Танцуващият с духове

38.

Хрумна му, че ако го направи през нощта, ще види как градчето угасва. Би било забавно, но идеята беше да удари, когато банките работят.

Изпи си кафето и си прибра багажа. Хапна на крак няколко бисквити и един банан за закуска. Остави ключа от апартамента на рецепцията. Погледна си часовника. Девет и половина. По-добре да започва.

Запали пикапа и включи допълнителния модул (прекрасна бобина на Тесла), свързан с осемцилиндровия двигател на автомобила. Този модул щеше да осигури захранването на оръжието.

Остави двигателя включен и излезе навън. Малката каросерия на пикапа беше с твърдо покривало. Уилсън го махна и го остави до пикапа. Разглоби въртящата се основа, отстрани парчетата на стиропорената обвивка и свърза лаптопа с устройството. Контролиращият оръжието софтуер повдигна дулото, след това фокусиращата програма се активира и го завъртя в позиция. Всичко това почти безшумно, ако не се брои едва доловимото жужене на механизма.

Ако някой попиташе, щеше да обясни, че оръжието е замерващо устройство, вид теодолит. Но беше паркирал в края на паркинга и наоколо нямаше никого.

Докосна татуировката на врата си за късмет, после щракна ключа, който задействаше оръжието. Като един вид спусък. Лъчът не се виждаше. Не чу нищо и също като Тесла и Чеплак някога се зачуди дали устройството е проработило.

Но, за разлика от Тесла, Уилсън нямаше нужда да чака със седмици и да следи вестниците за репортажи от Сибир. Телескопичната цев още не се беше прибрала, когато един боинг 727 на път към летище „Дълес“ се плъзна в небето над него в пълно мълчание.

Инерцията го беше извела извън периметъра на поразения район, но двигателите му вече бяха мъртви и самолетът губеше височина. Уилсън се запита колко ли далеч щеше да го отведе инерцията на безмоторното летене и дали ще чуе експлозията при удара.

Този самолет символизираше друг аспект на Калпепърския експеримент. Като виновник за смъртта на невинните хора на борда какво щеше да изпита Уилсън? Щеше ли да се отврати от себе си?

Самолетът зави в широка дъга надясно.

Хранил беше известни съмнения за самолетите. С прибрани елерони и колесници те биха могли да продължат по инерция доста време. А някои разполагат с допълнителни хидравлични системи, с чиято помощ един първокласен пилот би могъл да приземи безопасно машината.

Но не и този самолет. Този самолет се снижаваше стремително. Без тягата на двигателите си машината беше като камък, който пада към земята. За миг Уилсън го изгуби от поглед. После чу трясък и валма черен дим се издигнаха на хоризонта.

Изпълни го странна смесица от угризения и екстаз. Летял беше много пъти и знаеше как реагират хората при силна турбуленция. Лесно можеше да си представи ужаса на пилотите и паниката на пътниците. Почти като при Ундид Ний — изправен си пред лицето на смъртта и няма къде да избягаш.

Така или иначе, помисли си Уилсън, всичко беше в името на добра кауза — а и въпрос на съдба също. Тяхната и неговата.

Произволното естество на катастрофалните последици беше крайно любопитно и на Уилсън му се искаше да поостане в Калпепър, за да проследи отблизо поредицата от събития. Но не.

Неговият мотел беше извън радиуса на пораженията и той беше планирал грижливо маршрута си за изход, за да избегне задръстването по пътищата в района, което скоро щеше да се разстеле като концентрична вълна. Задръстване, в което Уилсън не биваше да попада. Освен това си имаше и други задачи. Можеше да слуша новините и на път.

Имаше един неприятен момент — когато завъртя ключа на пикапа, но запалване не последва. Стомахът му се сви на топка. Ами ако собствената му кола е попаднала в периметъра на лъча? Ако беше сбъркал в изчисленията? Не — часовникът му работеше нормално. Завъртя отново ключа. Този път двигателят се събуди с рев.

Наближи кръстовище на петдесетина километра от мотела и видя, че светофарите не работят. Автомобилите се придвижваха в бавна колона.

Не беше изненадан. Импулсният удар върху Калпепър неминуемо щеше да предизвика известни поражения и по периферията. Не знаеше на каква площ ще се разпространят повредите в електроподаването, но знаеше, че ще е значителна. Допълнителният волтаж от импулса щеше да плъзне по кабели и далекопроводи, изпържвайки всичко по пътя си. Колкото до самата електропреносна мрежа, въпреки голямата авария през 2003-та, почти нищо не беше направено за осигуряване на стабилността й.

Освен това електрическите подстанции не бяха равностойни помежду си. Ако подстанцията в Калпепър беше възел с висок волтажен товар, повредата щеше да предизвика поражения в радиус от стотици километри. Тези периферни поражения щяха да са краткосрочни — аварийните служби щяха да възстановят електроподаването до ден-два. Не и в Калпепър. Калпепър щеше да остане на тъмно. Калпепър беше прецакан тотално.

Слушаше радиото. Първите репортажи бяха за събития извън Калпепър — за самолетната катастрофа и за невижданото автомобилно задръстване. Имаше логика — в крайна сметка от самия Калпепър не изтичаше никаква информация. Телевизионните репортажни екипи нямаше как да стигнат с возилата си до малкия град, преди да се реши проблемът със задръстването по обходните пътища, така че аварийните служби да изтеглят мъртвите коли.

Когато наближи Пенсилвания, вече знаеше, че банковите системи в Калпепър не са издържали на електромагнитния импулс. Финансовите пазари бяха затворили рано — поради „технически проблеми“ според официалната версия. Задъхани репортери говореха за „компютърни вируси и троянски коне“, а говорител на Белия дом отхвърли идеята, че самолетната катастрофа има нещо общо с проблемите на Уолстрийт, и нарече авторите й „теоретици на световната конспирация“. „Няма да се учудя — каза той, — ако свържат със случая и постоянните задръствания по околовръстната магистрала на Вашингтон.“ Никой не казваше нищо за Калпепър. Калпепър още не беше влязъл в новините.

— Но тук не става въпрос за какъв да е хакер или вирус — настояваше един от репортерите. — А за финансов тероризъм.

Банките в часовите пояси на запад затвориха рано.

Международни кореспонденти от Азия и Европа съобщаваха, че търговията е била преустановена и на тамошните борси.

Председателят на борда на федералния резерв обясни, че имало „прекъсване“ в системата, и увери обществеността, че компютризираните банкови системи имат вградени защити и „дублиращи бази данни“, така че в най-скоро време ситуацията щяла да се нормализира.

А самолетът? Атентат ли е било? Или обикновено съвпадение?

Вицепрезидентът призова към спокойствие.

Свечеряваше се и Уилсън наближаваше Питсбърг, когато се появиха и първите новини от самия Калпепър.

Изпаднали в истерия жители на града обясняваха как улиците били задръстени с мъртви коли, нямало ток и нищо електронно не работело.

Онези, които се бяха измъкнали някак от града, разпространиха покъртителни разкази. Имало множество пожари, повечето предизвикани от тежки катастрофи, а пожарните и линейките не можели да стигнат до местата на инцидентите.

Уилсън не се беше замислял за възможността от масови пожари, а трябваше. Голямото земетресение в Сан Франциско през 1906-а беше предизвикало известни щети, но не то, а последвалите пожари бяха унищожили града.

Току-що беше пресякъл границата с Охайо, когато по радиото за пръв път споменаха възможността за „електромагнитен импулс“. В токшоу по Националното радио група експерти си подхвърляха топката. Един пенсиониран ядрен физик се постара да обясни феномена. Но когато започна да говори за „ефекта на Комптън и намаляващата енергия на гама-лъчите при сблъсък с материя“, водещият го прекъсна.

— Но какво би могло да го причини? Това е основният въпрос.

— Ами най-странното е, че ефектът е локализиран — сухо обясни експертът. — На това нямам обяснение. Но по принцип наблюдаваме ЕМИ като страничен ефект при термоядрени детонации.

Паникьосани слушатели задръстиха телефоните на радиото. Експертът даде заден ход. Да, би могло причината да е друга — слънчево изригване, да речем, или някакъв вид „аномална гръмотевична буря“.

Минути по-късно всички радиостанции излъчваха изявления на правителствени говорители, в които се казваше, че в Калпепър и околностите не е отчетена повишена радиация.

Медийни хеликоптери кръжаха над поразения район и предаваха картина от пожарите, задръстванията и неподвижните автомобили. Медицински хеликоптери циркулираха между града и Вашингтон, пренасяйки пациенти от местната болница.

Накрая шепа жители на Калпепър се добраха до ефир. Тогава се появиха и първите откачени свидетелства. Слънцето било угаснало — само за миг, — а после угаснали и колите.

Уилсън наближаваше границата на Индиана, когато чу, че точно преди импулсния удар било забелязано ято от черни хеликоптери. Друг жител на Калпепър каза, че видял извънземно. Трети се кълнеше, че е видял летяща чиния насред царевичака в Рик Марън.

В предградията на Саут Бенд Уилсън спря за сандвич и безалкохолно, после нае стая в мотел. Междувременно Калпепър се беше превърнал в централна и единствена тема на всички медии.