Танцуващият с духове

29.

По предложение на Чеплак тръгнаха пеша.

— Само три километра е. Тъкмо ще ни се отвори апетитът.

Бърк кимна. Умът му беше другаде. Мислеше си, че в ресторанта ще е скъпо, че трябва да промени самолетната си резервация, че пътуването до езерото Блед най-вероятно е било загуба на време и пари. Как уроците на Чеплак по физика и история щяха да му помогнат да намери Джак Уилсън?

Вървеше след стареца по стръмна пътека, която лъкатушеше през горист склон, и мокасините му се пързаляха по отъпкания сняг. Чеплак стъпваше живо и уверено като планинска коза, екипиран със здрави ботуши и бастун. Боровете край тях тежаха от сняг, бодливите им клони шумоляха на вятъра. Небето се ширеше безоблачно, въздухът беше студен и чист. Бърк възприемаше всичко това с окото на фотограф.

Чеплак спря и се обърна.

— Ще се върна към Уордънклиф — каза той, — но първо — за резонанса, или, ако използваме друга дума, за вибрациите. Те могат да бъдат разрушителни, да?

— Ами — вметна Бърк — при земетресение…

— Да. Голямо освобождаване на енергия. Също като камъка във водата и сеизмичните вълни се разпространяват от епицентър. Усещал ли си земетресение?

— В Калифорния.

— Значи знаеш — усещал си осцилацията на земята под краката си. Земята потръпва, нали така?

Бърк кимна.

— Ако трусът е твърде силен, ако осцилацията е прекалено голяма, сградите не могат да я понесат. Срутват се. Скалите се пропукват и рушат. — Чеплак спря да махне изсъхнал клон, който запречваше пътеката. — Важно е да се помни, че резонансът може да бъде разрушителен. Друг пример е този за оперната певица и кристалната чаша. Това всички го знаят. Певица със силен глас изпява висок тон, задържа го и чашата се пръска. Защо?

— Така и не можах да го разбера — каза Бърк, ускорил крачка, за да не изостава от пъргавото старче.

— Вече ти казах — звукът е вълна, звукът е енергия. Сигурно ти се е случвало да си седиш пиян и да прокараш мокър пръст по ръба на чашата. И тя пее — като будистки монах! Оммммм. — Чеплак се изкиска. — Да кажем, че тонът на чашата, нейната естествена резонансна честота, е равен на тона фа. Дебелата дама изпява същата нота и ако гласът й е достатъчно силен, чашата започва да вибрира. И ако звукът е достатъчно силен, ако стимулацията на атомите е достатъчно силна — тогава бум! Чашата се чупи. — Старецът вдигна пръст. — Карузо го е правил много пъти. Също Бриджит Нилсен — сопрано. Когато записвала в студио, я молели да се отдалечи от микрофона. Защо? Защото чупела стъклата на прозорците. Веднъж пръснала дори скъпоценен камък! Изумруд беше май. Е, защо се чупи стъклото?

— Заради вибрациите — отговори Бърк.

— Да. Когато звукът на гласа създаде вибрация, която е същата като естествената резонансна честота на стъклото, осцилацията се усилва — да? Стъклото така или иначе е склонно да вибрира на тази честота, започва да вибрира, ти му даваш допълнителен тласък със звуковата вълна… — той плесна с ръце —… и структурата му започва да се разпада. Звучи откачено, че звукът може да счупи нещо толкова солидно като стъклото, но винаги помни, че „солидността“ е илюзорна. Стъклото представлява вълни и частици като всичко останало. Раздвижиш ли тези вълни твърде бързо, стимулираш ли атомите твърде силно, стъклото се чупи. Структурата се срива.

Бърк кимна, докато Чеплак отместваше няколко надвиснали клона, за да отвори проход към тясно шосе. Все още бяха на трийсетина метра над езерото. От комините на грандхотела се издигаше дим.

— Стигаме до втория христоматиен пример за разрушителната природа на резонанса — продължи Чеплак. — Когато минават по мост, войниците не маршируват. Защо? Защото ако маршируват, ако набиват крак в ритъм, мостът може да падне.

— И това съм го чувал.

— Манчестър, Англия, 1831-ва — каза Чеплак. — Висящ мост. Войниците маршируват в крак. Мостът започва да се тресе. Войниците не разбират от физика и продължават да маршируват. И в следващия момент — Чеплак вдигна ръце и ги спусна рязко — всички пропадат. След инцидента в Манчестър резонансът влиза в учебниците по военно дело, а примерът става популярен и сред широката публика. — Той почука с пръст по челото си. — Разрушителната сила на резонанса. След Манчестър войниците си знаят, че стигнат ли до мост — край на маршировката. Иначе може да не стигнат до другия му край.

— Ъхъ.

— Чувал ли си легендата за Йерихон? — попита Чеплак.

— Стените, които се сринали.

— Но защо?

— Иисус Навин… — започна Бърк.

— … надул тръба! — довърши победоносно Чеплак. — Надул рог. Стените на Йерихон се сринали заради звук. Разрушителната сила на резонанса!

— Да.

— Добре, да се върнем тогава на Уордънклиф. Началото на двайсети век. Тесла влиза в сътрудничество с Дж. П. Морган — може би най-богатия човек по онова време. Морган си мислел, че Уордънклиф е радиокула, че това строи Тесла. Защото Тесла е изобретил и радиото.

Бърк се засмя.

— Мислех, че Маркони е изобретил радиото.

Чеплак поклати енергично глава.

— Маркони е взел Нобеловата награда, но патентите са на Тесла. Решението на Върховния съд е в полза на Тесла.

— Сериозно?

— Да. Провери го! Както и да е, Морган дал на Тесла пари да построи кула на Лонг Айлънд.

— А какво получил Морган? — попита Бърк.

— Голям дял в патентите на Тесла за безжично предаване. На Тесла никак не му е било приятно, но нямал избор. Трябвали му пари да построи кулата. Проектът бил много голям. Шейсет метра висока кула, дебел метален стълб, забит на четиридесет метра в земята. Но след три години Морган затворил кранчето, защото разбрал, че кулата не е за излъчване на радиовълни. Тесла смятал да излъчи енергия, която извлича от Земята. И да я разпрати навсякъде без кабели и жици.

— Но това би било страхотно.

— За човечеството — да. За Морган — не. Морган имал големи инвестиции в „Уестингхаус“ и „Дженерал Илектрик“. Похарчил бил цяло състояние в изграждането на електрическа мрежа — стълбове, кабели и прочие. А новият проект на Тесла би обезсмислил всичко това. Идеята била да се извлече енергия директно от Земята, да се усили и да се излъчи свободно в пространството. На домакинствата щял да им трябва само евтин приемател, с който да… „прехванат“ енергията.

— Като радиоантените.

— Именно! Но за Морган… — Чеплак почука отново с пръст по челото си —… тази нова безжична енергия била конкурент на съществуващия бизнес. А инвестициите му в изграждането на инфраструктура били толкова големи, че щели да минат години, преди да се изплатят — с парите от сметките за електричество. — Чеплак килна глава. — Въпрос на бизнес интереси. Морган прекратил по-нататъшното финансиране на проекта.

— И какво станало след това? — попита Бърк.

— На Тесла му хрумнало, че ако успее да привлече нови инвеститори, Морган няма да му трябва. И… извъртял страхотен номер с голяма публичност.

— Какъв номер?

— Първо, нека ти припомня, че в началото на века светът бил пощурял по арктическите проучвания — каза Чеплак. — Идея си нямаш! Изследователите били истински звезди, нещо като днешните рокаджии или астронавтите. Прочути, обожавани, винаги на крачка от смъртта, вълнуващи. Големи знаменитости. А когато се върнат у дома — онези, които се връщали, — книги, лекции, интервюта. Та на Тесла му хрумнала идея и отишъл при своя приятел Пири.

— Изследователят?

— Тесла познавал всички! Едисон, Морган, Пири, Твен. Годината била 1908-а. Пири вече два пъти се бил опитвал да стигне до полюса. Готвел се за трета експедиция, но Тесла нямал време да го чака. Нужен му бил някой в Арктика сега, някой, който да стане свидетел на неговия номер. Затова Пири свързва Тесла с друг изследовател, Уилям Стефансон.

— Не съм го чувал.

— Много бил известен на времето. Продал изключителни права на „Ню Йорк Трибюн“ да отразява пътуванията му. Много колоритен тип! Четири и половина години живял като ескимос! Удивителна история. А за маестрото било истински късмет. Стефансон бил в Ню Йорк и съвсем скоро щял да потегли на поредното си приключение. И така Пири ги запознал. И Стефансон се съгласил да стане свидетел на номера, който Тесла подготвял. На трийсети юни Стефансон щял да отиде в стария лагер на Пири на остров Елсмиър и да наблюдава небето за фантастичната демонстрация на новото изобретение на Тесла.

— Което е било?

Чеплак се наведе към него.

— Фойерверки.

— Тоест?

Преди Чеплак да отговори, стигнаха до стъпалата към терасата на хотела. Метрдотелът ги посрещна като да бяха отдавна чакани блудни синове и ги заведе на маса с изглед към езерото.

Донесоха им менюта с кожени подвързии, както и кофа с лед, в която се изстудяваше бутилка скъпо френско шампанско. Сервитьор с червено сако сипа в две кристални чаши и се отдръпна почтително. Чеплак вдигна чашата си.

— За маестрото! — каза той.

Бърк се постара да не изглежда ужасен, осъзнал очевидното — обядът щеше да му излезе през носа.

За дребен човек на преклонна възраст Чеплак имаше завиден апетит. Бърк се задоволи с езерна риба и салата, но осемдесетгодишният Чеплак си поръча четири блюда, без да се броят розовият шербет и предястието. Чеплак топна пръст в шампанското, после го плъзна по ръба на чашата. И чашата запя.

— Ми — каза Чеплак и се изкиска.

— Какво е намислил Тесла с този тип Стефансон?

— Маестрото смятал да организира най-грандиозното северно сияние в историята. Някога виждал ли си северното сияние?

— Не.

— Аз съм го виждал само веднъж — каза Чеплак. — Много е красиво. — Сложи ръка на гърдите си. — Кара те да повярваш в Бог — макар причината да ни е известна.

— И каква е?

— Слънчевият вятър. Когато навлизат в магнитосферата, заредени частици се сблъскват с атмосферните частици. — Чеплак плесна с ръце. — Частици с отрицателен заряд се срещат с частици с положителен заряд. Излив на енергия! Светлина! — Той отпи от шампанското си. — Умножи го по милиарди и получаваш северното сияние.

— Но този арктически номер… какво е смятал да прави Тесла?

— Щял да бомбардира йоносферата със заредени частици. Милиарди и милиарди частици. Да направи фантастично шоу — като бог.

— И е знаел как да постигне това? — попита невярващо Бърк.

— Разбира се. Върху какво работи Тесла по онова време? Безжично предаване на енергия!

— Да. И…

— И намерил начин да предава енергия без помощта на свързващ кабел. Как го е направил? — Чеплак вдигна вежди. — С лъч. Маестрото създал лъч от енергия, лъч от фотони. От Уордънклиф Тесла насочва лъча, така че да освободи огромна маса от енергия над Елсмиър. Частици се сблъскват с частици — бум-бум-бум. Страхотно светлинно шоу за Стефансон. Той остава удивен, разказва за видяното на „Ню Йорк Трибюн“ и инвеститорите се нареждат на опашка пред прага на маестрото…

— И се е получило?

Чеплак раздвижи глава и рамене в чудновато движение, все едно да каже: и да, и не. Отпи от шампанското. После размаха пръст.

— Първо, създаването на подобен лъч е голяма работа. Мисли си за фенерче, за прожектор, за автомобилни фарове. Нека ти напомня, че светлината е еднаква, независимо от източника си — поток от фотони, които пътуват със скоростта на светлината. Но ако включиш фенерче в тъмното, светлината му ще стигне на няколко метра от теб и лъчът ще се разпадне. Ние казваме, че лъчът губи своята кохерентност. Губи енергия заради триенето. Почти невъзможно е лъч светлина да пропътува на голямо разстояние и да запази кохерентността си.

— Но Тесла го е направил.

— Намерил е начин да изпрати лъч от енергия под формата на вълнови двойки в плазмен щит. С други думи, елиминирал е триенето. Това е позволило на лъча да стигне до целта си непокътнат. — Чеплак се изкиска. — Ако можех да ти кажа как е постигнал това, щях да спечеля Нобелова награда за физика.

— Сериозно?

— О, да. В нюйоркската си лаборатория маестрото произвеждал кълбовидни мълнии още преди години. Пред очите на много хора. Пред Марк Твен и приятелите му например — това му било нещо като салонен трик за забавление на гостите. — Чеплак поклати тъжно глава. — Трик, който останал недооценен въпреки възхищението на очевидците.

— Какво имаш предвид?

Чеплак буквално се разтрепери от вълнение.

— Защо ли? Защото това е Светият Граал на плазмената физика, ето защо! Да задържиш енергия в стабилна форма! Като кълбовидните мълнии! Като обвития в щит лъч от Уордънклиф! Това е ключът към енергията на синтеза — ето защо!

Бърк поклати глава.

— Помисли, господин Математика за поети! Ако енергията бяга, няма как да направиш синтез. Но ако намериш начин да я удържиш?… — Чеплак се усмихна. — Нобелова награда. Сто процента.

— Значи Тесла не е оставил бележки върху тези си изследвания?

Чеплак вдигна рамене.

— ФБР конфискува по-голямата част от архива му и го заключи. Къде? В Лос Аламос! Сигурен съм, че много учени са проучвали бележките на маестрото. Но никой не се е сетил как да повтори номера на Тесла с кълбовидната мълния и енергийния лъч. Засега.

— Все още не разбирам какво е целял Тесла с арктическия номер — призна Бърк. — Защо е смятал, че голямото светлинно шоу над арктическия остров ще заинтригува когото и да било? Какво е трябвало да покаже номерът?

Чеплак потропа с пръсти по масата.

— Трябвало е да покаже, че маестрото е в състояние да изпрати и освободи огромно количество енергия — без помощта на жици и кабели. Хората щели да разберат, че фойерверките в небето са мощен излив на енергия. И ако тази енергия може да бъде разпращана и приемана… — Старецът разпери ръце като фокусник, който представя удивителен трик пред публика.

Бърк кимна.

— Значи този номер… трябва да е бил огромен успех.

Чеплак поклати глава. Лицето му стана мрачно.

— Не! Номерът не се получил. Грандиозен провал.

Бърк примигна. „След всичко това?“

— Провалил се е?

— Меко казано. — Въздишка. — Слушай и ще разбереш. Ще ти кажа какво станало, когато маестрото задействал лъча си. Именно от това се интересуваше твоят приятел.

— Моят „приятел“?…

— Да. Уилсън. Той се интересуваше от Тунгуска17.

Ето пак. Тунгуска, каквото и да означаваше.

— Това проучва Джак Уилсън — каза Чеплак. — Тунгуска, лъча и арктическия номер. — Чеплак попи устни със салфетката си и се наведе към Бърк. — Датата е тридесети юни 1908. Девет и половина вечерта, източно време. Тесла е в Уордънклиф с баща ми. По това време маестрото вече е останал съвсем без пари. Морган се е оттеглил от проекта. Тесла трябвало да вземе въглища назаем, за да включи генератора — толкова зле били нещата. Двамата се качват в кулата. Маестрото активира предавателя, насочва лъча към горните слоеве на атмосферата, прицелвайки се западно от остров Елсмиър. По същото време Стефансон стои пред иглуто си, гледа небето и чака.

Чеплак отпи голяма глътка вода и продължи:

— Според записките на баща ми в началото дори не са били сигурни дали лъчът е проработил. Двамата с маестрото виждали само слаба светлина. А после през лъча прелетяла сова и… пуф!… няма я. Според записките на баща ми птицата „изчезнала“. След това изключили лъча. Разочарованието било голямо. Не видели нищо. Не чули нищо. Само совата изчезнала и толкова.

— И това е всичко?

— В началото. Тесла следял пресата, защото светлинното шоу трябвало да се превърне в истинска сензация в Европа. А и Стефансон бил официален очевидец, нещо като специален пратеник. Бил на място, откъдето фойерверките се виждат най-добре, а и знаел предварително какво ще стане, следователно можел да свидетелства, че всичко е дело на Тесла, че точно в девет и половина вечерта източно време северното сияние е лумнало в небето над остров Елсмиър. — Чеплак поклати глава. — Но… във вестниците няма нищо. А после получават съобщение и от Стефансон — след няколко дни. Той също не е видял нищо.

— Нищо. Значи…

Чеплак вдигна ръка като пътен полицай, а и изражението му беше същото — строго.

— След няколко дни маестрото случайно попада на статия за Тунгуска. — Старецът поклати вещо глава.

— Което е? — попита Бърк.

Чеплак се намръщи.

— Тунгуска е място в Сибир! — Изсмя се горчиво. — Било е място. На Тридесети юни 1908, в девет и половина вечерта стандартно източно време, мощен взрив унищожава половин милион акра борова гора в басейна на река Подкаменна Тунгуска. Всичко е изравнено със земята! Експлозията се равнява на петнадесет мегатона тротил! — Чеплак го гледаше напрегнато в очакване на реакция.

Накрая Бърк каза:

— Бая силничко е било. Особено за онова време.

— За онова време? — ревна дребният старец. — Силничко? Това е повече от бомбата над Хирошима! Това е най-голямата експлозия в историята — до ден-днешен!

— И твърдиш, че това наистина се е случило?

Чеплак се усмихна.

— Провери го в „Гугъл“.

Чеплак отстраняваше внимателно кости от рибата и си хапваше с апетит. След малко потупа устни със салфетката.

— Маестрото е смятал да организира невиждано светлинно шоу над арктически остров. Вместо това взривил цяла област в Сибир. Лосове, гризачи, птици и така нататък, дървета… — Чеплак поклати глава. — Изпарили се. Изчезнали от лицето на земята.

Бърк не каза нищо. Старецът въздъхна.

— Така че ставало въпрос за големи проблеми. Първо, мощността на лъча била по-голяма от предвижданията на маестрото. И второ — прицелването. — Поклати глава. — Голям проблем с прицелването. Маестрото сгрешил с повече от три хиляди километра.

— Не мога да повярвам, че не съм чувал нищо за това — каза Бърк.

Чеплак поклати глава отново.

— Било е преди сто години! И в средата на нищото! Макар че на времето се е изписало какво ли не по въпроса. Всякакви догадки имало. Хората чули експлозията от стотици, дори от хиляди километри. Репортери от Томск отишли да видят какво е станало. Пълно унищожение! Никой не бил виждал такова нещо. Районът на поражението бил огромен. Дървета, трева, животни, всичко било изчезнало. Изпарило се!

— И свързали ли са случилото се с Тесла? — попита Бърк.

— Не — отвърна Чеплак. — По онова време славата му била позалязла, смятали го за ексцентрик, дори за откачен. А и той си замълчал. Бил ужасен.

— И как обяснили експлозията? — попита Бърк. — Репортерите?

Чеплак сви рамене.

— Учените изказали хипотезата, че метеорит е ударил земята.

— И аз бих казал същото.

— Да де, само дето нямало кратер от сблъсъка. А пробите от пръстта не показали наличие на никел, желязо или камък дори на четиридесет метра дълбочина. Това са задължителни компоненти на всички метеорити, така че… първата теория си заминава по канален ред и се появява нова.

— Каква?

— Понеже няма как да е било метеорит, учените решават, че трябва да е било част от комета.

Бърк кимна. Чеплак обаче поклати глава.

— Не може да е било комета.

— Защо?

— Защото според астрономическия календар в този период около Земята не са се движели комети. А и никой не е видял нищо. Никакви огнени топки, които падат от небето. Стотици свидетели заявяват, че са чули експлозия, а нито един не съобщава, че е видял огнена топка. А това е повече от странно. — Чеплак поклати глава и се усмихна. — А когато всички разумни обяснения отпаднат, ни остава единствено Тесла! На тридесети юни 1908, девет и половина вечерта източно време Тесла пуска своя лъч и в същия момент — защото лъчът се движи със скоростта на светлината, да? Та, в същия момент на другия край на света е унищожена Тунгуска.

— Като совата.

— Да. Аз съм сигурен, баща ми беше сигурен, Тесла е бил сигурен! Разрушителната сила на резонанса! Маестрото е бил вманиачен на тази тема до края на живота си.

— Удивително.

— Удивителното е, че не се е опитал да се възползва от това откритие. Помисли си само за военното му приложение.

Бърк кимна, но Чеплак явно разбра, че не е схванал докрай, защото се наведе и произнесе с глас, потрепващ от напрежение:

— Не става въпрос само за разрушителната му сила. Помисли, господин Математика за поети! Лъчът пътува със скоростта на светлината, да?

Бърк кимна.

— Мощен лъч стига до целта в мига, в който е изпратен! — каза Чеплак. — Как можеш да го спреш? Как можеш да го прехванеш? Нали разбираш, че срещу такова оръжие не съществува защита. — Старецът скръсти ръце.

— Щели са да го позлатят — каза Бърк.

Чеплак вдигна пръст.

— Да, но Тесла е бил пацифист.

Междувременно старецът беше стигнал до крема брюле и го унищожаваше с настървение. Бърк гледаше разсеяно към езерото. Вятърът разнасяше пелени от пресен сняг. Колкото и интересно да беше това само по себе си, мислеше си Бърк, една експлозия в далечния Сибир преди стотина години и няколко бележки в прашните тетрадки, държани в плен от един самотен старец… Как можеше да помогне всичко това на Томи Ахерн — неговия самотен старец?

Камбаната на желанията се обади отново.

— Въпреки всичко — продължи Чеплак — Тесла се е връщал периодично към проблема, опитвал се е да разбере къде е сбъркал. Смятал, че е направил грешка в изчисленията на електрогравитационното поле. В тетрадките на баща ми има много бележки.

— Направил ли е втори опит?

Чеплак вдигна рамене.

— Мисля, че не е имал такава възможност. След Тунгуска разглобил предавателя. Работил върху уравненията, работил върху насочващите механизми в лабораторията си, но нямал пари да го сглоби отново. Нямал пари за нищо. През 1917 година кулата в Уордънклиф била съборена.

Бърк кимна разсеяно. „Нямал пари за нищо.“ Самият той мислеше за сметката, която му предстоеше да плати.

— Но твоят приятел — каза Чеплак с остър и силен глас. — Мисля, че Джак Уилсън е намерил отговора.

— Какъв отговор?

Чеплак замълча, после рече:

— Беше при мен дванайсет дни. Проучи тетрадките в хронологичен ред, започвайки от 1902-ра. Проследяваше мисленето на маестрото. Но основният му интерес беше към записките от 1907, 1908, 1909, 1910 година. Изчете и другите тетрадки, но тези четирите бяха непрекъснато пред него на масата. Тези четири съдържат записките на маестрото за предавателя и корекциите в насочването на лъча.

— Разбирам.

Чеплак остави лъжицата си.

— Мисля, че Джак Уилсън иска да конструира предавател. Но не за да даде безплатна енергия на хората, не. А за да създаде оръжие. Търсеше в тетрадките някаква дребна информация, която му е убягвала преди.

— Дали е намерил каквото е търсел, как мислиш?

— Мисля, че да. Последния ден беше много щастлив. Даже ме прегърна, а това май не му е в стила. И каза нещо като… „време е да потанцуваме“. — Чеплак вдигна вежди. — Попитах го какво има предвид, но той не обясни.

Помълчаха за миг.

— Дали е в състояние да конструира това нещо?

Чеплак изсумтя шумно, после погледна Бърк в очите.

— Аз съм учител, да? Способностите ми са… ограничени. Трудно ми е да преценя кой на какво е способен във физиката. Дали Уилсън е умен? Да, умен е. Дали е работяга? Да, работяга е. Дали е посветил много време на лъчевите уравнения? Да, посветил е. Може ли Джак Уилсън да конструира предавател? — Пауза. — Може би. Но лично аз не бих се притеснявал.

— Защо?

— Защото не мисля, че има необходимите ресурси. Той… — Чеплак се намръщи, после вдигна рамене. — Донесе ми бутилка обикновено вино! Не отседна в грандхотела, а в някакво евтино хотелче. И ядеше само пица. Пица, пица, пица, всеки ден. Веднага ми стана ясно, че не разполага с пари. Затова реших, че е поредният фен на Тесла с големи идеи. Ще пусне статия по интернет за лъчевото оръжие на Тесла и толкоз. Но после идвате вие и ми казвате, че Уилсън е богат и че е терорист!

Бърк сви рамене.

— Така твърдят от ФБР, но… Ако наистина смятаха, че е опасен, досега трябваше да са тръгнали по следите му. А те дори теб не са открили още.

Чеплак се наведе напред.

— Не знам… може и да си прав. Може от вашите секретни служби да са преувеличили. Може да разиграват някоя игричка, за която ние не знаем нищо. Въпреки това… на твое място бих продължил търсенето си.

— Е, да. Правя каквото мога — каза Бърк, като същевременно си мислеше, че всичко това е чиста проба лудост.

Кажеше ли на Коваленко какво е открил — че някакъв откачен бивш затворник с диплома от „Станфорд“ планира да направи Бог знае какво със стогодишно „изобретение“, което дори не е проработило — правилно поне, — всичко щеше да отиде по дяволите.

Откъдето и да го погледнеш, „Томас Ахерн и съдружници“ нямаше да възобнови дейността си в обозримото бъдеще.

— Не е достатъчно — каза Чеплак. Изражението му беше сериозно, дори мрачно. — Тунгуска е район в Сибир с площ от половин милиона акра. Борови гори, лосове… Но… — Гласът му затихна.

— Но какво? — попита Бърк.

— Питам те — колко е голям Манхатън?