Тихоокеански водовъртеж

3.

Пит седеше приведен над плота на бара в стария хавайски хотел „Роял“, загледан разсеяно в питието си, и прехвърляше в ума си събитията на деня. Те се редуваха зад немигащите му очи и се загубваха във вид на мъгла. Една сцена обаче отказваше да изчезне — споменът за пребледнялото лице на адмирал Хънтър, докато четеше съдържанието на капсулата за нелепата трагична съдба, сполетяла „Старбък“, и смущаващите параноични думи на командира й Дюпри.

След като спря да чете, Хънтър бавно вдигна поглед и кимна на Пит. Пит мълчаливо се ръкува с адмирала, каза „довиждане“ на другите офицери и като хипнотизиран напусна кабинета. Не помнеше как е шофирал по натоварената магистрала Нимиц. Не помнеше как е влязъл в хотела си, взел си е душ, преоблякъл се е и е тръгнал да търси някакъв неизвестен предмет. Дори сега, докато бавно въртеше уискито в чашата си, слухът му не долавяше нищо друго, освен бъбрене на разни езици около него в дневния бар.

Имаше нещо много странно в откриването на последното съобщение от „Старбък“, разсъждаваше той наум. Имаше една натрапчива мисъл, която упорито отказваше да изплува на повърхността от най-отдалеченото кътче на съзнанието му. Нещо повече — тя дори избледня и се върна обратно в празнотата, откъдето беше изникнала.

С крайчеца на окото си Пит мерна един мъж в другия край на плота, който беше вдигнал чашата си и му правеше знак, че иска да го почерпи. Това беше капитан Орл Синана. И той като Пит беше облечен спортно — с памучни панталони и риза на цветя. Синана се приближи и се облегна на плота до него. Пак се потеше изобилно и почти непрекъснато попиваше потта си от челото и дланите си с носна кърпа.

— Ще ми направите ли това удоволствие? — попита Синана с лицемерна усмивка.

Пит вдигна пълната си чаша.

— Благодаря, но аз още не съм отпил от своето питие.

Пит не бе обърнал особено голямо внимание на Синана по-рано в Пърл Харбър, но сега с лека изненада забеляза нещо, което бе пропуснал. Като се изключеше, че Синана беше шкембелия и тежеше поне със седем килограма повече от Пит, те двамата спокойно можеха да минат за братовчеди.

Синана нервно въртеше леда в рома „Колинс“ и избягваше безизразния поглед на Пит.

— Още веднъж искам да ви се извиня за малкото недоразумение днес следобед.

— Няма нищо, капитане. Аз също не бях пример за любезност.

— Ужасна е тази работа с изчезването на „Старбък“. — Синана отпи глътка от питието си.

— Повечето загадки се разгадават в крайна сметка. Вземете „Трешър“, „Блуфин“, „Скорпион“ — военноморските сили не се отказаха да ги търсят, докато не откриха и последния човек в тях.

— Този път няма да повторим това — каза мрачно Синана. — Тази подводница никога няма да я открием.

— Не се заричайте.

— Трите трагедии, за които споменахте, майоре, се случиха в Атлантическия океан. „Старбък“ имаше фаталното нещастие да изчезне в Тихи океан. — Той млъкна, за да избърше потта от врата си. — Ние от военноморския флот си имаме често цитирано мнение за изчезналите там кораби и то е:

— Но вие разполагате с координатите, дадени в съобщението от Дюпри — възрази Пит. — С малко късмет вашият хидролокатор ще може да открие подводницата в рамките на едноседмично претърсване на района.

— Морето не разкрива лесно тайните си, майоре. — Синана остави празната си чаша върху плота. — Е, трябва да вървя. Имах среща с една жена, но тя явно ме е зарязала.

Докато поемаше протегнатата ръка на Синана, Пит рече усмихнат:

— Познато ми е това чувство.

— Довиждане и успех!

— И на вас, капитане.

Синана се обърна и през претъпкания бар на хотелското фоайе излезе навън, където се смеси с разминаващите се по тротоара хора.

Пит все още не бе докоснал питието си. След като Синана си тръгна, той се почувства влудяващо самотен въпреки заобикалящата го глъч, изпълваща помещението. Изведнъж му се прииска да се напие, за да забрави името „Старбък“ и да съсредоточи мислите си върху по-важни въпроси — като например да свали някоя летуваща секретарка, която е оставила сексуалните си задръжки в Омаха, Небраска. Той изпи питието си на един дъх и си поръча второ.

Тъкмо се накани да изпробва сладкодумната си вежливост, когато почувства две меки женски гърди да се притискат в гърба му и две тънки ръце да обгръщат кръста му. Той бавно се обърна и видя насреща си дяволитото лице на Ейдриън Хънтър.

— Здравей, Дърк — измърмори тя с дрезгав глас. — Имаш ли нужда от компания?

— Може би. Какъв ще е моят дял?

Тя стегна ръцете си около кръста му.

— Защо да не идем у дома, да гледаме най-късния филм и да си вземем някои бележки?

— Не мога. Мама ми заръча да се прибера рано.

— О, я стига, любими, не е честно да откажеш покана от твоя стара приятелка за една вечер със скандално поведение, нали?

— За това ли са старите приятелки? — попита той саркастично; ръцете й тръгнаха надолу и той ги отдели от себе си. — Ще трябва да си намериш ново хоби. Със скоростта, с която даваш воля на фантазията си, съм изненадан, че още не са те бракували.

Тя изпъчи гърди и престорено нацупи устни.

— Значи е истина, че си способен, както чух, единствено да обиждаш хората, които обичаш.

Като се имаше предвид изтощителното темпо на нощния й живот, Пит забеляза, че тя е все още много хубава. Спомни си нежната кожа на тялото й, когато двамата се любиха последния път. Спомни си също, че колкото и да не й даваше да си поеме дъх, колкото и опитен да беше в техниките си, пак не успяваше да я задоволи.

— Не че държа да сменим темата на нашия разговор — рече той, — но искам да ти кажа, че днес се запознах с баща ти.

Пит изчака да види поне малък признак на изненада по лицето й, но такъв не се появи. Тя изглеждаше напълно безразлична.

— Наистина ли? И какво ти каза старият „лорд Нелсън“?

— Първо, не му направи впечатление как бях облечен.

— Не се притеснявай, той се прави, че не забелязва и моя начин на обличане.

Пит отпи глътка уиски и я загледа над ръба на чашата си.

— По отношение на теб не го обвинявам. Никой баща не обича да вижда дъщеря си облечена като долнопробна проститутка.

Ейдриън подмина последната му забележка; това, че баща й се бе срещал с един от многобройните й любовници, никак не я интересуваше. Тя се настани на съседния висок стол и го загледа с прелъстителен поглед. На слабото осветление кожата й блестеше като лъснат бронз.

Тя му прошепна:

— Ще ми поръчаш ли от ей онова питие?

Пит направи знак на бармана.

— Едно бренди „Алегзандър“ за… ъ-ъ… дамата.

Тя сбърчи чело, после се усмихна.

— Не знаеш ли, че вече е старомодно да наричаш жените „дами“?

— Всеки мъж иска момиче като момичето, което се е омъжило за добрия стар татко.

— Майка ми е била сред най-канените на забави момичета — подметна тя с изработен нехаен тон.

— А баща ти?

— Баща ми е бил неуловим човек. И до днес си е такъв — рядко си е вкъщи, непрекъснато търси да открие някой смрадлив, стар потънал шлеп или отдавна забравен на дъното кораб. Той обича океана повече от семейството си. В нощта, когато съм се родила, той спасявал екипажа на потъващ насред Тихи океан петролоносач. Когато завърших гимназия, той пак беше в открито море, за да търси останките на катастрофирал самолет. А когато майка ми умря, нашият скъп адмирал съставял карти на айсбергите край Гренландия, заедно с някакви дългокоси чудаци от Итънския океанографски институт. — Очите й се отместиха колкото да се увери дали Пит изразява съчувствие към болката й. — Така че, не си прави труда да проливаш сълзи за отношенията между баща и дъщеря. Адмиралът и аз се толерираме взаимно просто заради хората.

Пит я погледна в очите.

— Вече си голяма, защо не напуснеш дома си?

Барманът поднесе питието й и тя отпи глътка.

— Какво по-добро разрешение може да намери една млада жена като мен? Аз съм непрекъснато заобиколена от красиви мъже в униформи. Помисли си само за предимството — хиляди мъже и нито една съперница. Защо да напускам домашното си огнище и да обирам остатъците от храна? Не, адмиралът има нужда от образа на семеен мъж, а на мен пък старецът ми е нужен за допълнителни облаги, които ми носи фактът, че съм щерка на адмирал. — Тя погледна Пит с престорена срамежливост и плахост. — Е, отиваме ли у дома?

— Ще трябва да го отложите за друг път, госпожице Хънтър — намеси се нежен глас. — Капитанът има среща с мен.

Ейдриън и Пит обърнаха едновременно глави. Зад тях стоеше най-екзотичната на външен вид жена, която Пит бе виждал. Тя имаше необикновено сиви очи, а косата й се спускаше по раменете като огненочервен водопад и контрастираше на яркозелената й права рокля в ориенталски стил, която прилепваше по извивките на тялото.

Пит бързо прехвърли в ума спомените си, но без успех. Увери се, че никога не бе срещал тази красавица. Когато стана от високия си стол, той бе приятно изненадан да усети, че сърцето му бие ускорено. За първи път жена разбъркваше чувствата му при първа среща, като се изключеше русокосата му съученичка в пети клас, която го ухапа по ръката в едно междучасие.

Първа наруши мълчанието Ейдриън.

— Извинявай, миличка, но, както казват в стария семеен минен участък, навлизаш в чужда територия.

Ейдриън като че ли се забавляваше от ситуацията. За нея натрапницата беше просто досадна лепка и нищо повече. Тя се обърна с гръб към жената и отпи отново от чашата си.

Сивите очи нито за миг не се отделиха от Ейдриън.

— Вашата грубост, госпожице Хънтър, е надмината единствено от репутацията ви на уличница.

Ейдриън беше прекалено дебелоока, за да се засегне. Тя стоеше неподвижно и гледаше право напред в отражението на жената в огледалото зад барплота.

— Петдесет долара? — изрече тя високо, за да я чуе всеки в радиус от десет метра. — Като имам предвид аматьорското ти държане и посредствените ти таланти, прекалено си надула цената си.

Неколцина от клиентите, седящи в непосредствена близост до барплота, се заслушаха с внимание в размяната на думи. Жените свъсиха вежди, докато мъжете, леко усмихнати, тайно завидяха на безмълвния мъж, заловен в женската територия на сексуалната битка. Пит също стоеше като онемял. За него беше непознато преживяване две красиви жени да си разменят хапливи забележки за това коя да го притежава. Егото му се наслаждаваше на този неповторим момент.

— Може ли да поговоря с вас насаме, госпожице Хънтър? — попита загадъчната млада жена със зелената рокля.

Ейдриън кимна.

— Защо не? — Тя се обърна, смъкна се бавно от високия стол и тръгна след непознатата към отворените врати, които водеха към частния хотелски плаж.

Пит изгледа като омаян двата заоблени задника, които оприличи, поне във въображението си, на два плажни балона, заловени в един и същ водовъртеж.

Пит въздъхна и се облегна на плота, чувствайки се като паяк, който наблюдава две мухи, летящи около мрежата му, но му се иска те да се хванат в нечия друга паяжина. После осъзна, че всички присъстващи го наблюдават открито и се усмихна, поклони им се за оказаното им внимание и им обърна отново гръб.

Имах достатъчно изненади за един ден, помисли си той с печал. Как ли ще свърши всичко? Вслушвайки се в повика на сърцето си за повече смелост, той направи знак на бармана и му поръча ново уиски „Къти“ с лед — този път двойно.

Петнайсет минути по-късно „сивите очи“ се върнаха и застанаха безмълвно зад него. Пит бе потънал дълбоко в мисли и минаха няколко секунди, преди да почувства присъствието на жената и да види отражението й в огледалото.

Устните й се размърдаха в нещо като наченки на усмивка.

— Нали победителката получава трофеите? — въпросът беше зададен колебливо.

Подутината под дясното й око беше започнала да добива моравочервен цвят, от леко разцепената й долна устна се стичаше тънка струя кръв по брадичката й и капеше с абсолютна точност в цепката между гърдите й. Пит все още си мислеше, че по-привлекателна жена от нея не бе виждал.

— А губещата? — попита той.

— Тя ще има нужда от доста силен грим поне няколко дни, но мисля, че още утре ще е способна пак да се бие.

Той извади носната си кърпа, уви с нея кубче лед, което извади от чашата си и го притисна леко до устната й.

— Ето, подръжте го така, ще спре подуването.

Тя се насили да се усмихне и кимна в знак на благодарност.

Любопитните погледи отново се впериха в двамата, този път изпълнени с похот, която граничеше с вулгарност. Пит побърза да плати, после хвана жената за ръка и я повлече навън на плажа. Той огледа плажната ивица, но не видя и следа от Ейдриън.

— Ще ми кажете ли какво стана?

Тя трябваше да свали ръката с леда от устата си, за да говори.

— Не е ли очевидно? Госпожица Хънтър не пожела да се вразуми.

Пит я загледа отчасти колебливо, отчасти замислено. Защо избрахте мен, запита се той наум. Защо се бихте за мъж, когото изобщо не познавате? И главният въпрос: каква игра играете? Пит не се заблуждаваше — никое филмово студио не би му възложило ролята на Дон Жуан. Той взимаше своя дял от взаимоотношенията си с жените, но никога преди да използва обичайните предисловия, дребните артистични лъжи и хитрите ходове стъпка по стъпка. Реши да не задълбава с въпроси за причините за поведението й, а да остави загадката да подсили интригата.

— Искате ли да се поразходим по плажа? — попита я Пит.

— Надявах се да го предложите. — Тя се усмихна и мигом го плени. И беше сигурна в това. Забеляза, че погледът му пробяга по гърдите й, после се спусна надолу по тялото и краката й.

Гърдите й бяха изненадващо малки и стегнати за подчертаните извивки на останалите части на тялото й. На лунната светлина и отблясъците от факлите покрай хотелската тераса той виждаше къде силно почернялата й кожа, изцапана с кръв, потъваше подканващо под роклята й. Талията й леко преливаше в твърд плосък корем, под който пък две заоблени бедра като че ли напираха да избягат от прилепналия по тях зелен затвор. Тя приличаше на индианка, но огненочервената й, дълга до кръста коса го опровергаваше.

— Ако продължавате да ме наблюдавате така, ще бъда принудена да ви взема такса.

Пит се опита да изглежда леко смутен, но не му се удаде.

— Мислех, че художествените галерии са безплатни.

Тя стисна ръката му.

— Не и ако искате да купите нещо.

— Искам само да разглеждам. Рядко купувам.

— Значи сте човек с принципи.

— Спазвам няколко, но те не се прилагат към жени. — Той усети парфюма й, който му се стори познат.

Жената се спря и се облегна на него за опора, за да свали обувките си, после зарови пръсти в хладния пясък на плажа Уайкики. Двамата закрачиха отново, без да разговарят. След малко жената каза тихо:

— Името ми е Самър. — Очите й блестяха на слабата светлина.

Пит само я притегли в прегръдките си и я целуна леко по подутите й устни. И изведнъж предупредителни звънци проехтяха в съзнанието му, но за съжаление твърде късно — болката вече го беше пронизала. Челюстта му увисна и от гърлото му излезе стон, когато Самър заби коляно в слабините му.

Той никога не разбра какво накара клетките на мозъка му да наредят такава мълниеносна реакция — през мъглата на шока едва успя да види как юмрукът му се стрелна напред и се заби отдясно в челюстта на жената. Тя се олюля за миг, после се свлече безмълвно на пясъка.

Скритите неподозирани източници, готови да се събудят в момент на отчаяние, не позволиха на Пит да изпадне в бездната на безсъзнанието. Агонията в долната половина на тялото му го принуждаваше да си поема дъх на дълбоки хрипкави глътки. Той бавно падна на колене до неподвижното тяло на жената, притискайки ръце в слабините си.

Пит силно стисна зъби и се заклати напред-назад, за да пропъди всеки нов взрив на болка. Зарови колене в мекия пясък и се заклати напред-назад. Ако някой го видеше как стои наведен над изпаднала в безсъзнание млада жена, с ръце между краката си, това щеше да породи много неудобни въпроси. За щастие, освен група местни момчета и неколцина гости на хотела, насядали край малък огън на шейсетина метра от него, плажът беше безлюден.

Четири минути изминаха, четири минути, през които мъчителното му страдание стихна до тъпа, тупкаща болка. Точно тогава забеляза нещо да проблясва в ръката на Самър, нещо като стъкло, отразяващо трепкащите пламъци на факлите. Наведе се над застиналото й тяло и внимателно издърпа подкожна спринцовка от свитите пръсти на ръката й.

Пит се слиса. На мъждукащата светлина Самър изглеждаше на не повече от двайсет и пет години и толкова нежна и миловидна. Оглеждайки спринцовката, той се запита какво ли съдържа, после пусна пълната стъклена тръбичка във външния джоб на ризата си.

Той вдигна непохватно младата жена, метна я на рамото си и се изправи с треперещи крака. Изведнъж му мина през ума мисълта, че тя може би има приятели, които сега се спотайват някъде в мрака; нямаше намерение да чака полицейска хайка да блокира пътя. Хотелът се намираше само на три пресечки оттук, така че той балансира товара си, стегна тялото си и закуцука сковано по пясъка.

Единственият начин да избегне разхождащите се по тротоарите тълпи от туристи, беше да се промъкне през гъстите храсти на градините. Той, естествено, не искаше да се натъкне и на патрулиращ полицай или на някой наивен летуващ филантроп, който би влязъл в ролята на рицар.

Ако вървеше със спокоен ход по тротоарите, Пит щеше да стигне до хотела за не повече от пет минути, но тъй като трябваше да заобикаля през храсталаците, той взе това разстояние за двайсет минути. От време на време се спираше в тъмнината, за да си поеме дъх, а веднъж се наложи да изчака една подпийнала компания да се загуби от погледа му. Усещаше нежния парфюм, който се излъчваше от тялото на Самър. Сега вече разпозна аромата на плумерията — рядко срещана миризма на Хавайските острови и това беше първият път, когато Пит я долавяше от тялото на жена.

Хотелът му беше вече на отсрещната страна на улицата и светлините зад входа за фоайето му го приканваха със сигурността на убежище. След като изчака първото затишие на автомобилното движение, Пит прекоси пътното платно подтичвайки, с изпънато от болката в слабините лице и задъхвайки се от инертната тежест, която бе носил на рамо по четиристотинте метра път с препятствия в тъмнината. Той мина между паркираните до тротоара коли, застана отстрани на входа на хотела и предпазливо надникна във фоайето.

Късметът мигом му изневери. Една жена чистеше с прахосмукачка килима пред асансьорите — беше огромна тъмнокожа хавайка, чийто вид недвусмислено говореше: „Махай се, или ще извикам полиция“. Той се отдръпна, зави зад ъгъла на сградата и тръгна надолу по рампата, водеща към подземния паркинг. Освен няколкото паркирани коли, мрачната бетонна вътрешност беше празна. Той мерна отворен асансьор, влезе в него и натисна бутон, после се облегна на масивното тиково перило, което обточваше стените на тясната кабина.

От Пит вече се лееше обилно пот; напрежението и влагата на нощта го бяха докарали до пълно изтощение. Както стоеше там, прегърбен от тежестта на Самър, той успя да успокои дишането си. Асансьорът жужеше монотонно и му съдействаше, като не отвори вратите си на нито един етаж преди избрания от Пит.

Светлинният бутон с цифрата 10 светна и късметът на Пит отново му се усмихна — коридорът беше празен в двете посоки. Бъркайки несръчно в джоба на панталона си, той най-накрая извади ключа си и го пъхна в ключалката на резбованата палисандрова врата с номер 1010.

Елегантно обзаведеният апартамент беше лукс, който Пит трудно можеше да си позволи със заплатата си, но в случая извинението му беше, че това е първата му ваканция от три години насам.

Той влезе в спалнята и без много да се церемони, тръшна Самър върху леглото. При други обстоятелства присъствието на толкова нежна и привлекателна жена би породило желания у него. Но не и тази вечер. Прекомерно се беше изтощил и умствено, и емоционално, и физически. Денят му беше започнал и свършил като на бегач на дълги разстояния. Пит остави изпадналата в блажен несвяст Самър и влезе в банята, съблече се и пусна душа.

Всичко му се струваше много странно. Защо една напълно непозната ще иска да го убие? Но пък, усмихна се той вътрешно, какво доказателство имаше той, че подкожната спринцовка наистина съдържа отрова?

Ами ако е наркотик? Това също беше вероятност. Но отново — защо? Той не знаеше никакви военни кодове, никакви поверителни сведения за атомни бомби, никакви тайни разположения на ракети, нито строго секретни планове за унищожение на света. Мислите му се върнаха отново към невероятната красота на Самър. Накрая насили съзнанието си да се съсредоточи върху настоящия момент. Затвори крановете за водата и излезе изпод душа. Нахлузи халата си върху широките си рамене и след като намокри една хавлиена кърпа, се върна в спалнята, за да я сложи върху челото на жената. Потръпна от садистично удоволствие при мисълта, че на сутринта по челюстта й ще има ярко изразено синьо петно.

Той хвана Самър за раменете и силно я разтърси. Бавно, явно отказвайки да излезе от приятното състояние на припадъка, тя замърмори несвързано с тих глас и отвори големите си сиви очи. Повечето жени биха се стреснали, като видят, че се събуждат на чуждо място. Но не и Самър. Тя явно беше много хладнокръвна. Пит дори си представи как клетките на мозъка й мигом влизат в действие. Погледът й пробяга из стаята — от Пит отскочи към вратата, оттам към балкона и пак се върна върху Пит. Гледаше го спокойно, но прекалено спокойно, за да е искрено. После вдигна ръка и нежно го докосна по брадичката, примижавайки от допира.

— Ти ме удари? — Беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

— Да — усмихна й се той. — А сега, след като си на моя територия, мисля да те изнасиля.

Тогава тя отвори широко очи.

— Не вярвам да посмееш.

— Откъде знаеш, че вече не съм го направил?

Тя като че ли потръпна от желание и започна да движи ръката си от корема му надолу, но внезапно спря.

— Не си чак толкова перверзен.

— А кой е казал, че изобщо съм?

Тя го погледна по особен начин.

— Ами така чух… — Тя млъкна и отмести поглед от лицето му.

— Трябва да си по-внимателна — укори я Пит. — Ако вярваш на противни стари слухове и се разхождаш нагоре-надолу по плажа, забивайки инжекции в беззащитни мъже, можеш да си навлечеш куп неприятности.

Тя задържа погледа си върху него и размърда устни, сякаш се готвеше да отговори, но във фантастичните й сиви очи се появи израз на колебание.

— Не разбирам накъде биеш.

— Няма значение. — Пит се обърна с гръб към нея и се пресегна към телефона. — Ще оставя на полицията да разкрие играта ти. Нали затова им плащат честните като мен граждани.

— Ще бъде грешка. — Гласът й изведнъж стана твърд и студен. — Ще кажа, че си ме изнасилил и като видят тия белези по лицето ми, на кого мислиш, че ще повярват — на теб или на мен?

Пит вдигна слушалката и натисна няколко номерирани бутони.

— Не се и съмнявам, че ще повярват на теб, поне докато Ейдриън Хънтър не свидетелства в моя защита. Вероятно и тя ще има няколко синини. — Пит отново се обърна към телефона. Гласът от другата страна на линията се чу след петото „Ало?“ и затвори. Пит заговори на свободния сигнал: — Искам да съобщя за убийство…

Но само толкова успя да изрече. Самър скочи от леглото и издърпа слушалката от ръцете му.

— Моля те, ти не разбираш. — Гласът й беше нисък и отчаян.

— Това вече е върхът! — избухна Пит, хвана я за раменете и я стисна силно, гледайки я в зениците на широко отворените й очи, без да мига. — Сритваш мъж в топките, забиваш му игла в гърба, а после — ни лук яла, ни лук мирисала. Каква игра играеш, да те вземат дяволите?

Тя понечи да се отскубне, но почти веднага се отпусна.

— Гангстер такъв! — изсъска тя злобно.

Старомодният израз изненада Пит. Той бавно отпусна хватката си и отстъпи назад.

— Да, аз съм един от наемните убийци на големия Ал Капоне, току-що слязъл от кораба от Чикаго.

— Де да можех… — Тя млъкна, кръстоса ръце пред гърдите си и започна да разтрива натъртените си рамене. — Ти си злодей.

Пит не изпита омраза, само известно угризение, като видя червените следи от пръстите си върху плътта й.

След известно мълчание тя заговори отново:

— Ще ти кажа това, което искаш да знаеш. — Независимо от едва доловимата промяна в тона на гласа й, очите й останаха студени. — Но преди това, би ли ме завел до банята… Струва ми се, че… че ще повърна.

Пит я хвана през кръста и усети как мускулите на тялото й се стягат. Изведнъж тя опря единия си крак в таблата на леглото и с цялата сила на нежното си тяло заби рамо в корема на Пит. Той загуби равновесие, спъна се заднешком в стола и падна на пода, повличайки със себе си нощната лампа до леглото. В същия миг Самър скочи, отвори плъзгащата се врата на балкона и изчезна от поглед.

Пит не направи усилие да стане — напротив, отпусна се назад и се настани удобно на пода. Минаха десет секунди. Вече не можеше да се сдържа и избухна в силен смях.

— Следващия път, когато искаш да избягаш от апартамент на мъж, намиращ се на десетия етаж, си носи парашут.

Тя бавно влезе обратно в стаята, хубавото й лице бе почервеняло от ярост.

— Има една много злобна дума за такъв като тебе.

— О, аз поне знам повече от десет — усмихна й се той мило.

Тя тръгна към най-отдалечения край на стаята, увеличавайки разстоянието между тях, отпусна се на един стол и се вторачи в Пит.

— Какво ще последва, ако отговоря на въпросите ти?

— Нищо. Когато ми разкажеш история, от която няма да ми се повдигне, ще бъдеш свободна да си вървиш.

— Не ти вярвам.

— Мила моя, аз не съм бостънският удушвач или Джак изнасилвача и те уверявам, че нямам навика да похищавам невинни девойки на плажа Уайкики. 

— Моля те, повярвай ми, нямах намерение да ти сторя зло. Аз работя за моето правителство така, както ти — за твоето. Наредиха ми да получа информация от теб. Съдържанието на спринцовката е най-обикновен разтвор от скополамин.

— Скополамин?

— Да. Твоята репутация по отношение на жените те направи основният заподозрян.

— Не те разбирам.

— Военноморските сили на САЩ, или поне разузнавателната им секция, имат причина да вярват, че един от любовниците на госпожица Хънтър се е опитвал да се сдобие с поверителна информация, свързана с дейността на спасителните кораби на баща й. На мен ми бе наредено да проуча доколко си обвързан с дъщеря му. Това е всичко.

Не, не беше. Пит изобщо не се съмняваше, че тя лъже. Знаеше също и че се опитва да печели време. Единствената поверителна информация, с която разполагаше Ейдриън Хънтър, беше как издигащите се до бъдещи адмирали мъже щяха да се вместят в личната й любовна схема.

Когато Пит стана от пода и се приближи до нея, тя видя животинския блясък в очите му и видимо се напрегна. Объркан и гневен, Пит се улови, че изпитва до голяма степен съжаление към младата жена. Той огледа червения кичур коса, паднал над едното й око, и дългите, тънки ръце, отпуснати в скута й.

— Съжалявам, че стана така — рече той. — Много съжалявам. — Чувстваше се донякъде глупаво. — Жалко, че развали едно хубаво нещо. Ти не работиш за военноморското разузнаване, мила моя. Ти дори не си истинска американка. В тази страна никой не използва думата „гангстер“ от трийсетте години насам. Ти също така се провали и на теста си за таен агент. Никой професионалист не би повярвал на фалшивия телефонен разговор с полицията, докато ти точно това направи. Във всеки случай военноморският флот няма навика да позволява на служителите си от женски пол да се шляят сред злодеи без въоръжен до зъби екип да пази гърба им на разстояние един писък. Ти не носиш чанта, роклята ти е прекалено тясна, за да скриеш под нея предавател, чрез който да предупредиш охранителите ти, когато стане напечено. — Думите му произведоха огромен ефект. Цветът на лицето й се бе отдръпнал и тя наистина изглеждаше зле.

Пит продължи:

— И ако ме мислиш за чист и непорочен като теб, много грешиш. Аз те проверих от главата до лакираните нокти на краката ти, докато те носех на рамо от плажа дотук. Единственото нещо, което носиш под роклята, е мъничко калъфче за спринцовка, залепено за лявото ти бедро.

Очите на Самър бяха изпълнени с отвращение. Пит не помнеше друга жена да го е гледала по този начин досега. Тя се обърна към банята и загледа така, сякаш се чудеше дали да се хвърли в мивката, или върху протрития килим. Спечели мивката. Самър се изправи несигурно на крака и олюлявайки се, тръгна към банята, влезе и затръшна вратата след себе си.

След малко Пит чу шум на пусната от тоалетното казанче вода, после — от чешмата на мивката. Той се приближи до балкона и се загледа в трепкащите в далечината светлини на Хонолулу, а долу океанските вълни се разбиваха с грохот в брега. Забави се до балкона може би малко повече.

Шумът от течаща вода го върна в действителността; водата течеше доста по-непрекъснато и по-дълго за обикновено миене. Стигна с три крачки до вратата и натисна бравата — беше заключена отвътре. Нямаше време за въпроси от рода „Вътре ли си?“. Вдигна крак и я ритна силно в ключалката, за да установи, че банята е празна.

Самър беше изчезнала. Единствената следа от нея беше импровизирано въже от навързани една за друга хавлиени кърпи, усукано и стегнато около корниза за завесата на душа и провесено над парапета на прозореца. Той погледна надолу и видя, че последната кърпа на импровизираното въже се полюшва само на метър и двайсет над шезлонга на балкона под неговия. Там не се виждаше светлина, нито се чуваха писъци на уплашени хора. Самър беше избягала благополучно. Той изпита облекчение от това.

Пит остана на място, възстановявайки в паметта си лицето й — лице, което вероятно беше състрадателно, нежно и весело.

После се наруга, задето я беше изпуснал.