Среднощни тайни

ШЕСТА ГЛАВА

Стив доведе жените до мястото при Оджийши Ривър, където водата беше по-дълбока и по-бърза и където бреговете бяха по-стръмни. След като повтори наставленията си от предишния ден, прибави и предупреждения, за които беше забравил:

— Внимавайте с големите камъни във вировете, те могат да повредят колите ви. Ако реката е твърде трудна за преминаване, ще трябва да използваме допълнителен впряг, за да помогне да изтеглим колите. Това води до забавяне, но не може да го преодолеем. Ще трябва да пренасяме с лодки или да пускаме по вода колите през най-трудните места за преминаване. Още повече ще се забавяме, когато се наложи да махаме колелата и товара и да ги поставяме отново на другия бряг. Ако никой няма въпроси, да започваме.

Джини беше неспокойна, но не уплашена. Най-голямото й притеснение беше да не направи грешка, която да накара Стив да я смъмри. Тя бе съсредоточена до крайна степен и използваше всичко, на което той я беше научил. Беше й по-просто да внимава, когато красивият мъж беше наблизо.

В един момент Стив трябваше да се качи на колата на Кати Кинг, за да я подкара, след като тъмнокосата жена я беше оставила да спре по средата на реката и да затъне — нарочно, както Джини предположи с раздразнение. Тя гледаше как двамата седнаха един до друг на тясната седалка с прилепнали тела. Тя видя с очите си как Кати се вгледа пламенно и покварено в скаутските очи и му благодари, че я е спасил. Джини се разгневи, защото знаеше, че тя на нейно място би била смъмрена, докато Кати не получи и най-лекия укор. Ако страстният флирт напреднеше, тя щеше да го примами в гората, да се въргалят по земята и той може би би отишъл! В Англия Джини беше чула клюки за мъже, които са имали любовници или пламенни моменти в обятията на омъжени жени. Гневът й се разгаряше с ревността й. Тя си наложи да не се разсейва.

След като жените направиха два успешни поредни опита в преминаването, усмихнатият учител им каза да си починат и после да се съберат отново за уроците по самоотбрана.

Жените се събраха около лагера, някои бяха отегчени от всички тези упражнения. Но дори и с мръщене и цупене всички слушаха инструкциите на Стив как да се бият и да се защитават. Когато той попита дали има желаещ да му помогне при демонстрацията, Кати Кинг почти му се нахвърли, изпълнена с желание да се докосне до него.

Джини забеляза как Кати се кикоти и направо гали Стив, докато той им показваше какво трябва да правят, ако някой ги сграбчеше. Тя се разгневяваше все повече и повече.

Когато Стив приключи с демонстрацията си, той се обърна към жените.

— Тайната се състои в това да бъдеш бърз, да хванеш нападателя си неподготвен и изненадан. Ако не можете да намерите нещо наоколо, което да използвате като оръжие, реагирайте бързо и бягайте… Кой е следващият?

Като по предварително уговорен сигнал Ели, Луси, Ръби и Мери бутнаха Джини в средата на кръга и закрещяха:

— Ти, Ана!

Джини се дърпаше и протестираше:

— Внимавах. Няма нужда да го правя.

— Ако тя не иска, Стив, аз ще продължа да съм твоя мишена — каза престорено свенливо Кати.

— Това е добре, госпожо Кинг, но все пак благодаря ви. Елате и нека опитаме с вас, мис Ейвъри. Докажете, че няма да бъдете безпомощна и уязвима, ако бъдете нападната.

Джини беше предизвикана да направи опит да победи усмихващия се мъж. Тя се помоли да успее, но молитвата не беше чута. Когато се опита да направи това, което Стив им беше показал, тя беше хвърлена на земята и притисната там с коляно в кръста й, той я овърза като теле при дамгосване. Легнала по корем с ръце и крака високо зад нея, всички можаха да видят, че в този ден тя носи гащи, благодарение на щедростта на Чарлз Ейвъри. Искаше й се да издере очите на кискащия се мъж, но се сдържа.

Стив извади ножа от ботуша си и разкъса късото въже, което беше използвал, за да плени вбесената жена.

— Виждаш ли, без тренировка и упражнения можеш лесно и бързо да бъдеш хваната от човек, който е решен да го направи. Пробвай отново.

Тя се опита да оплете глезена му и да го прехвърли през рамото си. Опомни се на земята, а той я беше възседнал и ръцете му притискаха в плен китките й. Почувства колената му да докосват страните й. Искаше да му изкрещи да се маха. Знаеше, че никой не можеше да види лицето му, начина, по който я гледаше. За един момент й се прииска да са сами и той да снижи тялото си към нейното и… През нея премина буря. Джини се уплаши да не би той да си играе с нея, да се опитваше да я унижи пред другите. Тя присви очи и вледени погледа си.

Стив беше силно възбуден от контакта, от начина, по който тя го погледна. Дишането й беше бързо и учестено, а гърдите й се издигаха и спускаха от напрежението, изпъвайки стегнатия плат на ризата й. Потта проблясваше по финото й лице, цялата беше в прах. Косата й беше бухнала около главата й като светлокафява възглавница. Ех, какво ли не би дал да се сведе напред и да целуне тази отворена уста. Той би дал и още повече да може да постави тялото си върху нейното… и вътре в нея.

Беше се позабавил върху нея. Стана и я придърпа към себе си.

— Опитай отново.

— Това не е честно, мистър Кар. Вие сте подготвен, а бяхте казали, че нашите врагове ще бъдат изненадани. Вие очаквате атаката ми и сте подготвен да я парирате.

Преди да смогне да й отговори, Джини наведе брадичката си, като че да затаи дъх, за да успокои гнева си. Мигът, в който Стив се отпусна, тя се хвърли напред и го блъсна в корема с главата си и го повали на земята. Избяга в безопасност сред кръга от жени и се обърна към него, за да позлорадства за хитрото си бягство.

Стив погледна към нея от мястото, където беше седнал в тревата, и каза, без да се усмихва:

— Виждаш ли, дори човек, който е на пост, може да бъде изненадан и победен. Кой е следващият?

Когато дойде време да спрат за обяд, всички бяха се упражнили със Стив. Докато Джини се отправяше към колата си, за да се измие за ядене, дяволитият скаут я настигна и прошепна тихо, така че само тя да го чуе:

— Имате нужда от баня, мис Ейвъри. Вие сте доста изцапана и потна, след като се боричкахте с мен.

„Не се оставяй да те предизвика, Джини!“

— Прав сте, както винаги, но банята ще трябва да почака до довечера. Ако закъснея за следобедните упражнения, ще бъда грубо смъмрена — отвърна язвително тя и продължи да върви.

Стив се отби при семейство Дейвис, за да благодари на Ели за храната, оставена му от Джини миналата нощ.

— Не бях аз, мистър Кар. Беше Ана. Тя е мила и внимателна млада жена. Наистина полага големи усилия, за да се справи добре с уроците си. Сигурно е ужасно трудно за момиче, което не е имало майка, а и твърде дълго е била далече от баща си. Тя е имала едно спокойно съществуване, така че това предизвикателство сигурно е мъчително за нея.

— Вероятно сте права, госпожо. Ще й благодарите от мен, нали?

— За нея ще има по-голяма стойност, ако тази благодарност дойде направо от вас — предложи Ели, убедена, че те биха били добра двойка.

Той кимна и си тръгна. Чудеше се защо Ана бе постъпила толкова мило и бе го запазила в тайна. Не би ли искала признание? „Разбира се, представила си е, размишляваше Стив, че той ще потърси внимателната персона и ще открие, че това е тя! В края на краищата тя беше потайна и хитра жена.“

Този следобед те извървяха три мъчителни мили. Докато влизаше в лагера, Джини се размина със Стив, но отказа да хвърли поглед в неговата посока или да проговори. Тя си рече, че може би той не може да реши какво чувства или как да се държи. Ако не му обръща внимание за малко, може би ще го принуди да вземе някакво решение.

Тъмни заплашителни облаци се трупаха над главите им, преди храната да беше още сготвена и сервирана, а вечерната работа привършена. Силата и напорът на вятъра се усилваха. Вятърът придърпваше ръцете и краката, дрехите, косата и платнищата. Тежестта във въздуха предупреждаваше за надвисналата буря. Чуваше се заплашителният й грохот. Всеки бързаше да се подготви за нейното връхлитане. Къпането беше пропуснато или претупано. Вещите се складираха вътре или се поставяха под колите на мушами.

Джини подготви животните и колите, както беше научена. Бурята удари светкавично и бясно. Проливният дъжд се изля като из ведро, преди да успее да свърши и да се прибере вътре. Животните бяха стреснати от гръмотевиците и светкавиците. Тя ги галеше и им говореше утешително, докато се успокоиха. Когато се обърна, за да се отправи към колата, видя Стив да тича към нея, мокър до кости.

— Нещо лошо ли има? — попита той, вперил поглед в течащата по лицето й вода и прилепналите към него къдрици. Ризата й също беше прилепнала върху гърдите й, но той се правеше, че не забелязва.

Тя обясни какво бе направила.

— Привърших вече и се прибирам.

— Не сте поставили козирката отпред. Такъв пороен дъжд ще прокапе вътре и ще развали нещата ви. Ще ви помогна.

Той грабна ръката й и я дръпна към колата. Изкачи се на теглича, вдигна капака от сандъка на капрата и извади оттам една голяма мушама. Показа й как да я заметне върху сандъка и да седне, а после как да я подсигури на място. Начинът, по който беше положил единия ръб, създаваше улей, който позволяваше на дъжда да се стича отляво и отдясно на дървеното легло.

— Да влезем вътре и да видим дали нещо не трябва да се извади от водата.

Стив скочи на вратата от задната страна и измъкна Джени, сякаш вдига перце, а после затвори отвора след тях. Средата на колата беше свободна, тъй като тя не си беше сложила още постелките. Той премина напред и провери за локви.

— Няма от какво да се притеснявате, само малко влага.

Той й подаде няколко вещи, които трябваше да се извадят, за да не се увредят, ако вятърът разкъса отвързаното покривало.

— Това трябва да свърши работа. Вие най-добре се изсушете цялата и се преоблечете, преди наистина да стане студено.

— Благодаря ви за помощта. Съжалявам, че не знаех за козирката.

— Не мислете за това, мис Ейвъри. Още не е било предмет на нашите уроци.

Стъпиха случайно върху един кафез, кракът на Джини се заклещи и тя загуби равновесие. Стив се хвана за нея и двамата се залюляха назад. При падането събориха постелките на пода и те смекчиха удара. Стив се оказа върху нея. Той се засмя и погали пухения дюшек.

— Ако не беше той и двамата щяхме да се нараним. — Джини забеляза, че Стив не се отмества от нея, нито пък тя го отблъскваше настрани.

— Благодаря, че ме спасихте — промълви тя несигурно.

— Няма защо, Ана — усмихнат, той махна мокрите къдрици от лицето й. — Ти си вир-вода.

Джини не можа да се въздържи и се усмихна в отговор.

— Ти също, Стив.

Без да вдига ръката си от рамото й, той наведе глава и прокара пръсти през катранената си коса.

— Каква каша, а?

— Да — чу се да шепне. Мъжкото му тяло й се струваше като грейка в зимна нощ. Не можеше да откъсне погледа си от него. Тъмнокафявите му очи блестяха и душата му се молеше: „Целуни ме, люби ме, Джини.“ Очите й се плъзнаха по мокрото от дъжда лице и се спряха на устните му.

Стив я наблюдаваше. Тя трепереше.

— Студено ли ти е? — попита той, въпреки че знаеше отговора. Чудеше се дали тя разбира, че и той също гори от желание. Чувстваше тялото си пламнало. Странно напрежение го държеше скован и отказваше да го пусне от нея. Той знаеше, че трябва да направи нещо, и то незабавно.

Ръцете на Джини останаха върху широките му гърди. Тя чувстваше сърцето му под дланите си. Погледът й беше привлечен отново от него, докато накрая сведе глава. Почти срещу собствената й воля пръстите й сграбчиха ризата му и го придърпаха към нея.

Стив отговори на страстната покана. Устата му покри нейната и разтвори устните й. Пръстите му играеха в мократа й коса. От гърлото му се откъсна стон. Той се притисна по-плътно в нея. Светкавиците отвън не можеха да бъдат заредени с повече енергия.

Ръцете на Джини се сключиха около кръста на замаяния скаут. Тя прилепна за него, галеше гърба му и настоятелно отвръщаше на целувката му. Вълна от непозната топлина заливаше плътта й. Сърцето й искаше и се управляваше от любов.

Мълния изтрещя навън и разклати колата. Мулетата наблизо зареваха в панически страх. Стив дойде на себе си и се изправи. Бузите на Джини горяха, а очите й бяха широко разтворени. Тя го желаеше толкова, колкото и той нея. Ако не бяха в лагер, пълен с хора, той би я направил негова. Щеше да я жигоса с любов, която тя никога не би могла да забрави, да заличи или да замени.

Реалността и оттеглянето му унищожиха илюзията. Тя не знаеше какво да каже. Бяха се увлекли от желанието. Джини си спомни, че го насърчи. Какво ли си мисли той за нея — дамата, която използва… прелъстяване?

— Дни наред се чудих какво ще изпитам и почувствам. Научили сте добре уловките, мис Ейвъри. Вие силно ме изкушавате. По-добре да изляза от тази гореща кабина, преди да сме казали или свършили нещо глупаво.

— Прав сте, мистър Кар. Извинявам се, че… се държах така безразсъдно. Вие сте силно изкушение и за мен, а аз не съм свикнала на…

Разбира се, и без тя да признава своята невинност, той я отгатваше.

— Не зная какво ме обзе, за да реагирам така — излъга тя. — Срам ме е и се чувствам смутена. Моля ви не казвайте на татко, че съм се държала така, сякаш съм си загубила ума.

— Не се безпокойте, мис Ейвъри, няма да му кажа. Той може и да ме нашиба с камшик за това, което се случи. Обещавам ви, че това няма да се повтори.

Той се разкъсваше между доводи и оправдания.

— Благодаря ви, аз също ви уверявам, че това няма да се разбере. — Тя гледаше как Стив разхлабва връвта и скача през задната страна. Чу как ботушите му цопнаха с плясък в размекнатата почва. Заповяда си да се вдигне и да подсигури отвора срещу лошото време.

Хвърли се на постелките и закри очите си с ръка. Прииска й се да плаче от безсилие, но се пребори с това. „Как можа да бъдеш толкова глупава, толкова разпусната? Порицаваш Кати Кинг, а после се държиш също толкова зле, че дори и по-лошо. Какво се е вселило в теб, Вирджиния Марстън? Никога не си реагирала така преди. Проклет да си Стивън Кар, така да ми завъртиш главата. Трябва по-добре да внимавам, когато си наоколо.“

По здрач бурята се укроти. Хората опънаха мушамени палатки, за да сготвят под тях. Избраха тревисти места, за да избегнат калта. Мъжете стъкмиха огньове и скоро изпод ръбовете на заслоните се заизвиваха пушеци. Когато огньовете се разпалиха, жените започнаха да готвят.

Джини си сложи дъждобран и, както обикновено, и отиде да помага на Ели Дейвис. Тя се съмняваше, че някой беше видял какво стана. Бурята беше твърде силна и всички коли бяха плътно затворени.

Докато работеше, тя се питаше дали привлича Стив, дали той просто се въздържа или както бе присъщо на мъжете, се беше възползвал. Или пък наистина искаше тя да го остави на мира. Единствено себе си трябваше да обвинява за случилото се. Въпреки това би било нечестно, направо жестоко от негова страна, да си играе с чувствата й, да злоупотребява със слабостта й към него. Тя си заповяда да забрави засега за Стив.

Скаутът беше дошъл на вечеря при семейство Кинг. С крайчеца на окото си тя видя как Стив и Кати се смееха. Не можеше да забрави как онази жена направо си го просеше. Нито можеше да възпре потока от завист и ревност, който я обливаше. Сякаш Стив усещаше погледа й върху себе си и правеше всичко нарочно. Тя трябваше да се разгневи, но всъщност се терзаеше.

Валя почти през цялата нощ и Джини спа малко. Част от неспокойствието й беше причинено от двете момичета на Дейвис, които спаха с нея. Те мърдаха дори и насън, а тя не беше свикнала да спи с други хора. Тя беше предложила гостоприемството си, за да има повече място за Ели и другите в задръстената им кола. Това беше любезност, за която тя си плащаше. Като наближи зората, Джини беше съвсем изтощена и напрегната.

Джини гледаше как Стив си приказва с Кати след закуска. Защо ли Стив не й каза само няколко любезни думи и не се отдалечи, както би трябвало да направи, за да предотврати подозренията у другите и особено у Ед Кинг, който трябваше да е сляп или глупав, че да не забелязва флиртовете на жена си? Или може би семейство Кинг искаха нещо специално от скаута и Кати се опитваше да го размекне, за да го получат.

Докъде ли е стигнала връзката между Кати и Стив, безпокоеше се тя? Дали си бяха разменили набързо целувки и ласки по време на разходките, когато те се завръщаха последни? Промъкнала ли се беше Кати в гората, за да се види с него? Би ли направил такова лошо и опасно нещо Стив Кар? Разбира се, че не. Той приемаше работата си твърде насериозно и беше твърде горд, за да рискува да го унижат?

Освен това скаутът я беше отблъснал в колата вчера, когато тя просто го молеше да я прелъсти. Беше се държала глупаво и беше загубила самоконтрол, а той беше човекът, който успя да я възпре. „Само защото не го искаше по този начин, не означава, че не иска Кати. Освен всичко друго тя е опитна и страстна, а ти си само… Спри, Джини! Допускаш това да те засегне твърде много.“

На следващата сутрин Стив каза:

— Благодарение на навременния дъжд, днес е прекрасен ден за упражняване на кален терен.

Той им даде наставления, преди да впрегнат колите и урокът започна.

Две от най-важните предпазни мерки бяха да се спазва нужното темпо и да се избягват опасните места. Джини обръщаше най-много внимание на тях.

Вече беше почти време за обяд. Веднъж-два пъти бяха спирали, за да отиграят тръгване след затъване на колелата в калта. Само две жени бяха затънали и не можеха повече да се движат и това беше наложило помощта на Стив. Сред тях не беше Кати Кинг, която, както Джини предполагаше, беше достатъчно разумна, за да разбере, че не може през цялото време да бъде със скаута.

Групата се отправи на почивка. Две коли затънаха в разкаляната от колелата земя — Стив беше избрал район с просмукана пръст, която беше станала на каша от колите. Едната беше на Джини, която полагаше всички усилия да освободи пленената каруца, понеже не искаше той да й помага.

Стив изпрати другите напред, за да потърсят място за лагер под ръководството на Луиз Джексън. Първо помогна на другата жена, тъй като тя не беше затънала толкова дълбоко.

Преди скаутът да стигне до Джини, тя взе една брадва и с тежки стъпки се отправи през труднопроходимата почва да отсече борови трупчета от дърветата наблизо. Довлече ги до колата, падна на колене и ги подреди около и под буксуващото колело. Това щеше да му даде опора, за да бъде изтеглено от калната дупка. Тя беше виждала файтонджии в Англия, които използваха този метод. Тъкмо щеше да се качи горе, за да провери доколко е постъпила правилно, когато пристигна Стив.

Той погледна окаляната жена, хвърли едно око на работата й и каза:

— Това е умно, мис Ейвъри, но какво би станало, ако наоколо няма дървени трупи, както е в прерията?

Джини се замисли за момент, после без да обръща внимание на калта, която се полепваше по ръцете и дрехите й, отмести трупите. Върна се, отвори сандъка на капрата и извади оттам един голям чук. Отиде отзад и се качи вътре, после разкова якия сандък и го избута на земята. Не продума нито дума, докато отковаваше парчетата и дъските, и остави чука с пироните на задната страна. Използва дъските по същия начин, както беше използвала трупите. Тя се освободи за минути и нито едно парче дърво не се счупи, само едно малко се напука. Тя скочи пак долу, щастлива, че в този ден отново беше с гащи и ботуши, и наново скова сандъка. Остави го отзад, за да измие калта от него, преди да вкара обратно нещата, които беше извадила. Когато и чукът беше върнат на мястото му, тя скочи отгоре и каза:

— Всичко е готово. Ще се видим в лагера.

Стив наблюдаваше мълчаливо. Той беше впечатлен. Тя определено се беше научила да се грижи за себе си. Докато я гледаше, не можеше да прогони от съзнанието си страстната сцена в колата й. Трябваше да опита отново. Той яздеше успоредно с нея и неблагоразумно се пошегува:

— Ще се нуждаете от добро почистване, мис Ейвъри. Изненадан съм, че дама би могла да се валя така в калта.

Превъзбуденото й съзнание отвърна: „По-добре така, отколкото да се валяш в тревата с жената на друг мъж! Не се оставяй да те предизвика, Джини. Просто си уморена, изнервена, отчаяна и ядосана. Покажи му, че можеш да контролираш характера си.“

— Зная, че е неприлично за една дама да не изглежда по най-добрия начин, но има моменти, в които се налага. Този е един от тях. По-важното е да си свърша урока и да задоволя изискванията на учителя си, отколкото да изглеждам готова за неделна разходка.

— Значи сте научили едно от най-важните неща в живота. Никога да не допускаш някой да ти пречи да свършиш това, което трябва да свършиш.

— Този съвет не можеше да дойде от по-уместен източник.

— Уместен… удобен — прошепна Стив, — да, права сте.

За момент Джини си помисли, че не му е ясно значението на думата и беше изумена, когато се оказа, че той я знае. „Но всъщност той изглежда доста образован“, помисли си тя.

След като стигнаха до лагера, Джини разпрегна конете и ги заведе до реката да пият вода. Тя носеше и ведро със себе си, за да изплакне калта, защото щеше да стане много неудобно, когато тя изсъхне. Привърза животните близо до мястото на лагера както обикновено и подреди сбруите на сигурно място под колата. Само за да раздразни Стив, не се изкъпа, а само изми лицето и ръцете си. Не се преоблече, нито вчеса чорлавата си коса. Олекна й, когато видя, че другите жени също не бяха довършили тоалета си.

Жените направиха задължителната разходка от три мили веднага след обяда, защото Стив каза, че по късно отново ще има буря и те трябва да привършат дневните си домакински работи и приготовленията на храната по-рано от обикновено.

Джини и Луси Ийвс не се включиха. Глезенът на приятелката й се беше подул и я забавяше. Джини се досещаше, че сигурно боли, и предложи да доведе Стив, който да откара Луси до лагера.

Луси й благодари, но отказа.

— Трябва да се справя с това сама. До утре всичко ще е наред… Винаги се оправя. Просто лошото време го дразни. Защо не продължиш напред. Аз ще се оправя. Забавям те.

— Това не ме интересува. Нашият взискателен учител ще разбере — каза й Джини, но не беше убедена, че той би разбрал наистина. Тя никога не знаеше какво да очаква от него.

Стив не обели и дума на двете жени, когато влязоха в лагера. Той знаеше защо са се забавили. Убеди се колко смела и решителна е Луси и колко внимателна е Ана.

— Не трябва да правиш това, Ана — протестираше Луси, но вътрешно беше доволна.

— Напротив, трябва. Ние сме приятелки. Дръж крака си накиснат в солена вода, докато свърша домашните работи. Само ме поправи, когато свърша нещо неправилно. Знаеш, че не съм много добре тренирана в кухненските дела — напомни тя със смях.

След като семейството на Ийвс похапна заедно с Джини от яденето, което тя беше приготвила, Джини накара Луси да седне, докато тя измие чиниите и всичко останало бъде прибрано. Помогна на Джеф да приготви всичко за задаващата се буря. След това седна на земята и разтърка глезена, прасеца и крака на Луси с мехлем.

— Причинявам ли ти болка? — попита Джини, докато масажираше внимателно увредения участък.

Луси се засмя и въздъхна почти замечтано:

— Не, но ти си толкова мила с мене. Чувствам се като бебе в пелени. Като в рая е.

— Ти заслужаваш добро отношение. Ще повторя това утре.

Джини се разбърза, за да довърши собствените си домакински работи и се отправи към района, определен за къпане, за да измие калта и да изпере мръсните си дрехи. Не би окаляла леглото си, нито би изцапала колата. Щом чу гласове при завоя на пътеката, бързо се шмугна назад в някакви храсти, когато разбра, че това са Кати и Стив. Каза си, че тази постъпка е глупава, но не искаше да срещне или да разговаря с някой от двамата. Те преминаха мястото, където се беше скрила и спряха по-напред. Не ги чуваше. Джини не искаше да рискува да се разкрие. Трябваше да чака скрита, докато си тръгнат, и се надяваше, че това щеше да бъде скоро.

Стив беше ядосан на тъмнокосата красавица, че го преследва и в гората. Знаеше, че ако се разкрие това, би изглеждало непристойно и би могло да подложи мисията му на опасност. Той беше уморен от тази жена, която непрестанно му се предлагаше. Подозираше, че трябва да бъде груб с нея, за да я накара да се държи прилично. Когато тя помоли тези изтощителни преходи да престанат, той й каза:

— Имате нужда от издръжливост, госпожо. Скоро ще трябва да го правите ежедневно по пътя, така че по-добре свикнете с него отсега.

— Можете да кажете, че имам уважителна причина, за да не го правя, например, болен глезен или крак, какъвто има Луси Ийвс.

— Не си служа с лъжи и номера, мисис Кинг. Те носят неприятности.

— Мога да ви възнаградя — измърка тя, като притисна тялото си близо до неговото, увивайки пръсти около врата му. Опита се да го целуне.

Стив сграбчи ръцете й и се освободи от тях, като внимаваше да не получи никакви издайнически драскотини от ноктите й. Хвана брадичката й, за да я спре в опита й за поредна целувка.

— Не правете това, мисис Кинг.

— Защо не? Аз те искам и ти ме искаш.

— Това не е вярно. Не ме карайте да ви смущавам с истината.

Джини не можеше да гледа повече. Тя виждаше как Стив беше обхванал брадичката й с длан. Не можеше да понесе да ги гледа как се целуват и шумно се изсули от скривалището си и избяга от мъчителната сцена.

Дъждът заваля преди Джини да успее да свърши с прането и чистенето. Полата и блузата й щяха да се измокрят, преди да стигне до заслона, но нея не я интересуваше това. Щеше да изсъхне. Капките падаха студени, освежителни, гальовни, дори възбуждащи за измореното й тяло и обезпокоената й душа. Тя натъпка нещата си в бохчата с дрехи, преметна я на рамо и се отправи обратно.

Пороят се усилваше и водата влизаше в очите й. Трясъкът на гръмотевиците отекваше високо над нея, а светкавиците проблясваха под формата на зигзаги. Тя предположи, че всички са си в колите вече, така че никой не знаеше, че тя е излязла и не би се притеснявал — или поне така си мислеше. Докато бързаше по пътеката, почти се сблъска със Стив Кар. Премигвайки, за да паднат дъждовните капки от очите й, тя се вгледа в мрачното му изражение.

— Идвам, идвам — подхвърли тя.

— Влизай в колата си! Не разбираш ли, че е опасно да си далеч от лагера сама? Всред шума на бурята и след като всички са по колите си, никой няма да чуе един вик за помощ. Ако нещо ти се случи, Ана, аз ще бъда обвинен. Защо поемаш такъв глупав риск?

— Помагах на Луси. Глезенът й изглеждаше ужасно. Тя не може да ходи като нас останалите. Вие сте злобен, като я карате да го влошава с упражнения.

— Ще дойдат моменти, когато тя ще трябва да ходи, мис Ейвъри. Тя знае това и го приема. Не се оплаква.

— Тя не би се оплакала и вие знаете това — каза Джини. — Няма да се налага да ходи. Когато няма да може да кара собствената си кола, ще може да кара моята и аз ще ходя.

— А баща ви? — напомни й Стив.

— Той си има кон. Ще може да си го язди. Хората трябва да си помагат в трудни моменти.

Стив се изпълни с гняв и напрежение.

— Ти си в много лошо настроение днес.

— А защо да не бъда? Само се чудите как да ме нахокате. Не ми харесва да съм лишена от свобода за ваше собствено забавление или непрекъснато да бъда наставлявана като малко дете. Вие сте лош към мен и Луси. След като очевидно не ме харесвате, мистър Кар, защо не ме оставите на мира? Защо си играете с мен?

— Какво имаш предвид? — попита той. Изглеждаше объркан.

— Искате ли да ви кажа истината? — предизвика го тя.

— Разбира се — прошепна Стив, без да мисли за последствията.

— Няколко пъти реагирахте твърде рязко, дори това да е било причинено от раздразнението ви. Поели сте тежка отговорност за много хора. Осъзнавам това. Но вие и аз не се спогаждаме добре. Аз съм дружелюбна и отворена личност. Вие сте точно обратното. Разликите между нас някак си ви обиждат и ядосват. Бъркате тези черти с фалшивите претенции и женска хитрост. Казано по-ясно — аз съм лъжкиня, глезла, която не може или не иска да си научи уроците, която ще забави пътуването, ще ви накара да изглеждате зле. Не вярвате, че една дама може да поема тежестта си по пътя. Умишлено или не, вие сте по-твърд към мен, отколкото към другите.

— Откъде знаете какво мисля или чувствам?

— Всъщност не знам — призна Джини, — защото постоянно ме държите объркана и напрегната с вашето противоречиво поведение, но това е впечатлението, което сте оставили в мен. Поправете ме, ако греша.

— Мислех, че имате доверие в мен.

— Имам. Вярвам, че сте много способен учител и умел водач.

— Но имате друго мнение за мен като човек?

— Не. Просто не мисля, че ме харесвате, че ми се доверявате, че сте честен към мен.

— Смятате ли, че трябва да се отнасям към вас по специален начин?

— Не това имам предвид. Луиз, Мати и… други ви създават грижи, но вие не сте лош към тях. Защо мъмрите само мен и ме карате да се чувствам неловко толкова много пъти?

Стив се опита да обясни:

— Вие най-много от всички се нуждаете от каляване. Разсейването ви поставя в опасност, а също и мен и останалите. Обясних ви това. Това, което госпожа Джексън, Епс и… други вършат, е неприятно, но не е опасно. Не виждам необходимост да ги карам да се държат още по-лошо, като ги потискам. Но при вас забележките са нужни, за да напредвате, а вие не ставате злобна и непокорна, или всъщност не си мислех, че ставате.

— Като комплимент ли да приемам това? — присмя се Джини, без да обръща внимание на бурята.

Стив също се засмя.

— Мис Ейвъри, мисля, че криете повече изненади, отколкото една кутия — пошегува се той, за да отпусне и двамата. Той пое брадичката й в ръката си, както беше направил преди с Кати.

Сцената изплува в измъченото съзнание на Джини и тя извика:

— Не ми се подигравай, копеле!

Стив се скова и я погледна гневно. Беше твърде засегнат.

— Да, тъкмо затова правя това!

Джини беше слисана и го зяпна. Беше сериозен!

— Съжалявам, ако ви шокирах, мис Ейвъри! Просто се изплъзна от езика ми.

Въпреки че сега той се извиняваше, правеше това със саркастичен тон.

— Съжалявам, Стив. Нямах намерение да казвам това. Накара ме да се ядосам, като се забавляваше за моя сметка. Харесвам те и искам да сме приятели, да има мир между нас, помирение.

Тя изглеждаше истински разкаяна, но той отхвърли молбата й.

— Не ме съжалявайте и не ми съчувствайте. Не съм единственото живо копеле. Така както я карат някои мъже и жени, кой би могъл да установи бащинството? Вземете например онази жена на Кинг — децата й биха могли да бъдат от трима различни мъже. Ако не престане да ми се натиска да стана номер четири, ще съжалява.

Това ли беше нещото, което влияеше върху чувствата и поведението му към жените? Към нея? Поне беше разбрала неправилно случката, на която беше станала свидетел по-рано.

— Съжалявам, че мразите толкова много майка си.

Стив я изгледа някак странно.

— Не я мразя. Обичам я.

Тя осъзна, че той не спомена баща си, ако изобщо знаеше кой е той. Не го разпитва повече върху парливата тема. Но защо да обвинява и да мрази замесения мъж, а не жената? Странно!

Той беше така предизвикан от нея, че възнегодува.

— Само едно приятелско предупреждение, Ана, ако си започнала да ме заглеждаш, недей. Не съм на разположение.

— Женен ли си, или имаш любима?

— Нито едното, нито другото — в миналото, настоящето и бъдещето. В живота ми няма място и за двете. Човек като мен има нужда да се грижи само за себе си.

— Това звучи ужасно студено, грубо и самотно, Стив.

— Може и така да е, но ме задоволява напълно. Никога не си позволявам да се поставям в ситуация, която носи поражение. Ти също не би трябвало да го правиш. Бъди смела и умна и няма да стигнеш дотам.

— Ти не се доверяваш на никого и никого не допускаш до себе си.

— Не! Просто се доверявам само на себе си.

— Не ти вярвам.

— Защо не?

— Кой би искал нарочно да живее по този начин? — отговори тя. — Освен това ти си твърде различен, за да останеш завинаги сам.

— Така ли? Мъж като мен би взел всяка жена, която му се предлага, дори ако не чувства същото, което и тя. Пази се от дяволи като мен, Ана Ейвъри. Ние сме опасни, ненадеждни и егоистични.

— Това предизвикателство, което трябва да се приеме, ли е? Да ти докажа ли, че грешиш относно себе си?

— Може би е така, защото ти си една съблазнителна жена, но все пак не го приемай. Когато намериш време да помислиш за мен внимателно, ще осъзнаеш, че съм прав, че съм по-лош, отколкото която и да е бясна буря. Връщай се сега в лагера. Бурята става все по-лоша и да седиш тук сама не е безопасно. Не прави това втори път.

Джини долови двойствен смисъл в думите му.

— Стив…

— Не настоявай или ще съжаляваш. По-добре ме послушай, докато съм великодушно настроен. Тръгвай! — заповяда й той.

Джини му се подчини, но не й се искаше да го остави.

Той гледа дълго след нея. А така му се искаше да я издърпа в обятията си и да покрие устата й с целувки. Облегна се на едно дърво и пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои. Главата му тежеше. Не чувстваше вече спокойствие в сърцето си, а това го тревожеше. Защо изобщо й беше разкрил такава унизителна и горчива тайна? Защото тя беше нарушила равновесието му — беше го изненадала неподготвен. Тя беше отрова.

След като захвърли бохчата си в колата, Джини просна измокрените си дрехи на въже, което беше опънала между две дървета. Нагледа нервничещите мулета и тръгна към колата на Дейвис.

Откакто остави Стив, тя размишляваше за този човек, докато вършеше работата си. Тя го желаеше, можеше да си представи страха и страданията, които е трябвало да преживее той без името на обичния си баща, без напътствията му и ласките му.

Кръстът трябва да е бил ужасен. Може би майка му е била изнасилена, или пък е избрала някой недостижим мъж, такъв, в какъвто се беше превърнал синът й.

Стив Кар очевидно беше един измъчен човек с дълбоки рани, изплашено сърце, обезпокоена душа и трагично минало. По неговото собствено признание не искаше да се довери или да се сближи с когото и да е, особено с жена. Тя започваше да разбира защо е толкова мрачен и предпазлив. Бранеше се да не бъде наранен отново. Но не знаеше, че най-големият му враг и мъчител е самият той. Тя беше сигурна, че той не разбира колко много се нуждае от любов, удобство и спокойствие. Може би избухването му не беше случайно, може би душата му се опитваше да достигне до нея.

Когато Ели отговори на повикването й, Джини каза:

— Само за минутка да си облека сухи дрехи, а после нека Стюърт доведе момичетата да спят тук.

— Не искаме да те притесняваме, Ана. Така и така ще трябва да спим по този начин по време на пътя, когато е лошо времето.

— Няма нужда да се схващате, преди да е станало необходимо — пошегува се тя. — Наистина, не е притеснение за мен, и всички ще се чувстват уютно.

Джини седна по нощница на дюшека с двете момичета. Тя беше уморена и се нуждаеше от хубав сън, но още повече се нуждаеше от забавление. Най-малката си погрижи за това, защото се страхуваше от шумния дъжд и гръмотевиците.

— Да поиграем на една игра — предложи тя, — нека си затворим очите и да си помислим на какво прилича бурята. — Готови ли сте? — попита Джини.

Когато и двете отговориха едновременно, тя каза:

— Аз ще съм първа. Слушайте дъжда, той звучи като майки ви, когато… пържи пиле или бекон. Гръмотевицата звучи като… баща ви, който е отишъл на лов.

— Звучи като че ли отгоре преместват мебели — позволи си да каже по-голямата.

— Права си — рече Джини и играта продължи.

След това тя ги забавляваше и развличаше с истории, които майка й и баща й бяха й разказвали като дете. При един гръмотевичен трясък най-малкото момиче се притисна до нея. Джини я прегърна.

— Гушни се по-близо, аз ще те пазя. Когато бях малко момиченце и се боях от бурите, майка ми оставяше запалена свещ и ми пееше.

Джини беше намалила светлината. Фенерът беше подсигурен срещу инциденти. Тя пя нежно на момичетата, докато не заспаха от двете й страни. Тя се засмя удовлетворена и затвори очи.

Стив си тръгна, жадуващ за обятията на Джини. Тя беше права. Той беше твърде груб и непостоянен с нея, но имаше солидна причина и не беше сигурен дали ще успее да я преодолее. Джини беше най-освежаващата глътка въздух, която някога беше поглъщал. Харесваше му да е с нея и да си говорят. Той се стопляше от грейналата й усмивка. Потрепваше от звука на гласа й. Пламтеше от желания по нея.

Съпруга, дом и деца бяха неща, за които никога не беше мислил. След като Ана Ейвъри се появи на сцената, всичко това започна да изниква в съзнанието му все по-често. „Това е лудост“, каза си той. Нямаше много място за тях в живота му, нямаше място във вгорченото му сърце. Възмущаваше се, че тя му беше подхвърлила тези мечти. Може би подобни мисли му минаваха през главата и защото живееше сред толкова много семейства. Какво знаеше за любовта една дама като мис Ейвъри?

„Любов… скочи от тази кобила, преди да си строшиш врата в опитите си да я опитомиш. Стой по-далеч от нея.“

Стив обузда непокорните си страсти. Утре щеше да завърши упражненията с жените, щеше да им даде неделята за последни приготовления, а после щяха да потеглят, в понеделник, на първи април. Още не беше свалил маската на престъпника, но щеше да направи това по пътя. Ако това се окажеше Чарлз Ейвъри, може би щеше да го убие затова, че е изложил на опасност дъщеря си! Как ли щеше да се отнесе с нея, ако разбереше, че Чарлз Ейвъри е виновен?

Докато галопираше на гърба на Чууни, за да се освободи от напрежението, се досети, че няколко души щяха много да се изненадат на другата сутрин.