Среднощни тайни

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Нервите на Джини бяха опънати, тя усещаше пулса в слепоочията си и затаи дъх в очакване на страшния отговор. Чувстваше по някакъв начин, че това е тайната причина за тръгването му по следите им — нещо, което нямаше нищо общо с любовта към нея или с желанието му да я спаси. Усещаше, че отговорът му ще окаже пагубно влияние на отношенията им. Искаше да закрещи и заплаче още преди да беше признал някаква ужасна и пагубна тайна.

Стив долавяше страха, съмнението и напрежението, които цялото й същество излъчваше. С не по-малко безпокойство в гърдите той отговори:

— Трябва да ги заловя и да върна откраднатите диаманти.

Макар Джини да си казваше, че този отговор не бива да я шокира, истината бе, че това стана.

— Ти знаеш за диамантите, които той пренасяше?

Стив реши, че тя така или иначе ще разбере достатъчно неща по време на пътуването им, затова реши да направи задачата си явна — тук и сега. Не можеше да си позволи да се отвлича с въпроси по-нататък.

— Да, но дълго не можех да разбера къде са скрити и дори кой е извършителят. Чарлз Ейвъри добре ме беше приспал, а това рядко помага. Смятах, че куриерът ще се издаде по време на преминаването на реките, като се опита да запази пратката. Но баща ти така и не го направи. От белезите по корема му разбрах къде ги е държал и как ги е съхранявал, но това не ми хрумна, когато трябваше.

— Не те разбирам, Стив. Ти говориш сякаш…

— Сякаш ми е поставена задачата да разкрия човека, който пренася камъните, да ги върна, да го заловя, заедно с хората, които му помагат? Така е, Ана, и ще довърша започнатото сега, когато разполагам с ясна диря, която мога да проследя.

Боже, колко безгрижно говореше този човек на толкова важна тема.

— Задача?

— Да. Нагърбих се да разреша труден случай за хората на закона и един мой приятел. Стори ми се по-различно и донякъде предизвикателно. Но се оказа, че съм си навлякъл повече неприятности, отколкото когато и да е било. Имаше един момент, когато се страхувах, че този път вече ще се издъня. Колкото повече наближавахме, и то без каквито и да е улики, толкова по-загрижен ставах. Баща ти се оказа много лукав човек.

— Но ти си и скаут, и водач на керван?

— Не този път, използвах кервана на Големия Л. за прикритие. Той беше много любезен да ме остави сам, за да опозная останалите и едва по-късно се присъедини към нас в Кълъмбъс. Беше важно всички да ме приемат и харесват като техен водач.

— „Използвал си“ казваш — прошепна Джини и осъзна колко пъти беше повторила тези смайващи думи — думи, които тя не искаше да бъдат изяснявани по този начин.

— Да, с цел да заловя член на Червените магнолии и да сложа край на пъклените им планове. Големия Л. се съгласи да ми позволи да се представя в ролята на водач, докато не разкрия престъпника. Не бих си губил времето да те чакам в града, но исках да разговаряме насаме, защото току-що бях получил онази телеграма, която ясно сочеше към Чарлз. Ако се бях върнал бързо в бивака, щях да ги заловя накуп и вече щях да съм потеглил за новата си задача. Вече закъснявам, защото ме чака следващият хитрец, когото трябва да… — той направи едва забележима пауза и довърши изречението с „демаскирам“ вместо „убия“.

В гласа му се долавяше нетърпение да свърши работата и да си ходи, дори да се махне от нея. Да, такава „работа“ очевидно обясняваше защо й се бе сторил така загадъчен. Как само се беше измъчвала, че мами него и другите, как само искаше да намери начин да му каже истината, а той през цялото това време беше правил същото. Изглежда, както той не знаеше коя е тя, така и тя не познаваше истинския Стив Кар.

— Значи си шпионин?

Стив не можеше да очаква от нея да се досети за точната му длъжност: Специален агент на Министерството на правосъдието. Тя трябваше да остане тайна, колкото можеше по-дълго.

— Нещо от този род, поне за тази задача. Различни задачи, различни роли.

„Включително наемен убиец?“

— Може ли да престанем да дискутираме всичко това?

— Няма нищо за дискутиране, а и не му е сега времето. И без това се забавих достатъчно, като киснех по ъглите в града да те чакам, или за да те спасявам по-късно. Всяка минута, която прахосвам, увеличава разстоянието между нас.

Стив заобиколи последния бивак на престъпниците, където лежеше непогребаното тяло на баща й, за да й спести неприятната гледка. Когато закараше при представителите на властта бъдещите затворници, той щеше да съобщи за точното място заради Ана. Тогава тялото щеше да намери покой. А сега… сега той знаеше в коя посока бяха поели главорезите, така че просто потегли натам.

В мислите на Джини се въртяха тревожни подозрения. Макар Стив да вярваше, че тя е дъщеря на „извършителя“ и съвсем определено да подозираше, че и тя е замесена, той въпреки това се бе любил страстно с нея.

Не, не беше дошъл да я спасява. В гласа му дори беше прозвучала досада, че се налага да губи време за това. Беше тръгнал по следите на един от Червените магнолии, по следите на камъните, след бандата, и заради…

— Казва се Тимъти Греъм.

— Кой се казва така? — попита Стив, изтръгнат от мисълта си затова дали да се извини за последните си думи, които бяха прозвучали студено и жестоко.

— Човекът, който трябва да им намери оръжието и амунициите. Мястото на срещата е било променено от Сейнт Луис в Литъл Рок или поне така ни казаха онези хора. Съмнявам се, че са казали истината, единственото, което те искаха, беше да откраднат диамантите за себе си.

„Дявол да те вземе, жено!“

— Значи си знаела през цялото време. Страх ме беше, че може да се окаже така, но не исках да повярвам, че една толкова изискана дама може да се окаже замесена в нещо толкова лошо!

След всичко, което бяха изживели, Джини изпита болка от съмненията в нея. Как беше възможно да сбърка толкова много в оценката си за него, а и той в своята за нея?

Беше я използвал, за да си помогне в изпълнението на своята задача, а не се бе стремил към нея, тласкан от собствено желание. Което означаваше, че е студенокръвен, безскрупулен и би направил всичко, за да постигне целта си. Тя усети как сърцето й за миг изстива.

— Не, мистър Кар, аз не знам нищо за това. Научих тези неща по време на пътуването ни насам.

„Това истина ли е, или пореден номер, Ана?“

— И защо ми го каза?

— За да ти помогна да ги заловиш и да им попречиш да изпълнят плановете си.

— Защо? — попита той навел глава, изучавайки следите, оставени от бандата.

— Защото те не са прави и онова, което вършат, е лошо.

— Включително ролята на баща ти във всичко това?

Джини реши да не споделя с измамника, който беше приела за свой любим, истината за нейната самоличност. Той я беше лъгал, беше я използвал, беше предал любовта и доверието й. Тя беше разтърсена и наранена, а сега започваше да я обхваща и гняв. Но въпреки всичко тя не можеше да откаже да му помогне в предотвратяването на едно ужасно престъпление.

— Той беше заблуден, мистър Кар, беше повярвал в нещо, което приемаше за справедлива кауза. И съм сигурна, че не е бил единственият човек, направил подобна грешка. — Джини не можа да се сдържи да не опита поне да събуди чувство на вина и съжаление в него за това, че й беше причинил болка. — Една от причините бе изнасилването, пребиването и убийството на моята сестра от една банда янки, които се наричаха войници — каза тя разпалено. — Контролираният от Лигата на лоялистите съд заяви, че нямало достатъчно улики срещу тях, затова ги освободиха. И всичко това ни се случи, след като вече бяхме загубили дом, земя и бизнес заради янките. Господи, той имаше основания да изпитва омраза, как жадуваше да отмъсти. Как заслужаваше правосъдието да го защити. Подобни неща се бяха случили и на другите членове. Но когато ми каза какво готвят Червените магнолии, аз разбрах, че това е лошо и може да провокира още по-жестоки санкции срещу южняците. Човек не може да се бори срещу злото със зло или срещу омразата с омраза и да се надява да спечели нещо, което си струва да бъде спечелено. Повечето от членовете на Клана вярват, че това, с което се занимават, е правилно и необходимо, но аз признавам, че има членове, които правят неща точно толкова отвратителни, колкото и нещата, които северняците и бившите роби причиняват на южняците. Не знаех, че е член на Клана, нито подозирах за неговата „мисия“, както той я нарече. А сега, ако не възразявате, повече не бих желала да говоря. Още повече, че казах всичко, което знам.

Стив се надяваше, че тя казва истината. Страданието в гласа й и трагичната история, за която бе споменала, го трогнаха достатъчно, за да проговори:

— Съжалявам, Ана, съжалявам за всичко. Но това, с което се занимавам, е като буре с барут и Клана държи фитила, с който да го взриви. Трябва да се справя със задачата, независимо от начина, по който ще го постигна.

Джини преглътна сълзите си. Точно когато й се бе сторило, че през облака, спуснал се над нея, се появява лъч светлина, Стив го беше заличил и сега всичко изглеждаше още по-черно. Усети, че част от терзанията й се сменят със силно раздразнение.

— И смяташ, че тези думи би трябвало да извинят подлото ти поведение, копеле? „Съжалявам“ е само една дума, а аз се съмнявам, че в теб има достатъчно добрина, за да разбереш дори само смисъла й! Но какво би могъл да очаква човек от създание като теб!

Стив застина. Колко непоносими бяха тези думи, излизащи от нейните устни, от устните, които го бяха целували и му бяха доказвали, че тя го обича. Беше изживял достатъчно горчиви разочарования в живота си, за да изтърпи сега и това. Беше я загубил и сега му оставаше само да се защити срещу болката.

— Отдавна те предупредих, че аз съм едно достойно за съжаление копеле, и то не само във връзка с раждането ми.

Не отрича? Дори не се опитва да обясни?, каза си Джини с болка в сърцето.

— Трябваше да ти повярвам, защото тогава сигурно за пръв и последен път си ми казал истината. И сега какво, ще ме арестуваш ли? — Дали не беше това причината, поради която бе загубил толкова много време, за да я спаси?

— А ти замесена ли си? Стори ми се, че се опитваш да ми кажеш, че не си.

Въпросът му й подсказа, че той все още не е убеден, че тя е невинна. Но щом не бе сигурен, след като бяха изживели толкова интимна близост, тогава тя не можеше да му каже нищо, не можеше да направи нищо, за да го убеди в обратното.

— Не, но аз не мисля, че ти ще ми повярваш. Не се безпокой, аз ще мога да се защитя без никакви проблеми.

— Това е хубаво, Ана, защото в затвора няма никак да ти хареса.

— Говориш, сякаш познаваш това място.

— Познавам го. По време на войната янките добре се забавляваха с бунтовници като мен.

Джини отново изживя шок. Значи той е бил военнопленник. Трудно би могла да си представи ужасите и извращенията, на които е бил подлаган. И всичко това накуп с обремененото му детство. Нищо чудно, че сърцето му така се бе втвърдило. Нищо чудно, че той беше толкова независим и се държеше така дистанцирано. Нищо чудно, че постъпваше както сметнеше за добре, без да обръща внимание на останалите. Но как тогава би могла тя някога да го разбере, да му повярва и да му прости? Как би могла да го изтръгне от мислите си?

— Но сега ти работиш за Юниона — твоите бивши врагове и мъчители?

— Да.

— И залавяш южняци, които в по-голямата си част се опитват да се защитят?

— Ана, сега има само една страна, на която може да се застане. На страната на Съединените щати.

— И ти си патриот, който е натоварен със славната мисия да ги спаси?

— Аз съм просто един труженик, който обича предизвикателствата, нищо повече.

— Каква проклета работа! Никой друг и нищо друго нямат значение, важното е тя да бъде свършена перфектно. Но ти не ми отговори: ще ме изпратиш ли в затвора?

— Не, но просто не е безопасно да те пусна да си вървиш сама, а не разполагам с време, за да те придружа до града. Най-добре е за теб да бъдеш с мен поне за известно време. Но прави точно каквото ти казвам. Оцеляването и на двама ни може да зависи от твоето поведение. Когато заловя онези хора, ще ги отведа в най-близкия град. Там ще решиш какво искаш да правиш по-нататък. Мисля, че ще бъде най-добре да се върнеш при леля си в Джорджия. Защото ранчото в Тексас не съществува.

— Откъде знаеш, че не съществува. Кога провери това?

— Телеграфирах на човека, за когото работя, когато бях в града.

— Кога? От кой град?

— Има ли някакво значение?

За нея имаше, защото бе свързано с интимната им връзка.

— Да.

— Не мисля, че е така. Защо искаш да знаеш кога и къде съм научил, че ти и баща ти сте ме лъгали? — той усети тялото й да се стяга и ръцете около кръста му да го стискат по-силно. Не искаше да се карат. Искаше да й даде време да разбере с какво се занимава той и защо това е толкова важно, искаше да й даде възможност да се поуспокои, искаше тя да проумее защо е толкова важно да му разкаже всичко, което би могло да му бъде от полза, да бъде от полза за мисията му, а в крайна сметка и за нея самата. — Сега ще спреш ли с това бърборене, за да мога да се концентрирам върху следването на тази диря?

Джини избухна:

— Че защо? Ти си толкова страхотен, че би могъл да следваш дирята и със завързани очи. Мен поне ме намери и залови без никакъв проблем.

Той забеляза, че те не каза „спаси“.

— Наистина те намерих без проблем. Ако те не бяха толкова глупави, можеха да те намерят преди мен. Сега млъкни, преди да са ни чули и посрещнали от засада. Съмнявам се, че би искала да паднеш отново в ръцете на тези предатели. Каквото и да си мислиш, Ана, аз се опитвам да запазя живота и на двама ни, затова опитай да се да контролираш гнева си, защото е възможно заради теб да ни убият. Не търси в мен вината, че баща ти те е забъркал в това престъпление. Аз съм само човекът, който го разследва. И бъди доволна, че съм точно аз, защото в противен, случай можеше да си затънала в много по-големи неприятности.

След това предупреждение Джини млъкна, но не единствено заради него. Беше объркана от думите и настроението му. Не знаеше какво мисли и чувства този човек. Всъщност изобщо не го познаваше. Сърцето й казваше да му признае всичко и да види как ще му подейства истината, но главата й я предупреждаваше, че това би могло да усложни нещата и би го накарало да се отнесе с подозрение и неуважение към нея за пореден път. На всичко отгоре, той беше доказал, че сам е недостоен за доверие и може да се държи предателски. Затова, най-добре беше да изчака и да види как ще се развият нещата.

Стив насочи Чууни напред в тръс, който му позволяваше да следва дирята. Тежестта на Ана не можеше да затрудни едрия и здрав дорест кон. Той опитваше да мисли само за задачата си, но вкопчената за гърба му жена отвличаше вниманието му. Чувстваше тялото й, вдъхваше аромата й, трепваше от докосванията й, чуваше дишането й и я желаеше като луд. Молеше се дълбоко в себе си тя наистина да се окаже честна и невинна.

Джини от своя страна се чувстваше объркана и разтревожена.

„Стив Кар, ти си един груб и студен мъж. Не съм сигурна, че бих искала да те спечеля, дори ако се молиш за прошката ми. Тези зли инстинкти, с които си закърмен, отгледан и израсъл, винаги ще бъдат скрити някъде дълбоко в теб, готови да изскочат при подходящо провокиране. Съмнявам се, че някой или нещо би могло да те промени достатъчно, за да… Остави тази работа, Джини. Вече е много късно, той се погрижи да стане така. Не можеш да му вярваш. Толкова силно те обичах, Стив. Как бих искала да не беше постъпил така с мен… с нас.“

Джини искаше да се усамоти, за да може да изплаче сърцето си и да облекчи мъката, която напираше в нея. Знаеше, че ще мине много време, преди да преодолее това горчиво разочарование и да забрави този изплъзващ й се мъж. Трябваше да бъде силна, смела и много да се старае, за да го постигне. Скоро, съвсем скоро, те щяха да се разделят завинаги. Едва тогава можеше да се опита да излекува раната си, но не сега — беше невъзможно да опитва в негово присъствие. Предстояха и важни неща, които щяха да й помогнат да го изхвърли от мислите си и с които щеше да ангажира цялото си внимание. Изпитваше горчивина от самозаблуждението, на което беше станала жертва и дори за миг се почувства изкушена да потърси отмъщение. Но злобата и омразата бяха двуостри и можеха да наранят нея по-дълбоко, отколкото се чувстваше в момента. Освен това тъкмо тези отрицателни емоции бяха виновни за създалата се ситуация, за престъпните намерения и действия на Чарлз, за това, че тя се намираше тук в този момент, за трудния характер на Стив. О, как мразеше нещата, които го бяха направили такъв и които бяха разбили живота им.

„Не им позволявай да унищожат и теб, Джини Марстън.“

Тази нощ лагерът им беше осветен от пълната луна. Не бяха спирали до здрач, така че Стив да може да се възползва и от последния слънчев лъч, за да следи дирята. Джини не беше проговорила, откакто й беше казал да мълчи и само поклащаше глава отрицателно или утвърдително, за да отговори на въпросите или коментарите му. Не смееше да проговори, защото усещаше, че или ще се разплаче, или ще закрещи.

Бяха спирали само веднъж, за да хапнат сушено говеждо с царевични питки, прокарвайки го с вода от манерката му. Бяха яздили през по-голямата част от времето, но известно време бяха ходили и пеша, за да дадат възможност на дорестия жребец да си отдъхне. Стив й бе проговорил на няколко пъти, съобщавайки, че мъжете които преследваха, изглежда, навлизаха все по-дълбоко в планинския масив Уачита и по-всяка вероятност се насочваха към индианската територия. Вторият път, когато проговори, й каза, че те имат един ден аванс пред тях и може да се очаква да ги настигнат след два дни, ако бандата запази досегашния си ход, а те продължат със същото темпо.

Стив застреля един заек и го изпече, приготви сладки питки и направи кафе — всичко това, без да поиска помощ от нея, нито показа по някакъв начин, че я очаква. Тя самата не му предложи да помогне, още повече, че той изглеждаше като човек, който е свикнал да върши подобна работа и нещо повече — човек, предпочитащ да я върши сам.

„Много си затворен, Стив, просто нямаш нужда от друг.“

Той й подаде чинията с храна и чаша горещо кафе, а тя му благодари, без да вдига поглед.

Стив започваше да се изнервя от мълчанието и изписаната на лицето й мъка.

— Значи все още можеш да говориш — отбеляза провокативно той. — Мислех, че си си изгубила езика там.

Джини го изгледа яростно и му напомни с безизразен глас:

— Ти ми заповяда да мълча, не помниш ли? И оттогава не си ми давал разрешение да говоря. А каза, че оцеляването ни зависело от стриктното ми подчинение. Но дори и да го беше направил, аз нямам какво да ти кажа, мистър Кар. Ти си лъжец и измамник.

Беше очаквал, че тя ще се чувства по този начин, но все пак се засегна, че тя бе реагирала така остро. Очевидно сега вече го ненавиждаше.

— Не се безпокой, Ана, ще се наложи да ме изтърпиш само още няколко дни. Тази мисъл сигурно ще ти достави удоволствие.

— Сигурна съм, че и двамата ще изпитаме облекчение, когато сами сложим край на тази оскърбителна история.

— Така ли е наистина? — присви очи той.

Но Джини беше твърдо решена да не му дава възможност да я провокира към глупава кавга. Ако се опитваше да я нарани и да я отдалечи от себе си, тя нямаше намерение да му сътрудничи за своя сметка. Тя изяде храната и изпи кафето си, намирайки всичко за великолепно. Забеляза, че Стив се хранеше от тенджерата с пръсти понеже носеше със себе си само един комплект прибори. Това за сетен път й разкри, че самотникът не беше готов за компания.

— Е, добре, ти сготви, аз ще почистя. Беше вкусно. Благодаря.

— Няма нужда. И освен това не давам на никого да драска дъното на тенджерката ми. Яденето не става добро, когато е надраскана. — Той се отправи към потока, почисти съдината с пясък, после се върна, за да намаже с мазнина дъното и да я подсуши. — Добрата тенджерка изисква грижи. Имам тази отдавна и тя е видяла маса неща с мен.

Джини искаше иронично да отбележи „Ах, колко мило“, но не го направи. Всъщност беше впечатлена от уменията му и от начина, по който той можеше да се грижи за себе си и околните. Може би не трябваше да го обвинява изцяло за това, което представляваше. Може би беше по-правилно да обвинява за това средата, в която бе израсъл, жестоката война и многото неприятни инциденти, които му се бяха случили. Но и други хора бяха преживели тежки времена, без да се превръщат лъжци, измамници и човекомразци. „Но това не е съвсем вярно, Джини. Помисли за някои от хората, с които се запозна в кервана, помисли за себе си, за Чарлз Ейвъри и за баща си. Всички искат да оцелеят и се борят за това както могат.“ Тя определено не биваше да го нарича „копеле“, защото това за него беше твърде болезнено. Той бе… да, той сам й бе доверил тайната си в пристъп на слабост, а тя го беше застреляла с нея като със смъртоносен куршум. И защо? Грубият език и жестокостта не й бяха присъщи.

Може би, реши тя за себе си, причината беше, че се бе почувствала силно засегната и бе нанесла ответен удар със съзнание, замъглено от болка. Може би тя се беше променила след толкова много смърт: майка й, майката на Джоана — най-добрата й приятелка, мистър Ейвъри, може би и баща й, и без малко самата тя. От завръщането си в Америка се беше сблъскала с толкова много зло и опустошение. Може би всичко това, събрано заедно, я беше накарало да се отнася с презрение и възмущение към жестокостта в живота и към тежките изпитания на съдбата. Скоро, съвсем скоро, тя щеше да потърси възмездие за Бенет Чапман заради най-добрия си приятел. Беше загубила мъжа, когото обичаше, но можеше да намери баща си жив. Просто не беше справедливо от нея да се иска да изтърпи толкова много болка. Защо трябваше да…

Стив разтърси ръката й, защото тя не бе чула какво й казва:

— Легни на постелките, Ана. Аз ще използвам одеялото. Избери си място, но гледай да не е много далече от мен и револверите ми. Нагласи се сега, за да мога да загася огъня. Нали не искаме да бъдем видени от нежелани посетители.

Джини забеляза колко нежно прозвуча гласът му, но се престори, че й е все едно.

— Не се притеснявайте за моя комфорт, мистър Кар. Аз ще използвам одеялото или ще спя на земята. Не искам да лежа на вашите постелки. — „Ароматът на тялото ви няма да ми даде да заспя и ще запали нежелани огньове в мен!“

— Свикнал съм да спя на земята, Ана, а ти не си. Ако не си починеш добре, утре можеш да паднеш от седлото и това само ще ме забави. Става дума за предпазна мярка, а не за вежливост, така че не е необходимо да отказваш от наранена гордост или просто така, напук.

Джини не беше убедена, че нежният поглед в очите му съответства на думите, които чу. Действително ли бе джентълмен по егоистично съображения или просто прикриваше загрижеността си? Нямаше значение, тя реши да не спори и да не отказва. Не й отне много време, за да получи потвърждение на опасенията си: леглото беше пропито с аромата на тялото му. От тази мъжка миризма бузите й порозовяха и тя стана неспокойна. Проклинаше го в себе си, че й действа по този начин.

— Ето, това ще ти помогне да заспиш — обади се Стив след петнайсетина минути.

— Какво е то? — Джини не протегна ръка към чашата, която той й подаваше.

— Уиски, достатъчно, за да те приспи. Никой от нас няма да си почине, ако продължиш да се мяташ така, сякаш това легло е пълно с мравки.

— Да не искаш по този начин да ми развържеш езика за някое самопризнание? — изпусна се тя.

Стив спокойно отбеляза:

— Нали ми каза, че няма какво да признаваш. Приемам думите ти, докато нещо или някой не ги опровергае. Доста неща ти се наложи да изживееш напоследък, затова помислих, че уискито ще ти помогне да се отпуснеш. Не се притеснявай, че мога да се възползвам от притъпеното ти внимание след това.

— Ти си се променил от сутринта насам. Колко е добре това и за двама ни — иронично отбеляза тя, дръпна чашата от ръката му и я изпразни на един дъх. Задави се и се закашля. Очите й широко се разтвориха, плувнали в сълзи, които потекоха надолу по бузите й. Стив се опита да я потупа по гърба, но тя се дръпна настрана и гневно го изгледа. Кашляйки, преглъщайки и поемайки си дъх с труд, тя го сряза: — Дявол да те вземе! Не… мога… да… дишам. Гърлото и стомаха ми сякаш пламнаха — тя отпи глътка вода от подадената й манерка и постепенно дойде на себе си. — Трябваше да ме предупредиш да пия на малки глътки.

— Та ти даде ли ми шанс да го направя. След малко ще се оправиш. Всъщност, може би наистина най-добрият начин е да се погълне бързо, така че веднага да, започне да действа. Легни, затвори очи и след малко ще си заспала.

Джини последва съвета му. Една странна лекота обхвана тялото й. Някаква вихрушка се завъртя в главата й и я накара да се чувства сякаш се носи из облаците. Клепачите й натежаха толкова, че не можеше да ги повдигне и тя се поддаде на въздействието на могъщата магия. Чувстваше, че й е топло, уютно и спокойно. Една нежна ръка я погали по бузата и косата и от това й стана удивително приятно. Целувката, която последва, беше още по-сладка и замайваща, но тя не беше в състояние да й отговори. Остави се на крилете на усещанията, които ставаха все по-смътни.

Едно мъчително усещане на нежност разкъсваше сърцето на Стив, който много добре съзнаваше през какво бе минало това момиче в последните дни. Той много добре разбираше какво означават душевните терзания и омразата, които сега тя трябваше да понесе. Искаше да помогне и на себе си, и на нея, като й спести допълнителни мъки. Може би тя беше допуснала грешки, но кой не правеше такива? Трябваше да я измъкне от тази тежка ситуация, за да не стане и тя като него. Ана Ейвъри беше добър човек, тя не заслужаваше да понесе това, което й се бе случило, само заради стореното от баща й. Кой знае, може би дори и той не беше виновен, но вече бе твърде късно да се промени този факт. Ако се бяха срещнали при други обстоятелства и ако бяха по-различни хора… Но и едното, и другото бяха неща, които не можеха да се променят. А и след като тя научи пълната истина за него, това щеше да убие всякакви добри чувства, които тя може би още изпитваше. Би било пълна заблуда, наивен блян, да смята, че тя би го обичала и приела. Как би могла да го обича тя, една непозната, когато собственият му баща не бе съумял?

— Лека нощ, Ана, с мен си в безопасност.

В невъзможност да отвори очи, Джини едва разбираемо промърмори:

— Лека нощ, мили — после въздъхна доволно и се отпусна.

Стив остана да седи до нея известно време, като милваше лицето й и галеше косата. Пръстите му докоснаха къдрите, които се бяха измъкнали от плитката. Не можеше да се спре да я целува. Беше забелязал как тя вдъхва миризмата на леглото му и се бе досетил — надяваше се, че се досеща — за причината, която не й даваше да заспи. Бяха се любили пламенно и страстно сутринта, опияняващият епизод бе така свеж в паметта му, макар да му се струваше, че се случил отдавна. Да, можеше наистина да се държи по-мило с нея днес — в края на краищата, тя беше загубила баща си.

„Бащи! — стрелна се през главата му. Те могат да бъдат по-подли и от най-лошия ти враг. Искам да ти вярвам, Ана, но не мога да допусна мисълта, че можеш да ме предадеш и отхвърлиш като него. Не знам как бих постъпил, ако някога го направиш. Май е най-добре да не научаваме кой от двама ни е по-големият измамник.“

Джини се засрами от това, че така чувствено възприемаше близостта на Стив. Непрестанният допир с него й действаше силно и разяждаше основите на защитната стена, която се бе опитала да издигне пред себе си. Продължаваха да я измъчват съмнения. Може би той беше ядосан, може би разочарован, а може би засегнат, защото смяташе, че го е излъгала. А може би и поведението, и думите му бяха неговата защитна стена срещу това да бъде използван и наранен. Може би той се страхуваше, че ще я загуби, ако се наложи тя да влезе в затвора, което не бе изключено, в случай че някой съд на легионерите лоялисти решеше да накаже чрез нея „баща й“ и неговите съмишленици. Щеше ли да й повярва законът, ако тя заявеше, че не е Ана Ейвъри? Щеше ли да има някакво значение, ако приемеше, че наистина не е. Та нали беше пътувала заедно с Чарлз и двамата бяха извършили една опасна и хитра измама. Чиновниците на янките спокойно можеха да приемат, че не е възможно да не е замесена по някакъв начин. В крайна сметка тя беше загубила толкова много във войната.

Ако се наложеше да призове второто й семейство да свидетелства при установяването на нейната самоличност за да спаси живота си и избегне затвора, нали това щеше да разкрие лъжите на баща й пред тях. И след като никой не знаеше къде в Колорадо се бе загубил Метю Марстън, беше невъзможно да го призове на помощ. В неговия живот имаше толкова много забъркани истории, които можеха да излязат наяве. Чарлз я беше предупредил, че е опасно както да каже истината, така и да продължава измамата, затова й оставаше само един изход. Веднага щом Стив я освободи, тя трябва да се махне колкото може по-далече от тази опасност и да отиде в ранчото на Чапман.

Джини тайно наблюдаваше Стив. Той също изглеждаше загрижен. Яздеше дълбоко замислен, като несъзнателно галеше ръката й, която лежеше на кръста му. Веднъж той се пресегна назад, за да й помогне да запази равновесие при едно стръмно спускане, а след това я задържа там по-дълго, отколкото беше необходимо. Досещаше се, че той мисли за нея. Желаеше я, това бе повече от ясно. Но дали ставаше дума само за физическо привличане? Беше ли това против волята му? Наистина ли този човек можеше да се възползва от тяхната близост и да изкопчи от нея някакви улики? Наистина ли му бе по-скъпа, отколкото той желаеше? Повече, отколкото би признал пред нея или даже пред самия себе си? Как би могло това да бъде истина след всичко, което бяха изживели заедно… „Не си причинявай тази болка, Джини. Случилото се няма за него онова значение, което ти му отдаваш.“ Искаше сърцето й да не бе допълнило: „Не още, той просто не го осъзнава. Той не може да допусне, че има някой, който може да го обича и желае с такава сила, с каквато го обичаш и желаеш!“

Стив бавно се придвижваше, за да не събуди изморената жена, преди закуската да е готова. И снощи се наложи да й даде уиски вместо сънотворно. Нещо не беше наред. Тя бе прекалено потисната в сравнение с жената, която бе опознал по време на пътуването с кервана. Къде останаха раздразнителността и духа й? Защо не му крещеше и не го ругаеше? Защо не бе поискала обяснение или поне повече информация? Дали беше мълчалива и измъчена заради мъката по загубения баща, или просто бе засегната от разкриването на лъжите, които той и Чарлз й бяха сервирали, или само бе разтревожена, че той ще установи и нейната вина, ако продължи да се занимава с разследването?

Джини се размърда и дълбоко пое въздух. После се усмихна и пак въздъхна, вече с удоволствие. Какво ухание! Миризмата на кафе, курабии и бекон я гъделичкаше по носа и стомаха.

Стив я смушка по рамото.

— Ставай, сънливке, или ще изям всичко сам. Захващам се с яйцата, така че размърдай се, жено.

Джини седна и разтри очи. Надникна в тенджерката, после вдигна поглед към него и недоверчиво попита:

— Как? Откъде?

— Имам си начин — усмихна се Стив.

— Да не би да има град наблизо? — поинтересува се тя.

Стив неправилно схвана изненадата й за желание да се махне по-бързо от него.

— Не, само една ферма. Едва ли ще искаш да останеш там. Един фермер и двамата му синове.

— И ти ги открадна? — попита тя и кимна към яйцата.

Стив я погледна косо и направи гримаса.

— Не. Защо винаги допускаш най-лошото за мен, Ана — и той раздразнено разбърка яйцата.

Тя разбра, че го бе засегнала.

— А не постъпваш ли и ти така по отношение на мен?

Той отново я погледна.

— Но аз имам сериозни основания, не мислиш ли?

— А аз нямам ли? Аз никога не бих използвала невинни хора по начина, по който ти го правиш: като се преструвам, че ги харесвам, за да мога да ги следя. — В същия миг тя се почувства виновна, защото смяташе да постъпи по същия начин с Бенет Чапман в Тексас.

Стив забеляза сепването й и странния израз на лицето й. Не беше откровена с него, но поне съвестта й караше бузите да пламват в този чудесен цвят, а чудесните й бадемови очи да примигват малко по-бързо от обикновено.

— Така, както ти постъпи с мен заради баща си? Отвличайки вниманието ми, докато той вкарва в ход злите си намерения. Вие двамата подозирахте ли, че някой агент може да ви проследи?

Напрегнатият момент не й позволи да обърне внимание на думата, която бе използвал за себе си.

— Това не е истина! Аз не знаех нищо за неговото престъпление!

— Значи си съгласна и сама го преценяваш като престъпление?

— Разбира се, че е! — Джини си заповяда да говори с по-малко плам. — А ти какво искаше да кажеш, когато спомена, че камъните са откраднати? И откъде са могли властите да разберат, че куриерът ще пътува с кервана?

Стив реши, че би могъл да й обясни:

— Скъпоценните камъни бяха откраднати от тук и от Англия. Няколко специални агенти събираха улики, разследваха и постепенно научиха за заговора на Червените магнолии. Няколко от тях намериха смъртта си за проявеното любопитство. Човекът, който ме нае, знаеше, че вашият керван е използван за прикритие, знаеше каква е сделката, предполагаше къде ще се извърши. Това, което не знаеше, бяха имената на замесените хора, защото агентът, който трябваше да ги установи, загина преди да ги съобщи. Заповядано ми бе да върна камъните и да разкрия злодеите.

Откраднати камъни… Значи затова Чарлз пътуваше със същия кораб за Америка! Убити агенти… Но това означаваше, че задачата не е безопасна за самия Стив. Той също можеше да бъде ликвидиран.

— И защо баща ти те взе от онзи аристократичен пансион? Не беше ли това с цел да те използва за прикритие, защото вие двамата не сте имали никакво намерение да се доберете до Тексас!

— Аз не знаех, че той не е закупил там собственост! — Чарлз й беше казал, че е купил магазин в Уейко, но беше излъгал. Беше й признал истината, докато пътуваха, но вече бе късно.

— Знам, че си му дъщеря, а не някаква хитра съучастница, наета срещу заплащане.

— Така ли? И откъде знаеш това?

— Проверих и това твърдение.

Джини знаеше, че смъртта на Ана не може да бъде известна в Джорджия, защото беше настъпила в друг щат.

— Преди или по време на пътуването?

— По време на пътуването — Стив съжали, че бе издал и тази проверка.

— А проверявал ли си такива неща и за някой друг?

— Не.

— Защо? — сигурно сред пътуващите бе имало и други подозрителни.

Стив разпредели храната и наля кафе.

— След онова, което се случи помежду ни, мисля, че основанията ми да го направя по отношение на теб са очевидни.

„Бил си привлечен от заподозряната, така ли“, мислеше си тя.

— Може и да са очевидни за човек като теб. И кога получи отговора?

Той искаше да научи какво й е известно и доколко е замесена. Имаше един-единствен начин да й помогне да се освободи от чувството за вина.

— Научих, че си му дъщеря в Монтгомъри. А във Виксбърг, докато ви чаках да дойдете, разбрах, че няма никакво ранчо.

Джини взе своята чиния и се замисли за датите. Той беше предприел опита за проверка по отношение на нея след първата им нощ заедно в Кълъмбъс, а проверката за двамата с баща й идваше след втората им нощ в Джексън. Вече е подозирал нея и Чарлз, което не му беше попречило да прави любов с нея при първа възможност. Подозренията му се бяха засилили, но това не го беше спряло и втория път. И след като се бе убедил, че човекът, който търси, е Чарлз, той беше планирал да…

— Значи си искал да ме изправиш очи в очи с фактите преди или след като… прекарахме заедно във Виксбърг?

Погледът му казваше „след“, но устата му не го изрече. Бяха спали заедно, след като я бе спасил и преди да разкрие истинската си задача. Но защо? Едно последно удоволствие, преди уличаващите разкрития да прекъснат взаимоотношенията им? И все пак, защо?

Той обърна внимание на това, че тя не каза „любихме“ и това, заедно с изражението на лицето й, го обезпокои. Без значение какво щеше да каже, за да оправдае, извини или обясни поведението си, то нямаше да промени нещата, а може би дори щеше да ги влоши.

— Хората и нещата не са винаги онова, което изглеждат, Ана.

Тя го стрелна с очи.

— Съгласна съм, мистър Кар. Мисля, че и двамата си го доказахме един на друг, и то в по-голяма стенен, отколкото и двамата предполагаме.

— Стига си ми отговаряла. Да ядем и да тръгваме.

Джини реши днес да бъде вежлива и да се държи приятелски с надеждата, че това ще й помогне да научи цялата истина от него. По време на една от почивките тя попита:

— По какво разбираш на какво разстояние пред нас се намират те?

Беше изненадан от въпроса й и новото й приятелско отношение.

— Общото състояние на следите ми показва колко време преди нас са минали оттук — и й обясни какво значи това.

— Но откъде знаеш, че следи, които са на един ден оттук, ще останат на един ден и следващата миля от пътя ни? Какво може да им попречи да се върнат по следите си и да ни устроят засада?

— Да се върнат по следите си ли? — напрегна се той. — Откъде знаеш за този номер?

Джини му каза за романите, които беше чела, за да се запознае със Запада, преди да дойде тук.

Стив се усмихна и отпусна, но не се засмя.

— Е, тук не е точно така. А сега имаш ли нещо против да ми разкажеш какво точно се случи по време на последния ви бивак. Не исках да те питам, за да не ти причинявам болка толкова скоро след случилото се.

Джини му разказа не само за епизода, но и за всичко по-интересно, което беше запомнила по време на пътуването след отвличането й. Забеляза, че той я слуша с цялото си внимание.

— Впечатлен съм, Ана. Къде си се научила да се катериш по дървета?

— Като малка. А на теб трябва да благодаря за другите ми умения, които ми спасиха живота. Въпреки проблемите между нас, благодарна съм ти за тях.

Той се размекна.

— Е, и ти си ги използвала добре.

— Включително револвера, който ми подари.

— Носиш ли го сега? — той я докосна по крака и тя потрепери.

— Винаги, както ми заповяда, Стив. Да не те е страх, че мога да го извадя срещу теб?

Той отбеляза, че отново беше започнала да го нарича с малкото му име.

— Няма да е особено умно, а ти не си глупава. Аз съм единствената ти надежда да се измъкнеш оттук жива.

— Знам и затова се държа прилично.

— Доволен съм да го чуя — засмя се Стив.

— Ти задържа ли се в лагера, преди да тръгнеш по следите ни?

— Безпокоиш се какво си мислят новите ти приятелки?

— Да.

— Не се притеснявай, те те харесват и смятат, че си била отвлечена.

— Но не и ти?

Стив реши, че е крайно време да хвърли светлина по някои въпроси.

— Всъщност и аз вярвам, че е станало така, Ана. Дори мисля, че е бил отвлечен и баща ти — и когато видя изумлението върху лицето й, той допълни: — Престъпниците често се предават взаимно. Ако бяха добри хора, нямаше да се занимават с престъпни дела. Бандата ви е навестила по-рано от очакваното, защото е смятала да ви ограби. Ако бяхте отказали да тръгнете с тях, те просто щяха да започнат да стрелят из лагера и щяха да ви отведат насила. Спасихте живота на невинни хора, като им се подчинихте, но поставихте собствения си живот в опасност. Което все още не оневинява баща ти за онова, което би направил, ако не беше убит. Дори ако ти си била замесена или просто си играла ролята на негово прикритие, аз пак ще те освободя като отплата за безкористното ти поведение в лагера.

Джини беше смаяна, че той продължава да храни съмнения по отношение на нея. Не можеше да го убеди, че бърка, без да разкрие други тайни за себе си, тайни, които все още не можеше да му довери. Защото можеше да се случи по-лошото: той щеше да повярва, че тя е неизлечима измамница. По-късно можеше да му изпрати писмо, обясняващо истината, и можеше дори да му съобщи къде е отседнала, просто за в случай че той поиска да я посети. Щеше да изпрати писмото до него на адреса на компанията, организирала транспортирането с кервана. И ако той установи връзка с Лутър Биймс — и двамата бяха достатъчно близки, за да работят пак заедно — Лутър сигурно щеше да знае къде да намери Стив. Но тогава, в този бъдещ момент, те вече щяха да са наясно какво изпитват един към друг. Тя щеше да е приключила с досадните си претенции. И дори да нямаше никаква друга причина, тя щеше да му пише поне за да му разкрие колко дълбоко бърка в преценката си за нея.

Спряха преди залез слънце, след като се бяха приближили достатъчно, за да настигнат бандата на следващия ден. Стив се възползва от няколкото оставащи минути светлина, за да се убеди, че предположенията му са правилни. Установи също, че наблизо няма никой, който би могъл изненадващо да ги нападне. Намираха се северно от Мена — един слабо населен град. Местността, която бяха прекосили днес, се бе оказала доста разнообразна — много потоци, няколко извора, а и хълмовете бяха по-стръмни, отколкото досега. Бандата се насочваше към насечения терен на масива Уачита, уникален с това, че се простираше от изток на запад, вместо от север на юг, както при повечето планински вериги. Недалече от тях се извисяваше Рич — най-високият връх в най-старата и най-голяма за страната гориста местност. Той нямаше никакви съмнения, че ще настигнат престъпниците утре още до обед и беше благодарен, че присъствието й не го бе забавило. Освен това бе съумял да съхрани силите на Чууни, като подбираше по-равен маршрут при придвижването. Беше я тренирал добре и не чу и дума на оплакване, когато преходът ставаше по-тежък. Тя беше една забележителна, силна и смела жена, точно такава каквато искаше. Само ако… Не мечтай!

Стив се върна и видя, че вечерята беше приготвена.

Джини сервира печено солено свинско, курабии, фасул и кафе.

— Няма да е така вкусно, както ако го беше приготвил ти, но поне ще ти спести сили и време за почивка.

— Много съм ви задължен, мис Ейвъри — каза той и седна.

— Никога ли не ти е минавало през ум да носиш два комплекта прибори за храна, когато тръгваш на път?

— Много главоболия и малко място. Всеки срещнат има свои прибори. Скитници като мен предпочитат да пътуват с малко багаж и да се придвижват бързо.

— А не си ли се уморявал непрекъснато да си в движение и вечно да си сам?

— Налей ми още малко кафе, ако обичаш.

Джини знаеше, че при нормални обстоятелства той сам би се обслужил. Ходът му целеше само да отклони вниманието й от въпроса, на който той не отговори.

Приключиха вечерята в мълчание, после заедно прибраха.

Когато легна на мястото си върху рогозката, тя попита:

— Какво ще стане утре, когато настигнем бандитите?

Стив лежеше само на няколко фута от нея, както сам настояваше, за да може да я защити. Беше оставил револверите от двете си страни. Погледна я и отговори:

— Ти ще се държиш по-назад и ще се скриеш, докато не ги обезвредя.

— Толкова лесно ли очакваш да бъде, Стив? — тя не отделяше поглед от него.

— Нищо никога не се оказва просто, Ана. Не го ли научи вече?

— Да, но аз бих искала…

— Какво би искала? — попита той бързо, тръпнейки от желание за нея. Ако нещата утре се развият не както трябва, те може да бъдат мъртви преди залез слънце.

— Бих искала животът да не е така суров, опасен и жесток. Те са петима, Стив. Биха могли да те…

— Да ме убият? — видимото й безпокойство и това, че каза „да те“ вместо „да ни“, го трогна.

— Не го изричай! — извика тя и свали поглед от неговия.

Стив подпря десния си лакът на земята и сложи буза върху него.

— Ако се скриеш, Ана, те никога няма да те намерят.

— Но аз не се тревожех за себе си. Исках да кажа, не само за себе си.

— И за какво друго има да се тревожиш? Сигурен съм, че не държиш особено на тези мръсници, които те отвлякоха и смятаха да те изнасилят.

— Разбира се, че не.

— Тогава, за кого? — настоя той, искайки да чуе името си.

Джини недоумяваше защо той толкова държи да чуе отговора? Трябваше ли да му даде още един шанс, за да се ориентира в чувствата си към нея, един последен шанс? Тя самата трябваше да разбере дали има някаква надежда за бъдеще редом с него. А може би още по-важно за нея беше да разбере, дали това, което ги свързваше, означаваше нещо за него. Винаги би могла да обвини силното уиски за това, че е загубила контрол над себе си. Та утре те можеха да бъдат мъртви, и какво значение имаше в такъв случай това, което щеше да се случи тази вечер между тях?

— Чувствам се много напрегната, Стив. Ще ми налееш ли още една глътка от твоята бутилка?

— Започваш да си създаваш вреден навик. Не ставай зависима от това.

— Прав си, а и наистина не изпитвам никаква нужда. Това, което искам, е да разбера дали случилото се между нас е само лъжа и измама.

Стив я погледна втренчено.

— Не, Ана, не е. Ти си ми много мила и аз те желая. В задачата ми не влизаше да те излъжа по този начин. Но ти ме изненада и аз още не съм сигурен как точно да се държа с теб. Когато приключа с тази задача, чака ме друга, която е толкова важна, че не мога да откажа. А не съм уверен накъде ни води пътят, по който вървим, даже не съм сигурен, че ни води нанякъде. Никога преди не бях минавал по него и виждам, че не знам как да го извървя. Честно ще ти кажа… не мога да се закълна, че искам да го извървя и не знам дали бих могъл, ако исках. Аз съм самотник и в това ми е силата. Освен това около мен има други неща, които могат да ни попречат да бъдем един до друг.

Джини го гледаше и слушаше със смесеното чувство на радост и тъга, на отчаяние и надежда, на смелост и страх. Той откровено й беше обрисувал една ясна картина.

— А трябва ли тези неща да ни пречат и тази нощ или докато си тръгнеш?

Беше ли я разбрал правилно?

— Ти имаш по-добър шанс в живота, Ана, ти си една фина дама. Аз съм нищо… — „…нищо друго освен едно копеле, което е престъпило много закони, за да опази други. Нямам какво друго да ти предложа, освен неприятности и несгоди. Нямам дом, почти нямам пари и се радвам на малко уважение от другите.“

— Грешиш, Стив, ти си най-добрият мъж, който някога съм срещала. И можеш толкова много да дадеш, само ако си го разрешиш. И докато не се разтвориш изцяло, аз не искам никакви обещания. Искам само теб, поне докато мога да те имам. Ако трябва да яхнеш коня и да заминеш, аз няма да се опитам да те спра. Просто ще чакам да се върнеш.

Думите й дълбоко го трогнаха, но той се страхуваше да им повярва, горчивото му минало го бе научило колко опасно може да бъде това.

— Недей, Ана. Ако замина, аз няма да се върна. Не проваляй живота си в очакване да се случи нещо, което никога няма да стане, знам това от опит. Аз не заслужавам жена като теб и затова не мога да продължавам да те привличам към мен. Сега разбирам, че това е грешно и жестоко.

Беше казал „Ако замина“.

— Може ли това да сложи край на чувствата ни? Може ли това да намали силата, с която се желаем един друг? Може ли това да ме спре да те… харесвам?

— Не ме харесвай, Ана, защото аз мога да те нараня много по-дълбоко, отколкото допускаш!

— Много късно ме предупреждаваш, Стив. Аз те харесвам и вече съм наранена — тя затвори очи и сълзите й бликнаха.

Стив се премести до нея. Погали я по главата и изсуши с устни сълзите й.

— Не плачи, Ана. Съжалявам, че нещата трябваше да се развият по този начин — той обхвана с длани брадичката й и избърса с пръсти влагата под очите й. Целуна челото й, а после и крайчеца на носа. Погали с обратната страна на пръстите си пламналите й бузи и ги прекара по шията й. — Толкова си красива и изкусителна — прошепна той, треперейки от допира до нея. Почувства се слаб и неспокоен, не знаеше как да продължи.

Ръката на Стив остана върху бузата й и докосна с палец полуразтворените й устни. Когато тя захапа леко палеца му и го облиза с език, той усети, че дишането му става накъсано и учестено. Тялото му изгаряше от желание да я притежава. Пулсът му се носеше като див мустанг, който усещаше потерята през хълмовете. Сърцето му блъскаше в ушите. Той се обърна и легна по гръб.

— Господи, Ана, какво правиш с мен.

Но Джини не можеше да му позволи да се отдръпне в момент, когато тя самата трепереше от страст. Кожата я изгаряше там, където я бе докосвал. Искаше да почувства тялото му върху своето. Със смелост, от която сама се изненада, тя се премести върху него, погледна го в очите и го целуна с изпепеляваща страст. Нетърпеливите й ръце се движеха през косата му, по лицето, гърлото му, по цялото му тяло, а после устните й минаваха по същия път.

Стив не знаеше дали трябва да стои неподвижно и да се наслаждава на тази сладка обсада, или да направи нещо и да поеме контрола в ръцете си. Не, не можеше да стои така, да усеща топлия й дух в ухото си и горещия й език, който така сладко го измъчваше. Кафявите и коси се бяха пръснали върху лицето му и го гъделичкаха. Тялото й се обвиваше около неговото с изкусителни движения. Устните и ръцете й му доставяха удоволствие едновременно навсякъде. Той дълбоко пое дъх, очаквайки това да бъде прохладен въздух, а се оказа, че е огън, защото какво друго можеше да бъде в момент, когато тя разкопча ризата му и направи с език кръгче около всяко от зърната на гърдите му. Досега не знаеше колко възбуждащо можеше да бъде това за един мъж. Започна да се извива под нея, докато пръстите й изследваха всеки инч от тялото му. Не се сдържа и изстена, когато дланта й мина по слабините му. Беше изумен, когато тя разкопча панталоните му, бръкна с ръка дълбоко в тях и напипа пулсиращия му член. Тялото му се разтресе. Главата му беше замаяна от глад, тялото му тръпнеше й болка.

Джини беше прекалено възбудена, за да изживее това приключение бавно. Чувстваше се смела. Беше така възбудена, както и той. Всичките й сетива крещяха в пълен глас колко силно го желаят.

Стив почувства, че повече е невъзможно да остава така прикован на земята. Той я хвана за ръцете и я положи по гръб. И когато треперещите му пръсти не можаха да се справят с едно от копчетата на блузката й, за негова изненада тя хвана двете й страни и рязко ги дръпна встрани, премахвайки последната преграда по пътя му. Устата му, без да губи време, се спусна надолу по шията й, по гръдния й кош и към оголените хълмчета, които го канеха да ги завоюва. Една от ръцете му плъзна надолу по бедрото й, хвана колкото можа от полата и я вдигна така, че пръстите му да могат да проникнат под нея. Той призова на помощ целия си опит, знания и умения, за да достави удоволствие и на нея, и на себе си.

Пометени от трескавата си страст, те сляха телата си. Целуваха се, милваха се и продължаваха да търсят върховното изживяване. Малко по-късно го намериха.

Когато бурята отмина, те се сгушиха един в друг и заспаха върху рогозката в обятията си.

Джини намери копчето, което беше изскубнала в снощната треска. Беше изкъпана, облечена и закусила. Стив бе направил същото. Размениха усмивки и няколко обикновени приказки, но никой не спомена и дума за това, което бяха изживели. Когато слънцето изгря, те бяха натоварили багажа и готови да яхнат коня.

Стив се качи на седлото на Чууни, после помогна на Джини да седне зад него.

— Никакви разговори днес, Ана. Не бива да се разсейвам дори за миг. Ще ги настигнем около обед, независимо дали ще забавят, или ще спрат.

„Пет срещу един“, бучеше в главата й. Джини потрепери.

— Не се страхувай, аз ще те защитя. Само прави всичко, което ти кажа.

— Искам да опазиш и двама ни, Стив — тя опря буза върху гърба му и го притисна още по-здраво в ръцете си. После разхлаби прегръдката си, засмя се и каза: — Толкова, отсега до края на деня ще бъда послушна.

Беше й благодарен за прегръдката.

— След като те оставя да се скриеш, не се показвай, независимо какво ще чуеш или видиш. Ясно ли е?

— Да, сър — отговори тя, знаейки, че ще му се подчини, точно както се бе подчинила на Чарлз Ей… . Тя примигна, спомняйки си, че помощта й не му бе спасила живота й, кой знае, може би дори беше станала причина той да го загуби. Знаеше, че е загуба на време дори само да спомене на Стив за отказ от задачата, която му беше възложена. „Помогни ни да оцелеем днес, молеше се тя. Толкова го обичам и толкова се нуждая от него. Той изпитва същото към мен и може би един ден ще го признае. Моля те, Господи, опази ни днес.“

Стив смушка жребеца с колена и те се отправиха към неизбежния сблъсък с бандата.