ГЛАВА 23Кой от тях…

Джайлс и Гуенда не отидоха с инспектор Ласт и доктор Кенеди в къщата на мистър Кимбъл. Прибраха се в седем часа. Гуенда беше бледа и имаше нездрав вид.

— Дай й малко бренди и я накарай да хапне нещо — беше казал доктор Кенеди на Джайлс преди да се разделят. — После да си легне. Преживя доста голямо сътресение.

— Толкова е ужасно, Джайлс! Толкова е ужасно! — не спираше да повтаря тя. — Тази глупава жена! Да си уреди среща с убиеца и да отиде съвсем сама! Толкова самонадеяно! За да я убият. Като овца в касапница!

— Не мисли за това, скъпа. В края на краищата, ние знаехме, че е имало някой — че е имало убиец.

— Не, не знаехме… не и че сега има убиец. Това е станало тогава… преди осемнадесет години. Някак си… не беше толкова истинско… можеше и да сме сгрешили.

— Е, сега вече знаем със сигурност, че не е било грешка. Била си права, Гуенда. От самото начало.

Джайлс се зарадва, когато завариха мис Марпъл в „Хилсайд“. Тя и мисиз Кокър се засуетиха около Гуенда, която отказа да пие бренди, защото винаги й напомняло за корабите, но прие чаша затоплено уиски с лимон, след което мисиз Кокър успя да я придума да седне на масата и да изяде един омлет.

Джайлс предпочиташе да говорят за други неща, но мис Марпъл започна да коментира престъплението и той се убеди, че тази тактика е по-добра.

— Колко ужасно, скъпа! — каза тя. — Разбира се, много тежък удар, но трябва да признаем, че е интересно. Аз съм твърде стара, за да се впечатлявам от смъртта толкова много, колкото ти. Истински може да ме изплаши само нещо мъчително и дълго… като заболяване от рак например. Най-важното в случая е, че това престъпление доказва определено и без никакво съмнение, че горката Хелън Халидей е била убита. Досега само мислехме, че е така. Сега вече сме сигурни.

— Излиза, че би трябвало да можем да намерим тялото. В избата, може би? — предположи Джайлс.

— Не, не. Спомнете си какво каза Едит Паджит… на следващата сутрин е слизала там, обезпокоена от думите на Лили Кимбъл, но не е намерила нищо необичайно… а не е възможно да не останат следи от такова нещо.

— Тогава какво е станало с трупа? Откарали са го с кола и са го хвърлили в морето от някоя скала?

— Не. Хайде, скъпа, спомни си какво ти направи впечатление най-напред, когато си дошла тук? Фактът, че от всекидневната не се вижда морето и че там, където ти се е сторило, че трябва да има стълби, всъщност е имало храсти. И какво се оказа после? Че наистина са били там и впоследствие са преместени в другия край на терасата. А защо е направено това?

Гуенда започваше да разбира.

— Искате да кажете, че там…

— Трябва да има някаква причина за тази промяна, а не виждам никаква друга. Честно казано, направо е глупаво да сложиш стъпалата в края на терасата. Но, от друга страна, това е най-скритото място — то се вижда единствено от прозорците на детската стая на първия етаж. Ако там е бил погребан труп, на сутринта всички биха видели, че е копано. Затова се е наложило да се намери някакъв претекст. И той е бил, че уж са решили да сменят мястото на стъпалата. Доктор Кенеди ми каза, че Хелън Халидей и майорът много са обичали градината си и сами доста често са работили в нея. Градинарят, който е идвал всеки ден, просто е изпълнявал нарежданията им. Ако една сутрин, след като е дошъл, той е видял, че работата вече е започнала, че част от стъпалата са преместени, би решил, че просто не са го изчакали. Трупът би могъл да е погребан и на двете места, но съм повече от сигурна, че е в края на терасата, а не пред прозорците на всекидневната.

— Защо? — попита Гуенда.

— Защото Лили Кимбъл казва в писмото си, че след като е разбрала какво е видяла Леони през прозореца, повече не е смятала, че трупът е в избата. Това изяснява нещата, нали? Момичето е погледнало през прозореца някъде през нощта и е видяло как копаят гроба. Може дори да е видяло кой го копае.

— И не е казала на полицията?

— Мила моя, по онова време никой не е знаел, че е извършено престъпление. Смятали са, че мисиз Халидей е избягала с любовника си — предполагам, че толкова е разбрала Леони. Едва ли е знаела добре английски. Тя е споменала пред Лили, може би не веднага, а по-късно, че през прозореца е видяла нещо необичайно. Това именно е затвърдило убеждението на Лили, че е извършено престъпление. Не се съмнявам, че Едит Паджит е казала на Леони, че говори глупости, а швейцарката й е повярвала. Освен това, сигурно не е искала да си има работа с полицията. Хората винаги се притесняват от полицията, когато са в чужда страна. Тя се е върнала в Швейцария и може би никога повече не се е сещала за това.

— Ако сега е жива — каза Джайлс, — ако можем да я открием…

Мис Марпъл кимна:

— Може би не е невъзможно.

— Как да постъпим? — попита Джайлс.

— Полицията ще се справи с това много по-добре от теб — отвърна мис Марпъл.

— Утре сутринта ще дойде инспектор Ласт.

— Смятам, че трябва да му кажем за стъпалата.

— Ами за това, което видях… или мисля, че видях, в антрето? — попита Гуенда неспокойно.

— Да, скъпа. Много умно беше, че досега не каза на никого за това, но вече е крайно време да го направиш.

— Тя е била удушена в антрето — каза Джайлс бавно, — после трупът е бил пренесен горе в спалнята, на леглото. Келвин Халидей е дошъл, бил е упоен с нещо, сложено в уискито, и също е бил пренесен в спалнята. Свестил се е и е решил, че я е удушил. Убиецът в това време трябва да е бил някъде съвсем близо. Когато майорът е отишъл при доктор Кенеди, той е изнесъл трупа, скрил го е някъде, най вероятно навън в храстите и е изчакал всички да заспят, за да го зарови. Това означава, че е бил някъде тук, дори в къщата, през цялата нощ, нали?

Мис Марпъл кимна.

— Трябвало е да бъде на местопрестъплението. Вие казахте, че това е важно. А сега да видим кои от тримата наши заподозрени биха могли да бъдат тук. Да вземем най-напред Ърскин. Той със сигурност е идвал в къщата. По негово собствено признание, той се е изкачил от брега дотук заедно с Хелън Халидей някъде към девет часа. Казва, че се е сбогувал с нея. Но дали така е било наистина? Да приемем сега, че той я е удушил.

— Но между тях отдавна всичко е било свършило! — извика Гуенда. — Той сам каза, че не е оставал насаме с Хелън!

— Гуенда, не разбираш ли, че не можем да се доверяваме само на думите на хората.

— Толкова се радвам, че го казваш — обади се мис Марпъл, — защото, да си призная, започнах малко да се тревожа от начина, по който вие двамата приемате всичко, което ви кажат, за чиста монета. Може би не е хубаво, че по природа съм крайно недоверчива, но когато става дума за убийство, за мен е ненарушимо правило да не приемам нищо за истина, докато не го проверя. Например съвсем сигурно е, че дрехите, които са липсвали, не са били онези, които самата Хелън би избрала, защото не само Едит Паджит ни каза, че го е чула от Лили Кимбъл, но и самата Лили го споменава в писмото си до доктор Кенеди. Така че това може да се счита за установен факт. Доктор Кенеди спомена, за убедеността на Келвин Халидей, че жена му го упоява тайно. От друга страна, дневникът му потвърждава това. Така че имаме втори факт — при това доста любопитен, нали? Както и да е, сега няма да се разпростираме върху това. Искам да подчертая, че голяма част от предположенията, които направихте, се основаваха на това, което са ви казали хората… възможно е да са били и съвсем убедителни.

Джайлс се втренчи в нея.

Гуенда, вече по-спокойна, отпи кафе и се облегна на масата.

Джайлс каза:

— Хайде сега да проверим думите на тримата. Най-напред да вземем Ърскин. Той каза…

— Ти го гледаш с лошо око — прекъсна го Гуенда. — Чисто губене на време е да се занимаваме с него, защото сто процента не е той. Той не би могъл да убие Лили Кимбъл.

Джайлс продължи, без да й обръща внимание:

— Той каза, че е срещнал Хелън на кораба за Индия и са се влюбили, но не е можел да изостави жена си и децата си, затова е трябвало да се разделят. Може и да не е било съвсем така. Може би той е бил безумно влюбен в Хелън, а тя да не е искала да избяга с него. Може да я е заплашил, че ако се омъжи за някой друг, ще я убие.

— Абсолютно невъзможно — каза Гуенда.

— Такива неща се случват. Спомни си какво дочу да му казва жена му. Отдаваш всичко на ревността, но може и да е била права. Може именно тя е страдала заради него и историите му с други… може дори да е секс-маниак.

— Не вярвам.

— Не вярваш, защото е привлекателен за жените. Според мен има нещо странно при него. Но нека да продължа. Хелън разваля годежа си с Фейн, връща се у дома, омъжва се за баща ти и се установява тук. И изведнъж се появява Ърскин. На пръв поглед, той е на почивка с жена си. Доста странно, нали? Той сам призна, че е дошъл тук, за да види Хелън още веднъж. А сега да предположим, че именно Ърскин е човекът, към когото са били адресирани думите на Хелън, когато е казала, че се страхува — това, което е дочула Лили Абът: „Страх ме е от теб. От много време се страхувам от теб! Ти си луд!“ И понеже се бои, тя смята да отиде да живее в Норфолк, но го пази в тайна. Никой не бива да знае, поне докато Ърскин е в Дилмут. Дотук нещата съвпадат. И сега стигаме до фаталната нощ. Какво точно са правили двамата с Ърскин по-рано същата вечер ние не знаем…

Мис Марпъл се прокашля.

— Всъщност, аз се видях отново с Едит Паджит. Тя си спомни, че онази нощ са вечеряли много рано, към седем часа, защото майор Халидей е щял да ходи на някакво събрание — на голф-клуба или нещо такова. Мисиз Халидей е излязла веднага след вечеря.

— Точно така. Хелън среща Ърскин на брега. Може би са имали предварителна уговорка. Той е трябвало да си тръгне на следващия ден. Може би не е искал да си отиде. Може би я е карал да тръгне с него. Двамата се връщат тук и най-накрая, в пристъп на ярост я удушава. След това вече знаем какво е станало. Той е малко луд и иска Келвин Халидей да смята, че сам той е извършил убийството. По-късно погребва трупа. Казал е на Гуенда, че се е прибрал в хотела много късно, защото се е разхождал.

— Чудно — обади се мис Марпъл, — какво ли е правила жена му през това време.

— Може би е полудявала от ревност — каза Гуенда. — И му е устроила скандал, когато се е върнал.

— И аз мисля така — каза Джайлс. — Това е напълно възможно.

— Но той не би могъл да убие Лили Кимбъл — възпротиви се Гуенда, — защото живее толкова далеч. Така че е безсмислено да се занимаваме с него. Хайде да видим Уолтър Фейн.

— Добре. Уолтър Фейн е потиснат човек. Изглежда мекушав, добър, човек на когото лесно можеш да наложиш волята си. Но мис Марпъл каза нещо много важно. Веднъж Уолтър Фейн е бил толкова ядосан, че за малко е можел да убие брат си. Наистина, тогава е бил дете, но въпреки това е било изненадващо, защото винаги е изглеждал кротък и всеопрощаващ. Както и да е. Уолтър Фейн се влюбва в Хелън Халидей. Не просто се влюбва, а е луд по нея. Тя не го желае и той заминава за Индия. По-късно тя му пише, че ще отиде при него и ще се оженят. Заминава. Следва втори удар. Хелън пристига и веднага го зарязва. На кораба е срещнала друг. Връща се в Англия и се омъжва за Келвин Халидей. Уолтър Фейн може би си мисли, че именно Халидей е причината да бъде изоставен. Той се отчайва, изпълва се с омраза и се прибира у дома. Държи се приятелски, преструва се че е простил, често идва при тях като опитомено животинче. Но може би Хелън се досеща, че това не е така. Тя разбира какво става в душата му. Може би някога преди това е открила какво се крие зад хрисимия му външен вид. Казва му, че винаги се е страхувала от него. Прави таен план да се махне от Дилмут и да заживее в Норфолк. Защо? Защото се страхува от Уолтър Фейн. И отново стигаме до фаталната вечер. Тук не можем да бъдем много сигурни. Не знаем какво е правил той тогава и може би никога няма да разберем. Но Уолтър Фейн спокойно би могъл да бъде на местопрестъплението, защото живее на няколко минути път оттук. Би могъл да каже, че го боли главата и ще си легне рано, или да се заключи в кабинета си уж, че има работа… нещо такова. Би могъл да направи всичко това, което решихме, че е направил убиецът, и според мен от тримата той с най-голяма вероятност би направил грешката с дрехите. Едва ли разбира нещо от това как се обличат жените.

— Странно — каза Гуенда. — Онзи ден в кантората си той ми заприлича на къща със спуснати пердета… и сякаш чувствах, че в къщата има мъртвец…

Тя погледна мис Марпъл.

— Това сигурно ви се струва глупаво.

— Не, не, скъпа, може и да си била права.

— И сега — продължи Гуенда — остава Афлик, Джеки Афлик с фирмата за автобусни превози, който винаги е бил много хитър. Първото нещо срещу него е, че според доктор Кенеди, той е имал мания за преследване в начална фаза. Тоест, никога не е бил напълно нормален. Той ни разказа за себе си и Хелън, но като нищо може да ни е наговорил куп лъжи. Не е смятал, че тя е само хубаво хлапе, а е бил лудо влюбен в нея. Само че тя не е споделяла чувствата му. Тя просто се е забавлявала. Тя е била луда по мъжете, както казва мис Марпъл.

— Не, скъпа. Аз не съм казала нищо такова.

— Добре, нимфоманка, ако повече ви харесва. Както и да е, тя е имала връзка с Джеки Афлик и след това се е наложило да го изостави. Но той не е искал това да стане. Доктор Кенеди й е помогнал да се отърве, но Афлик не е забравил и не е простил. Загубил е работата си — според него, бил е умишлено злепоставен от Уолтър Фейн и това е признак на мания за преследване.

— Да — съгласи се Джайлс — и, от друга страна, ако е вярно, това ще бъде много сериозна улика срещу него.

Гуенда продължи:

— Хелън заминава за чужбина, но той не я забравя. Когато тя се завръща омъжена, той я посещава. Най-напред каза, че е ходил при нея само веднъж, но после призна, че не е било само един път. И, Джайлс, не помниш ли? Едит Паджит използва фразата „тайнствения мъж с лъскавата кола“. Виждаш ли, идвал достатъчно често, за да направи впечатление на прислугата. Но Хелън не го е поканила за вечеря… не е искала той да се срещне с баща ми. Може би се е страхувала от него. Може би…

Джайлс я прекъсна:

— Това би могло да означава две неща. Да предположим, че Хелън е била влюбена в него, той е бил първата й любов, и да предположим, че още го е обичала. Може би са имали връзка и Хелън не е искала мъжът й да знае за нея. Но може и Афлик да е искал да избягат някъде, а тя вече да се е уморила от него и да е отказала… и той да я е убил. И така нататък, всичко останало. В писмото си до доктор Кенеди, Лили споменава, че онази вечер отпред е имало лъскава кола. Това е била колата на Джеки Афлик. Той също е бил там.

— Това е предположение — продължи Джайлс. — Но ми се струва логично. Остава да обясним как са били написани писмата на Хелън. Трудно мога да си представя какви „обстоятелства“, както се изрази мис Марпъл, биха могли да я накарат да ги напише приживе. Струва ми се, че за да дадем някакво обяснение, ще трябва да приемем, че наистина е имала любовник и че е смятала да избяга с него. Трябва отново да помислим за тримата. Най-напред Ърскин. Да приемем, че той още не е бил готов да напусне жена си и да развали семейството си, но Хелън се е съгласила да изостави Келвин Халидей и да отиде някъде, където Ърскин би могъл да я вижда от време на време. Първото нещо ще бъде да неутрализира подозренията на мисиз Ърскин, като напише писмата до брат си. След време те ще създадат впечатлението, че тя е заминала за чужбина с някого. Това също така обяснява защо не споменава името на мъжа.

— Но ако тя е смятала да изостави мъжа си заради него, защо Ърскин ще я убива? — попита Гуенда.

— Може би в последния момент е променила решението си. Решила е, че не иска да напуска мъжа си в края на краищата. Той просто е обезумял и я е удушил. След това е взел дрехите и е използвал писмата. Това е доста добро обяснение за всичко. Същото може да се каже и за Уолтър Фейн. Предполагам, че подобен скандал би бил фатален за един провинциален адвокат. Хелън може да се е съгласила да отиде да живее някъде, където да могат да се виждат, като пусне слух, че е заминала за чужбина с някой друг. Писмата са написани и всичко е готово, но в последния момент тя променя решението си. Уолтър полудява и я убива.

— А Джеки Афлик?

— В неговия случай е по-трудно да се обяснят писмата. Не мога да си представя, че някакъв скандал би могъл да му навреди. Може би Хелън не се е страхувала толкова от него, колкото от мъжа си и затова е решила да инсценира заминаване за чужбина. Или може би по онова време жената на Афлик е имала пари и той е искал да я накара да ги вложи в предприятието му. Да, има много възможности за писмата.

— Кое е истината според вас, мис Марпъл? — попита Гуенда. — Не мисля, че Уолтър Фейн би могъл… но пък…

В този момент влезе мисиз Кокър, за да прибере празните чаши.

— Знаете ли, мадам… — каза тя — съвсем забравих. Цялата тази история с убитата жена и това че сте били там, никак не ви се отразява добре точно сега, но трябва да ви кажа, че днес следобед тук беше мистър Фейн. Търсеше вас и беше сигурен, че го очаквате. Остана половин час.

— Колко странно — каза Гуенда. — Кога?

— Трябва да е било към четири часа или малко по-късно. И след това дойде един друг джентълмен с яркожълта кола. Той също беше сигурен, че го очаквате и не искаше и да чуе, че не е така. Помислих си, да не сте поканили гости и да сте забравили?

— Не, разбира се — каза Гуенда. — Колко странно!

— Хайде да се обадим на Фейн — намеси се Джайлс. — Едва ли си е легнал.

Той отиде до телефона.

— Ало? Мистър Фейн ли е? Обажда се Джайлс Рийд. Идвал сте днес следобед у нас… Какво?… Не… Не, сигурен съм в това… не, разбира се… колко странно!… Да и аз се чудя.

Той затвори телефона.

— Интересно. Някой се е обадил в кантората му тази сутрин и го е помолил да дойде да ни види следобед. Казал, че било много важно.

Джайлс и Гуенда се спогледаха. После тя каза:

— Обади се и на Афлик.

Джайлс отново отиде до телефона, намери номера и го набра. Този път трябваше да почака повече, но най-накрая се свърза:

— Мистър Афлик? Обажда се Джайлс Рийд. Аз… След това очевидно от отсрещната страна го прекъсна порой от думи.

Най-накрая, той успя да каже:

— Но ние не сме… не, уверявам ви… нищо такова… да… да, знам, че времето ви е ценно… Но кажете кой ви се обади? Мъж? Не, казах ви, че не съм аз. Да, разбирам… Съгласен съм, че е доста странно.

Той затвори телефона и се върна до масата.

— Ето това е — каза той. — Някакъв мъж, който се е представил за мен, му се е обадил и го е помолил да дойде тук. Било много важно. Касаело се за голяма сума пари.

Те се спогледаха.

— Би могъл да е всеки от тях — каза Гуенда. — Джайлс, не разбираш ли? И двамата биха могли да са убили Лили и да са дошли тук за да имат алиби.

— Едва ли алиби, скъпа — каза мис Марпъл.

— Не, не исках да кажа точно алиби, а по-скоро претекст да не са на работното си място. Искам да кажа, че единият от тях казва истината, а другият лъже. Единият се е обадил на другия и му е казал да дойде тук, за да хвърли подозренията върху него… не знаем кой. Сега вече е ясно, че е един от двамата. Фейн или Афлик. Според мен — Джеки Афлик.

— А според мен — каза Джайлс — Уолтър Фейн.

И двамата погледнаха мис Марпъл.

Тя поклати глава:

— Има и друга възможност.

— Разбира се… Ърскин.

Джайлс почти изтича до телефона.

— Какво смяташ да направиш? — попита Гуенда.

— Ще дам поръчка за разговор с Нортхъмбърленд.

— О, Джайлс… да не би наистина да смяташ, че…

— Трябва да се уверим. Ако той е там, не би могъл да убие Лили Кимбъл днес следобед. Няма как да прелети това разстояние.

Те изчакаха мълчаливо да иззвъни телефонът. Джайлс вдигна слушалката.

— Имате разговор с Нортхъмбърленд. Говорете.

Джайлс се прокашля нервно и каза:

— Майор Ърскин? Обажда се Джайлс Рийд. Да… Рийд.

Той хвърли към жена си безпомощен поглед, който съвсем ясно питаше: „Ами сега какво да му кажа?“

Гуенда стана и взе слушалката.

— Майор Ърскин? Аз съм Гуенда Рийд. Научих за една къща, „Линскът Брейк“. Дали… вие знаете ли нещо за нея? Доколкото разбрах, намира се някъде недалеч от вас.

Ърскин отговори:

— „Линскът Брейк“? Не, не съм чувал. Къде точно се намира?

— О, адресът е ужасно нечетлив. Знаете колко небрежни са чиновниците… но пише, че е на петнадесет мили от Дейт, така че си помислихме…

— Съжалявам. Не съм чувал за нея. Кой живее там?

— О, празна е. Но нищо. Всъщност ние вече взехме решение. Съжалявам, че ви обезпокоих. Предполагам, че сте бил зает.

— Не, нищо подобно. Е, малко домакински задължения, защото жена ми я няма, а готвачката трябваше да замине при майка си, така че съм сам. Боя се, че не се справям много добре. В градината работя по-хубаво.

— Аз също предпочитам градината пред домакинската работа. Жена ви не е болна, надявам се?

— О, не. Отиде при сестра си и ще се върне утре.

— Е, лека нощ. Още веднъж се извинявам за безпокойството.

Тя затвори телефона.

— Ърскин е извън всякакво подозрение — каза тя тържествуващо. — Жена му я няма и той се занимава с домакинската работа. Остават другите двама, нали мис Марпъл?

Мис Марпъл гледаше мрачно.

— Според мен, скъпи мои — каза тя, — не сте обмислили нещата достатъчно добре. О, Боже! Наистина съм много разтревожена… Ако само знаех какво да направя!

Загрузка...