25

Упътванията на Мичъл отведоха Чейс до една тясна стълбичка в задната част на къщата. Той бързо се изкачи по нея.

Щом горният етаж на къщата беше забранена зона, то там със сигурност трябваше да има охрана. Въпросът беше как ще реагират пазачите, щом видят неочаквания посетител. Все пак на партито присъстваха най-богатите и могъщи хора в Русия; грубото отношение на някой гангстер едва ли щеше да бъде толерирано.

Ако пазачите бяха получили заповед да се държат учтиво, но твърдо, това щеше да му даде предимство. Едва ли щяха да очакват някой взломаджия точно в този момент…

— Добре, влизам. Ще ти се обадя след малко — прошепна той в микрофона си, преди да го махне и да го пъхне в джоба. Слушалки и микрофон определено щяха да възбудят подозрението дори на най-тъпия пазач.

Той си пое дълбоко дъх и отвори вратата.

Както и очакваше, в коридора имаше пазач, който бързо скочи от табуретката, на която седеше. Чейс го изгледа с мътен поглед, като се престори на пиян и объркан. Пазачът се приближи — и неочаквано се ухили.

Чейс се напрегна, без да знае какво е предизвикало тази реакция. Да не би пазачът да го беше разпознал? Тогава човекът притисна показалец към устните си. Чейс направи същото и откри, че пръстът му е покрит с лепкаво яркочервено червило. Нищо чудно, че пазачът така се забавляваше. Той сигурно приличаше на гейша.

Чейс му се усмихна в отговор — след което удари пазача в стомаха. Мъжът се преви на две, хриптейки. Чейс измъкна пистолета си и го удари с дръжката по врата. Пазачът се стовари по лице върху табуретката с такава сила, че главата му проби ратановата седалка. Той се свлече на пода с нанизан около врата стол, който наподобяваше конски хамут с особена квадратна форма.

Чейс завлече изпадналия в безсъзнание човек до стълбата, затвори вратата и отново си сложи слушалката и микрофона.

— Вътре съм.

— Имаше ли охрана? — попита Мичъл.

— Да, но вече няма. Сега на къде?

— Според охранителните планове там трябва да има стая с допълнителни системи, в която най-вероятно се намира сейфът.

— Чакай малко, сейф ли трябва да разбивам?

— Не и ако Васюкович вече го е отворил. Тръгни към предната част на къщата.

Чейс се огледа и продължи напред по коридора.

— Еди — чу се гласът на Нина, — онази кучка, която уби Бернд и Мици, е тук. Както и онзи големият, Булдозера.

— Разбраха ли, че си там?

— Надявам се, че не! Гледам да стоя колкото се може по-далеч от тях.

— Някаква следа от Васюкович? — попита Мичъл.

— Не, но все пак избягвам да се оглеждам много.

— Значи може би е още на втория етаж — каза Мичъл с надежда в гласа. — Което означава, Еди, че имаш някакъв шанс да го заловиш. — Американецът му даде още няколко инструкции. Чейс ги изпълни и се озова пред една чупка в коридора. Надникна внимателно зад ъгъла. На няколко метра пред себе си видя полуотворена двойна врата, пред която стоеше друг охранител. Вниманието му беше насочено повече върху гласовете, които се носеха отвътре, отколкото върху коридора — явно любопитството му беше надделяло над дълга.

Чейс излезе иззад ъгъла с насочен към главата на пазача пистолет. Мъжът реагира със закъснение — първо, защото беше изненадан и второ, защото неволно замръзна от страх пред дулото на грамадното оръжие, което сочеше право към лицето му. Докато успее да преодолее парализата си, двата килограма твърда стомана се стовариха върху черепа му и го повалиха върху килима със същия успех, както ако беше поел някой от куршумите на пистолета.

С бърза крачка Чейс прескочи тялото и ритна вратата.

Озова се пред трима изненадани мъже: Круглов, Васюкович и още един, когото не познаваше. За сметка на това веднага разпозна предмета, който лежеше на масата.

Екскалибур.

— Здрасти — каза Чейс и насочи пистолета към Круглов. — Помниш ли ме?

— Чейс! — изсъска Круглов и присви очи. — Онова гадно копеле Мичъл. Той те доведе тук, нали?

— Постара се. Мечът е тук — каза той на Мичъл, преди да насочи пистолета към Васюкович. — Здрасти. Ти не ме познаваш, но аз те знам. Уби един човек, който значеше много за мен, както и още много други хора.

— Никого не съм убил — каза Васюкович и очите му проблеснаха зад очилата.

— Може да не си дръпнал спусъка, но всички те щяха да са живи, ако не беше заповядал на тоя задник да ти донесе меча. Що се отнася до мен… — Той щракна с ударника на пистолета, за да подчертае думите си. — Аз сам си дърпам спусъка. Ако ще убивам някого, поне имам куража да си понеса отговорността за това.

Както и очакваше Круглов въобще не реагира на чисто психологическия ефект от щракването на ударника. Васюкович примигна, но остана спокоен. Третият мъж, обаче, първо изпъна лице от страх, след което се опита да го прикрие със заплахи:

— Кой си ти? — озъби се той на Чейс. — И как смееш да ме заплашваш? Аз съм Мишин, заместник-министър на отбраната, и ще…

— Въобще не ме интересува, ако ще да си Юри Гагарин! — прекъсна го Чейс, след което насочи пистолета към него; Мишин стреснато отстъпи назад. — Сядай и си затваряй устата.

— Вече съм във въздуха — чу се гласът на Мичъл в слушалката, думите му едва се разбираха през воя на хеликоптера. — При вас съм след четири минути.

— А Нина как е? — попита Круглов. Чейс насочи пистолета към него. В очите на Васюкович проблесна разбиране, но Чейс беше насочил вниманието си към бившия кагебеец и не забеляза нищо.

— По-добре, отколкото ще се чувстваш ти след няколко минути — изръмжа той.

По устните на Круглов пробяга пресметлива усмивка.

— Какво още чакаш, Чейс? Защо не ме убиеш още сега?

— Какво си се разбързал толкова?

— Не съм, но имаш нас, имаш и Екскалибур. Няма причина да чакаш… освен ако пътят ти за бягство още не е разчистен — заключи той с широка усмивка на лицето. — Хайде, стреляй. — Мишин избъбри нещо на руски. — Той няма да стреля — каза Круглов на английски, за да може Чейс да го разбере. — Всички в сградата ще чуят изстрела. Той няма да успее да се измъкне от къщата, камо ли да прекоси двора.

— Продължавай да си го повтаряш. Междувременно… — Чейс пристъпи към масата, като даде знак с ръка на Васюкович и Круглов да отстъпят към отворения сейф в една от стените. — Аз ще прибера това. — Той взе Екскалибур.

— Правиш голяма грешка — каза Васюкович. — Каквото и да ти е казал Джак за мотивите ми да се сдобия с този меч, то е лъжа.

— Честно да си кажа, от опита, който съм насъбрал при контактите ми с разни милиардери в миналото, съм се научил да не вярвам на нито една тяхна дума. — Чейс отстъпи назад, в него започваше да се заражда безпокойство. Мичъл беше все още на три минути път от тях, а докато Екскалибур беше в него, той щеше да бъде принуден да стреля с тежкия дезърт ийгъл с една ръка, което щеше да намали точността му. А за да презареди, щеше да се наложи да пусне меча на земята.

Освен това се засилваше усещането, че нещо не е както трябва. Докато Мишин, който вече седеше на един стол, трепереше от страх, Васюкович и Круглов се държаха все по-самоуверено. Той погледна към вратата. Не се виждаше никой, освен падналия на земята пазач. Но…

— Джак — каза той с необичайна настойчивост в гласа. — Онези допълнителни охранителни системи — те само със сензорите ли са свързани? Или има и нещо друго?

— Не съм съвсем сигурен. — Гласът на Джак едва се чуваше през шума на хеликоптера. — Сигурно има и някои цифрови връзки за преноса на данните.

— Данни ли? Тоест към някой компютър? — Той погледна отблизо към отворения сейф. — Или към някоя камера? — В горната част на рамката се забелязваше малка кръгла дупка, която се виждаше само, ако вратата беше отворена.

Наблюдаваха го.

Хората, които се грижеха за сигурността в къщата, бяха видели всичко — и за да защитят шефа си бяха на редили на останалите да се придвижват максимално тихо.

Чейс погледна през вратата. Върху тялото на изпадналия в безсъзнание пазач падаше съвсем лека сянка — някой се беше притиснал към стената отвън…

Той измъкна пистолета си и стреля през рамката на вратата. Шумът беше оглушителен, откатът отхвърли ръката му нагоре и назад, а в стената цъфна огромна дупка, последвана от тъп удар — криещият се мъж беше отхвърлен назад и се блъсна в отсрещната стена.

Но той едва ли беше сам…

Чейс стреля и към другата стена. Някой се строполи на пода, кръв опръска килима.

С периферното си зрение той улови някакво движение…

Завъртя се към руснаците, които беше изправил до сейфа и видя Круглов да се хвърля към шефа си и да го събаря на земята зад стола на Мишин. Министърът изпищя и вдигна ръце в жалък опит да се прикрие от куршумите на Чейс.

Но той не стреля. В никакъв случай не можеше да си позволи да нарани руския заместник-министър на отбраната — дори за да убие Круглов или дори за да спре Васюкович. Вместо това той хукна към вратата, зад която се разнесе шум. Стисна здраво пистолета в едната си ръка, а с другата залюля Екскалибур…

Дори и без да блести с призрачната си светлина, мечът бе достатъчно остър, за да отсече ръката на охранителя, който се канеше да го простреля. Преди мъжът да успее да изкрещи, Чейс го зашемети с дръжката на тежкия пистолет и го повали на пода.

В коридора нямаше никой друг, но останалите сигурно идваха насам. Нина и Мичъл говореха един през друг, като крясъците на единия заглушаваха трескавия шепот на другия.

— Еди! Какво стана, какво правиш?

— Ако успееш да съкратиш времето за полет с три минути, ще бъде страхотно! — отвърна Чейс. — Как да се измъкна от тук?

— От там, откъдето влезе, само че подмини стълбите и свий вляво.

Чейс вече тичаше натам.

— Мамка му! А Нина как ще стигне до хеликоптера?

Шумът, който се чуваше от залата, се беше променил — усещаше се объркването от стрелбата.

— Еди, Еди! — каза Нина толкова силно, колкото смееше. — Дина току-що хукна нагоре по стълбите! Какво да правя?

— Нина — рече Мичъл, — след около две минути цялото място ще бъде обхванато от паника. Точно тогава трябва да излезеш оттам — или намери другите момичета на Приковски или просто открадни някоя кола и отивай директно в американското посолство.

— Но аз не знам къде се намира! — възпротиви се Нина.

Чейс почти беше стигнал до стълбите.

— Ще се върна за нея!

— Не! — Микрофоните в ушите им изпукаха от силния вик на Мичъл. — Ако се върнеш, ще умреш, а Васюкович ще си върне Екскалибур!

Чейс достигна стълбищата, спря се за миг, след което продължи напред.

— Мамка му! — Неохотно се съгласи, че Мичъл е прав. Стигна до чупката в коридора и сви вляво. — Нина, иди колкото се може по-близо до входната врата — щом хората започнат да бягат навън, тръгни с тях!

Зад гърба му с трясък се отвори врата. Той се обърна и стреля по охранителя, който се появи иззад ъгъла. Куршумът пропусна целта и се заби в стената, но въпреки това постигна желания ефект — мъжът отскочи встрани в търсене на прикритие.

Мичъл го упъти към терасата. Чейс отвори вратата с ритник, изстреля още един куршум назад по коридора и излетя навън. Преследващият го охранител се строполи на пода. Зад него стоеше Дина, облечена в черна официална рокля и боядисана в лимонено жълто коса.

Чейс се прицели и стреля. Тя го видя и се хвърли на земята към падналия пистолет на охранителя, а куршумът профуча над нея. Преди Чейс да успее да се съвземе от отката, тя пусна четири бързи изстрела. Той отскочи встрани сред дъжд от трески.

Озова се в библиотека. Стаята беше тъмна, но през сводестите френски прозорци влизаше достатъчно светлина от външните лампи, така че той успя да види терасата зад тях. Мичъл беше напълно прав, когато им каза, че ще има достатъчно терен, за да може хеликоптерът да се снижи достатъчно, но не и да кацне, така че щеше да е доста трудно.

Нямаше време да се чуди как се отварят прозорците. Вместо това просто замахна и хвърли Екскалибур с всичка сила. Мечът премина през тях с лекота и падна на терасата сред парчета счупени стъкла и дърво. Чейс прикри лицето си с ръце и скочи през образувания отвор. Едно щръкнало стъкло го поряза странично по главата, но всъщност коженото му яке пострада повече. Той се отърси от стъкълцата, грабна меча и насочи пистолета си към вратата на библиотеката.

Нямаше никаква следа от хеликоптера. Той погледна през парапета. Под терасата бяха паркирани десетки скъпи коли. А на задната поляна, почти скрита зад къщата, се забелязваше лъскавата черна опашка на хеликоптер.

Край вратата се мярна сянка. В мига, в който Чейс стреля, един от охранителите на Васюкович се втурна в стаята. Куршумът се заби в рамото му и го отхвърли назад.

Зад него се появи Дина и дулото на пистолета й проблесна. Останалите здрави прозорци се пръснаха на парчета. Чейс се хвърли на земята и тромаво се претърколи, а куршумите зачаткаха по каменната стена зад него. Той стреля напосоки. Рускинята също се претърколи, много по-грациозно от него, хвърли празния си пистолет и сграбчи оръжието на ранения охранител с едно-единствено плавно движение.

В пистолета на Чейс оставаха само два патрона. Може би все пак Мичъл щеше да се окаже прав за избора му на оръжие…

Внезапно над главата му изрева двигателят на хеликоптер. Мощен вихър разпръсна стъкълцата по терасата и машината заби нос надолу в спираща дъха маневра. Тя се завъртя около оста си, обърна се странично към къщата и се плъзна към нея.

Дина се беше изгубила в тъмната библиотека. Но Чейс знаеше, че тя се крие някъде и очаква удобния момент, в който да нанесе своя удар.

Хеликоптерът, малък MD-400 със заоблен, почти яйцевиден корпус, се приближи още повече. Ярката светлина от навигационните му фарове заля терасата. Чейс видя Мичъл на пилотското място, погледът му прескачаше между него и боядисаните в жълто краища на роторните перки, преценявайки разстоянието до стената на къщата. Петнайсет фута, десет, перките застрашително се приближаваха към стената…

Внезапно движение: край счупеното стъкло прелетя една лимонено жълта мълния…

Чейс изстреля предпоследния си патрон, докато Дина притича през библиотеката обсипвайки терасата с куршуми.

Но всъщност тя не се целеше в него.

Алуминиевият корпус на хеликоптера зазвъня, когато куршумите започнаха да дълбаят малки кратерчета в тънкия метал, а плексигласовите му стъкла се напукаха. Машината се наклони. Чейс помисли, че Мичъл е улучен, но той бързо се съвзе. Американецът му извика нещо, но гласът му се изгуби в рева на двигателя. Чейс прочете по устните му: „Хайде!“

Отново погледна към библиотеката. Дина се криеше край прозорците. Оставаше му само един куршум. А й нейната цел беше много по-голяма.

Хеликоптерът се олюля като пиян, борейки се с обратното течение и пораженията, които му беше нанесла Дина. Започна леко да се отдалечава от терасата, независимо от опитите на пилота му да го удържи.

Времето му свършваше…

Чейс се метна върху каменния парапет и скочи.

Стиснал здраво Екскалибур в лявата си ръка, той се блъсна в шината за кацане, преметна ръка през нея и увисна на сгъвката на лакътя си. Пистолетът му полетя надолу и се стовари като чук върху предното стъкло на паркираното отдолу ламборгини. Целият хеликоптер се разтресе от сблъсъка, Мичъл се опитваше да компенсира допълнителното тегло, което го накланяше на една страна.

Дина изскочи от библиотеката и изпразни пълнителя си по кабината на хеликоптера.

Един куршум се заби в бедрото на Мичъл. Той извика от болка и кракът му машинално натисна спирачния педал. Хеликоптерът се завъртя срещу часовниковата стрелка и за минута кабината се оказа точно срещу терасата, превръщайки го в идеална мишена…

Но изстрел така и не последва. Дина беше свършила патроните. Малкият хеликоптер продължи да се върти, докато Мичъл не успя да превъзмогне болката и да си върне контрола върху задното витло, спирайки въртенето на машината. Хеликоптерът се завъртя обратно и увисна с дясната си страна към терасата, само на няколко фута от ръба на парапета.

Чейс продължаваше да виси от шината. Той видя как Дина обръща глава към него. Тя захвърли безполезния пистолет и скочи от терасата.

Хвана се за дясната шина с двете си ръце, залюля се на нея като гимнастичка и ритна Чейс в гърдите.

Останал без въздух, той се залюля назад, ръката му се откачи от шината и той полетя надолу, като в последния момент успя да вкопчи пръсти в металната тръба. Слушалката и микрофонът му се откачиха и полетяха след пистолета му към земята. Той се опитваше да възстанови дишането си и се люлееше безпомощно, стиснал здраво меча в другата си ръка.

Дина се изтегли нагоре и обхвана с крака шината за кацане на хеликоптера, който най-после се беше стабилизирал и бавно започна да се издига нагоре.

От земята се разнесоха изстрели. Не пистолетни, а от автоматично оръжие. Два куршума се забиха в корема на хеликоптера, преди стрелбата внезапно да спре — явно бяха забелязали Дина. Чейс се осмели да погледне надолу. Иззад ъгъла на сградата прииждаха охранители; забеляза сред тях Круглов, който сочеше с пръст към него.

Хеликоптерът продължи да се издига, като постепенно завиваше на една страна, за да прелети над сградата. В далечината Чейс видя светлините на Москва. Борейки се с въздушната струя на роторите, той се опита да се издърпа нагоре, без да сваля поглед от Дина, която бръкна между краката си и извади нож с блестящо острие от канията, привързана към бедрото й.



Нина стоеше във фоайето сред тълпа от хора. Няколко секунди по-рано шумът от хеликоптера в слушалката й внезапно беше прекъснал, последван от стрелба.

Беше ли улучен Чейс? Нямаше как да разбере. Малко преди това Васюкович, Круглов и Максимов си бяха пробили път през изнервената тълпа, като домакинът явно успокояваше хората и им казваше да си останат в сградата. В началото гостите се бяха подчинили на думите му, но след това някои решиха, че искат да се махнат по най-бързия начин от това място. Неколцина мъже край входната врата явно бяха постигнали съгласие по въпроса и бързо отвориха вратата.

Онова, което последва, можеше да се сравни с отпушването на вана: всички хукнаха към изхода, като се блъскаха и удряха преди да се изсипят навън. Блъскана от всички страни, Нина се опитваше да запази равновесие. В залата нахлу студен въздух, който прогони цигарения дим. Тя беше изтласкана през вратата…

Нечия ръка я стисна здраво за лакътя и я издърпа настрани. Максимов се втренчи в нея, сбърчил вежди. Той я повлече по стълбите покрай тичащите навън гости.

Васюкович я очакваше, обграден от охранители.

— Здравей отново, Нина — каза студено той. — Нина Уайлд. Знаех си, че има нещо познато в теб — но тази вечер изглеждаш много по-различно от снимката в списание „Тайм“.

Круглов изтича нагоре по стъпалата. Той се взря в Нина, позна я и повдигна изненадано вежди, след което се обърна към Васюкович.

— Мечът е у Чейс — той скочи в хеликоптера. Сигурен съм, че Мичъл го управляваше. И, Леонид! Дина тръгна след него! В момента виси на шината!

Васюкович погледна към поляната и военния хеликоптер, който чакаше на тревата.

— Къде е онзи идиот Мишин, по дяволите! Веднага ми го доведете!

Круглов изкрещя нещо на охранителите и петнайсетина секунди по-късно Мишин се появи пред групата, придружаван от още пазачи. Нина забеляза, че пригладената му с гел коса сега е разрошена и че големи мокри петна се стичат от чатала по двата му крака. Той се потеше и гледаше Васюкович с ококорени очи.

— Онова английско копеле успя да се измъкне с хеликоптер! — извика му Васюкович. — Трябва да си върна меча! На всяка цена.

— И какво очакваш да направя? — попита смутено Мишин. Васюкович завъртя очи, след което посочи към хеликоптера. — Сериозно ли говориш?

— Въоръжен ли е?

— Ами… така мисля.

— Тогава заповядай на пилота си да вдигне проклетото нещо във въздуха! Веднага! — Мишин се обърна и тръгна към хеликоптера; обърна се само, за да чуе как Васюкович му вика: — И го принудете да кацне, недейте да го сваляте, освен ако не се налага — не искам да изгубя меча, освен това един от хората ми е на борда. А ако с нея се случи нещо… — Той не довърши изречението. — Просто кажи на човека си, че връщането на меча е по-важно от всичко. Тръгвай!

Мишин кимна и хукна през поляната. Пилотът вече седеше на мястото си — беше хукнал към хеликоптера още при първите изстрели, готов за излитане. Той изслуша заповедите, които Мишин му изкрещя, кимна потвърдително и затвори вратата на кабината, като веднага набра комбинацията бутони за аварийно излитане. Хеликоптерът се съживи и перките на двигателите му се задвижиха.

Те се въртяха в противоположни посоки, което елиминираше необходимостта от опашна перка и правеше хеликоптера по-бърз и по-маневрен. По-смъртоносен. Това не беше транспортен вертолет, а боен кораб, високотехнологичен Ка 52 „Алигатор“, създаден да проследява и унищожава всяка цел.

Включително други хеликоптери.

Нина ужасено наблюдаваше как бойната машина се издигна над земята, за миг увисна зловещо над нея като блестящ гигантски черен скакалец, след което се обърна и набра скорост след другия хеликоптер.

След Чейс.

Загрузка...