Среднощни тайни

ПРОЛОГ

13 март, 1867 Савана, Джорджия

— Няма да умреш, Джоана Чапман, защото аз не ще ти позволя.

— Нали чу какво каза докторът, Джини, твърде късно е.

— Няма да позволя да е късно, ще намеря начин да те спася. Ще извикам някой друг доктор да те лекува. Той ще ти помогне, ще видиш.

— Трябва да гледаме истината в очите, Джини. Аз скоро ще умра. Не ми остава много време. Ще трябва да ме изслушаш и да сториш както ти кажа.

— Няма да умреш. И не бива да говориш. Имаш нужда от почивка, за да се възстановиш. Вчерашният ден бе изтощителен за теб, преместването от кораба и лекарският преглед. Нищо ти няма на сърцето — та ти си едва на осемнайсет. Сигурно докторът греши.

— Каза, че имам инфекция, разпространена по цялото тяло. Затова горя от тази треска, трудно ми е да дишам и едва се движа.

Джини си спомни мрачните думи, с които докторът бе описал състоянието на Джоана.

— Той обаче греши, като казва, че нищо не може да се направи за теб. Трябва да има някакво лекарство, което да ти помогне.

Джоана пое хрипливо въздух и поклати сплъстените си къдрици.

— Той каза, че няма. А също и корабният доктор. Нищо вече не е в състояние да ми помогне. Болна съм от седмици и непрестанно се влошавам. Вече приех съдбата си, Джини, и ти трябва да последваш примера ми.

— Лъгала ли съм те някога през шестте години, откакто се познаваме, Джоана Чапман? — Момичето поклати глава и Джини продължи: — Няма да умреш. Ще повикам баща ти — той знае какво трябва да се направи.

— Не можеш. Не искам да ме вижда как свършвам по този ужасен начин.

Разплакана и уплашена, Джини заговори:

— Толкова дълъг път изминахме, Джоана, от Англия до Америка. Не можем да спрем сега — не бива. Веднага щом се съвземеш, ще продължим за Тексас.

— Загърбваш реалността, Джини, а това не е типично за теб. Няма да се оправя — никога вече. Остава ми още съвсем малко.

Вирджиния Ан Марстън погледна бледата млада жена, която през всичките тези години й беше най-добра приятелка, повече от сестра. Не можеше да повярва на трагедията, не искаше да повярва. И въпреки това нито тя, нито медицината можеха да сторят нещо, за да се спаси Джоана. Нуждаеха се от чудо и се молеха за него, но милата й приятелка се влошаваше с всеки изминат час.

— Не, не мога да повярвам на това — проплака тя с насълзени очи.

— Трябва да отидеш в Тексас и да заемеш мястото ми. Трябва да направиш онова, което смятах да сторя аз. Ако татко е виновен, ще трябва да го накажеш заради мен и мама.

— Не говори за това сега. Имаш нужда от почивка. Трябва да вземаш лекарството, дето го остави докторът, то ще облекчи болките ти.

— Искам главата ми да е ясна, за да обмисля всичко. И без това не ми остава кой знае колко време.

— Не се предавай, Джоана, моля те. Бори се с болестта.

— Нямам вече сили да се боря, Джини. Слаба съм като новородено. Не мога дори да се храня сама.

— Да поговорим утре, когато ще си по-силна.

— Няма да съм тук утре. Трябва да решим всичко днес.

— Поне поспи малко. Ще ти донеса топла супа. Почти не си яла от сутринта. Как ще оздравееш, ако не се опитваш.

— Не съм гладна, а и вече губя тази битка. Искам да прекарам последните си часове, разговаряйки с теб. Не ми отказвай поне тази милост.

Джини чувстваше всяка дума като кинжал в сърцето си. Искаше да е силна и храбра заради най-добрата си приятелка, но й беше трудно.

— Само след година ще обсъждаме грешката на доктора на чай и бисквити.

— Не мечтай, Джини, не е честно и за двете ни. Трябва да отидеш при татко и да му се представиш вместо мен. Трябва да го накажеш.

— Ами ако баща ти наистина е виновен? — Тя си помисли за най-скорошното им откритие: тайната кутия на обемистия куфар на майка й, пълна с писма от бащата на Джоана. Там откриха и пари, с които си осигуриха пътя до Америка, за да може Джоана да се срещне с баща си, а Джини да потърси своя. — Спомняш ли си писмата, които открихме в куфара на майка ти, след като тя… си отиде? — Джини погледна уплашено задъханата девойка, мъчеща се да отговори, надвивайки изтощението и задуха. Избърса с влажна кърпа едрите капки пот, покрили челото на приятелката й. Видя мъката в очите на Джоана и я долови в гласа й.

— Ако мама е излъгала, че татко ни е изоставил, тогава защо той не ни потърси през всичките тези години? Защо не се свърза с нас? Защо не воюва за мен?

— Изоставил я е заради друга жена, осиновил е едно сираче и му е позволил да заеме моето място. Джини, той е обичал и желал тях, а не нас. Трябва да плати за онова, което е сторил. Мама умря в Англия. Аз ще умра, преди да се срещна с него. Унищожи ни неговият егоизъм, Джини. Той трябва да страда също както и ние. Не мога да извърша отмъщението, затова ще го направиш ти, Джини. Моля те, умолявам те. Това е последната ми молба, предсмъртното ми желание. Ти си моята най-скъпа и най-добра приятелка, моя сестра по сърце и душа. Няма да намеря покой, докато не бъде уредено миналото. Само ти можеш да ми направиш тази услуга.

Джини преглътна сълзите си, докато гледаше как изтощеното момиче с мъка произнася горчивите думи.

— Обичам те, Джоана, но не мога да се съглася на подобна измама. Никога не ще мога да излъжа баща ти и твоя приемен брат.

— Ти знаеш всичко за мен, за мама и за миналото. Знаеш и всичко, което се криеше в онези писма. Не могат да те разобличат, известни са ти всички факти. Ти можеш да се представиш за мен и да възстановиш справедливостта, като отмъстиш. Дори си приличаме — та хората нерядко ни вземат за сестри. Използвай приликата ни и наученото, за да ги заблудиш.

— Ако се проваля, могат да ме затворят за измама, а дори и да ме убият, ако нещата са така лоши, както предполагаше майка ти — Джини продължи без да спира, за да даде възможност на Джоана да си отдъхне. — Пък и не забравяй, че трябва да търся татко в Колорадо. Не съм го виждала, откакто ме изпратиха в пансиона в Лондон преди цели шест години. От осем месеца нямам вест от него. Липсва ми и се тревожа. Каза, че някой убил неговия партньор в мината и се опитвал да го премахне. Предупреди ме да пазя в тайна местонахождението му и да остана в Англия, докато реши проблемите си, а после или ще дойде да ме вземе, или ще ми прати вест. Аз съм единствената у дома, която знае, че не е загинал във войната, както бе съобщено.

— Баща ти сигурно е мъртъв, Джини. Ако беше жив, щеше да ти пише. Не бива да тръгваш за Колорадо неподготвена и без пукната пара, инак ще бъдеш изложена на безброй опасности. Нямаме почти никакви средства, така че не можеш да стигнеш дотам, без да се изложиш на риск. Ако намериш ранчото на баща ми и се представиш за мен, може би ще се сдобиеш и с пари за твоето издирване. Така ще бъде решена и дилемата ти.

— Не мога да открадна пари от Бенет Чапман и после да избягам.

— Необходимо е, трябва и можеш да го направиш. Знаеш, че вече е невъзможно да се върнеш у дома. В Грийн Оукс се разпореждат твоята мащеха и нейният нов съпруг янки. Тя ти забрани да се връщаш в плантацията и ти отряза всички доходи.

— Зная и се чувствам ужасно, че никога не ще видя сестра си. Родила се е, след като ме изгониха. Моята мащеха и синът й винаги са били крайно изобретателни и зложелателни. Не мога да отида там, нито да им позволя да узнаят, че съм се върнала. Ако не беше милостта на майка ти, никога нямаше да завърша последната година в пансиона. Щях да бъда принудена да си изкарвам сама прехраната, лишена от семейство, дом, в една чужда страна. — Горчилка се надигна в гърлото на Джини, докато изговаряше топлите слова за майката на Джоана, която не бе съумяла нито да обикне, нито да й се довери. Джини знаеше, че Джоана бе принудила майка си да плаща разходите й и възрастната жена се бе съгласила само и само да отвлече Джоана от лошите привички в живота. — Когато открия татко, ще си върна парите, която ми зае майка ти.

— Каквото е мое, е и твое, Джини, и винаги е било така между нас. Не се нуждая от парите ти, имам нужда от помощта ти и ти ми я обеща.

Джини би желала нейната собствена майка да е жива сега, за да й помогне със съвет, но я бе изгубила когато беше на единадесет. Смъртта й бе тласнала самотния й и измъчен баща към втори непоносим брак.

Сякаш прочела мислите й, Джоана заговори:

— Кленис зае мястото на майка ти, а Нандайл — на моята. Бащите ни са глупави мъже.

— Не мога да виня татко за това, че се ожени повторно, беше толкова безпомощен без мама. Но животът и на двама ни щеше да е съвсем различен, ако не беше срещнал тази алчна, самолюбива и зла жена. Той си мислеше, че имам нужда от майка, а Грийн Оукс се нуждае от стопанка. Вярваше, че тя ще заеме това място. Но Кленис ни донесе само нещастие. От първия миг не ме хареса, не искаше да ме види и затова убеди татко да ме изпрати в пансиона. Знам, че той се съгласи, защото искаше да съм в безопасност, докато той се бие във войната. Не й вярваше и затова внесе достатъчно пари в лондонската банка, за да плати обучението ми. Не е предполагал, както и всички останали, че войната ще продължи толкова дълго. Всичко щеше да е наред с мен, ако Кленис ми бе изпратила парите. Нали помниш, че татко ми пращаше пари направо от Колорадо, допреди да изчезне. Ядоса се, когато научи, че тя не иска да ми помага, но не можеше да я обвини, без да разкрие, че е жив. А онази вещица повярва, че съм захвърлена на произвола отвъд океана и вече никога не ще ме види.

Джини помогна на Джоана да отпие глътка вода и нагласи възглавниците й. Продължи да говори, за да даде възможност на момичето да помълчи и да си почине.

— Зная, че тя и новият й съпруг откраднаха наследството и дома ми, но няма да воювам за тях. Грийн Оукс никога няма да е същият, след като те са били там.

— Но ако научат, че татко не е бил убит във войната, че е бил пленен и изпратен на Запад и че там е открил сребърна мина — със сигурност ще поискат да сложат ръка и на нея. Тъкмо затова татко не иска да се свърже с онази жена. Когато след края на войната се прокраднал до дома и научил, че се е омъжила за онзи янки, когото моята полусестра смята за свой истински баща, той решил, че най-добре ще е, ако остане мъртъв за тях. Новите му проблеми започнали, след като се върнал в Колорадо. Как е възможно да повярват, че баща ми би убил партньора си, за да вземе дела му от мината? Това е абсурдно и аз ще му помогна да го докаже. Запомних картата, която ми изпрати, и после я унищожих. Знам как да открия колибата му, знам и къде е скрита картата на участъка.

— Това, че знаеш идентичността на виновника, няма да те спаси от беди, Джини. Онези места са диви. Не си ли чувала за хищните животни и за индианците?

— Осъзнавам, че планът ми е рискован, но татко е в беда и аз трябва да му помогна. Ако е мъртъв, длъжна съм да се убедя, че убиецът е наказан.

— Също както и аз трябва да съм сигурна, че предателят на моето семейство е наказан.

— Аз знам, че този човек е виновен, но за баща ти не мога да съм сигурна.

— Виновен е, че е принудил мама да избяга от него чак в Англия. Едва ли би побягнала без причина. Отказваше да се върне, дори когато той спря средствата ни, за да я принуди. Щом една жена предпочита да остане без пукната пара, вместо да се върне у дома при мъжа си, това не говори добре за него. Мама е била принудена да стане любовница на онзи граф, за да оцелее.

— Тя го е обичала, Джоана, и сама го признава.

— Но графът не я е обичал. В противен случай щеше да се разведе с жена си и не би преустановил издръжката ми още в мига, когато положиха студеното тяло на мама в гроба — макар да бе обещал, че ще се грижи за мен. Поне беше достатъчно честен да върне вещите й.

— Писмата от баща ти, които открихме, ме обезпокоиха, Джоана. Те си противоречат с ужасните неща, които майка ти разказваше за него.

— Никога не е казвал, че обича или желае нея, а само мен — неговата собственост. Предложил й да заплати завръщането, без съмнение, за да избегне скандала или понеже не е можел да понесе да му бъде отнето нещо, което е притежавал. Чудя се как ли обяснил заминаването ни на околните?

— Съдим за него по думите на майка ти, Джоана. Ами ако тя изопачава нещата? Той твърди, че тя ще разполага със свобода и много пари, ако се завърне у дома, или те изпрати. Моли я за прошка и разбиране заради предишните му грешки, каквито и да са те, или каквито тя смята, че е имало. Не може да е чак толкова лош, Джоана. Дори признава, че е бил егоист, страхливец. Казва, че е сгрешил и че съжалява. Знаем за две от грешките му — неговата любовница и приемния син — но не познаваме историята им. — Джини говореше уверено, ала същевременно се питаше дали предположенията й са верни. Бенет Чапман можеше и да е ужасен човек. А също и неговият „син“ — зъл, като сина на нейната собствена мащеха.

Джини хвърли тъжен поглед на своята мила, сладка, хубава Джоана. Бяха неразделни от години. Даваха си една на друга смелост, сила, винаги бяха една до друга за добро и лошо. Не ми я отнемай, Боже.

— Искаш от мен да измамя баща ти, представяйки се за теб, докато ти си…

— Мъртва, издъхнала и погребана тук, под твоето име, Джини.

Сълзи бликнаха от очите на Джини и тя побърза да ги избърше, за да не тревожи Джоана.

— Не говори така, не мога да слушам подобни неща.

— Не разбираш ли? Ако бъдеш официално обявена за умряла, твоята мащеха ще престане да те търси и тогава ще можеш спокойно да откриеш баща ти. Научат ли, че си пристигнала тук, ще се досетят защо. Опасно ще е не само за теб, но и за баща ти. Преди да отидеш при него, би могла да уредиш нещата вместо мен.

— Ами ако не успея да разкрия тайната? Едва ли Бенет Чапман ще е готов да разкрие предишните си грешки. А може би не е направил нищо лошо, Джоана. Историята е далеч по-сериозна от онова, което ни каза майка ти и ни разкриха писмата.

— Ако е така, сигурно щеше да ме потърси. Не го направи.

— Според майка ти — напомни Джини.

— Мъж със сила и богатство лесно би надвил на майка ми. Имало е начини да ме получи обратно. Но не го е сторил. Бил е прекалено зает със собствения си син, за да почувства, че му липсвам или да се разтревожи за мен. Сега синът му е на двадесет и пет — със седем години по-голям от мен. А татко би могъл да има внуци досега. Дори да е отказвал поддръжка на мама, поне на мен е дължал нещо. Няма да знае дали с мама сме живи, докато ти не му кажеш. Това е несправедливо и жестоко. Няколко кратки писма за шестнадесет години не могат да изтрият стореното. Заслужавам отплата или поне логично обяснение. Няма да издъхна в мир, ако не се закълнеш, че ще ги получиш вместо мен. Знам, че не ще нарушиш думата си.

Джини направи опит да облекчи агонията на приятелката си.

— Майка ти го е напуснала, когато си била едва на две години и затова не го познаваш. Ако е лъжел в онези писма, сигурно ще заяви, че за всичко е била виновна майка ти. Как да разбера дали не ме лъже?

— Умна си, ще разбереш. Ще го дебнеш за противоречия. А след като се разкрие, намери начин да го накажеш, така както той наказа нас.

— Ако е виновен. Ако ли пък не, тогава какво да правя? Когато научи, че не съм неговата истинска дъщеря, той ще побеснее.

— Не, ако останеш там вместо мен.

— Какво искаш да кажеш? Да изживея живота си като Джоана Чапман?

— Защо не? Баща ми е богат и могъщ. Изоставил ме е като малка, значи ми дължи много. Ти ще получиш онова, което дължи на мен. Аз съм неговата законна наследничка, не онази жена и нейният син. И това е идеалното решение и за двете ни. Ако е виновен — накажи го. Ако ли пък не — сключи мир и го направи щастлив. Ще имаш свой дом, сигурност — всичко, от което се нуждаеш.

— Ами моят баща?

— Нали в пансиона остави бележка къде би могъл да те открие. Ако баща ти е жив и се свърже с теб, тогава можеш да разкриеш истината пред моя. Ще напиша обяснително писмо за това, как в предсмъртното си желание съм изискала от теб да постъпиш по този начин. Разкрий истината вместо мен, Джини, за да мога да почивам в мир.

— Да не говорим повече за това. Моля те, сега си отдъхни и вземи лекарството. Знам, че си отпаднала и че те боли. Сама го виждам.

— Това е последният ни разговор, Джини, чувствам го. Мога да изтърпя малко болка само за да остане с теб поне още няколко часа. Не искам да умра упоена, заспала и с недоизказани неща.

— А как ще стигна до Тексас? — зачуди се Джини.

— Знаеш къде е разположено ранчото.

— Нали чу какво каза мистър Ейвъри — железопътната линия е била прекъсната по време на войната и още не е възстановена. Каза още, че пътуването с дилижанса е направо ужасно. Смятахме да телеграфираме на баща ти веднага след като пристигнем и да помолим за малко пари за път. Ако се свържа с него и той пристигне тук, може да разкрие истината. Всъщност възможно е да изпрати и моя приемен брат. Съмнявам се последният да е щастлив, когато внезапно се появи нечакан наследник.

— Така или иначе ти бе решила да пътуваш до Колорадо сама. Ще намериш начин. А и мистър Ейвъри ще ти помогне. Спомняш ли си как ни предложи закрилата си на кораба, как ни защитаваше. Той е добър и сърцат човек. Грижеше се за мен, когато се разболях по време на пътуването, донесе ме тук и повика доктор, за да ме прегледа и сега той и сестра му се грижат за нас. Нали знаеш, че и той е поел за Тексас. Ще те вземе със себе си.

— Но той знае, че аз не съм Джоана. Ще се зачуди защо лъжа.

— Можем да му се доверим, Джини. Той ще те вземе със себе си, ще видиш.

— Да взема със себе си Вирджиния ли? И докъде? — запита Чарлз Ейвъри, влязъл в този миг в сумрачния лазарет.

— Мистър Ейвъри, отчаяно се нуждаем от помощта ви.

— Не, Джоана, не бива да правим това. Аз поне не мога — протестира Джини.

Макар да не бе особено висок, Чарлз приседна на края на леглото, за да не стърчи над тях.

— Какво да направите, млади дами?

— Джини трябва да се представи за мен и да стигне до ранчото на баща ми в Тексас. Тук, в близост до мащехата си, тя не е в безопасност. След като умра и ме погребат, тя може да продължи пътя си с вас като Джоана Чапман.

Чарлз потупа момичето по ръката.

— Това е невъзможно, скъпа ми Джоана. В керваните допускат само семейства. Тези хора са силно вярващи християни. Няма да позволят на едно неомъжено момиче да пътува на Запад в компанията на самотен мъж, пък бил той и близък приятел. А Вирджиния не може да си купи собствен фургон — намират се трудно и са скъпи, както продоволствията и мулетата.

Джоана се вгледа в ясните му, сини очи, мълчаливо извиняващи се за това, че са я разочаровали. Поне той не твърдеше, че тя ще оздравее.

— Тя трябва да стигне до Тексас, сър. Баща й има врагове в Джорджия и на Запад, които могат да я убият или отвлекат. Ето защо по-добре е да се представя за мен, докато го открие. Татко и аз смятахме да й помогнем. А сега, когато си отивам, всичко се променя.

Чарлз Ейвъри разроши с ръка посивявала си кестенява коса. После се изправи и рече:

— Нека да помисля малко.

Докато мислеше, Джини подаде на Джоана малко вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Бяха се запознали със стройния, петдесет и четири годишен жител на Джорджия по време на плаването от Англия. Разговаряли бяха всеки ден, споделяйки спомени и любопитни факти, хранеха се заедно и постепенно станаха добри и верни приятели. Той ги бе защитавал от нежеланото внимание на моряци и пътници. И бе помагал на Джини, след като Джоана се разболя.

— Трябва да пристигне в Тексас на новата си работа, преди да се премести човекът, от когото смятам да купя имота. Така че по пътя ще се нуждая от подкрепа. Като ти помагам, ще помагам и на себе си. Ще пътуваш като моя дъщеря. На възраст и на външен вид приличаш на Ана. Бедното момиче беше на Север в пансион по време на войната и умря на връщане у дома — двете девойки побързаха да отклонят погледи, за да го оставят за малко насаме с мъката и сълзите. — Работата ще е тежка, Вирджиния, ще трябва да се научиш да управляваш фургона и да работиш наравно с всички. Идната седмица имаме уговорена среща за подготовка със Стив Кар — нашия бъдещ водач и скаут. Ще стъкмя моя фургон и ще се присъединя към тях в сряда. Групата се събира край река Огийчи, източно от града. По-голямата част се отправят на Запад, за да търсят нов живот. Войната и така нареченият Реконструктивен акт объркаха живота на южняците. Жените започват своята подготовка веднага щом ние приключим нашата — след около седмица.

Джоана сграбчи ръката на Джини и я стисна в своята.

— Моля те да ми направиш тази последна услуга. Двете с теб бяхме като сестри. Знаеш, че на твое място бих направила каквото искаш от мен. Моля те.

— Това е безумен план, Джоана. Мога да се проваля и да загазя ужасно.

— Никога няма да узнаят истината. Освен ако ти или мистър Ейвъри не им я разкриете.

— Няма да издам вашата тайна — увери я Чарлз Ейвъри. — Ще направя всичко, за да ви помогна.

— Благодаря ви, мистър Ейвъри. Направи го, Джини, заради мен, заради нас.

— Ти спечели, Джоана. Кълна се, ще изпълня последната ти молба, но само ако се съгласиш да вземеш малко от лекарството, да хапнеш нещо и да починеш.

— Сделката ми изглежда честна — кимна Чарлз. — Ще донеса един поднос.

— Благодаря ви, мистър Ейвъри. Благодаря, Джини.

Малко преди полунощ Джоана Чапман издъхна, положила ръце в шепите на Вирджиния Марстън. Джини избухна в сълзи, докато Чарлз Ейвъри и по-възрастната му сестра Марта се мъчеха да я утешат. Мистър Ейвъри обеща, че ще се погрижи за погребението и ще заплати разноските, а също и че на плочата ще поставят името на Джини. Увери Джини, че ще е най-добре да остане в Савана при сестра му, докато той се върне за нея, и така тя ще разполага с достатъчно време да се отдаде на мъката си и да се подготви за пътуването.

Джини благодари и на двамата за добротата и сърдечността им. Часовникът удари полунощ. Толкова много мрачни тайни витаеха около нея. Беше дала предсмъртното обещание, за което я бе молила Джоана. Издъхвайки, Джоана Чапман й бе благодарила, сетне се бе усмихнала и си бе отишла завинаги.