Той бе човек

39

— Искал си да ме видиш, председателю.

— Виктор, би ли седнал за момент, докато подпиша чека? Всъщност можеш да си вторият подписващ.

— Кой е получателят?

— Карин Барингтън, за триумфа ѝ на Лондонския маратон.

— Напълно заслужено — каза Виктор, извади писалката си и подписа с размах. — Фантастично постижение. Аз не бих се справил и за седмица, какво остава за четири часа.

— А аз дори не бих се опитал — каза Себ. — Но не това е причината да искам да те видя. — Тонът му се промени, след като празните приказки, които доставят такова удоволствие на англичаните преди да заговорят по същество, се изчерпаха. — Искам от теб да поемеш повече отговорности.

Виктор се усмихна, сякаш знаеше какво ще предложи председателят.

— Искам да станеш заместник-председател на борда на банката и моя дясна ръка.

Виктор не се опита да скрие разочарованието си. Себ не беше изненадан и можеше само да се надява, че той ще приеме — ако не веднага, то поне в дългосрочен план.

— А кой ще е главен изпълнителен директор?

— Смятам да предложа мястото на Джон Ашлн.

— Но той е в банката само от две години и се носи слух, че "Барклис" искат да го поканят да оглави офиса им в Близкия изток.

— Аз също чух тези слухове и те само ме убедиха, че не можем да сп позволим да го губим.

— Тогава предложи на него да стане заместник-председател — повиши тон Виктор. Себастиан не успя да измисли убедителен отговор. — Не че ще има особен смисъл — продължи Виктор, — защото много добре знаеш, че той ще погледне на този пост просто като на красива фасада и ще го откаже.

— Аз не гледам така на поста — каза Себ. — Смятам го не само за повишение, но и за оповестяване, че ти си естественият ми приемник.

— Дрън-дрън. Да не би да си забравил, че сме на една възраст? Не, ако направиш Ашли изпълнителен директор, всички ще приемат, че си избрал него за свой приемник, а не мен.

— Но ти ще си останеш начело на обменния отдел, който е един от най-доходоносните.

— И е подчинен пряко на главния изпълнителен директор, ако случайно си забравил.

— Тогава ясно ще дам да се разбере, че отсега нататък ще бъдеш подчинен пряко на мен.

— Това е просто дребна отстъпка и всички ще го разберат. Не, ако не смяташ, че съм достоен за директор, не ми оставяш друг избор, освен да си подам оставката.

— Това е последното, което искам — каза Себастиан, но най-старият му приятел излезе от стаята, без да каже нито дума повече.

— Е, това мина добре — въздъхна Себ.

— Отлагаш го от години — каза Карин, след като прочете писмото.

— Но аз съм над шейсет — запротестира Джайлс.

— Това е "Касъл" срещу "Вилидж", а не Англия срещу Западните Индии — напомни му тя. — А и все ми повтаряш колко ти се иска да бях видяла тайната ти страст.

— Когато бях в разцвета на силите си, не сега.

— И — продължи Карин, без да му обръща внимание, — ти обеща на Фреди. — Джайлс не се сети за подходящ отговор. — И да си го кажем направо, щом аз мога да пробягам маратон, ти със сигурност можеш да участваш в селски мач по крикет. — Думи, които най-сетне накараха мъжа ѝ да млъкне.

Джайлс прочете отново писмото и седна със стон зад бюрото си. Извади от чекмеджето лист, махна капачката на писалката си и започна да пише.

— Наистина са великолепни! — каза младият мъж, който се възхищаваше на седемте графики, спечелили Наградата на основателя.

— Мислите ли? — отвърна младата жена.

— Разбира се! И каква чудесна идея да избере за тема седемте възрасти на жената.

— О, това го бях пропуснала — каза тя и се вгледа в него по-внимателно.

Облеклото на младия мъж подсказваше, че не се е погледнал в огледалото, преди да излезе на работа сутринта. Нито една дреха не подхождаше на друга. Елегантно сако "Харис Туийд" със синя риза, зелена вратовръзка, сиви панталони и кафяви обувки. Но пък излъчваше заразителна топлина и ентусиазъм относно творбите.

— Както виждате — оживено продължи той, — художничката е избрала за своя тема жена, участваща в маратон, и е изобразила седемте етапа от състезанието. На първата графика тя е на старта, загрява, малко е изпълнена с опасения, но е нащрек. На следващата — той посочи втората рисунка тя достига пeтата миля и все още е пълна с увереност. Но когато стига десетата — продължи младият мъж, обръщайки се към третата рисунка, — очевидно започва да изпитва болката.

— А четвъртата? — попита тя и се вгледа по-внимателно в графиката, която художничката бе описала като "стената".

— Вижте само изражението ѝ. Няма съмнение че започва да се чуди дали ще успее да стигне до финала. — Младата жена кимна. — А петата я показва как едва се крепи, докато минава покрай… семейството си, предполагам. Вдига ръка да ги поздрави, но с един-единствен деликатен щрих художничката недвусмислено показва какво огромно усилие ѝ струва този жест. — Младият мъж посочи шестата графика и продължи въодушевено: — А тук я виждаме как минава финала, вдигнала ликуващо ръце. И секунди по-късно, на последната графика, тя рухва изтощена на земята, след като е дала всичко от себе си и е наградена с медал. Обърнете внимание, че художничката е добавила лентата в жълто и зелено, единствения намек за цвят в седемте рисунки. Наистина блестящо.

— Явно вие самият сте художник.

— Де да бях — с усмивка отвърна той. — Най-голямото ми постижение беше награда в училище. После реших да кандидатствам в "Слейд", но не ме приеха.

— Има и други колежи по изкуствата.

— Да, и аз кандидатствах в повечето — Голдсмитс, Челси, Манчестър. Дори отидох в Глазгоу на интервю, но резултатът винаги беше един и същ.

— Много съжалявам.

— Не е нужно, защото накрая попитах един член на една от комисиите защо непрекъснато ме отхвърлят.

— И той какво каза?

Младият мъж се хвана за реверите на сакото си И заговори с гласа на двайсет години по-възрастен човек.

— "Отличните ви оценки са впечатляващи и си личи, че проявявате страст към темата и имате енергия и ентусиазъм в изобилие, но за съжаление нещо липсва". "Какво е то?", попитах аз. "Талант", отвърна той.

— Ама че жестоко!

— Не бих казал. Просто реалистично. След това ме попита дали не обмислям да преподавам, с което само сипа сол в раната, защото ми напомни за думите на Джордж Бърнард Шоу "който може, го прави, който не може, преподава". Но като се замислих по-късно, осъзнах, че той е прав.

— Значи сте учител?

— Да. Учих история на изкуството в Кингс Колидж и сега преподавам в една гимназия в Пекам, където поне мога да кажа, че съм по-добър художник от учениците си. Е, от повечето — добави и се ухили.

Тя се разсмя.

— И какво ви връща в "Слейд"?

— Идвам на повечето изложби на студентите с надеждата да открия някой с истински талант и да добавя творбите му към колекцията си. През годините се сдобих с неща на Крейджи Ейчисън, Мери Федън и дори малка скица с молив на Хокни, но с удоволствие бих добавил и тези седем графики.

— Какво ви спира?

— Не мога да събера кураж да попитам колко струват, а тъй като тя току-що е спечелила Наградата на основателя, едва ли ще мога да си ги позволя.

— Колко струват според вас?

— Не зная, но бих дал всичко за тях.

— Колко имате?

— Когато за последно проверих сметката си, малко над триста паунда.

— В такъв случай сте късметлия, защото са оценени на двеста и петдесет.

— Да идем да видим дали сте права, преди някой да ги е грабнал. Между другото — каза той, докато вървяха към гишето за продажби, — аз съм Ричард Лангли. Приятелите ми ми казват Рик.

— Приятно ми е — каза тя, докато си стискаха ръцете. — Аз съм Джесика Клифтън. Приятелите ми ми казват Джеси.

40

— Ако си дръпнеш пуловера надолу, никой нямала забележи, че не можеш да се закопчаеш — каза Карин.

— Не съм играл от двайсет години — напомни ѝ Джайлс, докато гълташе корема си и правеше последен опит да закопчае горното копче на панталона за крикет на Арчи Фенуик.

Карин прихна, когато копчето отлетя и падна в краката ѝ.

— Сигурна съм, че ще се справиш, скъпи. Само не забравяй да не тичаш след топката, че може да свърши катастрофално.

Джайлс понечи да отвърне на удара, но на вратата се почука.

— Влез — каза той и бързо настъпи отхвърчалото копче.

Вратата се отвори и влезе Фреди, облечен в безупречно бяло.

— Съжалявам, че ви досаждам, сър, но има промяна в плана.

Джайлс изпита облекчение, тъй като предположи, че няма да има мач.

— Икономът, който е наш капитан, се отказа в последния момент, защото си разтегнат сухожилие. Тъй като сте играли за Оксфорд срещу Кейморидж, си помислих, че вие сте най-подходящ да го заместите.

— Но аз дори не познавам останалите членове на отбора — запротестира Джайлс.

— Не се безпокойте, сър. Ще ви запозная. Аз самият бих поел мястото, но не съм сигурен как да разположа играчите. Ще бъдете ли готов за пробно хвърляне след десетина минути? Извинете, че ви обезпокоих, лейди Барингтън — добави той и се втурна навън.

— Според теб ще започне ли някога да ме нарича Карин? — попита тя, след като вратата се затвори.

— Всяко нещо с времето си — отвърна Джайлс.

Когато видя големия овален участък, подобен на скъпоценност на територията на замъка, Джайлс си помисли, че едва ли може да има по-идилично място за крикет. Гъста гора покриваше хълмовете около двата акра равна земя, която Бог несъмнено бе замислил за игрище, пък било то и само за няколко седмици в годината.

Фреди представи Джайлс на Хамиш Мънроу, местния полицай и капитан на "Вилидж". Четирийсетгодишният мъж изглеждаше в добра форма и определено не бе имал проблеми със закопчаването на панталона си.

Двамата капитани излязоха заедно на игрището малко преди два часа. Джайлс мина през процедурата, която не бе изпълнявал от години. Подуши въздуха и погледна небето. Топъл ден според шотландските стандарти, няколко заблудени облачета украсяваха иначе синия хоризонт, никакъв дъжд и, за щастие, никакви изгледи за дъжд. Огледа полето за хвърляне — зелено петно на земята, добро за бързи хвърлящи — и накрая хвърли поглед към тълпата. Беше много по-голяма, отколкото бе очаквал, но пък това беше местното дерби. Около двеста зрители се бяха скупчили около бележещото границата въже в очакване на битката.

Джайлс стисна ръката на противниковия капитан.

— Избирайте, мистър Мънроу — каза и подхвърли монетата високо във въздуха.

— Ези — заяви Мънроу и двамата се наведоха да видят как е паднала монетата.

— Вие избирате, сър — каза Джайлс, загледан в профила на кралицата.

— Ще батираме — без колебание каза Мънроу и бързо се върна при павилиона да инструктира отбора си. След минути се разнесе камбанен звън и двама рефери с дълги бели жакети се появиха от павилиона и бавно излязоха на игрището. Арчи Фенуик и преподобният Санди Макдоналд щяха да бъдат гаранти на честната игра.

Секунди по-късно Джайлс изведе своята непозната банда воини на полето за хвърляне. Подреди атакуващите според съветите на Фреди и подхвърли топката на Хектор Брайс, втория прислужник на "Касъл", който вече отбелязваше мястото си на двайсетина метра зад колчетата на вратата.

Първите батсмени на "Вилидж" излязоха на полето, като въртяха ръце, и изтичаха небрежно на местата си. Местният пощальон зае мястото си и след като даде знак, викарият обяви:

— Старт!

"Вилидж" започнаха енергично и отбелязаха 32 точки, преди първият уикет[5] да падне от Бен Аткинс, управителя на фермата. Хектор последва с два бързи уикета и резултатът стана 64 за три ининга след петнайсет оувъра[6]. Започваше четвъртият ининг на кръчмаря Фин Рийди и Хамиш Мънроу, когато Фреди предложи Джайлс да изпробва ръката си — нещо, което капитанът не бе обмислял сериозно. Дори навремето Джайлс рядко хвърляше топката.

Първият му оувър донесе единайсет точки и два фала и той възнамеряваше да се откаже, но Фреди не искаше и да чуе. Вторият оувър донесе седем точки, но поне нямаше фалове и за своя изненада на третия оувър той успя да спечели важен уикет от кръчмаря. Крачка преди уикета, след което десетият граф Фенуик обяви "Аут!", Джайлс смяташе, че е изкарал късмет, и Рийди споделяше мнението му.

— По-скоро крачка преди павилиона — промърмори кръчмарят, докато минаваше покрай графа.

Сто и шестнайсет точки за четири ининга. Първият прислужник продължи с бавните си хвърляния от единия край, а Джайлс със средните от другия. Прекъсването за чай беше в 16:30, когато "Вилидж" бяха отбелязали 237 точки за осем ининга, което според Мънроу беше достатъчно да спечелят мача, защото го заяви.

Чаят беше поднесен под голям навес. Всички се нахвърлиха на сандвичите с яйца и кресон, нарязаните наденички, бисквитите с мармалад и сметана наред с горещия чай и чашите студена лимонада. Фреди не яде нищо, а записваше реда на батерите в "Касъл". Джайлс надникна над рамото му и с ужас видя името си начело на списъка.

— Сигурен ли си, че искаш аз да открия?

— Разбира се, сър. В края на краищата вие сте откривали на мачовете на Оксфорд.

Докато се подготвяше, Джайлс съжали, че е ял толкова кифлички. След няколко минути той и Бен Аткинс излязоха на игрището. Джайлс зае позиция и се огледа с увереност, която скриваше истинските му чувства. Подготви се и зачака първото мятане на местния касапин Рос Уолкър. Топката се понесе във въздуха, удари Джайлс по подплънката и падна пред средното колче.

— Само така! — уверено изкрещя касапинът и подскочи.

"Унизително", помисли си Джайлс и се приготви да се върне безславно в павилиона.

— Не е аут — каза десетият граф Фенуик, спестявайки изчервяването му.

Мятащият не скри изумлението си и започна да търка яростно топката в панталона си, готвейки се за следващото хвърляне. Засили се и я запрати за втори път по Джайлс. Джайлс замахна и топката близна външния край на бухалката, пропусна колчето със сантиметри и се търкулна между първата и втората ивица на границата. Джайлс се отърва по чудо и това ядоса касапина още повече. Следващото му хвърляне беше фал и Джайлс по някакъв начин оцеля до края на оувъра.

Управителят на фермата се оказа вещ, макар и малко бавен с точките батсман и двамата изкараха 28 ръна, преди мистър Аткинс да бъде отстранен от бавната топка на касапина. След това Джайлс игра с краваря, който нямаше кой знае какви дарби, но успя да отбележи трийсет точки за съвсем кратко време, преди да бъде отстранен. Седемдесет и девет за два ининга. Краварят бе сменен от главния градинар, който очевидно играеше само веднъж годишно. Седемдесет и девет за три ининга.

През следващия половин час паднаха още три уикета, но Джайлс като по чудо просперираше и при резултат от 136 точки за шест ининга Фреди излезе да се присъедини към него — бе посрещнат с топли аплодисменти.

— Трябват ни още сто точки — каза Джайлс, като погледна таблото. — Но имаме предостатъчно време, затова бъди търпелив и отбивай само слабите топки. Рийди и Уолкър започват да се изморяват, така че не бързай и гледай да си пазиш уикета.

След като зае позиция, Фреди изпълни дословно инструкциите на капитана си. На Джайлс бързо му стана ясно, че момчето е получило добър тренинг в училището и има естествена дарба, известна в занаята като "око". Двамата заедно прехвърлиха границата от 200 точки под бурните аплодисменти от една част от тълпата, която започваше да вярва, че "Касъл“ могат да спечелят местното дерби за първи път от години.

Джайлс също се чувстваше уверен и това сякаш го върна в седемдесетте. След още два оувъра касапинът се върна да хвърля, но вече без да се пъчикатопо-рано. Прицели се в уикета и запрати топката с цялата си злоба. Джайлс замахна, не прецени правилно скоростта и чу падането на колчето зад себе си. Този път никой не можеше да му се притече на помощ. Джайлс се върна в павилиона, изпратен от бурни аплодисменти, след като бе отбелязал 74 точки Но както обясни на Карин, докато сядаше на тревата до нея и сваляше подплънките си, трябваше да спечелят още 28 точки, а им оставаха само три уикета.

До Фреди застана шофьорът на негово благородие, който рядко превключваше от първа скорост. Фреди беше наясно със способностите му и направи всичко по силите си да поеме ударите. Успя да поддържа резултата, докато шофьорът не престъпи линията и не бе отстранен. Той тръгна обратно към павилиона, без да е нужна намесата на реферите.

До победата оставаха четиринайсет точки, когато вторият градинар, който работеше само почасово, се присъедини към Фреди. Оцеля при първото мятане на касапина, но само защото не улучи топката с бухалката си. Не изкара такъв късмет с последното хвърляне от оувъра, при което топката попадна в ръцете на капитана на "Вилидж". Противниците и техните поддръжници заподскачаха от радост, тъй като трябваше да спечелят само още един уикет, за да спечелят мача и да си запазят трофея.

Едва ли можеха да изглеждат по-доволни, когато Хектор Брайс излезе и зае позиция, за да поеме последната топка на оувъра. Всички си спомняха колко беше издържал миналата година.

— Каквото и да правиш, не опитвай сингъл — беше единствената инструкция на Фреди.

Но лукавият капитан на "Вилидж" нагласи играта така, че да направи сингъла изкушаваш. Бойците му с нетърпение очакваха прислужника бързо да се върне на огневата линия. Касапинът запрати топката по Хектор, но той някак успя да я удари с бухалката и тя се търкулна напред. Хектор искаше да направи сингъл, но Фреди остана решително на мястото си.

Фреди с радост се изправи пред стругаря на "Вилидж" за предпоследния оувър на мача и отбеляза 4 точки на първата топка, 2 на третата и 1 на петата. Хектор трябваше да оцелее само още една топка, като остави Фреди да се изправи пред касапина за последния оувър. Последната топка от оувъра беше бавна и права, но само премина над колчетата и се озова в ръкавицата на пазача на уикета. Поддръжниците на "Касъл" въздъхнаха с облекчение, а онези на "Вилидж" изстенаха недоволно.

— Последен оувър — обяви викарият.

Джайлс погледна таблото.

— Само още седем и победата е наша — каза той, но Карин не отговори, защото се беше хванала за главата и не бе в състояние да гледа ставащото на игрището.

Касапинът излъска оръфаната топка в изцапаните си с червено панталони, докато се готвеше за мятането. Засили се и изстреля топката по Фреди, но той я посрещна и я запрати към първия слип, който я изпусна.

— Слабак — беше единствената дума на касапина, която можеше да каже в присъствието на викария.

Фреди вече имаше само пет топки, с които трябваше да спечели седемте необходими за победата точки.

— Спокойно — измърмори Джайлс. — Все ще успееш да отстраниш една топка. Просто бъди спокоен и се съсредоточи.

Втората топка излезе извън ръба и спечели точки. Оставаха още пет, но само с четири топки. Третата можеше да бъде обявена за фал и да улесни задачата, но викарият не се обади.

Фреди посрещна четвъртата топка с центъра на бухалката, помисли за сингъл, но реши да не рискува. Почука нервно с бухалката земята в очакване на петата топка, без да откъсва очи от касапина, който приближаваше заплашително жертвата Хвърлянето бе бързо, но малко късо, което позволи на Фреди да се дръпне назад и да я поеме високо във въздуха, след което тя падна на сантиметри пред въжето и пресече границата за четири точки Поддръжниците на "Касъл" завикаха още по-силно, но бързо се смълчаха в очакване на последния удар.

Бяха възможни и четирите резултата — победа, загуба, безизходица и равен.

Фреди нямаше нужда да поглежда таблото, за да разбере, че му трябва една точка за равен и две за победа. Огледа се и се приготви за удара. Касапинът го изгледа свирепо, засили се и изстреля топката с всичките си сили. Хвърлянето отново бе късо и Фреди пристъпи уверено напред с намерението да я запрати надалеч, но тя се оказа по-бърза от очакваното и профуча покрай бухалката, като го удари по подплънката.

Целият отбор "Вилидж" и половината тълпа заподскача и зарева. Фреди погледна с надежда към викария, който се поколеба само за момент и вдигна пръст във въздуха.

С наведена глава Фреди тръгна към павилиона, изпращан от аплодисментите на тълпата. Беше направил осемдесет и седем точки, но "Касъл" бе изгубил мача.

— Каква жестока игра може да е крикетът — каза Карин.

— Но пък оформя характера — отвърна Джайлс. — И имам чувството, че това е мач, който младият Фреди никога няма да забрави.

Фреди влезе в павилиона и се тръшна на една пейка в ъгъла на съблекалнята, все така провесил глава, без да обръща внимание на виковете "Добра игра, момко", "Лош късмет, сър" и "Чудесен опит, момчето ми", защото чуваше единствено радостните викове от съседното помещение, подхранвани от пинтите бира от осигуреното от кръчмаря буре.

Джайлс отиде в съблекалнята и седна до отчаяния младеж.

— Остана още една задача — каза той, когато Фреди най-сетне вдигна очи. — Трябва да поздравим капитана на "Вилидж" за победата.

Фреди се поколеба за момент, после стана и последва Джайлс. Щом влязоха в другата съблекалня, противниковият отбор се умълча. Фреди отиде до полицая и стисна ръката му.

— Великолепна победа, мистър Мънроу. Ще се наложи догодина да се напънем по-здраво.

По-късно вечерта, докато Джайлс и Хамиш Мънроу се наслаждаваха на пинта местна бира във "Фенуик Армс", капитанът на "Вилидж" отбеляза:

— Вашето момче направи забележителни ининги. Много по-добри отбори от нашия ще си патят от ръката му и подозирам, че това ще стане в близко бъдеще.

— Той не е мое момче — отвърна Джайлс. — А ми се иска да беше.

41

— Знаеш ли, че Джесика си има нов приятел? — попита Саманта.

Себастиан винаги резервираше една и съща маса в ъгъла на "Льо Каприз", където не можеха да подслушват разговорите му и му се откриваше добър изглед към другите гости. Открай време му беше забавно как дългите огледала на четирите стълба в средата на помещението му позволяват да наблюдава останалите посетители, докато той оставаше невидим за тях.

Не се интересуваше от кинозвезди, които едва разпознаваше, от политици, които се надяваха да бъдат разпознати, нито дори от принцеса Даяна, която разпознаваха всички. Единственият му интерес бе да държи под око другите банкери и бизнесмени, за да види с кого се хранят. Сделките, за които му беше полезно да знае, често се сключваха по време на вечеря.

— Кого си зяпнал? — попита Саманта, след като той не отговори.

— Виктор — прошепна Себастиан.

Сам се огледа, но не успя да види най-стария приятел на Себ.

— Ама че си воайор — каза тя, след като си допи кафето.

— И не само това. Те не могат да видят нас — каза Себ.

— Те? С Рут ли вечеря?

— Не, освен ако не си е махнала няколко сантиметра от талията и не си ги е сложила на циците.

— Дръж се прилично, Себ. Може да е клиентка.

— Не, по-скоро той е клиентът.

— Наследил си развинтената фантазия на баща си. Сигурно е нещо съвсем невинно.

— Ти си единствената в заведението, която би повярвала на подобно нещо.

— Сега вече ме заинтригува — каза Сам, отново се огледа, но пак не видя Виктор. — Повтарям, ти си воайор.

— И ако съм прав — каза Себ, без да обръща внимание на укора на жена си, — имаме проблем.

— По-скоро Виктор има проблем, не ти.

— Може би. Но въпреки това предпочитам да се измъкна, без да ме видят — каза той, докато си вадеше портфейла.

— Как смяташ да го направиш?

— Като избера подходящия момент.

— Някаква диверсия ли ще направиш? — подразни го тя.

— Нищо толкова драматично. Ще изчакаме, докато някой от тях отиде в тоалетната. Ако е Виктор, ще успеем да се измъкнем незабелязано. Ако е жената, ще трябва да го направим дискретно, без да им даваме основания да си помислят, че сме ги видели.

— Но ако той ни поздрави, ще стане ясно, че срещата им е невинна — каза Сам.

— Това би било облекчение в много отношения.

— Много те бива в тези неща — отбеляза Сам. — Може би от личен опит?

— Не точно. Но ще откриеш подобни сюжети в романите на татко, когато Уилям Уоруик осъзнава, че очевидецът на убийството лъже и че трябва да се измъкне от ресторанта незабелязан, ако иска да го докаже.

— Ами ако никой от тях не отиде до тоалетната?

— Ще се наложи да останем тук много дълго. Ще платя сметката, за да сме готови, ако се наложи да се изнасяме бързо — каза Себ и вдигна ръка. — И извинявай, Сам, но не каза ли нещо, преди да се разсея?

— Да. Питах се дали знаеш, че Джесика си има приятел.

— Какво те кара да мислиш така? — попита Себ докато проверяваше сметката, преди да даде кредитната си карта.

— Никога досега не ѝ е пукало как изглежда.

— Това не е ли типично за студентка в училище за изящни изкуства? Винаги ме гледа така, сякаш е облечена от "Оксфан", а аз не виждам никаква промяна.

— Защото не я виждаш вечер, когато престава да е студентка и се превръща в млада жена, и изобщо не изглежда толкова зле.

— Метнала се е на майка си — каза Себ и стисна леко ръката на съпругата си. — Да се надяваме, че новият е подобрение след бразилския плейбой, защото не ми се вярва, че "Слейд" ще прояви такова разбиране втори път — добави, докато подписваше сметката.

— Мисля, че този път това няма да е проблем. Когато дойде да я вземе, той караше "Поло", а не "Ферари".

— И смееш да ме наричаш воайор? Кога ще имам шанса да се запозная с него?

— Може да мине известно време, защото досега тя дори не е признала, че си има приятел. Аз обаче планирам…

— Внимание. Тя върви към нас.

Себ и Сам продължиха да бъбрят, докато покрай масата им минаваше висока елегантна млада жена.

— Е, стилът ѝ ми харесва — каза Сам.

— Какво искаш да кажеш?

— Мъжете сте еднакви. Гледате само краката, фигурата и лицето на жената, сякаш сте в месарски магазин.

— А жените какво гледат? — опита се да се защити Себ.

— Първото, което погледнах, беше роклята ѝ. Проста и елегантна, и определено не е конфекция. Чантата ѝ е стилна, без да обявява на всеослушание дизайнера, а обувките ѝ довършват съвършения тоалет. Никак не ми е приятно да ти отварям очите, Себ, но тя е класно парче, както казваме в Щатите.

— Тогава какво прави с Виктор?

— Нямам представа. Но като повечето мъже, ако видиш приятел с красива жена, моментално ще си помислиш най-лошото.

— Все пак си мисля, че е най-добре да се измъкнем незабелязано.

— Лично аз предпочитам да ида и да кажа здрасти на Виктор, но ако…

— Има нещо, което не съм ти казал. В момента с Виктор не сме в особено добри отношения. Ще ти обясня, когато се качим в колата.

Себ стана и тръгна по заобиколен маршрут, за да избегне масата на Виктор, и когато оберкелнерът отвори вратата за Саманта, му пъхна в ръката пет паунда.

— Е, какво трябва да знам? — попита Сам, след като се качиха в колата.

— Виктор е ядосан, защото не го направих главен изпълнителен директор.

— Ясно — каза Сам. — Разбирам как се е почувствал. Кого назначи за изпълнителен директор?

— Джон Ашли — каза Себ, докато излизаше на Пикадили и се включваше в късния трафик.

— Защо?

— Защото е подходящият човек за тази работа.

— Но Виктор винаги ти е бил добър и верен приятел, особено в лоши за теб периоди.

— Знам, но това не е достатъчно добра причина да го назнача за изпълнителен директор. Поканих го да стане заместник-председател на борда, но той го прие като обида и подаде оставка.

— И това го разбирам — каза Сам. — И какво направиш, за да го задържиш в борда?

— Хаким долетя от Копенхаген, за да се опита го накара да размисли.

— И успя ли? — попита Сам, докато Себ спираше на червен светофар.

Джайлс бързаше за среща, но видя, че пред кабинета му го чака Арчи Фенуик. Не забави крачка.

— Арчи, ако е за предложените от правителството субсидии за зърно, би ли си записал час? Вече закъснявам.

— Не, не е за това — каза Арчи. — Дойдох тази сутрин от Шотландия с надеждата, че ще имаш време да обсъдим един личен въпрос. — Тоест нещо свързано с Фреди.

— Разбира се — каза Джайлс, влезе в кабинета си и се обърна към секретарката. — Погрижи се да не ме безпокоят, докато съм с лорд Фенуик. — Затвори вратата. — Да ти предложа уиски, Арчи? Имам дори от твоята марка — добави и вдигна бутилка "Глен Фенуик". — Фреди ми подари едно кашонче за Коледа.

— Не, благодаря. Макар че едва ли ще останеш изненадан, че дойдох да говорим именно за Фреди — каза Арчи, докато сядаше. — Но като знам колко си зает, ще се опитам да не ти отнемам много време.

— Ако искаш да обсъждаме проблемите на селското стопанство в Шотландия, ще ти отделя пет минути. Ако е за Фреди, имаш цялото ми време.

— Благодаря. Но ще говоря по същество. Директорът на училището на Фреди ми се обади снощи да ми каже, че момчето се е провалило на приемните изпити във "Фетс".

— Но аз гледах доклада за успеха му в края на срока и си помислих, че дори може да спечели стипендия.

— Същото си е помислил и директорът, поради което поискал да види документите му. Бързо станало ясно, че изобщо не се е опитал да влезе.

— Но защо? "Фетс" е едно от най-добрите училища в Шотландия.

— В Шотландия — вероятно това е отговорът на въпроса ти, защото седмица по-късно се яви на подобен изпит за Уестминстър и се класира сред първите шест.

— Май не е нужно да се обръщаме за помощ към Фройд, за да разберем причината — каза Джайлс. — Така че искам само да знам дали иска само да посещава училището, или да ползва пансиона.

— Отбелязал е, че само ще го посещава.

— Пътят до Фенуик Хол и обратно е доста дълъг, а тъй като Уестминстър е на един хвърлей от вратата ми, той май се опитва да ни каже нещо. — Арчи кимна. — Както и да е, той вече си избра спалнята — добави Джайлс, когато телефонът на бюрото започна да звъни.

Той го вдигна, заслуша се за момент и каза:

— Съжалявам, шефе, изникна нещо, но след минутка пристигам. — Затвори и се обърна към Арчи. — Какво ще кажеш да вечеряме с Карин на Смит Скуеър, за да изчистим детайлите?

— Не знам как да ти благодаря — каза Арчи.

— Аз съм онзи, който трябва да благодари. — Джайлс стана. — Това е единствената добра новина за целия ден. Ще се видим към осем.

— Някаква надежда да обсъдим по някое време правителствената субсидия на зърното? — попита Арчи, но Джайлс не отговори, защото бързо напусна кабинета.

— Каква е цената на акциите на "Кюнард" тази сутрин? — попита Себ.

— Четири паунда и дванайсет пенса. С два пенса повече от вчера — отвърна Джон Ашли.

— Добра новина.

— Мислите ли, че майка ви съжалява, че е продала "Барингтън"?

— Всеки ден. Но за щастие тя е толкова заета в Министерството на здравеопазването, че няма време да мисли за това.

— А Джайлс?

— Знам, че е изключително благодарен за начина по който управляваш фамилния портфейл, защото това му позволява да се отдаде на първата си любов.

— Битката с майка ви?

— Нещо такова.

— А леля ви Грейс?

— Тя те смята за вулгарен капиталист. Е, поне така описва мен, но едва ли има по-добро мнение за теб.

— Но аз я направих мултимилионерка! — запротестира Ашли.

— Да, но това не я спира да оценява домашните на учениците си вечер, докато хапва сандвич със сирене. Но от нейно име, Джон, добра работа. Имали друго за обсъждане?

— За съжаление, да, председателю, и не съм сигурен как точно да подходя. — Ашли отвори папка с надпис "Лично" и започна да рови в някакви документи. Себ се изненада, че човекът, който беше играл в първите редици на отбора по ръгби "Арлекин" и никога не се бе колебал да се сблъска челно с който и да било член на борда, сега изглежда очевидно смутен.

— Изплюй камъчето, Джон.

— Неотдавна някоя си мис Кандис Ломбардо откри сметка в банката и неин гарант е заместник-председателят.

— Значи така се казва — каза Себ.

— Познавате ли я?

— Да кажем, че сме се разминавали. И какъв е проблемът?

— Вчера изтегли пет хиляди паунда, без да има нито пени по сметката си, за да си купи палто от норки от "Хародс".

— Защо одобри чека?

— Защото Виктор гарантира овърдрафта ѝ и нямам властта да го спра, без да се консултирам с него.

— Седрик Хардкасъл сигурно се обръща в гроба си — каза Себ и погледна портрета на основателя на банката. — Все казваше никога не казвай никога, освен ако не поискат от теб да подпишеш гаранция.

— Да поговоря ли с Виктор?

Себ се облегна назад и се замисли. Хаким бе успял да убеди Виктор да остане в борда и дори да приеме поста заместник-председател, така че последното, което му трябваше на Себ, бе да му дава някаква причина да размисли.

— Не прави нищо — каза накрая. — Но ме дръж в течение, ако мис Ломбардо представи още чекове.

Ашли кимна, но не си отбеляза.

— Реших също, че бихте искали да знаете — продължи той, — че сметката на дъщеря ви е на минус със сто и четири паунда и шейсет пенса. Знам, че сумата не е голяма, но тъй като поискахте да ви държа в течение след…

— Наистина поисках — каза Себ. — Но честно казано, Джон, току-що ѝ платих хиляда паунда за седем нейни рисунки.

Ашли отвори втора папка и провери друга банкова сметка.

— Но тя не е представила този чек, председателю. Единственият ѝ депозит в последно време е за двеста и петдесет паунда от някой си Ричард Лангли.

— Името не ми говори нищо — каза Себ. — Но ме дръж в течение. — Ашли се намръщи. — Какво означава този поглед?

— Като цяло, по-скоро бих предпочел да си имам работа с председателя на борда на "Кюнард", отколкото с дъщеря ви.

42

Четиримата седяха в салона и изглеждаха определено смутени.

— Толкова се радвам най-сетне да се запознаем — каза Саманта, докато наливаше на Ричард чай.

— И аз, мисис Клифтън — отвърна младият мъж, който седеше нервно срещу нея.

— Как се запознахте? — попита Себ.

— Натъкнахме се един на друг на изложбата по случай Наградата на основателя в "Слейд" — каза Джесика.

— Ходя на всички изложби на колежа — каза Ричард — с надеждата да открия нов талант, преди да бъде отмъкнат от някой дилър от Уест Енд, тъй като тогава няма да мога да си позволя творбите му.

— Колко разумно — каза Саманта, докато предлагаше на госта сандвич с краставичка.

— Попаднахте ли на нещо ценно напоследък? — попита Себастиан.

— На същинско съкровище — отвърна Ричард. Серия забележителни графики от неизвестна художничка, озаглавени "Седемте възрасти на жената", спечелили Наградата на основателя. Не можех да повярвам на късмета си, когато чух цената.

— Простете, че го споменавам — каза Себ, — но съм изненадан, че можете да си позволите хиляда паунда с учителската си заплата.

— Не платих хиляда паунда, сър, а само двеста и петдесет. И в сметката ми останаха само толкова пари, колкото да заведа художничката на вечеря.

— Но аз си помислих… — Себ не довърши, понеже Саманта го изгледа кръвнишки, а дъщеря му изглеждаше видимо смутена. Реши да смени тактиката. — Готов съм да ви предложа за графиките две хиляди. Така ще можете да водите редовно художничката на вечеря.

— Те не са за продан — каза Ричард. — И никога няма да бъдат.

— Три хиляди?

— Не, благодаря, сър.

— Може би ще обмислите едно предложение Ричард. Ако се случи да се откажете от дъщеря ми, можете да ми продадете рисунките за две хиляди паунда.

— Себастиан! — сряза го Саманта. — Ричард е приятел на Джесика, а не клиент, поне извън работното време на банката.

— Няма начин, сър — каза Ричард. — Не възнамерявам да се разделям нито с дъщеря ви, нито с рисунките.

— Не можеш да спечелиш всичко, татко — ухили се Джесика.

— А ако Джеси се откаже от вас — продължи Себ, сякаш гонеше сделка за милион, — ще си помислите ли?

— Забрави, татко. Това няма да стане. Изгуби рисунките и си на път да изгубиш дъщеря си, защото възнамерявам да се преместя при Ричард — каза тя и хвана ръката му.

Себастиан понечи да отвори уста, но Саманта го изпревари.

— Чудесна новина. Къде ще живеете?

— Имам апартамент в Пекам, недалеч от работата ми — отвърна Ричард.

— Но търсим нещо по-голямо — каза Джесика.

— Под наем или да купите? — попита Себ. — Защото при сегашните условия на пазара бих ви посъветвал…

— Аз бих те посъветвала да ги оставиш сами да решават — заяви Саманта.

— Много по-разумно е да се купи — довърши Себ, без да обръща внимание на жена си. — И с моите две хиляди ще имате достатъчно за капаро.

— Просто не му обръщайте внимание — каза Саманта.

— Винаги го правя — отвърна Джесика, докато ставаше. — Трябва да бягаме, татко, отиваме в Института за модерно изкуство на изложба на керамика, която Ричард смята за обещаваща.

— И която все още мога да си позволя — добави Ричард. — Но ако имате две хиляди за инвестиране, сър, бих ви препоръчал…

Саманта се разсмя, но Ричард изглеждаше така, сякаш вече съжалява за думите си.

— Чао, татко — каза Джесика, наведе се, целуна баща си по челото и пъхна във вътрешния му джоб един плик с надеждата, че Ричард няма да забележи.

Приятелят ѝ протегна ръка.

— Довиждане, сър. Беше ми приятно да се запознаем.

— Довиждане, Ричард. Дано изложбата ви хареса.

— Благодаря, сър — каза Ричард и Саманта ги изпрати до изхода.

Докато я чакаше да се върне, Себ измъкна плика от джоба си, отвори го и извади от него собствения си чек за хиляда паунда. За първи път го биеше някой, предложил по-малка сума.

— Мисля, че бих могъл да се справя по-добре — каза Себ, когато Саманта се върна в салона.

— Това е подценяване дори според британските стандарти. Но ми е по-интересно какво мислиш за Ричард.

— Свястно момче. Но никой никога няма да е достатъчно добър за Джеси. — Той замълча за момент, после добави: — Чудех се какво да ѝ подаря за двадесет и първия ѝ рожден ден. Може би да ѝ купя къща?

— Това е последното, което ще направиш.

— Защо не?

— Защото това просто ще напомни на Ричард, че няма пукната пара, и той ще се почувства като твой длъжник. А и Джесика е инат като теб. Ще откаже предложението, както отказа двете хиляди.

Себ ѝ даде чека, който само я накара да се разсмее още по-силно.

— Може би трябва да ги оставим да си живеят живота — каза тя. — Може дори да останем изненадани колко добре се справят без нас.

— Но аз исках само…

— Знам какво искаш, скъпи, но се боя, че дъщеря ти те би — каза тя.

Телефонът зазвъня.

— А, имам чувството, че Ричард иска да разбере дали съм склонен да вдигна офертата си на четири хиляди.

— По-вероятно е да е майка ти. Казах ѝ, че ще се срещнем за първи път с новия приятел на Джесика, така че няма как да не се интересува какво си мислим за него. — Саманта вдигна телефона.

— Добър вечер, мисис Клифтън. Обажда се Джон Ашли.

— Здравейте, Джон. Да не би банката да е изгоряла?

— Още не, но трябва спешно да говоря със Себ.

— Банката е изгоряла — каза Саманта, докато подаваше слушалката на мъжа си.

— Мечтай си. Джон, какво има?

— Съжалявам, че ви безпокоя по това време, но искахте да ви предупредя, ако мис Ломбардо представи още чекове за големи суми.

— Колко този път?

— Четирийсет и две хиляди.

— Четирийсет и две хиляди? — повтори Себ. — Задръж засега плащането и ако Виктор не се появи утре, ще се наложи да говоря с юристите ни. И, Джон, прибирай се. Както все ми напомня жена ми, работното време на банките е свършило, така че няма какво да направиш по въпроса тази вечер.

— Проблем ли има, скъпи? — с искрена загриженост попита Саманта.

— Боя се, че да. Помниш ли жената, която видяхме да вечеря с Виктор в "Каприз"? — каза той, докато вдигаше отново телефона и набираше номер.

— Как бих могла да я забравя?

— Е, мисля, че го обира.

— На Виктор ли се обаждаш?

— Не, на Арнолд Хардкасъл.

— Толкова ли е зле?

— Толкова.

— Здрасти, Джеси, радвам се, че дойде — каза той, докато я прегръщаше.

— Няма начин да пропусна, Грейсън.

— Поздравления за Наградата на основателя — каза той. — Обзалагам се, че в близко бъдеще някоя галерия в Уест Енд ще излага творбите ти.

— От твоите уста в Божиите уши — каза Джесика, докато художникът се обръщаше към следващия студент.

— Какво мислиш? — прошепна Ричард, докато обикаляха галерията.

— Страхотна изложба, макар че не съм сигурна за плюшеното мече.

— Не говорех за плюшеното му мече. Как според теб мина срещата с родителите ти?

— Както ти казах, мама те смята за сладък. Късметлийка си, това бяха точните ѝ думи.

— Не мисля, че баща ти споделя мнението ѝ.

— Няма какво да се тревожиш за татко — каза Джесика, докато оглеждаше една великолепна ваза. — Щом мама започне да работи върху него, ще клекне.

— Надявам се, защото скоро ще се наложи да му кажем.

В осем сутринта на следващия ден председателят, главният изпълнителен директор и главният юрист на банката седяха на овалната маса в кабинета на Себ.

— Виктор тук ли е? — беше първият въпрос на Себ.

— Никой не го е виждал от петък вечерта — каза Джон Ашли. — Казал на секретарката си, че заминава по работа, но ще се върне навреме за заседанието на борда.

— Но то е след десет дни — каза Себ. — Каръл има ли представа къде е?

— Не, и не е оставил телефон за връзка.

— Много нетипично за Виктор — каза Себ.

— Каръл ми каза, че никога досега не е правил подобно нещо.

— Става все по-любопитно и по-любопитно.

— Не мислите ли, че е време да се обърнем към Бари Хамънд? — предложи Ашли. — Сигурен съм, че няма да му отнеме много време да открие Виктор и да разбере всичко за мис Кандис Ломбардо.

— Не, не можем да допуснем частен детектив да разследва заместник-председателя на борда — каза Себ. — Ясно ли е?

— Да, председателю. Но вчера мис Ломбардо представи още един чек за незабавно одобрение — каза Ашли и отвори папката си, която явно ставаше все по-обемиста.

— Този път за колко? — попита Арнолд.

— За четирийсет и две хиляди.

— Имаш ли представа за какво?

— Не, председателю — отвърна Ашли.

Себ погледна баланса — беше на червено — и понечи да каже кратко и ясно на най-тесния си кръг какво му е мнението по въпроса, но размисли.

— Каква е правната ни позиция? — попита той и погледна юриста.

— Ако сметката е в акции или гарантът одобрява сумата, нямаме друг избор, освен да одобрим чека в рамките на четирийсет и осем часа.

— В такъв случай да се надяваме, че Виктор ще се върне бързо или поне ще се свърже с нас в следващите два дни.

— Няма ли някаква документна следа? — попита Арнолд. — Телефонни обаждания, кредитни карти, хотелски сметки, самолетни билети, нещо такова?

— Засега нищо — каза Ашли. — Казах на секретарката му да ми се обади веднага щом получи някаква вест от него, но не тая особени надежди, защото имам чувството, че ако намерим Виктор, мис Ломбардо няма да е далеч.

— Има един човек, който може и да знае къде е той — каза Арнолд.

— Кой? — попита Себ.

— Жена му.

— Категорично не — каза Себ. — Рут е последният човек, към когото искам да се обръщаме.

— В такъв случай, председателю — каза Арнолд, — нямаме друг избор, освен да одобрим чека в рамките на четирийсет и осем часа. Освен ако не искате да докладвам целия въпрос на Централната банка и да питам дали не можем да наложим запор върху бъдещи плащания до завръщането на Виктор.

— Не. Да позволим да развяват мръсното ни бельо пред всички ще е по-лошо и от това да кажем на Рут. Одобрете чека и да се надяваме, че мис Ломбардо няма да представи друг преди появата на Виктор.

— Какво! — възкликна Себастиан.

— Бременна е — повтори Саманта.

— Ще го убия.

— Няма да го убиеш. Всъщност, когато ги видиш следващия път, ще им честитиш.

— Да им честитя?!

— Да, и ясно ще им покажеш колко си доволен.

— И защо, по дяволите?

— Защото не ми се мисли за алтернативата да изгубиш дъщеря си и никога да не видиш внучето си. Ако случайно си забравил, вече си преживявал нещо подобно и не искам да минавам отново през това.

— Ще се женят ли? — смени подхода Себастиан.

— Не съм питала.

— Защо?

— Защото не е моя работа. Пък и съм сигурна, че ще ни кажат, когато са готови.

— Много си спокойна предвид обстоятелствата.

— Разбира се, че съм. Очаквам с нетърпение да стана баба.

— Боже мой — рече Себ. — Ще ставам дядо.

— И като си помисли човек, че "Файнаншъл Таймс" те описа като един от най-острите умове в Сити!

Себастиан се ухили и прегърна жена си.

— Скъпа, понякога забравям какъв съм късметлия, че се ожених за теб. — Запали лампата от своята страна на леглото и се надигна. — Трябва да се обадим на майка ми и да я предупредим, че ще става прабаба.

— Тя вече знае.

— Аз ли съм последният, който научава?

— Съжалявам. Трябваше да събера всички войници на моя страна, преди да чуеш новината.

— Ама тази седмица наистина е адски гадна — каза Себ и загаси.

— Открих за какво са четирийсет и двете хиляди паунда, председателю — каза Джон Ашли.

— Целият съм слух — отвърна Себ.

— Авансово плащане за сграда в Саут Парейд, която с била агенция за ескорт.

— Това е всичко, което ми трябвате. Кой е търговецът?

— "Савилс".

— Е, поне познаваме председателя на борда.

— Вече говорих с мистър Вон. Той ми каза, че по-късно днес ще ми представи подписан от мис Ломбардо чек за пълната и окончателна сума за имота, и любезно ми напомни, че ако сделката не се сключи, мис Ломбардо ще изгуби капарото си.

— Да се надяваме, че Виктор ще се върне навреме за заседанието на борда, или в края на другата седмица сигурно ще е купила и клуб "Плейбой".

43

— Какво означава "мартинет"? — попита Фреди и вдигна глава от домашното си.

— Маниак на тема дисциплина — отвърна Карин. — Мисля, че идва от френски.

— Карин, как английският ти е толкова добър, щом си израснала в Германия?

— В училище винаги ми допадаха чуждите езици и когато влязох в университета, се записах модерна филология и станах преводачка. Така се запознах с Джайлс.

— Замислял ли си се какво ще учиш в университета? — попита Джайлс и свали вечерния вестник.

— ПФК — отвърна Фреди.

— Знам за политика, философия и икономика, но никога не съм чувала за ПФК — каза Карин.

— Политика, философия и крикет. Добре известна специалност в Оксфорд.

— Да, но не за мартинети — каза Джайлс. — И подозирам, че ако беше потърсил думата в Обновения кратък речник на Оксфорд, щеше да откриеш, че подполковник Мартинет е заменен с Маргарет Тачър като основен източник.

— Не му обръщай внимание — каза Карин. — Използва всякакъв повод да жегне премиера.

— Но пресата май е на мнение, че тя си върши добре работата — каза Фреди.

— Прекалено добре, за да ми харесва — призна Джайлс. — Истината е, че почти я бяхме качили на бесилото, докато аржентинците не завладяха Фолкландските острови. Но след това стана същински Джеймс Бонд — куршумите летят към нея от всички посоки, но тя все успява да се сниши в подходящия момент.

— Ами заместник-министърът на здравеопазването? — попита Фреди. — На нея ще ѝ се наложи ли да се снишава, след като отново си на първия ред?

— Куршумите ще я застигнат всеки момент — с известно задоволство рече Джайлс.

— Джайлс, дръж се прилично. Говорим за сестра ти, не за врага.

— Тя е по-лоша и от враг. Не забравяй, че Ема е ученичка на блажената Маргарет Грантъмска. Но когато представи в Горната камара последния законопроект за здравеопазването, възнамерявам да го съсипя член по член, докато не започне да гледа на оставката като на блажено спасение.

— На твое място бих внимавала, Джайлс — каза Карин. — Подозирам, че като бивш председател на борда на голяма болница Ема може да е по-добре осведомена от теб за здравните услуги.

— А, но забравяш, че дебатът няма да се води в заседателна зала на болница, а в Камарата на лордовете, където дебна от известно време.

— Може би няма да е зле да се вслушаш в предупреждението на Грейс, че Ема може да те препъне в подробностите — каза Карин. — Защото за разлика от повечето политици, тя всъщност познава нещата отвътре.

— Мисля си, че си тори под прикритие — отбеляза Джайлс.

— Определено не съм — отвърна Карин. — Излязох от прикритие преди години и Ема е онази, която ме привлече на тяхна страна.

— Предателка.

— Нищо такова. Влюбих се в теб, а не в Лейбъристката партия.

— За добро или лошо.

— За лошо в конкретния случай.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но само исках да разбера значението на думата "мартинет".

— Не обръщай внимание на Джайлс — каза Карин. — Винаги е такъв преди голям дебат, особено когато в него участва и сестра му.

— Мога ли да дойда да гледам? — попита Фреди.

— Зависи коя партия ще подкрепиш — отвърна Джайлс.

— Онази, която ме убеди, че политиката ѝ е по-добра.

— Това беше оригинално — каза Карин.

— Мисля, че сега не е времето да ви кажа, че се записах в Млади консерватори — каза Фреди.

— Какво си направил? — изуми се Джайлс, залитна и се вкопчи в лавицата над камината.

— И става по-лошо.

— Че как е възможно да стане по-лошо?

— Неотдавна имахме имитация на избори в училище и се явих като кандидат на торите.

— И какъв беше резултатът? — поинтересува се Джайлс.

— Не би искал да знаеш.

— Не само че е спечелил категорично — каза Карин, — но и иска да последва стъпките ти и да влезе в парламента. Жалко само, че няма да седи от твоята страна в Камарата.

Последва мълчание, което малцина министри бяха успявали да наложат на лорд Барингтън от Бристолското пристанище.

— Том, когато мистър Кауфман пристигне, би ли го помолил да се отбие в кабинета ми преди заседанието на борда?

— Разбира се, сър — каза портиерът и отдаде чест на председателя.

Себ бързо отиде до асансьорите. Макар още да нямаше осем, Джон Ашли и Арнолд Хардкасъл вече го чакаха в коридора на последния етаж.

— Добро утро, господа — каза Себ, докато влизаше и кабинета си. — Моля, седнете. Реших, че е добре да обсъдим тактиката си, преди Виктор да е дошъл — ако изобщо се появи. Да започнем с теб, Джон. Някакви новини?

Ашли отвори папката, която с всеки ден ставаше все по-дебела.

— Чекът за триста и двайсет хиляди беше представен. Мистър Вон обаче се съгласи, че не е необходимо да го одобрим незабавно, тъй като периодът на уговаряне още не е приключил.

— Много разумно от негова страна, но пък ние сме техен надежден клиент от много години. Джон, какво според теб трябва да правим, ако Виктор не дойде?

— Да се обадим на Бари Хамънд и да му заръчаме да открие Виктор, защото не се съмнявам, че ще намерим там и момичето.

— Това крие рискове — обади се Арнолд.

— Според мен — отвърна Джон — по-важни от рисковете са последиците, ако ѝ позволим да изцица Виктор до последно.

— Ама че метафора — рече Себ и си погледна часовника. — На път е да закъснее.

На вратата се почука и тримата вдигнаха с надежда очи. Вратата се отвори и в кабинета влезе Рейчъл.

— Някои директори вече пристигнаха и ви чакат в заседателната зала — каза секретарката, докато даваше на Себ копие от дневния ред.

— Мистър Кауфман сред тях ли е, Рейчъл?

— Не, господин председател, не съм го виждала тази сутрин.

— В такъв случай предлагам да идем при колегите — каза Себ, след като погледна дневния ред. — Предлагам да не споменаваме за мис Ломбардо, докато не ни се отвори възможност да поговорим насаме с Виктор.

— Съгласен — в един глас казаха главният изпълнителен директор и юрисконсултът.

Тримата станаха без нито дума повече, излязоха от кабинета и тръгнаха към заседателната зала.

— Добро утро, Джайлс — каза Себ: обръщаше се към вуйчо си по име за първи път, откакто бе станал председател на борда. — Да разбирам ли, че с майка ми вече не си говорите, след като законът за здравеопазването мина на първо четене?

— Точно така, господин председател. Единственото ни общуване в бъдеще ще бъде през масата в Камарата.

Себ се усмихна, но все поглеждаше към вратата. Останалите директори заеха местата си около заседателната маса, но столът в другия край си оставаше празен. Подобно на майка си Себ вярваше, че заседанията на борда трябва да започват точно навреме. Погледна си часовника. Девет без една. Зае мястото си начело на масата.

— Добро утро, господа. Ще помоля секретарят на компанията да прочете протоколите от миналото заседание.

Мистър Уитфорд стана от мястото си от дясната страна на председателя и прочете протоколите, сякаш четеше проповед в църква.

Себ се опитваше да се съсредоточи, но продължаваше да поглежда към вратата, макар вече да не хранеше особени надежди — Виктор никога не закъсняваше за срещи на борда. Когато мистър Уитфорд си седна, Себ забрави да попита колегите си дали имат въпроси. Просто промърмори: "Точка първа", и тъкмо се канеше да покани главния изпълнителен директор да представи месечния доклад, когато вратата на залата се отвори и нахълта зачервеният заместник-председател.

— Извинявам се, господин председател — каза Виктор още преди да е заел мястото си. — Полетът ми закъсня заради мъглата. Направихме поне десет кръга, преди да ни позволят да кацнем.

— Няма проблем, Виктор — спокойно каза Себ. — Изпусна само четенето на протоколите от последното заседание и тъкмо се канех да мина на точка първа, новите банкови регулации на правителството. Джон?

Ашли отвори папката си и погледна подробните бележки, които бе подготвил, и изложението, което щеше да сподели с колегите си.

— Изглежда, че банкерите вече се нареждат до агентите на недвижими имоти и депутатите като членове на обществото, заслужаващи най-малко доверие — започна той.

— Значи остава само да стана агент на недвижими имоти и ще съм покрил и трите позиции — обади се Джайлс.

— Какво е заключението? — попита Себ, след като смехът утихна.

— Можем да очакваме по-затегнат надзор върху работата на банката и много по-сериозни инспекции от регулаторните органи, наред със серия нови регулации. Джефри Хау е твърдо решен да покаже, че той е новата метла, която ще измете Сити.

— Консервативните правителства винаги се заканват, но обикновено това се забравя след няколко добре подбрани проповеди от министъра на финансите на дадени от кмета банкети.

Когато директорите започнаха да изказват предвидимите им мнения с изключение на Джайлс, както можеше да се очаква, мислите на Себ отново се зареяха. Върна се рязко в реалността, когато усети, че колегите му го гледат.

— Втора точка? — подканващо се обади секретарят на компанията.

— Втора точка — каза Себ. — Лорд Барингтън наскоро се върна от Рим и смятам, че има доста вълнуващи новини за нас. Джайлс?

Джайлс запозна борда с посещението си във Вечния град, където се бе срещнал с председателя на банка "Касалди" г-н Менегати, който искал двете институции да установят дългосрочно партньорство. Докладът му бе последван от дискусия между директорите, която Себ обобщи с препоръката Джайлс и подбран екип да продължат с разговорите на следващото ниво и да се види дали не може да се стигне до изгодно предложение за сливане, което и двамата председатели ще сметнат за подходящо да препоръчат на бордовете си.

— Поздравления, Джайлс — каза Себ. — Очакваме с нетърпение следващия доклад. Мисля, че можем да минем към трета точка от дневния ред. — Мислите му обаче отново се отклониха към единственото нещо, което щеше да бъде в дневния ред по-късно, когато щеше да се срещне насаме със заместник-председателя. Макар че трябваше да признае, че Виктор изглежда много по-спокоен, отколкото се чувстваше самият той.

Себ изпита облекчение, когато секретарят най-сетне попита:

— Има ли други въпроси за обсъждане?

— Да — обяви Виктор от другия край на масата. Себ повдигна вежда. — Някои колеги сигурно са се чудили къде бях през последните десет дни и смятам, че дължа обяснение на всички ви.

Трима от директорите със сигурност бяха съгласни с него.

— Когато станах заместник-председател — продължи Виктор, наред с другите отговорности, с които ме натовари председателят, трябваше да следя как се справя банката с благотворителните дарения. Трябва да призная, че си помислих, че това няма да е тежка задача. Оказа се обаче, че дълбоко греша. Бързо открих, че банката просто няма политика по този въпрос и че според стандартите на конкуренцията сме не просто слаби, а направо гадни. И нямаше да разбера колко гадни, ако лейди Барингтън не се бе обърнала към мен да потърси подкрепата на банката, когато се включи в маратона. Когато извади списъка със спонсорите си, изпитах срам. Тя беше събрала повече пари от "Барклис", "Нат Уест" и доктор Грейс Барингтън, отколкото от "Фартингс Кауфман". Това ме накара да проявя голям интерес към каузата, която подкрепяше.

Вече целият борд слушаше внимателно заместник-председателя.

— Въпросната благотворителна организация изпраща мисии в Африка, където видният сърдечен хирург доктор Магди Якуб оперира деца, които иначе не биха имали шанс да оцелеят.

— Какво по-точно е мисия? — попита мистър Уитфорд, който записваше всяка дума на заместник-председателя.

— Една мисия се състои от петима души — хирург, лекар, две сестри и мениджър, които предлагат услугите си безплатно и често жертват отпуските си, за да вършат тази животоспасяваща работа. Лейди Барингтън ме посъветва да се срещна с мис Кандис Ломбардо, която е активен член на борда на благотворителната организация, така че я поканих на вечеря. — Виктор се усмихна на председателя.

— Защо това име ми е познато? — попита секретарят на компанията.

— Мис Ломбардо — каза Клайв Бингам — беше избрана за най-желана жена на планетата от читателите на списание "Джентълменс Куотърли" и ако може да се вярва на таблоидите, в момента има връзка с Омар Шариф.

— Нямам представа дали е вярно — каза Виктор. — Мога само да ви кажа, че по време на вечерята бързо разбрах колко е отдадена на каузата. Мис Ломбардо ме покани да отида с нея до Египет и да видя с очите си работата на доктор Якуб и екипа му в тази страна Именно там прекарах последните десет дни, господин председател. И признавам, че през повечето време или припадах, или повръщах.

— Заместник-председателят да припадне? — слиса се Клайв.

— При това неведнъж. Мога да ви уверя, че гледката на отворен гръден кош на малко дете не е за хора със слаби сърца. Когато се качих на самолета за Лондон, бях твърдо решен да направя повече, много повече. В резултат на това пътуване препоръчвам на борда да станем банкери на благотворителната организация, без никакви такси. Вече се съгласих да стана техен почетен ковчежник.

— Както сам се изрази, много повече — каза Себ. — С какво друго може да помогне банката?

— Като начало можем да направим значително дарение в благотворителния тръст "Марсдън", за да продължат работата си, без да им се налага да затягат коланите.

— За каква сума става въпрос? — попита Джайлс.

— Половин милион на година за следващите пет години. — Някои от директорите ахнаха, а Виктор продължи: — Бордът ще се зарадва да научи, че това ще ви донесе четирийсет процента данъчно облекчение.

— Каква според вас ще бъде реакцията на акционерите, че даваме такава голяма сума за благотворителност? — попита Джон Ашли.

— Например, ако мистър Кауфман се обърне към годишното събрание на акционерите — обади се Себ.

— Подозирам, че ще кажат, че не е достатъчно.

Един-двама членове на борда кимнаха, други се усмихнаха.

— Но все пак ще трябва да обясним как се харчат парите — каза секретарят на компанията. — В края на краищата това ще са просто пари, дадени на доверие.

— Така е — съгласи се Виктор. — И ако ми позволите да говоря по темата пред акционерите на годишната среща, няма да е нужно да им напомням, че в последно време банката спечели над единайсет милиона паунда от придобиването на "Хародс" от мистър Ал Файед. Трябва обаче да призная, че без одобрението на борда платих капаро за недвижим имот на Саут Парейд зад "Роял Марсдън", така че организацията да установи централата си близо до болницата. Успях да издействам сваляне на цената, тъй като мястото преди това е било агенция за ескорт.

— Защо не предупреди предварително борда за покупката? — попита Себ. — Едно телефонно обаждане щеше да е напълно достатъчно, така че изпълнителните директори да обсъдят предложението преди днешното заседание на борда. А вместо това се появяваш и ни изправяш пред свършен факт.

— Моите извинения, но пропуснах да спомена, че принцеса Даяна, която е приятелка на доктор Якуб, също беше в Египет и охраната ни помоли да не разкриваме на никого къде се намираме и кои са имената на пътуващите.

— Съвсем правилно — каза Джайлс. — Не е нужно да телеграфираме на ИРА.

— И предположих — продължи Виктор, гледаше Себ в очите, — че ако се появи нещо наистина спешно, едва ли бихте се поколебали да се обадите на жена ми, която е единственият човек, който знаеше къде точно съм.

Трима от директорите закимаха в знак на съгласие.

— И накрая — каза Виктор, — знам, че всички ще се зарадвате да чуете, че следващия четвъртък професор Якуб ще даде в "Марсдън" пресконференция, на която ще обяви, че принцеса Даяна се е съгласила да стане патрон на благотворителната организация.

— Браво — каза Клайв. — Това може само да подобри имиджа на банката.

— Това не е единствената причина да искам да подкрепя такава достойна кауза — остро отвърна Виктор.

— Може би не — рече Арнолд, — но докато министърът на финансите все още вилнее, няма да ни навреди.

— Няма да е зле да съставиш предложение, което да обсъдим на следващото заседание — каза Себ. — И да го раздадеш възможно по-рано, за да го обмислим сериозно.

— Нахвърлях най-общо точките, докато кръжах сутринта над вас, председателю, и щом съм готов, ще пратя копия на всички членове на борда.

Неколцина директори кимаха, докато Виктор затваряше папката пред себе си.

— Благодаря — каза Себ. — А сега ни остава само да решим датата на следващото заседание.

След като определиха датата, Себ обяви край на срещата.

— Би ли ми отделил минутка, Виктор — каза той, докато си събираше нещата.

— Разбира се. — Виктор последва Себ през изхода, по коридора и до кабинета му. Канеше се да затвори вратата след себе си, когато видя, че Джон Ашли и Арнолд Хардкасъл вървят плътно след него.

След като четиримата се настаниха около овалната маса, Себ започна отдалеч:

— Виктор, някои от нас доста се разтревожиха, когато в твое отсъствие в банката постъпиха три чека за одобрение от някоя си мис Ломбардо, за която Арнолд, Джон и аз не бяхме и чували.

— Не сте чували? — изуми се Виктор. — От гората ли излизате?

Когато никой от тях не се опита да се защити, му прещрака.

— А — рече той с вид на човек, който държи каре аса. — Значи сте си помислили…

— Е, трябва да се опиташ да видиш нещата от нашата гледна точка — оправда се Арнолд.

— И ако трябва да съм честен — каза Виктор, — мис Ломбардо едва ли попада често на първата страница на "Файнаншъл Таймс".

Останалите трима избухнаха в смях.

— Признавам, че нямах одобрението на борда да купя сградата, и тъй като се боях, че може да я изпуснем, докато цената ѝ е толкова ниска, позволих на мис Ломбардо да открие сметка, за която гарантирах.

— Но това не обяснява петте хиляди паунда, които е платила за палто от норки от "Хародс" — малко притеснено каза Джон Ашли.

— Подарък за рождения ден на Рут, за който не исках да научава. Между другото, затова ли сте се опитвали да се свържете с мен?

— Разбира се, че не — каза Себ. — Просто искахме да ти кажем, че Джайлс вероятно е на път да направи голям удар в Рим, преди да си го научил от вестниците.

— Добър опит — каза Виктор. — Но те познавам от твърде много време, за да се хвана, Себ. Ето какво ще направя. Няма да споменавам повече тази тема, стига да подкрепиш предложението ми да поддържаме благотворителната организация на следващото заседание на борда.

— Намирисва ми на изнудване.

— Именно.

— Май трябваше да послушам жена си — промърмори Себ.

— Би било мъдро, като се вземе предвид всичко — каза Виктор. — Нямах намерение да споменавам пред борда, че Саманта ми намигна, докато предприемахте нелепото си измъкване от "Каприз".