Светилата - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Елинор Катън (Девета част Подвижна земя 20 септември 1865 година 42 ° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E) #11

Девета част Подвижна земя 20 септември 1865 година 42° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E

Луна в Дева, първа четвърт

В която Ах Кю разпалва огнището с въглища, за да разтопи последното злато от роклите на Анна и на кюлчето да напише „Аврора“, името на находището, към което е обвързан с договор, а Анна простенва уплашено насън и вдига ръка към лицето си, сякаш да спре кървенето от рана.

Когато Анна се събуди, вече беше утро. Ах Кю я беше преместил в ъгъла на колибата. Беше подпъхнал под главата ѝ сгънато одеяло и отгоре я беше наметнал с вълненото си наметало. Още преди да отвори очи, тя беше сигурна, че е говорила насън, тъй като ѝ беше тежко и притеснено, косата ѝ беше мокра от пот. Ах Кю не беше забелязал, че е будна. Анна лежеше неподвижно и го гледаше как се суети със закуската, оглежда ноктите си, кима и си подсвирква, навежда се да разръчка въглищата.

Слънце в Дева

В която Емъри Стейнс — на когото, след като двамата взаимно са спечелили доверието си, Кросби Уелс е разказал историята с предателството на Франсис Карвър от началото до края — импулсивно решава да подправи отчета за тримесечието и да заличи доказателствата за златото от документите на находището, но забравя за старателния си работник Кю, който съгласно правилата и въпреки че е заробен с договор с компанията, все пак заслужава награда.

След като пристигна в лагера, Емъри Стейнс изненадано установи, че знамението на трезора на „Аврора“ е вдигнато, това означаваше, че в него има прибрано злато. Той помоли охранителя да отключи трезора. Вътре имаше купчинка златни кюлчета. Стейнс взе едно.

— Колко ще ми струва, ако те помоля да се обърнеш с гръб, докато прехвърля другаде съдържанието на трезора?

Мъжът се замисли, пръстите му галеха приклада на пушката.

— Двайсет лири — отвърна той. — В брой. Не в злато.

— Ще ти дам петдесет — отвърна Стейнс.

Частично слънчево затъмнение

В която Емъри Стейнс се отправя към долината Арахура с чувал в ръка и с намерението да скрие съкровището, като го зарови в земята на маврите, без изобщо да му мине през ума, че Франсис Карвър може да се върне в Хокитика да проучи защо находището „Аврора“, това толкова обещаващо вложение, изведнъж се е оказало изчерпано.

Едно туй, кацнало в ленения храст на нивото на рамото му, наведе глава и зацвърча, необичайното чуруликане прозвуча като потракване на пръчка, прокарана по желязна ограда, докато някой свири на тръстикова свирка. Какъв прекрасен звук! Стейнс протегна ръка и докосна восъчните листа на ленения храст, очите му с наслада се спряха на ярките цветове, които в края бяха наситено лилави, а в средата избледняваха до зеленикавобяло.

Птичето излетя и се възцари тишина. Младежът взе кюлчетата. Подреди ги внимателно в дъното на изкопаната дупка. Зарови ги, сложи отгоре няколко плоски камъка, които после лесно щеше да разпознае, и заличи стъпките си.

Папатуануку17

В която на около половин километър по-надолу от току-що заровеното злато Кросби Уелс и Тафарей се угощават с ханги, месо, увито в листа и изпечено в пълна с жар дупка, отгоре покрита с пръст, тъй че то става крехко и ароматно, ухае на пушек, на танин и на богатата глинеста почва.

— Имам предвид, че в него няма нищо особено. Вие с вашия нефрит, ние с нашето злато. Можеше да е обратното. И тогава щеше да има не треска за злато, а треска за нефрит.

Тафарей дъвчеше замислено. След като преглътна, поклати глава.

— Не, не е така.

— Няма никаква разлика — настоя Уелс и посегна да си вземе още едно парче месо. — Колкото и да не ти харесва, не можеш да го отречеш, няма никаква разлика. Един или друг минерал. Един или друг камък.

— Не — повтори Тафарей ядосано. — Не е същото.