Среднощни тайни

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Куршумът профуча покрай Джини, без да я нарани. Стоун скочи върху разярения мъж и го повали на земята. Войници излязоха от прикритието си и се втурнаха към Франк.

Командващият офицер се обърна към Кинон и каза:

— Арестуван сте за убийството на Клейтън Касиди и за опит за убийство на тези трима души.

— Това е лъжа! Долна измама. Аз съм невинен.

— Всичко чухме, мистър Кинон — рече офицерът на треперещия от страх банкер. — Така че пестете силите си за процеса.

Войниците завързаха и заведоха стенещия Франк при хората му, които вече бяха заловени. Съкрушеният престъпник хвърли последен поглед към жената, която му измени, жената, която обичаше и се бе опитал да убие.

— Стоун, ти си спомняш капитан Андрю Лийч, нали? — рече Мат.

Специалният агент и униформеният офицер се здрависаха и си размениха усмивки.

— Нима мога да забравя човека, който всеки божи ден, години наред ни даваше заповеди. Как си, Анди?

— Добре съм, Стоун, малко съм уморен. Не успях да си почина в Денвър, защото Мат веднага ме докара тук да му помогна. Май, че дойдохме навреме, а?

— Така е. Да се промъкнете и да ги заловите дори без един-единствен изстрел, бива си те, Андрю — похвали го Стоун и се обърна към своята любима. — Джини, това е нашият командващ офицер. Служихме при него, когато ни освободиха от затвора. Той ни научи на много неща и благодарение на своите умения и храброст, успя да запази живота на повечето си войници. Анди, това е мис Вирджиния Ан Марстън, дъщеря на Мат и моя бъдеща съпруга.

Андрю и Джини се ръкуваха се усмихнаха.

— За мен е чест и удоволствие, сър. Благодаря ви, че ни спасихте.

— Приемете моите поздравления — отвърна Анди. — Не съм си и мислил, че такава изискана дама като вас ще се опълчи срещу този долен мошеник. Дано двамата със Стоун бъдете щастливи. Стоун, това означава ли, че ще се оттеглиш от работата си?

Стоун се питаше дали Мат не е възмутен от избора на дъщеря си.

— Да, така смятам. Това беше последната ми мисия. Ще се заема с ранчото. Баща ми има доста земя в Тексас. От години си опитва да ме примами да се прибера вкъщи.

— А може би и тя ти е въздействала? — закачи го Анди.

— Да, сигурно. Имам късмет, че я срещнах.

Мат искаше да разбере всяка една подробност около запознанството на Джини и Стоун, но реши да го направи, когато останат сами.

— Ти си станала една красива жена, Джини, също като майка си. Ако знаеш колко много ми липсваше, момичето ми.

Джини се втурна към баща си и го прегърна. Известно време останаха в нежна и утешаваща прегръдка, докато преживяваха радостта, че отново са заедно. Сърцата им преливаха от любов, почувстваха облекчение, усетиха как се отпускат. Погледнаха се в очите. И двамата бяха готови да се разплачат от вълнение и щастие.

— Изглеждаш чудесно, татко — рече тя, макар че й се виждаше отслабнал. Косата му бе побеляла и по загорялото му небръснато лице се забелязваха малки бръчки. — Толкова се тревожих за теб, когато престана да ми пишеш.

Мат я погали по косата, притисна я до себе си и каза, че й е писал през октомври и в края на февруари.

— Не съм получила нито едно от писмата, татко. Последното писмо, което получих, беше от миналия юли. Първото сигурно се е загубило, а второто вероятно е пристигнало, след като съм напуснала Лондон. От средата на миналия месец съм в Колорадо. Толкова съм щастлива, че те виждам.

Мат подръпна мустака си и рече:

— Вие със Стоун доста ме изненадахте. Не очаквах, че сте се скрили в колибата. Почти през цялото време бяхме по петите на Кинон и когато подслушахме разговора ви, скроихме този план.

— Как така точно днес дойде тук? — попита Стоун.

— Бях в Денвър и обсъждах разработването на мината с моите инвеститори, когато в кантората за земята пристигна телеграма от Кинон. Това ни накара да бъдем по-предпазливи. Разказах на другите, че именно Кинон изследва пробата. И почти веднага след това убиха Клей. Бях убеден, че Кинон е убил Клей и затова реших да видя какво става тук. Срещнах се с Анди, обясних му всичко и го придумах да ми помогне. Когато в неделя сутринта Кинон и бандата му напуснаха града, ние тръгнахме след тях. Реших, че най-добре би било да си разчистя сметките с него на този участък земя, за който той отдавна мечтаеше. Анди се съгласи с плана ми и Кинон захапа въдицата.

— Бог да те благослови, че дойде, татко. Тъкмо се чудехме какво да предприемем. Стоун искаше да рискува живота си заради мен.

Мат се усмихна и прегърна дъщеря си през рамото. Погледна към стария си приятел и рече:

— Благодаря ти, Стоун, че си я закрилял.

Стоун отправи ласкав поглед към Джини и очите му блеснаха от любов.

— Тя също би рискувала заради мен. Тя е най-смелата и най-умна жена, която някога съм срещал. Трябва да се гордееш с нея, както между другото и аз.

— Ще ахнеш, като разбереш какво сме преживели заедно, татко. Стоун ме научи на толкова много неща.

— Ще ти разкажем по-късно.

— Когато Кинон извика „Излез, мис Марстън“, сърцето ми се сви — рече Мат. — Сетне видях Стоун, който те държеше здраво и викаше, че си годеница на Кинон. Ти молеше за помощ човека, който смятах да обвиня в убийство. Бях потресен и объркан. Не знаех дали Стоун наистина те е взел за заложница, или вие двамата се опитвате да надхитрите Кинон.

Мат погледна към Чапман.

— Ти беше доста груб с нея, Стоун, но бях сигурен, че няма да я нараниш. Ти доста рискува, като я използва, за да заблудиш Кинон. Добре, че поставихте условие на Кинон да помисли два часа, защото това ни даде време да заемем по-изгодни позиции.

— Все още не мога да повярвам, че те виждам татко. Не обвинявай Стоун за нашата измамна игра. Ние се надявахме, че планът ни ще успее. Позволих на Франк да ме ухажва няколко седмици. Представих се за… за Ана Ейвъри, така че ние бяхме почти убедени, че ще го заблудим. Или поне да забавим реакцията му, докато се измъкнем. Нямахме друг избор.

Мат се усмихна и кимна разбиращо.

— Нарочно дадох на Кинон погрешно описание на външността ти, защото трябваше да поддържам заблудата му, че ти си Ана Ейвъри. Преструвах се, че му вярвам за инцидента в колибата миналото лято. Кинон предложи да убием Стоун, но аз му казах, че ще се погрижа за теб. Именно той предложи плана как да те примами да слезеш долу.

— Щях да припадна, татко, когато чух гласа и името ти. Бях загубила надежда, че ще се измъкнем от този зъл негодник.

— Съжалявам, че те уплаших, Джини, но трябваше да ви накарам да слезете долу. Знаех, че няма да си в опасност, та нали войниците бяха в гората, готови да ни защитят. Бях сигурен, че Кинон ще се разприказва и ще се разкрие. Признавам, че това беше риск, но трябваше веднъж завинаги да приключа с тази история. Слава Богу, че той си призна. Притеснявах се само дали Стоун ще разбере намеците ми и дали ще се съгласи да ми помогне.

— Думите ти бяха доста добре подбрани, Мат. Разбрах кодирания им смисъл, когато спомена Пери Форд, Андрю Лийч, Вирджиния Блейк и погрешното описание на Джини. Надявах се, поне, че съм доловил правилно намеците ти.

— Молех се да ме разбереш и да ми се довериш, Стоун. Бях сигурен, че ще се сетиш как спаси мен и Клей от индианците със скрити в гората войници.

— Добра работа свършихте, Мат, Анди. Както и дъщеря ти, приятелю. Идеята да отпратим по-надалеч хората на Кинон беше нейна. Исках да я предупредя да не се страхува, но се боях, че Кинон може да ни види как си шепнем.

— Аз изобщо не подозирах, че това е клопка, дори и когато Стоун ми промърмори да не се безпокоя — обади се Джини. — Страхувах се, че като ме видиш, татко, ще се изненадаш и ще ме издадеш.

— Досетих се, че Мат е замислил нещо още когато спомена името Блейк. — Стоун погледна към капитан Линч. — Радвам се, че Кинон се разкри пред свидетели, Анди. Властите биха могли да си помислят, че заради своя лична изгода съм принудил Мат да използва Кинон като жертвена овца. Съжалявам, Джини, но нямаше как да те предупредя какво точно става.

— Имаме късмет, че се измъкнахме невредими — рече Джини.

— Права сте, мис Марстън — съгласи се Анди. — Радвам се, че моите бивши войници не са изгубили уменията си, нито са забравили на какво съм ги научил. Стоун, Мат и Клей бяха най-добрите ми войници. Преживяхме и хубави, и лоши моменти.

— Ти доста се разприказва, Анди — подразни го Мат. — Той си е все същият мълчаливец нали, Стоун? Разбира се, и ние не му дадохме възможност да говори.

— Татко казваше, че едно момче няма да се научи на нищо, ако не си държи устата затворена. Мисля, че ми стана навик да мълча. Освен, когато издавам заповеди. Тогава мога да викам, колкото ми глас държи, но в такива моменти моите хора сякаш предпочитат да не съм си отварял устата въобще.

Всички се разсмяха на шегата на Анди.

— Радвам се, че отново се срещнахме, Анди — повтори Стоун.

— Липсваше ми, Стоун. Няма с кого да яздя — отвърна офицерът. — Винаги съм знаел, че мога да разчитам на теб, когато над главите ни е надвиснала опасност. Знаех, че каквото и да се случи, ти никога няма да ни изоставиш, ако попаднем в беда. Някои от момчетата, които служиха при мен, след като ти напусна, биха изоставили и родната си майка, за да спасят кожата си. Следващия месец и аз ще се оттегля от службата си. Ще си намеря и аз едно ранчо. Защо не ме запознаеш с някоя хубава жена като твоята?! Късметлия си ти.

— И то голям — обади се Стоун. — Джини е идеалната жена.

Джини усети как лицето й се изчерви от комплимента. Не само че се бе научил да не крие чувствата си от нея, но спокойно ги показваше и пред чуждите хора. В изражението на лицето му тя долови и любов, и гордост, и щастие. С нея бяха и баща й, и бъдещият й съпруг и тя почувства, че отново живее — доволна и щастлива.

— Много сте пристрастен, мистър Чапман. Освен това аз съм късметлийката. Ако не беше ти, досега щях да си навлека куп неприятности. Прав сте, капитан Линч, той е най-смелият и най-преданият човек, когото съм виждала.

— Как се запознахте? — полюбопитства Анди. — Къде, кога се срещнахте?

— В неделя сутринта, на двадесет и четвърти март, в Савана, Джорджия — отвърна Джини тържествено и лъчезарно се усмихна. Явно офицерът знаеше, че Стоун е специален агент, затова тя спокойно разказа за последната му мисия и как са се запознали във влака. — Вие ли сте го научили да бъде толкова взискателен и твърдоглав учител? — попита тя през смях. — Всеки ден той обучаваше мен и още няколко жени сякаш бяхме войници, докато накрая почти припадахме от умора. Но си струваше болката и напрежението. Когато свършихме тренировките, ние можехме да правим всичко, което правят мъжете, та дори и по-добре от тях. Дължим живота, сигурността и успеха си на Стоун.

— Това се казва щастлива случайност. Да се запознаете чак в Джорджия.

— Не е щастлива случайност, капитан Лийч, това е съдба. Сестрата на Стоун беше най-добрата ми приятелка, докато бях в пансиона в Лондон. След като пристигнахме в Савана, тръгнахме за ранчото на Чапман. Откакто се познаваме, пътищата ни все се кръстосват. Нали, Стоун?

Той се засмя и кимна с глава.

— Най-интересното е, че аз изпълнявах една задача под фалшивото име Стив Кар, а тя пътуваше под името Ана Ейвъри. Не знаехме, че ни свързват и други неща — нейният баща и моята сестра.

Любопитството на Анди още повече се изостри.

— Защо сте използвали фалшиво име, мис Марстън? Сестрата на Стоун не ви ли обясни кой всъщност е той?

Джини разказа за Джоана и за плана им да заблудят Бен. Щом свърши, тя забеляза, че баща й не бе задавал никакви въпроси, нито пък се бе намесил в разговора. Стоун не я прекъсна и тя реши, че с нищо не го е засегнала, дори през цялото време той се усмихваше и кимаше с глава. Но нататък историята ставаше прекалено лична, за да я сподели с чужд човек като Анди и затова тя се разсмя и набързо разказа как са се срещнали със Стоун в Тексас и как са дошли тук да търсят баща й.

— Това се казва приключение, мис Марстън.

— Моля ви, наричайте ме Джини.

— Само ако вие ме наричате Анди.

Настъпи мълчание и Джини се чудеше дали не бе говорила прекалено много, преди да сподели с баща си такива важни неща.

— Какво се случи миналото лято, Мат? — най-сетне попита Стоун с неохота. — Имам предвид между теб и Клей.

— Ще ти обясня по-късно, Стоун. Анди е гладен, а и скоро трябва да потегли за Денвър. До понеделник вечерта трябва да е там. Ако не възразяваш, ще предложа на Анди да ръководи нашата мина, да осигури охраната, ако му се иска да е шеф, да избира хората си и да получава висока заплата.

— Това е великолепна идея, Мат. А ти какво ще кажеш, Анди? Имаш ли нужда от време, за да помислиш?

— Не, предложението ми се струва примамливо. Ще се опитам. Благодаря.

Тримата мъже си стиснаха ръцете.

— Ще се свържа с теб по-късно — рече Мат. — Ние ще пренощуваме тук и ще обсъдим някои семейни и делови въпроси. Май имам доста неща да науча за дъщеря си и новия си съдружник.

Джини забеляза погледа на баща си и разбра, че той живо се интересува докъде са стигнали интимните й отношения със Стоун. Питаше се дали наистина си личи, че двамата са отишли твърде далеч. Дали баща й щеше да се ядоса? Дали щеше да възрази срещу женитбата им?

Към два часа войниците и пленниците бяха на път за Денвър. Оставаха още седем часа, докато се стъмни. Джини, Стоун и Мат най-сетне останаха сами. Седнаха близо до огъня и сърбаха кафето си. Сякаш всеки чакаше другият да започне отдавна чакания разговор.

— Е, Мат — наруши мълчанието Стоун, — ще ни разкажеш ли за Клей?

— Сега вече си наясно, че не аз съм го убил. Знам защо ме подозираше и не те обвинявам. Знам, че отстрани поведението ми изглеждаше доста съмнително. След като открихме сребърната жила, занесохме на Кинон проба от рудата. Бяхме се срещали с него няколко пъти в града и ни изглеждаше свестен човек. Мислехме си, че можем да му се доверим. Но сетне забелязах как погледът му блесна алчно, докато изследваше рудата. Той ни каза истината за високото съдържание на сребро в рудата, за това, че е почти в чист вид и за истинската стойност на мината. Той ни помоли да бъде един от инвеститорите и ние му обещахме да помислим. Виждах как го сърбят ръцете и как изгаря от нетърпение да се включи в разработването на нашата мина. Бях разтревожен, защото знаех, че ни следят и не ни изпускат от очи. Опитах се да обясня на Клей, че ни грози опасност и че трябва да регистрираме земята в Денвър и да бъдем много предпазливи. Но той сякаш не разбираше какво му говорех. Струваше ми се, че и той бе заслепен от идеята да стане много богат. Клей се промени, след като Кинон ни каза истинската стойност на нашето находище. Никога не съм го виждал такъв. Вярно, че след като е бил беден цял живот и е живял при какви ли не условия, една такава новина няма начин да не му е повлияла. Казах му, че имаме нужда от благонадеждни и почтени инвеститори, но той искаше да регистрира земята в Колорадо Сити, да включи Кинон в сделката и веднага да започне да копае. Убедих го да се помотаем из околността, да потърсим злато тук-там, за да имаме достатъчно пари за припаси и за да заблудим всеки, който ни е проследил до находището. Но той стана нетърпелив и на моменти доста груб с мен.

Мат сякаш се натъжи, докато размишляваше за края на едно приятелство и за промяната, настъпила в Клей.

— Когато се срещахме с други хора, трябваше едва ли не да му запушвам устата, за да престане да се хвали, че е много богат. Искаше да отиде в града, да съобщи новината, за да вземе кредит или заем и да хвърли парите по жени и хазарт. Той бе станал съвсем невъздържан, Стоун. Претърпя няколко странни злополуки и веднага взе да ме гледа накриво. Веднъж се разхлаби колана на коня, сетне палатката му се запали и още няколко такива инцидента. Най-накрая ме обвини, че искам да се отърва от него. Каза ми, че аз съм избрал това място и че искам среброто да е само мое. Но това не е истина. Никога не ми е минавала такава мисъл през главата. Алчността не ми е присъща, а и тук има толкова много сребро, което ще ни направи безумно богати. Бях притеснен и се съмнявах, че тъкмо той стои зад тези злополуки, за да ме предизвика. Той искаше да обяви на всички, че сме се натъкнали на богата жила. Опитах се да го предупредя колко е опасно и неразумно това, което е намислил. Казах му, че трябва пазим тайна, защото веднага златотърсачите ще дойдат в този участък. Предложих му първо да обмислим подробностите около създаването на собствена компания. Нарочно исках да регистрираме земята на името на Джини, за да не се разкриваме и да сме в безопасност. Клей се ядоса и разгневено отхвърли предложението ми — Мат отпи от кафето си, за да овлажни пресъхналите си устни. — Спряхме край новата колиба на Пит, докато се убедя, че сме се изплъзнали от преследвачите. Докато бях в гората, за да се облекча, чух изстрели. Останах там, защото оръжието не беше у мен. Когато се промъкнах обратно в колибата, Клей и Пит бяха мъртви. Знаех, че това не е работа на крадци, защото конете и вещите ни не бяха пипнати. Донякъде се чувствам виновен за смъртта на Пит. Не биваше да позволявам хората на Кинон да ни проследят до колибата. Сигурно са си мислили, че ние с Клей живеем там и че най-сетне са се отървали от нас. Знаех, че когато намерят труповете, убийците ще разберат, че съм се измъкнал. Изгорих колибата, за да прикрия бягството си. — Мат очакваше, че Стоун ще възрази и ще го упрекне за действията му. Но Стоун мълчеше. Дори не реагира на думите, които Мат бе казал за мъртвия им приятел. — Предреших се, взех мулето на Пит и се промъкнах незабелязано в града. Разбрах, че Кинон си е присвоил земята на Пит. Бяха ни обявили с Клей за мъртви и аз реших да поддържам заблудата. Отидох веднага в Денвър и регистрирах земята на името на В. А. Марстън.

— Сетне изпратих на Джини картата, като я предупредих за опасностите. Ти получи ли ги, скъпа?

Джини кимна и Мат продължи:

— Не направих регистрацията в Колорадо Сити, защото някои от инспекторите и чиновниците бяха близки приятели на Кинон. Боях се, че ако се появя, Кинон ще насъска приятелите си срещу мен и ще ме обвини за убийството на Клей. Защото в очите на хората аз имах дяволски добър мотив да се отърва от съдружника си. Реших, че ако си остана „мъртъв“, някой умен агент като теб, Стоун, ще залови убийците. Не исках подозренията да паднат върху мен, не исках името ми да бъде опетнено. Нямаше смисъл да бързам с разработването на мината. Тя няма да избяга, земята си е моя. Знаех, че Клей ти е писал. Надявах се да дойдеш и да проведеш разследване и да докажеш, че съм невинен. Съзнавах също, че ако обявя публично находището, убиецът може и да се покрие някъде. Реших, че когато уредя всичко, ще се опитам сам да хвана злосторника, както всъщност направих днес — Мат погледна към Джини, сетне отмести погледа си към Стоун. — Нали разбирате, че не исках да ми скроят лъжливи обвинения и че ми беше нужно време да намеря някой, на който да се доверя. Някой, който ще ми помогне да разоблича един богат и уважаван човек като Франк Кинон. — И двамата кимнаха. — Реших, че е най-добре да се отправя към други райони на страната — Монтана, Аризона, Невада и Калифорния — за да разуча всичко за добива на сребро и да намеря богати и влиятелни инвеститори, които да ми помогнат и да ме закрилят. Не съм страхливец, Стоун, но знаех, че съм в много неизгодна позиция. Знаех, че Кинон бе решил на всяка цена да си присвои земята ми. Съзнавах, че има корумпирани чиновници, които могат да бъдат подкупени, за да изфабрикуват лъжливо обвинение. Нямах никакви доказателства, уличаващи Кинон, а и всички щяха да повярват на него, а не на мен.

— Недей да се тревожиш повече, татко, всичко свърши и ние сме живи и здрави.

— Мисля, че си постъпил, както трябва, Мат. Вярвам ти.

— Благодаря ти, Стоун. Това означава много за мен.

— Добре ли си, татко? Защо не ми писа да дойда по-рано?

— Това, което ви разказах за счупените ми крака и натрошеното рамо, е истина. Единственото място, където успях да отида, бе Вирджиния Сити. Стоях там почти година. Не можех да реша кога да се върна и да разбера какво става тук. Не знаех къде да те търся, Стоун. А и не исках да тревожа Джини с такива лоши новини. Писах й през октомври, че всичко върви добре, но явно писмото или се е изгубило, или е било откраднато. През февруари ти изпратих пари, за да пристигнеш в Америка този месец. Писах ти да вземеш влак до Сейнт Луис и да ми телеграфираш оттам, за да дойда да те посрещна. Смятах, че до края на август ще съм се справил с проблемите си тук.

— Трябвало е да ми кажеш истината, татко. Ти си пострадал и си бил в беда, имал си нужда от мен.

— Страхувах се, че ако дойдеш тук по-рано, няма да мога да те закрилям и да те пазя. Това е диво и опасно място, момичето ми. Понякога лудостта и отчаянието не прощава на хората. Кажи ми, Стоун, какво точно ти писа Клей?

Стоун разказа съдържанието на писмото.

— Съжалявам, че те подозирах, Мат, но всичко ми се струваше толкова съмнително.

— Разбирам те. На твое място и аз бих си помислил и направил същите неща. Не знаех, че Клей ти е завещал своя дял, но това няма значение. Сега, след като знам, че имам съдружник, ще трябва да се споразумеем наново с инвеститорите, които съм избрал. Един от тях е д-р Уилтон Кланси, човекът, който спаси живота ми във Вирджиния Сити. Надявам се, нямаш нищо против, че придвижих нещата, без да се консултирам с теб.

— Разбира се, че не. Каквото и да направиш, все ще ме устройва. Имам намерение да живея в ранчото на баща ми в Тексас. Помолих Джини да се ожени за мен и тя се съгласи. А ти имаш ли нещо против да стана член от семейството ти?

Мат бе забелязал промяната в Стоун Чапман, която очевидно бе последица от любовта му към Джини. Мат винаги бе вярвал, че Стоун притежава много ценни качества и е способен на дълбоки чувства, но се страхува да ги покаже. Явно Джини бе предизвикала любимия си да изяви своята добра страна и да преодолее огорчението от миналото. Мат видя как дъщеря му протегна ръка и стисна ръката на Стоун. Усмихна се и рече:

— От погледа й и от начина, по който говори за теб, аз се съмнявам, че ще променя нещо, ако имам някакви възражения. Но не се притеснявай, Стоун, мисля, че от теб ще излезе добър съпруг и добър зет. Забелязвам, че си се отърсил от неприятностите, които така дълго те измъчваха. Досега не бях те виждал така щастливо да се усмихваш. Погледът ти е станал благ. Ти винаги си бил най-лошият враг на самия себе си, синко, но съм убеден, че вече си сключил примирието.

Гласът на Стоун издаваше вълнението му.

— Благодаря ти, Мат. Няма да съжаляваш, че си поверил дъщеря си на мен. Толкова много я обичам и тя е най-хубавото нещо в живота ми. Преди да я срещна, бях тръгнал по един самоунищожителен път, но тя ме промени.

Джини се усмихна, но не се намеси, защото искаше Стоун и баща й да се отпуснат и да се сближат. Смяташе, че думите ще попречат на този важен момент.

Мат въздъхна и рече:

— Жалко, че скоро след като се събрахме, ще трябва да се разделя с нея. Новината безкрайно много ме изненада, но аз съм доволен от вашето решение. Мисля, че ви очаква светло бъдеще. А сега искам да ми разкажете с подробности как сте се запознали и как стигнахте дотук. — Любопитният му поглед се спря върху дъщеря му. — Какво е това пътуване с опасни и зли хора? Трябва да внимаваш, Вирджиния Марстън! На какво ви научиха през всичките тези години в онзи скъп пансион?

— Чарлз Ейвъри не беше съвсем лош човек, татко. Той беше заблуден и измъчен. Ние си допаднахме и аз не се страхувах от него. Освен това той нямаше как да ми причини зло, защото не бях сама. Стоун и още много хора бяха край мен. Не знам дали си наясно с това, което става в Юга след войната. Аз не вярвах на очите си. Юга беше като пленник на Севера. Управляваха го с желязна ръка. Много хора бяха изгубили всичко през войната. Бяха убити съпрузи, синове, бащи и братя. Жените, децата, възрастните хора и сираците трябваше да се грижат за себе си. Всичко бе разрушено, безсмислено и жестоко, повече отколкото е необходимо, за да се спечели една война. Без дом, без работа хората няма как да се препитават. Стават ужасни неща и за южняците кошмарът все още не е свършил. — Джини си пое дъх и продължи: — Севера създаде много тайни и опасни организации, една от които е Лоялната лига. Те претендират, че тяхната цел е да помагат на бившите роби да станат свободни граждани. Но същевременно въоръжават, обучават и насъскват озлобените бивши роби да нападат беззащитните бели хора. Досега никой не е нито преследвал, нито наказал тези разбойници. Понятно ми е огорчението и отчаянието на хора като мистър Ейвъри, но това не оправдава злините, които те причиняват на невинните чернокожи. Трябва да бъде унищожено злото от двете страни. Нашето правителство трябва да се заеме с тази задача, татко. — Мат мълчеше и тя продължи разказа си. — Някои от южняците са сформирали една тайна организация, чиято цел е да се бори срещу тероризма, несправедливостта и да защитава техните семейства и домове. Наричат ги Невидимата империя ку-клукс-клан. Те се обличат с дълги роби с качулки, за да скрият самоличността си от жертвите и свидетелите на престъпленията им. Мистър Ейвъри беше член на прословутата група „Ден“. — Джини обясни личните мотиви на покойния Ейвъри за участието му в престъпната група Червените магнолии.

— Групата на мистър Ейвъри искаше пари за оръжие и амуниции, за да продължат борбата си срещу офицерите, чиито заповеди почти унищожиха Юга, като например Шърман, който смаза Джорджия. За д осъществят отмъстителния си план, те отиваха на Север или в чужди държави, включително и Англия, и крадяха скъпоценни камъни, за което им се плащаше. Мистър Ейвъри трябваше да даде парите на един човек в Мисури, който щеше да изпълни тяхното нареждане. Министерството на правосъдието бе възложило на Стоун задачата да разобличи Ейвъри и да ги спре. Мисията беше доста опасна, няколко агенти са били убити, докато са събирали информация. Така че Стоун се представи като Стив Кар, но във Виксбърг нещата взеха лош обрат тя обясни на баща си преживяванията им докато се доберат до Форт Смит.

— Боже милостиви, момичето ми, животът ти е бил на косъм! Не е трябвало да рискуваш толкова много пъти, Джини.

— Благодарение на това, което научих от Стоун, аз успях да се справя.

— Виждам. Гордея се с теб, Джини. И с теб, Стоун. Но какво се е случило със сестра му? Защо не продължи да се преструваш на Ана Ейвъри?

Джини погледна към любимия си, сякаш за да го попита дали да разкаже всичко на баща си. Стоун се усмихна и отвърна:

— Кажи му истината за мен и за нея.

Джини започна да говори за приятелството си с Джоана, за любовта на Бен към индианката и за последствията от нея.

— Те имат син и това е Стоун. — Тя забеляза, че Мат погледна към приятеля си. Сетне продължи историята за семейство Чапман, за смъртта на Стела, за приключенията си и защо е използвала тъкмо името на Ана Ейвъри.

Реши да не си признава, че се е престорила на Джоана и е излъгала семейство Чапман. Щеше да помоли Бен да не казва нищо на баща й за тази измама. Не сподели нищо за недоразуменията си със Стоун и за развитието на любовната им връзка.

— Скрих се от властите в дома на Бен. Оставих бележка на Стив Кар къде да ме намери. Бях убедена, че ако той изпитва някакви чувства към мен, ще ме потърси, щом изпълни задачата си.

Джини знаеше, че Стоун е доловил тенденциозните пропуски в разказа й, но той щеше да разбере и оцени мотивите й. Тя продължи нататък историята си. Описа с подробности събитията от днешния ден, които им бяха попречили да заминат за Денвър. Осведоми баща си за намеренията им и се спря на един много важен момент.

— Нандил е все още в дома на мистър Чапман. Те се обичат и смятат скоро да се оженят. Тя е много мила, добра и красива жена, татко. Сигурна съм, че ще ти хареса. Мистър Чапман също ще ти допадне. Той е добър човек. В много неща той ми напомня за теб.

— Аз съм роден и осиновен с името Чапман — потвърди Стоун. Сетне каза на Мат, че Бен съвсем скоро го е признал за свой син. — До десетгодишна възраст не знаех, че съм син на Бенет. Но един ден, без да искам, подслушах кавгата им със Стела и разбрах истината. Сетне Стела напусна дома ни заедно със сестра ми. Години наред имахме доста неприятности вкъщи, защото негодувах срещу начина, по който съм роден и защото той бе отказал да се ожени за майка ми. Но сега отново се обичаме и се сдобрихме. Не те ли притеснява факта, че съм незаконно роден, и че майка ми е индианка? Мислиш ли, че това ме прави недостоен за Джини?

— Не, синко. Това ми помага да разбера какво те е мъчило толкова години. Сигурен съм, че животът ти е бил тежък, пълен с унижения и неприятности. Когато служих в армията, видях двете страни на индианския спор, така че напълно разбирам дилемата, пред която е бил изправен баща ти. Радвам се, че е събрал кураж и сили да се ожени за жената, която обича. Освен това не мога да го обвинявам, че се е оженил за Стела. След като загубих майката на Джини, ожених се за жена, която не обичах. Няма да се изненадам, ако науча, че тя и Стела си приличат — алчни себелюбиви жени, които хващат в капан мъжете в момент, когато са уязвими. Щом ме обявиха за мъртъв, втората ми жена се омъжи за един янки, политически авантюрист. Имам още една дъщеря, на шест години, която съм виждал само веднъж, преди да замина на война. Тогава тя беше още бебе. Аманда не ме познава. Вероятно си мисли, че оня янки, който ми открадна Грийн Оукс, е неин баща. След войната се върнах, за да ме видят, че съм жив. Клей дойде с мен. Ти беше зает с някаква мисия в Дакота. Помниш ли? Бях загубил всичко. Тя се бе омъжила и очакваше неговото дете. Не се срещнах с нея. Върнахме се на Запад и станахме златотърсачи. — Мат гледаше гората с празен поглед. — Все още не съм писал на жена си и на малката си дъщеря. Реших, че за всички ще е най-добре, ако ме мислят за мъртъв. Не беше честно спрямо Аманда да разрушавам живота й. А и да се бях върнал, едва ли нещо щеше да се промени — нямах нито плантация, нито семейство. Но въпреки това скоро смятам да се свържа с Клинийс. Имам нужда от добър адвокат, който да уреди развода ни и да оправи цялата тази каша.

— Трябва да го направиш час по-скоро, татко, още преди да обявиш находището. Онази алчна жена чуе ли колко си богат, веднага ще се закълне, че все още ти е жена и ще изостави своя янки. Дори и да обича новия си съпруг, макар да се съмнявам, че е способна въобще да обича някого, нейният син ще я накара да го стори. Спомняш си го, нали? Казах ти как ме изоставиха, щом разбраха, че си мъртъв. Заповядаха ми никога да не се връщам вкъщи. Така че разведи се с нея, за да избегнеш неприятностите. Ако тя не иска да каже на Аманда за теб, ти можеш да изпратиш пари на момиченцето.

— От това, което ми е разправяла Джини за тях, Мат, мисля, че е права — добави Стоун. — Новината за такова богато находище ще се разчуе из цялата страна. Няма начин и тя да не разбере.

— Съгласен съм с вас и незабавно ще уредя този проблем.

Джини гореше от нетърпение да научи как Стоун, Мат и Клей са се запознали и какво са преживели заедно. Реши, че ще отложи тези въпроси за по-късно, когато болката от загубите и страданията се уталожи.

— Утре сутринта тръгваме за града и ще пуснем в действие нашия план — рече Мат. — Сигурен съм, че вие двамата ще искате да заминете за Тексас още следващата седмица. Ако отложите сватбата още един месец, до трети август, аз ще свърша работата си тук и ще дойда в ранчото, за да поверя дъщеря си на един прекрасен мъж, който с гордост и уважение ще нарека мой син.

— Звучи ми чудесно, Мат, и съм убеден, че родителите ми също ще се съгласят да се оженят на тази дата. Ти какво ще кажеш, Джини?

— Дори и с един ден да я отложим, пак ще ми се стори много дълго, но съм съгласна с предложението на татко.

Те разговаряха, смееха се, обсъждаха плана си, докато стана време за ядене.

— Преди да се заловим с готвенето, ще се изкъпя в ледената вода — рече Джини със закачлива усмивка. — Предстои ми четири дни яздене и не мога да не се поосвежа сега. Защо не си поговорите за доброто старо време, докато се върна?

Мат се засмя и рече:

— Виждам, че си открила ледения ми душ.

— Видях сапуна и кърпата и веднага се пъхнах под студената струя. Щом ти го правиш, защо да не го направя и аз? Обещавам, че няма да се бавя. Не обръщайте внимание на писъците, които може да достигнат до ушите ви.

Мъжете се изкикотиха и проследиха Джини с поглед, докато тя се качваше по разнебитената стълба.

— Тя е невероятна и незаменима — каза Стоун, сякаш на себе си.

— Така е, синко. Прилича на майка си. Ако знаеш как ми липсва тази жена. Човек никога не може да прежали такава любов, нито пък да я замени с друга.

— Както ти намекна Джини, аз бях прекалено твърдоглав и мина време, докато си призная какво ми дава нейната любов. Доста ме измъчваше мисълта дали тя ще обича и ще иска да бъде с мъж като мен, дали ще мога да й дам, каквото заслужава. Обичам я с цялото си сърце, Мат, и ще се грижа за нея. Не мога да си представя, че ще я загубя, както ти си загубил жена си.

— С вас двамата всичко ще бъде наред, синко — увери го Мат. — Радвам се, че сега си тук, за да се помирим най-сетне. Очаквам с нетърпение мига, когато отново ще имам щастливо семейство.

— И аз, Мат, за първи път.

Двамата мъже се погледнаха в очите, усмихнаха се и продължиха да си говорят за друго.

Бяха приключили с вечерята и приготовленията за нощта. Мат и Джини щяха да спят в двете легла, а Стоун се мушна в спалния си чувал на пода. Тишината в колибата се нарушаваше само от дишането им, а един лъч лунна светлина проблясваше в мрака. Джини се наслаждаваше на съвършеното спокойствие. Беше четвърти юли, Денят на независимостта. Те бяха свободни, доволни и щастливи. Пред тях се виждаше сияйното бъдеще. Бедите и опасностите бяха останали в миналото. Никакви тъмни облаци нямаше да помрачават слънчевите им дни.