържа живота, но промяна нямаше. Мадел не беше изразила еднозначно мнение дали състоянието на магьосника се дължи на заклинание или просто на неизбежните последици от изтерзаното му здраве, но според Ишам, изследваше и двете възможности.

Една от некроманските техники за предизвикване на болест беше да се напише посвещение с кръв на парче ленен плат или човешка кожа и да се зарови близо до къщата на жертвата. Ишам претърси околностите за нещо от този род с помощта на няколко познати вещици-гадателки, но не откри нищо. И Мадел ги беше огледала, но резултатът беше същият. Не можеш ли да се свестиш за това предизвикателство, Арисилд? Няма ли да ти хареса непознатото досега изживяване да влезеш в схватка с един луд магьосник? Никола каза:

— Повече отколкото „ние“ плащаме на „теб“. Допълнително възнаграждение ли искаш?

Мадел имаше провинциални разбирания и представата й за възнаграждение навярно се изразяваше в някоя нова шапка, от която явно отчаяно се нуждаеше.

Мадел изсумтя и не отвърна. Никола я погледна и му се стори, че на лицето й е изписано истинско поражение. Извърна поглед. Мадел нямаше титла от Лодун, но той подозираше, че е компетентна, колкото всеки друг магьосник-лечител, когото можеха да открият тук. Но не можеше да стори нищо.

Същият ден, когато пристигна в града, Мадлин я беше довела в апартамента на „Панцан“ и й бяха показали сферата. Тя я беше подържала доста време в загрубелите си от работа ръце, беше я повъртяла и се беше взирала в движещите се колелца във вътрешността й. След това беше вдигнала поглед към тях и слисано беше попитала:

— Какво е това, по дяволите?

Мадел трябва да беше забравила повече магия и билколечение, отколкото повечето практици някога са знаели, но принципите на естествените науки, използвани от Едуар при направата на сферата, бяха за нея затворена книга. Тя долавяше силата в нея, но нямаше никаква представа как да стигне до нея.

Откъм хола се чу шум и някой опита да отвори вратата на апартамента. Мадел изхвърча от стаята, а Никола се изправи и посегна към пистолета във вътрешния джоб на сакото си. След секунда чу гласа на Ишам и се успокои.

Ишам влезе в хола, подаде на Мадел една пазарска мрежа с хляб и лук и каза:

— Занеси това в килера, ако обичаш, ужасна дъртофелнице. Има ли… А, ето те.

Ишам измъкна от ръкава си сгъната телеграма и я даде на Никола.

Това беше при портиера, пристигнала е преди минути. Адресирана е до мен, но със сигурност е за теб.

Никола бързо разкъса плика и я отвори. Важни новини — ела веднага. СР.

— Да. — каза и за пръв път от три дни почувства проблясък на надежда. — За мен е.

Стигнаха до мястото откъм реката на борда на една малка парна лодка, собственост на някакъв приятел на Кюзар. На руля стоеше Никола и не обръщаше внимание на мръсната речна вода, която го засипваше с пръски. Здрачаваше се, но той виждаше очертаните на фона на червения залез кули и комини на къщата, към която се приближаваха. Тя представляваше монолитна конструкция, безлична в тъмното, но по градинските тераси, надвиснали над реката и пристана се люлееха лампи.

Внезапен порив на вятъра накара Никола да напъха ръцете си още по-надълбоко в джобовете и да свие крака към тялото. Беше студено и водата беше като черно стъкло. Залязващото слънце остави на тъмно редицата от къщи от този край на брега и освети с чиста златна светлина колоните и класическите фронтони на сградите в другия край. Префектурата беше открила къщата тази сутрин и по-голямата част от деня беше отишла в убеждаване на Лорд Албие, че трябва да се позволи на Ронсард и Хал да инспектират мястото. Битката се проведе изцяло с телеграми и обстрел от чести официални възвания за подкрепа към Капитан Жияр в двореца. Накрая Албие се предаде с нежелание и формално покани Ронсард и Хал да дадат съвет. Никола не беше поканен, но така или иначе беше тук. Мадел също не беше поканена, но понастоящем тя беше единственият надежден източник на съвети в областта на магията, с който разполагаха, поради което седеше сгушена в кабината на лодката и шумно недоволстваше, че е принудена да прекосява течаща вода. Мадлин се беше самопоканила и се беше дегизирала като „младежа“, за да избегне въпроси от страна на Албие и останалите представители на Префектурата. И Крак не беше поканен, но беше тук, за да ги охранява в гръб.

Боботенето на парния мотор внезапно утихна. Никола се обърна с лице към кабината и видя изправения капитан, който разтревожено се взираше в пристана, към който лодката все още се носеше по инерция. Никола също погледна натам и видя, че са дошли достатъчно близо, за да могат лампите да осветят опознавателните знаци на вече вързаните там лодки, както и униформите на мъжете по пристана.

— Полиция, — каза капитанът и се изплю красноречиво през борда. Беше възрастен човек, с неразличима изпод множеството навлечени дрехи и шалове фигура и приличаше повече на боклукчия, отколкото на контрабандист. Доктор Хал и Ронсард се спогледаха и Хал пристъпи към мъжа.

— Всичко е наред, — каза Никола на капитана — чакат нас.

Капитанът изсумтя многозначително и изчезна обратно в кабината. След секунда моторът отново оживя.

Ронсард мина пред Никола, вперил поглед в къщата отпред. Каза:

— Албие е там от сутринта.

Лодката се доближи до пристана с отработена лекота и се докосна до стълбовете, когато Крак стъпи на малкия каменен док, за да поеме въжетата. Единият от полицаите побърза да му помогне да ги завърже, някакъв млад мъж в тъмен костюм и цилиндър пристъпи, за да поздрави Ронсард.

— Инспекторе, радвам се, че можете да ни окажете съдействие за… това.

Висящите по колоните на пристана лампи бяха оформени като изящни лилии от ковано желязо; на тяхната светлина любезното и хубаво лице на младежа изглеждаше зле. Той каза:

— Лорд Албие…

— Лорд Албие би предпочел да ме види в Ада, — каза бързо Ронсард. Той хвана Никола за рамото, за да го подкрепи, докато слизаше от лодката. Хал беше точно зад него и му подаде бастуна. — Затова се съмнявам, че ще радва да разбере, че са му натрапили помощта ми. Надявам се само, че той и любимците му не са унищожили твърде много жизненоважни следи.

— А… Да, добре. — Мъжът се ококори при вида на множеството хора, които се изсипаха от лодката. След Хал беше слязъл Никола, а Мадлин помагаше на баба си.

— Това са…?

Ронсард махна рязко.

— Сътрудниците ми.

Той тръгна към каменните стъпала към къщата и младежът побърза да го последва.

— Това е Виярн, секретарят на Лорд Албие. — обясни Хал на Никола, докато крачеха след тях.

Стълбите излязоха на терасираната градина, потънала в сумрак и сенки, лампата на полицая осветяваше поддържани храстчета и каменни кашпи за цветя. Минаха край стените на градината, които закриваха входа на къщата от реката, и се озоваха в широк двор с пейки и изящни статуи, осветен от газени лампи, поставени около входната врата. Никола вдигна поглед към големите прозорци на втория етаж, където лампите от вътрешността на къщата осветяваха оранжерия, пълна с палми и екзотични цветя. Никола се опита да пресметне колко градинари са нужни, за да се грижат за тези тропически насаждения и за градината отвън. Зимно време и когато семейството си беше на вилата в провинцията, навярно двама или трима.

Вратата стоеше отворена така, както надали би стояла, ако истинските собственици на къщата все още се разпореждаха в нея. Пред нея стоеше на пост униформен полицай. Ронсард пристъпи в антрето, спря внезапно, когато видя, че плочките на пода са осеяни с кални следи, изпсува и влезе в къщата. Доктор Хал направи гримаса и побърза след него.

— Това е Шалдом Хаус — изрече Мадлин с нисък и дрезгав глас, част от полята й на „младеж“.

С мъжкия костюм, балтон и шапка и промененото от грима лице, тя приличаше на такъв, но Никола се надяваше да успее да запази този външен вид, когато видеха онова, което със сигурност се намираше вътре. Никола изрече кораво:

— Сигурна ли си, че искаш да влезеш вътре?

Мадлин го погледна със загадъчен израз в тъмните очи и последва Хал в къщата.

Никола усети, че някой го дърпа за ръкава и сведе поглед. До него беше застанала Мадел увита в безчет дрехи и шалове. Тя каза:

— Влажният въздух вреди на ставите ми.

Той й подаде ръка. Тя я пое като си мърмореше нещо под нос и той й помогна да се изкачи по стъпалата към къщата.

Вторият етаж на хола беше отворен към оранжерията и течението откъм отворената врата шумолеше в тежките палмови клони и раздвижваше листата, караше пламъка на газените лампи да премигва и внасяше в къщата отчетлив мирис на река. Никола осъзна, че подсъзнателно се беше настроил да долови тежката миризма, която се носеше във Валент Хаус. Но тук я няма, помисли. Не е имало време.

чу гласа на Ронсард и тръгна към него през отворените двойни врати в края на хола.

Стигна до бална зала с висок таван и мраморна колонада, която я отделяше от друга оранжерия, овална стъклена конструкция, издадена навън от къщата. Свещниците и канделабрите по стените бяха предназначени за свещи, така че помещението се осветяваше само от бензиновите лампи на полицаите. По-голямата част тънеше в мрак, но Никола виждаше, че стените са покрити с картини на тропически острови с цветя, птици и тропически животни, които изглеждаха като живи. Никола си спомни, че сегашният Лорд Шалдом беше известен естественик, член на Академията на Учените.

Мъжете в униформи претърсваха, махаха покривалата на мебелите в салоните, които водеха към балната зала, дори развиваха килимите, навити на руло до отсрещната стена. На пода бяха подредени едно до друго осем тела, покрити с брезент. До тях стояха Лорд Албие, секретарят му и някакъв мъж в двуреден костюм и цилиндър, които се караха с Инспектор Ронсард. Хал гледаше телата на пода и клатеше глава. Мадлин стоеше до него.

Никола изруга под нос.

— Местили са телата. Унищожили са сцената.

Беше довлякъл тук бедната Мадел и болните й стави за този дето клати дърветата. Предположи, че ще е безсмислено да обяснява на Албие, че ако не бяха видели стаята за убийства във Валент Хаус такава каквато беше, изобщо нямаше да разберат, че е било некромантия и никога нямаше да направят връзката с Констан Макоб.

Мадел измъкна ръката си от тази на Никола и тръгна напред, като оглеждаше замислено голямото помещение.

Мадлин се отдели от Ронсард и Хал и Никола тръгна към нея.

— Може да се окаже, че сме дошли тук за нищо, — каза тя тихо — Албие е кръгъл тъпанар.

— Дали? — каза Никола. В момента Албие сочеше към тях и жестикулираше към Ронсард, явно възразяващ срещу присъствието им. — Или пък някой му е казал да го направи.

— Това е въпросът. — Мадлин се огледа — Къде е баба?

Никола се извърна и огледа стаята. Мадел не се виждаше никъде. Той изпусна раздразнено пуфтене.

— Ще я намерим, когато тя поиска да а намерим. Опитай се да видиш колкото можеш повече преди да ни изхвърлят.

Преди да се натоварят на парната лодка, Никола беше казал на Мадлин, че основната им цел беше да търсят сферата на Октав. Не го беше споменал пред Ронсард и Хал.

Мадлин кимна и се отдалечи. В стаята зад вратата на отсрещната страна на хола въведоха една групичка разтревожени хора. Неколцина мъже в официално облекло и едва възрастна жена, която навярно беше чистачка или прислужничка. Тя видя покритите и подредени едно до друго тела и изпищя в шок. Албие съзря новодошлите, изгледа Ронсард за последно и побърза да мине през стаята, за да ги посрещне.

Хал се възползва от отсъствието на Албие и незабавно отиде при телата и другия лекар, който стоеше до тях и разговаряше. Никола се приближи до Ронсард.

— Е?

Инспекторът се подпря на бастуна си с изражение на едва прикрит гняв. Все още вперил поглед в заетия Албие, каза:

— Семейството още е в провинцията, но в тяхно отсъствие за къщата се е грижил малък персонал, включващ чистачка, камериерки, лакей и двама градинари за градината и оранжериите. Тази сутрин млекарят направил опит да извърши обичайната си доставка през кухненската врата. Познавал добре къщата и когато си дал сметка, че явно е заключена и празна, се обърнал към кварталния полицай. Това, че всички слуги са били открити тук, мъртви, е единственото, което успях да установя и поради състоянието на местопроизшествието, то ще е единственото, което изобщо ще успея да установя.

— Разбрал ли е кога е бил видян жив за последно всеки от тях?

— Млекарят е идвал преди три дни и тогава всички са били съвсем живи и здрави. В момента полицаите разпитват други продавачи в околността и слугите от съседните къщи като се надяват да получат потвърждение.

Никола се огледа с раздразнение.

— И са били убити тук, така ли?

По пода на балната зала имаше само кал и мръсотия от ботушите на хората от Префектурата.

Ронсард му хвърли кос поглед.

— Така твърди Албие.

— Къде е, тогава, кръвта?

Последните му разследвания сочеха, че някои от некромантските магии на Констан Макоб можеха да се осъществят посредством удушване или задушаване на жертвата, но това не бе достатъчно за по-мощните заклинания, на които магьосникът явно отдаваше предпочитание.

— Уместен въпрос. — Ронсард го изгледа много сериозно — Албие твърди, че не е нужно да се бърза, нито да се продължава разследването. Казва, че е разрешил случая.

— Разрешил ли го е? — Никола отново огледа озадачено балната зала — Блъфира, опитва се да се отърве от теб.

— Боя се, че не е той.

Ронсард се отдалечи като се подпираше тежко на бастуна.

Никола го изгледа с тревога. Новодошлите бяха отведени при телата, очевидно, за да удостоверят самоличността им. Никола понечи да се дръпне някъде настрани, но забеляза в далечния ъгъл на залата дискретна летяща дървена врата, чиято дискретност се подчертаваше от двамата полицаи на пост пред нея. Това възбуди любопитството му, но не виждаше как може да разбере какво има отзад, докато Албие не прецени, че е дошло време да им покаже. Излезе от балната зала и мина в един от свързаните с нея салони.

Тръгна през празните стаи като от време на време срещаше полицаи, които го взимаха за някой от повиканите лекари или за помощник на някого от инспекторите. Единственият звук бе говорът откъм балната зала, прекъсван от силните отчаяни писъци на старицата, която разпознаваше телата.

Албие е или глупак, или лъжец, помисли си. Ако магьосникът изобщо е идвал тук, той не се е задържал задълго. Къщата беше чиста, току-що пометена, готова да посрещне всеки момент господарите си. Повечето мебели все още бяха спретнато покрити, картините още висяха по стените, сребърните сервизи стояха подредени зад здравите стъклени витрини. Нищо не беше плячкосано, нищо не беше размествано.

Къщата не беше много стара. Конструкцията й беше напълно съвременна, с твърде много приемни и прозорци на първия етаж. Собствениците вероятно щяха да съжалят, че бяха купили някоя от приличните на крепости по-стари къщи, вместо тази удобна сграда. Но все пак трябваше да има магьосник, който да я пази от крадци. Никола тръгна към кухните на долния етаж, за да провери килерите и срещна Мадлин, която се качваше откъм подземията.

— Ти сама ли слезе там. — попита я гневно.

Тя го удостои с изпепеляващ поглед и спусна резето на вратата.

— Не, Никола, лично Лорд Албие ме придружи. Полицаите вече са минали оттам и няма нищо. Исках да погледна резервоарите.

Никола попипа носа си, възвърна самообладанието си и попита:

— До горе ли бяха?

— Да. — Тя махна в посока на главната кухня. — В огнищата е бил накладен огън, който е догорял, а в спалните на прислужниците леглата стоят неоправени. Сигурно са били нападнати посреднощ.

Той кимна.

— И нападателите не са използвали никаква вода, докато са били тук. Нито за пиене, нито за да измият кръвта.

Мадлин махна с раздразнение.

— Не виждам как е възможно тези хора да са били убити тук.

— Не са.

— Е, това изяснява всичко. — изрече с досада Мадлин.

Никола остави сарказма й без внимание и тръгна по слугинския коридор обратно към гостните. Излезе в една от приемните на балната зала. Видя стая, точно толкова чиста и подредена, колкото всички останали, с гранатови статуетки на полицата над камината и изруга на глас. Можеше да се закълне във всичко, че нашествениците са престояли в къщата съвсем кратко време. Точно толкова, колкото да отвлекат слугите и след това да донесат обратно телата.

Гласовете откъм балната зала ставаха все по високи и разгорещени, след което се появи Доктор Хал, който придържаше старицата, която бяха извикали, за да разпознае труповете. Тя дишаше тежко и дори на слабото осветление Никола видя, че лицето й посинява. Той махна покривалото от най-близкото канапе, докато Мадлин преместваше от пътя инкрустираните масички. Хал положи жената на канапето и един друг лекар влетя в стаята, ровейки в медицинската си чанта.

Никола и Мадлин се отдръпнаха, за да не пречат на лекарите и Мадлин прошепна:

— Защо са я накарали да ги гледа сега? Сто процента не го правят винаги по този начин, особено когато смъртта е била насилствена.

— Да, викат роднините чак когато телата са в моргата, измити и подготвени от гробаря. Нещо кара Префектурата ужасно да бърза с разпознаването.

Доколкото виждаха, Хал щеше за известно време да бъде зает. Никола се върна в балната зала, а Мадлин го последва.

Ронсард отново беше притиснал Албие в един ъгъл. Когато се приближи, Никола го чу да казва:

— Запазих спокойствие по време на целия този фарс, Албие, а сега ми кажи с какво мислиш, че разполагаш. Освен ако, — добави с усмивка Ронсард — не се боиш, че то няма да издържи на щателния ми оглед.

Албие му отвърна със същата хладна усмивка.

— Добре. Това не беше опит да те забавя, Ронсард, просто исках да се уверя в моите факти. Оттук.

Албие го поведе към вратата, която Никола беше забелязал преди това, онази която охраняваха полицаите. Албие кимна на секретаря Виярн, който бързо дойде при тях и извади ключ от джоба си.

Виярн отключи и плъзна крилата. Стаята зад тях беше тъмна, с малки прозорци високо на външната стена. Албие даде поредния знак и един полицай тържествено внесе лампа.

Ронсард, очевидно хранещ толкова непоносимост към театралниченето, колкото и Никола, взе лапата от полицая и я вдигна, за да освети стаята.

Никола видя на пода още едно тяло, оставено така, както е било намерено, за разлика от останалите. Той се приближи към него като ръгна Виярн с лакът по пътя си.

Тялото принадлежеше на слабоват младеж със сплъстена руса коса и лежеше проснато на паркета сред следи от фигури от пепел и някакъв черен прах, който можеше да е сажди. Повечето от фигурите бяха замазани от кръв, която в по-голямата си част бе разлята около тялото на младежа. Гърлото му беше прерязано и лампата хвърляше отблясъци по острието на ножа, който обезцветената ръка все още стискаше.

— Ето го вашият магьосник. — каза Албие.

Никола погледна към Ронсард, чието потресено невярващо лице казваше всичко, след това към Лорд Албие, който самодоволно оправяше ръкавиците си. Доколкото Ронсард все още беше онемял от ярост, Никола се прокашля и попита:

— Убил всичко живо в къщата, почистил след себе си, след което си прерязал гърлото, предполагам?

Албие вдигна вежди при тази презумпция, след което забеляза, че всички, които можеха да ги чуят, полицаи, инспектори, техните помощници, лекари, го гледаха и очакваха отговора му. Отвърна рязко:

— Бил е магьосник, казвал се е Мерит Каен, обучен в Лодун и нает от Лорд Шалдом, за да пази от крадци и нашественици тази къща и именията на семейството в провинцията. Осведомиха ме, че остатъците от символи по пода в тази стая са белег за упражняване на некромантия. Изводът се налага от само себе си.

— Нима? — гласът на Ронсард беше изумително студен, на ръба на сарказма и остър като бръснач.

Албие присви устни.

— Упражнявал е некромантия в къщата в Габардин и се е уплашил, когато сте открили мястото. Опитал се е да ви елиминира чрез нападението на „Съдебен“. Междувременно някой от злощастните прислужници тук също е открил някакво доказателство за деянията на Каен и навярно е влязъл в открит сблъсък с него. В лудостта си Каен избил всички в къщата, след което…

— Много удобно се самоубива в пристъп на разкаяние. — довърши Никола. — Колко… спретнато от негова страна.

Албие за момент сякаш щеше да се нахвърли отгоре му, след което измърмори някаква ругатня и се обърна.

Никола се усмихна невесело наум. Виярн и близките полицаи се правеха, че не са чули словесната схватка. Ронсард беше прекалено зает с огледа на мъртвеца, за да я чуе и сега подаде лампата на Никола без да го погледне и се наведе, за да огледа внимателно пода. Предпазливо огледа къде да стъпи, след което отново, за да може да коленичи с усилие до тялото. Никола зае неговото място до вратата и вдигна лампата така, че Ронсард да вижда. Наведе се доколкото можа, за да огледа стените на стаята. Нямаше и следа от разтопяването, което беше видял в подземието на Валент Хаус, където бе извършена некромантия. Щеше много да се изненада, ако имаше.

Ронсард беше повдигнал внимателно мъртвата ръка, която все още стискаше ножа. След което я положи бавно на пода и каза:

— Бедният младеж.

— Сам ли си е прерязал гърлото? — попита Никола — Не че има значение.

— Да. Не че има значение. — и добави с горчива погнуса. — Магия.

Никола отново огледа малката и тъмна стая. Албие не беше глупак; ако успееха да намерят каквото и да е доказателство, че тази сцена е точно толкова нагласена, колкото пиеса в Елегант, Албие щеше да повярва. Само че нямаше доказателства. Младият магьосник е бил накаран да се самоубие с помощта на заклинание. Съдейки по очернените му ръце, е бил накаран и да очертае окръжността. Беше ли обаче това чиста целесъобразност или внимание към детайла? Зачуди се Никола. В ъгъла дори имаше кофа със сажди. Дали щяха да намерят текстове и бележки по некромантия, когато претърсеха неговите стаи, ако вече не го бяха сторили? Противникът им се учеше.

Ронсард беше стигнал до същото заключение. Каза:

— Тук няма нищо ценно.

Той изправи бастуна си и се надигна с негова помощ, след което се отправи към вратата. Никола се отмести от пътя му и върна лампата на най-близкостоящия полицай.

Откъм балната зала се чу вик и старицата, за която се грижеха Хал и другият лекар, изтича насреща им. Тя едва си поемаше въздух, а лицето й беше зачервено и набраздено от сълзи.

— Не го е направил, не може да го е направил той, кълна се! Трябва да ми повярвате…

Ронсард пристъпи към нея, взе ръката й и я отведе преди да зърне стаята повторно. Никола бързо плъзна вратите, а секретарят Виярн побърза да ги заключи.

— Не е той… не е той… — все още се опитваше да каже старицата.

— Вярвам ви — каза Ронсард на изпадналата в истерия жена. — Отидете си в къщи, оплачете го и знайте, че обвиненията срещу него са мерзки лъжи, и че това ще бъде доказано своевременно.

Жената го погледна, сякаш не можеше да възприеме какво й говори, но дишането й се успокои и дивият поглед угасна. Когато другият лекар дойде да я отведе, тя безропотно тръгна с него и само проточи врат, за да погледне назад към затворената врата.

Хал беше дошъл заедно със жената и сега се беше приближил до Ронсард и му говореше с нисък глас:

— Била е чистачка тук, а момчето, младият магьосник и е син. Когато разбрали, че има талант за магията, Лорд Шалдом платил за обучението му и го пратил в Лодун. За услугите тук му плащали добре, достатъчно, за да не се налага майка му да работи. Това звучи като пълна липса на мотив да изпитва гняв спрямо семейството или прислугата.

Никола прочисти гърло и каза:

— Баща му…

— Помислих си го, — изрече нетърпеливо Хал — Баща му бил барман в местната пивница и починал преди няколко години. Възможността да е бил незаконен син на Лорд Шалдом…

— Не си струва да се взема под внимание, — довърши Ронсард. Той огледа за пореден път балната зала с мрачно изражение — Много се боя, че тази… шарада е инсценирана, за да се прекрати следствието като това ще даде на нашия заподозрян достатъчно време да се премести в друг град и отново да започне да работи.

Никола не каза нищо. Той не беше убеден, че случаят е точно такъв. Да спре следствието, да, но е и да прикрие евентуално бягство. Видя, че Лорд Албие се приближава към тях и промърмори:

— Внимавайте, джентълмени.

Лорд Албие се нахвърли към Ронсард с думите:

— Като успокоявате истерията на жената с банални приказки, не й правите услуга. Изправянето с лице към фактите…

— Аз й предоставих фактите, изрече хладно Ронсард — Вие сте този който се самозаблуждава. Ако пострадавшият от това бяхте единствено вие, с радост бих ви оставил с вашето самозаблуждение. Но убийствата ще продължат, ако не тук, то на някое друго място.

Никола се отдалечи и остави Ронсард и Хал да се карат с Албие. Осъзна, че Мадлин също беше изчезнала нанякъде, вероятно да продължи претърсването на останалата част от къщата. Беше напълно убеден, че няма да открие нищо.

Никола направи собствен бърз оглед на труповете на нещастните слуги като се стараеше да изглежда възможно най-незабележим. Раните на два от тях бяха същите като на труповете, открити във Валент Хаус, с разкъсани и покрити с гнусни петна дрехи, разпрани и изкормени, с избодени очи и следи от въжета по китките и глезените. Избрал е един мъж и една жена, отбеляза Никола. Безпристрастно копеле. Останалите просто бяха заклани, гърлата им бяха прерязани. Единствено някакъв едър мъж, който ако се съдеше по връхната му дреха и изцапаните с кал панталони, трябва да е бил някой от градинарите, беше убит с множество удари по главата и черепът му беше натрошен. Сигурно се беше борил или се беше опитал да избяга. Значи за некромантията е използвал двама, а станалите са били убити, защото… Защото е можело те да се закълнат, че Мерит Каен се е занимавал с някакви безобидни деяния по времето, за което се предполага, че е убивал хора в Габардин или е планирал магьоснически атаки на площад „Съдебен“.

Никола пусна покривалото върху последния труп. Не знаеше защо прави това; не беше открил нищо, което Доктор Хал да не можеше да му каже.

— Какво правиш?

Никола се извъртя на пети, но думите не бяха отправени към него. Раен Фалие се беше надвесил над Мадел, която беше коленичила на пода и беше вдигнала чаршафа, за да погледне едно от телата. Никола застина на място и по гърба му пролазиха тръпки. Не знаеше, че Фалие е тук, но предполагаше, че е неизбежно. Независимо от подхлъзването си в двореца, Фалие все още работеше за Префектурата. Никола понечи да се приближи към тях.

Мадел вдигна глава към Фалие с хитър поглед в бистрите очи, след което се усмихна или поне се озъби. Каза:

— Познай.

Фалие я гледа доста време, след което предпазливо отстъпи една крачка, макар Мадел да не бе сторила нищо, или нищо видимо. В безупречния си тъмен костюм, извисеният над опърпаната старица Фалие, имаше вид на господар на ситуацията и схватката изглеждаше неравностойна, но Мадел беше такъв тип жена, че щеше да се бие като дива котка, ако някой я поставеше натясно. Магьосникът оправи ръкавиците си и попита с безизразно лице:

— Коя си ти?

Мадел отвърна:

— Аз съм със Себастиян. — и му се ухили.

Никола нямаше време да се чуди кога Мадел е минала на малко име с Инспектор Ронсард. Фалие изръмжа:

— Това изобщо не е отговор на въпроса ми.

Тя каза:

— На този, не, нали? Продължавай тогава.

Фалие стисна раздразнено устни и отново я изгледа продължително, след което я удостои с мимолетна усмивка и докосна шапката си в знак на почит.

Никола се приближи предпазливо, когато Фалие се отдалечи. Клекна до нея и каза:

— Бях се втурнал да те спасявам, но като видях, че съвсем спокойно се спасяваш сама, реших да дам предимство на дискретността пред мъжеството.

Мадел се откъсна от самодоволството от начина, по който беше прогонила Фалие и изгледа Никола с вдигнати вежди.

— Ако беше с тридесет години по-стар или ако бях със сто години по-млада…

— Щях да избягам с писъци — увери я Никола — Какво откри?

Мадел се засмя, но отново погледна към покритото тяло и лицето й стана сериозно. Повдигна ръката на трупа. Никола отбеляза, че ръката принадлежи на жена, обезцветена и с преминало вкочаняването, което означаваше, че от смъртта е минал повече от един ден, но Хал трябваше да го е забелязал. Мадел вдигна внимателно единия от пръстите и Никола се намръщи. Трупът имаше пръстен, най-обикновена метална халка без украшения.

— Не разбирам.

Вместо полусаркастичния отговор, който очакваше, Мадел деликатно повдигна пръстена на пръста и той видя, че кожата под него е почерняла и обгорена.

— Какво е причинило това? — попита все още намръщен.

— Магия. — отвърна тя — Недовършена и затова безвредна.

Тя пъхна ръката обратно под чаршафа, приглади го и потупа разсеяно тялото, сякаш галеше дете.

— Това ме кара да се чудя дали не се случва за втори път.

— Можеш ли да бъдеш поне малко по-конкретна? Стори ми се, че почти схванах последното, което ми каза.

Тя поклати нетърпеливо глава.

— Правел е магия, с пръстена и с бедното мъртво нещо, но не я е довършил. Мина ми една мисъл — от време на време ми минават. Но трябва да я предъвча малко и да погледна на едно място.

Тя протегна ръка и Никола й помогна да се изправи.

Мадел се отдалечи, явно напосоки. Щом Фалие беше тук, Никола реши че също може да се покрие, поне за известно време, и излезе от балната зала.

Видя секретаря Виярн, който се размотаваше край входната врата с израз на умора и досада. Той го поздрави с кимване и Никола се възползва от случая, за да го попита:

— Лорд Албие каза, че мъртвият магьосник е възпитаник на Лодун. При кого е учил?

— Струва ми се, че при Иламирес Роан. — секретарят поклати глава — След всичко, което му е дал Лорд Шалдом, направо не е за вярване, че този младок го е предал по такъв начин. Но в лудостта не е задължително да има логика.

— Не, — съгласи се Никола — Не, наистина не е задължително. — и се отдалечи.

Вън, в застлания с камъни двор, вятърът духаше в правилната посока и нощният въздух беше свеж. Лампите премигваха и полицаите патрулираха наоколо претърсвайки безспирно. Никола напъха ръце в джобовете си и закрачи към края на двора, откъдето се виждаше реката. Октав беше казал, „Резиденцията… резиденцията на реката. Беше там…“ Беше и си отиде, помисли Никола. Дали това е искал да каже? Октав е знаел за тази къща. Съдейки по състоянието на телата, навярно са били убити онази същата вечер. Дали са щели да научат за това място навреме, та да спасят обитателите, ако животът на спиритистът беше продължил още един дъх, още един удар на сърцето? Не беше сигурен защо тази мисъл така го огорчава; случилото се тук не беше негова работа.

Не, не беше така. Какво би си помислил Едуар, ако можеше да узнае, че тези убийства са били извършени с помощта на негово творение?

Но и това не беше така. Едуар е мъртъв, помисли си Никола. Ако ставаше въпрос за честност, можеше поне това да признае, поне. Него вече нищо не можеше да го нарани.

Искам този магьосник, защото го искам и не става въпрос за никакъв алтруизъм. Той ме предизвика, тръгна срещу мен и аз ще го пратя в Ада, да се наложи да го съпроводя лично дотам.

Крак се материализира отнякъде, застана до лакътя му и Никола изостави засега тези размишления. Изрече с горчивина.

— Лорд Албие разреши задачката — за негово удовлетворение.

Крак изсумтя уклончиво.

— Разбира се, ти се сещаш какво означава това.

Крак измърмори:

— Пак да се оправяме сами, това означава.

Мадел нахлу в апартамента на Арисилд, разхвърляйки по пътя си шалчета и шалове. Откри Ишам седнал в едно кресло пред камината с книга в скута.

Пусна на пода последния шал, все още влажен от пръските на реката и каза:

— Той правеше пръстен от труп!

Ишам се ококори.

— Какво?

— Онзи магьосник. Убил е още сума ти хора и на ръката на единия се правеше пръстен от труп.

Възбудата правеше провинциалния диалект на Мадел по-отчетлив и Ишам се мръщеше неразбиращо, но чу ясно последните две думи.

— Пръстен от труп?

Това бе един от най-старите трикове в некромантията, пръстен, омагьосан със заклинания и оставен да престои три дни на ръката на труп. Когато се махнеше и се сложеше на ръката на жив човек, причиняваше състояние подобно на смърт или нещо много близо до него. Ишам затвори рязко книгата и я хвърли на масата.

— Вече ти казах, че това беше първото нещо, за което проверих! Нямаше никакви странни муски, нищо, което да не беше негово…

Мадел поклати нетърпеливо глава.

— Гледа с очите си или гледа с ръцете си?

Ишам се поколеба, изпсува на парсийски и скочи на крака.

Мадел го последва в спалнята на Арисилд и каза:

— Ти каза, че си излязъл и като си се върнал си помислил, че спи. Ами, може да е заспал и преди това де взел малко от неговата си отрова, за да му помогне да заспи. И докато е лежал в това състояние, нещо да е влязло, не знам какво и да му го е сложило без да го събуди…

Продължавайки да псува на парсийски собствената си недосетливост, Ишам отмахна одеялото и сграбчи ръцете на Арисилд. Опипа ги бавно един по един в основата и нагоре като нарочно беше извърнал лице, за да се доверява само на пръстите си. Илюзия, достатъчно мощна, за да скрие пръстен на пръста на човек, прегледан от лекари, и претърсван нееднократно за следи от магьосническа атака, несъмнено беше толкова въздействаща, че да обърка сетивата, дори когато търсещият знаеше, че я има. Не намери нищо и поклати безсилно глава.

Мадел махна изцяло завивките, взе в ръка десния крак на Арисилд и внимателно опипа пръстите. Ишам я наблюдаваше, но мимолетната искра на надежда угасна, когато тя не намери нищо и взе левия крак.

Мадел се намръщи, но когато стигна до кутрето, лицето й се изопна.

На Ишам внезапно му хрумна нещо и каза припряно:

— Мадел…

Тя вече измъкваше пръстена от кутрето на Арисилд. Щом го положи на дланта си, илюзията се разсея и тя го видя, точно както го усети с пръсти преди това, малка желязна халка с черни петна. Тя срещна тревожния поглед на Ишам и се ухили:

— Е, кажи сега, не е ли винаги на последното място, на което го търсиш?