Франсис Карвър яздеше по пътя за Кънери, когато забеляза отстрани познат силует. Дръпна юздите и скочи от коня, а щом се приближи, видя, че младата жена едва се държи на крака и лицето ѝ е поруменяло. Въпреки това момичето се усмихваше.
— Той се измъкна — прошепна. — Аз му помогнах.
Карвър пристъпи към нея. Подхвана я за брадичката и вдигна главата ѝ.
— Кой?
— Кросби.
Той застина.
— Уелс… Къде е?
Тя изхълца, изведнъж като че ли се уплаши.
— Къде е? — Карвър се дръпна и я зашлеви силно през лицето. — Отговори! Тук ли е?
— Не!
— В Отаго? В Кентърбъри? Къде?
Отчаяна, тя се обърна и се опита да побегне. Той я хвана за рамото и я дръпна, и в този миг някъде наблизо прозвуча изстрел…
— Тпруу, стой! — извика Карвър и се завъртя…
Конят се вдигна на задните си крака и…
Когато Анна отвори очи, Льовентал се беше надвесил над нея с бяла кърпа в едната ръка и с бутилка лауданум в другата, до него стоеше пребледнял Едгар Клинч.
— Съвзе се — отбеляза Клинч.
— Анна — повика я Льовентал, — Анна… Миличка…
— Ооох — простена тя.
— Кажи ни какво стана. Кой беше?
— Карвър — отвърна тя замаяно.
— Да? — попита Льовентал, приведен над нея.
Анна не биваше да издава Кросби Уелс. Беше се заклела, че няма да го предаде. Не биваше да споменава името му.
— Карвър… — повтори Анна, умът ѝ ту се избистряше, ту пак потъваше в мъгла.
— Да?
— Той беше бащата.
Уелс отвори вратата. На прага, превит на две, стоеше Емъри Стейнс.
— Детето е починало — изплака той. — Детето ти е мъртво!
Уелс му помогна да влезе и изслуша разказа му. След това донесе бутилка бренди и наля в две чаши, изгълтаха ги на един дъх и той отново ги напълни, пресушиха и тях и Кросби наля за трети път.
Когато изпразниха бутилката, Стейнс рече:
— Ще ѝ дам половината. Ще го разделим. Имам цяло съкровище, скрито, заровено в земята. Ще го изкопая.
Уелс се взираше в него напрегнато. След малко попита:
— И на каква стойност е тази половина?
— Поне две хиляди — отвърна завалено младежът, после оброни глава на масата и затвори очи.
Уелс взе от лавицата тенекиена кутия, отвори я и извади бял лист и писалка. Седна отново на масата и написа:
На днешния ден, 11 октомври 1865 година, господин Емъри Стейнс, родом от Нов Южен Уелс, се разпорежда да бъде изплатена сумата от две хиляди лири на госпожица Анна Уедърел, родом от Нов Южен Уелс. Свидетел: долуподписаният Кросби Уелс.
— Ето — обади се той. Подписа се и побутна листа към Стейнс. Подпиши се.
Момчето обаче спеше.