Тайната на Ботичели

Бележка на автора

Никоя друга картина в историята на изкуството не се е радвала на повече интерпретации от „Пролетта“ на Сандро Ботичели. Някои от тях разглеждаме и в нашата история — от ботаническото тълкувание до митологичното. Задължена съм на Чарлз Демпси за академичната интерпретация на творбата в книгата си „Портрет на любовта — Пролетта на Ботичели и хуманистичната култура от времето на Лоренцо Великолепния“, както и на невероятно детайлизираното ботаническо изследване на Мирела Леви Д’Анкона в „Пролетта на Ботичели — ботаническа интерпретация, включваща астрологията, алхимията и Медичите“. Но този роман дължи най-много на работата на професор Енрико Гуидони от Римския университет. Именно той предлага за първи път идеята, че образите в картината символизират италиански градове и допуска, че платното крие визията на Медичите за обединението на Италия. Аргументите на професора могат да бъдат проследени подробно в работата му „Пролетта на Ботичели — обединението на градовете на Италия от Лоренцо Великолепния“. Заради огромното си уважение към този човек кръстих най-интелигентния от своите герои — Гуидо, на него.

Все пак не трябва да се забравя, че тази творба е художествена измислица и че, с най-огромното ми почитание към всички учени, споменати дотук, всички останали допълнения, пропуски и промени по отношение на персонажите, събитията или местата са изцяло мои.

Действието на романа „Тайната на Ботичели“ се развива в много градове, затова се нуждаех от помощта на много хора и имах късмет да я получа. Някои от онези, които ми помогнаха, са мои роднини, други — именити учени, трети — и двете.

Бих искала да изкажа благодарността си на моята сестра, археолога Вероника Фиорато, заради помощта й за всичко, свързано с историята на Рим, както и на зет ми Ричард Браун по въпросите от военноморската история. На семейния фронт съм задължена също така и на моя кръстник, вулканолога Алвин Скарт, за информацията му относно ефектите от земетресенията, както и на майка ми Барбара Фиорато, задето проследи различните библейски препратки — с помощта на преподобния Роджър Ууд, който ми бе особено полезен по въпроса за змиите в Светото писание. Баща ми Аделин Фиорато прочете ръкописа и ми обърна внимание на редица опити да пренапиша историята на Ренесанса. Доктор Патрик Хънт от университета Станфорд ми бе невероятно полезен относно видовете мрамор в пода на Пантеона, а за катакомбите на Рим разчитах особено много на Антонио Барета. Всички грешки по отношение на гореизброените теми са изцяло и единствено мои и не трябва да се възприемат като отражение на експертността на онези, които бяха така добри да ми помогнат.

Специални благодарности на семейния ни приятел Брайън Клей, защото той пръв ми насочи вниманието към статията за „Кодът на Ботичели“ на професор Гуидони — искрата, която запали моето вдъхновение.

Искам да благодаря и на фантастичната си агентка Тереза Крис, както и на прекрасния екип от „Бютифул Букс“; на Саймън Петерик за неговата вяра в тази книга, на Райън Дейвис — за решимостта да й помогне да бъде забелязана, на Тамзин Грифитс за неуморния й труд пред клавиатурата, и на Сара ди Джироламо — за проверката на моя съмнителен италиански.

Задължена съм и на галерия „Уфици“ за разрешението им да използвам тяхната несравнима картина в тази книга, както и на Хелън Илмайър, задето ми помогна да получа правата за включването й.

Преди всичко обаче трябва да благодаря на моя съпруг Саша, който добави към множеството си роли и тази на неуморен изследовател. И на последно място, но не по значение — благодаря на моите две херувимчета, Конрад и Руби.