Тайната на Ескалибур

22

Никой не помръдваше; групата представляваше странна неподвижна картина насред оживлението на Лестър скуеър.

Нина заговори първа.

— Съжалявам, Еди. Не го видях кога се приближи.

— Свали пистолета, Чейс — каза Круглов. — Или тя ще умре.

Чейс заби острието на фигурката още по-силно в гърба му. Круглов изръмжа.

— Само да шавне и ще те гръмна.

— Няма да го направи, Алексей — каза Мичъл. — Твърде много я обича.

— Млъквай, двулично копеле…

— Той вече се обвинява за смъртта на една приятелка — продължи Мичъл. — Няма да позволи това да се случи и на Нина. Дори ако се наложи да те пусне заради това. Еди, получавате втори шанс. Просто си вървете.

Чейс гневно блъсна кутията с коляно.

— Заради това нещо умряха хора. Наистина ли вярваш, че ще позволя да го предадеш на тия гадове?

— Нямаш друг избор — каза Круглов. — Йорги, когато преброя до три, убий я. Едно.

— Еди, той няма да се поколебае — каза Мичъл. — Просто…

— Две.

— … се махнете от тук. Веднага.

Чейс отстъпи назад и изпусна металната фигурка, която издрънча на плочките в краката на Круглов.

Руснакът я погледна и се захили, след което се обърна към Чейс и разтегна в усмивка жабешката си уста.

— Три.

— Не! — извика Чейс. Зад гърба на Нина Йорги се размърда и се приготви да забие ножа в гърба й…

Лицето му се взриви.

Мичъл беше измъкнал пистолет със заглушител и беше стрелял почти право в Нина, като куршумът свирна толкова близо до лицето й, че леко й опърли косата. Мъртвият руснак падна по гръб, по земята се пръснаха кръв и късчета от начупения му череп.

— Махайте се от тук! — изкрещя Мичъл…

Круглов го блъсна към паметника на Нютон. Пистолетът излетя от ръката му. Чейс се завъртя с лице към Круглов, но руснакът заби кутията в стомаха му и го събори на земята. Руснакът излая някаква заповед и хукна към парка.

Един минувач забеляза сгърченото тяло и се разкрещя, паниката бързо обхвана всички на площада.

Нина се отърси от шока в мига, когато Круглов профуча край нея с кутията в ръка. Тя видя Чейс, който се изправи на колене, замаян, но не и наранен. Тя се спря, колебаейки се между двата порива… след което хукна след руснака. Ако той се измъкнеше заедно с Екскалибур, всичко, което беше преживяла, всичката смърт, на която беше станала свидетел, щяха да бъдат напразни.

Чейс се изправи и осъзна, че Нина вече не е там.

— Мамка му! — Понечи да я последва, но до ушите му достигна металическо изщракване, което прозвуча ясно като музикална нота въпреки шума на тълпата. Дина беше извадила и заредила пистолета си, прицелвайки се в него…

Вик отдясно: двама полицаи тичаха към тях. Дина ги стрелна с поглед, след което се обърна и стреля — но Чейс вече се беше отдръпнал и куршумът рикошира в тротоара. Тя се обърна и побягна.

Полицаите се устремиха след нея — но Максимов подхвърли Мичъл с всичка сила като човешка баскетболна топка към тях. Тримата мъже се строполиха на земята, а руснакът изрева триумфално и се понесе през площада, разблъсквайки хората по пътя си.

Чейс беше готов да хукне след Нина, но нов изстрел го накара да се обърне. Някой беше решил да се представи като герой и се беше опитал да спре Дина — но накрая беше получил куршум в червата. Убийцата със зелената коса тичаше на юг през площада, оставяйки след себе си все повече пищящи хора. Чейс грабна пистолета на Мичъл. Той искаше да намери Круглов и Нина — но Дина беше по-опасната цел. Трябваше да я спре, преди да нарани още някой.

Освен това той имаше лични сметки за разчистване с нея.

Круглов стигна до северната част на парка, разблъсквайки хората по пътя си. Нина го приближаваше, защото кутията със странна форма ограничаваше движенията му. Тълпата пред „Емпайър“ отново се развика, започнаха да бляскат светкавици и поредната лимузина изсипа звездния си товар.

Нина забеляза Круглов, който се оглеждаше за път за бягство. Кордонът се простираше по ширина през Лестър скуеър, отрязвайки напълно северната му част, а останалите улици, които излизаха от него, бяха претъпкани с народ. Той погледна назад и я видя да тича след него. Бръкна със свободната си ръка под палтото и я извади със…

— Пистолет! — изкрещя Нина с надеждата полицията — и минувачите, които се намираха наблизо — да я чуят и да реагират. — Той има пистолет!

Круглов стреля по нея. Нина се хвърли на тревата зад пейката, а минувачите се разпръснаха като уплашени гълъби.

Тълпата пред киното продължаваше да ликува, без да обръща внимание на случващото се зад гърба им. Круглов забеляза полицаите, които се приближаваха и от двете му страни и се вряза в тълпата, размахвайки кутията и пистолета, пробивайки си път към бариерата. Нина скочи на крака и хукна след него.

Дина се затича по пътя, който извеждаше от площада. Чейс я последва; един бърз поглед към табелата му подсказа, че се намира на улица „Св. Мартин“. Знаеше, че се придвижват към Трафалгар скуеър, но дотам нямаше пряк маршрут; пътят на Дина беше блокиран от сгради.

Наоколо нямаше много хора. Той вдигна пистолета си, рюгер със заглушител, и се осмели да стреля в краката на жената. Не улучи и куршумът рикошира в асфалта. Дина отвърна със стрелба през рамо. Тя нямаше никакви шансове да го улучи, но двата изстрела все пак принудиха Чейс да се наведе и да отскочи встрани, и го забавиха.

Тя стигна до кръстовището и сви вляво. Чейс също зави след нея и я видя да се устремява към стъклените врати на огромната сграда, която се издигаше на юг.

Националната галерия.

Дина стреля още веднъж, точно преди да стигне до тях, и се шмугна вътре, без да даде възможност на Чейс да се прицели. Не, че той въобще щеше да стреля: през отворената врата се виждаха хората вътре, група деца — тя беше влязла в образователния център на галерията. За миг той си помисли, че е решила да ги вземе за заложници, но когато се приближи към вратите, я забеляза да тича нагоре по стълбите.

Отвори вратата с ритник и с насочен пистолет хукна след нея, но тя бързо зави зад ъгъла. Някои от децата бяха забелязали пистолета на Дина и появата му само влоши нещата.

— Всички на пода! — опита се Чейс да надвика писъците им, докато тичаше към стълбите. Погледна нагоре. Дина се целеше в него…

Чейс бързо отскочи назад и три изстрела отекнаха в залата, пробивайки дупки в стената зад гърба му. Той се приеми по гръб и стреля три пъти в нея. Тя се хвърли на пода, за да се прикрие, а куршумите му натрошиха дървените перила. Дина бързо се изправи и се устреми нагоре по стълбите.

— Опразнете сградата! — извика Чейс на хората от персонала, които се опитваха да помогнат на ужасените деца. — Изкарайте всички навън! — Той хукна нагоре по стълбите с насочен пистолет. Когато стигна до върха, видя Дина да тича по коридора наляво.

Какви ги вършеше тя, по дяволите? Като че ли тичаше напосоки, в паника — но Чейс не вярваше, че Круглов и хората му са се съгласили да се срещнат с Мичъл на претъпкания площад, без да имат някакъв план за бягство.

Нещо не беше наред.

Той свърна в коридора и я последва към галериите.

Круглов стигна края на кордона, като все по-яростно разблъскваше тълпата. Един ядосан мъж се опита да го хване; Круглов го удари в лицето с дръжката на пистолета и му счупи челюстта. Мъжът падна назад, облян в кръв, а руснакът прескочи бариерата. Стоящият наблизо охранител забеляза суматохата и се втурна да се разправи с нарушителя…

Круглов го простреля. В гърдите му зейна дупка и кръвта му оплиска тълпата. Хората се разпищяха, забавлението премина в страх. Настъпи хаос, хората се тъпчеха един друг в отчаяните си опити да се измъкнат. Нина се втурна в тълпата с вдигнати ръце, за да предпази лицето си, паникьосаните хора я удряха и блъскаха от всички страни.

Още един изстрел. Сред хаоса тя забеляза свлечената на земята фигура с жълт елек: един полицай беше улучен в рамото.

Нина продължи да си пробива път напред и изведнъж се откъсна от бягащата тълпа, която се блъскаше в загражденията. Круглов тичаше към най-близката лимузина с вдигнат пистолет. Въпреки заплахата, фотоапаратите продължаваха да щракат, папараци и публика бяха обединени в стремежа си да запечатат смъртоносния спектакъл, пред очите им на живо се разиграваше екшън сцена на премиерата на холивудски филм. Руснакът наведе глава в безсмислен опит да избегне фотографирането, насочи пистолета си към шофьора на лимузината и му изкрещя нещо. Шофьорът нямаше нужда да знае руски, за да разбере заповедите и трескаво се изнесе от колата.

Нина прескочи загражденията и хукна към лимузината. Круглов изрита шофьора и скочи в колата, хвърляйки кутията и пистолета на пасажерската седалка. Запали двигателя и вдигна глава, преди да даде газ…

Забеляза Нина да тича срещу него.

Дългата лимузина завъртя гуми, разкъсвайки червения килим и блъскайки един фотограф. Круглов насочи тритонното возило право към Нина.

Тя нямаше накъде да бяга…

Жената се хвърли напред, приземи се по корем върху дългия преден капак на лимузината и се плъзна към предното стъкло. Лимузината набираше скорост. Помете една бариера и запрати металните тръби в тълпата, преди Круглов да успее да я овладее.

Нина се вкопчи в едната чистачка и погледна в лимузината, срещайки погледа на руснака. Опита се да се изправи на крака, а той бръкна под якето за пистолета си…

Тя се хвърли върху покрива, а той стреля зад нея и предното стъкло се пръсна на хиляди парченца. Нина се плъзна върху гладката повърхност, но успя да се вкопчи с едната си ръка в ръба на покрива.

Лежейки по корем, тя се опита да се захване и с другата ръка…

Между протегнатите й ръце цъфнаха дупки от куршуми — Круглов стреляше през покрива. С всеки изстрел той се приближаваше към главата й…

Стрелбата спря. Руснакът беше свършил патроните. Нина усещаше миризмата на пушек от последната дупка, която се намираше на педя от лицето й.

Лимузината набра скорост, приближавайки се към края на кордона. Насред улицата беше поставена една подвижна бариера, която пропускаше автомобилите и същевременно пречеше на пешеходците да навлизат в зоната.

Но този път никой не искаше да влиза, всички отскачаха от пътя на лимузината…

Нина успя да се захване и с другата ръка, миг преди колата да се вреже в бариерата и да продължи по Чаринг крос. Тичащите по улицата хора бяха накарали преминаващите коли да спрат, но когато Круглов зави рязко надясно и се понесе към Трафалгар скуеър, предната броня на лимузината успя да закачи една кола.

Нина продължаваше да лежи на покрива, вкопчена здраво в краищата му, а тялото й се плъзгаше наляво-надясно. Лимузината подскочи, тасът от едната й гума излетя и се затъркаля по тротоара. Хромираната лайстна под пръстите на Нина започна да се изплъзва изпод пръстите й…

Гумите изсвириха, лимузината се люшна встрани и бързо се изправи. Нина се плъзна по покрива й. Двигателят изрева и тя усети вятъра в косите си, когато Круглов полетя по лондонските улици.

Стените на Националната галерия бяха покрити с безценни картини, но Чейс дори за миг не ги погледна, погълнат от преследването на Дина, която криволичеше из свързаните зали и коридори. Стреснатите посетители отскачаха от пътя им, смутени от рязкото прекъсване на вглъбеното им съзерцание.

Персоналът на Образователния център най-после включи алармата и в сградата зазвъняха противопожарните звънци. Това поне щеше да накара туристите да излязат навън. Но той трябваше да се справи с Дина и онова, което беше планирала. Тя определено се беше насочила нанякъде.

Жената достигна поредното кръстовище, зави зад ъгъла и събори зад гърба си кошчето с отпадъци. Чейс го прескочи, без да се замисли. Той не искаше да използва пистолета си, ако наблизо има цивилни, но нямаше да се поколебае при удобен случай…

Забеляза един голям плакат в дъното и осъзна накъде се е запътила тя.

Галерията представяше изложба с творби на Рембранд. Чейс не разбираше особено много от изкуство, но дори той беше чувал за холандския художник и знаеше, че творбите му струват милиони… а Дина се канеше да профучи през изложбената зала с пистолет в ръка.

Тя не възнамеряваше да взема хора за заложници, за да си осигури път за бягство. Смяташе да се измъкне, като използва национални богатства.

За миг Чейс почувства как го заля вълна от облекчение. Планът на Дина можеше и да мине при Нина, но той си оставаше груб войник, независимо от всички усилия на годеницата му да го облагороди. Ако убийцата на Мици смяташе, че като го заплаши с прострелването на някое безценно произведение на изкуството, това ще я спаси, то тя беше на път да направи смъртоносна грешка.

С ударение върху смъртоносна.

Рускинята влетя през сводестия вход на галерията. Хората се разбягаха, щом зърнаха пистолета й. Чейс я последва.

— Всички на пода! — изрева той.

Дина спря до другия изход на галерията. Тя насочи пистолета към една от картините, на която беше изобразено разпятието. На Чейс не му пукаше. Той се прицели в нея…

Тя стреля. Но не в картината.

Вместо това улучи рамката. Резбованото дърво се пръсна на трески и цялата картина се разклати.

Към звъненето на противопожарната аларма се включи воят на сирени — сигнал, че някой е посегнал на някоя от най-ценните творби. Пронизителният вой, чиято цел беше да обезкуражи потенциалните крадци, стресна Чейс и го накара да примигне, като за миг го дезориентира…

Което беше достатъчно за Дина да се измъкне.

Тя се шмугна под арката, миг преди защитната решетка да падне със скоростта на гилотина и да спре достъпа до залата. Зад нея се спусна допълнителна бариера.

Чейс се съвзе и стреля, но куршумът отскочи от решетката. Дина се прикри зад стената. Той хукна към изхода; решетката представляваше по-дебела версия на онези, които спускаха пред витрините на магазините — хоризонтални пръчки, свързани с вериги. Той се опита да я повдигне, но тя не помръдна от мястото си. Другият изход също беше затворен.

— Мамка му! — Той погледна между решетките, но Дина вече не се виждаше.

От самото начало беше следвала плана си за бягство. И накрая той падна в капана й, а тя успя да се измъкне.

Чейс се обърна и видя няколко от посетителите, които също бяха останали заключени в галерията и го гледаха с ужасени лица. Той се ухили простодушно:

— Тя е… модерен художник, по косата си личи. Въобще не харесва картините на старите художници.

Опитът му да се пошегува не промени израженията им. Чейс въздъхна и се облегна на решетката с надеждата, че с Нина всичко е наред.

Но при Нина нищо не беше наред.

— Ох, господи! — извика тя, когато лимузината се засили към един едва пъплещ двуетажен автобус и сви в последния момент, промушвайки се между него и насрещно движещата се кола.

Вратата на лимузината одра дясната страна на автобуса и се разхвърчаха искри. Тънката лайстна се огъна в ръката й и тя се изпусна. Круглов зави рязко и се озова пред автобуса. Нина се плъзна безпомощно по покрива, като едва не падна под колелата на идващите срещу тях автомобили…

Внезапно показалецът й попадна в една от дупките от куршуми.

Нина го сви рязко, разкъсаният метал болезнено се вряза в плътта й, но тя успя да се издърпа върху покрива.

В далечината пред тях се чуха сирени. Тя видя примигващи светлини в края на Трафалгар скуеър — една полицейска кола, придружавана от бус, се придвижваха с намерението да блокират пътя. Лимузината току-що беше подминала последната отбивка вляво…

Круглов рязко зави надясно, като завъртя лимузината към павираната улица пред Националната галерия. Хората отскачаха от пътя му, а двама нещастни туристи, които не успяха да се отместят навреме, полетяха във въздуха с хрущене на счупени кости.

Нина се вкопчи в покрива, ужасена от касапницата, но не можеше да направи нищо, за да я спре. Оставаше й само да се държи здраво за покрива и да се надява, че полицията ще успее да спре Круглов в другия край на площада.

Руснакът отново зави — и колата заподскача надолу по широките мраморни стълби към самия Трафалгар.

След миг се озова във въздуха и се стовари върху предницата си, като цялото шаси се разтресе. Нина се изпусна и се плъзна върху предния капак. Двигателят изрева — Круглов не сваляше крака си от педала за газта. Тя забеляза как един от фонтаните на площада се приближаваше устремно към нея…

Лимузината се блъсна в мраморната му основа и изхвърли Нина напред. Тя се приземи в басейна, водата едва успя да омекоти силата на удара и тя се блъсна в дъното, преди да се плъзне напред като скутер. Стената се приближи ужасно бързо; главата й изпука при удара в нея.

Замаяна от болката, тя остана да лежи неподвижно в студената вода. Над нея се издигаше осветената колона на Нелсън, като блестящо копие, устремено към тъмното небе. Някой я хвана за ръката и тя се огледа уплашено при мисълта, че това може би е Круглов, идващ да я довърши. Но се оказа просто някакъв човек, който се беше притекъл на помощ.

Круглов…

Нина се опита да се изправи, краката й се подгъваха, от дрехите й се стичаше вода. Лимузината беше спряла до другия край на фонтана и шофьорската врата зееше отворена.

От руснака нямаше и следа. Нито от металната кутия.

Екскалибур беше в ръцете му.

— Къде отиде той? — едва успя да попита тя, докато се опитваше да се измъкне от басейна. Мъжът, който й помагаше, я погледна озадачено, сякаш му говореше на чужд език. Тя го отблъсна и се огледа за Круглов. Забеляза една тичаща фигура, която се промъкваше между тълпата; в ръката й проблесна алуминиевата кутия.

Тя се опита да побегне след него, но се свлече на колене — краката отказаха да я слушат. Болката надделя над студа.

— Добре — проплака жаловито тя, — явно никъде няма да ходя.

Зад гърба й се разнесоха викове. Тя се обърна и видя няколко полицаи, които тичаха към нея.

— Той избяга натам — опита се да им обясни, като посочи след Круглов, но само след миг се озова по лице на земята, а ръцете й бяха оковани в белезници. Единият от полицаите изкрещя нещо, но пулсиращата болка в главата й превърна думите му в глухо гъргорене. След това грубо я изправиха на крака.

— О, боже, пак ли! — промърмори тя, докато я отвеждаха.

— Каква изненада — възкликна Питър Олдърли, едва сдържайки смеха си. — Накрая се оказа в затвора. Отново!

— Олдърли, какво търсиш тук, по дяволите? — изръмжа Чейс, докато полицаят го извеждаше от килията. След като го арестуваха, първо го отведоха в полицейското управление на улица „Ейгър“, която се намираше на четвърт миля от галерията, а след това, късно през нощта, го прехвърлиха в Скотланд ярд. Беше спал само два часа и самодоволството на Олдърли въобще не намаляваше раздразнението му. — Поисках да дойде Мак, а не някакъв си фукльо от МИ-6.

— Никаква благодарност — въздъхна Олдърли, подсмихвайки се под мустак. — Дойдох тук, за да направя услуга на Мак. Повикаха го в централата, за да разберат защо някой, за когото е гарантирал, накрая се е озовал в затвора.

— Това нямаше да е проблем, ако тъпите ченгета бяха арестували правилните хора! — сопна се Чейс, като погледна раздразнено към полицая. — По дяволите, толкова ли е трудно да се забележи жена със зелена коса?

— Е, нали вече си вън. Аз лично бих те оставил вътре, но нямаше да е честно спрямо Нина, тъй като двамата явно вървите комплект.

— Къде е тя? — попита Чейс. — Добре ли е?

— Добре е. Малко е понатъртена, но не е чак толкова зле.

Олдърли го поведе към приемната зала. Чейс видя Нина да го чака на пейката и забърза към нея. Щом я зърна отблизо обаче, изражението му се промени.

— Не започвай пак — каза тя, като вдигна предупредително пръст. Не си беше измила косата и тя висеше на клечки. Дрехите й бяха станали на петна от силните химикали във фонтана.

— Просто се радвам, че си добре — каза Чейс и я прегърна. Подуши косата й. — Да плуваш ли си ходила?

— Казах ти да не започваш пак!

— Вижте какво, всичко това е много романтично — рече Олдърли с пренебрежителна въздишка, — но имаме среща в американското посолство. Не знам за какво е цялата тая суматоха, но янките искат да я обсъдят с вас.

— О, добре, и аз искам да си поговоря с тях — изръмжа Чейс. — За това, че онзи тип, когото сложиха начело на операцията, се оказа шибан предател!

— Все още не мога да го повярвам — каза Нина и поклати глава. — През цялото време е работил за Васюкович? Как е възможно в DARPA да проспят такова нещо?

— Да се моли те да го намерят преди мен — изръмжа Чейс и сви юмруци. — Защото така ми се ще да си поприказваме с него, че…

Олдърли ги откара до посолството и мина през страничния вход на сградата, където беше посрещнат от Пийч.

— И така, довиждане — каза весело агентът от МИ-6. — Ако за в бъдеще имате нужда от помощта на SIS за нещо, моля… не ни търсете. Между другото, Нина, определихте ли вече датата за сватбата? Все още очаквам поканата си.

— Сбогом, Питър — рече твърдо Нина, излизайки от колата. — Здравейте, господин Пийч.

— Добро утро, доктор Уайлд. — Пийч изглеждаше по-смутен от всякога. — Господин Чейс. Радвам се, че и двамата сте добре.

— Да, ние също се радваме. Какво става?

— Моля, последвайте ме.

Тримата влязоха в сградата на посолството и тръгнаха към кабинета с изглед към Гросвенър скуеър. Сърцето на Нина замря; първото нещо, което видя след като Пийч отвори вратата, беше купчината вестници върху масата.

— Пак ли! — За втори път тази седмица се виждаше на първата страница на пресата. На едната снимка скачаше върху капака на двигателя на лимузината, а на другата се плъзгаше по покрива, докато колата се отдалечаваше от киното.

В стаята ги очакваха няколко мъже с костюми, а Хектор Амороз пристъпи напред, за да ги посрещне.

— Нина! Боже колко се радвам, че си добре. Ти също, Еди.

— Мислех, че вече си се върнал в Щатите! — възкликна Нина, изненадана да го види.

— Така беше. И после се върнах обратно тук. Призоваха ме да се явя пред парламентарната комисия, за да отговарям на въпроси, свързани с онова, което се случи вчера. Което може да отнеме известно време. Операцията не се разви така, както очаквахме.

— Изявлението на годината — рече Нина и замръзна на място, когато забеляза кой стои сред групичката мъже.

Мичъл.

С насинено лице, с превръзка на бузата… но не като арестант.

— Какво прави той тук, по дяволите? — извика тя.

Реакцията на Чейс беше далеч по-спонтанна и не се ограничи до словесни нападки. Той се хвърли към Мичъл, готов да го разкъса с голи ръце. Нужни бяха усилията на трима души, за да го удържат по-далеч от него.

— Хей! Боклук! Ще те убия!

— Да, очаквах да реагираш по този начин — каза Мичъл раздразнено. — Хектор?

Амороз прочисти гърлото си.

— Нина, Еди, има нещо, което трябва да знаете. Еди, престани. — В обикновено учтивия му глас се промъкна командирска нотка. Чейс неохотно спря да се дърпа и се отърси от мъжете. — Да, Джак щеше да занесе меча на Васюкович… но DARPA знаеше за това.

— DARPA го одобри — додаде Мичъл. — Васюкович ме смяташе за двоен агент. А аз не съм. Аз съм троен агент — през цялото време работех за DARPA. Кой, мислехте, че е „сигурният източник“ в организацията на Васюкович? Аз бях!

— Да не искаш да кажеш, че всичко е било постановка? — ахна Нина.

— Да. Мисията ми беше да обезвредя оръжието на Васюкович. Щях да отнеса Екскалибур в Русия, да го използвам като доказателство за своята лоялност, за да ме отведе до съоръжението за усвояване на земната енергия и после бум! — Той погледна към вестниците. — Само че вие прецакахте всичко по възможно най-публичния начин, Екскалибур е при Васюкович, а аз трябваше да съсипя прикритието си, за да ви опазя живи!

Нина се ядоса.

— А ти защо не ни предупреди, по дяволите? Заради твоя план загинаха хора!

— Ако ви бях казал, имаше голяма вероятност да ме разкриете. Не че имаше голямо значение, както се оказа по-късно!

— Тогава защо просто не ги остави сами да си намерят меча? — озъби му се Чейс. — Никой нямаше да пострада.

— Убеден ли си в това? Те убиха един свещеник в Сицилия, за да се доберат до първото парче от Калибърн, убиха Бернд Руст, може би щяха да убият Щаумберг и иконома му в Австрия. Тези хора не са бойскаути. Трябваше и аз да се включа в това, защото Круглов не ми вярваше — ако не връча лично Екскалибур на Васюкович, нямаше никакъв шанс той да ме отведе до съоръжението си. Което означаваше, че за да го намеря, трябваше да замеся и Нина. — Той погледна твърдо Чейс. — Съжалявам, но трябваше да го направя — не можехме да позволим на руснаците сами да намерят Екскалибур.

— Ако ми беше обяснил как стоят нещата, никога нямаше да замеся Мици — горчиво отвърна Чейс.

— Щом Васюкович е смятал, че ти ще му отнесеш меча, защо, по дяволите, беше пратил Круглов и хората му също да го търсят? — попита Нина.

— Както вече казах, Круглов не ми вярваше.

— И сега какво? — попита Чейс. Той махна с ръка към вестниците. — Круглов е на всички първи страници; няма как да отрече участието си в това. Боже, едно от ченгетата ви каза, че той е убил някакъв нещастник пред очите на пет хиляди свидетели.

— Наистина ли смятате, че руснаците ще ни го предадат? — попита Мичъл. — Като се има предвид какви са ни отношенията в момента заради спора върху изкопаемите в полярните области? Той е дясната ръка на един от най-могъщите мъже в цялата страна, който по случайност е и личен приятел на руския президент. Никога няма да го предадат, независимо какъв политически натиск ще им бъде оказан.

— Значи просто ще му се размине? — попита недоверчиво Чейс. — Той убива хора, след което бяга да се скрие в Русия и ни се присмива оттам?

— Дори не се крие. Господин Кълъм? — Мичъл се обърна към един от другите хора в стаята, белокос мъж, когото Нина и Чейс бяха видели на приема в посолството предишната вечер, и взе от него една снимка. Тя беше направена с телеобектив и показваше Круглов на задната седалка на един джип, който минаваше през портал, вграден във висока стена. Фигурата до него не се различаваше добре, но като че ли беше Дина.

— Тази снимка е направена преди около два часа — каза Мичъл. — Това е имението на Васюкович, югозападно от Москва. Щом разбрахме, че Круглов е напуснал Англия, веднага наредихме на разузнавателните ни единици там да започнат да го търсят.

— Как се е измъкнал от страната, по дяволите? — попита Нина.

— Човекът е бил шпионин. Знае всички номера и зад гърба му са милиардите на Васюкович. Имаш ли пари, граничният контрол нищо не значи.

— Значи твоите шпиони знаят къде отива, но не са успели да го спипат преди да отиде там? — попита Чейс. — Господи, а пък аз си мислех, че МИ-6 са безполезни!

— Нямаше време да сформираме екип за залавянето му — защити се Мичъл. — А и ЦРУ въобще не бяха доволни, че провеждахме наша собствена разузнавателна операция зад гърба им.

Чейс изсумтя презрително.

— И сега мечът е във Васюкович? Най-вероятно вече се е запътил към своята база, готов да взриви света!

— Наникъде не се е запътил — каза Мичъл. — Поне не до утре.

— От къде знаеш? — попита Нина.

— Тази вечер организира прием в имението си. От онези, които не би му се искало да проваля — продължи той, изпреварвайки задаването на очевидния въпрос. — Планира го от месеци, това е неговият начин да затвърди влиянието си — целият нов руски елит ще бъде там.

— Сигурен ли си? — попита Чейс. Нина го погледна; веднага разбра, че той подготвя своя план.

— Всъщност и аз бях поканен — отвърна Мичъл. — Въпреки че вече не съм толкова сигурен, че името ми фигурира в списъка с гостите. Но няма начин приемът да бъде отменен, независимо че Екскалибур е вече в ръцете му. Всъщност, доколкото познавам Леонид, той умира от желание да се похвали с него.

— Значи си сигурен къде ще бъде той тази вечер и знаеш къде ще бъде и мечът тази вечер?

— Да, защо?

Чейс му се усмихна безрадостно.

— Защото щом ще прави купон… ние сме длъжни да му го развалим.