Тихоокеански водовъртеж

Епилог

Приливът край нос Каена започваше. Прибоят заливаше пясъка досами подножието на надвисналите над него стръмни скали. След всяка стопила се вълна чистият, облян от водата пясък се появяваше отново и разкриваше как мъничките пясъчни рачета дълбаят нови дупки в плътно набитите песъчинки.

Пит стоеше на върха на скалите на нос Каена и наблюдаваше неспокойната вода. Остана там много дълго време, дори след като приливът достигна връхната си точка и вече се отдръпваше. Оттук започна всичко, мислеше си той, и тук щеше да свърши за него. Но има неща, продължи да разсъждава той, които съпровождат човек до последния удар на сърцето му.

Един албатрос описваше лениво все по-широки и по-широки кръгове над главата му, докато изведнъж, сякаш усетил опасност, рязко спря да кръжи и отлетя в посока север. Пит проследи с поглед голямата бяло-черна птица, докато тя се превърна в малка точица и накрая се изгуби в равното синьо небе.

Лъхна го едва доловимият аромат на букетчето плумерии в ръката му и отнякъде отвъд хоризонта нежен глас като че ли прошепна: „А ка макани хема па“. Думите бяха донесени от лекия бриз, духащ от океана.

Пит наостри слух, но не чу нищо повече. Загледа се за миг в букетчето, после го хвърли в морето и видя как прибоят го пое и бялата пяна разпръсна белите цветчета из пясъка.

Когато обърна гръб на крайбрежната ивица, Пит се изпълни с огромно облекчение. После се качи във форда си „Кобра АС“ и започна да си подсвирква, докато колата подскачаше по виещия се коларски път, оставяйки след себе си малки облачета прах, които се слягаха бавно над пустия бряг.