Танго

ТРЕТА ГЛАВА

Кръчмата "Слипи Стегър", Ливърмор. Старецът хвана десния си крак с две ръце и го намести по-удобно под масата, ръмжейки както от направеното усилие, така и от явната болка, която изпитваше.

Лицето му се сгърчи за момент, преди да продължи оттам, откъдето беше спрял:

– Никога не е било така, поне не тук.

Той опря пръст на ръба на чашата си, наклони я и погледна към уискито, което бе нарекъл "кехлибарената истина", докато го поръчваше. Бавно поклати глава.

– За каквото и да се сети човек, все сме го имали: война, магии, индианци... така наречените вещици, за бога!

- Ще възразите ли, ако ви цитирам тук-там из местните вестници? – попитах го.

– Ако продължиш да ми купуваш от това тук, можеш да ме цитираш колкото си щеш. Говори и с Карлайл Макмилън, чуй го направо от човека, който премина през всичко това.

Старецът обичаше да приказва, така че включих диктофона си и го оставих да говори.

– Когато Карлайл Макмилън се появи за първи път в Саламандър през онази първа вечер, някак си разбрах, че нивото на вълнение в града ще се повиши. Някак си просто го разбрах. Ако човек е на шейсет и четири, както аз бях тогава, и живее в две стаи с баня над онова, което някога е било телевизионният сервиз на Лестър, няма кой знае какво да прави по цял ден. Особено пък ако не може да се придвижва добре, защото кракът му е бил премаза през седемдесет и пета в каменоломната на братята Гътридж, притиснат между ремаркето и едно огромно парче варовикова скала. Обикновено изкуцуквах до пощата, за да си взема всичките там рекламни брошури, и наблюдавах движението по Главната улица от прозореца на апартамента си. Това беше.

Тъй като там долу нищо не се случваше, мозъкът ми в известен смисъл плесенясваше от концентриране върху глупости, граничещи с празнота. Но на човек му се налагаше да избира между това или гледането на телевизия и улицата спечели с лекота. Както и да е, Карлайл влезе в кръчмата на Лерой и излезе от там двайсет минути по-късно. Остана известно време на тротоара, после взе едно яке от пикапа си. Тръгна надолу, като оглеждаше витрините, после прекоси от другата страна и се отправи към кафенето на "Дани". Когато мина откъм мен, го загубих от поглед, но "Дани" бе единственото отворено заведение, така че предположих, че трябва да е влязъл там.

Аз също се хранех в "Дани". Или поне понякога. Обикновено след сутрешните си посещения в пощата. Така се налагаше да изкачвам стълбите към апартамента ми само веднъж дневно, а и това бе прекалено много за този проклет крак. Гели Девъроу, която работеше в кафенето, беше наистина добра с мен и ми правеше тайно отстъпки от цената на обедните специалитети. Изпращаше ме вкъщи с останали от предния ден рола и с онези малки кутийки сладко, дето оставаха след закуската – всичко безплатно. Понякога ме подканяше да си взема допълнително пакетчета захар, сол или пипер.

Така че ако си хапнех порядъчно на обяд, вечерта можех спокойно да мина с овесена каша и рола със сирене или малко фъстъчено масло и сладко. Е, това и чашка от отлежалото уиски, което дъщеря ми винаги ми изпращаше за Коледа от Орландо. Разбира се, към края на март вече виждах сметката на подаръка ѝ и декември почваше да ми изглежда прекалено далеч.

Но веднъж надзиравах бензиностанцията, когато Мерт трябваше да закара жена си в клиниката в Ливърмор, и той ми взе една седемстотин и петдесет милилитровка евтино уиски от големия супермаркет в града. Така ми плати за това, че си седях на задника и само казвах на хората сами да си сипят проклетия бензин за пет цента повече на галон, отколкото го продаваше Харв. От данъчните настояваха да обявя уискито като бартерен доход, но аз ги пратих по дяволите. Ще ми се по някакъв начин да ми бяха направили финансова ревизия – само за да си поприказвам с някой поне малко интелигентен тип, пък бил той и счетоводител. Ако тези момчета не бяха толкова досадни, можеха и да са интересни.

И така, как разбрах, че Карлайл ще повиши нивото на вълнение в Саламандър ли? Не съм сигурен. Може да ми е било подсказано от жълтата кърпа, вързана на главата му, и подаващата се изпод нея кестенява коса, стигаща до раменете. Застанал в сумрака, облечен в кожено яке, стари ботуши и избелели джинси, той приличаше на някой от по-младите обитатели на резервата, който се опитва да забрави за разгрома на индианците при Ундид Ний, да избягва пиенето на бира на корем и да преоткрие духовното си наследство.

Имаше нещо и в походката му. Някак лека, някак самоуверена. Човек с подобна походка може да измине огромно разстояние без особени усилия. Нещо в Карлайл ме караше да си мисля, че животът му не е бил много лек, но все пак беше видно, че е устойчив, че няма да се огъне от нищото. Разбира се, ние тук по принцип не сме от тия, дето лесно се огъват.

Поради всички тези причини реших да държа Карлайл Макмилън под око и да видя дали ще се задържи. Както вече казах, отчаяно ни липсваше нещо ново. Преди целият ад да се стовари върху главите ни под формата на Войната в Йеркс Каунти, тук имаше само две неща, заслужаващи да се споменат, като изключим нуждата на Саламандър от Бърза помощ. Едното от тях не засягаше Карлайл директно. Другото – да.

Първото беше свързано със Сузана Бентийн. Човек трябваше да разсъждава спокойно и праволинейно, ако искаше да разбере Сузана. В противен случай би я взел за нещо, което тя не беше, като например реликва от студентските вълнения през шейсетте. Всички бяхме гледали репортажите от онези събития по телевизията и сега те до известна степен ми липсват. Разбира се, глупаците, които се събираха в "Лерой", не проявяваха особени симпатии към онези студенти, които маршируваха и изгаряха знамена. Но бяха повече или по-малко впечатлени от идеите за "свободната любов", която очевидно бе приятната страна на маршируването и изгарянето.

Ако веднъж, изградил си подобна представа, започнеш да наблюдаваш Сузана Бентийн, реакцията ти ще зависи преди всичко от това дали си мъж или жена, предполагам. Мнозина от нас още си спомнят първия път, в който я видяхме. Лесно е за спомняне, понеже Сузана Бентийн пристигна с последния курс на междуградския автобус за Саламандър. В едната си ръка носеше очукан куфар, през рамото ѝ бе преметната плетена торба. Момчетата от масата в дъното на кръчмата на Лерой вдигнаха очи от картите си и ги впериха през прозореца. Някой рече: "Мили боже! Видяхте ли какво слиза от автобуса ей там?" Всички се извърнахме като един по посока на спирката, сякаш бяхме репетирали това движение стотици пъти.

И Сузана Бентийн стъпи на тротоара, лека като перце. Беше облечена в рокля с цвят на зряла пшеница, на раменете си бе наметнала тъмнозелен шал, краката ѝ бяха обути във високи черни ботуши, а дългата ѝ червеникавокестенява коса бе сплетена в красива плитка. Влезе в кафенето и си поръча чаша билков чай. Говореше тихо и любезно. Билковият чай не се радваше на голямо търсене в Саламандър и Гели се извини, че няма. Нямало значение, тогава щяла да си вземе от онова, което си поръчват всички, чухме да отвръща Сузана Бентийн. Всички я чухме, понеже до един бяхме наострили уши.

Гели ѝ сервира чаша гореща вода и пакетче "Липтън", опитвайки се да не се втренчва в това създание, довеяно кой знае откъде. Но момчетата от задната маса я оглеждаха. Можеш да се обзаложиш, че го правеха. Колкото по-стар става човек, толкова по му е разрешено да пристъпва правилата за добро държание, че даже му е и простено. Това е едно от малкото предимства на напредналата възраст и нейните разнообразни прояви на упадък. Седях до тезгяха на няколко табуретки от Сузана и се преструвах, че чета вестник, но и аз я оглеждах. С риск да прозвуча като поет – какъвто не съм и никога няма да бъда, – на мястото, където бяха летели само гарвани, бе кацнала лястовичка.

Не мина много време от пристигането ѝ и доста от местните започнаха да я наричат вещица. Някои все още го правят. Това е един от начините да се справяш с нещата, които не разбираш. Отчасти се дължи на външния ѝ вид. Чувството, че оглеждаш втренчено нещо, което никога преди не си виждал. Нещо отвъд границите на обичайното, а как всички мразим различното! Тя олицетворяваше другата страна от света, който всеки от нас копнееше да посети, но се страхуваше, че посети ли го, никога повече няма да се върне на познатото място. А що се отнася до Сузана, предполагам, че в това има известна доза истина – в идеята, че може и да не се върнеш оттам, където тя ще те отведе. Карлайл Макмилън го изпита на собствен гръб.

Макар че местните жители бяха подозрително настроени спрямо Сузана още от самото начало, цялата тази вещерска история се разрази с пълна сила, когато Кати, жената на Арло Грегориан, забременя. Фактът, че е бременна, сам по себе си би бил достатъчен, тъй като бебетата са истинска рядкост в град, в който мнозинството от населението са възрастни жени, живеещи на правителствена пенсия или радващи се на оставеното им от Върл, Флойд, Морис, Харолд и тям подобни нещастници, които цял живот са се пънали да изплащат ипотеките си и щом са го сторили, са ритнали камбаната. След което, разбира се, съпругата продава собствеността, грижата за която ѝ идва в повече, и се премества в града.?

Не, интересното бе, че Кати Грегориан стана трудна, както се казва. Трябва да беше свързано със Сузана Бентийн. Арло и Кати бяха женени повече от три години, но на хоризонта не се очертаваха никакви бебета. И двамата бяха млади и здрави, и все се мъкнеха заедно по пикниците в чест на Четвърти юли и други такива. В подобни случаи човек предполага, че редовно са се оправяли и са влагали в това занимание всичко от себе си, но напразно.

Да не можеш да имаш деца е често срещана трагедия и към нея по никакъв начин не бива да се подхожда лековато. Но в град, пълен с мъже, които се смятат за чистокръвни жребци – каквито те, разбира се, не са, само питай жените! – неспособността да създадеш собствено потомство направо си е местният еквивалент на това да си голобрад евнух. Арло наистина си го отнасяше на тази тема, колчем се отбиеше в "Лерой".

– Някакви следи от бебета в близко бъдеще, Арло? Имаш ли нужда от помощ? – така му подвикваха в кръчмата.

Кати го завлякла в голямата окръжна болница на петстотин километра от Саламандър, пътуване, което той с радост би запазил в тайна. Може би наистина никой нямаше да разбере, ако в болницата Арло не се беше сблъскал случайно с Лерой, отишъл там да му подновят рецептата за лекарството за черния дроб. Лерой, с прозорливостта, придобита в резултат на упражняването с години на избраната от него професия, която се състоеше в сервирането на питиета на пияниците, предположил защо Арло се мотае в приемната пред клиниката за безплодие. Със завръщането си в Саламандър Лерой информира всичките си постоянни пиячи и билярдни акули за срещата, гарнирано с лично неговото предположение, че Арло бил посъветван да носи свободни долни гащета и бил накаран да мастурбира в пластмасова чашка. Това само направи живота на бедния Арло още по-черен и той започна да се отчайва. Отслабваше от целодневната работа в кооперативния магазин и от производство на недостатъчно количество сперма през нощта и носеше провала си, лепнат като етикет на лицето му. По онова време Кати вече клонеше към изкуствено оплождане, но Арло не даваше и дума да се издума за това.

– За бога, достатъчно проблеми си имам! – казваше ѝ той. – Само го направи и негодниците ще почнат да ме подпитват дали случайно не ни е посетил камионът, превозващ шопари за разплод и натоварен със замразена свинска сперма или нещо подобно!

Кати, обляна в сълзи и на крачка от душевен крах, изповядала мъката си пред най-добрата си приятелка, Лиона Уилямс. Лиона ѝ предложила да се срещне и поговори с новодошлата Сузана Бентийн, която, изглежда, знаела доста по всевъзможни въпроси. В началото идеята се сторила твърде радикална на Кати, но жените се отличават с полезната черта да правят онова, което е необходимо, когато се налага да свършат някоя работа. Черта, трябва да добавя, която напълно липсва от гените на повечето мъже, които яко се овързват в собствената си гордост и преклонение пред тестостерона или каквото и да е там, дето им пречи да се държат прилично.

И така, Кати посетила Сузана. Сузана казала, че проблемът може да е разрешим. За нещастие, Арло също трябвало да бъде включен в процеса. Това разтревожило Кати, но не и Сузана.

Когато Кати казала на Арло за новата стратегия, включваща участието на Сузана, Арло се метнал на зеления си пикап с най-мощния двигател на света и в продължение на половин час обикалял като луд из града, чудейки се кое да предпочете – развод или самоубийство. После се замислил за издръжката, която щял да плаща на Кати, ако се разведат, за пластмасовите чашки за събиране на сперма, за нехранимайковците от "Лерой", за развъждането на шопари и мастурбирането – в същия този ред. Тези перспективи донякъде го направили по-отворен към нови идеи и той се съгласил поне да поприказва със Сузана.

На следващата вечер Сузана похлопала на вратата на семейство Грегориан. Кати, с обувки на токчета и роклята, която си била купила предната година за бала на доброволците пожарникари, я въвела в дома си и я настанила на тапицирания с брокат диван – сватбен подарък от родителите на Арло. Арло бил наистина нервен, защото бил чувал слуховете за Сузана. Разбира се, никой от въпросните слухове не почивал на доказателства, но в Саламандър истината не струваше и пукната пара – никога не е струвала и никога няма да струва. Така че Арло, който не знаел какво да каже или направи, се повъртял, повъртял и накрая предложил на Сузана бира "Грейн Белт", която тя любезно отказала.

Последвали няколко минути на неловкост, през които Кати се опитвала да поддържа разговора, а Сузана просто седяла и се усмихвала приятно. Арло се настанил на табуретката пред музикалната уредба "Магнавокс", кредита за която щял да изплаща до края на дните си, и направил всичко възможно да не оглежда прекалено директно гостенката.

Разбира се, той не си бил разменил и една дума със Сузана, откакто тя пристигнала в Саламандър и отворила магазин в старото място на Нелсън, точно в края на града. Отблизо вещицата изглеждала много приятна, отбелязал си той наум обаче. Някак безобидна.

Въпреки това тя го карала да се чувства неудобно. Като изключим мантията на тъмна загадъчност, с която я били наметнали жителите на един щат, който не спира да се хвали, че е четиринайсети по степен на интелигентност в САЩ, тя го карала да се чувства неловко просто защото безспорно била най-красивата жена в Саламандър. Всъщност Сузана беше и е една от най-красивите жени, които човек можеше да срещне по принцип.

По този повод на ежегодния конкурс за красота в Саламандър малка част от мъжете дадоха гласовете си за Алма Хикман, която държеше салон за красота в мазето на дома си. Но това бе по-скоро проява на патриотизъм, отколкото реална преценка и всеки, който беше ходил тук-там и бе разглеждал и други списания освен "Фермерски свят", знаеше, че всяко сравнение между Сузана и Алма Хикман бе чиреп от знаеш какво.

В допълнение към разкошното тяло, играещо под дългите развяващи се рокли и шалове, красивото лице и кестенявата коса с червеникав оттенък, сплетена в лъскава плитка, Сузана имаше нещо, с което Алма никога нямаше да се сдобие: класа. Нямаше мъж, който тайно да не се е опитвал да си представи какво би било да се пъхне под завивките с госпожица Сузана Бентийн, докато прехвърляше клечка за зъби от единия край на устата си в другия и я наблюдаваше при всяко нейно слизане в центъра, за да си вземе пощата. Но тя не обръщаше внимание на никого от тях и по свой собствен начин им бе дала да разберат, че имат повече шансове с Дева Мария, отколкото с нея.

Всички бяха единодушни, че е трудно да се определи на каква възраст беше Сузана. Обичайните признаци, които издаваха възрастта, изглежда, не важаха за нея. Най-точното предположение беше някъде между двайсет и няколко и трийсет и няколко години, като най-много гласове имаше за кръгло трийсет. Месец-два след установяването ѝ в Саламандър я посети някакъв ориенталец. Приличаше на мършав петел и също бе на неопределима възраст. Предположенията бяха, че двамата се опитват да развиват бизнес с наркотици в този отдалечен от организирания закон край. Боби Ийкинс, изказващ се както винаги без доказателства и без жал, нарече познатия на Сузана "хърбав наркоман", не в лицето, разбира се. Ориенталецът остана няколко седмици, после се изнесе.

Местните твърдяха, че Сузана си поръчвала храна от магазините за екологично чисти продукти от Западния бряг. Получавала я чрез службите за бързи доставки. Градината ѝ се грижеше за останалото. Доста от старите хора започнаха да си вземат билкови смеси от нея, когато от клиниката не успяваха да постигнат прогрес по отношение на техните оплаквания, и повечето се кълняха, че им е помогнала. Говореше се, че някои от по-младите жени също се спирали при Сузана, за да обсъждат неща извън компетенцията на клиентелата на Лерой. Някои от тях се прибирали по домовете си със съмнителни придобивки от рода на парфюми, бижута и тям подобни. Като се изключи това, Сузана Бентийн не се занимаваше много-много с града.

Тази работа с Кати и Арло Грегориан сигурно и досега щеше да си остане скрита, ако няколко месеца след като Сузана си свършила работата, Арло не се напил и не разказал на Боби Ийкинс за случилото се. През един горещ следобед Боби обърна няколко чаши уиски у Мерт и ни представи своята версия на историята. Там беше и Орли Хамънд, който се мотаеше наоколо в очакване Мерт да се върне от Ливърмор и да му донесе резервна част за неговия шевролет. Боби се закле, че предава фактите дословно, както ги е чул от Арло, когато последният бил в нетрезво състояние.

По-късно Арло разбра, че Боби ни е посветил във всички подробности, и се закани, че ще изгори караваната му, ако Боби посмее да си отвори устата отново. Така че тогава Орли, аз и още неколцина други бяхме единствените, които знаехме цялата история или поне онова от нея, което бе известно на Боби. Останалата част от града просто си създаде своя собствена версия, която се оказа много по-колоритна от действителността.

– Искаш ли още едно? – попитах стареца.

Той примлясна и кимна утвърдително. По лицето му се разля широка усмивка. Започвах да изпитвам известни симпатии към него. Говореше направо и почти не разкрасяваше описанията си. Отидох до бара, взех още една чаша с "кехлибарена истина" и я поставих пред събеседника си. Той отпи, избърса уста с мръсния маншет на ризата си и ме погледна.

– Да видим докъде бях стигнал... А, да, до всекидневната на Грегориан. Когато през въпросната вечер нещата се поуспокоили, Сузана заговорила на Кати и Арло. Арло твърдял, че им говорела кротко, някак майчински. Първото, което им казала, било, че не е никаква вещица и не споделя никакви сатанински вярвания. Всъщност, добавила тя, избягвала всички организирани форми на религии, включително християнството, розенкройцерството и професионалния футбол. Тези забележки по отношение на религиите съвсем не притеснили Кати и Арло, понеже и двамата не били стъпвали в църква от деня на сватбата си. В края на краищата, както обичаше да казва Арло, той произхождал от размирно семейство, славещо се с бунтарите си, в това число и бабата на Арло, която престанала да посещава съботната меса, когато обърнали олтара в църквата и почнали да канят фолкпевци, за да развличат вярващите.

Арло се разсеял, когато Сузана заговорила за целебната сила на природата и значението на лунните фази и други такива измишльотини, както ги наричаше той. Щом обаче стигнала до диетата и им обяснила, че ядат твърде много червено месо и други животински продукти, отново се заслушал. Сузана казала, че това е лоша карма и че изядените животни по един или друг начин си отмъщават за стореното им. Онези от нас, които са наясно с детайлите на сложната и променяща се вселена, бяха забелязали, че Сузана винаги носи плетени торби вместо обичайните дамски кожени чанти. Тя се появила с такава торба и у Грегориан и започнала да изважда от нея малки пакетчета и бутилчици, пълни с билки, подправки и масла – едно по едно, като същевременно обяснявала кое за какво служи и как трябва да бъде използвано. Кати била цялата в слух, за което по-късно Арло бил много благодарен, тъй като инструкциите следвали една след друга и прекалено бързо за възможностите на паметта му.

После Сузана заговорила за мъжете и жените и Арло вече почнал да открива малко повече смисъл в казаното. Използвала много думи от рода на "нежност" и "разбиране" и като цяло ги посъветвала да се постараят да внесат повече топлота и интимност в съпружеските си взаимоотношения. И Арло, и Кати се изчервили като домати, когато Сузана започнала да говори за еротиката и по-специално за нуждите на жените.

Арло казал, че му се приискало да се втурне към кухнята и да гаврътне четвъртинка уиски или до каквото успее да се докопа, но тя не спирала да го гледа твърдо и непоколебимо с тези свои големи зелени очи. Чувствал се като закован за табуретката до магнавокса. Останала у тях близо два часа и през цялото време им говорела кротко и спокойно.

Като допълнение към билките и маслата и другите там илачи, им дала и една книжка за нещо, наречено Тао, както и набор от диетични инструкции, написани с красив почерк. О, да, също така им посочила определени дати, които изглеждали най-плодоносни – това трябва да е точната дума – от гледна точка на зачеването. До първата от тези дати, която била след повече от две седмици, трябвало да се въздържат напълно от всякакви креватни изпълнения. Нещо като складиране или каквото и да е там по отношение на Арло.

Точно когато Сузана застанала до вратата, готова да си върви, тя погледнала към Арло и казала:

– Арло, не искам онова, което ще ти кажа, да прозвучи грубо, нахално или нещо от този род, а е ужасно трудно да го изразя по по-изискан начин. Истината е, че културата на живот тук прави много трудно за мъжа да влезе във връзка със самия себе си, да разбере какво точно означава да си мъж, а не просто голямо момче. Но ти можеш да го постигнеш, стига да искаш, а направиш ли го, мисля, че ще се чувстваш много по-добре по отношение на редица неща. А ти, Кати, можеш да му помогнеш, като не му натякваш колко пари носи вкъщи и как би могъл да направи нещо по-добро от това да работи в кооперативния магазин. Арло си има своята стойност и ти трябва да му помогнеш да я открие.

След като си тръгнала, Арло казал на Кати, че последният коментар на вещицата бил напълно безпочвен. Той много добре знаел кой е и коя била тя, че да се осмелява да намеква обратното? Не притежавал ли пикап на "Дженерал Мотърс" с наистина мощен двигател под капака? Не работел ли в кооперативния магазин? Не отбелязал ли решаващия гол за "Тигрите" на Саламандър в мача им срещу "Миньорите" от Лийдвил на финалите през седемдесет и четвърта?

Нещата не изглеждали цветущи за Арло. Не стигало, че местният отбор по ръгби бил шестнайсети в ранглистата за сезона, не само не инструкциите на Сузана включвали пълно въздържание от секс и гледане на телевизия както за него, така и за Кати, но и като капак на всичко трябвало да се превърне в тревопасно през предстоящите няколко седмици.

– По дяволите, Боби – казваше той, – не се храня, ами буквално паса! Ето, работя в магазина и какво правя? Поддържам тъпите производители на зеленчуци от Сан Хоакин, ето това правя! Само да се разчуе, че съм на тази педерастка диета, не само ще си загубя работата, ами и хората ще решат, че съм някакъв перверзник или нещо от този род.

Според Арло предписаната от Сузана диета налагала строги ограничения: никакво червено месо, нито месо от какъвто и да било вид, обилно количество плодове, зеленчуци, ориз и пълнозърнести смеси. Арло копнееше по наденичките за закуска, които не бяха част от диетичната му схема, и храната сякаш лежеше пред него и му се зъбеше. Но Кати продължавала да му напомня за алтернативите и между другото твърдяла, че като се хранела така, се чувствала по-добре.

Арло признаваше, че киселините в стомаха му бяха изчезнали и че вече не му се приспивало непосредствено след вечеря. Тъй като му се разрешаваше само по една бира на ден и не можеше да яде пастърма, той престана да се навърта в "Лерой". Измисляше си извинения да не присъства на годишните барбекюта на Легиона и като цяло прекарваше повече време с Кати.

Сузана им беше забранила да гледат "Далас" или каквото и да било друго предаване по телевизията, а вечер нямало какво друго да правят. И така, започнали да излизат на дълги разходки или пък отивали до брега на реката с пикапа, за да се наслаждават на залезите.

Липсата на чук-чук, както се изрази Боби Ийкинс, докато ни разказваше всичко това, било най-лошата част. Арло си искал десерта и казвал, че е започнал да развива болезнено присвиване в областта на слабините. Не било лесно да го държиш настрана в продължение на почти три седмици, но печелившата карта, която Кати винаги използвала, била чашката за сперма или възможността гените на друг мъж да плуват из тяхното дете, ако се стигнело до изкуствено оплождане. Последното особено плашело Арло. Както споделил с Боби: "За бога, Боби, може да ни се роди или Айнщайн, или идиот и не знам кое от двете ще е по-лошото."

Кати залепяла на хладилника цитати от книгата за Тао, която Сузана им била дала, и обсъждала значението им с Арло, точно както била препоръчала Сузана. Това се оказало доста трудно за Арло, понеже мозъкът му започнал да плесенясва още от седми клас, когато открил футбола, момичетата и двигателите с вътрешно горене – не непременно в този ред. След закуска, вместо да следи цените на пазара за свине или спортните резултати по сутрешните новини, трябвало да размишлява върху малки бисери от рода на:

Или пък:

През деня, докато карал камиона с течни торове из черните коларски пътища, Арло се чудел какво ли означава да действаш без усилие. Тази мисъл беше трудна за схващане, а той не можеше да си я избие от главата. Не спираше да се връща към нея. Дори попитал Боби Ийкинс какво според него означавало това, което, разбира се, било голяма грешка.

Незабавната интерпретация на Боби била:

– По дяволите, Арло, толкова е просто. Означава, че жената е отгоре, а мъжът – отдолу. – След което Боби се засмял и казал, че точно това направил миналата събота в автокиното на Ливърмор и ако Арло отново започнел да пие, всичко щяло да му стане ясно. "Ясно като мътната вода на река Саламандър, след като е минала през шест милиона проклети филтъра", били точните му думи.

Но в крайна сметка подействало. Някак си проработило. Шест месеца по-късно Кати вече носеше рокля за бременни. Разправяше се, че през октомври Сузана посетила семейство Грегориан и извършила някакъв ритуал, на който тримата се съблекли голи и танцували около обърнат с главата надолу кръст, положен върху килима пред уредбата "Магнавокс". Доставчикът на "Уоткинс Продъктс" чул тази история по време на спирките си в Саламандър и я разнесъл из Ливърмор и околността. Тъй като доста момчета отбелязаха, че нямат нищо против да заявят, че страдат от недостиг на семенна течност или каквото и да е друго, стига това да им даде възможност да видят вещицата гола, известно време в Саламандър съществуваше реална опасност от епидемия, убиваща спермата. Кати роди чудесно момиченце точно в определеното време. Мислела да предложи на Арло да нарекат бебето Сузана, но когато тази идея ѝ хрумнала, Арло тъкмо сменял керемиди на покрива, така че тя решила да се въздържи от споменаването ѝ. В крайна сметка се спряха на Мирна, което било името на бабата на Арло по бащина линия. На кръщенето в католическата църква "Свети Тимотей" в Ливърмор присъствали доста хора и когато свещеникът стигнал до момента, в който трябвало да се отрекат от Сатаната, доста от присъстващите вярващи си разменили многозначителни погледи. Някои твърдяха, че са забелязали свещеника да слага допълнително количество миро на челцето на малката Мирна, както и че са го чули да произнася няколко допълнителни думи на латински, които те никога преди не били чували. В резултат на всички тези действия, заедно с появата на малката Мирна на този свят, мястото на Сузана в местната история било увековечено, макар че тя спокойно би могла да мине и без това. Що се отнася до нейните магьосничества, винаги съм смятал, че са малко преувеличени. И така, понеже бях чувствителен и интелигентен мъж с високо развито съзнание, предпочитах да я наричам "лечителката", когато говорех за нея. Разбира се, никога не съм вярвал в разните приказки за магии. И все пак трябва да призная, ме след случая със семейство Грегориан до известна степен се поколебах и накрая признах пред себе си, че вероятно Сузана знае нещо, от което ние останалите нямахме представа.

Старецът прекъсна разказа си, за да си размени няколко реплики с посивелия мъж, спрял се до нашето сепаре. Измъкна две смачкани еднодоларови банкноти от джоба си и викна на бармана да сипе две чаши уиски на Франк. Франк измърмори своите благодарности и се заклатушка към бара.

– Едно време двамата с Франк работехме заедно на кариерата. Беше добър работник. Започна да пие сериозно преди около двайсет години, когато дъщеря му се омъжи за иранец от Омаха, а жена му избяга с един сержант от военновъздушните бази. Обикновено пие в кръчмата на Лерой в Саламандър.

Старецът сбърчи чело за момент, спомни си докъде беше стигнал с историята си и продължи:

– Както може би се сещаш, започнах да ти разказвам за единствените две сериозни вълнения в Саламандър през последното десетилетие, като изключим войната в Йеркс Каунти, разбира се. Всичко, което ти казах дотук, беше необходимо, тъй като ще служи за фон на последвалите по-значими събития.

Второто вълнение се случи около две години след приноса на Грегориан за увеличаването на огромната човешка вълна, заляла тази самотна планета. Една вечер както обикновено гледах през прозореца си, гледка, която предпочитах пред някой младок по телевизията, танцуващ около крайната зона след отбелязване на тъчдаун. Към девет часа единственото заслужаващо интерес нещо, което видях, бе как Карлайл Макмилън, който живееше в района от около седем-осем месеца, паркира пикапа си и влиза в кръчмата на Лерой.

Няколко минути по-късно забелязах стария зелен буик на Хюи Сверсън да спира точно пред "Лерой". Спря така, че да блокира вече паркираната там кола, така направи. Отвътре изскочи Хюи и дори не си направи труда да затвори вратата. Видях, че държи огромен касапски нож – достатъчно голям, за да бъде използван в завода за дивечово месо във Фолс Сити. Подмина пикапа на Джак Девъроу, където хъркаше Дявола Джак, както обичаше да му викат, отвори с трясък вратата на кръчмата и изчезна вътре.

Останалото научих от Гели и някои други достоверни източници. Впоследствие версията им беше потвърдена от всеки един клиент, пазаруващ при Мерт, когато няколко дни по-късно се мотках там. Изглежда, Бийни Уикърс, който едно време караше камион за превоз на соя, както сигурно вече се досещаш, чукал жената на Хюи, когато през определени уикенди Хюи отсъствал покрай ангажиментите си като член на доброволните отряди. Хюи разбрал, обърнал три-четири чашки "Джим Бийм" и взел хладнокръвното и добре обмислено решение да разкаже играта на Бийни.

Бийни видял Хюи да приближава и много добре схванал за какво става въпрос, тъй като Хюи крещял: "Ще накълцам задника ти на шестнайсет парчета, мръсен крадец на чужди жени!" или нещо с подобно съдържание. Бийни се покатерил върху масата за билярд, прехвърлил се от другата страна и се заключил в дамската тоалетна. Временно ситуацията изглеждала стабилна, тъй като никое от момчетата, най-малко пък Лерой, нямал намерение да се опита да обезоръжи Хюи, който размахвал ножа си като някой Джон Рамбо.

Хюи не спирал да удря с юмруци по вратата на тоалетната и да крещи – доста цветисто, според присъстващите свидетели – какво точно се кани да направи със своя касапски нож, спирайки се особено подробно на някои операции, които възнамерявал да извърши върху интимните органи на Бийни. Докато всичко това се случвало, Лерой позвънил на местните служби за защита на обществения ред, състоящи се от един-единствен член – неустрашимия Фред, Хвърляча на ножове, както викаха на Фред Мъмфорд в града. Фред беше шейсет и девет годишен, носеше сребърна полицейска значка и обикаляше наоколо със своя стар олдсмобил в търсене на известните на всички нарушители като Ърни Пенроуз, по прякор Носилката – бавноразвиващо се хлапе, което имаше навика да наднича през прозорците на хорските спални.

Фред пристигна в кръчмата на Лерой и заяви на насъбралите се сеирджии, че може и да е стар, но не е глупав. Нещо повече, лично той смятал, че Бийни щял да си получи заслуженото. Това отношение не изненадало никого, понеже Фред четеше части от службата в баптистката църква.

Бях забелязал, че Карлайл Макмилън е кротък човек без особена склонност към насилие. Казваше, че се бил нагледал на подобни неща в Калифорния и из баровете във Форт Браг, Северна Каролина, където служил. Но, както всички разбрахме през въпросната вечер, Карлайл притежаваше известна смелост, когато обстоятелствата го налагаха.

Той бил свидетел на безизходното положение и чул как Лерой казва, че ще се обади на областния шериф. Карлайл бе развил силно отвращение не само към насилието, но и към всякакъв вид формални организации, а отгоре на всичкото знаел какво би означавало за Хюи да се изправи лице в лице със сериозното правосъдие. Така че помолил Лерой да изчака няколко минути. Спокойно приближил на безопасно разстояние от Хюи и започнал да му говори с равен и спокоен глас, опитвайки се да го убеди да остави ножа и да си върви у дома, да изясни нещата с Фран и да забрави за разни задници от рода на Бийни.

Но Хюи, изпаднал в състояние на силна възбуда, а и без това страдащ от спомените си на ветеран от войната във Виетнам, които не го оставяли да спи нощем, започнал да нарича Карлайл "дългокосо хипарско копеле", две трети от което се оказа вярно, както впоследствие установихме, и обърнал ножа към него. Гели изкрещяла на Карлайл да внимава и той се оттеглил, посегнал зад себе си и грабнал стика за билярд, който някой бил зарязал върху масата след спринта на Бийни през нея.

Хюи бил толкова побеснял, че не забелязал стика в ръцете на Карлайл. Когато приближил достатъчно, Карлайл завъртял проклетия стик и фраснал Хюи в капачката на лявото коляно. Цапардосал го яко, наистина яко.

Хюи закуцукал, повлякъл ранения си крак така, както го учили по време на рейнджърските му години, и продължил да настъпва към Карлайл, при което Карлайл сторил същото и с дясното му коляно – ударил го, само че по-силно. Хюи целунал пода на кръчмата със скорост петдесет километра в час, приземил се по лице сред разните там угарки от цигари, една от които още димяла, остатъци от разлято евтино уиски и парче пица, поръсено с допълнително сирене и пеперони. Карлайл стъпил с една от кубинките си върху ръката, в която Хюи държал ножа, и изритал оръжието с другата. След като свършил това, извикал на Лерой да изведе Бийни от женската тоалетна и да го натири извън града.

Вечерта завършила така: Карлайл, Гели и Хюи седнали заедно в едно от сепаретата на кана бира и сериозен разговор. Гели можеше да се държи много мило и майчински, когато искаше. Тя се опитала да успокои Хюи и да го утеши, като през цялото време бършела лицето му с един парцал от бара. Не след дълго Хюи започнал да плаче, което било малко излагащо, но предвид обстоятелствата, както и фактът, че беше ветеран от войната, по-късно никой не му се присмя за проявената слабост. Когато дошло време да затваря, Лерой подарил на Карлайл стика за билярд, с който бил повален Хюи, с признанието, че Карлайл му е спестил големи неприятности с представителите на закона.

На следващия ден – решили, че трябва да възродят брака си – Фран и Хюи предприеха пътуване до увеселителния парк Файв Флагс, нещо, което тя от години се опитвала да го склони да направят. Разбира се, от този момент насетне Бийни стоеше настрана от семейното ложе на Хюи и пиеше тук, в "Слийпи".

И така, всичко свърши добре благодарение на Карлайл. В очите на Хюи Карлайл Макмилън не можеше да сгреши, след като го беше спасил, както той си мислеше, от затвора, както и от загубата на Фран; освен това без неговата намеса той може би никога нямало да види Файв Флагс, където се качил на увеселителното влакче цели шест пъти поред.