Тайната на Ескалибур

19

— Мътните ме взели! — каза Чейс. — Дали това е каквото си мисля?

— Точно това е — каза Нина с изумление. За разлика от богато украсения Калибърн, този меч беше обикновен, почти без орнаменти, единствената му украса бяха преплитащите се змии, гравирани на дръжката — също както я беше описал Руст. Но въпреки това си личеше, че в направата му са били вложени много време и труд, металът на острието беше лъснат до такава степен, че отразяваше като огледало, а дръжката му беше излята така, че да подхожда на захвата на един-единствен човек. — О, боже, горкият Бернд. През всичките тези години се опитваше да го открие, оказа се прав… и сега не може да го види.

Мичъл пристъпи напред, заобиколи Нина и застана между двата ковчега.

— Важното е, че ние го намерихме — и то преди руснаците. — Той коленичи и махна на Нина да приближи фенерчето. Леко раздразнена, тя се подчини. — Погледни метала, колко е гладък. Бяхме прави, това не е обикновена стомана. — Той протегна ръка и го хвана за дръжката.

— Кхъм — прокашля се Нина. — Преди да омажеш всичко с калните си ръце, не може ли поне да документирам откритието ни? — Тя протегна фотоапарата си.

— Разбира се. Извинявай. — Мичъл отстъпи назад, за да може Нина да заснеме стаята и съдържанието й.

— И така — каза Чейс, чиито гняв беше бързо заменен с изненадваща пламенност, — кой от нас ще бъде следващия крал на Британия, а? — Нина го погледна въпросително. — О, стига де! Това е мечът в проклетата скала! Някой трябва да го направи.

— Калибърн е бил мечът в скалата — възрази тя, — не Екскалибур.

— Няма значение, това е мечът на крал Артур. Дори аз знам за историята с единствения бъдещ крал. — Той пристъпи към скалата. — Поне ме снимай с него. Хайде де, да има какво да показваме на внуците.

— От къде ти хрумна това за внуците? Та ние дори не сме определили дата за сватбата!

— Просто ме снимай. — Той застана до камъка и хвана меча за дръжката. Нина завъртя очи и неохотно кимна. — О, да! — Чейс се ухили до ушите и стисна здраво меча. — Аз съм кралят на света!

Нина го снима, докато той пъшкаше и се опитваше да измъкне меча от скалата.

— Господи, какво лице!

— Да, всички мацки го казват — обяви Чейс, като пусна дръжката. Мечът не беше помръднал дори на сантиметър. — Явно не съм направен от кралско тесто. Така си и знаех.

— Ами ти, Джак? — попита Нина. — Искаш ли да се пробваш за трона?

— Повече съм заинтересуван да изнесем това нещо на някое сигурно място — отвърна Мичъл. Въпреки това когато Чейс отстъпи, той протегна ръка към меча. — Но пък кой знае… — Нина го снима, докато се опитваше да измъкне меча — отново безрезултатно. — Изглежда, ще трябва да вземем камъка с нас.

— Мисля, че ще имаме нужда от помощ — каза Чейс. — Колко е голямо това нещо? Ширината му е около един ярд, сигурно тежи повече от тон. — Той погледна към Нина. — Ти няма ли да опиташ?

— Да бе, точно така. Щом вие не можахте, аз едва ли ще успея. — Нина прибра фотоапарата в джоба си и се наведе към гранитния блок, приближавайки фенерчето към острието. — Но беше прав за острието. Това определено не е обикновена стомана. — Тя се наведе още по-наблизо, проучвайки дребните детайли. — Бил е използван като оръжие, по острието има драскотини и нащърбени места — но са много малки. Сигурно е много здраво. — Тя се протегна и хвана Екскалибур за дръжката, за да се изправи…

Острието заблестя с неестествена синя светлина. Нина отскочи уплашено назад — и с лекота издърпа меча от скалата. Изписка изненадано и го изпусна на пода. Блясъкът веднага се изгуби и Екскалибур издрънча на каменния под.

— Какво беше това, по дяволите? — попита Чейс. Единствената светлина идваше от отразения лъч на фенерчето.

— Заприлича ми на излъчването на Черенков16 — каза Мичъл, като внимателно протегна ръка към Екскалибур, сякаш от него се излъчваше горещина.

Нина отстъпи назад.

— Искаш да кажеш, че това нещо е радиоактивно?

— Край с мечтите за внуци — промърмори Чейс.

— Не виждам причина да е — каза Мичъл. — Но определено се генерира някаква високоенергийна реакция. — Той се наведе напред и докосна меча.

— Хей, полудя ли? — извика Нина. Но нищо не се случи.

Той отдръпна ръката си.

— Опитай ти.

— Предпочитам да не го правя.

— Всичко ще бъде наред. Имам теория за това. — Тя се намръщи още повече, но Мичъл й се усмихна успокояващо. — Довери ми се.

Нина докосна меча с върха на показалеца си. Той отново светна целият, сякаш бе натиснала някакво скрито копче. Когато го отдръпна, светлината веднага изчезна.

Тя отново притисна пръст към него, този път по-силно. Блясъкът отново се появи, като че ли самият метал излъчваше светлина. Тя се взря отблизо и установи, че блясъкът не беше неизменен: по-скоро неуловимо, но непрекъснато се променяше. Тя плъзна пръст по дължината му.

— Дори не е топъл.

Чейс пристъпи напред и също постави пръст върху острието. Блясъкът не се промени. Но когато Нина дръпна ръката си, светлината изчезна веднага.

Тя погледна към Мичъл.

— Добре, Джак. Сподели своята теория.

— Бяхме прави — каза Мичъл, като се взираше в меча. — Това наистина е свръхпроводник и наистина канализира земната енергия. — Той вдигна ръка и посочи тавана на камерата. — Цялото това място, Хълмът на Гластънбъри, сигурно е област, където тази енергия се събира. И по някаква причина когато ти хванеш меча, я фокусираш.

— Защо? Как? И, ъъъ… какво? — Нина притисна ръце към слепоочията си, болезнено объркана. — Какво говориш, по дяволите? Как така го карам да прави каквото и да било?

— Не знам. Но очевидно в теб има нещо, което го кара да реагира по този начин. И каквото и да е то, крал Артур също го е притежавал. Спомняш ли си от легендата как мечът светвал всеки път, когато го вадел от ножницата? Как грейвал със светлината на трийсет факли, нещо такова? Може би тялото ти притежава някакво специфично биоелектрическо поле, същото като неговото, знам ли. Може би ще успеем да го разберем чрез кирлиановата фотография.

— Кирлианова фотография17? — изсмя се Нина. — Значи вече навлизаме в сферата на аурите, чакрите и кристалите.

Той посочи към Екскалибур.

— Обясни го ти тогава.

Нина вдигна оръжието, което отново заблестя.

— Но аз не мога, нали? А ти като че ли много бързо намираш обяснение. — Тя вдигна меча към очите си и се взря в острието.

— От известно време DARPA проучва потенциала на земната енергия. Ала това е… да го наречен неочаквано развитие. Но пък отговаря на нашите теории. — Той я погледна замислено. — Генераторът на геоенергия има нужда от свръхпроводник, за да заработи. Екскалибур е свръхпроводник, трябва да е. Но по някаква причина, когато ти го хванеш, той проявява способностите си. Ти го караш директно да канализира енергията, без да се нуждае от антена.

— Но как? Това е просто едно парче метал. — Нина замахна и удари с меча по скалата, за да подкрепи думите си… и той просто разряза камъка, сякаш беше масло. Едно парче с големината на юмрук падна тежко на пода.

— Ох! — Нина отскочи назад. — Какво стана, по дяволите?

— Пъхни го обратно в камъка — предложи Мичъл. Нина го направи и острието с лекота се плъзна на няколко инча дълбочина в гранита. Тя пусна дръжката; блясъкът изчезна и мечът остана да стърчи, забит в каменния блок.

Чейс се опита да го измъкне. Металът заскърца върху камъка, но не помръдна от мястото си.

— Чудно, направо успя да го забиеш в масивна скала.

— Но… — Нина хвана дръжката и синята светлина отново се появи. Успя да измъкне Екскалибур от гранита, без да положи почти никакво усилие.

Тя се обърна към Мичъл, докато Чейс клекна до скалата, за да види отблизо мястото, където беше повредила камъка.

— Добре, ако имаш някаква друга теория, аз много, много искам да я чуя.

— Всъщност имам — но тя може да почака. Дай ми меча. — Тя му го подаде внимателно. Щом го пусна, блясъкът изчезна. — За това дойдохме тук. За проучване на останалото можеш да доведеш цял археологически екип, но мечът трябва да бъде отнесен в DARPA за анализ колкото се може по-бързо. — Мичъл внимателно прокара пръст по острието и подсвирна с възхищение. — Хора, все пак успяхме… Ти успя, Нина. Намери Екскалибур. Поздравления!

— Благодаря — отвърна Нина. Тя се приближи до входа към основната камера. — Но какво ще кажете сега да се махаме от тук и да се преоблечем в сухи дрехи, а?

— Да, в нещо секси — разнесе се глас с руски акцент.

Нина замръзна. В камерата стоеше Захар, дългокосият мъж, когото Чейс беше изхвърлил през прозореца в замъка Щаумберг. До него стоеше широкоплещест бандит с обръсната глава и грозен белег на гърлото, който стигаше от едното ухо до другото. И двамата бяха въоръжени, гологлавият с пистолет, а Захар с компактен картечен пистолет МР-5К.

— Здравей отново, секси лейди — каза Захар с крива усмивка и приглади косата си с ръка. — Ела тук. Ти също, Джак. — Той погледна край Нина и махна с пистолета си към Мичъл да я последва.

Нина се осмели да погледне през рамо към погребалната камера. Чейс се беше отместил в мига, когато чу гласовете на новодошлите, и сега се криеше зад ковчега на Артур. Но руснаците щяха да го открият скоро.

За щастие те се интересуваха повече от това, което Мичъл държеше в ръцете си.

— Добре, намерил си меча.

Мичъл го вдигна и се приготви за битка.

— Искаш ли реванш, Захар?

Руснакът отново се усмихна и поклати глава.

— Не мисля. Освен това веднъж вече те победих. А сега го остави на земята и върви ей там. — Той кимна към задната стена.

Мичъл неохотно остави Екскалибур на пода и двамата с Нина се отдалечиха. Тя отново хвърли бърз поглед към гробницата. Чейс не се виждаше никакъв — и като че ли руснаците мислеха, че вътре са само двамата с Мичъл.

— Вътре има много по-ценни неща от меча — каза тя на Захар, като махна към прохода. — Това е гробницата на крал Артур — и е пълна със съкровища. Ако ни пуснеш — твои са. Всичките.

— Съкровища ли? — каза Захар. Той погледна към входа, разочарован от онова, което видя вътре. — Няма никакви съкровища.

— В ковчезите са. Всичкото кралско злато и бижута на Артур.

Двамата руснаци се спогледаха.

— Застанете до стената — каза Захар, като отново насочи автомата си към Нина и Мичъл. Той кимна на другия мъж. — Орловски?

Гологлавият изръмжа, отиде до входа на гробницата, надникна вътре и видя двата ковчега. Погледна към Захар и влезе вътре…

Ръката на Чейс се появи иззад ъгъла и заби в лицето на Орловски отрязаното парче камък, засипвайки пода със зъби. Руснакът изрева и падна назад, оплисквайки стените с кръв от разбитата си уста. Пистолетът излетя от ръката му и се плъзна по каменния под.

Захар изпъшка изненадано, завъртя се и стреля с автомата си към входа миг, след като Чейс отскочи встрани, за да се прикрие. Стрелбата отекна оглушително в тясното пространство. Нина изпищя и притисна длани към ушите си, а Мичъл се хвърли към Захар. Той го забеляза и насочи пистолета си към него, без да сваля пръст от спусъка. Куршумите се забиха в стената и от нея се разхвърчаха парченца скала. Нина се наведе тъкмо навреме, на стената зад гърба й се появиха вдлъбнатини от куршуми.

Мичъл сграбчи ръката на Захар, която държеше пистолета, точно преди оръжието да опре в лицето му. Захар изръмжа и стреля. От дулото бълвна огън и опърли слепоочието на Мичъл. Американецът изкриви лице от болка. Захар изтръгна пистолета от захвата му и се прицели в главата на Мичъл…

Единственото, което се чу, беше сухо изщракване. Пълнителят беше празен.

Чейс чу звука и се втурна в камерата, прескачайки падналия руснак.

— Нина, бягай!

— А Джак? — извика тя, забелязвайки Мичъл, който се бореше със Захар. Празният пистолет падна на пода до съборените фигурки на Ланселот и Галахад.

— Махай се от тук! — той я бутна към изхода, след което се включи в борбата, която се водеше в средата на стаята.

Стиснал едното си око, Мичъл не успяваше да реагира достатъчно бързо, за да блокира Захар, който се завъртя около него и заби лакът в слепоочието му. Мичъл залитна назад, Захар не пропусна да се възползва от предимството си и го ритна в стомаха. Мичъл се блъсна в стената и се свлече на пода, останал без дъх.

Захар се усмихна триумфално и се обърна към Чейс.

Който замахна с меча към главата му, с намерението да я разцепи надве…

Ръцете на руснака се стрелнаха нагоре с впечатляваща бързина и дланите му се заключиха около острието точно преди да се забие в челото му. От ръба на меча се процеди капка кръв. За миг двамата мъже останаха неподвижни, вперили очи един в друг.

След което Захар помръдна.

Чейс очакваше ритника, но въпреки това не успя да го избегне. Захар се завъртя и замахна с крак, подсичайки нозете му. Чейс залитна и се приземи в центъра на нарисуваната Кръгла маса. Падайки, изпусна Екскалибур — и за свой ужас осъзна, че Захар все още го държи в окървавените си ръце.

Захар подхвърли меча във въздуха, сграбчи го за дръжката и го вдигна над главата си. Наведе поглед към Чейс, готов да го забие с всичка сила в стомаха на англичанина…

Кървава дупка цъфна на лявото му рамо.

Залата екна при гръмкия изстрел от пистолета на Орловски — който се оказа в ръцете на Нина. Захар се завъртя, Екскалибур излетя от ръката му и се приземи на пода в другия край на стаята. Той притисна ръка към раната си и залитна назад… спъвайки се във фигурката на Ланселот.

Ключът се завъртя.

Изпод пода се разнесе скърцане на метал и някакъв древен механизъм, поставен в очакване още през дванайсети век, най-после се задейства.

— Ох, мамка му! — промърмори Чейс.

Нина вдигна глава към тавана, от най-близкия отвор повя вятър — водата, която само след миг щеше да залее камерата, изтласкваше въздуха от тръбите. Но точно зад нея се разнесе друг, още по-ужасяващ звук — грамадната каменна врата на входа започна бавно да се спуска.

— Да се махаме! — извика тя. Мичъл се изправяше от пода, Екскалибур се намираше недалеч от него, а Чейс все още лежеше по гръб в средата на камерата…

От дупките с ужасна сила бликна мръсна кафява вода, която повлече Орловски и го блъсна в стената. Захар цопна на пода и извика от болка. Леденият поток блъсна Чейс от всички страни едновременно, напълни устата и носа му с вода и той се опита да се изправи, кашляйки и плюейки.

Единствено Мичъл, притиснат към стената, успя да се изправи. Той се приближи, залитайки, към Екскалибур, и измъкна мокрия меч от калната каша.

Бушуващият поток се втурна покрай краката на Нина, като я блъсна към вратата и изтръгна пистолета от ръката й. Той изчезна в бурната вода. Каменната врата продължаваше да се спуска, до пода оставаха пет фута… Тя се пъхна под нея и се озова в коридора.

— Еди! Джак!

Мичъл се придвижваше край стената, а водата продължаваше да се покачва.

— Нина, махай се от тук!

— Никъде не отивам без Еди!

Блъскан от бурните води, полузаслепен от пръските в очите му, Чейс се изправи на четири крака и вдигна глава над водата. Но помещението се пълнеше с ужасяваща скорост.

И щеше да се напълни още по-бързо, щом вратата се затвореше окончателно…

Мичъл стигна до изхода. Още три фута до пълното затваряне. Той се хвърли на пода и се претърколи под вратата.

— Еди!

Паниката в гласа на Нина подейства като инжекция с адреналин на Чейс, който се отърси от вцепенението, причинено от студената вода. Той видя изхода, който вече се беше стеснил едва до два фута, плочата почти допираше повърхността на водата.

Последен шанс…

Чейс скочи на крака и веднага се гмурна напред, като се приземи по корем на няколко фута от вратата, понесен от водата, която изтичаше през непрекъснато стесняващия се отвор. Докато се промушваше през него, петите му се удариха в долния й ръб. През гръмотевичния шум на водата той чу последния ужасен писък на Захар, след което и двата звука рязко се изгубиха, когато каменната врата се затвори с трясък.

Водният поток веднага намаля до ручейче, водата постепенно се изтичаше от коридора. Чейс седеше задъхан на пода, а от него се стичаше кална вода.

— Еди, добре ли си? — попита Нина, помагайки му да се изправи.

— Мили боже! — изплю той, бършейки лицето си с ръце. — Каква е тая връзка между теб и местата със смъртоносни капани? Добре стреляш, обаче. Ако не го беше улучила в рамото, той щеше да ме убие.

— Целех се в главата му.

Чейс повдигна вежда.

— Наистина ли?

— Ами… не — призна си тя. — Просто реших, че ще прозвучи добре. Всъщност просто стрелях в неговата посока. — Той се усмихна и я стисна за раменете.

Мичъл се облегна задъхан на стената.

— По дяволите, на косъм бяхме. — Той протегна ръка и вдигна Екскалибур.

— Между другото, благодаря за помощта — каза Чейс с неприкрит сарказъм.

— Сега не му е времето, Еди — каза Нина, като застана между двамата мъже. — А ти как успя да ни откриеш? — Тази мисъл естествено доведе до следващата. — О, господи, Клоуи. Ами ако навън има още хора?

— По-добре да тръгваме — каза Чейс, опитвайки се да изцеди колкото може дрехите си. Преди да тръгнат през тунелите, той отново хвърли един поглед към Мичъл. По-голямата част от водата от изпитанието на Нивиен се беше отекла, но миризмата на запалимия газ от камерата сега се просмукваше в цялата система, разпростирайки се навсякъде, след като въздухът отвън вече проникваше в гробницата.

Събраха нещата си, които бяха оставили на брега на басейна. Нина съблече ризата на Мичъл и облече дрехите си, след което взе уоки-токито.

— Клоуи, там ли си? — Мълчание. — Клоуи, чуваш ли ме? — Отново никакъв отговор. — По дяволите!

Те тръгнаха към изхода, Мичъл водеше, хванал меча в ръка. С приближаването към подножието на хълма, миризмата на газ постепенно започна да изчезва. Над главите им проблесна дневна светлина. Нина надникна над рамото на Мичъл с надеждата да види Клоуи, но не забеляза никой. Тя се накани да я повика, но Чейс постави предупредително ръка на рамото й.

— Излизам да проверя — прошепна Мичъл и започна да се изкачва нагоре. — Изчакайте ме тук.

Нина и Чейс го наблюдаваха, докато той предпазливо надникна над ръба на входа. Спря се за миг, очевидно не видя никого и продължи напред, оглеждайки се на всички страни…

Внезапно го сграбчиха две грамадни ръце, издърпаха го от тунела и го хвърлиха на земята. Максимов, с превързано чело, се надвеси над него. До него се изправи друг мъж.

Нина го позна от снимките, които им беше показал Мичъл. Това беше Круглов, дясната ръка на Васюкович.

— Джак Мичъл — рече с отвращение той и добави нещо на руски. Мичъл се накани да отговори, но Круглов го ритна и го накара да млъкне. — Доктор Уайлд! Знам, че сте долу, така че излизайте!

Нина се отдръпна назад в тъмнината и се блъсна в Чейс.

— По дяволите! — прошепна тя. — Какво ще правим сега?

— Доктор Уайлд! — повтори нетърпеливо Круглов. — Излезте веднага или ще убия приятелите ви.

— О, боже! — прошепна Нина с нарастващ страх. — Хванал е и Клоуи.

— Дай ми фотоапарата си. Бързо! — заповяда Чейс. Объркана, Нина го извади от джоба си и му го подаде. — Излизай.

— Какво?

Той се заигра с настройките на фотоапарата.

— Аз идвам след теб, просто ми спечели няколко секунди. Тръгвай!

Нина с неохота излезе на светло. Широката уста на Круглов се разтегна в самодоволна усмивка.

— Добре. Благодаря ви, че ни намерихте Екскалибур. — Той й даде знак да излезе навън.

— Къде е Клоуи? — попита Нина, докато бавно се изкачваше по стръмното. Също както и Захар, Круглов очевидно нямаше представа, че Чейс също е в гробницата.

— Тук е. Йорги, доведи я. — Круглов махна с ръка на някого; само след миг се появи Клоуи, водена от мъжа с качулката, когото Мичъл беше изхвърлил от замъка. Той седеше до нея и я държеше здраво за ръката.

— Клоуи — каза Нина, като спря на няколко фута от изхода. — Добре ли си? — Клоуи не отговори, само успя да кимне ужасена. — Пуснете я. Вече не ви трябва.

— Така е — съгласи се Круглов. — Йорги.

Йорги се ухили — и Клоуи потрепна, отметна глава назад и изпъшка. Той пусна ръката й тя падна по лице на земята със стърчащ от гърба нож.

— Не! — изпищя Нина. — Копелета гадни! Защо я убихте, тя не беше направила нищо!

Максимов като че ли споделяше мислите й и очевидно възрази нещо на руски. Шефът му го отряза с едно махване на ръката.

— Излизай от дупката — заповяда той, изваждайки пистолет. — Веднага!

Докато излизаше, Нина усети, че й се повдига при вида на падналата Клоуи и кръвта, която се просмукваше в якето й.

— О, господи — прошепна тя, когато излезе навън и видя руснаците, заобиколили входа. Максимов, Дина, убиецът на Клоуи и още трима, които не познаваше. Мичъл лежеше заедно с Екскалибур на земята в краката на Круглов.

Не виждаше никакъв начин за бягство.

Освен ако Чейс не измислеше нещо.

Потискайки шока от току-що случилото се отвън, Чейс откри онова, което търсеше — остър камък, който стърчеше от полегата стена на тунела. Той се приближи и разби фотоапарата в него, отчупвайки стъклото, покриващо светкавицата. Круглов чу звука и се наведе, за да открие източника му.

Чейс включи брояча и хвърли фотоапарата обратно в тунела — после започна да брои на ум. Десет, девет…

— Ти! Навън! — изрева Круглов и вдигна пистолета си.

— Добре де, излизам — отвърна Чейс, като вдигна ръце и бързо започна да се изкачва по склона навън. Видя Мичъл на земята, Нина, коленичила край бездиханната Клоуи — и хората на Круглов, скупчени около водача си. Той погледна към Нина и с очи й показа земята. По лицето й се изписа разбиране. — Но знаете ли какво прави „квак“?

Круглов го погледна озадачен.

— Какво?

— Патката! — Той се хвърли на земята и Нина го последва.

На дъното на тунела броячът на фотоапарата стигна до нулата.

Той изщрака, светкавицата проблесна…

И електрическата искра запали метана във въздуха.