Стаена смърт

ГЛАВА 8Лудостта на Келвин Халидей

На следващата сутрин те бяха в градината, когато от къщата излезе мисиз Кокър и каза:

— Извинете ме, сър. Някой си доктор Кенеди ви търси по телефона.

Джайлс остави Гуенда да се консултира със стария Фостър, влезе вътре и вдигна слушалката.

— Джайлс Рийд.

— Обажда се доктор Кенеди. Мислих за вчерашния ни разговор, мистър Рийд. Има някои неща, които реших, че е добре вие и жена ви да знаете. Ще ви намеря ли у дома, ако дойда при вас днес следобед?

— Да, ще бъдем тук. По кое време?

— Три часа удобно ли е?

— Устройва ни напълно.

В градината старият Фостър попита:

— Това да не е онзи доктор Кенеди, който живееше на „Уест Клиф“?

— Предполагам, че е същият. Ти познаваш ли го?

— Смятаха го за най-добрия доктор тук. Само че харесваха повече доктор Лейзънби. Ще се пошегува, ще се засмее, ще ти каже добра дума. Доктор Кенеди беше вечно сърдит и сух като… но си разбираше от работата, дума да няма.

— Кога престана да практикува?

— А, много време мина оттогава. Петнайсет години или повече. Не бил добре със здравето, така говореха.

Джайлс се появи на прозореца и отговори на негласния въпрос на Гуенда:

— Ще дойде тук днес следобед.

— О! — Тя се обърна отново към Фостър. — Познаваше ли сестрата на доктор Кенеди?

— Сестра? Не, не съм я виждал. Но е била развейпрах така казват. Учила е другаде, после пък заминала за чужбина. Чух, че после се върнала тук за малко, след като се омъжила. Но избягала с някакъв друг мъж — винаги е била луда глава, така говорят хората. Но не съм я виждал лично. По онова време работех в Плимут.

Гуенда и Джайлс тръгнаха към другия край на терасата и тя го попита:

— Защо ще идва?

— Ще разберем в три часа.

Доктор Кенеди дойде точно навреме. Той огледа всекидневната и каза:

— Чувствам се някак странно. Да бъда отново тук след толкова време…

После, без повече заобикалки, заговори по въпроса:

— Доколкото разбрах, вие двамата сте твърдо решени да намерите санаториума, в който е починал Келвин Халидей и да научите всички подробности около болестта и смъртта му, така ли е?

— Така е — отвърна Гуенда.

— Е, това не би било никак трудно, предполагам. Затова смятам, че ударът за вас ще е по-малък, ако чуете фактите най-напред от мен. Съжалявам, че трябва да ви кажа това, защото тази история няма да донесе никому нищо добро, а на вас, Гуени, може да причини значителна болка. Но, няма как. Баща ви не страдаше от туберкулоза, а въпросният санаториум всъщност беше дом за душевноболни.

— За душевноболни? Нима е полудял? — лицето на Гуенда стана бяло.

— Никога не се установи със сигурност. И според мен, той не беше луд в пълния смисъл на думата. Прекара тежко нервно сътресение и страдаше от натраплива психоза. Разбира се, той отиде в санаториума изцяло по своя воля и можеше да си тръгне по всяко време… когато пожелаеше. Обаче състоянието му не се подобри и той почина там.

— Натраплива психоза? — попита Джайлс. — Каква натраплива психоза?

— Страдаше от манията, че е удушил жена си — отвърна доктор Кенеди сухо.

Гуенда изпъшка. Джайлс протегна бързо ръка и улови нейната, която беше съвсем студена.

— А… това ли беше истината? — попита той.

— Моля? — Доктор Кенеди го изгледа втренчено.

— Не, разбира се, че не. И дума не може да става за това.

— Но… откъде знаете? — попита Гуенда с треперещ глас.

— Мило дете! Никога не е повдиган въпрос за подобно нещо. Хелън го напусна, за да отиде при друг. Известно време той беше в много неуравновесено състояние — неспокойни сънища, болезнени фантазии. Чашата преля след последното сътресение. Аз самият не съм психиатър. Специалистите могат да обяснят подобни явления. Ако един човек вътрешно би предпочел жена му да е мъртва, вместо да му изневерява, според мен би успял да повярва, че е мъртва, дори и че сам я е убил.

Джайлс и Гуенда навъсено размениха предупредителни погледи.

— Значи сте съвсем сигурен — каза Джайлс тихо, — че и дума не може да става да е извършил това, което е вярвал, че е извършил?

— Да, напълно сигурен съм. Получих две писма от Хелън. Първото беше от Франция, някъде около седмица след като замина, а второто — шест месеца по-късно. Да, без никакво съмнение, всичко беше чисто и просто негова идея-фикс.

Гуенда пое дълбоко въздух.

— Моля ви — обади се тя, — разкажете ни подробно за тези събития!

— Ще ви кажа всичко, което знам. В началото, известно време Келвин се намираше в доста особено невротично състояние. Дори се консултира с мен. Каза ми, че сънувал тревожни сънища. Тези сънища винаги били едни и същи и винаги завършвали еднакво — със задушаващата се Хелън. Помъчих се да достигна до корена на проблема — предполагам, че в детските си години е преживял някакъв конфликт. Изглежда майка му и баща му не са били щастлива двойка… Е, няма да навлизам в повече подробности. Тези неща са интересни само за медиците. Посъветвах го да се консултира с психиатър, можех да го изпратя при няколко наистина добри специалисти, но той не искаше и да чуе. Смяташе, че това е безсмислено.

Долавях, че между него и Хелън нещата не вървят съвсем гладко, но той никога не отвори дума за това, а и аз не обичах да задавам въпроси. Всичко започна един ден, когато се върнах от болницата вкъщи. Помня, че беше петък и го заварих в приемната си. Беше пристигнал преди петнадесетина минути. Веднага щом влязох, той вдигна поглед към мен и каза: „Аз убих Хелън“. За миг не знаех какво да мисля. Той беше толкова спокоен и уравновесен. Казах му:

— Пак си сънувал нещо. А той отвърна:

— Този път не е сън. Истина е. Тя лежи там, удушена. Аз я удуших.

След това ми каза напълно спокойно и разумно:

— По-добре ела с мен до дома. Оттам ще можеш да се обадиш на полицията.

Не знаех какво да мисля. Изкарах отново колата и дойдохме тук. Къщата беше тъмна и тиха. Отидохме в спалнята…

— В спалнята? — прекъсна го Гуенда. В гласа й имаше истинско изумление.

Доктор Кенеди я погледна с изненада.

— Да, там се било случило всичко. Разбира се, когато се качихме горе, не видях абсолютно нищо. На леглото нямаше труп на жена, дори покривката не беше смачкана. Нищо не беше побутнато. Всичко е било халюцинация.

— А какво каза баща ми?

— О, настояваше на своето, разбира се. Виждате ли, той вярваше в това, което говореше. Убедих го да вземе успокоително и го сложих да легне в друга стая. След това добре огледах наоколо. В кошчето за боклук във всекидневната намерих смачкана бележка от Хелън. Всичко беше съвсем ясно. Беше написала нещо такова: „Казвам ти «сбогом». Съжалявам, но бракът ни беше грешка от самото начало. Отивам при единствения мъж, когото някога съм обичала. Прости ми, ако можеш. Хелън.“

Очевидно Келвин се е прибрал, намерил е бележката, качил се е горе в състояние на емоционален стрес и после е дошъл при мен, убеден, че я е убил.

После разпитах прислужничката. Това беше свободната й вечер и тя се прибра късно. Накарах я да дойде в стаята на Хелън и да провери дрехите и нещата й. Всичко беше съвсем ясно. Сестра ми беше напълнила една чанта и един куфар и си беше отишла. Претърсих къщата, но не намерих нищо необичайно. Със сигурност мога да кажа, че нямаше и следа от удушена жена.

На сутринта имах много проблеми с Келвин, но най-накрая той осъзна, че се заблуждава. Или поне ми каза, че е осъзнал и се съгласи да отиде в санаториум на лечение.

Една седмица след това, както споменах, получих първото писмо от Хелън. Беше от Биариц, но пишеше, че отива в Испания. Молеше ме да предам на Келвин, че тя не желае да се развежда и че за него ще е най-добре да я забрави колкото се може по-бързо.

Показах му писмото. Той не каза почти нищо. Имаше свои собствени планове. Телеграфира на роднините на жена си в Нова Зеландия с молба да вземат детето при тях. След това уреди делата си и постъпи в един много добър санаториум, като се съгласи да се подложи на необходимото лечение. Но това лечение не му помогна с нищо. Той почина след две години. Мога да ви дам адреса на санаториума. В Норфолк10 е. Сегашният директор тогава беше млад и може би ще е в състояние да даде пълна информация за болестта на баща ти.

— И след това получихте още едно писмо от нея? — попита Гуенда.

— Да. Около шест месеца по-късно. Този път, изпратено от Флоренция. Беше дала адреса на пощенския клон и трябваше да изпращам писмата си до поискване за „мис Кенеди“. Пишеше, че може би няма да е честно към Келвин, ако не се разведат, но тя самата не желаела това. Ако той искал да се разведе, аз да съм я уведомял и тя щяла да се погрижи за необходимото. Показах писмото на Халидей, но той каза, че също не желае да се развежда. Изпратих отговора и оттогава не съм я чувал, нито виждал. Не знам къде живее и дори дали е жива. Затова обявата ви във вестника ме заинтригува. Надявах се да науча някакви новини за нея.

Изведнъж той добави:

— Много съжалявам, че трябваше да ви кажа това, Гуени. Но трябваше да го знаете. Ако само можехте да оставите злото на мира…