Среднощни тайни

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Джини се пробуди от звуците на животни — мулешки рев, конско цвилене, кудкудякане на кокошки, кравешко мучене и птичи песни — а също и гласове и смях на хора. Миришеше на закуска — полуготова или вече приготвена, най-вече на изпечен бекон, шунка и кафе. Тя сбърчи нос, когато подуши миризмата на размазания по тялото й мехлем, изпълваща вътрешността на фургона. Тялото й болезнено се съпротивляваше на всяко движение. Още преди да се надигне, Ели почука на задния вход, за да провери дали приятелката й не се е събудила. Джини вдигна пердето толкова, че да може да надникне навън и рече, докато ставаше мъчително.

— И тебе ли те боли всичко тази сутрин, Ели?

Добрата жена не искаше да казва, че е привикнала на тежка работа и непрестанни натоварвания повече от изнежената си приятелка.

— Боли ме и съм схваната, но засега се справям добре. Имаш ли от мехлема?

— Да и го използвах, преди да си легна. Мистър Кар ми каза, че ще намали болките и аз съм сигурна, че е помогнал. А също и раздвижването.

Ели се усмихна и кимна.

— Ще ти оставя от закуската. Ела, когато се облечеш. Ние почти сме готови.

— Благодаря, Ели, не знаеш колко ми помагаш с грижите си.

Брюнетката се усмихна отново.

— Да, знам. Ще се видим скоро — Ели се зачуди дали да каже на Ана, че баща й им бе платил, за да й помагат, докато той е в града, сетне реши, че и така щеше да го върши, защото харесваше тази прекрасна млада жена. Пък и Ана можеше да се притесни, когато научи, че баща й не е бил сигурен дали ще се справи сама.

Джини спусна пердето и отметна завивките. Изми лицето и ръцете си в легена и се преоблече. Придържайки се към съвета на Стив, тя привърза дългата си коса на плитка. Но не можа да я прибере напълно от лицето си, поради изобилието на кичури и къдрици.

Джини спусна плотовете от двете страни на фургона. След като проми устата си с ментова вода, тя изхвърли съдържанието на легена и кофата. Изпразни фенера и прибра на сигурно място запалителната течност, както я бяха посъветвали. Провери дали багажът е здраво закрепен за днешните тренировки. След като спусна задната врата, тя слезе от фургона и се отправи към мястото, определено за тоалетна, а после се присъедини към Ели Дейвис и семейството й.

— Добро утро, Стюарт — поздрави тя и после заговори децата. — Още един хубав ден да си играете, докато ние си смъкваме кожата от ръцете.

Всички се засмяха на комичното изражение, което Джини направи нарочно с последното изречение.

— Как ми се иска да избягам и да си играя на кукли с вас — прошепна тя на момичетата.

— Добре ще се позабавляваме, мис Ана, мама ни е направила няколко чудесни кукли.

— А ние отиваме на риба — добавиха двете момчета.

— Ще ги изкормим и почистим, докато вие с мама свършите, та да ги сготви — заяви най-големият.

— Ако ни остане време, докато сме тук, бих искала да ме научите как се лови и почиства рибата — рече Джини. — Бях в пансион за момичета много години и не познавам живота на открито.

По-възрастното момче погледна изненадано Джини. После кимна с готовност.

— Аз ще ви науча, мис Ана. Ще ви бъде забавно. Дори ще слагам червеите на кукичката вместо вас.

— Много вежливо от твоя страна, истински южняшки джентълмен. Но ако не се науча сама да върша всичко, какво ще правя по-нататък, когато не си наблизо?

— Повечето момичета не обичат да държат червеи и да се цапат с тях, но обзалагам се, че вие сте достатъчно смела, за да го правите.

— Надявам се. Може би ще имаме възможност да го узнаем скоро.

— Хайде, деца, гледайте си вашата работа и оставете мис Ана да се храни — обърна се Ели към децата. — Скоро трябва да сме готови за урока.

Четирите деца се засмяха и започнаха да се шегуват с майка си, че трябвало да се готви за урок. Ели разроши косата на най-големия.

— Колкото и да растете, деца, знайте, че винаги ще има по нещо важно да учите.

Джини стигна до извода, че децата често се вслушват в думите на други хора, а не на родителите си.

— Майка ви е права, никога не спирайте да се учите да вършите разни неща.

Децата и Стюарт се качиха във фургона, за да си съберат нещата.

— Това е добър съвет, мис Ейвъри — отбеляза Стив.

Джини се обърна и го погледна, питайки с поглед: „Винаги ли подслушвате другите?“

— Благодаря, сър. Скоро ще сме готови за работа.

— Добре, защото не обичам да започвам късно. Тези може да ви потрябват днес — рече той и й подаде чифт дебели ръкавици за езда. — Макар и да са ви големи ще свършат работа, докато ръцете ви загрубеят достатъчно, за да използвате старите си ръкавици.

Джини прие ръкавиците от скаута. Погледна ги, после погледна и него.

— Благодаря ви, мистър Кар, много мило. Вчера открих, че моите ръкавици са били прекалено тънки. Мислех, че тази сутрин ръцете ми ще са покрити с пришки, но имам само зачервяване и одрасквания.

— Скоро по нежните ви ръчички ще се появят мазоли, но не искам отново да чувствате болка където и да е по тялото, която да ви разсейва. Другите жени използват резервните ръкавици на мъжете си. Жалко, че баща ви не ви е оставил един чифт.

Джини почувства как доброто й настроение отлита при тези думи. Зачуди се дали го бе уплашила, или обидила с примамващото си държание снощи.

— Когато дойде да ме види, ще му поръчам да ми донесе един чифт от града и тогава ще ви върна вашите. А дотогава ще ги пазя.

Стив забеляза как от лицето на момичето изчезна веселата усмивка. Не искаше да я нарани, но, изглежда, че не можеше без това, ако искаше да се научи как да се справя с нея. Кимна и остави двете жени сами.

Джини се намръщи и промърмори на Ели.

— Защо този човек винаги намира някакво неприятно извинение, когато се отнася добре с друг?

— Самотниците са такива, Ана.

— Какво искаш да кажеш?

— Държат се преднамерено грубо, за да не позволяват на другите хора да се сближават прекомерно с тях. Често те са били наранявани в миналото и затова държат хората на дистанция с хладни жестове, за да не пострадат отново.

— Искаш да кажеш, че се държат грубо от желание да се защитават?

— Да. Ако не допусне някой до себе си, няма начин да бъде наранен отново.

— Но това е глупаво и погрешно. Да си самотен също е много неприятно.

— Така е, но не и за човек, който изпитва болка.

— А защо мислиш, че човек като Стив Кар изпитва болка?

— Не зная. Всичко е възможно. Може би нещо от войната. Мисля, че е хлътнал по теб и това го прави нервен.

Джини си спомни, че Луси бе изказала подобно предположение и се зачуди дали не са прави. Погледна към скаута, възседнал своя кон. Ами ако това е…

— По-добре яж, преди да ни е повикал — посъветва я Ели. Тя болезнено осъзнаваше, че и другите жени изпитват силен интерес към красивия водач.

— Права си. Ще побързам. Трябва да нахраня мулетата и да ги впрегна, инак отново ще си помисли, че съм немарлива и ще се заяде с мен.

Когато Стив премина край нея, за да събере жените, Джини го спря.

— Забравих да ви благодаря, задето ме посъветвахте за мехлема — рече тя. — Свърши чудесна работа и тази сутрин се чувствам по-добре.

— Дребна работа, мис Ейвъри. Налага се да се грижа за доброто физическо състояние на моите дами. Впрягайте животните и се гответе да тръгвате заедно с другите — той пое и я остави не по-малко объркана от самия него.

Трудно се стига до сърцето ти, Стив Кар. Чудя се защо ли…

Джини запрегна мулетата и ги върза за фургона. Покатери се на седалката, настани се и се приготви за началото на урока. Почти чуваше как поскърцват ставите й. Бонето бе здраво завързано с връвчици под брадичката й и краката й опираха уверено в кутията с инструменти.

Тя се загледа в големите ръкавици, които й бе заел и които бе нахлузила върху нейните по-малки, за уплътнение. Бяха нови, все още не миришеха нито на мъж, нито на ежедневна работа. Неговите ръце бяха големи и силни и тя не би имала нищо против да бъде галена от тях. Не би имала нищо против да го целуне и опознае отблизо. Ако не беше изпълнен с толкова много противоречия, толкова объркан, разстроен! Никога не беше в състояние да предположи в какво настроение е, когато се приближаваше към нея, но може би той също не можеше. Ако Ели и Луси не грешаха за страховете му, това би могло да обясни защо в един миг е кисел, а в следващия нежен.

Но приятелките й можеха и да грешат. Може би той искаше да й намекне, че иска да я учи, а не да бъде преследван от нея. Това нямаше да е проблем, тя не разполагаше дори с време да го прави. Пътищата им щяха да се разделят след около месец, когато приключи пътуването. Не можеше да разбере защо тази мисъл й причинява такава дълбока болка, та те бяха непознати и той се държеше както враждебно, така и мило с нея. Тогава, замисли се тя, защо го харесва?

Ето това бе сърцевината на нейната дилема — твърде много го харесваше, и то прекалено рано. Мразеше дори самата мисъл, че е измъчван от болка, защото знаеше как се чувства човек в подобно състояние. Може би чувстваше общото помежду им и това я привличаше, резултат на прекалено чувствителното й сърце. Но ако можеше да смекчи твърдостта му и да стопли хладината с едно приятелство, не си ли заслужаваше да опита, каквото и да й струва? Ако…

— Да потегляме, дами! — извика Стив, после им махна да тръгват.

Джини прогони измъчващите я мисли и се съсредоточи върху предстоящата задача. Не измина много време и за свое удоволствие установи, че се чувства по-уверено от вчера. Дори равновесието й бе по-добро, а тялото й не протестираше на натоварването както вчера. Беше по-спокойна и по-добре контролираше себе си и впряга.

Поздрави се за придобитите нови умения и независимост. Беше успяла да прикрие тревогите и мъките си, за да не стават достояние на околните. Повечето от спътниците й изглеждаха приятни хора, особено четирите й приятелки. Очакваше я възбуждащо и предизвикателно приключение и тя бе уверена, че ще се справи с него. Колкото до поведението й спрямо тайнствения скаут, реши да мисли за това по-късно.

Стив пришпорваше жребеца си напред и назад покрай кервана от фургони, разпрострял се сред полето. Почти всички, с изключение на две-три от жените, се справяха добре с управлението. Той се надяваше, че и занапред ще са все така прилежни — когато дойде времето на по-тежките уроци. Беше малко неспокоен за своята роля в предстоящата задача, за съдбата на лагера и за начина, по който Ана Ейвъри се бе прокраднала в мислите му. Привикнал бе да се оправя сам, да се грижи за себе си и да стои надалеч от хората. Беше разкъсван между желанието да приключи по-бързо подготовката и да действа бавно до разрешаване на случая.

Ако приключи бързо, отново ще бъде сам и далеч от изкушенията на красавицата. Ще може да се захване със своята лична задача, която бе отложил, за да приеме това важно предизвикателство. Измама, лъжи и хладнокръвно убийство — ненавиждаше ги, както и извършителите им, особено ако жертвата е той.

Трудно беше да се държи като великодушен и приятен скаут и нерядко излизаше извън границите, особено в отношенията си с Ана. Но ако не спечели уважението на тези хора, вярата и приятелството им, не ще научи нищо полезно, което да му помогне да проникне в кръга на „Червената магнолия“.

Нямаше никаква причина да извърши обиск на фургоните и единствената възможност за оглед вече бе използвана вчера. Оставаше да разчита на своя нюх и инстинкта си да открива ключове към загадката. Трябваше да зачести контактите си с мъжете — ще го стори още днес следобед.

Стив поспираше край всеки фургон, за да поговори с водача — да похвали, окуражи, да даде полезен съвет. Повечето от жените отвръщаха с усмивка, разговаряха и сетне му благодаряха, само Мати и мисис Браун бяха намръщени и кимнаха хладно, но поне не го изнервиха с хленченето си. Луиз му каза, че според нея всички са готови за потегляне още на следващия ден, стига Стив да успее да ги запознае и с останалите неща. Кати го погледна с примамлив поглед и измърка нещо в отговор на въпросите му, но той се престори, че не забелязва.

— Някакви проблеми? — запита той Джини, яздейки от лявата й страна.

— Не бих казала, мистър Кар. Как се справям? — попита тя, без да откъсва поглед от фургона на Мери.

— Чудесно. Ако има проблеми, повикайте ме — той продължи в галоп, надявайки се, че тя ще се зачуди защо толкова малко е стоял при нея. Ако има късмет, може да забележи, че при другите се задържа повече. Така ще пробуди в нея любопитство и тревога, а може да я накара да работи по-здраво, за да привлече вниманието му. Повечето жени, мислеше си той, желаят онова, което не могат да притежават, така че Ана сигурно ще бъде предизвикана да се втурне подире му.

Когато Стив премина покрай нея, тя не му обърна внимание. Днес Ана изглеждаше особено привлекателна. Беше привързала косата си, както я бе посъветвал, при това с червена панделка. Дебелата плитка на края се полюшваше при всяко нейно движение. Не смееше да погледне към него, за да не изгуби ритъма и да наруши изискваната дистанция. Съсредоточаването й означаваше, че не иска да го ядоса с още някоя грешка, а следователно имаше смисъл от мръщенето му. Трябваше да признае, че тя се справя добре. Тъмносинята риза и пола, които бе облекла днес, хармонираха с потъмнялата й кожа, а прическата доразкрасяваше лицето й.

Стив даде знак на фургоните да спрат. Приближи се до всяка една от жените и ги предупреди, че започват тренировката за заемане на кръгова позиция. Дори и да бе подразнена от поведението му, Ана не го показваше с нищо. Беше им обяснил преди да тръгнат, че е необходимо всяка вечер керванът да се подрежда в кръг, а понякога и през деня, за да се предпазят от атаките на противника.

Скаутът направи широк кръг с коня си и жените го последваха, или поне се опитаха да го сторят. Той знаеше, че е доста трудно да се изпълни подобна маневра с помощта на поводите, като същевременно се внимава предното колело да не се удари в борда на фургона. Когато някой от впряговете спираше, или излизаше встрани, той се приближаваше, за да помогне. Понякога се налагаше да сграбчи юздите на водещото животно и да го насочи със сила в кръга. Същевременно обясняваше на закъсалите жени как по-добре да държат поводите, за да излязат от затрудненото положение.

— Отпуснете левия повод и придърпайте десния, за да го насочите в правилна посока. Не твърде силно, инак ще извърне глава и ще се противопостави на вашата заповед. Той е водачът, а другите ще го следват. Нямат избор — вързани са един за друг.

Джини беше облекчена, че нейният водач е с белязано ухо и винаги знаеше към кого да насочи усилията си. Всеки път, когато хранеше, поеше или работеше с мулетата си, тя се стараеше да вникне в характера им и да спечели уважението им, за да й се подчиняват. Дотук добре…

Измина известно време, преди повечето от жените да схванат маневрата и да започнат да се справят с нея. Когато Стив закова жребеца си, кръгът, който бе описал, бе почти идеален, при което дясната страна на всеки фургон почти се допираше до лявата на намиращия се и ред него. Впряговете бяха от външната страна на кръга, готови да бъдат разпрегнати и прибрани вътре. Така не оставаше никакъв отвор за нахлуване на нападатели. В случай че се налагаше отбрана, обясни им Стив, мъжете ще се прикрият зад седалките, за да отвърнат на огъня, използвайки за прикритие дървеният корпус.

Той извика на жените да слязат и да се съберат в центъра.

— По време на пътуването ще оставяме около два фургона отвор, през който да минават хората и животните — обясни той. — Двата фургона със зърно, които ще се присъединят към нас в деня на тръгването, ще запълват отвора, преди да си легнем, или в случай на необходимост. Животните ще се вкарват в кръга, за да бъдат защитени от набези на престъпници. Ще спите във или под фургоните си — в зависимост от времето и личните ви предпочитания. Ще готвите от външната страна в близост до фургона, вечер ще оставяте малък огън, за да прогонва дивите животни и да попречи на когото и да било да се промъкне в тъмното. Някакви въпроси преди да повторим маневрата?

— Ако се подреждаме така, как ще стигаме до вещите си, за да си гледаме домакинството? — запита с нахален тон Луиз Джаксън. — Онова, което ни е необходимо по време на пътя, е насъбрано отзад и отвън не може да се достигне. Ще трябва да изнасяме вещите си извън кръга, а после да ги мъкнем обратно. Не можем ли да спрем с гърбове навън? По-лесно ще е, а и така ще си вършим домакинската работа без проблеми. По този начин и впряговете ще са вътре, готови да бъдат разпрегнати.

— Това ще направи нещата по-лесни за вас — жените — започна той. — Но не е достатъчно безопасно, а безопасността е по-важна от домакинската работа. Нападне ли ни някой, мъжете могат да отбраняват себе си и семействата си по-добре от предната част на фургоните. Може би сте забелязали, че бордовете на фургона са достатъчно високи, за да се подават неща под тях, а не да се носят отстрани.

Джини остана доволна от авторитетния начин, по който Стив наложи мнението си пред Луиз, която изглеждаше начумерена от загубата. Зачуди се къде ли ще лагерува той, след като няма фургон, за да го включи в кръга. Вътре, при животните, дали ще има достатъчно място? Или навън, където за един самотник има достатъчно простор и усамотение и където ще може да се защитава срещу всякаква появила се заплаха? Променяйки внезапно насоката на мислите си, тя се изненада от лекотата, с която той контролираше изражението и очите си, можеше да ги направи непроницаеми и замъглени, сурови и хладни или пък нежни и възбуждащи. Изглежда, владееше добре всяка част от живота и тялото си.

— Още въпроси или забележки? — попита той. Жените останаха мълчаливи. — Добре, дами, да тръгваме и да повторим всичко отново.

Около един часа бяха приключили с урока и изяли обяда. Стив обяви с усмивка:

— Ще ви оставя да си починете и да оправите къщната работа за няколко часа, докато мъжете ви са на лов за прясно меса. Сигурен съм, че децата ви се нуждаят от малко внимание от ваша страна, нещо повече от кратко посещение преди лягане. Веднага щом се върна, започваме уроците по стрелба.

Джини седеше на юрган под сянката на едно дърво далеч от шума на лагера. Четеше, докато двете бебета на Ръби Емерсън спяха на сламеника до нея. Беше настояла да наглежда децата, докато майка им переше дрехи на реката. Харесваше веселата червенокоска и знаеше, че тя се нуждае от помощта й. Не разбираше кой знае колко от бебета, но докато спяха, знаеше, че не представляват проблем. Ръби й бе показала как да ги повива, ако се наложи, а хранене засега не предстоеше.

Джини спря четенето и се замисли за тайнствения и привлекателен Стив Кар. Беше я избягвал днес, може би за да се предпази от изкушение или за да прикрие интереса си към нея от другите. Сигурно се страхуваше, че може да допусне някоя грешка, ако си позволи прекалено много да мисли за нея, а вероятно ненавиждаше непривичния за него страх. Може би самоувереният скаут не знаеше как да ухажва жената, която му е хванала окото. Или не знаеше как да се извини за суровото си поведение, желано или не. Може би се бе опитал да го стори, като се държеше вежливо и предлагайки помощта си. Или пък смяташе, че тя просто се държи приятелски и че никога не ще може да спечели жена с положение толкова различно от неговото. Дали да му покаже, че греши? Но защо, след като пътищата им скоро ще се разделят? Не бива да рискува и да се нарани, след като Стив Кар се бе оказал такъв костелив орех.

Джини плъзна поглед към спящите деца, едното кърмаче, а другото вече проходило. Изглеждаха невероятно красиви, с пухкави бузи и блестящи, червени като ягоди коси. Някои ден и тя ще има щастливо семейство като Ръби. Тя…

Мислите й бяха прекъснати от приближаващия се Чарлз Ейвъри. Тя се усмихна, докосна с пръст устните си и посочи спящите деца. Даде му знак да седне до нея. После рече с тих глас:

— Радвам се да те видя. Как вървят работите?

— Точно това смятах да питам — прошепна усмихнато той.

— Дотук добре, само дето непостоянният Стив Кар известно време ми създаваше проблеми. Трябва да призная обаче, че донякъде грешката бе и моя — не винаги успявам да се съсредоточа по време на урок.

Високият, строен мъж отвърна:

— Нищо чудно, мила, след всичко, което си преживяла напоследък и това, което ти предстои. Съжалявам, че те е затруднил — изглежда ми свестен човек.

— Такъв е, но изглежда го заварих в неподходящо време, и то не веднъж.

Чарлз разгледа с любопитство руменината по лицето й и се засмя.

— Аха, така било значи — пошегува се той. — Ти май доста го харесваш. А той?

Джини не се чувстваше неудобно от това, че разговаря за романтичните си чувства, защото Чарлз Ейвъри притежаваше умението да й вдъхва спокойствие.

— Не знам какво чувства и мисли той, татко — двамата тихо се засмяха. — Понякога е мил и сякаш иска да се сприятелим, друг път и хладен, почти груб. Въобще не го разбирам — тя разказа набързо част от случилото се. — Разбираш ли какво искам да кажа? Напълно съм объркана — тя зачака съвета на своя верен и уважаван приятел.

— Бъди с него мила и се старай да му помагаш, Ана. И без това бремето на плещите му не е никак леко — името на починалата му дъщеря с лекота се изтърколи от устата му. Боже, как му липсваха детето и жената. Харесваше това момиче и бе готов на всичко, за да я защити и предпази. — Може би се държи на разстояние от теб, защото те смята за благородничка. Или пък се страхува, че такава фина дама като теб не ще съумее да се справи с подготовката, или да издържи на трудностите по пътя и така ще забави всички и ще обърка нещата.

Джини разбираше добре какво значи за Чарлз приетото от нея име и защо се спира за миг винаги, когато го произнася. Сърцето я болеше за неговата трагична загуба. Очите, които за миг се бяха изпълнили с мъка, бяха най-чистите благородни сини очи, които някога бе виждала. Нямаше никакво съмнение, че той я харесва и че с него е в пълна безопасност.

— Може и да си прав. Той е мил, когато се подчинявам и се уча бързо. Ядосва се, когато се разсейвам.

— Щом иска винаги да си съсредоточена в него — направи го. Това е в твой интерес. Освен това можеш да го използваш по-късно — тя го погледна въпросително и Чарлз поясни: — Опитен водач като него ще е добър скаут и защитник за онова, което трябва скоро да направиш. Ако си съгласна, мога да ти заема пари, за да го наемеш на тази служба.

— Да отида до Колорадо със Стив Кар? — промърмори тя, замислена за всичко онова, което можеше да им се случи по пътя.

— Страхуваш ли се от него? Нали досега не е казал или сторил каквото и да било, което да те кара да мислиш, че е опасен човек, на когото не можеш да се довериш? Ако не се е държал като джентълмен ще го нашибам с камшика.

Джини знаеше защо мъжът пред нея е разстроен и защо лицето му бе зачервено и гневно. Тя разбираше загрижеността му. Успокои го с докосване по ръката, повтаряйки, че Стив не е сторил или изрекъл нищо нередно. „Не, помисли си тя, в смисъла който ти имаш предвид.“

— Да не е посмял! — заяви ядосано Чарлз, стискайки юмруци.

— Сигурна съм, че не би го направил, сър. Просто не исках да го отвличам от задълженията му с грешки, неподчинение и романтични увертюри — Джини се обърна да провери как са децата на Емерсън, които се бяха размърдали от шума. Успокои ги с леко потупване и тихи думи.

Последните няколко изречения наведоха Чарлз Ейвъри на мисълта, че тя е силно увлечена по водача. И тъй като Кар му се струваше свестен човек, не беше кой знае колко разтревожен от избора на Джини. В края на краищата Кар може скоро да й бъде от полза, особено ако измамата й бъде разкрита в Тексас и ако баща й наистина е мъртъв. От разговора между двете момичета преди смъртта на Джоана Чапман той бе научил повече за Вирджиния Марстън и починалата й приятелка, отколкото тя предполагаше.

Би я изпратил до Колорадо и сам, ако не трябваше да се справя със собствените си проблеми. Може би ще го стори, след като ги реши. Във всеки случай ще й обясни къде да го намери, ако възникнат затруднения в Тексас. Но ако той не можеше винаги да е до нея, за да й помогне в труден момент, опитният скаут бе една възможност, пред която не биваше да си затварят очите. Трябва да продължи да я окуражава. Нямаше да е трудно, като се имаше предвид интереса, който Джини проявяваше към него. Нужно бе само и скаутът да е така омагьосан от нея, както изглеждаше и тя от него. Ако наистина е така, тогава Стив ще направи всичко възможно, за да я защити. Чакаше ги дълъг път, разполагаше с предостатъчно време да помогне за сближаването на двамата млади, стига да не промени мнението си за опитния водач.

Когато Джини го погледна отново, Чарлз рече:

— Сигурен съм, Ана, че всичко ще бъде наред — ти си храбра и умна. Знаеш какво трябва да направиш, за да успееш. Заложила си много, но ще вземеш правилните решения, за да постигнеш целите си. Ако въобще научих нещо от войната, то е да върша каквото трябва, за да оцелея, да победя и да бъда щастлив.

— Такива са и моите мечти и цели, мистър… татко — поправи се тя. Преди да продължи, отвърна на усмивката му. — Но понякога се страхувам, че ще се проваля.

— Това е съвсем естествено, Ана, но аз съм сигурен, че няма да се провалиш — увери я той.

— Имаш повече вяра в мен, отколкото аз самата — призна му тя.

— Защото знам, че си силна и смела личност. И ти ще се увериш още преди края на това пътуване.

— Надявам се.

— Сигурен съм — той промени темата. — Марта ти е изпратила вкусна храна и цяло парче изсушен ябълков пай. Оставих ги във фургона, преди да дойда при теб. Имаш ли нужда от нещо друго? Ще бързам за града, за да стигна там преди мръкване. Не бих желал да изкушавам силите на злото.

— Ще внимаваш и ще си отваряш очите, нали? — попита го загрижено тя.

— Разбира се, дете мое, а и съм въоръжен, ако потрябва.

Джини огледа оръжието в ръцете му и се усмихна.

— Имам нужда от ръкавици за езда. Моите са твърде тънки.

— Трябваше да се досетя. Дай ми един твой чифт, за да знам размера и още утре ще ти ги донеса.

— Трябва да наглеждам децата на Ръби, но ще ги намериш на седалката във фургона — тя му разказа, че Стив й заел неговите ръкавици.

Чарлз се ухили доволно.

— Да, сър, истински джентълмен, точно както си мислех. Нещо друго? Не се безпокой за парите, имам достатъчно.

— Само ако ми позволиш да ти ги върна по-късно.

Той се усмихна.

— Дадено. Ще държа сметка, ако настояваш.

— Настоявам. Панталоните ще са ми нужни, когато се качвам на фургона, дългата пола непрестанно се заплита и пречи. Можеш да вземеш зелената пола най-отгоре в сандъка за размер. И обувки — по-здравички. Вземи един стар чифт от лявото отделение на сандъка. Ще ти създам ли прекалено много проблеми? — запита с лека тревога тя. — Кажи ми? Преди да потегля от града, нямах и най-малка представа какво ще ми е нужно по пътя.

— Марта ще ми помогне, ако се затрудня да изпълня молбата ти. Не се безпокой, Ана, не ме затрудняваш никак.

— Благодаря, сър. Не зная какво бих правила без теб.

Чарлз бе трогнат от сълзите, които блеснаха в очите й.

— За мен е радост, че те срещнах, че се запознах с теб и че имам възможността да ти помогна. Откакто дъщеря ми почина, не съм усещал топлината на слънцето в живота си, докато не те срещнах и… знаеш, какво искам да кажа. Благодаря ти — отвърна той и преглътна развълнувано.

— И двамата имахме късмет, че се срещнахме във време, когато изпитвахме нужда.

— Права си, момичето ми. Е — изправи се той, — трябва да тръгвам. Пази се, Ана Ейвъри, до утре.

— Довиждане и благодаря — тя го проследи да изчезва зад дърветата, които я отделяха от лагера. С помощта на Чарлз Ейвъри щеше да й е по-лесно в измамата, макар да изпитваше непосилна мъка от това, че трябва да лъже приятелите си. Както той я бе предупредил, възможно бе някой от тези хора да познава или да е чувал за семейството на баща й, така че не биваше да издава истинската си самоличност пред никого. Колкото до другата измама, не искаше да мисли за нея, докато не му дойде времето.

Малкото момиче се размърда и се пробуди. Джини взе на ръце детето, за да не събуди спящото бебе. Не знаеше доколко едно четиринадесетмесечно дете е в състояние да я разбере, но въпреки това каза:

— Мама пере и скоро ще се върне. Искаш ли… Ана да си поиграе с теб? — тя взе едно ръчно изработена играчка, за да позабавлява детето. Момичето се отпусна и скоро се заигра.

Стив се приближи, наблюдавайки изпълнената с нежност сцена, която пробуди неясни чувства в каменното му сърце. Защо, питаше се той, се държа така студено и незаинтересовано с една жена, която е изпълнена с толкова топлина и привлекателност? Но трябваше — заради мисията и заради собствената му безопасност. Наложи си да потисне завладелите го емоции и да се върне към изпитаната стратегия на атака и отстъпление, атака и отстъпление.

— Наглеждате децата, мис Ейвъри?

Джини погледна през рамо и отвърна:

— Да, сър, докато Ръби пере. Има повече работа от мен, а мъжът й тръгна с вас.

Той се подпря на дървото.

— Защо ме наричате „сър“? — запита я, позволявайки си лека усмивка. — На двадесет и седем съм, вие сте на деветнадесет, така че делят ни само осем години. Това „сър“ ме кара да се чувствам стар.

Отново ли се държеше с нея подкупващо?

— Съжалявам, мистър Кар. Възрастта няма нищо общо с това — просто проявявам уважение към авторитета ви.

— Ах, да, у вас говорят образованието и финото възпитание.

— Така е — отвърна тя, но реши да не продължава, докато не открие в какво настроение е този път. От невъзмутимия тон и изражение не можеше да прецени какво влага в думите си. Спомни си какво им казваше една учителка: „Умната жена винаги знае кога и колко да мълчи с дръзкия мъж.“ Само че проблемът за Вирджиния Марстън се състоеше в това дали може да бъде умна с такъв труден мъж — или напълно объркващ, какъвто бе Стив Кар.

— Чух, че баща ви е идвал да ви навести. Жалко, че се разминах с него. — Стив съжали, че не се е срещнал с Чарлз, за да размени няколко думи, както бе сторил с останалите заподозрени. По време на успешния лов не бе открил нищо.

Джини почувства, че е разсеян.

— Поръчах, както ме посъветвахте, ръкавици и панталон. Татко ще ми ги донесе утре. Когато ги получа, ще ви върна вашите. Разказах на татко за вашата помощ. Той ви похвали.

— И това изненадва ли ви?

Тя се загледа в една играеща си катеричка, преди да отвърне.

— Не, защо да ме изненада?

— Ами, вчера имахме някои… противоречия.

— Само защото се бях разсеяла в неподходящия момент.

Стив я загледа внимателно. Изглежда, тя нарочно избягваше погледа му.

— Значи приемате вината изцяло върху себе си?

— Не, но по-голямата част.

— Тогава сигурно разбирате защо се държах малко грубо с вас?

— До известна степен. — Детето заплака от скука и липса на внимание, или може би бе доловило растящото във въздуха напрежение. Докато се мъчеше да го успокои и утеши, непредсказуемият скаут си тръгна, без да забравяй да й напомни, че урока по стрелба започва след тридесет минути.

Докато дойде редът на Ана, Стив бе изпитал и инструктирал почти всички жени. Обясни, че я е оставил за накрая, тъй като останалите трябвало да се грижат за мъжете и децата си. Беше определил място за стрелбище на около половин миля от лагера, за да не плашат децата. Тъй като големите синове на Ели бяха на дванадесет и четиринадесет и можеха да наглеждат за известно време по-малките, Стюарт Дейвис поведе жените на ходенето на две мили, с което да завършат упражненията си за деня. Стив каза, че когато приключи с обучението на Ана, би могъл той или някой друг от мъжете да поеме с нея.

— Казахте, че можете да зареждате и стреляте с пушка, нали… — започна Стив.

— Да — отвърна тя, осъзнавайки, че двамата са останали сами и никой не ги гледа.

— Покажете.

Джини пое карабината тип „Хенри“ и я огледа.

— Нещо не е наред ли?

— Не, просто проверявам откъде се зарежда — оръжията са различни.

— Стреля с куршуми 44-калибър. Петнадесет зарядна е, със затвори и магазинно зареждане. Някакви въпроси?!

— Не — Джини зареди карабината без никакво затруднение?

— Стреляйте.

Джини се прицели в посочената й цел, опря пушката в рамото си и изстреля един след друг петнадесет куршума.

— Рита като… муле — промърмори тя, уверена че и този път ще си спечели похвалата.

Стив приближи целта, огледа я и сетне се върна.

— Браво, вие сте опитен стрелец — само два пропуска, и то съвсем за малко. Къде сте се научили да стреляте така?

Джини трябваше да измисли нещо.

— Учителите в пансиона смятаха, че младите дами трябва да умеят да се защитават. Все пак сме във война, нали? — всъщност беше се научила, защото в Англия ловът бе обичайно забавление и от възпитаната жена се очакваше да стреля добре.

— Ами револвера? Знаете ли да боравите с него?

— Стреляла съм няколко пъти с по-малки.

Стив извади един от колтовете си и й го подаде, изваждайки патроните.

— Четирийсет и четвърти калибър. Шест изстрела. Ударникът се дърпа след всеки изстрел.

Джини пое револвера. Беше тежък и неудобен, над четири фунта и с деветинчово дуло. Тя зареди оръжието и после го погледна неуверено.

— Как да се прицеля?

— Протегнете напред ръка и стегнете лакътя си. Изравнете цевта с посочената цел и след това стреляйте.

Джини се подчини не без затруднение, заради тежестта на оръжието. Тя натисна спусъка и въздухът се разтресе. Силата на отката дръпна ръката й нагоре и куршумът отлетя встрани.

— Дори не уцелих посоката — промърмори тя и дръпна ударника.

Стив сграбчи китката й и я задържа, докато стреляше повторно.

— По-близо, но все още встрани. Опитайте пак.

След десетина минути и две кутии патрони Джини попадна два пъти в по-голямата цел.

— Две от дванадесет, не е зле — промърмори тя.

— Трябва да се научите да контролирате отката и тежестта на револвера. Едно оръжие не може да ви е от полза, ако не боравите добре с него. Направете го ваш приятел, нека ви е удобно като дланта ви. Не можете да се защитавате, ако не уцелвате, а целите ви ще се движат.

Тя го погледна.

— Не мога да убия когото и да било.

— Ще можете, когато му дойде времето — отвърна Стив, — и дори ще се радвате, че сте оцеляла вие, а не врагът ви. Мислете за това като за отмъщение или справедливост. Някои хора смятат, че за тези неща са способни на всичко.

Джини реши, че става дума за отминалата война и всичко свързано с нея.

— Те грешат. Войната свърши. Сега е мир и ние търсим ново начало. Миналото не може да бъде променено. Отмъщението само поражда нови проблеми за невинните и ги въвлича в неприятности.

Стив отбеляза възможността да понаучи някои неща.

— Онези от ККК не мислят като вас. Разбира се, и те се променят бързо и скоро ще забравят защо са били създадени. Може да станат почти толкова зли, колкото бандите янки, нападащи южняците.

— Не знам много за ку-клукс-клан, само онова, което съм чувала или чела. Но смятам, че е погрешно да се преследват негрите. Повечето от тях са добри и честни хорица, които искат само мир и свобода. Не можете да ги вините заради делата на онези, които са били подлъгани от янките да тероризират и наказват бившите си господари. Знам, че някои от тези банди са съвсем побеснели, че убиват и ограбват всички бели, но това не оправдава действията на клана срещу бившите роби.

— Права сте и аз се възхищавам на ума ви, мис Ейвъри. Да се върнем към нашата задача. Може би проблемът е, че лошо се прицелвате. Имате силни очи, би трябвало добре да виждате всичко. Да опитаме пак.

На Джини й беше приятно от леко прикрития комплимент. Зареди и изстреля още един барабан и този път се справи по-добре — три от шест. Усмихна се от удоволствие, погледна скаута и той потвърди, че става все по-добра.

Стив се облегна на едно дърво, докато Джини продължаваше с тренировката. Изглежда, бе твърдо решена да се усъвършенства и бе завладяна от своя успех. А след като му бе заявила, че не смята да убива когото и да било, той заключи, че се старае заради него. Именно това искаше…

Когато изпразни още една кутия и вече поразяваше целта с четири от шест куршума, той каза:

— За днес стига. До потегляме на път. Уверен съм, че искате час по-скоро да приключите с тренировката и да се заемете с всекидневните си задължения.

— Това означава ли, че взех изпита, учителю? — запита го тя с усмивка.

— Аха. Да вървим, чакат ни две мили.

Поеха по пътя, който бе набелязал по-рано. Стив пое със скорост на движещ се фургон и се стараеше да върви на няколко крачки пред нея. Не поде разговор, защото за днес бе научил достатъчно. Усещаше усамотението им, царящия наоколо покой, нейната привлекателност. Ако не беше достатъчно внимателен, можеше да я сграбчи и да я нацелува тук-там. Може скоро и това да опита, но беше още прекалено рано, за да спечели благоразположението й. Трябваше непрестанно да си го повтаря по време на двете мили.

Джини остана на две крачки зад мъжа. Той не заговори, тя също. Очевидно искаше да вървят в тишина и на разстояние, затова му даде и двете. Пък и беше малко опасно да започва първа тази романтична игра, а и не беше сигурна къде би я извела. По-добре да прекара времето с него приятно, отколкото да предизвика поредното търкане. Напоследък се бе държал мило, сближавайки се все повече с нея, и тя реши да остави нещата така.

Върнаха се в лагера и там се разделиха.

Джини събра нещата си и отиде да се къпе на реката. Откри, че месечното й течение е приключило и това я зарадва. Не след дълго, измита и освежена, тя се присъедини към Ели Дейвис, за да й помогне в приготвянето на рибата, която бяха уловили момчетата. Научи, че Стив е бил поканен да вечеря със Джаксънови и се зачуди как ли ще понесе досадната Луиз и нейния тих съпруг по време на яденето.

Беше намислила да предложи на Стив от храната, която й бе донесъл Чарлз Ейвъри, но сега вече той не се нуждаеше от нея. Две от децата на Ели не харесаха рибата, затова Джини им предложи от пърженото пилешко. Видя, че очите им блеснаха, когато извади от ябълковия пай на мис Ейвъри.

— Изяжте си вечерята и ще получите по едно парче — посъветва тя ентусиазираните деца.

Вирджиния Марстън почувства облекчение и увереност от успеха си със Стив. Нямаше представа, че късно тази нощ й предстои още един поучителен и изумителен урок.