Светилата - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Елинор Катън (Десета част За приемствеността 11 октомври 1865 година 42 ° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E) #12

Десета част За приемствеността 11 октомври 1865 година 42° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E

Изгнание

В която Анна Уедърел помни с поразителна, причиняваща гадене яснота схватката от вечерта на дванайсети май в будоара в „Дома на желанията“ в Дънидин и всеки ден този спомен ѝ носи страдание, което не намалява от увереността, че участието ѝ, макар и неохотно, в този сблъсък е помогнало на един невинен да избяга невредим, и е изненадана от появата на белязания, затова в миг на слабост се изтървава.

Франсис Карвър яздеше по пътя за Кънери, когато забеляза отстрани познат силует. Дръпна юздите и скочи от коня, а щом се приближи, видя, че младата жена едва се държи на крака и лицето ѝ е поруменяло. Въпреки това момичето се усмихваше.

— Той се измъкна — прошепна. — Аз му помогнах.

Карвър пристъпи към нея. Подхвана я за брадичката и вдигна главата ѝ.

— Кой?

— Кросби.

Той застина.

— Уелс… Къде е?

Тя изхълца, изведнъж като че ли се уплаши.

— Къде е? — Карвър се дръпна и я зашлеви силно през лицето. — Отговори! Тук ли е?

— Не!

— В Отаго? В Кентърбъри? Къде?

Отчаяна, тя се обърна и се опита да побегне. Той я хвана за рамото и я дръпна, и в този миг някъде наблизо прозвуча изстрел…

— Тпруу, стой! — извика Карвър и се завъртя…

Конят се вдигна на задните си крака и…

Падение

В която Анна Уедърел изрича лъжа, за да защити Кросби Уелс, като се надява с това закъсняло доказателство за вярност да поправи по-раншното си предателство, неясният спомен за което гасне, тъй като умът ѝ е тройно замъглен първо от опиума, второ от нараняванията и накрая от лауданума, даден ѝ от доктор Гилис като подготовка за злощастната операция, по време на която Анна плака, стена, издраска лицето си с нокти и буйства тъй, че доктор Гилис се принуди да потърси помощ, а Лъовентал, който обикновено проявява сила на духа в мигове на злополуки и безредици, се разплака, докато държеше ръцете ѝ.

Когато Анна отвори очи, Льовентал се беше надвесил над нея с бяла кърпа в едната ръка и с бутилка лауданум в другата, до него стоеше пребледнял Едгар Клинч.

— Съвзе се — отбеляза Клинч.

— Анна — повика я Льовентал, — Анна… Миличка…

— Ооох — простена тя.

— Кажи ни какво стана. Кой беше?

— Карвър — отвърна тя замаяно.

— Да? — попита Льовентал, приведен над нея.

Анна не биваше да издава Кросби Уелс. Беше се заклела, че няма да го предаде. Не биваше да споменава името му.

— Карвър… — повтори Анна, умът ѝ ту се избистряше, ту пак потъваше в мъгла.

— Да?

— Той беше бащата.

Десцендентът и потомъкът

В която Емъри Стейнс научава от Бенямин Льовентал за побоя над Анна, веднага оседлава коня и се отправя към долината Арахура със стиснати зъби и насълзени очи, видими следи за душевния смут, причините за който той не признава и не се опитва да изрази с думи, доколкото едно такова силно чувство може изобщо да бъде незабавно изразено и разбрано от страдащия, който в този случай е тъй разтърсен от неподправения разказ на Лъовентал за нараняванията и от кръвта, оплискала печатарската престилка на вестникаря от гърдите до пояса, че си забравя в конюшнята шапката и портфейла и на тръгване едва не събаря Харалд Нилсен, тръгнал да излиза от магазина на Тайгрийн с книжен пакет в ръка.

Уелс отвори вратата. На прага, превит на две, стоеше Емъри Стейнс.

— Детето е починало — изплака той. — Детето ти е мъртво!

Уелс му помогна да влезе и изслуша разказа му. След това донесе бутилка бренди и наля в две чаши, изгълтаха ги на един дъх и той отново ги напълни, пресушиха и тях и Кросби наля за трети път.

Когато изпразниха бутилката, Стейнс рече:

— Ще ѝ дам половината. Ще го разделим. Имам цяло съкровище, скрито, заровено в земята. Ще го изкопая.

Уелс се взираше в него напрегнато. След малко попита:

— И на каква стойност е тази половина?

— Поне две хиляди — отвърна завалено младежът, после оброни глава на масата и затвори очи.

Уелс взе от лавицата тенекиена кутия, отвори я и извади бял лист и писалка. Седна отново на масата и написа:

На днешния ден, 11 октомври 1865 година, господин Емъри Стейнс, родом от Нов Южен Уелс, се разпорежда да бъде изплатена сумата от две хиляди лири на госпожица Анна Уедърел, родом от Нов Южен Уелс. Свидетел: долуподписаният Кросби Уелс.

— Ето — обади се той. Подписа се и побутна листа към Стейнс. Подпиши се.

Момчето обаче спеше.