Текила и синьо алиби

РАЗМЕРЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ31

— Мислиш ли, че съм плоска отпред? — попита Виктория.

— Не, изобщо. Много добре си сложена.

— Все едно да кажеш на невзрачно момиче, че е с добра душа, а?

— Ти си висока, стройна и атлетична и циците ти са съразмерни с останалата част на тялото.

— Но са малки.

— Нито са малки, нито са големи. Точно такива харесвам.

— Сигурен ли си?

— Повече от шепа е живо разхищение.

— Тогава защо зяпаше огромните бомби на Сладурана? — попита тя като на кръстосан разпит.

— Защото ако бях отвърнал поглед, щях да изглеждам като мухльо.

Голи и смутени минаха покрай редица каменни тикита, които според Виктория представлявали божества от Великденския остров. Пътечката минаваше през горичка с мангрови дървета и им осигуряваше прикритие и усещане за безопасност, поне за момента.

— Ако една жена е нудистка, иска да я гледаш — продължи Стив. — Според етикета трябва да я погледнеш. Не да я зяпаш продължително, а да я огледаш достатъчно, за да я оцениш и поласкаеш.

— Страхотно извинение. Ти наистина си добър адвокат. — Тя гледаше право напред, но сега се обърна към него. — Откъде взе вестника?

— Беше в съблекалнята.

— И защо го държиш над чатала си.

— Просто така. Исках да видя докъде са стигнали световните дела.

— Сериозно? — сграбчи вестника. „Диарио Лае Америкас“. — Какви са новините от Тегучигалпа?

Сепна се от шума. Малко встрани от пътеката гол дървар сечеше един калистемон. Виктория се опита да диша дълбоко и вдиша влажния въздух, натежал от солта на приливните езера наоколо.

Никога не се беше смятала за ексхибиционистка. Даже се срамуваше от тялото си. Но това беше предизвикателство, сякаш се състезаваше за място в юридическия журнал. Беше решена да преодолее задръжките си, да спечели, независимо колко висок беше залогът.

Имам хубаво тяло. А и в нудизма няма нищо лошо, нали така?

Започваше да се самонавива. От какво толкова се срамуваше?

Джуниър.

Джуниър също щеше да е гол. Великолепен мъжкар. Дали щеше да хареса тялото й?

Боже, защо мисля за него?

Виктория хвърли вестника в една боклукчийска кофа и погледна към Стив, а той побърза да сложи ръце върху слабините си.

— Сега пък какво? — попита тя.

— Сви се.

— О, я престани!

— Мислиш ли, че ми е малък? — Спомни си Аквамен по бански. Знаеше, че ги делят секунди от срещата с огромния Джон на Джуниър.

— Мисля, че е съразмерен с тялото ти.

Туше.

— Сериозно говоря, Вик. Не ми ли е малко… малък?

— Нямам достатъчно опит, за да отговоря. Но си е добре. Сладък е.

— Сладък? „Сладък“ е за котенце. Мъжът иска да е чудовище. Левитан. Колос.

— Добре де, сладък малък колос.

— Не съм чувал по-добър оксиморон.

— Добре си е. Имаш страхотно дупе. Изглеждаш страхотно в дънки.

— Бих убил за чифт дънки в момента — каза Стив.

Пътеката стигна до въжен мост, опънат над тиха лагуна. Лилии и водни цветя на повърхността, дебел японски шаран отдолу. От скрити колони звучеше музика. Мрачна и тайнствена, с много барабани. Звуци от джунглата.

Мъж и жена, и двамата голи, около шейсетте, но стегнати и почернели, крачеха по моста насреща им. Трябваше да се разминат.

Добре, добро изпитание, помисли си Виктория. Дръж се нормално. Чувствай се съвсем удобно.

— Здравейте! — провикна се мъжът.

— Здрасти! Здрасти! — почти изкрещя Виктория.

Жената ги огледа от главата до петите и Виктория усети, че се изчервява.

— Имате нужда от малко тен — посъветва ги тя.

Виктория си каза, че трябва да държи погледа си над нивото на кръста, но може би Стив беше прав. Ако си гол, очакваш хората да те огледат. Докато се извръщаха настрани, си позволи да огледа мъжа. Въженият мост разлюля огромния му скротум. Увиснала отпусната торба, която приличаше на конопена кесия с две глави лук. Виктория толкова рязко извърна глава, че можеше да й се сецне вратът.

Какво правя тук? Това не съм аз.

От другата страна на моста пътеката минаваше през огромна морава. Басейнът беше на двайсетина метра и чуваха виковете и плясъците от волейболния мач във водата. Минаха покрай голи двойки на шезлонги, които поглъщаха лъчите на следобедното слънце.

Панорама от голи задници. Шведска маса от голи пъпове и лъщящи слабини. Натежали и увиснали гърди, щръкнали и стегнати, кръгли и конусообразни. Набъбнали зърна и гладки зърна, големи колкото грозде или колкото малина. Гора от косми, някои буйни и рошави, други внимателно постригани като английска ливада. Следваха увиснали пениси, сгърчени на бедрата като мъртви катерички на дънер. Армия от спящи мъжки органи, абсурдни в своята уязвимост. Дали Господ не си беше направил шега с човечеството с тези разтеглени парчета увиснала мека плът?

Когато наближиха басейна, от открития бюфет ги лъхна мирис на кокосово масло, примесен с месо на скара от барбекюто. Аромат едновременно чувствен и хищен.

Тогава Виктория усети пронизително главоболие.

— Май не беше толкова добра идея.

— Нали и аз това казвам. Джуниър се опитва да ни разкара. Как можем да проведем кръстосан разпит, когато…

В същия момент две дребни жени на около двайсет със стегнати тела на гимнастички притичаха покрай тях. Перфектни тела, помисли си Виктория. Лъскави от маслото, с очертани мускули, малките им гърди леко се полюшваха при всяка крачка. Стив, разбира се, беше като хипнотизиран.

— Когато какво? — попита тя.

— А?

— Говореше нещо. Как можело да подлагаме на кръстосан разпит Джуниър, когато… нещо си. Когато какво?

Стив се обърна, за да проследи как съвършените стегнати задници на жените изчезват в гората. Десет милиона години еволюция, помисли си Виктория, а мозъкът на мъжа продължава да реагира така, сякаш собственикът му току-що е изпълзял от блатата с ципи между пръстите на краката.

— Всичко ще е наред, Вик. Не бой се.

Няколко двойки играеха карти на маси около басейна. Други се плацикаха в плиткия му край до бара. Хората ги зяпаха, установи Виктория. Най-вече нея. Оценяваха я.

Това беше лудост.

— Стив, не се чувствам никак удобно тук.

Той оглеждаше голите жени, проснали се по шезлонгите.

— Вече не ми се свива. Даже май нараства.

— Чувствам се толкова странно.

— Чака ни работа.

Но гласът му изобщо не беше делови. Беше по-плътен и размекнат.

Как можа да се отпусне толкова скоро? На нея й се струваше, че хиляди очи се впиват в тялото й и усещаше как се изчервява.

— Добре че майка ми не може да ме види сега.

— Принцесо! Ето те и теб.

Този глас! Не може да бъде!

— Ела да изпиеш едра пиня колада с нас, скъпа. И после вземи хвани малко тен.

Ето я и нея, излегнала се величествено на втория ред с шезлонги. Кралицата държеше кокосов орех, в който бяха забодени две сламки и малко пурпурно чадърче.

Гола! Пред всичките тези непознати хора.

Виж я само! Равномерен тен. Прибраният й корем — гладък като дъска за гладене, силиконовите й гърди, издути като плажни топки, кожата й опъната като барабан. Голите крака на Кралицата, изтегнати на шезлонга, бяха стройни и бронзови, чак до…

Боже мили! Майка ми, петдесет и осем годишната ми майка, е обръснала космите си и е оставила само една тясна шампанена ивица колкото пила за нокти. В спа центъра си имаше име за това. Как се казваше?

— Събуди се! Виж кой е тук — Кралицата издаваше заповеди на едрия по-възрастен мъж с широки рамене на съседния шезлонг. — Гриф, събуди се и кажи здрасти!

Чичо Гриф! Боже, не може да е истина!

Виктория усети как гърлото й се свива. Можеше ли изобщо да говори?

— Майко, какво правиш тук?

— О, не се прави на толкова изненадана. Разхождала съм се гола в Монако, когато ти още си била в пансиона.

„Ивица за кацане“. Така се казваше подравненото малко парченце от косми. Изрядно поддържана във всяко отношение, майка й гордо излагаше на показ ивицата си за кацане, докато тя все още имаше джунгла, рошава дъждовна гора.

Хал Грифин се събуди и сънено се почеса по чатала. Със същата ръка понечи да се здрависа със Стив, който подаде юмрук — да си чукнат кокалчетата вместо ръкостискане.

— Здрасти, Соломон, много ли висят?

Стив се затрудни да отговори и Грифин избухна в гръмогласен смях.

— Спокойно. Радвай са на това, което имаш сега. Колкото повече човек остарява, толкова по-малка му става пишката.

— Но яхтата му става по-голяма — жизнерадостно изчурулика Айрини Лорд.

Грифин изглеждаше изгорял и здрав, розовата лепенка на челото му беше единственото доказателство за катастрофата с лодката.

— Добре дошла в Полинезия, Принцесо!

Отново се пребори с желанието си да се прикрие.

— Имаме среща с Джуниър, чичо Гриф.

— Ще се срещнете. Но първо трябва да ви кажа нещо, и то много важно.

— Току-що дойдоха, Гриф — каза Айрини. — Защо не оставите деловите разговори за после? — Тя се надигна на лакът и прибра крака под стегнатия си задник. — Принцесо, надявам се, че няма да се обидиш, ако ти кажа нещо…

Боже господи! Нямам целулит. Коремът ми е стегнат от пилатеса. Нямам нужда от пластична хирургия. Какво толкова имаше да казва?

— Не си ли мислила за кола маска, скъпа?

Адиос, Стив!32

Грифин започна да раздава заповеди. Каза на Айрини да иде да поплува, на адвокатите да седнат и на сервитьорката да донесе на всички по един плажен коктейл.

Айрини се потопи в плиткия край на басейна, като даде възможност на всички да се възхитят на новото й ремонтирано дупе. Стив и Виктория седнаха на маса с бамбукови крака, под сянката на сламен чадър. Голата сервитьорка разлюля цици да им донесе лимонади във високи чаши, подправени с ром и кюрасо.

— Клайв Фоулс ми се обади веднага след като сте си тръгнали оттам — каза им Грифин. — Всичко е наред. Страхувам се, че ви е изградил погрешна представа за Джуниър.

— Може би вие ни изградихте погрешна представа за Джуниър — отвърна Стив. — Защо не ни казахте, че двамата сте се карали за Океания?

— Някога да си спорил с баща си, Соломон?

— Само последните трийсет години.

— Да си го убил в резултат?

— Още не.

Непознато усещане, помисли си Стив, бризът между краката му. Но не неприятно. Тези нудисти може и да имаха право. В басейна две млади жени — достатъчно големи, за да пият — пляскаха с ръце, докато се спускаха по ролбата. Можеше да им остане време и за малко колежански волейбол, преди да тръгнат.

Грифин се обърна към Виктория.

— Принцесо, ти не вярваш в тези глупости, че Джуниър може да е убил Стъбс, нали?

— Опитвам се да разсъждавам логично.

Браво, съдружнико! Не смяташе, че Джуниър го е направил, но нямаше да напусне редиците на малкото им сплотено семейство. Адвокатите и мафиотите следваха уроците на Кръстника.

— Но не виждам смисъла, чичо Гриф.

Толкова за правилото на Сони Корлеоне.

— Защото е пълна глупост — отвърна Грифин. Джуниър няма нищо общо със смъртта на Стъбс.

— Бих искал да ме изслушате — отвърна Стив.

— Здравейте на всички!

Към масата се приближаваше самият мускулест убиец. Въртеше чука за крокет, с изпъчени гърди, изпънати рамене, усмивка от паста за зъби. И между краката му…

Ужас! Чудовището.

Малко на една страна, заобиколен от кичури руси косми, висеше щастливият, самоуверен, подканящ „хей погледни ме“ салам. Кучият му син можеше да играе крокет и без чук.

— Как си, синко? — провикна се Грифин.

— Супер, спечелих — Джуниър се ухили и размаха дървения чук за синята му велурена дръжка. — Двайсет и шест на четиринайсет на финала.

— Браво!

— Здрасти, Тори! — Джуниър се наведе към масата и целуна Виктория по бузата.

Господи, дали огромното му махало не се отърка в голото й рамо?

— Здрасти, Джуниър! — усмихна му се тя.

— Стив — кимна му Джуниър.

— Хубав чук — отвърна Стив.

— Синко, защо не направиш няколко дължини, докато говоря с адвокатите си? — предложи Грифин.

— Няма проблем, татко. Ще поплувам петстотин метра бътерфлай.

Джуниър се затича към басейна, Виктория се загледа след него.

Грифин отпи от лимонадата си.

— Давай, Соломон. Кажи каквото мислиш.

— За да спечелим делото, трябва да посочим с пръст някой друг.

— Не и сина ми, забрави. Боже, Джуниър дори не беше на яхтата.

— Сигурен ли сте?

— Нали бях там, по дяволите!

— На мостика. Няма как да сте видял какво става долу.

— Не ми минават такива, Соломон.

— Джуниър е мислел, че Океания може да ви доведе до банкрут — продължи Стив. — Ако е смятал, че като убие Стъбс, ще спре проекта…

— Глупости! Само аз бях достатъчно бесен, за да убия копелето.

Виктория сбръчка чело.

— Чичо Гриф, не те разбирам.

— Какво не разбираш? — изстреля Стив. — Иска да предпази сина си.

— Изслушай ме поне веднъж, Стив — заповяда тя. — Не за това говоря. Онзи ден на лодката, чичо Гриф, за какво беше толкова ядосан на Стъбс?

— Както ви казах и преди, изнудваше ме за един милион.

— Не, това е било предишната седмица. На лодката сте уредили всичко. Дал си на Стъбс стоте хиляди от кошовете с раци и си му обещал още. Каза ми, че бил приел.

Във влажния въздух увисна един неизречен въпрос, Стив го знаеше.

„Ако си казал истината, ако си сключил сделка със Стъбс, защо още си бил бесен, та чак ти се е искало да го убиеш?“

Браво, Вик! Стив усети чувство на гордост. Използваше уменията, на които той я беше научил. Винаги уточнявай времето, беше хванала несъответствие, което на него му беше убягнало. Сега щеше да се облегне удобно на стола и да следва заповедите й, щеше да мълчи и да слуша.

— Излъгал ли си ме, чичо Гриф? Карали ли сте се на лодката за пари?

Грифин махна на Айрини, която се беше хванала отстрани на басейна и правеше упражнения за крака. Несговорчивият свидетел печелеше време. После въздъхна и каза:

— Това, което ти казах, е истина като цяло. Стъбс взе стоте хиляди. Но след като се опита да ме притисне за още, тъпото лайно ми каза, че имал по-добро предложение.

— По-добро предложение за какво? — попита Виктория.

— Друг участник в търга, както се изрази. „Още един човек наддава за услугите ми.“ Някой му бил обещал един милион, ако напише отрицателен доклад. Да убие Океания.

— Кой?

— Не ми каза, колкото повече отказваше да ми каже, толкова повече побеснявах. Извадих стария харпун на Джуниър от сандъка и го насочих право към гърдите на Стъбс.

Ръката на Виктория се стрелна към собствените й голи гърди.

— Чичо Гриф, не.

— Чакай, Принцесо. Развиках се на Стъбс, че е по-добре да ми каже името на врага ми, или ще окача кожата му до бизонската глава. Той ми се изсмя. Погледнах и видях, че не беше зареден. Това уталожи малко напрежението и двамата се поуспокоихме. Говорихме и аз му казах, че ще му плащам по сто хиляди всяка година. Той го предъвква известно време, после каза, добре, щял да е лоялен към мен. Като че ли копелето знаеше какво значи лоялност! Както и да е, споразумяхме се, тогава се върнах обратно на мостика и се насочихме към Сънсет Кий, за да се срещнем с вас. Може би половин час по-късно включих на автопилот, слязох по стълбата и го видях пронизан в гърдите.

За миг настъпи тишина и се чуваха само радостните викове на голите волейболисти.

Виктория стисна устни. Свикнал с израженията й, Стив знаеше, че подготвя дипломатичен отговор. Докато той направо щеше да извика „Пълни глупости!“, тя подбираше думите, както цветарка вадеше розите, за да им отреже гнилите листа.

— Това малко трудно ще мине, чичо Гриф — спокойно отвърна Виктория.

— Малко ли? — наруши своя обет за мълчание Стив. — Ако ще разказвате тази история в съда, по-добре си вземете и четката за заби, защото ви чака дълга ваканция.

— Какво искаш да кажеш? — попита Грифин. — Че ни ми вярвате, или че съдебните заседатели няма да ми повярват?

— Вярвам, че не можете да прозрете истината, защото сте заслепен от любовта към сина си.

— Пак ли?

— Стивън, недей — предупредителният тон на Виктория.

Стив ги дари с победоносна усмивка.

— Не разбирате ли? Разрешихте случая. Джуниър е бил другият участник в търга. Дал е на Стъбс четирийсет хиляди предплата, но му е нямал доверие. В деня, когато идвахте към нас, Джуниър се е гмурнал от лодката, после се е върнал обратно на борда и се е скрил отдолу. Когато чува, че Стъбс приема предложението ви и го прецаква, изчаква да се качите обратно на мостика. Излиза и убива Стъбс.

— Това е абсурдно! — Грифин се разсмя, но в смеха му нямаше радостна нотка.

— Има още една възможност.

— Дано да има, по дяволите!

— Едва ли ще е нова за вас. Слизате по стълбата и заварвате Джуниър да стои над окървавения господин Стъбс. Много ясно, че сте ядосан. Синът ви току-що е изкарал от играта единствения човек, който ви е трябвал, за да построите Океания. Но той е ваш син и го обичате повече от плуващото казино. Затова сваляте Джуниър на брега, инсценирате удара по главата, насочвате яхтата към плажа и се надявате, че адвокатите ще ви отърват. И защо да не го направят? Вие сте невинен.

Стив се облегна триумфално назад. Прииска му се да запали цигара, само дето не пушеше. Но се наслаждаваше на момента, накърнен единствено от неудобството, причинено от кедровите дъски, които се бяха залепили за голия му задник.

Грифин се наведе напред, вратът му сякаш стана по-дълъг, като на костенурка, която подава глава от черупката си.

— Как ще ме представляваш, като не ми вярваш?

— Непрекъснато защитавам лъжци. Просто обичам да знам истината.

— Чичо Гриф, Стив беше подложен на доста голям стрес. Имаше мозъчно сътресение.

— Не се извинявай вместо мен, Вик — нареди й Стив.

— Просто така работи мозъкът му — продължи тя, без да му обърне внимание. — Измисля различни сценарии. Може Джуниър да е убил Стъбс. Може да е било нещастен случай. Може да си бил там. Това са само догадки и теории.

— По дяволите, Вик! — Стив не се нуждаеше от помощта й. — Знам какво правя.

— Тогава го прави някъде другаде — изрева Грифин.

— Какво значи това?

— Значи, че си уволнен.

— Може да решите да размислите — отвърна Стив. Процесът е насрочен и няма да получите отсрочка.

— Не ми пука! Уволнен си.

Стив се изправи, съзнаваше, че интимните му части бяха на нивото на очите.

— Добре. Хайде, Вик. Да се махаме оттук.

Грифин размаха пръст към него.

— Казах, че ти си уволнен, Соломон. Виктория остава мой адвокат.

— Не става така, Грифин. С Вик сме съдружници. Тръгне ли си единият, тръгва си и другият.

Стив долови смразяващата тишина на масата. От басейна чу пляскане, Джуниър пореше дължините.

— Вик? Идваш ли?

— Чичо Гриф е мой клиент. Аз те оставих да се качиш и да се повозиш.

— По дяволите, не прави така!

— Ти обеща да си втори адвокат, да ме оставиш аз да водя. Но вместо това ме помете. Както обикновено.

— Ние сме един отбор. Рут и Джериг, Гилбърт и Съливан, Бен и Джери.

— Дадох ти толкова шансове, но ти…

— Голяма грешка, Вик. Имаш нужда от мен.

— Какво!

— Добра си, но никога няма да бъдеш велика сама.

— Край. Приключих с теб. — Гласът й режеше като острие. — С нас е свършено. Няма повече Соломон и Лорд. Довиждане, Стив!

— Не го мислиш сериозно.

— Коя част от адиос не разбра?

На Стив му причерня. Трябваше да си отмъсти. Последната дума трябваше да е негова. Търсеше нещо, което да изравни резултата. Да им покаже, че Стив Соломон е Мъжът. Че Виктория ще се провали, а Грифин ще бъде осъден. Но не можеше нищо да измисли, така че остана да стои така в продължение на един дълъг съкрушаващ егото момент, докато…

— Хей, Соломон — Грифин го сочеше с пръст, — патката ти се сви.

Ровене в миналото33

— Какъв задник! Какъв проклет глупак!

— Благодаря, татко.

— Ти си пуц25 — словесната атака на Хърбърт Соломон премина на идиш с южняшки акцент. — Как съм могъл да отгледам такъв шмендрик26!

Стив знаеще, че развързването на езика беше цената, която трябваше да плати за прибирането обратно до Маями. Хърбърт управляваше стария си крайслер по магистралата, връщайки Стив и Боби у дома. Колата — ръждясала отдолу и мухлясала отвътре — смърдеше на стръв за риба. Нощният въздух миришеше на морски водорасли и строшени черупки. Изпълнената на три четвърти луна хвърляше млечнобяла светлина по гладката мастилена вода на залива.

— Да ти е хрумвало случайно, че може би ревнуваш от това момче? — вкара пръст в раната баща му. — Как му беше името?

— Грифин Джуниър — дори произнасянето на името му оставяше гаден вкус в устата. — Не ревнувам, просто не мога да го понасям.

Хърбърт имаше тридневна брада. Носеше карирани каки шорти и сива тениска с петна от пот под мишниците, бялата му коса беше сплъстена от солта на ранното утринно гмуркане с шнорхел. В момента баща му имаше вид на кръстоска между пират и сериен убиец.

— Страхуваш се, че ще ти вземе момичето — каза Хърбърт, — и без да мислиш го обвиняваш в убийство.

— Логиката и доказателствата са на моя страна.

— Лайната са на твоя страна.

— Има вероятност убиецът да е или Джуниър, или Грифин. В дело за предизвикване на основателно съмнение етиката ме задължава да го кажа на съдебните заседатели.

— Откога те е грижа за етиката? — Хърбърт се изхрачи и изплю храчката през прозореца. — Виждам право вътре в теб. Уплашил си се за Виктория и затова си се нахвърлил на Грифин. Слушаш ли какво ти говоря? Не си се научил да се владееш. Отваряш си голямата уста и бум! Губиш гаджето си и клиента си.

— Но все още имам принципите си.

— С тях ли ще спиш?

— Хей, може Вик да не иска да работи с мен. Иначе не е скъсала с мен.

— Катил — продължи с обидите Хърбърт.

— Чичо Стив, ти не разбираш жените.

Сега се съюзяваха срещу него сърдитият стар съдия и гениалният малък умник.

— А ти ги разбираш, келеш такъв?

— Двамата с Виктория сте много различни — каза Боби. — На нея това й харесва, но донякъде.

— Откъде знаеш?

— Тя ми го каза.

— Какво! Кога?

— Когато си говорихме за връзки, секс и така нататък.

— Прекалено малък си за такива разговори.

— На дванайсет съм!

— Ще я обадя на Семейни грижи.

— Шът! — изкомандва Хърбърт. — Млъкни и изслушай момчето. Може да научиш нещо.

Боби се облегна на предната седалка.

— Жените не могат да разделят мисленето на категории.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Мъжът се скарва с приятелката си и след десет минути иска да й го вкара — търпеливо обясни Боби. — При жените не е така.

— Виктория ли ти го каза? — Стив се обърна с лице към племенника си.

— Доктор Фил.

Хърбърт удари с ръка по волана:

— Нямаш нищо, синко. Нито кола, нито клиент, нито съдружник, нито момиче.

Кралицата ровеше из гардероба на Виктория в хотел „Пайър Хаус“, правеше физиономии, докато местеше закачалките и критикуваше стила на дъщеря си.

— Къса дънкова пола! — Айрини повдигна вежди. — Сигурно слушаш и кънтри музика.

— Не мислиш ли, майко, че може да проявиш малко по-голямо съчувствие?

— Накара ме да се лиша от хавайския обяд и аз го направих. От колко съчувствие още имаш нужда? — Айрини вдигна полата и зацъка с език. — Разръфан подгъв и камъчета. Не съм ги виждала от „Градски каубой“.

— Майко, трябва да поговорим.

— Ами говори. Дали румсървисът ще ни донесе по едно мартини?

— По дяволите, изслушай ме! — Виктория смачка на топка един бежов потник и го хвърли по нея.

— Този цвят не ти отива, скъпа — отвърна Кралицата. — Избирай по-ярки цветове, или ще изглеждаш като умита.

Виктория въздъхна и седна на края на леглото.

— Толкова унижена се чувствам.

— За това, че си била гола ли? Намирам го освобождаващо.

— Не е за това. Наблюдавах ви с чичо Гриф днес. Знам, че сте любовници.

— Е, и?

— Ти ме излъга. Каза, че не си изневерявала на баща ми.

— Не съм. С Гриф се любихме за пръв път снощи.

Виктория поклати глава.

— Да не ме мислиш за дете.

— Мисля, че се държиш като дете. Между другото беше чудесно. Гриф е изключително всеотдаен.

— Очакваш да повярвам, че двамата не сте имали връзка, докато татко е бил жив?

— Не ми дръж такъв назидателен тон.

— Защо просто не го признаеш? Татко е разбрал и се е самоубил.

— Пак старата песен? — Кралицата вдигна едно шафранено памучно сако. Явно беше срещнало одобрението й, защото не направи физиономия. — Баща ти имаше проблеми. Емоционални проблеми. Делови проблеми. И разбира се, проблема с хапчетата.

— Татко се е дрогирал? Измисляш си!

— Баща ти злоупотребяваше с барбитурати. Най-вероятно имаше маниакална депресия.

— Не си го спомням такъв.

— Беше прекалено малка. — Айрини се усмихна печално. — И той беше по-щастлив около теб, отколкото около мен.

Под прозорците оркестърът от патиото загряваше. Пак Джими Бъфет, да ги вземат дяволите! „Просто сложно“, певецът се жалваше от предизвикателствата на семейния живот.

Виктория си помисли за Стив. Може би се беше отнесла грубо с него, но така беше най-добре. Не трябваше изобщо да го допуска до делото на чичо Грифин. Само проблеми създаваше. И без това беше решила да развали фирмата след приключването на делото. Така че не беше станало кой знае какво? Колкото до останалото — връзката им — е, да бъдем честни. И тя не вървеше кой знае колко добре.

След като Стив напусна нудисткия бийч клуб, Джуниър я беше поканил да пренощува в едно от бунгалата. Хамак, опънат между две палми, нежната ласка на морския бриз, бахамски омари, задушени в палмови листа.

Не, благодаря. Не още. Не скачам от хамака на един мъж в хамака на друг.

След като видя майка си — от главата до петите — изтегната до чичо Грифин, се убеди, че е била права за тях двамата. Тази вечер Виктория се надяваше, че майка й ще си признае всичко. Ще си разголи не само тялото. Но не, тя продължаваше да твърди, че е била вярна съпруга, невинна вдовица.

— Стив ми каза да престана да те питам за взаимоотношенията ти с чичо Гриф — заяви Виктория, по-сърдита от всякога.

— Веднъж и аз да съм съгласна с него.

— Каза, че когато ровиш в миналото, не знаеш какво може да излезе оттам.

— Не е глупав твоят Стив. Арогантен и недодялан, но не и глупав.

— Той не е моят Стив! — Виктория вдигна телефона и набра румсървис. Може пък и да приготвяха мартинита.

Три поколения Соломон пътуваха мълчаливо, докато не стигнаха до грозната улица на Кътлър Ридж, осеяна с магазини за ауспуси, складове за преоценени мебели и вериги за бързо хранене. Хърбърт беше настроил радиото на станция за симфонична музика, излъчваха безкрайно интервю с един обоист от филхармонията в Сиатъл. Затрогващ разговор как да си направиш сам свирка.

Раздразнението на Стив нарастваше с всеки изминал момент. Яд го беше на Грифин, баща и син. Яд го беше на Виктория, че беше избрала тях, а не него. Яд го беше и на Айрини Лорд. Можеше да си представи в каква посока тласкаше единственото си дете.

„Принцесо, не върши нещата наполовина. За бога, изритай го и от леглото си.“

Но най-вече го беше яд на Хърбърт. Защо поне баща му не застанеше на негова страна? Естествено, старият мишелов беше подкрепил Виктория. А и делото за реабилитирането му! Можеше все пак да покаже някаква благодарност. Вместо това се опитваше да го саботира. Като не си даваше сметка, че така само още повече нахъсваше Стив.

Може би просто трябва да зарежа цялата работа. Но ако го направя, никога няма да разбера истината.

Какви тъмни тайни бяха заровени в съдебната зала на съдия Хърбърт Соломон? Залата, в която работеха Пинки Любер и Реджиналд Джоунс. Какво беше сторил баща му, че се отказа от съдийството и адвокатската професия без бой?

И сега, две десетилетия по-късно, от какво толкова се страхува моят старец?

Което повдигна и друга мисъл. Защо удрям с глава стената? Отговорът дойде бързо и го накара да се почувства неловко. Дълбоко в себе си Стив знаеше, че иска да е герой в очите на баща си. Неутолимата да за одобрение.

По дяволите, не, няма да оставя делото на баща ми. Ще му покажа. Ще му върна разрешителното и непрекъснато ще внимавам да не пострада.

Без процеса за убийство можеше да удвои усилията си за делото на Хърбърт Соломон.

— Тате, какво прави Реджиналд Джоунс?

— Кой?

— Момчето, което стоеше пред банката ти, подчертаваше, подпечатваше, прошнуроваше.

— А, Реджи. Добро момче.

— Момчето е станало административен началник на окръжния съд.

— Браво на него! Какво прави?

— Нали и аз същото те питам?

— Откъде да знам аз, по дяволите? Да не би да съм повдигал дела наскоро?

По радиото пуснаха реклама за набиране на средства, говорителят настояваше, че цивилизацията щяла да се срине, ако всеки слушател не даде петдесет долара за чаша кафе. Стив се пресегна да го смени, но баща му го плесна по ръката.

— Какво общо има Реджиналд Джоунс с теб и Пинки Любер? — попита Стив.

Хърбърт Соломон гледаше право напред, а Стив изучаваше профила му. Дълбоки бръчки около устата, лунички от слънцето, гъсти кичури бели косми стърчаха от ушите.

— Не знам за какво говориш, синко.

— Тогава защо още се чуваш с Джоунс? Пет обаждания в деня, в който взимах показания от Любер.

— Пикльо такъв! Ровил си в нещата ми.

— Преди двайсет години, когато Любер спечели всичките процеси за убийство, Джоунс ти беше секретар. Какво сте направили тримата, дявол да ви вземе?

— Нищо. И ако бях на твое място, нямаше да си бъркам носа в чужди работи.

Алтернативно пледиране. Стар адвокатски трик. Никога не съм ти взимал назаем косачката. Но дори и да бях, беше си счупена, когато ми я даде.

— Ще призова Джоунс и ще му взема показания.

— Защо не си гледаш твоята градина и не престанеш да влизаш в моята?

— Защото ми дължиш отговори.

— Нищо не ти дължа. Това е моят живот, не твоят.

— Това е наследството, което ми остави. Аз съм Стив Соломон, син на опозорен съдия.

— Преживей го. Аз го преживях.

— Кажи ми защо не искаш да ти върна разрешителното. Ако си мръсник като Пинки, искам да знам.

Хърбърт удари спирачки и зави към една бензиностанция, колата спря със скърцане на сантиметри от колонките.

— Слизай!

— Какво?

— Чу ме. Ще се прибираш пеш.

— Луд ли си? До Гроув има петнайсет километра.

— Гадна работа. Щом не ме уважаваш, махай се оттук!

Стив се огледа наоколо. Шест платна с коли. Нудистки бар и магазин за тасове — от едната страна на улицата, магазин, закусвалня плюс гледане на ръка, видеотека и фризьорски салон за кучета — от другата. Не беше модерен морски курорт.

Отвори вратата, обърна се към баща си и каза:

— Ще разбера какво си направил.

— Защо? Кажи ми защо, по дяволите.

Стив не му отговори. Не можеше да го каже на глас. Но си го помисли.

За да ти докажа, че мога.