Среднощни тайни

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Вирджиния Марстън пътуваше през красивия Озаркс. Минаваше покрай зелени хълмове, плодородни долини, покрай бойни полета с минала слава и тучни пасища. Докато Джини, изтощена и съсипана от пътя, се приготвяше да прекара една неспокойна нощ близо до Форт Лийвънуърт, Стоун Чапман, разкъсван от терзания, се връщаше към дома, като шепнеше тиха молитва: „Дано духовете се смилят и над двама ни, защото трябва да уредя това заради сестра си. Тя не бива да страда като мен.“

Той влезе в къщата и видя баща си, седнал зад бюрото си. Бен вдигна поглед към него и едва преглътна сълзите си. „Сълзи от радост или облекчение?“ — питаше се Стоун.

— Радвам се, че се прибра у дома, синко — рече Бен и се приближи до сина си. — Страхувах се, че никога няма да се върнеш. Тревожех се за теб и много ми липсваше.

Откакто преди седмица, преди да тръгне за Далас, Джини бе разкрила жестоката истина, в къщата беше прекалено тихо. Сякаш бе загубил дъщеря си за втори път. Скръбта и самотата го измъчваха, както и страхът, че може да загуби и сина си заради глупавото си самолюбие.

Стоун не знаеше как да реагира, когато баща му го прегърна. Изненадан, обсебен от чувството, че има нещо нередно, той попита с пресипнал от вълнение глас:

— Къде е Джоана?

Бен отпусна ръце, сведе побелялата си глава, като едва изрече мъчителните думи:

— Тя е мъртва. — Вдигна глава и със сълзи на очи добави: — Но аз имам син и той е тук. Обичам те, Стоун, и имам нужда от теб. Знам, че не бях добър баща, но от все сърце желая да поправя грешката си. Моля те, помогни ми да го сторя.

Студени тръпки минаха по тялото на Стоун. Думите на Бен отекнаха в съзнанието му, но сърцето му търсеше отговор на един-единствен въпрос.

— Мъртва? Как така? Защо?

— Когато се е връщала от Англия, Джоана се разболяла много тежко — промълви отчаяно Бен. — Починала е малко след като е пристигнала в Америка. Бог да спаси душата ми, та аз дори не можах да видя детето си отново.

Стоун се опасяваше, че болката и вината са накарали баща му да полудее.

— Какво говориш, татко? Когато си тръгнах преди десетина дни, тя беше тук.

Бен възвърна самообладанието си и побърза да обясни:

— Не, синко, тя е погребана в Савана. Младата жена, която беше тук, е най-добрата приятелка на моята Джоана. Джини се е погрижила за Джоана и с помощта на мистър Ейвъри я е погребала. Детето ми е било измамено от злата си майка. Стела й е наговорила ужасни лъжи за мен. Когато Джоана е била на смъртно легло, Джини й е обещала да дойде тук и в името на справедливостта да ми отмъсти, задето съм я изоставил и измамил. Но момичето беше прекалено милостиво, за да изпълни докрай заканата си. Щом научи от мен истината, тя си призна, че нарочно ме е заблуждавала. След като ти си тръгна, Джини ни разказа цялата история. Щом узнала, че ти и Джоана сте кръвно свързани, веднага разбрала причината за внезапното ти заминаване. Не е искала да нарани никой от нас, затова си призна истината и си тръгна.

Сърцето на Стоун лудо заби, устата му пресъхна и за миг се почувства напълно зашеметен.

— Значи тя не ми е сестра?

— Не, тя е най-добрата приятелка на Джоана. Джини беше съкрушена от смъртта на сестра ти. Била е изключително привързана към нея. Разказа ми всичко за годините, прекарани в пансиона и как от Савана, благодарение на твоята помощ, е дошла тук, при нас.

Стоун беше потресен от двойната измама. Жената, с която се бе любил, не е негова сестра. Тази малка лъжкиня се оказа изпечена мошеничка, щом успя на два пъти да го заблуди.

Бен бе озадачен от реакцията на сина си. Ако Стоун обичаше Джини, тази новина би трябвало да го накара да скача от радост, но поради някаква неизвестна причина той въобще не се радваше.

— Тя ми каза истината, след като ти се измъкна като крадец от къщи. И ти щеше да я узнаеш, ако не беше избягал по този начин. Тя искрено се разкайваше, синко, и аз мисля, че я разбирам.

— Сигурно се е почувствала виновна и е изплюла камъчето. Обзалагам се, че не би го направила, ако не се бях появил тук. Уплашила се е и е осъзнала, че не ще има смелост да се срещне отново с мен. Дошла е тук, за да те тормози и накаже, но ти нима можеш да я разбереш и да й простиш?

— Да, синко. Ти най-добре знаеш, че огорчението и отмъщението са най-силното оръжие, с което можеш да нараниш някого. Причинихме си много мъка един на друг, Стоун. Искам да сложим край на миналото, искам да се сдобрим. Обичам те и имам нужда от теб. Заклевам се, че никога няма да те наричам свой осиновен син. Ти си истински Чапман, моя кръв и плът и мой наследник. Един ден това ранчо ще бъде твое.

Тези признания дълбоко развълнуваха Стоун, но той все още не можеше да ги осъзнае.

— Къде е тази Джини? Двамата с нея трябва да си изясним някои неща.

— След като си призна истината и помоли за прошка, тя си тръгна от ранчото и напусна Далас. Ние знаем причината за твоето бягство, знаем и защо тя ти дава време да уталожиш гнева си. — Бен му разказа какво мисли Джини за него. — Тя те обича, но се страхува, че няма да я разбереш и да й простиш. А ти обичаш ли я?

Стоун крачеше напред — назад, докато се мъчеше да възприеме тези неочаквани и зашеметяващи разкрития. Изглежда, че тя добре го познаваше. А той нея? Не, той се бе запознал с „Ана Ейвъри“ и „Джоана Чапман“, но не и с Джини. Ами ако тя нямаше нищо общо с жените, за които се бе представяла? Тя твърде ловко и изкусно лъжеше и мамеше. Отдавна предчувстваше, че тя крие някаква ужасна тайна. Кого обичаше тя, „Стив Кар“ или наследника на ранчото и парите на Чапман?

— Къде замина? — попита той.

— За Колорадо, при баща си. Смятала е да отиде там веднага след като погостува тук заедно с Джоана, но Джоана така и не могла да се прибере у дома. Джини се страхува за живота на баща си. Очевидно някой се опитва да го убие.

Сърцето на Стоун подскочи и ледени тръпки го побиха по тялото. Измъчван от съмнения той попита:

— Как е истинското й име, татко?

— Вирджиния Ан Марстън. Баща й е …

— Матю Марстън — прекъсна го Стоун, като процеди през зъби името.

Най-сетне разбра защо, ужасена от гнева му, тя отново бе избягала от него.

Бен долови яростните нотки в тона на сина си.

— Познаваш ли баща й?

— Да, познавам този негодник. Той уби най-добрият ми приятел Клейтън Касиди. Двамата бяха съдружници. Тъкмо бях по петите му, когато се наложи да заловя Чарлз Ейвъри и бандата му. Но сега отивам право при… — разярен, Стоун присви очи.

— Боже мой, синко, нима искаш да кажеш, че ще отидеш да убиеш баща й? Не го прави. Ако е извършил престъпление, арестувай го, но не причинявай такава мъка на Джини.

— Твърденията й, че ме обича са само хитра уловка, за да предпази баща си от мен и от справедливото наказание. Мат сигурно й е разказвал за мен и за Клей. Дори може нарочно да я е изпратил тук, за да ме прелъсти и да падна по-лесно в капана. Ако Мат е мъртъв, Джини може да си е помислила, че аз съм го убил и след смъртта на Джоана е решила да дойде тук и да ми отмъсти. Как бих могъл да й повярвам отново… след толкова много лъжи?

— Грешиш, синко. Те години наред са били приятелки, още от тринадесетгодишна възраст. Прочетох писмото на сестра ти в което тя ми разказва всичко за тяхното приятелство.

— Откъде знаеш, дали не го е написала тази Джини, за да ни заблуди?

— Не си прав, синко. Моля те, не я съди толкова строго. Тя те обича. Сигурен съм, че не знае нищо за Клей и за баща си. Иначе би ми казала. Страхуваш се да й повярваш, защото не ти се иска да бъдеш отново наранен. На Джини не са й чужди нито болката, нито обидата. Нека ти разкажа за нея… — Бен сподели всичко, което Джини му бе разкрила за тежкия си живот.

Стоун се чудеше дали Джини е казала истината. Дори и да е така, това надали можеше да промени стореното от нея, да промени името й и нейната истинска същност.

— Нима искаш да защитя жената, която ни измами?

— Тя има добро сърце, синко. Разказах ти историята на нейния живот. Много е страдала, Стоун, също като нас. Моля те, не я наранявай повече.

„Да я нараня — наум се възмущаваше той, — след всичко, което ми причини? Накара ме да си мисля, че е Ана Ейвъри! Заблуди ме, че ми е сестра, след като се бях любил с нея! Тя е дъщеря на Мат и е също тъй алчна и хитра като него. Почакай, Джини Марстън, приготвил съм ти изненада. Не можеш и да си представиш каква голяма изненада имам за теб…“

— Тя остави писмо за теб, синко. И още нещо — една кукла. Странно, нали? — Бен отиде до бюрото си, взе куклата и писмото и ги подаде на Стоун. — Това говори ли ти нещо? — попита той, като кимна към куклата.

Смутен и натъжен, Стоун я докосна и отвърна:

— Не, нищо не ми говори. — Питаше се дали това, от което се опасяваше, ще се окаже истина — че тя го обича и иска да бъде с него. И всеки път, щом някой черен облак се разпръсне, на негово място се появява друг. Сега между тях стоеше Матю Марстън и неговото престъпление щеше да разруши всяка надежда, че любовта им ще има бъдеще. — Искам да остана за малко сам. Отивам в стаята си.

— Нали няма да си тръгнеш, без да се сбогуваш с мен? — попита с укор Бен.

Стоун изучаваше с поглед баща си. Очите на Бен, тонът и позата на тялото му — всичко показваше, че срещата с Джини бе променила този човек.

— Не, татко. Вече е крайно време да се сдобрим. Предстои ми още една последна задача. Когато свърша с нея, ще се върна вкъщи. Този път завинаги.

Бен отново прегърна сина си и този път Стоун откликна на прегръдката му.

— Ще кажа на майка ти добрата новина. Не можеш да си представиш колко съм щастлив, синко. Най-сетне ще бъдем истинско семейство. Майка ти се съгласи да се оженим. Ще те изчакаме да се върнеш за сватбената церемония.

Стоун не можа да прикрие удивлението си.

— Ще се ожениш за мама?

Бен се усмихна.

— Веднага щом се върнеш. Отдавна трябваше да го направя. Тя е единствената жена, която някога съм обичал. Време е хората да разберат и да приемат любовта ни.

— Много се радвам, татко. Предай на мама, че ще поговоря с нея по-късно.

Стоун отиде в стаята си и седна на леглото. Целият се измъчваше от противоречиви мисли и чувства. Дали да се осмели да отвори и прочете писмото й? Дали в него щеше да открие истината, както му бе обещала в предишното си писмо, оставено във Форт Смит? А може би това е поредната изкусна измама? Ами, ако е разбрала, че той е наследник на Клей и че иска да отмъсти на баща й? Може би е решила отново да го заблуди, за да го откаже от намеренията му? Дали пък красивите лъжи в писмото й няма да повлияят на чувствата му и да го накарат да постъпи глупаво? Не, той се бе заклел да не забравя, че тя не е нито Ана Ейвъри, нито Джоана Чапман.

А сестра му… Тя е мъртва, погребана недалеч от мястото, откъдето тази лукава мошеничка се отправи към дома му, за да тормози и него, и баща му.

Стоун беше едва на десет години, когато Стела напусна Бен и взе със себе си двегодишната си дъщеря. Но той добре си спомняше детето, което бе завладяло сърцето на баща им. Никога нямаше да види каква жена е станала Джоана. И все пак беше благодарен, че момичето, с което се е любил, не е негова сестра. Беше му мъчно за Джоана и скърбеше за нея по свой начин. Но сега трябваше…

С треперещи ръце, Стоун разкъса плика.

Стоун прочете отново писмото и затвори очи.

Да ти повярвам ли и този път, Джини Марстън? Едва ли ще има някакво значение, след като направя това, което трябва с твоя баща? Любовта и обещанията между близки приятели значат много за мен. Тъкмо затова трябва да убия Мат, ако все още този мошеник е жив.

Стоун стана от леглото с намерението да проведе един дълъг и малко закъснял разговор с майка си и баща си.

В понеделник сутринта надзирателят на ранчото се носеше в бесен галоп към къщата, за да съобщи лошата новина.

— Снощи крадци отново са нападнали южното пасище. Отмъкнали са петдесет породисти волове, един от най-добрите ни бикове и около десет коня. Две от момчетата са мъртви, има и един ранен. Ще взема няколко души и ще ги проследим. Нападението е станало рано вечерта и сигурно са избягали доста надалеч. Вероятно ще ни отнеме няколко дни, докато ги хванем и върнем добитъка.

Разтревожен и ядосан, Бен нареди:

— Но тогава тук ще останат прекалено малко хора. Вземи само трима добри стрелци, Бък. Аз също ще дойда с вас. Кажи на момчетата, докато ни няма, да пазят Нан и къщата. Трябва да тръгвам, синко.

Стоун забеляза нежеланието на Бен да пропусне малкото време, в което щеше да бъде заедно със сина си, но баща му не можеше да вземе друго решение. Стоун знаеше, че е твърде опасно да се преследват бандити и не му си искаше при евентуална засада да загуби Бен.

— Идвам с вас. Когато един крадец реши да убива, той става хитър и опасен. Може би ще имате нужда от помощта ми.

Бен се усмихна.

— Благодаря ти, синко. Ти по-добре от нас знаеш как да се справяш с престъпници. Хайде да приготвим запасите. След десет минути тръгваме.

Стоун си даваше сметка, че преследването на крадците ще попречи на плановете му, но може би го правеше съвсем умишлено. Беше убеден, че до една седмица ще се справят с неприятностите в ранчото. Като пресече Тексас и североизточния край на Мексико, за тринадесет дни щеше да стигне до Колорадо. Малко преди Джини да пристигне там, той щеше да бъде вече на път.

„Дано си там и бъди готова да се изправиш срещу мен, жено, поне веднъж с истината.“

Дилижансът препускаше през обширните равнини на Канзас, като оставяше зад гърба си Форте Райли, Харкър, Хейс и безброй други станции. Движеха се по Смоуки Хил Роуд, който минаваше покрай една река със същото име и водеше към Колорадо. Ниските заоблени хълмове, огромните равнинни пространства, оголените скали и сякаш безкрайните зелени поля бяха твърде еднообразен и отегчителен пейзаж за някои от пътниците. Но не и за Джини, пред чийто поглед за първи път се откриваше такава опияняваща гледка.

Покрай нея препускаха стада от бизони, елени, антилопи, лисици. В далечината забеляза няколко индианци, но те не нападнаха колата и тя си отдъхна с облекчение. С приближаването към границата пред погледа й се издигаха все повече хълмове. Сетне цели двадесет и пет мили Джини наблюдаваше Биг Сенди Ривър, която криволичеше покрай тях. Чувстваше се замаяна от необятната шир, която се простираше навсякъде пред очите й.

В този район нощите бяха необичайно студени за месец юни и Джини се благодареше, че дрехите й са с дълги ръкави и че е взела шала си. През деня обикновено духаше вятър, който понякога разклащаше колата и облаци и прах се вдигаха от мръсния път.

Прекосиха реките Раш, Хорс и Поунд и на хоризонта се появиха Роки Маунтинс. Колорадо Сити щеше да бъде последната им спирка за деня и впечатлена от внушителната гледка, Джини почти не се докосна до оскъдния си обед.

Един от пътниците й обясни, че няколко души от родния й щат Джорджия са открили първата златна мина в Чери Крийк, недалече от Колорадо Сити.

Джини наблюдаваше как покритият със сняг Пайкс Пийк ставаше все по-голям, докато дилижансът се приближаваше към подножието му, откъдето тя трябваше да поеме своя път. Погледът й се плъзна по високите склонове на стръмните каменисти планини, по скалите и възвисяващите се била. Навсякъде виждаше проходи, долини, каньони, песъчливи планински хребети, тук-там побелели от сняг, което й подсказваше, че зимата в планината е дълга, сурова и жестока. Нямаше представа как баща й се е влюбил в тази дива пустош и защо е останал тук след войната.

Най-сетне Джини съзря Колорадо Сити, сгушен в подножието на един хълм. Изведнъж в душата й нахлуха мрачни предчувствия. Опасяваше се, че няма да успее да открие баща си. Страхуваше се, че няма да може да си намери работа, преди да изхарчи парите на Бен Чапман. Съмняваше се, че ще види отново Стоун. Беше изненадана от размерите на Колорадо Сити и се успокои, че не е попаднала в някой малък, неуреден и мръсен град.

Но щом дилижансът влезе в покрайнините, Джини разбра, че е избързала с преценката си. Между красивите къщи се забелязваха неугледни колиби, навеси, бараки, около които сновяха животни и цареше пълна бъркотия. Навсякъде кипеше трескава работа. Някои от каруците зад магазините бяха вече опразнени от стоката, а други чакаха да бъдат разтоварени. Мъжете прибираха кирките, лопатите, количките, за да не ги открадне някой през нощта.

Надвечер винаги беше оживено и шумно, защото хората привършваха работата си и настъпваше време за почивка. До ушите й долетя смях, чуваха се викове, приглушени разговори и странната смесица от различен тип музика, която идваше от салоните, танцувалните зали и публичните домове. Във въздуха се носеха най-различни миризми, предимно от кухните на заведенията за хранене. На някои от тях беше написано просто „Храна“.

По улиците се шляеха дрипави мъже, други убиваха времето си в скъпите и претенциозни места за нощни забавления, пияници се подпираха на дървени стълбове, а оскъдно облечени жени примамваха изкусно клиентите да изхарчат парите си. Навсякъде гъмжеше от хора. Колорадо бе събрал най-разнородни жители. Това беше град на богатите и на бедните, на силните и слабите, на тези, които всички познаваха, и на тези, които никой не знаеше. Джини научи всичко това от спътниците си. Щом дилижансът спря, кочияшът се обърна към Джини:

— Изчакайте ме тук, мис Ейвъри, и ще ви откарам до един приличен пансион. Нали не искате някой от тая сган да ви нападне и обере? — Той презрително кимна към дрипльовците, които дебнеха новодошлите. — Ще ви отведат на някое пусто място и ще смъкнат всичко от гърба ви. Трябва да бъдете много предпазлива. Не излизайте по тъмно без придружител, който е добре въоръжен и знае как да борави с пушката. Град, в който има златотърсачи, не е никак безопасен за дама като вас. Някои от тия мъже са изгубили всичко, когато са дошли тук, и сега нищо не може да ги спре да се сдобият по какъвто и да е начин с малко пари. Малцина от тях са се натъквали на злато, а и те го пропиляват по-бързо, отколкото го копаят. Златната треска е опасна болест.

Джини беше прашна и уморена от пътя. Гореше от нетърпение да си тръгне, но благоразумно изчака кочияша. Той нае каруца от компанията за коли под наем, натовари багажа и заведе Джини до пансиона Хати Сю Пърл. След като се представиха една на друга, набитата собственичка с посивяла коса, вдигната на кок, покани Джини да влезе, поведе я към новия й „дом“, който се състоеше от две малки стаи — спалня и всекидневна и сетне й показа банята и тоалетната.

Беше минало времето за вечеря, но Хати стопли това, което беше останало и го предложи на Джини. Двете жени седнаха на масата в кухнята и се впуснаха в дълъг разговор. Джини описа на мисис Пърл ужасните условия на живот в Юга, които бяха настъпили след края на войната.

— Останах сираче — започна тя предварително измислената история, с която искаше да обясни причината за идването си в града. — През войната загубих всичко — и дома, и семейството си. Опитах се да работя и да започна нов живот, но се оказа невъзможно, поне докато положението не се промени. Прочетох за Колорадо и реших да се преместя тук. Може и да ви се стори лекомислено и прибързано, но трябваше да се махна и да започна всичко отначало. Тук сигурно има добра работа за една здрава и силна жена. Кой знае, може да си намеря подходящ съпруг.

Мисис Пърл се ухили.

— Моля те, наричай ме Хати. — И след като Джини отвърна на усмивката й, тя продължи: — Мисля, че ти си едно смело и умно момиче. Преди три години дойдох от Мисисипи и сега печеля добри пари. Мъжът ми и синът ми загинаха в онази ужасна война и аз също изгубих всичко, с изключение на малко злато и бижута, които бях скрила от крадливите янки. Използвах ги да построя този пансион и инвестирах в един от хотелите, който се намира в долния край на улицата. Имаме си доста ергени, достатъчно красиви и богати, за да пленят едно женско сърце. Самата аз съм хвърлила око на някои от тях. Сигурна съм, че хич няма да ти е трудно да примамиш в капана някой млад и богат мъж.

— Първо трябва да си намеря работа. Това, което съм скътала, няма да ме изкара дълго време. Един приятел ми даде пари на заем. Явно имам късмет, че кочияшът ме докара тук, при вас. Чух, че в хотелите и в повечето от квартирите искат цяло състояние за стая и храна.

— Така е, защото им се предоставя такава възможност. Тези, които не могат да си позволят такова разточителство, живеят при мизерни условия — някои дори спят на улиците и просят храна. Когато златотърсачите идват в града да си починат и позабавляват, те плащат, колкото им поискаш, защото си мислят, че на другия ден ще намерят още злато. След като прекарат няколко кошмарни месеци в нечия мина или край реките в търсене на късчета злато, те изпитват отчаяна нужда от компания, добра храна и хубава жена, ако разбираш какво искам да ти кажа — в очите на Хати затрептяха закачливи пламъчета. — Знам, че мистър Тревърс търси човек за работа в магазина му за котки и книги. Жена му е доста болна и някой трябва да я замести за една седмица. Тъкмо днес ми спомена за това.

— Защо котки и книги? — попита Джини, учудена от странната стока.

Хати се изкикоти.

— Тук има всякакви хора, Ана. Книгите са им нужни, за да се забавляват, докато си почиват след изнурителната работа в града или в мините. Котките пък стават добри домашни животни и освен това ги използват за ловене на мишки. Шахтите и колибите са пълни с плъхове и мишки, така че не е трудно човек да храни и гледа една котка. Утре сутринта ще те заведа да се запознаеш е Джон. Мери Джейн много ще ти се зарадва. Златотърсачите и котките й създават доста работа и тя отчаяно се нуждае от почивка.

— Звучи ми чудесно, Хати. Обичам и книги, и котки.

— Както ти казах, това е само за една седмица. Освен ако Джон не печели повече, когато красавица като теб работи в магазина му. Все пак е някакво начало, ще имаш време да посвикнеш и да поопознаеш хората. Много се търсят такива красиви и възпитани момичета. Отваряй си очите и не позволявай на никого да те наема срещу нищожно заплащане. Ако знаеш да пееш, да танцуваш и да забавляваш мъжете, можеш да спечелиш истинско състояние. Такива места тук, дал Господ. Има мъже, дето профукват всичките си пари за една нощ в някои от тези съмнителни дупки.

От изражението и тона на Хати Джини разбра, че тя не говори сериозно.

— Такъв тип работа не ме интересува, независимо дали се печели много или не — уточни тя.

— Добро момиче си ти. Просто те изпробвах — подразни я Хати и се ухили. — Ти си истинска дама.

На Джини й допадна тази дружелюбна жена на около четиридесет и пет години, която поддържаше безупречна чистота, готвеше превъзходно и явно беше много мила и разбрана.

— Водата се е стоплила, ако си готова вече да смъкнеш от гърба си тези прашни дрехи.

— Благодаря ти, Хати, горя от нетърпение да го сторя. Не помня откога не съм се къпала като хората.

— Задължението ви е да храните и да поите котките всеки ден, мис Ейвъри — рече Джон Тревърс, — и гледайте винаги да са чисти. Не ми се ще да се разболеят и да умрат. Прекалено са ценни. Когато клиентите искат да разгледат книгите, помоли ги първо да си измият ръцете. Разменете няколко думи с тях и веднага ще разберете какви книги да им предложите. — Поприказваха си още малко за стоката в магазина и сетне Джон се ухили и продължи: — Май доста разбирате от книги. Това е хубаво. Ще работите до събота вечерта. Ще ви платя шестдесет долара за седмицата и по още един на всяка осъществена продажба. Това устройва ли ви,?

Джини се усмихна, тъй като възнаграждението беше повече от щедро. Реши, че търговията му върви, щом й предлага такава висока надница и щом жена му има нужда от почивка. Предстоеше й седмица, изпълнена с трескава работа.

— Напълно, мистър Тревърс. Обещавам ви, че ще работя усилено, ще идвам на време и че ще се постарая да ви бъда от полза, сър.

Собственикът се обърна и благодари на Хати, която веднага след това излезе от магазина. Той показа на Джини кое къде се намира и я остави да се подготви. Отвори магазина след двадесет минути.

Докато работеше, мислите на Джини бяха насочени към баща й. Не биваше да разпитва за него, за да не предизвика враговете му. Надяваше се, че ако той е в града, все ще я види и ще се свърже с нея. А ако го нямаше тук, в главата й вече се бе загнездил хитър план.

Мислеше си и за Стоун Чапман. Питаше се дали се е върнал вкъщи и дали е разбрал за поредната й измама. Дали ще се зарадва, че се е махнала или ще тръгне да я търси? Обичаше го и така много й липсваше. Молеше се Стоун да я разбере и да й прости за лъжата, молеше се час по-скоро да го види. Би могла да се възползва от неговата помощ и закрила. Стив беше опитен агент и можеше да открие много по-бързо следата, която водеше към баща й. Последната й среща със Стоун беше преди осемнадесет дни и тя с цялото си същество се нуждаеше от него. Притваряше очи и веднага в съзнанието й изникваше неговия образ и сякаш отново усещаше нежния му допир и пламенните целувки. И все пак той не я привличаше само с хубавата си външност и смелостта си. Той беше човекът, с когото тя искаше да сподели живота си.

Мистър Тревърс отключи входната врата, за да пусне клиентите в магазина. Цялото внимание на Джини бе съсредоточено върху покупките и разговорите за котки и книги.

Във вторник тя тъкмо излизаше от магазина на Тревърс, за да занесе в ресторанта на един клиент две котки мишеловци, когато на прага се появи Франк Кинон. Джини веднага се сети, че в писмата си баща й бе посочил този човек за един от възможните му врагове. Тя впери любопитен поглед в него и се заслуша в думите му.

Джон ги представи един на друг и се обърна към нея:

— Между дребните търговийки в града Франк се занимава и с пречистването на благородни метали, освен това притежава процъфтяващо ранчо на десет мили оттук. Франк е богат и влиятелен, мис Ейвъри, така че бъдете внимателна с него. А, да, забравих да кажа, че Франк е ерген.

Джини видя как двамата мъже се ръкуваха и се изкикотиха. Според писмата на баща й Франк Кинон бе зъл, себелюбив и алчен, и вероятно тъкмо той бе убил Клейтън Касиди, съдружника на Мат.

— Виждам, че Джон не оставя без работа новата си помощничка. Не му позволявайте да ви затрупа с работа, както правеше с горката си жена.

Джини се усмихна и веднага забеляза, че Франк беше на около четиридесет години, с приятна външност и добри обноски. Изглеждаше безупречно в скъпия си костюм и беше много привлекателен с посребрените коси край слепоочието.

— Мистър Тревърс е идеален работодател, поне до момента.

— Виждаш ли, Франк, не съм такъв робовладелец, за какъвто ме представя Мери Джейн — отвърна шеговито Джон.

Докато двамата мъже си бъбреха, Джини се престори, че проверява резетата на две от клетките, а всъщност скришом наблюдаваше Франк. Той беше хубав мъж, даже красив, черната му коса бе грижливо подстригана и вчесана. В сините му очи проблясваха закачливи жизнерадостни искри и припламваше страстно желание всеки път, щом спираше погледа си върху нея. Затова и Джини не се изненада, когато той я покани да вечерят заедно на другия ден, но предложението му предизвика у нея безброй съмнения.

— „ОФурк“ е чудесен ресторант, мис Ейвъри. Убеден съм, че превъзходната храна и изисканата атмосфера ще ви допаднат. Моля ви да приемете. Ще се държа с вас като истински джентълмен.

Джини се колебаеше, макар че трябваше да се сближи с него, за да намери ключ към загадката, и все пак нещо я спираше да приеме поканата.

— Не знам, мистър Кинон, та ние едва се познаваме.

Джон се притече на помощ на приятеля си.

— Няма от какво да се страхувате, мис Ейвъри. Можете напълно да се доверите на Франк. Той държи на думата си. Сигурен съм, че двамата ще станете добре приятели. Той дори може да ви помогне да си намерите работа следващата седмица.

Джини беше убедена, че се е държала като благоприлична дама и не изглеждаше ни най-малко поразена от безценния ухажор.

— Щом това е мнението ви, мистър Тревърс, тогава ще приема. — Обърна се към Франк и рече: — Отседнала съм в пансиона на Хати Сю Пърл. Ще трябва да се поосвежа и да се преоблека след работа, така че можете да ме вземете в седем и половина.

— Чудесно, мис Ейвъри, до утре.

Джини се надяваше, че нито се е изчервила, нито е издала с нещо безпокойството си.

— Веднага се връщам, мистър Тревърс — рече тя на шефа си, вдигна двете клетки и се запъти към вратата. Остави мъжете, потънали в разговор. Преди да измине и половината от пътя си, Франк Кинон я настигна с бързи стъпки и понечи да вземе от ръцете й клетките.

— Позволете ми да ви помогна.

Джини едва-едва се усмихна.

— Няма нужда, сър, сама ще се справя. Още една пресечка и съм там. Сигурна съм, че сте много зает.

— Не чак толкова, че да не помогна на една красива дама. Тук се навъртат доста безскрупулни мъже и не бих желал да си помислите лоши неща за нашия град, ако някой от тия негодници се осмели да ви приближи. В места като тези истинските дами са рядкост. Щатът Колорадо все повече се разраства. Злато, сребро, кожи, земя — всичко това е прекалено съблазнително. А и освен това имам нужда от малко раздвижване.

Джини погледна с крайчеца на окото си стройното му и силно тяло и разбра, че той просто си търсеше извинение, за да прекара повече време с нея. Би трябвало да се радва, че бе събудила интереса му, но той я караше да се чувства неспокойна. Приличаше й на изгладнял звяр, който иска да докопа плячката си. Джини реши да не кокетничи пред него, защото й се струваше, че това може да бъде твърде опасно. Не беше убедена, че ще успее да изиграе докрай ролята си, да го накара да се влюби в нея, за да изкопчи нужната й информация.

Минаха покрай безброй дюкянчета, банки, адвокатски кантори, лекарски кабинети, магазини за дрехи и покрай три салона за хазарт.

От другата страна на улицата бяха разположени пазарът за месо, една ковачница, две товарни компании, компанията „Лийвънуърт“ и „Пайкс Пийк Експрес“, която разнасяше пощата, и дрогерията „Фарел“. По-надолу се виждаха още много дюкянчета, хотели, ресторанти, една църква, танцувални салони и твърде много публични домове. Най-сетне стигнаха до ресторанта, предадоха котките, взеха парите и се върнаха в магазина. Джини се усмихна на Франк, поблагодари му за помощта, защото той се бе оказал прав — ако не я бе придружил, дебнещите негодници можеха да я нападнат.

— За мен беше удоволствието, Ана. Очаквам с нетърпение утрешния ден.

— Довиждане и още веднъж ви благодаря, мистър Кинон.

— Моля те, наричай ме Франк.

— Довиждане, Франк! — Джини видя как той с усмивка влезе в съседната сграда, а тя отиде в задната стаичка на магазина, за да хапне обяда, който Хати й бе приготвила. Мислите й се лутаха между това, което знае и това, което й предстоеше да научи.

Баща й бе писал, че единственият човек, който знае за неговото находище на сребро, е този, който пречиства скъпоценната руда: Франк Кинон. „Ако пробите му са точни — пишеше баща й — мината ще ни донесе доста пари и ние ще станем известни“. Според Закона за заселниците, подписан от Линкълн през 1862 година, всеки може да притежава до шестдесет акра земя. Матю Марстън бе предявил такъв иск и молбата му се съхраняваше в кантората на „Колорадо Дженеръл Ланд“ в Денвър на името на Вирджиния Ан Марстън. Нарочно не бе подал документите за находището в Колорадо, за да не разберат Кинон и другите къде точно се намира то. Матю и Клей бяха открили „твърде богата жила, която повечето от златотърсачите биха пропуснали, дори и да стъпят точно върху нея“. Неопитните и невежите едва ли щяха да обърнат внимание на синкаво-сивите „камъни“. Баща й бе казвал, че е по-лесно да се открие злато, защото среброто е примесено с други минерали и трябва да се отдели. За това се изисква опит, много работа, добри инструменти и сръчност. Много е трудно да се намерят хора, които да вложат парите си, защото добива на сребро струва твърде скъпо и са нужни много работници, които да копаят, да превозват и пазят стоката.

Франк бил принуден да признае, че пробата съдържа доста висок процент на чисто сребро и много лесно може да се пречисти. Било изчислено, че „всеки тон руда ще донесе хиляда долара в злато, четири хиляди долара в сребро и допълнителни приходи заради оловото и кварца.“ Мат пазеше в тайна находището си, докато разработи с подробности плана за добива, защото новината за новооткритата жила щеше да привлече прекалено много хора — хора, които търсят само злато, хора, които пренебрегват среброто и други, които можеха да създадат неочаквани проблеми. Той бе подал иска си за този участък земя, след като двамата с Клей добре проучиха мястото и след като Клейтън Касиди и още един златотърсач бяха убити и изгорени в една колиба. Мат не знаеше дали похитителите са разбрали, че вторият човек, когото са убили, не е бил той. Предполагаше се, че Мат е тръгнал да търси инвеститори и работници, но Джини не знаеше дали той бе все още жив.

В писмото си той я предупреждаваше за кражбите и убийствата, за корумпираните и некомпетентни политици, чиновници, пробиери и за специалните агенти, които се опитваха да прилагат законите и да наказват престъпниците. Но тук в Колорадо някои се изкушаваха от леснодостъпните богатства и им беше все едно как се сдобиват с тях. Търговията с кожи процъфтяваше в планините и топлите дрехи бяха доста скъпи. Фермерите произвеждаха така нужните хранителни продукти и ги продаваха на безбожни цени, таксите на доставчиците също бяха доста високи.

Джини разбираше защо баща й не е разкрил мястото на находището и защо не може да обвини Кинон в убийство. Тя много добре знаеше защо му бяха нужни тези инвеститори и защо предпочиташе да го смятат за мъртъв. „Но къде ли е сега и защо все още се крие?“ — питаше се тя. Ако Стоун беше тук, тя би могла да го помоли да я заведе до колибата на баща й, където вероятно се укриваше той.

Но сега трябваше да бъде особено предпазлива и готова веднага да избяга, ако Кинон разкрие истинската й самоличност и причината за идването й в Колорадо. Най-добре е да си купи кон, пушка, хранителни запаси и да ги остави при Хати, и то без да събужда подозрение.

В събота вечерта Джини за трети път през тази седмица вечеряше с Франк Кинон. През по-голямата част от деня разглеждаха забележителностите на Маниту Клиф Дуелингс и обядваха на открито край близките поточета. Утре той щеше да я заведе до Градината на боговете, където отново щяха да си устроят пикник. Тя не се страхуваше да излезе с него вън от града, тъй като няколко въоръжени мъже ги следваха по петите, готови да ги предпазят от дръзки разбойници. Разходките из околността даваха възможност на Джини да разучи обстановката и в случай на беда тя много по-лесно би могла да се измъкне от Колорадо.

Очевидно целият град знаеше, че Франк я ухажва, защото никой друг мъж не се бе осмелил да се доближи до нея. Семейство Тревърс бяха доволни от нейното „завоевание“ и я подтикваха да продължи връзката си, защото Франк „сигурно ще направи предложение за женитба веднага щом настъпи подходящият момент“. От една страна, тя се радваше, че той я бе предпазил от другите ухажори и това й позволяваше да се съсредоточи изцяло върху целта си. От друга страна, ужасяваше се от мисълта, че той може да се влюби в нея. Беше доволна, че все пак е предпазлив и не чак толкова настойчив. Можеше да си представи колко жесток би бил един зъл човек като него, ако научи истината за нея. Но преди да настъпи този миг, тя трябваше или да открие баща си, или да докаже, че Франк е престъпник.

— Изглеждаш чудесно тази вечер, Ана. Толкова съм щастлив, че дойде в нашия град.

Джини се опита да запази спокойствие, но се чувстваше неловко от ненаситния му поглед. Все още не бе позволила никакви интимности между тях, но беше наясно, че съвсем скоро той ще се опита да я целуне и вероятно щеше да й направи предложение за женитба. Чудеше се как да предотврати тези събития. Ако измамата й излезе наяве или ако той стане твърде настоятелен и тя не успее да забави развитието на връзката им, тогава ще се наложи да избяга. „Ех, ако Стоун се притече на помощ“ — тревожно си мислеше тя, но знаеше, че не може да разчита много на тази възможност.

— Благодаря за комплимента, Франк. Ти си изключително мил и внимателен. Днес беше последният ми работен ден при Тревърс и в понеделник ще си търся нова работа. Случайно да знаеш дали някой не се нуждае от помощник?

— Това е моята изненада за теб тази вечер. Имам нещо предвид, ако, разбира се, желаеш да работиш за мен. Жената, която водеше писмата и документите в моята кантора, избяга с един от златотърсачите, който ненадейно забогатя тази седмица. Можеш ли да започнеш в понеделник? Разбира се, ако смяташ, че от мен ще излезе добър шеф.

Джини не можеше да повярва на късмета си — удаваше й се възможност да надникне в документите му и да провери дали са верни обвиненията на баща й.

— Но това е чудесно предложение, Франк. Приемам и благодаря ти много.

Той се изхили.

— Дори не попита за работното време и заплатата — подразни я Франк.

— Не се и съмнявам, че ще бъдеш справедлив към мен. Нали? — попита тя и се усмихна.

— О, разбира се. Ще ти предоставя отлични условия на работа и добро заплащане. Няма и да си помислиш да се местиш на друго място.

Джини си отдъхна, когато им сервираха, защото той най-после пусна ръката й, която през цялото време галеше, без да сваля поглед от лицето й.

Беше благодарна, че Франк не е твърде настойчив и тя от своя страна правеше всичко възможно да не го допуска много близо до себе си. И все пак на Франк Кинон не му липсваше дързост и самочувствие да постигне това, което желае. Тя не знаеше още колко време би могла да задържи това положение на нещата, ако той я принуди да изяснят отношенията си.

— Много е вкусно — рече тя, като посочи към крехкото говеждо печено.

— Би трябвало да е такова. Месото е от моето ранчо. Трябва да дойдеш един ден на гости в ранчото. Там е много красиво. Сигурен съм, че ще ти хареса.

— Може би един ден и това ще стане — нежно отвърна тя. — Мисля, че е прекалено рано да ходя на гости у един красив ерген. Сигурна съм, че разбираш какво имам предвид.

— Разбира се, Ана, но този миг ще настъпи твърде скоро.

— Може би — повтори тя, като се усмихна. За първи път беше доволна, че се изчервява, тъй като това й помагаше да играе по-добре ролята си, макар че виното и опасенията, които я глождеха, бяха истинската причина за руменината й, а не чувствата към този зъл и порочен мъж. Джини не изпитваше ни най-малка вина, че го мами, тъй като той си го заслужаваше.

— Не бих казал или сторил нещо, с което да те засегна или смутя, но забелязвам, че все пак съм го направил.

— Не, Франк, не си. Ти си истински джентълмен. Щастлива съм, че се запознахме толкова скоро, защото Колорадо е диво и опасно място. Караш ме да се чувствам спокойна. Много ценя нашето приятелство.

— Колорадо е място, където човек може да спечели, цяло състояние и още същия ден да го загуби. Не бих позволил на никого да ти навреди, Ана. От каквото и да имаш нужда, каквото и да поискаш, просто се обърни към мен.

— Ти си прекалено щедър и добър, но все пак ти благодаря.

— Когато му дойде времето, бих искал да бъда много щедър към теб.

Тя се престори, че не го е разбрала и рече:

— Вече ми каза, че ще ми дадеш висока заплата и аз ти вярвам.

— Не това имах предвид.

— Знам. Тук наблизо има ли много богати находища? — смени темата тя. — Въобще нямам понятие от този бизнес. Кое е по-изгодно да намериш — сребро или злато? Ще ми разрешиш ли някой път да гледам как пречиствате рудата? Искам да ме научиш да го правя, за да ти помагам.

— Аз съм богат и влиятелен човек, свикнал да получава това, което иска. Затуй те моля да ми простиш, че ходя по петите на най-красивата и желана жена в града. Не бих искал да ме мислиш за твърде дързък.

Джини сведе поглед и се усмихна на умелото му измъкване.

— Това са твоите преимущества, Франк, а не грешки или слабости. Така че не се извинявай за тях. Навярно разбираш, че ме караш да се чувствам малко притеснена. Но ние се познаваме едва от една седмица. Трябва да проявиш малко търпение към мен.

— Не можеш да си представиш какво щастие е да се запознае човек с жена като теб. Но обещавам да спазвам благоприличие и да овладея желанието си да спечеля сърцето ти. А колкото до твоите въпроси бих ти отговорил така: от 1858 насам ние открихме доста богати находища в Колорадо, но повечето от тях са в други градове или високо в планините. По-голямата част от мините са златни, но има и много сребърни. Щастлив е този, който открие сребърна жила. Пречиствал съм проби, които биха накарали един златотърсач да изгуби и ума и дума. Ще те науча на всичко, което искаш да знаеш. И ако ти хареса, можеш да ми помагаш.

— Процесът на пречистване е прост, но изисква опит и набито око, особено когато се отнася за сребро. Понякога е много трудно да го откриеш. Имам няколко книги, които може да ти се сторят интересни. Ще ти ги дам. След като ги прочетеш, можеш да ме попиташ, каквото искаш. И вероятно само след седмица и ти ще се разболееш от златната треска.

Джини умишлено прикриваше големия си интерес.

— Не се виждам да копая в земята или да живея като онези златотърсачи.

Франк се изхили и кимна с глава.

— Права си. Мечтата им да станат богати ги влудява, Ана. Условията, при които живеят в лагерите, са ужасни. Тези мъже не се наслаждават на живота, те водят само едно жалко съществование. Бедността е техен постоянен спътник. Кавгите, сбиванията, болестите и злополуките ги съсипват. Често пъти биват нападани от крадци, а самотата и разочарованието ги карат да изпадат в депресия. Ръцете им вкочанясват от студените планински потоци, а суровата природа и гладът разсипват здравето им. Златната треска взема своите жертви.

Когато им донесоха десерта, Джини се усети, че й е останало съвсем малко време за въпроси.

— А как точно действат златотърсачите? Могат ли да копаят, където си искат?

— И да, и не. Можеш да подадеш молба за някакъв участък, който да изследваш, или пък да ходиш от място на място и ако откриеш сребро или злато, тогава да предявиш иск за тази земя. Хората работят сами или на групи. Често пъти основават компании, понякога вършат всичко сами, понякога наемат работници. Ако находището е голямо, най-добре е с него да се занимава една компания, която да го разработи и да го опази от крадците. За предпочитане е да разделиш с някого голямо богатство, отколкото да си сам и да получиш съвсем малко. Това важи особено за среброто. Добивът му изисква много труд и средства.

Джини забеляза, че той твърде често споменава за среброто и се запита дали това не е ключът към загадката. Усмихна се невинно и попита:

— Защо точно среброто? — Франк й каза същите неща, които баща й бе обяснил в писмото си. Настроението и изражението на събеседника й издаваше ненаситната му алчност. — Но това е чудесно, Франк. Мислил ли си някога да инвестираш в някоя мина?

— Вече съм инвестирал в две и скоро ще получа това, което ми се полага. Не казвай на никого, но аз имам преимуществото, че съм пробиер. Понякога идват хора без ни най-малка представа за истинската стойност на пробите, които носят. Убеждавам невежите златотърсачи, че се нуждаят от инвеститори, насочвам ги към хората, които искат да вложат парите си и за тази услуга получавам значителна сума. В крайна сметка никой не е ощетен, а и аз печеля от това.

Джини забеляза, че той често надига чашата с вино и таеше надежда, че алкохолът ще развърже злия му език.

— Хубаво е, че свързваш хората, които се нуждаят един от друг — хитро го предизвика тя. — Откривал ли си в някоя проба нещо, което е убягнало от окото на златотърсачите? Сигурна съм, че те биха ти платили доста за такава информация.

— Много рядко.

От тона му Джини долови, че той не казва истината.

— Вероятно някой ден ще намериш нещо специално и ще се прочуеш като един от хората, които са открили най-голямото находище в този щат.

— Ако това стане, предпочитам да участвам като инвеститор.

— Или собственик. Ако някой не разбира какво притежава и иска да ти го продаде, ти няма ли да го купиш? В крайна сметка човек натрупва състояние от невежеството и алчността на другите… О, Боже, какво говоря. Нямах предвид да измамиш някого. Исках да кажа, че ако… О, не знам как да ти го обясня.

Франк се разсмя.

— Няма нужда, Ана. Напълно те разбирам.

„Дано не съм събудила подозренията му“ — молеше се Джини.

— Радвам се, че е така, защото понякога простата истина е твърде грозна и жестока. Чух, че имало случаи на изкуствено подобряване на проба. Какво означава това?

— Това става, когато една мина е вече експлоатирана или пък нищо не струва и притежателят подхвърля на купувача фалшива проба. Това може да коства живота на измамника — или го линчуват, или го убиват.

Ужасена, тя промърмори:

— Сигурно, освен ако не успее да избяга, преди да разкрият измамата. А купувачът не носи ли предварително пробата на такива като теб, които се занимават с пречистване?

— Много рядко. Алчността, Ана, ненаситната жажда да откриеш нещо голямо кара хората да постъпват глупаво. Мислят си, че са сключили кой знае каква сделка, а всъщност остават излъгани.

— В такъв случай те си го заслужават, нали?

— Да, така е. Не си ми казала, защо дойде тук, в Колорадо.

Джини беше подготвена за този въпрос.

— Не бих искала да ти го казвам, Франк, но ти трябва да знаеш истината. — С престорена неохота тя разказа измислената история, която Хати и другите вече знаеха. — Има и още нещо. Имам ти доверие и затова ще бъда откровена с теб. А и един ден някой може да пристигне тук, да ме разобличи и да ми навлече неприятности. — Тя забеляза, че успя да възбуди любопитството му. — Родителите ми са мъртви и през войната загубих всичко. Но баща ми, Чарлз Ейвъри, бе свързан с ку-клукс-клан. Трябваше да се махна от Юга, преди да ме обвинят и арестуват за съучастничество в неговите дела. Нямам нищо общо с това, Франк, но се съмнявам, че ще успея да убедя властите. Реших, че в Колорадо ще бъда в безопасност и ще мога да започна отначало. Не е ли непочтено от моя страна, че чак сега ти го казвам? Сигурно много съм те разочаровала.

— Съвсем не. Сигурно си се чувствала ужасно. Радвам се, че си дошла тук. Не се тревожи. Тук никой няма да ти навреди.

Джини разбра, че той бе паднал в капана й.

— Благодаря ти, Франк. Късно е вече, трябва да се прибирам.

— Ще бъдеш ли на работа в понеделник в осем?

— Да, обещавам. Няма да съжаляваш, че си ме наел.

— О, убеден съм в това.

Щом стигнаха до пансиона, Джини му пожела „лека нощ“ и му позволи да я целуне по бузата. Сетне влезе в стаята, като тревожно си мислеше какво ли предизвикателство ще й донесе утрешният ден. Съзнаваше, че май прекалено рано започна тази игра, но връщане назад нямаше. „Стоун, любов моя, къде си? Имам нужда от теб.“