Танцуващият с духове

28.

— Колко точно знаете за Тесла? — попита Чеплак.

Седяха на масата в кухнята и пиеха кафе.

— Само основните неща — отвърна Бърк. — Хърватска, Ню Йорк, Едисон…

— Да, да, разбира се! Аз питам за физиката. Знаете ли за резонансните честоти? За скаларните вълни?

Бърк се изсмя горчиво.

— Идея си нямам.

— А за инцидента Тунгуска? — продължи да го разпитва Чеплак. — За него знаете ли?

Думата звучеше познато, но… Бърк поклати глава.

Чеплак си пое шумно въздух.

— Добре — каза той. — Резонанс. Тази дума я знаете — настоя той. — Английска е. Кажете ми какво означава.

Бъркс се замисли.

— Има нещо общо със звука. И с вибрациите.

Чеплак стисна очи, сякаш се въоръжаваше с търпение.

— Това е вярно, но… не само за звука. Става въпрос за енергия. — Откъм църквата се чу звук на камбана и Чеплак се обърна към прозореца. — Май все пак е успял! — После се обърна отново към Бърк и въздъхна. — Не сте ли учили физика?

Бърк поклати глава.

— Не бях по науките.

— А математика?

Бърк кимна.

— Малко.

— Колко малко?

— Математика за поети.

Чеплак го погледна неразбиращо и Бърк се почувства като последния глупак.

— Така наричаха курса за деца, които не са много добри по математика — обясни той.

Чеплак изду бузи, после изпусна въздуха наведнъж. Наведе се напред, подпря лакти на масата и долепи длани като за молитва.

— За да намерите Уилсън, трябва да разберете Тесла. Няма друг начин.

Бърк се надяваше, че старецът греши.

— Защото Уилсън е намислил нещо, което е свързано с Тесла — продължи Чеплак. — Не знам какво. Но докато не разберете какво е намислил, няма да го намерите. Така. Да започнем с резонанса. Резонансът е ключът към всичко, постигнато от Тесла, разбирате ли?

Бърк не разбираше и явно му пролича.

— Не се притеснявайте! — окуражи го Чеплак. — Обещавам — физика за поети!

— Добре.

— Ето за какво става въпрос. Тесла е манипулирал електромагнитната енергия, използвайки резонанс. Какво представлява резонансът? Предположихте, че има нещо общо със звука. — Чеплак въздъхна. — Наистина има, но не само със звука. Звукът е какво? Нещо като „вълна“. Така ли е? Така е! Но какво е „вълната“?

Бърк поклати глава.

— Представете си камък и езеро — инструктира го Чеплак. — Хвърляте камъка в езерото и какво става? Образуват се вълнички във всички посоки. Какво представляват тези вълни?

— Аз…

— Енергия — каза Чеплак. — В нашия случай при съприкосновението си с водата камъкът създава кинетична енергия. Нещо, което можем да видим с очите си. Водата е спокойна, после камъкът цопва в нея, енергията се разлива концентрично от центъра и губи постепенно силата си по посока на брега. Дотук ясно ли е?

Бърк кимна.

— Така. Електромагнитният спектър е съставен изцяло от вълни. Изцяло! Рентгенови лъчи, гама-лъчи, микровълни, радиовълни, инфрачервени вълни, светлинни вълни — всички те са форма на енергия. Да?

Бърк кимна.

— А сега внимавайте, господин Математика за поети! Ще ви върна към квантовата теория.

Бърк отново изгуби нишката.

— Няма страшно — побърза да го успокои старецът. — Само едно нещо, без подробности. Според квантовата теория всичко е вълни. Енергията? Вълни, естествено. Но не само тя, а и материята. Материята е вълни. — Лицето му се набръчка в усмивка. — Е, не точно вълни. Вълни и частици — така да се каже вълно-частици.

Бърк посегна към водката и Чеплак го погледна одобрително.

— Алкохолът може да помогне, да. Вижте тази маса — продължи по същество той. — Тя изглежда солидна. — Удари с длани по масата толкова силно, че чашата му за кафе издрънча. — Наистина е солидна. Но вътре в молекулите на масата електроните са в постоянно движение — затова ние знаем, че масата има резонансна честота.

— Аз бях дотук — заяви Бърк.

Чеплак долепи длани отново.

— Просто ме изслушайте. Ще стане по-ясно. — Пое си дълбоко дъх. — Всеки предмет си има специфична резонансна честота. Приведете един предмет в движение и той започва да вибрира в своята специфична честота.

— Като камертона — каза Бърк. — Удряш го и…

— Да! Именно! Същото важи за камъните, мостовете, стъклото, стените. За всичко! Въздействаш ли им по нужния начин — удар с бухалка например — и започват да вибрират. Иначе казано, осцилират на собствената си честота.

— Добре — каза Бърк. — Схванах го.

— Във физиката честотата е равна на броя на вълните в секунда, да?

Бърк кимна.

— А сега за резонансната честота — каза Чеплак и се изкашля. — Тук ще ви дам класическия пример. Детската люлка. Това е система с единична резонансна честота.

Преди Бърк да казал каквото и да било, Чеплак вдигна ръка.

— Ще обясня! Люлката е един вид махало, нали?

Бърк кимна.

— Добре, да предположим, че един мъж засилва люлката. Залюлява се нагоре. Връща се обратно. Пак се залюлява нагоре… но вече не толкова високо. Енергията се разпръсква и залюляванията стават все по-слаби. Дотук ясно ли е?

Бърк кимна.

— Така! А сега си представете, че мъжът си тръгва, а люлката се залюлява от сестрата на детето. Но тя не е толкова силна и не може да я залюлее като мъжа. Говорим за дете, нали така. Въпреки това обаче, ако сестричката приложи сила в подходящия момент, люлката се залюлява все по-високо и по-високо. Дори по-високо, отколкото при по-силния, но единичен тласък на мъжа. Защото дори слабият тласък добавя още към енергията в системата. Ние казваме, че добавя амплитуда. На теория люлката може да достигне скоростта на превъртане и тогава — сбогом, малко братче.

— На теория — вдигна вежда Бърк, навлизайки в духа на лекцията. (Водката беше доста добра всъщност.)

— Разбирате ли? Малкото момиче може да засилва люлката все повече, но само ако уцелва идеалния момент всеки път. Трябва да е в ритъм с естествената честота на люлката. Ако тласне люлката предварително, ще подейства като спирачка и ще отнеме енергия от системата, вместо да добави още. — Чеплак направи пауза и сви устни. — Ако тласне твърде рано, един вид встрани от центъра, ще наруши естествената честота на люлката и ще попречи на гладката й осцилация. Затова казваме, че люлката има само една резонансна честота.

— Разбрах.

— Така! Всеки път момичето добавя по малко енергия в точния момент и на точното място, да?

Бърк кимна.

— Тесла е направил същото! Усилил е резонансната честота на осцилираща система. Точно като малкото момиче с люлката той прибавя точно изчислени количества енергия към система в осцилация. Само че в неговия случай системата е електромагнитна и целта е да се получи повече енергия. — Чеплак се усмихна. — Почти всички ключови изобретения на маестрото се основават на това.

Чеплак си сипа още една водка и я изпи на екс.

— През втората половина от живота си маестрото работи върху безжичното предаване на електрическа енергия. Търси начин да черпи свободна енергия, използвайки резонансната честота на Земята.

— Земята има резонансна честота?

Чеплак кимна.

— Логично е. Земята е пакет от различни енергии. — Започна да ги изброява на пръсти. — Термална енергия от ядрото. Гравитация. Плюс гравитационното притегляне на Луната. Геомагнитни сили. Соларна енергия от Слънцето. Гама-лъчи от космоса. Кинетична енергия — Земята се върти около Слънцето и около собствената си ос.

Бърк кимна.

— С други думи, Майката Земя е кълбо от енергии. Тесла е вярвал, а може и да го е доказал, че Земята има своя собствена естествена резонансна енергия. Че Земята генерира „стоящи“ или „стационарни“ вълни, вълни, които не се разпространяват, не се движат. Като всички други вълни и те са форма на енергия, да? И маестрото вярвал, че ако забиеш прът от проводим метал в земята, можеш да уловиш тази енергия.

— Добре.

— Маестрото смятал, че може да привлече тази енергия, да я увеличи и после да я прати по целия свят, до всички хора, без помощта на далекопроводи.

— И как е смятал да го направи? — попита Бърк.

Чеплак се ухили доволно. После махна към снимката с чудатата кула.

— С помощта на усилващия предавател! Улавя стоящите вълни на Земята и усилва енергията им чрез добавка на малки дози енергия в подходящия момент.

— Но откъде идват тези малки дози енергия?

Чеплак вдигна рамене.

— От обикновени източници — генератори на въглища или водна тяга. Работата е там, че маестрото е знаел как да прехване енергия от Земята и да я усили — по съвсем същия начин като момичето, което тласка люлката!

Бърк се замисли, после се обърна и кимна към полицата над камината.

— Кулата Уордънклиф — там е трябвало да бъде предавателят, така ли?

— Именно! — грейна Чеплак. — Построил кулата, след като години наред експериментирал в Колорадо, където имал много по-малка и по-проста кула. В Колорадо Спрингс той произвеждал страховити светкавици и електрическите заряди се простирали на километри около кулата му. Крушките светели дори когато били изключени! От металните подкови на конете изскачали искри! Около комините на къщите лумвали разряди на електрическа енергия!

— Мили Боже! — възкликна Бърк.

— Не! Не бил Бог, а Тесла! — Старецът се хилеше от ухо до ухо, а очите му грееха при мисълта за футуристичната сцена в стария Колорадо, която беше описал току-що. После се изкашля и се протегна. — Гладен ли си? Да хапнем нещо, а? Мисля си за грандхотела. Ти черпиш.