Среднощни тайни

ПЪРВА ГЛАВА

Дванайсет дни по-късно помътените очи на Вирджиния Ан Марстън оглеждаха многолюдния и оживен район по западния бряг на река Огийчи, където бе разположен временният лагер. Джини забеляза, че жените се събират на едно открито място, за да получат инструкции. Повечето от тях се смееха и шегуваха помежду си, сякаш бяха близки приятелки. Джини си припомни, че престоят им тук имаше за цел да се опознаят и сближат, а през това време мъжете се събираха за редовната подготовка.

— Мис Ейвъри! — пронизителният глас на Стив Кар я сепна в мислите й. Той я дръпна за ръката и тя го погледна. — Нуждая се от вниманието ви, а не само от вашето присъствие. Нямаме много време за губене.

Лицето на Джини почервеня и тя се почувства засрамена. Не беше усетила кога водачът се бе появил и започнал урока си.

— Простете ми, сър, това няма да се повтори — рече му тя. Очите му бяха тъмнокафяви, почти черни, като дългата му до раменете коса. Тя прогони споходилите я мисли и насочи вниманието си към него.

— Добре. Та както казвах, дами, първо да се запознаем. Ще живеете и ще работите като едно голямо семейство за доста дълго време, така че най-добре е още отсега да се сприятелите. Някои от вас вече се познават, други се срамуват да се запознаят, а и днес сутринта пристигнаха нови хора.

Джини за миг почувства, че погледите на всички са вперени в нея.

— Понякога ще работите сами или със семействата си, друг път — в групи. Послушанието и взаимопомощта са задължителна част от пътуването, никога не бива да допускате между вас да застават лични дрязги и неприязън. Казвам се Стив Кар, аз съм вашият водач, скаут, предводител и началник — наричайте ме, както щете. Но аз ще се разпореждам по време на това пътуване. Ако не можете да ми се подчинявате без колебание, тогава по-добре не идвайте. Ако ли пък дойдете и по пътя започнете да създавате проблеми, ще бъдете зарязани тутакси. Това може да звучи жестоко, но е за доброто на всички ви. Ясно ли е?

Джини гледаше как черните очи се местят от жена на жена, проследявайки погледа на всяка и кимаха в знак на съгласие.

Съжали, че си е позволила да се засрами заради една невинна забележка и когато погледът му падна върху нея, каза:

— Ще се подчинявам на заповедите ви, мистър Кар. Името ми е Ана Ейвъри. Аз съм дъщеря на Чарлз Ейвъри. Баща ми и аз се местим от Савана в Тексас. — Джини забеляза, че пронизващият поглед на Стив се впива в нея, сякаш се опитваше да проникне зад завесата на измамата, или може би в нея се обаждаше вината, че мами околните, по-голямата част от които изглеждаха съвсем добросърдечни.

— За да тръгнем колкото се може по-скоро, дами, идвайте на време за подготовката — всяка сутрин и следобед. Ще започваме точно в девет, по обед ще ви давам двучасова почивка, за да нагледате децата си, после отново ще работим до пет и ще прекратяваме, за да можете да сготвите вечеря, да отметнете домакинската работа и да сложите децата да спят. Обучението, което ви предстои да преминете, ще се движи в бързи темпове. И ще е трудно. Всички до една ще се изморявате, особено в началото. Някои може и да се поразсърдят, когато се позабавят с храненето на малките. Но не позволявайте на умората и изтощението да ви надвият. Когато обучението приключи, ще можете да се грижите за вашите хора и за фургона, в случай че нещо се случи с вашия съпруг… или баща — добави той, хвърляйки кос поглед на единствената неомъжена персона. — Тръгнем ли, ще имате възможност да практикувате наученото, за да не го забравите. Понякога ще се налага мъжете да отдъхнат, или да продължат напред за дивеч, или да насекат дърва за огъня и тогава вие ще се управлявате впряга във фургона и лагера. — Стив отново огледа жените една по една, за да се увери, че го слушат внимателно.

— Днес ще се научите да впрягате коне и да се грижите за фургона, за да не се развали по пътя. Невинаги ще можете да се возите, затова всекидневно ще се упражняваме, за да подобрим умението, силата и издръжливостта ви. Днес следобед ще започнем с ходене на една миля.

— Да ходим цяла мила? След работа? — оплака се Мати Епс.

— Да, и утре също. На всеки два дни ще увеличаваме разстоянието с по една миля. Когато приключим подготовката, ще можете да вървите цели пет мили, преди да се наложи да починете на фургона. Когато върху него са натоварени покъщнината и децата, а почвата отдолу е мека, мулетата не ще могат да издържат тежестта ви. Ако не се грижите за вашите животни, те няма да стигнат далеч. Отнасяйте се с тях като с членове на семейството, в някои случаи и по-добре. Нерядко животът ви ще зависи от тях.

— А защо да не използваме волове, мистър Кар? — попита Ели. — Те пасат трева, не се хранят с овес и по-късно бихме могли да ги изядем. Защо точно мулета?

— Мулетата изминават дневно пет мили повече от воловете, мисис Дейвис — обясни Стив. — Всеки три дни с магарешки впряг ще скъсяват пътуването ви с един ден в сравнение с волския. Онова, което сте похарчили за овес, ще е по-малко от парите, дадени за припаси за вас, през по-дългия път. Не можете да се храните с мулетата, освен ако не сте закъсали, но те са по-лесни за впрягане и управление и също стават за оран. Освен това бандитите ще са далеч по-изкушени да отмъкнат някой тлъст, охранен вол, вместо жилестото ви муле.

Стив се ухили и жените последваха примера му. Малко хумор, за да намали напрежението, реши Джини. Звучеше образовано и имаше добри обноски, макар в началото да й се бе сопнал.

— И какво ще трябва да научим всички ние? — запита Мати Епс.

— Да управлявате фургона: ще се научите да го контролирате и да маневрирате с него, да поддържате необходимата дистанция, да пресичате реки, да излизате от калта, да заменяте счупените колела, да успокоявате впряга при буря и да се защитавате — ей такива неща!

— Да се защитаваме ли? От кого? — запита Мати.

— От бандити и негодници, които все още се скитат из онези земи и нападат хората — обясни той. — Ако някоя от вас храни бебе, нека каже, за да мога да я пусна по-рано.

Внимавайте, отбеляза наум Джини, впечатлена от това как бе сменил темата преди малко, може би за да не ги плаши.

— Та има ли някоя от вас, дами, която вече знае как се впрягат животни?

Джини видя, че три или четири жени вдигнаха ръце. Почувства облекчение, че не е единствената новачка в лагера.

— А колко могат да яздят кон?

Всички с изключение на четири вдигнаха ръце, а Вирджиния Ан Марстън се почувства горда, че е опитна ездачка. Зачуди се дали да признае, че може да язди западняшки — обкрачила седлото, но сетне се отказа, смятайки че разликата от страничното английско седло не ще да е голяма.

— А колко могат да стрелят с пушка?

За Джини не остана скрита усмивката на водача, когато всички вдигнаха ръце, ала нещо не беше наред по ухилените им лица. Не се ли усмихваха насила?

— Има ли някоя да носи дете? — той почака малко и настоя. — Говорете истината. Не искам вашият живот или този на бебето да бъде изложен на опасност. Както вече ви казах, чака ни здрава работа и натоварване — нито една от жените не отговори и Стив продължи. — Има ли някоя от вас някакъв недъг, който би й попречил да се подготвя?

— Имам изкривен глезен — рече Луси Ийвс, вдигнала ръка. — Но рядко ми създава проблеми.

Стив погледна към леко извития глезен под повдигнатата рокля.

— Гледай да ме предупредиш, ако се обади.

— Да, сър — отвърна с ведра усмивка Луси.

— Някакви въпроси или коментари, преди да започнем? — Стив отново огледа кръга жени. Не го интересуваше дали им е симпатичен, просто щеше да си свърши работата и да им даде най-доброто, на което е способен. Веднага щом разкрие престъпника, който преследваше, щеше да предаде групата на истинския водач на кервани, който ги чакаше близо до западните покрайнини на Джорджия. — А сега да преминем към устройството на фургона и грижите по поддръжката му — започна той инструктажа си. — Джеф Ийвс, мъжът на Луси, ни преотстъпи своя фургон за днешния урок. Съберете се там — той посочи с ръка.

Стив погледна към хубавицата, която от първия миг му бе хванала окото.

— Не мисля, че ще е удачно да пътувате в тази красива рокля, мис Ейвъри — отбеляза той. А после добави към останалите: — Най-добре ще е да носите старите си дрехи, дами, а не тоалети, които можете да похабите. Ако пък имате панталони, ще ви е по-удобно да се придвижвате. Не се старайте да изглеждате модерни по време на урока — всички ние ще бъдем твърде уморени, за да го забележим. А сега да вървим — той махна с ръка, сякаш подкарваше стадо.

Всички се насочиха към фургона на Луси Ийвс, ала Стив спря хубавицата и добави:

— Защо не се преоблечете? Ще ми бъде мъчно да видя изцапана тази чудесна рокля. Ако побързате, едва ли ще ни накарате да ви чакаме — той се обърна и застигна останалите жени, които бяха наблюдавали сцената с интерес.

Джини проследи с поглед отдалечаващите се жени и после се затича към фургона на Ейвъри, където беше багажът й. Забележките му я бяха ужилили. Тя се зарови в багажа, търсейки нещо по-скромно от лъскавата рокля, която си бе сложила. Докато се обличаше тази сутрин в града, дори не бе предполагала какво ще представляват уроците. Тя побърза да свали зелената пола и блузата и след като дръпна перденцето, се преоблече. Докато закопчаваше трескаво последните копчета, за да „не ги накара да чакат“, тя кипеше вътрешно. Ако това беше комплимент за тоалета ми, той дойде през задната врата! Майка й обичаше да казва: „Хубава ли се направиш, хубава ще бъдеш“. Ала изглежда това не беше в сила за водача им. Тя с яд си помисли, че 24 март 1867 година едва ли ще бъде приятен ден, ако той продължи да се държи така критично с нея.

Когато Джини се присъедини към групата, Стив я огледа така, сякаш искаше да попита: „Това ли са ти най-старите дрехи?“ Тя обаче размени усмивки с Луси Ийвс и Ели Дейвис, без да му обръща внимание.

— А сега, дами, можем да започваме — Стив посочваше една след друга отделните части на фургона и обясняваше за какво служат.

Джини продължи да оглежда обидено водача, подразнена от нахаканото му държане. Той беше застанал на коляно, сочейки с ръка дъното на фургона, и обясняваше подробно конструкцията. Гласът му бе като леко развълнувана вода. Нищо не можеше да прочете по лицето му. Справяше се със задачата си с лекота, но Джини забеляза, че мислите му са някъде другаде. Погледът й се плъзна по лицето му, без да забележи бръчка или следа от белег. Брадата му бе на не повече от един ден, но му придаваше не неугледен и занемарен, а по-скоро тайнствен и загадъчен вид. Косата му бе черна и блестяща като гарваново перо на слънцето. Спомни си, че той беше висок — над шест фута. Очите й се плъзнаха надолу по широките му плещи, от които лъхаше сила, и плътно опънатата дочена риза, която се издуваше, когато движеше ръцете си, за да посочва отделните части на фургона.

Стори й се странно, че в кобурите му са затъкнати два револвера, макар да се намираха в лагер и толкова близо до цивилизацията. Още по-чудно й се видя, че кобурите бяха привързани с връзки за мускулестите му бедра по начин, познат й от снимките на известни каубои и стрелци. Оръжията, с красиво издълбани на дръжките инициали „S.C.“ и затъкнати в ръчно везани кобури, му прилягаха почти толкова, колкото и мургавата кожа. Без съмнение те представляваха неразделна част от образа му, също както и пъхнатият в калъф нож, завързан за левия крак — всичко това говореше, че пред нея стои мъж, опитен в изкуството да се защитава. Запита се какво ли прави този мъж, когато не предвожда кервани на Запад, дали е женен, има ли си приятелка. Уверена бе, че той крие доста тайни. Едно обаче беше несъмнено — с подобен учител щеше да й е трудно да се съсредоточи.

Стив бе привикнал едновременно да говори и върши няколко различни неща, така че вече бе разбрал, че красавицата го разглежда внимателно и отново не слуша. Почти бе готов да й направи забележка, но усети че вниманието й му е приятно. Щеше да бъде изненадан, ако тя издържи подготвителния период: най-вероятно до два дни ще моли баща си да останат в цивилизованата Савана. Без съмнение Ана е била разглезена, нафукана и богата южнячка, преди Северът да предизвика Юга и по всичко изглежда, че войната малко я бе променила. От кратките си наблюдения Чарлз Ейвъри не му бе заприличал на онези южняшки пораженци, които бързаха да се слеят със северняците. Той самият никога нямаше да забрави или прости онова, които янките му бяха сторили в един затвор, след като го плениха при Шайлох. Сигурно трябва да е бил глупак, че се захвана с тази война, която въобще не го интересуваше.

Но предстоящата мисия не беше като нищо друго. Да разкриеш хитреца или тайната група, която използваше кервана като маскировка, за да прехвърля откраднати скъпоценности на определен човек на Запад, не беше никак безинтересно, по-лошо бе, че се налагаше да мами всичките тези чудесни хора. Но така повеляваха заповедите му. По един или друг начин той трябваше да разкрие заговора и да спре доставката преди да е стигнала местоназначението си. Не бива да позволява пратката да бъде заменена за оръжие и амуниции за Червената магнолия — банда в Невидимата империя, страховитите Ку-клукс-клан — които щяха да ги използват за злокобните си планове. Водачът на тайната група бе изключително хитър. Той знаеше че скъпоценните камъни за разлика от златните кюлчета няма да предизвикват дълбоки следи от колелата и че камъните могат да бъдат скрити на много и различни места във фургона и багажа. Негова задача бе да открие тайника на съкровището и да залови престъпниците.

За да отвлече мислите си от мис Ана Ейвъри, Стив се загледа в нежната червенокоса Ръби Емерсън, която поглъщаше всяка произнесена от него дума. Млада майка на две бебета, едното от които само на няколко месеца, а другото — на малко повече от година — тя очевидно щеше да срещне затруднения по време на предстоящата подготовка. Но в очите й се таеше решителност. Това му харесваше и будеше уважението му, а малко бяха онези хора, които можеха да предизвикат в него подобни чувства. Готов бе да стори каквото е необходимо, за да опознае час по-скоро тези хора и да приключи мисията си и да се заеме със следващото предизвикателство.

Вниманието на Джини бе привлечено от пронизителен детски плач, но в този момент водачът застана пред нея и произнесе заетото от приятелката й име с рязък глас. Изненадана, тя подскочи и вдигна очи към навъсеното му лице.

— Мис Ейвъри, ако не слушате, нищо няма да научите — произнесе той с глас, който целеше да я стресне и сплаши.

Непривикнала с новото си име, тя не съумя да реагира веднага. Не обичаше да й се карат като на непослушно дете. Двамата размениха предизвикателни погледи за миг, а сетне мислите й се проясниха.

— Съжалявам, мистър Кар, но чух детски вик. Погледнах, за да се уверя че всичко е наред.

— Децата викат дори когато си играят, мис Ейвъри, а и предполагам, че бащите им ги наглеждат, както бе уговорено.

— Да, сър — кимна тя, за да приключи разговора. Останалите жени ги гледаха мълчаливо. Джини реши, че в добавка водачът е арогантен, груб и недодялан.

Сякаш прочел мрачните й мисли, той добави:

— Защо не ми помогнете, за да покажа как се смазват осите? Така поне умът ви ще е там, където трябва да бъде.

— С удоволствие — отвърна тя, стараейки се да прикрие срама и раздразнението си. Джини забеляза, че само едно момиче — чернокосата хубавица на име Кати Кинг — намираше ситуацията за забавна.

— Ще ни трябва кутията с грес, която е отзад — рече й той, сякаш за да й намекне, че не смята да я донася лично.

Джини си проби път през наобиколилите ги жени. Луси, Ели и Ръби й отправиха окуражителни усмивки. Тя откачи кутията от един пирон и се върна при вече ухиления учител, чието лице победоносно светеше.

— И сега какво? — попита тя, без да отвръща на усмивката.

Стив пое кутията, пълна със смес от катран и животинска мазнина, вдигна капака и показа върху най-близката ос как се нанася греста.

— А сега опитайте на другите три колела.

Джини се постара да повтори действията му. Жените я последваха от колело на колело, проследявайки опитите й. На последното си позволи да попита потъналия в мълчание Стив дали се справя добре.

— Нелошо за начинаещ, но с още тренировки ще се усъвършенствате. Само не бива да се разсейвате и да пропускате някое колело. Направите ли го, проблемите не ви мърдат — той се извърна и каза на другите, че е време за почивка. — Но не забравяйте да сте точно в два тук, дами.

Джини бе толкова изненадана и обидена, че изпусна капака и изцапа полата си. Не разбираше защо се заяжда с нея, може би нещо друго бе развалило настроението му. Когато видя какво е сторила, тя въздъхна ядно. После се зарече да не позволява така лесно да я ядосват.

— Вероятно роклята за нищо няма да става — отбеляза Стив, — но нали ви предупредих да носите стари дрехи.

— Това са най-старите ми дрехи — отвърна тя с леден тон и поглед, за да го накара да млъкне.

— Тогава вие сте невероятна късметлийка, мис Ейвъри. Другите едва ли имат това щастие. Надявам се да не събудите завистта им с красивата си външност и хубавите дрехи.

„Странен начин да правиш комплимент на една дама, която току-що си унизил.“

— Ще направя всичко възможно да се държа както подобава, сър — отвърна тя, без да крие сарказма си. — Не е необходимо да сте толкова груб и зъл. Никога не бива да допускате вашата лична неприязън да се смесва с работата, заради която сте тук — май така го казахте одеве. Като наш водач, включително и мой, можете да се придържате към този съвет и да се държите вежливо.

Зъбите му блеснаха в отговор.

— Не съм тук за да се държа вежливо, а за да ви отведа на Запад. Ако си позволя да се разсмивам или отпускам като вас тази сутрин, някой може да бъде убит. Разсейването и слабостта са опасни. Плаща ми се, за да ви наглеждам всички — а това означава и вас — та да пристигнете живи и в безопасност. И аз ще го сторя, каквото и да ми струва, дори ако трябва да бъда „груб и зъл“. Не мога да си позволя да се държа приятелски с хора, за които отговарям. Направя ли го, ще се намерят такива, които да се възползват, може би дори да се разбунтуват. Уверен съм, че очарователна госпожица като вас ще си намери достатъчно приятели и едва ли би се нуждала от мен. Ще се видим по-късно.

Докато той се отдалечаваше, Джини се запита дали думите му се отнасяха само до нея, или имаше предвид нещо друго. Надяваше се, че не я е избрал като пример за това, какво би се случило с някой, който не се подчинява. Стигаха й обидите, които бе преглътнала досега.

„И какво от това, че отговаря за безопасността на осемдесет и четири души и има неприятната задача да подготви петнадесет жени? — кипеше тя. — Сам си го е избрал, така че поне може да бъде вежлив и мил.“

Ала веднага, щом си го помисли, Джини осъзна сериозността на работата му. Може би важничеше малко повече от необходимото и прекалено често настояваше за внимание, дисциплина и сътрудничество. И в миналото бе имала подобни учители и с поведението си те успяваха да запазят в класа послушание и ред.

Пък и честно да си признае, тя го беше предизвикала, макар и неволно. Не беше обърнала необходимото внимание, нито пък възприела урока така, както го заслужаваше. Може би в държанието й се бе доловило известно превъзходство. Не мислеше, че е по-добра от който и да било тук. В интерес на истината този навъсен водач би бил изненадан, ако му разкаже какво е преживяла досега.

Джини замислено отри петното от грес. Не само че се размаза, но остана и по ръката й. Тя притвори кутията и се насочи към фургона, който споделяше с Чарлз Ейвъри, представящ се за неин баща. Чарлз бе отишъл в града, за да потърси някого и щеше да се върне едва след три-четири дни. Хубаво, защото така щеше да е сама, с по-малко домакинска работа, а и той нямаше да е тук, докато привикне с първите трудности.

Тя обви омазнената си ръка с една носна кърпа и приседна във фургона да похапне малко пилешко и бисквити. Останалите жени сновяха около семействата си, почистваха или готвеха. Тя не изпитваше някаква определена вина от това, че не е така натоварена като тях, или пък че разполага с повече време за отдих между тренировките. Те бяха щастливките — те знаеха как да готвят навън. Тя бе помагала близо седмица на Марта — сестрата на Чарлз, но през цялото време бе готвила на печка. Разглеждаше тиганите, окачени във фургона, сякаш бяха врагове, готови да я нападнат. Налагаше се да поглежда как се справят другите жени, поне докато бяха тук — в лагера. Би могла да си представи как щеше да се забавлява с невежеството й Стив Кар и бе готова на всичко да прикрие от него този факт.

Джини смени полата си и се отправи към реката, за да изпере петното и да отмие греста от ръката си. Тя коленичи на един голям, плосък камък и се зае да трие пръстите си. Комбинацията от животинска мас и катран се оказа необичайно упорита и се съпротивляваше на усилията й да я отмие. Вместо да изчезне, петното постепенно засегна и чистите участъци, та цапаницата стана пълна. Какво ли да…

— Използвайте това — предложи й Стив, застанал над нея.

Джини подскочи от изненада.

— Движите се тихо като падащо перо. Какво е това? — попита тя, поглеждайки металната кутия, която той държеше.

— Керосин, той ще разтвори мазнината. Само не го доближавайте до огъня, докато не го измиете, иначе ще пламнете като факла. А и не забравяйте да си сложите малко крем след това — сместа е доста неприятна за кожата.

Тя прие с благодарност шишето с остро миришещата, запалителна течност, чудейки се откъде ли е разбрал какво прави и защо се държи така сърдечно. Разтърка течността по ръката си и с радост установи, че тя разтворя катрана. Както й бяха казали, когато приключи, изми ръцете си с вода и сапун.

Стив беше решил, че не бива да се държи прекалено грубо с Ана Ейвъри, ако иска да научи нещо повече от нея — например, дали тя и баща й не са издирваните от него субекти. Очевидно не беше запозната с домашната работа, иначе щеше да знае, че газта премахва петната от катран. Значи не се лъжеше относно произхода й. Когато я видя да вдига полата си, за да я полее с керосин, той побърза да я предупреди:

— Цветовете на това място също ще избелеят и платът ще изтънее.

— По-добре изтъняла и побледняла, отколкото с това черно петно. Така не бих могла да я нося никога — тя не поглеждаше към него, когато добави: — Най-вече ще си имам стара и захабена дреха, която да нося по време на урок, за да ви доставя удоволствие.

Не беше изненадана, че Стив пропусна да отвърне на последната й забележка, но странното бе, че не си тръгна. Усещаше погледът му впит в нея, докато търкаше усилено. Почувства, че се изчервява и разтреперва, въпреки активните движения. Когато най-сетне свърши и видя, че съветът му е бил от полза, тя изми шишето и му го подаде обратно. После вдигна полата и промърмори:

— Съсипах я, но нищо. Все пак — благодаря за помощта.

— Винаги, когато мога, мис Ейвъри.

Надигайки се, за да си тръгне, тя го погледна и запита:

— Не закъснявам за урок, нали? Не сте дошли, за да ми се карате?

— Не, имате още половин час. Ядохте ли?

Тя се върна при скупчените й вещи.

— Както си бях изцапана. — Той се засмя, тя вдигна очи към него и добави: — Увих си ръката в парцал, за да не попадне чернилката по храната.

— Не ви видях да палите огън за обяда.

— Ядох каквото намерих.

— Вчера баща ви яде с Джеймс и Мери Уигинс, преди да отиде за вас.

— Да, бях в града при моята… леля, сестрата на баща ми, изчаквах да се подготвите за урока на жените.

— Последно сбогом, а? Тук по-добре ли се чувствате?

— Не зная, никога досега не съм пътувала, та да правя сравнение. Татко настоя да остана там, докато са заети мъжете.

— Сигурно е имал възможност да си намери добри приятели. Хората тук се опознават бързо. Баща ви имаше доста добри възможности, хапвайки ту с едни, ту с други семейства.

Джини се питаше какво ли се крие зад този разпит. И не беше ли странно подобно любопитство за човек, който даваше вид на самотник, затворен в себе си?

Стив се загледа с интерес в бързата смяна на емоции по нежното й лице. Имаше красиви зеленикаво-кафяви очи с дълги мигли. Косата й беше светлокестенява, със златисти къдрици. Беше не по-висока от пет и половина фута и чудесно сложена. Трябваше да признае, че притежава една от най-приятните и топли усмивки, които бе виждал. Гласът й бе нежен, говореше възпитано и очевидно бе добре образована, фина дама. Стив намръщи вежди, почувствал горчиво пробождане в сърцето.

— Чувате ли ме, мис Ейвъри?

Не й убягна внезапната острота в гласа му.

— Да, всяка дума. Не знаех, че очаквате отговор. Баща ми е доста общителен и открит човек. И тъй като е бил тук сам, съвсем естествено е да се сприятели с останалите. Надявам се, че не намирате нищо осъдително във факта, че са го поканили да вечеря с тях.

Стив трябваше да остави помежду им дистанция.

— Разбира се, че не.

— Тогава на коя от забележките ви бихте искали да отговоря?

— Просто поддържах разговора и в един миг си помислих, че отново не ме чувате.

— Не ме бива много по приказките, мистър Кар. Простете ми, но и аз си имам проблеми.

„Какво значи това — че аз и онова, което говоря, не сме важни за госпожица като теб?“

— Когато излезем на разходка днес следобед, съветвам ви да покриете главицата си с някоя по-широка шапка. А поемем ли на път, винаги покривайте лицето и ръцете си. Едва ли бихте желали слънцето да покрие тази бледа, нежна кожа с мехури и кафеникави бръчки.

Тя не смееше да го погледне.

— Ще се вслушам в съвета ви, благодаря.

— Е, тогава да се връщаме в лагера.

— Тръгвам, сър. Само да отнеса дрехите и ще ви последвам.

— Мис Ейвъри…?

Тя спря и се обърна към него. Стив не беше помръднал.

— Да?

— Проявявайте нужното внимание, не само днес, но и през цялото време на обучението. Не ми е приятно да ви гълча като малко дете или да ви засрамвам пред другите. Това пробужда неприятни чувства.

Усмивката на Джини изчезна. Нежният начин, по който произнесе името й, я бе накарал да мисли, че ще последва извинение.

— Да, мистър Кар, това пробужда неприятни чувства и може да създаде напрежение в лагера. Обещавам ви, че занапред няма да се съсредоточавам върху нищо друго освен уроците. Не ми е приятно да ме унижават за дребни и незначителни пропуски.

— Дори дребните грешки могат да ви погубят.

— Убедена съм, че ще научите както мен, така и всички останали как да избягват това.

— Радвам се, че имате доверие в мен, мис Ейвъри.

— Ако не притежавахте опит, мистър Кар, едва ли щяха да ви наемат. А сега простете, но трябва да бързам, инак може отново да си имам неприятности с шефа.

— Покажете най-доброто от себе си днес и аз няма да спестя похвалите си — той махна с ръка и тя се приготви да тръгне. Поспря за миг, но не се обърна и не отговори. Той проследи отдалечаващата се девойка.

Джини просна мократа си пола да изсъхне.

„Това, което ти липсва, е такт, Стив Кар. Очевидно не си имал често възможност да го използваш.“

Тя се замисли за водача. Беше различен от мъжете, които бе срещала досега, както джентълмени, така и негодници. Стив Кар беше смес от двата вида и очевидно използваше само онези свои черти, които му изнасяха в съответния момент. Може би го правеше, за да обърква хората и да ги държи на разстояние от себе си. Или пък си играеше с нея заради някакво перверзно удоволствие да я гледа как се измъчва.

Хрумна й, че може би реагира прекалено агресивно на държанието му заради тайната, която крие. Но нищо не можеше да стори с напрежението и нервността, които будеше в нея погледът му. Имаше нещо в предизвикателното му поведение, което я караше да бъде нащрек. Струваше й се, че той е готов да убие човек в миг и никога да не съжалява за смъртоносните си действия. Интересно, дали причина за това бе войната? Дългите години, в които е трябвало почти ежедневно да се защитава? Може би е изгубил всичко и всички, които обича, и сега с изключение на гордостта, нищо друго няма значение за него?

„Мисли само за работата, Джини. Нямаш време за романс и игри, особено с него. Движи се бързо, инак ще го предизвикаш за нова атака.“

Тя излезе от фургона, за да се присъедини към другите.