Той бе човек

6

— Искаш ли да чуеш лошата новина? — каза Джайлс, след като влезе в кабинета на Гриф Хаскинс и се пльосна в креслото срещу него. Хаскинс палеше четвъртата си цигара за сутринта.

— Намерили са Тони Бен пиян в някой бардак ли?

— По-лошо. Сестра ми оглавява кампанията за маргиналните места на консерваторите.

Ветеранът предизборен агент на лейбъристите се отпусна в стола си и известно време мълча.

— Сериозен противник — успя да каже най-сетне.

— И като си помисля, че аз я научих на всичко, което знае. Особено как да се бори за маргинално място.

— Става още по-зле. Отседна при мен на Смит Скуеър за кампанията.

— Ами тогава я изхвърли на улицата — каза Гриф с тон, сякаш говореше напълно сериозно.

— Не мога. Къщата е нейна. Винаги съм бил неин квартирант.

Това накара Гриф да си затвори устата за момент, но той бързо се окопити.

— Тогава ще трябва да се възползваме от положението. Ако Карин може да разбере сутринта какво е замислила за деня, винаги ще сме един ход преди нея.

— Добра идея — каза Джайлс, — само че не съм сигурен на чия страна е жена ми.

— Тогава изхвърли нея на улицата.

— Не мисля, че така ще спечеля гласовете на жените.

— Тогава ще трябва да разчитаме на Маркъм. Накарай го да подслушва телефонните ѝ разговори, ако е нужно да отваря и пощата ѝ.

— Маркъм гласува за консерваторите. Открай време.

— Има ли изобщо някой в дома ти, който да поддържа лейбъристите?

— Чистачката Силвина. Но тя не говори много добре английски и не съм сигурен, че има право на глас.

— В такъв случай ще трябва да си държиш очите и ушите отворени, защото искам да знам във всеки момент какво прави сестра ти. Към кои избирателни райони се е насочила, кои лидери на торите ще посещават тези райони и всичко останало, което можеш да научиш.

— Тя също ще иска да знае аз какво правя — каза Джайлс.

— В такъв случай ще трябва да ѝ пробутаме фалшива информация.

— Ще ни разкрие още на втория ден.

— Може би, но не забравяй, че ти имаш много по-голям опит от нея, когато става дума за предизборна борба. Ще ѝ се наложи да научи много неща за кратко време и да разчита много на моя противник.

— Познаваш ли го?

— Джон Лейси — каза Гриф. — Познавам го по-добре и от брат си. Двамата с него си играем на Каин и Авел от трийсет години. — Той изгаси фаса и веднага запали нова цигара. — За първи път се натъкнах на Лейси през четирийсет и пета при изборите Атли срещу Чърчил и оттогава той си ближе раните като ротвайлер.

— В такъв случай да почерпим вдъхновение от Клем Атли и да направим онова, което той направи с Чърчил.

— Това сигурно са последните му избори каза Гриф, сякаш говореше на себе си.

Може би и нашите, ако изгубим — каза Джайлс.

— Щом ще живеете в една къща с брат си, трябва да се възползваме от това — каза Лейси.

Ема погледна през бюрото към своя началник-щаб и си помисли, че започва да разбира как работи умът му. Лейси беше висок около метър и седемдесет и макар никога да не бе практикувал друг спорт освен бой на лейбъристи, по него нямаше нито грам излишна плът. Беше човек, който смяташе съня за недопустим лукс, не вярваше на обедните почивки, никога не бе пушил или пил и дезертираше от партията само в неделя сутрин, за да отдаде почит на единственото същество, което смяташе за по-висше от лидера си. Оредяващата му побеляла коса го правеше да изглежда по-стар, отколкото бе всъщност, а пронизващият му поглед сякаш никога не се откъсваше от очите на събеседника.

— Какво имате предвид? — попита Ема.

— Веднага щом брат ви излезе от къщата сутринта, искам да знам кои райони смята да посети и кои лидери на лейбъристите ще бъдат с него, така че нашите хора да ги чакат още на гарата.

— Това е доста коварно, не мислите ли?

— Бъдете сигурна, лейди Клифтън…

— Ема.

— Ема. Не се опитваме да спечелим състезание по печене на курабийки на селски празник, а общи избори. Залогът не може да бъде по-голям. Трябва да гледаме на всеки социалист като на враг, защото това е война с всички средства. Наша работа е да се погрижим след четири седмици да не е останал нито един от тях, включително брат ви.

— Май ще ми отнеме малко време да свикна с това.

— Имате двайсет и четири часа. И не забравяйте, че брат ви е най-добрият, а Гриф Хаскинс е най-лошият, което ги прави страховита комбинация.

— С какво започвам?

Лейси стана от бюрото и отиде до голямата карта на стената.

— Трябва да спечелим тези шейсет и две маргинални места, ако искаме да се надяваме да съставим следващото правителство — почна той още преди Ема да успее да отиде до него. — Всяко от тях се нуждае от промяна четири или по-малко процента, за да смени цвета си. Ако двете основни партии спечелят по трийсет и едно места, ще имаме неработещ парламент. Ако някоя от двете вземе десет места повече, ще получи двайсет гласа мнозинство в Камарата. Ето колко важна е работата ни.

— А останалите шестстотин места?

— Повечето са ясни много преди отварянето на урните. Интересуват ни само местата, където гласовете се броят, а не се претеглят. Разбира се, ще има една-две изненади както винаги, но нямаме време да се опитваме да разберем къде ще са те. Работата ни е да се съсредоточим върху шейсетте и два маргинални района и да се погрижим всеки от тях да избере депутат консерватор.

Ема се вгледа по-внимателно в дългия списък, като започна с най-маргиналното място — Басилдън. Лейбъристите имаха мнозинство от 22 гласа, което означаваше 0,1 процента промяна на нагласите на избирателите.

— Ако не можем да спечелим този район, ще трябва да търпим още пет години лейбъристко правителство. — Лейси посочи долната част на картата. — Грейвсенд се нуждае от 4,1 процента промяна. Ако успеем да постигнем такава промяна в цялата страна, ще гарантираме трийсет места повече за консерваторите.

— Какви са тези седем квадратчета до всеки район?

— Всяко от тях трябва да бъде отметнато преди изборния ден.

Ема прочете текста над тях: Кандидат, Необходима промяна, Агент, Председател, Активисти, Привлечени избирателни райони, ВДП.

— Три от районите още си нямат дори кандидат — каза Ема. Гледаше невярващо списъка.

— Ще имат до края на седмицата, иначе кандидатът на лейбъристите ще бъде конкуренция, а ние няма да позволим подобно нещо.

— Ами ако не успеем да намерим подходящ кандидат за толкова кратко време?

— Ще намерим, дори да е селският идиот — каза Лейси. — Вече си имаме един-двама такива в нашите редици в Камарата, при това от сигурни райони.

Ема се разсмя и погледът ѝ се спря върху "Привлечени избирателни райони".

— Едно сигурно място привлича съседен маргинален избирателен район — обясни Лейси, — като му предлага помощта на опитен агент, агитатори, дори пари, ако са необходими. Разполагаме с резервен фонд с достатъчно средства да осигурим във всеки момент по десет хиляди паунда на всеки маргинален район.

— Да, разбрах го при предишните избори, докато работех в Уест Кънтри — каза Ема. — Но открих, че някои избирателни райони са по-склонни към сътрудничество от други.

— И ще откриете, че същото се отнася зa цялата страна. Местни партийни лидери, които си мислят, че знаят по-добре от нас как се води кампания, ковчежници, които предпочитат да изгубят избори, вместо да се простят и с едно пени от сметката си, депутати, които твърдят, че могат да изгубят местата си дори когато имат мнозинство от двайсет хиляди. Натъкнем ли се на някой от тези проблеми, вие ще трябва да се обадите на председателя и да намерите решение. Не на последно място, защото няма да се вслушат в един агент, колкото и старши да е той, и особено защото всички знаят, че Майката се вслушва във вас.

— Майката?

— Извинете — каза Лейси. — Така наричаме лидера.

Ема се усмихна и попита:

— А ВДП? — И посочи последния ред.

— Не е "вонящи дърти пенсии", макар че те като нищо могат да решат кой ще спечели изборите, защото ако решат да се запишат в списъците, най-вероятно ще гласуват. И дори да не могат да ходят, ще им осигурим кола и шофьор да ги откара до най-близката изборна секция. Като млад агент веднъж дори помогнах на един човек да гласува от носилката си. Едва когато го върнах в дома му, той ми каза, че е гласувал за лейбъристите.

Ема се опита да не прихне.

— Не — каза Лейси, — ВДП означава "всякакви други проблеми", каквито ще си имаме по няколко на ден. Ще се погрижа да ви се наложи да се заемате само с наистина трудните, защото през повечето време ще сте на път, а аз ще съм тук, в базата.

— А добри новини има ли? — попита Ема, докато продължаваше да изучава картата.

— Има. Можете да сте сигурна, че противниците ни са изправени пред абсолютно същите проблеми като нас, и бъдете благодарна, че нямаме квадратче с надпис "Профсъюзи". Чух, че сте добре запозната с методите на Гриф Хаскинс, дясната ръка на брат ви. Познавам го от години, но всъщност изобщо не го познавам, така че какво е да се работи с него?

— Абсолютно безмилостен е. Не вярва в добрата воля, работи денонощно и е твърдо убеден, че всички тори са изчадия на дявола.

— Но и двамата знаем, че има една голяма слабост.

— Така е — каза Ема, — но той никога не пие по време на кампания. Не близва нито капка, докато в последния район не бъде пуснат последният глас. И после се отрязва, независимо дали е спечелил, или е изгубил.

— Тук пише, че последните допитвания дават два процента преднина на лейбъристите — каза Карин и вдигна очи от вестника.

— Никаква политика по време на закуска, моля — отвърна Джайлс. — Особено докато Ема е в същата стая.

Карин се усмихна на зълва си.

— Забеляза ли, че бившата ти жена отново е в новините? — попита Ема.

— Какви ги е надробила този път?

— Изглежда, че лейди Вирджиния ще изтегли малкия Фреди от скъпото училище в Шотландия. Уилям Хики намеква, че причината е отново недостиг на средства.

— Изобщо не съм предполагал, че четеш "Експрес" — каза Джайлс.

— Седемдесет и три процента от читателите му подкрепят Маргарет Тачър — каза Ема. — Затова не си губя времето с "Мирър".

Телефонът иззвъня и Джайлс моментално стана от масата, подмина апарата на плота и излезе в коридора, като затвори плътно вратата.

— Къде ще ходи днес? — прошепна Ема.

— Не си го чула от мен — рече Карин, — но ще ти кажа, че шофьорът му ще го кара до Падингтън.

— Рединг 3,7 процента, Бат 2,9 процента. Бристолското пристанище 1,6 процента, Ексетър 2,7 процента и Труро…

— Не може да е Труро — каза Карин. — Има среща в Транспортния дом в осем вечерта, така че не би могъл да се върне навреме. — Млъкна, когато Маркъм влезе в стаята с прясно сварено кафе.

— С кого говореше брат ми по телефона? — небрежно попита Ема.

— С мистър Денис Хийли.

— А, да, ще ходят в…

— Рединг, милейди — каза икономът, докато сипваше кафе на Ема.

— От теб би излязъл добър шпионин — каза Ема.

— Благодаря, милейди — отвърна Маркъм, вдигна празните чинии и излезе.

— Откъде да сме сигурни, че наистина не е? — прошепна Карин.

7

Ако някой помолеше Ема да разкаже какво се е случило през следващите двайсет и осем дни, тя щеше да ги опише като един продължителен размазан период. Дните, започващи със скачане в колата в шест сутринта, продължаваха безкрайно и без никаква почивка, докато не заспиваше, обикновено в някой празен вагон или на задната седалка на самолет в един след полунощ.

Джайлс се придържаше горе-долу към подобен режим — същия начин на транспорт, същите часове, но в различни избирателни райони. Двамата всъщност трудно можеха да се шпионират един друг и пътищата им рядко се срещаха.

Социологическите проучвания упорито показваха, че лейбъристите имат около два процента преднина, и Джон Лейси предупреди Ема, че през последната седмица на всяка кампания настроенията на избирателите обикновено започват да клонят в полза на правителството, което е на власт. Ема нямаше това чувство, докато кръстосваше улиците, но се питаше дали избирателите са само учтиви, когато виждаха синята ѝ розетка и ги питаше дали биха гласували за консерватор. Всеки път, когато питаха мисис Тачър за социологическите проучвания по време на обиколките и из страната, тя неизменно отговаряше: "Глупавите проучвания са за глупави хора. На трети май ще гласуват единствено умни избиратели".

Макар че Ема и мисис Тачър разговаряха само веднъж през двайсет и осемте дни на кампанията, Ема стигна до заключението, че лидерът на нейната партия е или много талантлива актриса, или наистина вярва, че консерваторите ще спечелят.

— Има два фактора, които социологическите проучвания не могат да вземат предвид — каза тя на Ема. — Колко хора не са склонни да признаят, че ще гласуват за жена премиер, и колко съпруги не казват на съпрузите си, че за първи път ще гласуват за консерваторите.

В последния ден на кампанията Джайлс и Ема бяха в Бристол и когато удари десет вечерта и последната бюлетина бе пусната, никой от двамата не се чувстваше достатъчно уверен, за да предвиди окончателния резултат. И двамата забързаха обратно за Лондон с влака, но не седнаха в един и същи вагон.

Джон Лейси бе казал на Ема, че ръководствата на двете партии ще се съберат в щабовете си — в Централния офис на консерваторите и в Транспортния дом на лейбъристите, разположени на различни ъгли на Смит Скуеър, — където ще чакат резултатите.

— Към два след полунощ тенденцията вече ще е ясна и вероятно ще знаем кой ще състави следващото правителство — обясни той. — Към четири сутринта светлините в една от сградите ще светят и празненствата ще продължат до зазоряване.

— А в другата? — попита Ема.

— Светлините ще започнат да угасват към три, когато победените ще си тръгнат по домовете, за да решат върху кого да стоварят вината и да се приготвят да бъдат опозиция.

— Какъв ще е резултатът според вас? — попита Ема главния агент в навечерието на изборите.

— Предсказанията са за баламите и букмейкърите — отвърна Лейси. — Но независимо от резултата — добави гой — за мен беше привилегия да работя за Боадицея от Бристол.

Влакът спря на Падингтън и Ема слезе и хвана първото попаднало ѝ такси. Върна се на Смит Скуеър и с облекчение откри, че Джайлс все още го няма. Хари обаче я чакаше. Тя бързо взе душ и се преоблече, след което двамата тръгнаха към отсрещния край на площада.

Ема остана изненадана колко много хора я разпознават. Някои дори аплодираха, докато минаваше покрай тях, а други се взираха в нея мрачно и мълчаливо. После се разнесоха радостни възгласи и Ема се обърна и видя Джайлс да слиза от една кола и да маха на партийните си поддръжници, преди да влезе в Транспортния дом.

Ема влезе в сградата, която ѝ бе станала твърде позната през последния месец, и бе посрещната от неколцина висши партийни апаратчици, с които се бе срещала по време на кампанията. Във всяка стая хората се бяха скупчили пред телевизорите — поддръжници, партийни работници и хора от Централния офис очакваха обявяването на първия резултат. Не се виждаше нито един политик. Те бяха в избирателните си райони и очакваха да видят дали все още са членове на Парламента.

Резултатите от Кройдън бяха обявени в 1:23, с преднина от 1,8 процента за консерваторите. Чуха се само отделни радостни възгласи, защото всички знаеха, че това означава спънат парламент и че Джим Калахан ще трябва да се върне в двореца, за да го попитат дали може да състави правителство.

В 1:43 възгласите станаха малко по-силни, когато спечелиха Балисдън, което според картата на Ема означаваше мнозинство от около 30 места за консерваторите. След това резултатите потекоха с пълна сила, включително и тези за Бристолското пристанище.

Когато мисис Тачър пристигна от избирателния си район Финчли малко след три сутринта, светлините в Транспортния дом вече угасваха. Когато тя влезе в Централния офис, съмняващите се изведнъж се превърнаха в дългогодишни поддръжници, а дългогодишните поддръжници очакваха с нетърпение да влязат в първата ѝ администрация.

Лидерът на опозицията спря по средата на стълбището и произнесе кратка благодарствена реч. Ема беше трогната, че името ѝ бе споменато наред с другите. След като стисна няколко протегнати ръце, мисис Тачър напусна сградата няколко минути по-късно с обяснението, че я чака натоварен ден. Ема се зачуди дали тя изобщо ще успее да се добере до леглото. Малко след четири сутринта Ема мина за последен път през кабинета на Джон Лейси и го завари да стои до картата и да попълва най-новите резултати.

— Какви са предвижданията ви? — попита тя, докато гледаше морето от сини квадратчета.

— Изглежда, ще имаме мнозинство с повече от четирийсет — отвърна Лейси. — Достатъчно, за да управляваме през следващите пет години.

— А шейсетте и две маргинални места? — попита Ема.

— Спечелихме всички освен три, но в Бристолското пристанище броят бюлетините за трети път, така че може и да са само две.

— Мисля, че можем да оставим това на Джайлс — каза Ема.

— Винаги съм знаел, че сте мека душа.

Ема си помисли как ли се чувства брат ѝ в момента.

— Лека нощ, Джон каза тя. И благодаря за всичко. Ще се видим след пет години — добави Ема, преди да излезе от сградата и да прекоси площада до дома си и до намеренията да се върне в реалния свят.

Ема се събуди след няколко часа. Хари седеше на леглото с чаша чай.

— Ще дойдеш ли при нас на закуска, скъпа, след като вече си свърши работата?

Тя се прозя и се протегна.

— Добра идея, Хари Клифтън, защото е време да се връщам на работа.

— И какви са плановете за деня?

— Трябва да се върна колкото се може по-скоро в Бристол. Имам среща с новоназначения председател на болницата в три следобед, за да обсъдим приоритетите за следващата година.

— Доволна ли си от приемника си?

— И още как. Саймън Докинс е първокласен администратор и беше лоялен заместник, така че очаквам предаването да мине съвсем гладко.

— В такъв случай те оставям да се облечеш — каза Хари, даде ѝ чая и слезе долу да закуси с Джайлс.

Джайлс седеше в другия край на масата зад купчина сутрешни вестници, които не бяха добро четиво. Усмихна се за първи път за деня, когато зет му влезе.

— Как си? — попита Хари и сложи утешително ръка на рамото на най-стария си приятел.

— Имал съм и по-добри сутрини — призна Джайлс и избута вестниците настрани. — Но едва ли съм в позиция да се оплаквам. Бях министър през девет от последните четиринайсет години и още имам шанс да заема поста след пет години, защото не мога да повярвам, че онази жена ще се задържи.

Двамата станаха, когато Ема влезе.

— Честито, сестричке — каза Джайлс. — Достоен противник си и победата ти е напълно заслужена.

— Благодаря, Джайлс — отвърна тя и прегърна брат си — нещо, което не бе правила през последните двайсет и осем дни. — Е, какво ще правиш днес? — попита го, докато сядаше на стола до него.

— По някое време сутринта ще трябва да предам печата на поста, така че онази жена — каза той и смуши с пръст снимката на първата страница на "Дейли Експрес" — да може да формира първата си и надявам се последна администрация. Тачър трябва да се яви в двореца в десет, за да целува ръце, след което ще я откарат триумфално до Даунинг Стрийт. Ще можеш да я гледаш по телевизията и се надявам да ми простиш, че няма да ти правя компания.

След като Ема си събра багажа, Хари занесе куфарите до входната врата и отиде в салона. Не се изненада, че Ема се е залепила за телевизора. Дори не го погледна, когато влезе.

Три черни ягуара излизаха от Бъкингамския дворец. Тълпата пред портите махаше и ръкопляскаше, докато конвоят пътуваше по Мол до Уайтхол. Робин Дей коментираше:

— Тази сутрин новият премиер ще назначи първия си кабинет. Очаква се лорд Карингтън да заеме поста външен министър, Джефри Хау да е канцлер, а Леон Бритън да стане вътрешен министър. Колкото до другите назначения, ще трябва да изчакаме и да видим кои са предпочетените. Едва ли ще има много изненади, макар че може да сте сигурни, че неколцина политици в момента чакат нервно до телефоните си с надежда да им се обадят от Номер десет — добави той, докато трите коли се носеха по Даунинг Стрийт.

Щом премиерът слезе от колата си, отново се чуха радостни викове. Преди да влезе в № 10 мисис Тачър произнесе кратка реч с цитати от св. Франциск Асизки.

— По-добре да тръгваме, че ще изпуснем влака — каза Хари.

Ема прекара следобеда в Бристолската кралска болница със Саймън Докинс, след което опразни втория си кабинет за деня. Напълни задната седалка на колата и багажника с всички лични вещи, които бе натрупала през последните десет години. Докато излизаше бавно и за последен път от района на болницата, не погледна назад. Очакваше с нетърпение тиха вечеря в Имението с Хари и да положи глава на възглавницата преди полунощ за първи път от седмици, с надеждата за повече от четири часа сън.

Ема беше по халат и се наслаждаваше на късната закуска. Телефонът иззвъня.

Хари вдигна и известно време само слуша, след което закри микрофона с ръка и прошепна:

— От Номер десет.

Ема скочи и взе телефона — предполагаше, че я търси мисис Тачър.

— Обаждаме се от Номер десет — каза официален глас. — Премиерът пита дали можете да се срещнете в дванайсет и половина.

— Да, разбира се — отвърна Ема, без да се замисля.

— Кога? — попита Хари, след като тя затвори.

— В дванайсет и половина на Номер десет.

— Тогава се обличай веднага, а аз ще изкарам колата. Трябва да тръгнем веднага, за да хванеш влака в десет и десет.

Ема изтича горе и ѝ отне повече време от очакваното, за да реши какво да облече. Накрая се спря върху прост тъмносин костюм и бяла копринена блуза.

Хари успя да промълви: "Изглеждаш страхотно", докато набираше скорост по алеята, доволен, че са избегнали сутрешния час пик. Спря пред Темпъл Мийдс минути след десет.

— Обади ми се веднага след срещата — извика след отдалечаващата се Ема. Не беше сигурен дали го е чула.

Докато влакът излизаше от гарата, Ема си мислеше, че ако Маргарет иска просто да ѝ благодари, спокойно би могла да го направи по телефона. Погледна сутрешните вестници, които изобилстваха със снимки на новия премиер и подробности около основните назначения. Кабинетът трябваше да се събере за първи път в десет сутринта. Ема си погледна часовника — беше 10:15.

Слезе едва ли не първа от влака и изтича до опашката за таксита. Когато дойде редът ѝ и каза: "До Даунинг Стрийт десет, и трябва да съм там преди дванайсет и половина", шофьорът я изгледа така, сякаш искаше да ѝ каже да продължи с вицовете.

Когато таксито стигна Уайтхол и влезе на Даунинг Стрийт, един полицай погледна към задната седалка, усмихна се и отдаде чест. Таксито бавно продължи до главния вход на № 10. Когато Ема извади портмонето си, шофьорът каза:

— Нищо не ми дължите, госпожо. Гласувах за торите, така че возенето е от мен. И успех.

Вратата на № 10 се отвори преди Ема да успее да почука. Тя прекрачи прага и се озова пред млада жена, която явно я очакваше.

— Добро утро, лейди Клифтън. Аз съм Алисън, една от личните секретарки на премиера. Тя с нетърпение очаква да се види с вас.

Ема я последва мълчаливо по стълбите до първия етаж, където спряха пред една врата. Секретарката почука, отвори и отстъпи настрани. Ема влезе и завари мисис Тачър на телефона.

— Уили, ще поговорим по-късно и ще ти кажа решението си. — Затвори и стана от бюрото си. — Ема! Колко мило, че се върнахте така бързо в Лондон. Мислех си, че още сте в града.

— Няма проблем, госпожо премиер.

— Първо, моите поздравления, че спечелихте петдесет и девет от шейсет и едно маргинални места. Истински триумф! Макар да подозирам, че брат ви ще ви дразни, че не успяхте да спечелите Бристолското пристанище.

— Следващия път, госпожо премиер.

— Но това ще е след пет години, а ние имаме много работа дотогава, и точно затова исках да се видим. Вероятно знаете, че поканих Патрик Дженкин да стане министър на здравеопазването. Разбира се, той ще се нуждае от заместник-министър от лордовете, за да прокара новия закон за здравеопазването през Горната камара. И не мога да се сетя за някой, който да е по-подходящ за поста от вас. Имате огромен опит в здравната система и годините ви като председател на борда на публична компания ви правят идеален кандидат. Така че много се надявам да сте в състояние да влезете в правителството като пожизнен член на Камарата на лордовете.

Ема изгуби дар слово.

— Едно от наистина чудесните качества у вас е, че дори не ви е минало през ума, че това е причината да поискам да ви видя, Ема. Половината ми министри смятат, че са получили онова, което са заслужили, а другата половина не могат да скрият разочарованието си. Подозирам, че вие сте единствената наистина изненадана.

Ема се усети, че кима.

— И тъй, да ви кажа какво следва. Когато излезете, ще ви чака кола, която ще ви откара до Дом Александър Флеминг, където ви очаква държавният секретар. Той ще ви запознае подробно е отговорностите ви. По-конкретно ще иска да говори с вас за новия Закон за национално здравеопазване, който искам да прокарам през двете камари колкото се може по-бързо, за предпочитане в рамките на една година. Слушайте Патрик Дженкин — той е опитен политик, както и постоянен секретар на министерството. Съветвам ви да потърсите съветите и на брат ви. Той не само че беше способен министър, но и познава отлично как работи Камарата на лордовете.

— Но той е от противниковата страна.

— Бързо ще разберете, че при лордовете нещата стават по малко по-различен начин. Те са доста по-цивилизовани от другата камара и не се интересуват единствено от печелене на политически точки. И последният ми съвет е да се погрижите да се забавлявате от работата си.

— Много съм поласкана, че изобщо сте помислили за мен, госпожо премиер, но трябва да призная, че предизвикателството донякъде ме плаши.

— Не е нужно да се боите. Вие бяхте първият ми избор за тази работа — каза мисис Тачър. — И още нещо, Ема. Вие сте сред шепата приятели, които се надявам, че ще продължат да ме наричат Маргарет, защото няма да стоя вечно на това място.

— Благодаря, госпожо премиер.

Ема стана и се ръкува с новия си шеф. Когато излезе, Алисън я чакаше в коридора.

— Поздравления, госпожо министър. Очаква ви кола, която да ви откара в министерството ви.

Докато слизаха покрай снимките на бивши премиери, Ема се мъчеше да проумее какво точно се беше случило през последните няколко минути. Когато стигна преддверието, вратата се отвори и влезе млад мъж, воден нагоре от друга секретарка. Ема се зачуди какъв ли пост ще бъде предложен на Норман.

— Последвайте ме, ако обичате — каза Алисън и отвори една странична врата, водеща в малка стая с бюро и телефон. Ема остана озадачена, а секретарката добави: — Премиерът реши, че сигурно ще искате да се обадите на съпруга си, преди да започнете новата си работа.

8

Джайлс прекара сутринта в местене на книжата, папките и личните си вещи от единия край на коридора в другия. Остави след себе си просторен добре обзаведен кабинет с изглед към площада пред Парламента, само на няколко крачки от залата наред с екипа, чиято единствена задача бе да изпълнява всяко негово желание.

Премести се в тесен кабинет с една-единствена секретарка, от който трябваше да върши същата работа в опозиция. Падението му бе болезнено и бързо. Вече не можеше да разчита на цивилни подчинени, които да го съветват, да организират графика му и да подготвят речите. Сега същите тези хора служеха на друг господар, който представляваше друга партия, така че процесът на управление да продължи плавно. Това е то демокрацията.

Телефонът иззвъня, Джайлс вдигна и чу гласа на лидера на опозицията.

— Джайлс, ще проведа среща на кабинета в сянка в понеделник в десет сутринта в новия ми офис в Камарата на общините. Надявам се, че ще можете да присъствате.

Джим Калахан вече не можеше да нарежда на личния си секретар да свика кабинета на № 10 и за първи път от години му се налагаше сам да се обажда по телефона.

Би било подценяване да се каже, че колегите на Джайлс изглеждаха потресени до дъното на душите си, докато заемала местата си около масата следващия понеделник. Всички бяха обмисляли възможността да изгубят от дамата, но не и с такава голяма разлика.

Джим Калахан водеше срещата; беше написал набързо дневния ред на гърба на един плик, секретарката го беше преписала на машина и сега го даваше на колегите, които бяха оцелели след изборната касапница. Единственият въпрос, който занимаваше умовете на седящите около масата, бе кога Джим ще се оттегли от мястото си начело на Лейбъристката партия. Това бе първата точка от дневния ред. Джим каза на колегите си, че възнамерява да отстъпи поста на нов лидер, след като се окопитят като опозиция. Копита, които през следващите няколко години щяха само да тропат и да гласуват срещу правителството, не без никакъв резултат.

След срещата Джайлс направи нещо, което не бе правил от години. Прибра се пеш до вкъщи — вече нямаше служебна кола. Бил му липсваше и той му написа няколко благодарствени реда, преди да седне да обядва с Карин.

— Гадно ли беше? — попита тя, когато той влезе в кухнята.

— Сякаш бях на бдение над мъртвец, защото всички знаем, че не можем да направим нищо през следващите четири години. А тогава ще съм на шейсет и три — напомни ѝ той — и новият лидер на партията, който и да е той, несъмнено ще има свой кандидат, който да ме смени.

— Освен ако не подкрепиш човека, който ще стане следващ лидер — каза Карин. — Така ще можеш да си запазиш мястото на първата маса.

— По мое мнение Денис Хинди е единственият подходящ кандидат за поста и съм уверен че партията ще застане зад него.

— А кой е най-вероятният му противник? — попита Карин, докато му наливаше вино.

— Профсъюзите ще подкрепят Майкъл Фут, но повечето ще си дадат сметка, че с неговите леви позиции партията няма да има много надежда да спечели следващите общи избори. — Джайлс изпи виното на един дъх. — Но засега не е нужно да се безпокоим за това, така че нека поговорим за нещо по-приятно. Например, къде искаш да прекараш лятната ваканция.

— Преди това трябва да обсъдим нещо друго — каза Карин, докато мачкаше картофите. — Избирателите може и да са ви отхвърлили, но познавам един човек който се нуждае от помощта ти.

— За какво говориш?

— Сутринта се обади Ема. Надява се да се съгласиш да я съветваш в новата ѝ работа.

— Новата ѝ работа ли?

— Никой ли не ти е казал? Назначена е за заместник-министър на здравеопазването и влиза в Камарата на лордовете. — Карин зачака реакцията му.

— Колко би се гордяла майка ни — бяха първите думи на Джайлс. — Значи от тези избори е излязло поне едно добро нещо. Определено мога да ѝ покажа кои клопки да избягва, в кои членове да се вслушва, кои да игнорира и как да си спечели доверието на Камарата. Работата не е от лесните. — Джайлс вече започваше да се увлича от новата задача. — Ще ѝ се обадя веднага след като обядваме и ще ѝ предложа да я разведа из Уестминстър, докато сме във ваканция.

— И ако ще ходим в Шотландия за ваканцията, бихме могли да поканим Хари и Ема да дойдат с нас — каза Карин. — За първи път от години няма постоянно да те прекъсват изпаднали в криза сътрудници или журналисти, които казват: "Извинете, че ви безпокоя през почивката ви, но…"

— Добра идея. Когато дойде време да представят Ема през октомври, новите ѝ колеги ще си помислят, че е прекарала поне десетилетие в Камарата на лордовете.

— Има и още нещо, което трябва да обсъдим, след като вече разполагаш с толкова много свободно време — каза Карин, докато слагаше яденето пред него.

— Напълно си права, скъпа — каза Джайлс и взе ножа и вилицата. — Но хайде този път не само да говорим, но и да свършим нещо.

Лорд Гудман се надигна от бюрото си, когато секретарката му влезе в кабинета, следвана от перспективен клиент.

— За мен е удоволствие най-сетне да се срещна с вас, мисис Грант — каза видният адвокат, докато си стискаха ръцете. — Моля, заповядайте — добави, докато я водеше към едно удобно кресло.

— Вярно ли е, че сте били адвокат на премиера? — попита Ели Мей, след като седнаха.

— Да, бях — каза Гудман. — Сега служа на мистър Уилсън само като частно лице.

— Намерихте ли време да прочетете писмото и приложенията, които ви пратих неотдавна? — попита Ели Мей, която си даваше сметка, че този общ разговор може да бъде таксуван и като адвокатска консултация.

— Всяка дума. — Гудман потупа папката на масата. — Иска ми се само съпругът ви да се беше обърнал към мен по време на този злощастен инцидент. Ако го беше направил, щях да го посъветвам да разобличи блъфа на дамата.

— Щеше да има много по-малка полза от адвокати, ако всички бяхме благословени с такава предвидливост, лорд Гудман. Но все пак, смятате ли, че лейди Вирджиния следва да бъде привлечена под отговорност?

— Определено, мадам. Разбира се, стига мистър и мисис Мортън да се съгласят да подпишат декларация, че Фреди Фенуик е тяхно дете и лейди Вирджиния е знаела това по време на раждането му.

— Просто сложете пред тях нужния документ и те ще подпишат. И след като го направят, Сайръс ще може да си получи обратно пълната сума, която е платил на тази измамница през годините, нали?

— До последния цент, както и лихви и други суми определени от съда. Наред с моя хонорар, разбира се.

— Значи съветът ви е да съдим тази кучка? — попита Ели Мей и се наведе напред.

— С една уговорка — каза Гудман и повдигна вежда.

— Адвокатите винаги имат уговорки за всеки случай, ако изгубят. Е, слушам ви.

— Няма да има особен смисъл да съдите лейди Вирджиния за такава голяма сума, ако тя не притежава нищо ценно. Според един вестник — каза той и отвори една дебела папка — тя изтегля младия Фреди от училището му, защото вече не може да си позволи таксите.

— Но аз знам, че тя притежава къща на Онслоу Скуеър, за която се грижат половин дузина слуги.

— Притежаваше — поправи я Гудман. Лейди Вирджиния продаде къщата преди няколко месеца и уволни прислугата. — Отвори друга папка, провери някакви изрезки от вестници и ѝ ги подаде.

— Това променя ли мнението ви? — попита Ели Мей, след като ги прочете.

— Не, но като начало бих ви препоръчал да изпратим на лейди Вирджиния писмо с искане да върне цялата сума и да ѝ дадем трийсет дни за отговор. — Трудно ми е да повярвам, че няма да поиска да стигне до някакво споразумение, вместо да обяви банкрут и дори да се изправи пред възможността да я арестуват за измама.

— И ако не отговори… защото имам чувството, че няма да отговори.

— Ще трябва да решите дали да я съдите с голяма възможност да не си върнете нито пени. В този случай пак ще трябва да платите разходите по делото, които не са малки. — Гудман направи пауза и добави:

— Като цяло ви съветвам да действате предпазливо. Разбира се, решението си е ваше, но както посочих, мисис Грант, в крайна сметка всичко това може да ви струва много пари, без гаранция за някаква възвръщаемост.

— Ако тази кучка банкрутира, бъде унижена и я грози затвор, това ще си заслужава всяко пени.

Хари и Ема отидоха за две седмици с Джайлс и Карин в замъка Мългелри, фамилния дом на дядо им по майчина линия в Шотландия. Почти всеки път, когато телефонът звънеше, търсеха Ема, а когато пристигаха червените кутии, Джайлс трябваше да отвикне да ги отваря.

Джайлс успя да научи прохождащия министър Ема как да се справя с цивилните служители, които сякаш бяха забравили, че тя е на почивка, а също и с политическите журналисти, които отчаяно искаха да напишат августовска история, докато Парламентът не заседаваше. И всеки път, когато излизаха заедно на разходка сред природата, Джайлс отговаряше на безкрайните въпроси на сестра си и споделяше дългогодишния си опит като министър от Камарата на лордовете. Така че когато се върна в Лондон, Ема имаше чувството, че е била не на ваканция, а на няколко семинара по управление.

След като Ема и Хари си заминаха, Джайлс и Карин останаха още две седмици. Джайлс трябваше да се погрижи за още нещо преди партийната конференция в Брайтън.

— Благодаря, че се съгласи да се видиш с мен, Арчи.

— За мен е удоволствие — отвърна десетият граф Фенуик — Никога няма да забравя колко мил беше, когато заех мястото на баща ми в Камарата и произнесох встъпителната си реч.

— Беше приета много добре — каза Джайлс. — Въпреки че атакува правителството.

— И възнамерявам да бъда също толкова критичен към консерваторите, ако селскостопанската им политика е закостеняла като вашата. Кажи, Джайлс, на какво дължа тази чест, защото никога не съм те възприемал като човек, който има време за губене.

— Признавам — каза Джайлс, докато Арчи му подаваше голяма чаша уиски, — че търся информация относно един семеен въпрос.

— Да не би случайно да се интересуваш от бившата си жена Вирджиния?

— Уцели от първия път. Надявах се да ми кажеш какво прави сестра ти напоследък. После ще ти обясня защо.

— Иска ми се да знаех, но не мога да се преструвам, че сме толкова близки — отвърна Арчи. — Единственото, което знам със сигурност, е, че Вирджиния отново е без пукната пара, макар че изпълнявам условията от завещанието на баща ми и продължавам да ѝ осигурявам месечна издръжка. Но тези пари изобщо няма да са ѝ достатъчни, за да се справи със сегашните си проблеми.

Джайлс отпи глътка уиски.

— Да не би случайно един от проблемите да е малкият Фреди Фенуик?

Арчи не отговори веднага.

— Сега знаем със сигурност едно — каза след кратко мълчание. — Фреди не е син на Вирджиния. И може би по-интересното е, че баща ми явно го е знаел много преди да ѝ остави в наследство едно-единствено нещо.

— Бутилката "Мейкърс Марк" — каза Джайлс.

— Да. Това ме озадачаваше за известно време — призна Арчи, — докато не ме посети някоя си мисис Ели Мей Грант от Батън Руж, Луизиана, която ми обясни, че това била любимата марка уиски на съпруга ѝ Сайръс. После ми разказа подробно какво е станало при посещението на съпруга ѝ в Лондон, когато е имал нещастието да се натъкне на Вирджиния. Но все така не зная как ѝ се е разминато толкова дълго.

— В такъв случай нека добавя какво знам аз благодарение на почитаемия губернатор на Луизиана Хейдън Ранкин, който е стар приятел на Сайръс Т. Грант III. Изглежда, че при първото и единствено посещение на Сайръс в Лондон Вирджиния е изиграла сложен номер да го убеди, че ѝ е предложил да се оженят, въпреки факта, че вече е имал планове да се жени за друга — всъщност именно за Ели Мей. След това го подлъгала да повярва, че е бременна и че той е бащата. В общи линии, това е всичко.

— Мога да добавя още нещо — каза Арчи. — Мисис Грант ми каза, че неотдавна е взела на работа бившия иконом на Вирджиния и съпругата му, мистър и мисис Мортън, които са подписали декларация, че Фреди е тяхно дете, което е и причината ежемесечните плащания на Сайръс внезапно да спрат.

— Нищо чудно, че е без пукната пара. Фреди наясно ли е, че родителите му всъщност са семейство Мортън?

— Не, никога не ме е питал и не съм му казвал, тъй като очевидно смята, че родителите му са го изоставили — отвърна Арчи. Става и по-лошо. Мисис Грант неотдавна е наела лорд Гудман да я представлява в опит да си върне всяко пени, което е платил Сайръс. И тъй като имах удоволствието да се срещна със страховитата Ели Мей Грант, мога да ти кажа, че сестра ми най-сетне си намери майстора.

— Но как е могла Вирджиния… — Джайлс млъкна понеже вратата се отвори и в стаята се втурна едно момче.

— Фреди, нали съм ти казвал нещо за чукането особено когато имам гост.

— Извинете, сър — каза Фреди и бързо се обърна да излезе.

— Преди да си тръгнеш, бих искал да ти представя един велик политик. — Фреди се обърна. — Това е лорд Барингтън, който доскоро беше лидер на Камарата на лордовете.

— Приятно ми е, сър — каза Фреди и протегна ръка. Взира се известно време в Джайлс, след което попита: — Вие ли сте мъжът, който е бил женен за майка ми?

— Да — отвърна Джайлс. — И се радвам най-сетне да се запознаем.

— Но не сте мой баща, нали? — попита Фреди след още по-дълга пауза.

— Да, не съм.

Фреди изглеждаше разочарован.

— Вуйчо ми казва, че сте велик политик, но не е ли вярно също, че сте били велик играч на крикет?

— Не чак толкова велик — каза Джайлс в опит да разведри обстановката. — И беше преди много време.

— Но сте отбелязали сто точки на Лордс.

— И някои все още смятат това за най-голямото ми постижение.

— Един ден и аз ще отбележа сто точки на Лордс — заяви Фреди.

— Надявам се да съм там и да го видя с очите си.

— Можете да дойдете да ме гледате следващата неделя. На местното дерби, "Касъл" срещу "Вилидж". Смятам да отбележа победния удар.

— Фреди, не мисля, че… — почна Арчи.

— За съжаление тогава трябва да съм в Брайтън на конференцията на Лейбъристката партия — каза Джайлс. Фреди го погледна разочаровано. — Макар че трябва да призная — продължи Джайлс, — че предпочитам да гледам крикет вместо да слушам безкрайни речи от профсъюзни лидери, които ще говорят абсолютно същото, което говореха миналата година.

— Още ли играете крикет, сър?

— Само когато Камарата на лордовете играе срещу Камарата на общините и няма опасност някой да забележи в колко лоша форма съм.

— Формата е временна, класата е завинаги, както казва треньорът ми.

— Може и да е така — каза Джайлс, — но аз наближавам шейсетте и на тази възраст играта ми не е от най-добрите.

— У. Дж. Грейс е играл за Англия и след като прехвърлил петдесетте, сър, така че може би ще помислите да дойдете на игрището някой път?

— Фреди, не бива да забравяш, че лорд Барингтън е много зает човек.

— Но не толкова зает, че да пропусна подобно ласкаещо предложение — каза Джайлс.

— Благодаря, сър — каза Фреди. — Ще ви пратя датата на състезанието, когато я определят. А сега трябва да ви оставя. Трябва да поработя върху бухалката с иконома ни мистър Лори, който е и капитан на "Касъл". — И излетя навън преди Джайлс да успее да зададе следващия си въпрос.

— Съжалявам — каза Арчи, след като вратата се затвори, — но Фреди явно не осъзнава, че другите хора може да имат свой личен живот.

— Той тук с теб ли живее? — попита Джайлс.

— Само през ваканциите. Боя се, че това не е идеално, тъй като момичетата ми вече пораснаха и напуснаха дома, така че му липсва компания. Най-близката къща е на километри оттук и нямат никакви деца. Но въпреки че Вирджиния зарязва горкото момче, то не представлява финансова тежест, защото баща ми му остави спиртната фабрика "Глен Фенуик", която носи годишни печалби от близо сто хиляди паунда Той ще ги наследи, когато навърши двайсет и една. Всъщност пием точно нейна продукция — каза Арчи докато пълнеше отново чашата на Джайлс. Но неотдавна адвокатите ни предупредиха, че Вирджиния е хвърлила око на фабриката и се интересува дали няма начин да оспори завещанието на татко.

— Няма да ѝ е за първи път да прави подобни опити — каза Джайлс.

9

— Нервна ли си?

— И още как — призна Ема. — Сякаш ми е първият учебен ден — добави тя, докато нагласяваше дългата си червена роба.

— Няма от какво да се безпокоиш — каза Джайлс. — Просто мисли за себе си като за християнка, която ще излезе на арената на Колизея по времето на Диоклециан и няколкостотин изгладнели лъвове чакат нетърпеливо първата си гощавка от седмици.

— Не бих казала, че това ме изпълва с увереност — отвърна Ема, докато двамата портиери в официални облекла отваряха западните врати, за да могат тримата лордове да влязат.

Баронеса Клифтън от Чу Магна в графство Съмърсет пристъпи за първи път в залата. От дясната ѝ страна, също облечен в дълга червена одежда и с триъгълна шапка, беше лорд Белстед, лидерът на Камарата на лордовете. От лявата ѝ страна вървеше лорд Барингтън от Бристолското пристанище, бивш лидер на Камарата. За първи път в дългата история на институцията сe случваше нов член да бъде подкрепян от водачите на двете основни политически партии.

Докато Ема вървеше към средата на залата, хиляда очи се взираха в нея от двете страни. Тримата свалиха триъгълните си шапки и се поклониха на колегите си, след което продължиха покрай пейките на членовете, които не бяха обвързани с политическа партия и често биваха наричани Великите и Добрите. Джайлс ѝ бе казал, че те могат да са решаващ фактор във всеки спорен въпрос, след като решат коя страна да подкрепят.

Продължиха покрай правителствената скамейка докато лорд Белстед не стигна до катедрата на ораторите. Секретарят се усмихна топло на новия член на Камарата и ѝ подаде картичка, на която беше отпечатана клетвата за вярност към Короната.

Ема впери поглед в думите, които вече беше репетирала сутринта в банята, по време на закуска в колата по пътя към Уестминстър и докато я "нагласяваха" в гардеробната. Изведнъж това вече не бе репетиция.

— Аз, Ема Елизабет Клифтън, се заклевам във Всемогъщия Бог, че ще бъда вярна на Нейно величество кралицата и нейните наследници и приемници. Господ да ми е на помощ.

Секретарят отвори голямата изписана на ръка книга, за да може тя да добави името си в списъка. Предложи ѝ писалка, но Ема учтиво я отказа и предпочете онази, която ѝ бе подарена от дядо ѝ лорд Харви на кръщенето ѝ преди близо шейсет години.

След като се подписа, Ема погледна към галерията за видни гости. Хари, Карин, Себастиан, Саманта, Грейс и Джесика ѝ се усмихваха и я гледаха с нескрита гордост. Тя отвърна на усмивките им и когато свали очи, видя при парапета една дама от Камарата на общините. Маргарет Тачър. Тя леко ѝ кимна и Ема отвърна на комплимента.

Баронеса Клифтън последва брат си покрай предната скамейка и покрай мястото на лорд-канцлера до стола на говорителя. Секретарят пристъпи напред и представи новия член на лорд-говорителя.

— Добре дошли в Камарата, лейди Клифтън — каза той и стисна топло ръката ѝ. Думите му бяха последвани от викове "Браво, браво" от всички страни.

След това Джайлс поведе сестра си покрай трона — няколкото членове, които седяха на стъпалата, ѝ се усмихнаха, — и продължи към източната врата, за да излезе в Залата на принца. Щом се озоваха навън, Ема свали триъгълната си шапка и въздъхна с облекчение.

— Май лъвовете те харесаха — каза Джайлс, докато се навеждаше да целуне сестра си по бузите. — Макар да забелязах, че един-двама от колегите ми облизват устни в очакване на появата ти на катедрата на ораторите.

— Не се заблуждавайте — каза Белстед. — Брат ви също ще се облизва, когато дойде време да се изправите срещу опозицията.

— Но не и преди да произнесеш встъпителната си реч, сестричке. Признавам обаче, че след това си законна плячка.

— Какво следва сега? — попита Ема.

— Чай със семейството на терасата — отвърна Джайлс.

— И след като се освободите — каза Белстед, — няма да е зле да се върнете в залата и да заемете мястото си в края на предната редица. Съветвам ви през следващите няколко дни да наблюдавате работата на Камарата, да свикнете с нашите странности и традиции, преди да решите да произнесете речта си.

— Това ще е единствената ти реч, на която никой няма и да помисли да те прекъсва и всеки застанал след теб на катедрата ще те възхвалява, сякаш си Цицерон.

— А после какво следва?

— Трябва да се подготвите за първите въпроси към вас като заместник-министър на здравеопазването — каза Белстед — и да не забравяте, че в залата ще има и медици.

— Тогава ръкавиците ще бъдат свалени — каза Джайлс. — И не бива да очакваш братска любов дори и от най-близките си. Любезните усмивки и "Браво, браво" ще идват само от твоята страна в залата.

— И няма да можете винаги да разчитате на тях — с иронична усмивка каза Белстед.

— Въпреки това, сестричке, добре дошла в Камарата. Признавам, че се изпълвам с гордост всеки път когато някой от колегите ми попита "Знаеш ли, че онова е сестрата на лорд Барингтън?"

— Благодаря, Джайлс — отвърна Ема. — Очаквам с нетърпение деня, когато някой от моите колеги попита: "Знаеш ли, че онзи там е братът на лейди Клифтън?"

Чук, чук, чук. Карин се събуди първа. Обърна се. Мислеше, че сънува.

Чук, чук, чук. Този път малко по-силно.

Изведнъж се разсъни. Бавно стана от леглото и отиде на пръсти до прозореца, за да не събуди Джайлс. Чук, чук, чук — още по-силно.

— Чука ли някой? — попита Джайлс сънено.

— Май да — каза Карин, дръпна завесата и погледна надолу. — Боже! — възкликна и изхвърча от спалнята преди Джайлс да успее да я попита какво става.

Карин изтича по стълбите и бързо отключи предната врата.

Момчето се беше свило на прага и трепереше.

— Влизай — каза тя. То обаче не помръдна, докато тя не го прегърна. — Не знам за теб, Фреди, но лично аз не бих отказала един горещ шоколад. Защо не влезеш да видим дали ще намерим?

Тръгнаха към кухнята. В същото време Джайлс се появи на площадката.

— Сядай, Фреди — каза Карин и наля мляко в една купа. Джайлс влезе при тях. — Как дойде тук? — наглед небрежно попита тя.

— Взех влака от Единбург, но чак като пристигнах в Лондон си дадох сметка колко е късно. Стоях пред вратата близо час — обясни Фреди. — Не исках да ви будя, обаче измръзнах.

— Каза ли на директора или на лорд Фенуик, че ни идваш на гости? — попита Джайлс, докато Карин отваряше кутия бисквити.

— Не. Измъкнах се от параклиса по време на молитва — призна момчето.

Карин сложи пред него чаша горещ шоколад и чиния бисквити на масата.

— Каза ли изобщо на някого, че смяташ да дойдеш? На някой приятел?

— Нямам много приятели — призна Фреди и отпи от шоколада. Погледна Джайлс и добави: — Моля ви, не ми казвайте, че трябва да се връщам.

Джайлс не знаеше какво да отговори.

— Утре ще мислим за това — заяви Карин. — Изпий си шоколада и ще те заведа в стаята за гости, за да поспиш.

— Благодаря, лейди Барингтън — каза Фреди. Допи шоколада си. — Много съжалявам, не исках да ви създавам неприятности.

— Никакви неприятности не си ни създал — каза Карин. — Хайде сега в леглото. — Тя отново го хвана за ръка и го поведе към вратата.

— Лека нощ, лорд Барингтън — каза момчето доста по-оживено.

Джайлс включи котлона и свали чайника от лавицата над него. Докато чакаше водата да заври, взе телефона, набра справки и попита за номера на училището на Фреди в Шотландия. Записа си го и провери дали номерът на Арчи Фенуик е в указателя му. Реши, че седем сутринта е разумно време да се обади и на двете места. Чайникът започна да свири точно когато Карин се появи отново.

— Заспа щом помириса възглавницата, горкият.

Джайлс ѝ наля чай.

— Беше толкова спокойна и уверена. Честно казано, не бях сигурен какво да кажа и какво да направя.

— Как— би могъл? — отвърна Карин. Никога не ти се е случвало някой да чука на вратата ти посред нощ.

Когато баронеса Клифтън от Чу Магна се изправи да произнесе встъпителната си реч в Камарата на лордовете, в препълнената зала се възцари тишина Тя погледна към галерията за видни гости и видя Хари, Себастиан, Саманта и Грейс да ѝ се усмихват — но не и Джесика. Зачуди се къде ли се е дянала. Насочи вниманието си към първия ред на опозицията където със скръстени на гърдите ръце седеше лидерът в сянка на Камарата. Той ѝ намигна.

— Милорди — започна тя с треперещ глас. — Сигурно сте изненадани да ме видите да стоя на катедрата и да се обръщам към вас. Но мога да ви уверя, че никой не е по-изненадан от мен.

От двете страни на залата се разнесе смях, който помогна на Ема да се отпусне.

— Лорд Харви от Глостър седеше на тези пейки преди петдесет години, а лорд Барингтън от Бристолското пристанище седи от другата страна като лидер на опозицията. Виждате пред себе си тяхната неадекватна внучка и сестра.

— Премиерът ми даде тази възможност да продължа работата си в областта на здравеопазването, но този път не като член на борда на чудесна болница, на заместник-председател и дори на председател, а като заместник-министър — продължи тя. — И искам да уверя членовете на тази Камара, че възнамерявам да изпълнявам задълженията си със същата прилежност и усърдие, с които се трудех на всеки пост, който съм заемала както в публичната сфера, така и в личния си живот.

Огледа лицата срещу себе си.

— Милорди, системата ни на здравеопазване се намира на кръстопът, макар да знам много добре в каква посока искам тя да продължи. В мен ще откриете отдаден защитник на хирурга, лекаря, медицинската сестра и най-вече на пациента. И когато поглеждам тази зала, виждам един-двама от вас, на които може би ще се наложи в не толкова далечно бъдеще да се обърнат към услугите на здравеопазването.

Беше смятала, че тези добавени от брат ѝ думи са малко рисковани, но Джайлс я бе уверил, че за разлика от кралица Виктория, техни превъзходителства ще се развеселят. Оказа се прав. Залата избухна в смях, а тя се усмихна над катедрата към лидера на опозицията.

— И затова, милорди, ще продължа да се боря с тежката бюрокрация, страха от иновациите и твърде щедро платените и надценени специални съветници, които никога не са хващали скалпел и не са изпразвали нощно гърне.

Залата се разсмя одобрително.

— Но също толкова важно — продължи Ема, този път малко по-тихо, — никога не ще забравя мъдрите думи на дядо ми лорд Харви, когато като малка имах наглостта да го попитам каква е ползата от Камарата на лордовете. "Да служат — отвърна той, — и да държат под око онези мошеници от Камарата на общините".

Думите ѝ предизвикаха одобрителни възгласи и от двете страни.

— Така че ви уверявам — продължи Ема, — че това ще бъде моята мантра всеки път, когато вземам решение от името на правителството, в което служа. И накрая, позволете да благодаря на Камарата за вашата любезност и снизхождение към една жена, която много добре осъзнава, че е недостойна да застава на същото място, от което са говорили дядо ѝ и брат ѝ.

Ема седна сред продължителните викове и размахвани листа. Онези членове, които се бяха питали защо тази никому неизвестна жена е била извадена на предна линия, вече не се съмняваха, че Маргарет Тачър е взела правилното решение.

Щом в залата се въдвори ред, лорд Барингтън стана от мястото си и погледна доброжелателно сестра си, преди да започне импровизираната си реч. Ема се зачуди дали някога би могла да се справи с подобно нещо.

— Милорди, ако днес показвам братската си гордост, мога само да се надявам Камарата да се отнесе снизходително към мен. Когато двамата със заместник-министъра се сборичквахме като деца, аз винаги побеждавах, но само защото бях по-едър и по-силен. Майка ми обаче винаги казваше, че когато пораснем, ще открия, че може да съм спечелил боя, но не и спора.

Опозицията се разсмя, а онези от пейките на управляващите завикаха: "Браво, браво!"

— Позволете обаче да предупредя знатните си колеги — продължи Джайлс, този път сериозно, — че нейният момент на триумф може да е краткотраен, защото когато дойде времето правителството да представи новия закон за здравеопазване, тя не бива да очаква същата снизходителност от тази страна на Камарата. Ще обсъждаме закона ред по ред, параграф по параграф и не е нужно да напомням на почитаемата баронеса, че именно Лейбъристката партия по времето на Клемънт Атли създаде Националната здравна система, а не тези случайно победили тори, които временно седят на пейките на управляващите.

Опозицията награди лидера си с окуражителни възгласи.

— Така че съм щастлив да поздравя моята знатна колега за забележителната ѝ встъпителна реч, но я съветвам да се наслади на момента, защото при следващото ѝ изправяне на катедрата тази страна на Камарата ще слуша внимателно всяка нейна дума и искам да уверя баронесата, че вече няма да може да разчита на помощта на брат си. Тогава ще ѝ се наложи да спечели както боя, така и спора.

Опозицията изглеждаше така, сякаш няма търпение да влезе в конфронтация.

Ема се усмихна и се зачуди колко ли от присъстващите в залата биха повярвали, че основната част от речта ѝ е дело на същия знатен лорд, който сега размахваше пръст към нея. Дори беше слушал репетицията ѝ снощи в кухнята на Смит Скуеър. На Ема ѝ се искаше майка им да можеше сега да седи в галерията за гости и да гледа как двамата отново се дърлят.

Директорът на училище Грейнджмаут мистър Сътклиф беше благодарен, че лейди Барингтън бе върнала лично Фреди в Шотландия, и след като момчето с неохота се прибра в дома си, я попита дали могат да поговорят насаме. Карин се съгласи с готовност, тъй като беше обещала на Джайлс, че ще се опита да разбере причината за бягството на Фреди.

Щом се настаниха в кабинета, директорът тутакси повдигна темата, която вълнуваше и двамата.

— Доволен съм, че съпругът ви не е с вас, лейди Барингтън — започна той, — защото така ще мога да съм откровен относно Фреди. Боя се, че момчето така и не свикна още от първия ден и че вината за това е на майка му.

— Ако имате предвид лейди Вирджиния — каза Карин, — несъмнено знаете, че тя не е негова майка.

— Предположих, че е така, което обяснява защо тя нито веднъж не посети Фреди — отвърна директорът.

— И никога няма да го направи, защото няма полза — каза Карин.

— И макар че лорд Фенуик прави всичко по силите си да помогне — продължи Сътклиф, — той не е баща на момчето и се боя, че положението се е влошило когато Фреди срещнал за първи път съпруга ви.

— Но аз си мислех, че срещата е минала доста добре.

— Фреди също мисли така. Няколко дни говореше само за това. Дори мога да кажа, че след като се върна в началото на срока, беше различно дете. Вече не се измъчва от непрекъснатите подигравки на другите момчета заради майка му, защото е вдъхновен от мъжа, за когото си мечтае да му бъде баща. От онзи ден прерови всички вестници в търсене и на най-малкото споменаване на лорд Барингтън. Когато съпругът ви се обади да каже, че Фреди е при него в Лондон, честно казано, не бях изненадан.

— Но вие несъмнено знаете, че Джайлс писа на Фреди да му пожелае късмет на мача между "Касъл" срещу "Вилидж" и да му пише какъв е бил резултатът, но така и не получи отговор.

— Фреди непрекъснато носи писмото със себе си — каза директорът, — но за съжаление направи фал и неговият отбор претърпя тежка загуба, което сигурно обяснява защо не е отговорил.

— Жалко — каза Карин. — Мога да ви уверя, че Джайлс също прави доста фалове, при това не само на игрището.

— Но момчето няма как да знае това и единственият му друг опит да се обърне към някого беше към лейди Вирджиния. И вижте докъде се стигна.

— Мога ли да помогна по някакъв начин? Бих го направила с удоволствие.

— Има начин, лейди Барингтън. — Директорът замълча за момент. — Зная, че идвате от време на време в Шотландия, и се питах дали не бихте се съгласили да взимате понякога Фреди за уикенда?

— Защо само за уикенда? Ако Арчи Фенуик няма нищо против, момчето може да ни гостува в Мългелри през летните ваканции.

— Трябва да призная, че идеята беше на лорд Фенуик. Той ми разказа за случайната си среща със съпруга ви.

— Дали наистина е била случайна?

Директорът не коментира, а само добави:

— Как според вас ще реагира лорд Барингтън на молбата ми?

— Ще ви издам една малка тайна — каза Карин. — Вече е избрал двайсет и двата ярда, на които да опъне мрежата за крикет.

— В такъв случай кажете на съпруга си, че Фреди вероятно ще стане най-малкият участник в голямото първенство на училището.

— Джайлс много ще се зарадва. Но мога ли да ви помоля нещо, господин директор?

— Разбира се, лейди Барингтън.

— Ще ми позволите ли да кажа на Фреди какво сме решили преди да си тръгна за Лондон?

10

Когато Джеймс Калахан произнесе последната си реч като лидер на Лейбъристката партия на годишната конференция в Блекпул, Джайлс отлично си даде сметка, че ако подкрепи неподходящия кандидат за негов наследник, политическата му кариера ще приключи.

Когато четирима от бившите министри от Камарата на общините се съгласиха да бъдат предложени за кандидати, за Джайлс нямаше съмнение, че сериозните претенденти са само двама. В десния ъгъл стоеше Денис Хийли, който бе служил като министър на финансите при Калахан и Харолд Уилсън и също като Джайлс имаше награда от Втората световна война. В левия ъгъл бе Майкъл Фут, един от най-добрите оратори в Камарата на общините след смъртта на Уинстън Чърчил. Макар че кариерата му не можеше да се сравнява с тази на Хийли, той бе подкрепян от повечето силни профсъюзи, които имаха деветдесет и един платени представители в Камарата.

Джайлс се опита да пропъди мисълта, че ако беше избрал да участва в частичните избори в Бристол преди десет години, вместо да приеме предложението на Харолд Уилсън да влезе в Горната камара, сега също щеше да бъде сериозен претендент за лидер на партията. Приемаше обаче, че най-важното в политиката е намирането на подходящия момент и че има поне десетина негови връстници, които също биха могли да посочат основателни доводи да се кандидатират за лидери и не след дълго да се озоват на Даунинг Стрийт 10.

Джайлс смяташе, че има само един кандидат, който би могъл да победи мисис Тачър на следващите общи избори, и можеше единствено да се надява, че мнозинството от колегите му в Долната камара са се досетили същото. След като бе прекарал повече от трийсет години на това поприще, той знаеше, че можеш да промениш нещо в политиката само ако седиш от страната на мнозинството, без да прекарваш безплодни години в опозиция, жънейки незначителни победи от време на време.

Решението кой да поведе партията щеше да се вземе от 269-те партийни членове, които седяха в Камарата на общините. Никой друг нямаше право на глас. Затова след като Калахан обяви, че се оттегля, Джайлс рядко напускаше коридорите на властта, докато не изключеха лампите вечер. Прекарваше безкрайни часове в бродене по коридорите през деня, възхваляваше достойнствата на своя кандидат, а вечерите прекарваше в бар "Ани", черпеше и се опитваше да убеди колебаещите се колеги от Долната камара, че консерваторите се молят да бъде избран Майкъл Фут, а не Денис Хийли.

Молитвите на торите бяха чути, когато на балотажа Фут победи Хийли със 139 на 129 гласа. Някои колеги на Джайлс от Камарата на общините открито признаха, че нямат нищо против да останат известно време в опозиция, стига новият лидер да споделя лявата им идеология.

На другата сутрин Ема каза на Джайлс, че когато чула новината, Маргарет Тачър отворила бутилка шампанско и вдигнала тост за 139-тимата лейбъристи, които ѝ гарантирали, че ще остане на Даунинг Стрийт 10 в обозримото бъдеще.

Стара традиция и в двете партии бе при избора на нов лидер всички служещи членове от първия ред незабавно да подадат оставки и да чакат да бъдат поканени в новия екип. Щом написа своята оставка, Джайлс не си губи времето да чака да му предложат някой пост в кабинета в сянка, тъй като знаеше, че телефонът му няма да иззвъни. Следващия понеделник получи кратко написано на ръка писмо от новия лидер, с което той му благодареше за дългата служба на партията.

На следващия ден Джайлс освободи кабинета на лидера на опозицията в Камарата на лордовете на първия етаж, за да направи път на новоназначения си приемник. Докато седеше сам в още по-мъничката стая без прозорци някъде в мазето, се опита да се примири с факта, че кариерата му на първия ред е приключила и че единственото, на което може да се надява, са години на задните редове. По време на вечерята напомни на Карин, че съдбата му е била решена само от десет гласа.

— Пет, ако се замислиш — отвърна тя.