Среднощни тайни

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

В понеделник, тъкмо, когато се здрачаваше, Джини, Стоун и Мат пристигнаха благополучно в Колорадо Сити. Отидоха в пансиона на Хати и слисаха горката жена, като й казаха, че Кинон е арестуван за убийството на Клейтън Касиди. Не споменаха нищо за сребърното находище. Обясниха й само, че са работили заедно, за да заловят Франк и задачата им се е увенчала с успех. Хати с удоволствие се запозна с Мат и Стоун и беше поразена от вълнуващата история.

След вкусната вечеря, която тя им приготви, Стоун и Джини излязоха да се поразходят, а Мат и Хати си бъбреха на чаша кафе.

Стоун не сваляше поглед от любимата си. Забеляза как лунната светлина излива вълшебния си поток лъчи върху нея. Косата и кожата й заблестяха в златни тонове, сякаш да покажат истинската стойност на Джини.

— Ти си безумно красива — прошепна той. — Само веднъж да те погледна и веднага те пожелавам. Каква е тази твоя магическа сила?

Той я придърпа в прегръдките си и я целуна. Страстта се надигаше в тялото му. Устните му докосваха лицето й и вкусваха от копринената кожа. Той отметна с ръка къдриците й, за да я целуне по врата и да я захапе нежно по ухото. Палавите му целувки я накараха да потрепери от възбуда.

— Джини, любов моя, подлудяваш ме, не мога да те имам тази нощ. Един месец ми се струва цяла вечност.

Тя погали лицето му с върха на пръстите си и рече:

— Двадесет и шест дни, любов моя, и това наистина е цяла вечност. Как ще оцелеем дотогава? А само от няколко дни не сме били заедно. Защо ще трябва да пътуваме разделени? Аз също имам кон. Татко ще ми върне коня и ще си купи един, а когато си тръгне, ще го продаде. Защо трябва да пътувам с дилижанса? Умирам за теб, не искам да се разделяме.

Стоун я погали по къдриците. Те сляха устни и потрепераха от разгарящата се страст.

— Знам, любима, но не бива да оставяме Мат сам, а и Чууни не може да препуска толкова бързо като дилижанса. Ще тръгнем на юг и ще завием към Далас. Там ще се срещнем. Тогава, жено, няма да те изпускам от погледа си. Засега, ще трябва да се задоволим с откраднатите целувки и ласки. Поне сме заедно, нали?

— Да, само още един ден. Но щом стигнем в Тексас, ще бъдем заедно до края на дните си. Как ще издържа две седмици, без да те видя…

Тя склони глава на гърдите му и се заслуша в туптенето на сърцето му.

— Щеше да ми бъде по-лесно, ако не знаех какво значи да те имам целия. Не искам никога да се разделяме.

— Не мога да продам Чууни, нито пък да го изоставя — рече той, като погледна дружелюбно коня си.

— Знам. Кой би предполагал, че ще ревнувам от един кон.

Те се разсмяха и стояха прегърнати още час, като нежно се целуваха и галеха. Когато усетиха предупредителния огън на страстта, Стоун предложи да се прибират, преди да направят някоя лудост. Тя неохотно се съгласи и влезе в стаята си, за да охлади горещото си тяло и да помечтае за деня, когато нейният любим ще утоли жаждата й.

Във вторник пристигнаха инвеститорите на бъдещата мина Джини М., за да обсъдят насаме с Мат плана за разработване на находището. Капитан Лийч се бе срещнал предварително с тях и им бе докладвал за успешната акция за залавянето на Кинон и за наложителното пътуване на Мат до Колорадо Сити. Те не бяха разочаровани, когато научиха за новия съдружник в компанията и с удоволствие се запознаха със Стоун Чапман. Решиха да пазят в тайна новината колкото се може по-дълго време.

Стоун телеграфира на родителите си, за да ги извести за успешната мисия и за предстоящото им пътуване до Тексас. По една щастлива случайност той срещна един бивш войник, с когото бе служил в армията и който се прибираше в Тексас и го нае да закара Чууни в ранчото. Прошепна в ухото на жребеца, че ще пътува с друг ездач и беше убеден, че Чууни го разбра.

По време на вечерята двамата млади забелязаха любовните искри, които хвърчаха между Мат и Хати.

Когато малко по-късно излязоха да се разходят, Стоун и Джини вървяха, хванати за ръка и не сваляха поглед един от друг. Отдадоха се отново на целувки и ласки, но когато усетиха, че ги грози опасността от разбунтувалата се страст, те успяха да преодолеят нарастващото желание, знаейки, че това няма да е за дълго.

Стоун се ухили и рече:

— Имам страхотна изненада за теб, жено.

— Каква? Кажи ми.

— Утре тръгвам заедно с теб с дилижанса. — И той й обясни как бе поверил Чууни на своя познат.

В четвъртък сутринта на единадесети юли Джини и Стоун потеглиха към ранчото на Чапман. Мат остана, за да довърши работата си с инвеститорите до следващия петък, когато щеше да тръгне за Тексас. Този път пътуването през Канзас, Мисури, Арканзас и Оклахома не се стори на Джини толкова дълго и скучно, защото сега беше заедно със Стоун. Две от спирките бяха в градове с много уютни, романтични хотели, в които двамата млади се насладиха на радостта от любовта.

Потънала в прегръдките на Стоун, Джини въздъхна замечтано.

— Чувствам се прекрасно.

Той сведе глава и погледна към нея страстно и закачливо. Погледът му се плъзна по разрошената й коса.

— Така каза и във Форт Смит — подразни я той, докато я докосваше с езика си по врата и гърдите.

В очите на Джини проблесна спомена от онази среща.

— Ти ме поведе по един нов път, палавнико мой, и ме дари с такова преживяване, за което въобще не знаех, че съществува. Вероятно трябваше да те попитам, мистър Специален агент, откъде си придобил такива знания и умения.

— Не бъди ревнива. Никога не съм ги използвал с друга жена. Ти беше толкова съблазнителна, а аз толкова гладен, че не можех да не вкуся от теб.

— Обичам те, Стоун Чапман.

— Обичам те, Джини — отвърна той с развълнуван глас. — Милост, жено, ти ме подлудяваш. Чувствам как кръвта ми кипи.

— Също както ти събуждаш всичко в мен, когато ме обладаеш — подразни го тя.

Стоун се наведе над нея, за да достигнат мига на върховната наслада.

Искаха да усетят съвършената любов, да се отдадат изцяло един на друг и да вкусят от божественото удоволствие. Целувките им възпираха радостните вопли, предизвикани от онова силно усещане, познато само на двама влюбени. Разменяха си ласки и целувки, докато задоволените им тела се охладят от преживяната буйна страст.

Стоун се обърна на една страна и придърпа Джини до себе си. Тя се сгуши в него и отпусна глава на силните му ръце. С върха на пръстите си едва — едва докосваше мъжествените му гърди. И двамата бяха изумени и смаяни как само една целувка или един поглед бяха достатъчни, за да запалят страстта им. Те усещаха любовта, споделяха я, даряваха я. Никакво съмнение не засенчваше светлите им мечти, никакво подозрение не разяждаше душите им. Те бяха две същества, но слети в едно.

— Ти си моя, Джини Марстън, завинаги.

— Да, любов моя, завинаги.

Бенет и Нандил посрещнаха щастливата двойка, когато дилижансът пристигна в Далас на двадесет и трети.

— Слава Богу, синко, че отново си у дома. Джини, радвам се, че успя да омагьосаш това момче и да го убедиш да се прибере вкъщи. Ти направи нещо, което никой друг не бе способен да стори, дори и самият Стоун, ти ми върна сина.

— Трудно ми беше да го хвана, сър, но първо го уморих и сетне хвърлих ласото отгоре му.

— Убедена съм, че синът ми не се е съпротивлявал много — подкачи ги Нан. Стоун прегърна майка си, а тя се усмихна.

— Как бих могъл да се измъкна, когато всички вие бяхте приготвили своето ласо — засмя се Стоун. — Не мога да избягам от три въжета.

Джини си отдъхна, когато разбра, че нито Бен, нито Нан я упрекват за нейната измама. Сърцето й доволно трепна, когато видя Стоун и семейството му толкова щастливи. Дълъг и труден беше пътят към примирието, но те заедно го извървяха.

Със силното си южняшко наречие, което бе позагубила в Лондон, тя измърка:

— Стоун Чапман, обвинявате ли ме за хитростите, които използвах? Обвинявате ли родителите си, че ми станаха съучастници?

Стоун придърпа Джини към себе си с другата си ръка, прегърна я и се засмя. Целуна я по челото и я погледна усмихнато.

— Ти имаше нужда от помощ, жено, и слава Богу, че я получи. Щях да отида в Колорадо вбесен и разгневен като бик. Добре, че моите родители наляха малко разум в главата ми. Те се прицелиха точно в гордостта ми и ми отвориха очите за истината.

— Хайде, вземи багажа, синко, и да се прибираме у дома. Толкова много неща трябва да си кажем.

На път за ранчото те бърбореха весело за приключението на младите и за двойната сватба, която скоро щеше да се състои.

— А какво ще правим с превозването на добитъка, татко?

— Не се тревожи, синко, скоро няма да се разделим с нашите младоженки. Тази година Бък ще се заеме с това.

Нандил се усмихна и се обърна към Джини:

— Нашите мъже са неузнаваеми, дъще. Много са се променили, щом работата е на второ място след любовта. Толкова съм смаяна, че чак не мога да мисля.

— Хайде, мамо — подразни я Стоун, — ти си тази, която ми нареди да взема това момиче и да го доведа тук. Аз съм просто един послушен син.

— Ти си един силен, горд и умен мъж, Стоун. Великият Дух дари с щастие и двама ни.

— Да, така е — отвърна той, доволен, че най-сетне може да я нарича „мамо“.

На следващия ден те обсъдиха подробностите за двойната сватба, а до нея оставаха само единадесет дни. Написаха писма до приятелите си, а работниците от ранчото отидоха да занесат поканите за сватбеното тържество. Джини бе писала и на четирите си приятелки от кервана, които се бяха установили в Далас и близо до него. С нетърпение очакваше да ги види и да си побъбри с тях. Тя обясни, че се е представила за Джоана, за да избегне отмъщението на приятелите на Чарлз Ейвъри и на разбойника Барт. Разкри истинската си самоличност и разясни мотивите си за измамата. Джини реши да изпрати писмо до сестрата на Чарлз Ейвъри, Марта, за да я осведоми за смъртта на брат й и да изкаже съболезнованията си. Беше убедена, че един ден светът трябва приеме негрите и индианците като равноправни хора, иначе щяха да настанат тежки дни за трите съвършено различни раси.

Докато работеха, Джини се радваше на компанията на Нандил. Двете жени бързо разбраха, че се разбират добре. Нан й разказа доста подробности от живота на сина си. На Джини й се искаше да научи повече за апахите и особено за племето на Нан. Изкушаваше се да сподели с нея плановете, които двамата със Стоун бяха обсъждали в колибата на баща й, но реши да не избързва, докато не се увери, че ще могат да ги осъществят. Разбра, че родителите на Нан са мъртви, а племето й живее далече оттук. И все пак от време на време те й се обаждали, за да я осведомят къде са се установили.

Междувременно Стоун и Бен отидоха да огледат мястото, на което бившият специален агент възнамеряваше да построи новия си дом. То се намираше на един стръмен хълм, обрасъл тук-там с вечнозелени дървета, в близост до едно бистро поточе. Гледката беше прекрасна. Накъдето и а се обърнеш зеленият простор се сливаше с лазурното небе. Песента на птиците се носеше във въздуха и се смесваше с уханието на дивите цветя, които бяха обагрили земята в най-различни краски.

— Исках да го видиш и ти, татко, и да поискам разрешението ти, преди да го покажа на Джини. Оттук до къщата, където живеете с мама, има само една миля, а същевременно е достатъчно далеч, за да се чувстваме ние с Джини самостоятелни. Ако възникне нещо спешно, от това разстояние ще се чуе звънец. Тук има изобилие от трева и вода. Хубаво е, нали?

Бен огледа мястото и лицето му разцъфна в усмивка.

— Да, синко. Ще започнем строежа веднага щом двамата с Джини решите каква къща искате.

— Не сме говорили още за това — засмя се Стоун. — Но трябва да е достатъчно голяма за нас и за децата и да има много място, за да не ни се мотаят из краката.

Бен се засмя.

— Внуци… Предоставя ми се нова възможност да гледам деца, но този път както трябва. Не го направих с теб и Джоана и съжалявам за това, синко, но ще се опитам да поправя грешката си.

— Ти вече го направи, татко, като ме призна за свой син и прие Джини в нашето семейство. Скоро къщата ще се напълни с дечурлига, които ще носят името Чапман.

— Ние с майка ти много ще се радваме. Обичам те, Стоун, и съм щастлив, че си отново у дома. Благодаря ти, че ми прости за страданията, които ти причиних.

— Аз също те обичам, татко. Винаги съм те обичал, макар и да се опитвах да те намразя. След като срещнах Джини и узнах какво е любовта, започнах да разбирам какво си преживял ти. Обвинявах те за неща, които самият аз вършех. Бях себелюбив, не признавах чувствата си, избягвах отговорностите, наказвах и наранявах и себе си, и другите. Бях твърде сляп за собствените си грешки. Без да съзнавам, аз всъщност приличах на теб. Хубаво е, че и двамата се променихме, преди да загубим най-важните хора в живота си. Всичко свърши.

Малко по-късно Джини и Стоун отидоха на гроба на Джоана. Тленните останки бяха изпратени с влака до Виксбърг, а оттам до ранчото ги пренесоха с каруца.

Джини коленичи и остави букет цветя там, където скоро щеше да бъде поставен надгробният камък.

— Бих искала да е жива, да е с нас, за да сподели радостта ни.

Стоун се наведе и взе ръцете й в своите.

— Сигурен съм, че Великият Дух й позволява да ни вижда, където и да се намира. Тя винаги ще живее в паметта ни, скъпа. Тя е част от нас.

— Прав си, Стоун. Сбогом, Джоана, моя скъпа сестра.

— Сбогом, Джоана — прошепна той.

Джини съзнаваше, че семейство Чапман я обича, вярва й и я приема. Докато гледаше гроба на Джоана, Джини знаеше, че ако със Стоун имат дъщеря, името на детето е вече измислено.

Когато се прибраха вкъщи, там ги очакваше Чууни. Стоун и Чууни изглеждаха щастливи, че отново са заедно. Джини за кой ли път бе удивена от умното красиво животно, което сякаш приличаше на човешко същество.

Матю Марстън пристигна на първи август. Целият грееше от щастие и често споменаваше Хати Пърл. Двама от инвеститорите, специалисти по добива на сребро, се заели с окончателните приготовления и с поръчването на инструменти.

— Досега информация не е изтекла. Дано да опазим в тайна находището, докато адвокатът, когото съм наел, уреди развода с жена ми. Сигурен съм, че Клинийс ще бъде потресена, като разбере, че има двама съпрузи. Надявам се, че и тя ще иска скоро да оправим тази каша. По-нататък ще реша дали да се намесвам в живота на Аманда. Зависи какво ще ми каже Клинийс.

— Ще постъпиш така, както е най-добре за Аманда, татко, колкото и трудно да ти бъде.

Матю кимна и сетне каза на Джини, че си е взел златото от трезора на Кинон и че властите са установили контрол над банката, докато решат каква да бъде съдбата й.

В събота домът на Чапман бе пълен с приятели, дошли да отпразнуват сватбите на Стоун и Джини и на Бен и Нан. Всички застанаха пред свещеника, който откри церемонията.

— Приятели, днес сме се събрали в този дом на любовта, за да споделим радостта на тези две двойки, които са готови да се свържат в свещен брачен съюз. Нашият Отец на небето и всички вие сте тук, за да станете свидетели на това щастливо събитие. Кой ще предаде тези хубави жени на съпрузите им?

— Аз — рече Стоун, като постави ръката на майка си върху ръката на баща си. Сетне я целуна по бузата. Тримата си размениха топли усмивки.

— Аз — рече Мат и сложи ръката на дъщеря си върху ръката на стария си приятел и съдружник. Целуна Джини по бузата и стисна другата ръка на Стоун. Целият сияещ от гордост, Мат отстъпи назад при другите гости. Искаше му се любимата му съпруга — майката на Джини — да е жива, за да бъде с тях в този тържествен ден. Или Хати. При мисълта за жената, която бе далеч оттук, сърцето на Мат подскочи от вълнение. Усети сладостна болка в слабините. Отдавна не бе изпитвал такова усещане.

Свещеникът произнесе трогателно слово, прочете няколко подходящи откъса от Библията и сетне помоли младоженците да дадат своя брачен обет. Първа пристъпи по-възрастната двойка. Бен не сваляше поглед от Нандил, докато двамата изричаха думите, идващи от най-съкровените кътчета на сърцата им. За тях този ден бе бляскава победа след мъчителната тридесетгодишна борба.

Стоун стисна леко ръката на Джини, докато наблюдаваше родителите си. Съзнаваше, че сега те са не по-малко влюбени от мига, в който са се срещнали преди толкова много години. Той бе плод на тази силна и устойчива любов, любов, оцеляла след толкова много препятствия, любов, която времето никога няма да разруши. Нандил беше облечена в светлосиня рокля, която подчертаваше тъмнокафявите й очи, медената кожа и копринената черна коса. „Колко е красива и лъчезарна“ — помисли си Стоун. Сетне погледна към Джини. Бледожълтата й рокля сякаш хвърляше слънчеви отблясъци върху палавите къдрици и букли, които се спускаха по гърба й. Дъхът му спря и той усети как сърцето му премаля от любов. Тя беше негова завинаги.

Джини се възхищаваше на двамата мъже, които изглеждаха толкова красиви в своите тъмни костюми, бели ризи и лъснати ботуши. Тя трепна от радостна възбуда в очакване на най-значимия миг в живота си.

— Ти, Стоун Чапман, вземаш ли тази жена, Вирджиния Ан Марстън, за своя законна съпруга, с която да споделиш радост и болка, здраве и болест, добри и лоши времена, бедност и богатство, докато смъртта ви раздели?

Стоун впери поглед в лешниковите й очи и отвърна:

— Да, с цялото си сърце и душа!

„Колко е прелестна и изящна!“ — каза си Стоун и усети пламналото си желание. — „Благодаря на Великия Дух, че я срещнах и успях да я спечеля.“

— Ти, Вирджиния Ан Марстън, вземаш ли този мъж, Стоун Чапман, за свой законен съпруг, с който да споделиш радост и болка, здраве и болест, добри и лоши времена, бедност и богатство, докато смъртта ви раздели?

Джини не сваляше благия си поглед от тъмните топли очи на Стоун.

— Да — рече тя и сетне повтори неговите думи: — с цялото си сърце и душа.

— Пръстенът — рече свещеникът и подкани Стоун, който сякаш бе омагьосан от своята любима. Взе брачната халка от дланта на младоженеца и продължи: — Сложи го на пръста й и повтори след мен: „С този пръстен аз се свързвам с теб, докато смъртта ни раздели“.

Стоун сложи златния пръстен, задържа ръката си върху нейната и докато я гледаше в очите, каза:

— С този пръстен аз се свързвам с теб, докато смъртта ни раздели.

Джини стисна ръцете му и повтори след свещеника:

— С този пръстен аз съм свързана с теб, докато смъртта ни раздели.

Бен и Нан се спогледаха и се усмихнаха. Бяха много развълнувани, че присъстват и споделят този щастлив момент със сина си, че отново са заедно и сега са едно истинско семейство. Дължаха радостта и щастието си на младата жена, станала днес неделима част от техния живот.

Четиримата сложиха лявата си ръка върху Библията, пасторът постави своята най-отгоре и рече:

— Като Божи наместник на земята и упълномощен от властите в Тексас, аз ви обявявам за съпруг и съпруга — и той се обърна към Бен и Нан. Сетне погледна към Стоун и Джини. — Обявявам ви за съпруг и съпруга. Нека това, което Бог е събрал, никой простосмъртен да не може да раздели. Господа, можете да целунете младоженките.

„Най-сетне — помислиха си едновременно и Бен, и Нан — не е нужно да крием любовта си“. Най-после те щяха да се прегръщат, да държат ръцете си, да показват чувствата си открито, без да се страхуват от своята забранена любов. А ако някой ги презира, това си е негова работа. Те заслужават да преживеят този свят миг и слънчевото бъдеще весело им махаше. Прегърнаха се и се целунаха.

Джини и Стоун искаха целувката им да бъде по-дълга, но нито мястото, нито времето бяха подходящи за това. Може би по-късно…

Заслушаха се в думите на пастора, с които той приключваше церемонията.

Той обърна младоженците с лице към гостите и рече:

— Приятели, представям ви мистър и мисис Бенет Чапман. — Сетне махна към Стоун и Джини и продължи: — Представям ви също мистър и мисис Стоун Чапман. Дано бракът ви бъде дълъг и щастлив — пожела той и на двете двойки. — Бог да ви благослови! Амин.

Свидетелите поздравиха грейналите от щастие младоженци. Веселото празненство започна. Джини побъбри с приятелите си, които бяха впечатлени и заинтригувани от безбройните й приключения. Тя не спомена, че Стоун е изпълнявал секретната мисия да залови Червените магнолии. Представи инцидента като кражба, която Стоун е трябвало да разкрие и че той не е могъл да действа, докато бандата не бъде разобличена. Руби, Луси, Мери и Ели прошепнаха един закачлив и романтичен съвет на поруменялата булка.

Масата бе отрупана с храна и напитки. Стоун и Джини танцуваха, смееха се, глезеха се един друг и се забавляваха с приятелите си. Гостите се присъединиха към танците и дори Луси с нейния болен глезен се понесе заедно със съпруга си на дансинга. Щастливите усмивки, приповдигнатото настроение, непринуденото държание бележеха началото на един нов живот за всички.

Джини танцува с баща си няколко пъти и двамата пак си поговориха за Хати. Тя подозираше, че скоро ще има и друга сватба, този път в Колорадо. Споделяше радостта на Мат, че е открил нова любов и се надяваше, че от Хати ще излезе добра съпруга. И все пак тя не предизвика баща си да признае чувствата си. Искаше той да се наслади за втори път на опиянителното преследване и тайната на едно невероятно преживяване.

Когато Джини реши да си почине и да се освежи, тя се замисли за куклата, която лежеше върху леглото й в къщата. „Ах, защо мама не е тук в този тъй важен за мен ден. А може би двете с Джоана ме гледат от някъде и се радват на щастието ми.“

Стоун и Джини се носеха в шеметен танц, приковали погледите си един в друг. Почти не усещаха августовската жега, защото мислите им бяха заети единствено с това, което щеше да последва тържеството. Копнееха да останат сами и да изпълнят обета си с огнена страст.

В седем часа гостите решиха да си тръгват, за да се приберат вкъщи, преди да се смрачи, а и крайно време бе да оставят младоженците да се оттеглят в романтично уединение. Сбогуваха се с най-добри пожелания и с уговорките отново да се съберат. Най-после всички приятели и работници от ранчото си бяха заминали.

Бен погледна към сина си, намигна му и го смушка в ребрата.

— Не знам за вас двамата, но ние с Нан сме изтощени от толкова много емоции за нашата възраст. Затова се оттегляме за почивка. Чистенето може да почака до утре сутринта.

Стоун дари баща си с благодарствена усмивка.

— Ние също. Млади или не и ние доста се изморихме. Доволна ли си, мисис Чапман?

С грейнало лице Джини отвърна:

— Да, съпруже мой.

Бен погледна към Нан.

— Доволна ли си, мисис Чапман?

Нан се усмихна на Джини и отвърна:

— Да, съпруже мой.

Прегърнаха си и се целунаха за „лека нощ“. Малко по-късно, когато бяха вече в спалнята, Джини рече:

— Нещо трябваше да се случи в деня, в който пристигнахме тук, любов моя, но то не стана и все още не е станало.

По лицето му се плъзна закачлива усмивка и тъмните му очи игриво проблеснаха:

— Какво е то, жено? Какво съм забравил?

Джини разкопча ризата му, нежно я свали от раменете и се сгуши в него, като едва — едва докосваше гърдите му с върха на пръстите си и описваше малки кръгове.

— Значи не си спомняш, че ми обеща да не забременявам, преди да застана пред брачния амвон.

Стоун вдигна брадичката й, така че да я погледне в очите и каза:

— Сигурна ли си, любов моя?

Тя се повдигна на пръсти, за да го целуне и призна:

— Не напълно, но преди не ми се е случвало периодът ми да закъснява. Ако съмненията ми се оправдаят, значи съм заченала или в пансиона на Хати, или в колибата на татко, или когато се връщахме в Тексас. Така че все още съм в първия месец.

— Но това е чудесна новина, скъпа. Ще си имаме бебе… Наше бебе… Ако това е истина, Джини Чапман ще построим новия си дом тъкмо когато той… или тя се роди. Ще стана баща… Аз, Стоун Чапман, баща…

Джини забеляза радостта и гордостта, които грееха в погледа му. Да, той ще обсипе децата си с любов, ще ги закриля, ще се посвети на тях. Ще иска да се увери, че те са щастливи и че никога няма да страдат като него. Той най-после се бе освободил от огорчението и озлоблението. Той й принадлежи, завинаги. Край на всякакви тайни помежду им.

Стоун я вдигна на ръце и я занесе на леглото. Легна до нея, в очите му проблеснаха игриви искрици.

— Е, ако Уорън Търнър чуе тази новина… Съвсем ще се стъписа, също както когато си подадох оставката. Ако Вашингтон не беше толкова далеч, той сигурно щеше да дойде на сватбата. Това не е някоя от безразсъдните ти хитрости, за да ме принудиш да си остана вкъщи и да гледам теб и децата нали, умнице моя?

— Не, мистър Специален агент. Ако някога те излъжа отново, ти ще изпратиш по петите ми оня жилав и взискателен скаут, Стив Кар, за да ме хване и накаже. Има за какво да благодарим на Бога, Стоун. Ще бъдем толкова щастливи.

— Да, любов моя, ще бъдем. А сега какво ще правим? — подразни я той.

— Обзалагам се, скъпи мой бивш агент, че с малко повече хитрост ти ще проведеш разследване, ще откриеш следата, която ще те заведе в правилна посока и ще изпълниш настоящата си мисия. С твоите умения и храброст задачата ти няма да е трудна.

Стоун зарови лице в косите й и прошепна с пресипнал от страст глас:

— Ще изпълня тази мисия с най-голямо удоволствие.

Вирджиния Марстън Чапман се усмихна и рече примамливо:

— Тогава, любов моя, нека да препуснем заедно към рая.

Така и направиха.